Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са резултати от
351
текста в
4
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Исус Христос
'.
На страница
1
:
1182
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Ние можем да се радваме на това, че
Христос
нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца.
Следователно те обичат Бога, за да имат външното богатство и вътрешната утеха; но тези хора никак не любят Бога..... наивните хора имат химеричната надежда, че трябва да видят Бога, като че той стои тук или там. Но не е така. Бог и аз сме едно в познанието." На основата на подобни изводи на Екхарт не стои нищо друго, освен опитността на вътрешното сетиво. И тази опитност му показва нещата в една по-висша светлина. Ето защо той счита, че не се нуждае от еднавъншна светлина, за да стигне до най-висшето познание: "Един учител казва: Бог е станал човек и чрез това е бил повдигнат и удостоен целият човешки род.
Ние можем да се радваме на това, че Христос нашият брат чрез собствената сила се е издигнал над всички ангелски хорове и седи отдясно на отца.
Добре е казал този учител; но истина казвам, аз не ценя особено това. Каква полза бих имал, ако имах един брат, който би бил богат човек и при това аз бих бил един бедняк? Каква полза бих имал, ако бих имал един брат, който би бил мъдър човек, а аз бих бил един глупец?. . Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене?
към текста >>
Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в
Исус
а Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога.
Небесният отец ражда своя еднороден син в себе си и в мене. Защо в него и в мене? Аз съм едно с него; и той не може да ме изключи. Дух святи приема своята същност в същото дело, и го приема от мене, както от Бога. Защо? Аз съм в Бога, и ако дух святи не приема своето същество от мене, той не го приема и от Бога.
Аз по някакъв начин съм изключен." Когато Майстер Екхарт припомня думите на Павла: "Облечете се в Исуса Христа", той иска да вложи в тези думи смисъла: Потопете се в самите вас, потопете се в себесъзерцанието: От глъбините на вашето същество Бог ще ви озари насреща; той ще осветли за вас всички неща; вие сте го намерили във вас; вие сте станали едно със същността на Бога.
"Бог е станал човек, за да стана аз Бог." В своето съчинение "Върху отшелничеството" Майстер Екхарт се изказва върху отношението на външното възприятие към вътрешното: "Тук трябва да знаеш, че учителите говорят, че във всеки човек има два човека: Единият е външния човек, това е светът на сетивата; на човека служат пет сетива, и въпреки това той действува чрез силата на душата. Другият човек се нарича вътрешен човек, това е вътрешността на човека. Сега ти трябва да знаеш, че всеки човек, който люби Бога, не ползва силите на душата във външния човек повече отколкото петте сетива се нуждаят; и вътрешността не се обръща към петте сетива освен дотолкова, доколкото той е ръководител и покровител на петте сетива, за да не станат те в своя стремеж роби на животинското." Който говори по този начин за вътрешния човек, той не може вече да насочва своя поглед към намиращата се вън от него същност на нещата. Защото на него му е ясно, че от никаква форма навъншния сетивен свят не може да му се яви тази същност.
към текста >>
2.
ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
За тях не е важен
Исус
, за който проповядва Евангелието, а
Христос
, който може да бъде роден във всеки човек от неговата по-дълбока природа и който трябва да бъде за него спасител от нисшия живот и ръководител към идеалното възвисяване.
За Парацелзий беше преди всичко важно да добие върху природата идеи, които дишат духа на застъпеното от него висше познание. Един сроден нему мислител, който приложи същия начин на мислене предимно върху собствената природа на човека, е Валентин Вайгел /1533-1588 г./. Той е израснал от протестантското богословие в същия смисъл, в който Екхарт, Таулер и Сузо бяха израснали от католическото богословие. Негови предшественици са Сабастиан Франк и Каспар Швенкфелдт. Противоположно на църковната вяра, която се придържаше към външното изповедание на религията, те насочваха към задълбочаването на вътрешния живот.
За тях не е важен Исус, за който проповядва Евангелието, а Христос, който може да бъде роден във всеки човек от неговата по-дълбока природа и който трябва да бъде за него спасител от нисшия живот и ръководител към идеалното възвисяване.
Вайгел упражняваше спокойно и скромно своята длъжност като свещеник в Чопау. Едва от оставените от него и напечатани през 17-ия век съчинения може да се разбере нещо от важните идеи, които се бяха родили в него върху природата на човека. /От неговите съчинения цитираме: Златната дръжка, как да познаем без погрешка всички неща, неизвестни на много учени и въпреки това необходимо е да бъдат познати от всички хора. Познай себе си. За мястото на света./.
към текста >>
3.
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Да отричаш
Христос
ПРЕДГОВОР КЪМ БЪЛГАРСКОТО ИЗДАНИЕ „Да бъдеш атеист означава, че душата боледува.
Да отричаш Христос
е нещастие за душата. Да отричаш Духа - е самозаблуждение." Рудолф Щайнер, 1917 г. „Човекът днес не е в състояние да овладее своите мисли по истински човешки начин.
към текста >>
Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на
Христос
, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка?
Това, че религиозното усещане е исконна субстанция, един основен елемент в структурата на съзнанието ще бъде разбрано едва по- късно. Снижаване на религиозното усещане до определени цели е типичен белег на модерното време. Така например, под това да бъдеш християнин се разбира нещо като морално благополучие, което намира своето най-пълно покритие в понятия като себеотричане, толерантност, страхопочитание и любов към ближния. Но дали наистина това е така, дали най-дълбокият смисъл на християнството се изчерпва само с това? Колкото важен и значим да е един етически възглед между другото, той се среща и при отявлените гностици, а също и сред атеистите все пак възниква въпросът: дали един такъв възглед за християнството не представлява минимализиране и омаловажаване на онези големи картини, които ни представят Старият и Новият завет?
Тайната вечеря, Разпятието и смъртта на Христос, неговото Възкресение, явлението на Петдесятница не са ли всички те израз на много по-висши и обхватни процеси, които за да бъдат разбрани истински е необходима съвсем друга степен на виждане, мислене, изживяване и преценка?
Рудолф Щайнер описва и тълкува подробно в множество свои лекции и реферати (издадени днес на най-различни езици, предимно на немски, английски и френски) какво значение имат някои сцени от Евангелията и от Стария завет. Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс. Именно тези предпоставки Рудолф Щайнер описва в своя труд от 1902 год. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността". Не мистичните усещания са предмет на неговия анализ, а разкриването на онова, което преминава като едно духовно течение през цялата културна еволюция на човечеството; като нещо, което се е проявявало само в скритите, сакрални обреди.
към текста >>
Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на
Христос
на Земята.
Тези сцени могат да станат едно вътрешно изживяване само когато са налице определени предпоставки за вникване в същността на християнството или още по-точно на Христовия импулс. Именно тези предпоставки Рудолф Щайнер описва в своя труд от 1902 год. „Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността". Не мистичните усещания са предмет на неговия анализ, а разкриването на онова, което преминава като едно духовно течение през цялата културна еволюция на човечеството; като нещо, което се е проявявало само в скритите, сакрални обреди. Така например духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища.
Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на Христос на Земята.
Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и Гърция и накрая към живота на Буда. „Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на Христос Исус. И в двата случая се разкриват не случайни събития, а един предначертан за Спасителя жизнен път." Христовият принцип се разкрива в описанията на Рудолф Щайнер като изключително, универсално по своята значимост събитие, като знаменателна съставна част от историята на човешката еволюция. Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на Христос, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света. Като малък пример за това може да бъде посочен Хераклит.
към текста >>
„Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на
Христос
Исус
.
„Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността". Не мистичните усещания са предмет на неговия анализ, а разкриването на онова, което преминава като едно духовно течение през цялата културна еволюция на човечеството; като нещо, което се е проявявало само в скритите, сакрални обреди. Така например духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища. Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на Христос на Земята. Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и Гърция и накрая към живота на Буда.
„Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на Христос Исус.
И в двата случая се разкриват не случайни събития, а един предначертан за Спасителя жизнен път." Христовият принцип се разкрива в описанията на Рудолф Щайнер като изключително, универсално по своята значимост събитие, като знаменателна съставна част от историята на човешката еволюция. Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на Христос, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света. Като малък пример за това може да бъде посочен Хераклит. „Най- лесно е Хераклит да бъде грешно разбран. Той възприемаше войната като баща на нещата.
към текста >>
Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на
Христос
, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света.
Така например духовните импулси през епохата на античността са оставали извън обикновения живот и са били поддържани само в мистерийните светилища. Християнството, както става съвсем ясно от множеството изследвания на Рудолф Щайнер е изминало различни степени на развитие, чието начало е много преди явяването на Христос на Земята. Затова той насочва вниманието ни първо към мистерийните места на древен Египет, Мала Азия и Гърция и накрая към живота на Буда. „Легендата за живота на Буда не трябва да се приема като биография в обикновения смисъл, точно както и Евангелията не могат да се считат за биографии на Христос Исус. И в двата случая се разкриват не случайни събития, а един предначертан за Спасителя жизнен път." Христовият принцип се разкрива в описанията на Рудолф Щайнер като изключително, универсално по своята значимост събитие, като знаменателна съставна част от историята на човешката еволюция.
Така Рудолф Щайнер постепенно лишава религиозните фанатици от митологизацията, а също и от демитологизацията на Христос, като му отрежда място в онова духовно-земно събитие, чрез което за човека стана възможно да постигне една нова степен на възприемане на самия себе си и на света.
Като малък пример за това може да бъде посочен Хераклит. „Най- лесно е Хераклит да бъде грешно разбран. Той възприемаше войната като баща на нещата. Но тя за него е баща именно „на нещата", а не на Вечното... Тъкмо понеже в същността на всички неща стои войната, духът на мъдреца е призван да се разпростре като огън над тях, за да ги приведе в спокойна хармония". Рудолф Щайнер проявява еднаква критичност както към тогавашната наука, така и към църквата.
към текста >>
4.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Такава личност е Буда в своя живот всред учениците; такъв е и
Исус
в своето обкръжение.
За тази висша опитност той трябва да е подготвен чрез един особен начин на живот. Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма. Следователно, животът на посветения е един типичен живот. Той може да бъде описан независимо от отделната личност. По-скоро за една личност може да се каже, че тя се намира по пътя към Божественото, когато минава през отделните типични опитности.
Такава личност е Буда в своя живот всред учениците; такъв е и Исус в своето обкръжение.
Известен е паралелизмът между биографията на Буда и тази на Исус. В своята книга „Буда и Христос" Рудолф Зайдел ярко подчертава този паралелизъм. (Виж също отличното съчинение „Исус, един будист" от д-р Хюбе Шлайден). Достатъчно е да проследим подробностите, за да видим, че всички възражения против този паралелизъм са нищожни. Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя.
към текста >>
Известен е паралелизмът между биографията на Буда и тази на
Исус
.
Въпреки че подготвителните степени в отделните случаи приемат една или друга разновидност, те винаги могат да бъдат сведени до определена типична форма. Следователно, животът на посветения е един типичен живот. Той може да бъде описан независимо от отделната личност. По-скоро за една личност може да се каже, че тя се намира по пътя към Божественото, когато минава през отделните типични опитности. Такава личност е Буда в своя живот всред учениците; такъв е и Исус в своето обкръжение.
Известен е паралелизмът между биографията на Буда и тази на Исус.
В своята книга „Буда и Христос" Рудолф Зайдел ярко подчертава този паралелизъм. (Виж също отличното съчинение „Исус, един будист" от д-р Хюбе Шлайден). Достатъчно е да проследим подробностите, за да видим, че всички възражения против този паралелизъм са нищожни. Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
към текста >>
В своята книга „Буда и
Христос
" Рудолф Зайдел ярко подчертава този паралелизъм.
Следователно, животът на посветения е един типичен живот. Той може да бъде описан независимо от отделната личност. По-скоро за една личност може да се каже, че тя се намира по пътя към Божественото, когато минава през отделните типични опитности. Такава личност е Буда в своя живот всред учениците; такъв е и Исус в своето обкръжение. Известен е паралелизмът между биографията на Буда и тази на Исус.
В своята книга „Буда и Христос" Рудолф Зайдел ярко подчертава този паралелизъм.
(Виж също отличното съчинение „Исус, един будист" от д-р Хюбе Шлайден). Достатъчно е да проследим подробностите, за да видим, че всички възражения против този паралелизъм са нищожни. Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
към текста >>
(Виж също отличното съчинение „
Исус
, един будист" от д-р Хюбе Шлайден).
Той може да бъде описан независимо от отделната личност. По-скоро за една личност може да се каже, че тя се намира по пътя към Божественото, когато минава през отделните типични опитности. Такава личност е Буда в своя живот всред учениците; такъв е и Исус в своето обкръжение. Известен е паралелизмът между биографията на Буда и тази на Исус. В своята книга „Буда и Христос" Рудолф Зайдел ярко подчертава този паралелизъм.
(Виж също отличното съчинение „Исус, един будист" от д-р Хюбе Шлайден).
Достатъчно е да проследим подробностите, за да видим, че всички възражения против този паралелизъм са нищожни. Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Девицата се казваше Мария.
към текста >>
Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш
Исус
.
Достатъчно е да проследим подробностите, за да видим, че всички възражения против този паралелизъм са нищожни. Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка". В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом. Девицата се казваше Мария.
Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31) Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя. За Буда те имат определена представа. Животът на отделната личност трябва да отговаря на тази представа. Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос."
към текста >>
Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди
Христос
."
Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31) Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя. За Буда те имат определена представа. Животът на отделната личност трябва да отговаря на тази представа.
Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос."
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал. На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.): „Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим.
към текста >>
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха
Исус
в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31) Брамините, индийските свещеници, които знаят какво значи да се роди един Буда, тълкуват съня на Майя. За Буда те имат определена представа. Животът на отделната личност трябва да отговаря на тази представа. Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос."
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.): „Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника. А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим. Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати.
към текста >>
А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето
Исус
е останало в Йерусалим.
Съобразно с това, в Евангелието на Матей четем: „Ирод събра всички висши свещеници и книжници из народа и се осведоми от тях къде трябва да се роди Христос." Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал. На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.): „Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника.
А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим.
Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати. И като не го намериха, върнаха се обратно в Йерусалим да го търсят. След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори." След като Буда бе живял в усамотение и отново се върна, посрещна го една девица, която го поздрави: „Блажена майката, блажен бащата, блажена съпругата, на които принадлежиш." А той отговаря: „Блажени са само онези, които са в Нирвана", т.е. онези, които са преминали във вечния ред на света.
към текста >>
На същото изкушение
Исус
отговаря: „Махни се от мене, Сатана!
онези, които са преминали във вечния ред на света. А в Евангелието на Лука (11, 27) четем: „А когато Той говореше това, една жена от народа издигна глас и му рече: „- Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал! " А той отговори и рече: „Да, блажени са онези, които слушат Словото Божие и го пазят." През посвещението на Буда, изкусителят Мара, Духът на злото, се приближава до усамотения в съзерцание и му обещава всички царства на Земята. „Аз добре зная, че ми е отредено едно царство, но не желая никакво царство от този свят; аз ще стана Буда и всички царства на света ще ликуват от радост." Изкусителят трябваше да признае: „Моето царство свърши."
На същото изкушение Исус отговаря: „Махни се от мене, Сатана!
Защото писано е: Ще се кланяш на Бога, твоя Господ, и ще служиш само на него." „Тогава дяволът го напусна." (Матей, 4, 10 и следв.) Това паралелно описание би могло да се разпростре и още по-нататък. Буда завършва своя живот като велик мъдрец. При едно от своите пътувания той се почувствувал болен. Стигнал до реката Хиранжа, близо до Кишинагара.
към текста >>
Тази смърт на Буда отговаря на преображението на
Исус
: „Шест дена след това,
Исус
взема Петра, Якова и Йоана, неговия брат, и ги отведе на една висока планина, настрана.
При едно от своите пътувания той се почувствувал болен. Стигнал до реката Хиранжа, близо до Кишинагара. Тук легнал на един килим, който неговият любим ученик Ананда му постлал. Неговото тяло започнало да свети от вътре. Той умира преобразен, като едно светлинно тяло и издъхва с думите: „Нищо не е трайно."
Тази смърт на Буда отговаря на преображението на Исус: „Шест дена след това, Исус взема Петра, Якова и Йоана, неговия брат, и ги отведе на една висока планина, настрана.
Там Той се преобрази пред тях, лице то му засия като слънце и дрехите му станаха светли като светлината." (Матей, 17, 1 и 2) В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на Исус: страданието, смъртта, възкресението. Разликата между Буда и Христос се състои тъкмо в това, което ни принуждава да извисим живота на Христос Исус над този на Буда. Буда и Христос не могат да бъдат разбрани, ако просто съпоставим техните съдби. Тук няма да вземем под внимание други описания за смъртта на Буда, въпреки че те откриват някои дълбоки страни на въпроса.
към текста >>
В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на
Исус
: страданието, смъртта, възкресението.
Тук легнал на един килим, който неговият любим ученик Ананда му постлал. Неговото тяло започнало да свети от вътре. Той умира преобразен, като едно светлинно тяло и издъхва с думите: „Нищо не е трайно." Тази смърт на Буда отговаря на преображението на Исус: „Шест дена след това, Исус взема Петра, Якова и Йоана, неговия брат, и ги отведе на една висока планина, настрана. Там Той се преобрази пред тях, лице то му засия като слънце и дрехите му станаха светли като светлината." (Матей, 17, 1 и 2)
В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на Исус: страданието, смъртта, възкресението.
Разликата между Буда и Христос се състои тъкмо в това, което ни принуждава да извисим живота на Христос Исус над този на Буда. Буда и Христос не могат да бъдат разбрани, ако просто съпоставим техните съдби. Тук няма да вземем под внимание други описания за смъртта на Буда, въпреки че те откриват някои дълбоки страни на въпроса. Сходството в живота на двамата спасители ни кара да направим едно дълбоко заключение. Как трябва да се изрази то, ни посочват самите разкази.
към текста >>
Разликата между Буда и
Христос
се състои тъкмо в това, което ни принуждава да извисим живота на
Христос
Исус
над този на Буда.
Неговото тяло започнало да свети от вътре. Той умира преобразен, като едно светлинно тяло и издъхва с думите: „Нищо не е трайно." Тази смърт на Буда отговаря на преображението на Исус: „Шест дена след това, Исус взема Петра, Якова и Йоана, неговия брат, и ги отведе на една висока планина, настрана. Там Той се преобрази пред тях, лице то му засия като слънце и дрехите му станаха светли като светлината." (Матей, 17, 1 и 2) В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на Исус: страданието, смъртта, възкресението.
Разликата между Буда и Христос се състои тъкмо в това, което ни принуждава да извисим живота на Христос Исус над този на Буда.
Буда и Христос не могат да бъдат разбрани, ако просто съпоставим техните съдби. Тук няма да вземем под внимание други описания за смъртта на Буда, въпреки че те откриват някои дълбоки страни на въпроса. Сходството в живота на двамата спасители ни кара да направим едно дълбоко заключение. Как трябва да се изрази то, ни посочват самите разкази. Когато жреците-мъдреци чуват какъв вид раждане предстои, те знаят за какво става дума.
към текста >>
Буда и
Христос
не могат да бъдат разбрани, ако просто съпоставим техните съдби.
Той умира преобразен, като едно светлинно тяло и издъхва с думите: „Нищо не е трайно." Тази смърт на Буда отговаря на преображението на Исус: „Шест дена след това, Исус взема Петра, Якова и Йоана, неговия брат, и ги отведе на една висока планина, настрана. Там Той се преобрази пред тях, лице то му засия като слънце и дрехите му станаха светли като светлината." (Матей, 17, 1 и 2) В тази точка свършва животът на Буда, с нея обаче започва най-важната част от живота на Исус: страданието, смъртта, възкресението. Разликата между Буда и Христос се състои тъкмо в това, което ни принуждава да извисим живота на Христос Исус над този на Буда.
Буда и Христос не могат да бъдат разбрани, ако просто съпоставим техните съдби.
Тук няма да вземем под внимание други описания за смъртта на Буда, въпреки че те откриват някои дълбоки страни на въпроса. Сходството в живота на двамата спасители ни кара да направим едно дълбоко заключение. Как трябва да се изрази то, ни посочват самите разкази. Когато жреците-мъдреци чуват какъв вид раждане предстои, те знаят за какво става дума. Те знаят, че имат работа с един божествен човек.
към текста >>
Както едно химическо вещество може да се отнася само по определен начин, така един Буда, един
Христос
може да живее само по един напълно определен начин.
Те предварително знаят какво значение има личността, която се явява на света. И развитието на нейния живот може да отговаря само на това, което те познават като живот на един божествен човек. Такъв живот се явява предварително записан за вечността в мъдростта на техните Мистерии. Той може да бъде само такъв, какъвто трябва да бъде. Ходът на такъв живот се проявява като един вечен природен закон.
Както едно химическо вещество може да се отнася само по определен начин, така един Буда, един Христос може да живее само по един напълно определен начин.
Неговият живот не се свежда до случайната му биография; напротив, този живот се преразказва като се описват типичните черти, които се съдържат за всички времена в мъдростта на Мистериите. Легендата за Буда съвсем не е биография в обикновения смисъл, както и Евангелията не са биография на Христос Исус. И двете далеч не разказват нещо случайно; те разказват за един спасител на света. Предпоставките и за двете биографии трябва да се търсят в традициите на Мистериите, а не във външната физическа история. Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа.
към текста >>
Легендата за Буда съвсем не е биография в обикновения смисъл, както и Евангелията не са биография на
Христос
Исус
.
Такъв живот се явява предварително записан за вечността в мъдростта на техните Мистерии. Той може да бъде само такъв, какъвто трябва да бъде. Ходът на такъв живот се проявява като един вечен природен закон. Както едно химическо вещество може да се отнася само по определен начин, така един Буда, един Христос може да живее само по един напълно определен начин. Неговият живот не се свежда до случайната му биография; напротив, този живот се преразказва като се описват типичните черти, които се съдържат за всички времена в мъдростта на Мистериите.
Легендата за Буда съвсем не е биография в обикновения смисъл, както и Евангелията не са биография на Христос Исус.
И двете далеч не разказват нещо случайно; те разказват за един спасител на света. Предпоставките и за двете биографии трябва да се търсят в традициите на Мистериите, а не във външната физическа история. Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа. С това техния живот се отдалечава от всичко преходно. Спрямо тях може да се приложи това, което се знае за посветените.
към текста >>
Буда и
Исус
са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа.
Както едно химическо вещество може да се отнася само по определен начин, така един Буда, един Христос може да живее само по един напълно определен начин. Неговият живот не се свежда до случайната му биография; напротив, този живот се преразказва като се описват типичните черти, които се съдържат за всички времена в мъдростта на Мистериите. Легендата за Буда съвсем не е биография в обикновения смисъл, както и Евангелията не са биография на Христос Исус. И двете далеч не разказват нещо случайно; те разказват за един спасител на света. Предпоставките и за двете биографии трябва да се търсят в традициите на Мистериите, а не във външната физическа история.
Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа.
С това техния живот се отдалечава от всичко преходно. Спрямо тях може да се приложи това, което се знае за посветените. Не са важни случайните събития на техния живот. За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14) Обаче животът на Исус съдържа повече, отколкото животът на Буда.
към текста >>
Обаче животът на
Исус
съдържа повече, отколкото животът на Буда.
Буда и Исус са посветени до най-висока степен само за тези, които са наясно с тяхната божествена природа. С това техния живот се отдалечава от всичко преходно. Спрямо тях може да се приложи това, което се знае за посветените. Не са важни случайните събития на техния живот. За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14)
Обаче животът на Исус съдържа повече, отколкото животът на Буда.
Буда завършва с преображението. Най-важното в живота на Исус започва след преображението. Да преведем това с езика на посветените: Буда стига до онази точка, където в човека започва да сияе божествената светлина. Той спира пред смъртта на земното. Той става светлината на света.
към текста >>
Най-важното в живота на
Исус
започва след преображението.
Спрямо тях може да се приложи това, което се знае за посветените. Не са важни случайните събития на техния живот. За тях се казва: „В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас." (Йоан, 1, 1-14) Обаче животът на Исус съдържа повече, отколкото животът на Буда. Буда завършва с преображението.
Най-важното в живота на Исус започва след преображението.
Да преведем това с езика на посветените: Буда стига до онази точка, където в човека започва да сияе божествената светлина. Той спира пред смъртта на земното. Той става светлината на света. Исус отива по-далече. Той не умира физически в момента, когато мировата светлина го преобразява.
към текста >>
Исус
отива по-далече.
Буда завършва с преображението. Най-важното в живота на Исус започва след преображението. Да преведем това с езика на посветените: Буда стига до онази точка, където в човека започва да сияе божествената светлина. Той спира пред смъртта на земното. Той става светлината на света.
Исус отива по-далече.
Той не умира физически в момента, когато мировата светлина го преобразява. В този момент той е един Буда. Но в този момент той също възлиза с едно стъпало по-нагоре, което намира своя израз в една по-висока степен на посвещение. Той страда и умира. Земното изчезва.
към текста >>
Той се явява на своите ученици като
Христос
.
Но в този момент той също възлиза с едно стъпало по-нагоре, което намира своя израз в една по-висока степен на посвещение. Той страда и умира. Земното изчезва. Но духовното, Светлината на света не изчезва. Следва неговото възкресение.
Той се явява на своите ученици като Христос.
В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух. Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи. Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение.
към текста >>
Христос
Исус
събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот.
Земното изчезва. Но духовното, Светлината на света не изчезва. Следва неговото възкресение. Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух.
Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот.
Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи. Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение. Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира. В Исус самият Логос става личност.
към текста >>
Следователно, в живота на
Исус
към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение.
Той се явява на своите ученици като Христос. В момента на своето преобразяване, Буда се разлива в блажения живот на Всеобщия Дух. Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи.
Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение.
Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира. В Исус самият Логос става личност. В него Словото става плът. Следователно това, което за древните обреди на Мистериите се извършвало вътре в светилищата, християнството го представя като световно-исторически факт. Християнската общност вярва в Христос Исус, посветения, единственият по своето величие посветен.
към текста >>
В
Исус
самият Логос става личност.
Христос Исус събужда още веднъж този Миров Дух като човешка форма в настоящия живот. Подобни неща са били практикувани под формата на образи с посветените в по-висшите степени. Посветените в смисъла на мита за Озирис са достигали до такова възкресение, но само в сферата на своето съзнание и то под формата на образи. Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение. Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира.
В Исус самият Логос става личност.
В него Словото става плът. Следователно това, което за древните обреди на Мистериите се извършвало вътре в светилищата, християнството го представя като световно-исторически факт. Християнската общност вярва в Христос Исус, посветения, единственият по своето величие посветен. На нея той доказал, че светът е божествен. За християнската общност мъдростта на Мистериите била неразделно свързана с личността на Христос Исус.
към текста >>
Християнската общност вярва в
Христос
Исус
, посветения, единственият по своето величие посветен.
Следователно, в живота на Исус към посвещението, с което е бил удостоен Буда, се прибавя и великото посвещение. Със своя живот Буда е доказал, че човекът е Логос и че той се връща отново в този Логос, в Светлината, когато неговото земно тяло умира. В Исус самият Логос става личност. В него Словото става плът. Следователно това, което за древните обреди на Мистериите се извършвало вътре в светилищата, християнството го представя като световно-исторически факт.
Християнската общност вярва в Христос Исус, посветения, единственият по своето величие посветен.
На нея той доказал, че светът е божествен. За християнската общност мъдростта на Мистериите била неразделно свързана с личността на Христос Исус. Че Той е живял и че неговите последователи му принадлежат: тази вяра застава на мястото на това, което по-рано са искали да постигнат в Мистериите. От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях.
към текста >>
За християнската общност мъдростта на Мистериите била неразделно свързана с личността на
Христос
Исус
.
В Исус самият Логос става личност. В него Словото става плът. Следователно това, което за древните обреди на Мистериите се извършвало вътре в светилищата, християнството го представя като световно-исторически факт. Християнската общност вярва в Христос Исус, посветения, единственият по своето величие посветен. На нея той доказал, че светът е божествен.
За християнската общност мъдростта на Мистериите била неразделно свързана с личността на Христос Исус.
Че Той е живял и че неговите последователи му принадлежат: тази вяра застава на мястото на това, което по-рано са искали да постигнат в Мистериите. От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква".
към текста >>
От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около
Исус
и което е било предадено чрез тях.
Християнската общност вярва в Христос Исус, посветения, единственият по своето величие посветен. На нея той доказал, че светът е божествен. За християнската общност мъдростта на Мистериите била неразделно свързана с личността на Христос Исус. Че Той е живял и че неговите последователи му принадлежат: тази вяра застава на мястото на това, което по-рано са искали да постигнат в Мистериите. От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът.
От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях.
„Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията. Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина.
към текста >>
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на
Исус
и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
От сега нататък за онези, които принадлежали на Христовата общност, една част от това, което по-рано можеше да се постигне чрез мистичните методи, може да бъде заместено с убеждението, че Божественото се е изявило в Словото, че е станало плът. От сега нататък меродавно беше не това, за което Духът на всеки отделен човек трябва дълго да се подготвя; а това, което са чули и видели тези, които са били около Исус и което е било предадено чрез тях. „Това, което е било отначало, което сме чули, което сме пипали с ръцете си за Словото на Живота..., което сме видели и чули, това ви възвестяваме за да имате и вие общение с нас." Така е писано в Първото послание на Йоан. И точно тази непосредствена действителност трябва да обхване като жива връзка всички поколения и да се предава мистично от поколение на поколение като „Църква". Така трябва да се разбират думите на св.
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията.
Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина. Доверяването в мистичните сили, които се пробуждат вътре в човека, трябваше да бъде заменено с доверяването в Единствения, в Пра- Инициатора. Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят. Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую. Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност.
към текста >>
Исус
е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую.
Така трябва да се разбират думите на св. Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията. Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина. Доверяването в мистичните сили, които се пробуждат вътре в човека, трябваше да бъде заменено с доверяването в Единствения, в Пра- Инициатора. Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят.
Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую.
Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята." В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението.
към текста >>
Това, което беше обоготворено в
Исус
, беше обоготворено за цялата общност.
Августин: „Аз не бих вярвал в Евангелието, ако авторитетът на католическата църква не ми налагаше това." Следователно, според мнението на Августин, Евангелията не съдържат в себе си признака на тяхната истинност; ние трябва да вярваме в тях, защото те се основават на личността на Исус и защото църквата по тайнствен начин е получила сила от тази личност, с която да гарантира истинността на Евангелията. Мистериите са предали по традиция средствата, чрез които се стига до истината; християнската общност отстоява тъкмо тази истина. Доверяването в мистичните сили, които се пробуждат вътре в човека, трябваше да бъде заменено с доверяването в Единствения, в Пра- Инициатора. Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят. Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую.
Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност.
"Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята." В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението. Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в духовния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят.
към текста >>
Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на
Исус
така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди
Христос
, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
Мистите се стремели да осъществяват Божественото в себе си; те искали да го изживеят. Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую. Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността.
Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението. Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в духовния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят. Той е изпитвал това, което Мистерията на Голгота обгръща във висшия свят. Когато мистът християнин минава през тази опитност чрез посвещение, той същевременно вижда историческото събитие на Голгота и знае, че в това събитие, което е станало на физическия свят, се намира същото съдържание, каквото по-рано е имало само в свръхсетивните факти на Мистериите. Следователно, чрез „Тайната на Голгота" върху християнската общност се разлива нещо, което по-рано се е разливало върху миста в светлината на Мистериите.
към текста >>
В това, което
Христос
е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението.
Исус е бил обоготворен; ние трябва да се държим за него; тогава, бидейки в основаната от него общност, ние самите ставаме участници в неговата Божественост: ето християнското верую. Това, което беше обоготворено в Исус, беше обоготворено за цялата общност. "Ето, Аз съм с вас до свършека на света." (Матей, 28, 20). Този, който се роди във Витлеем, носи характера на вечността. Коледният антифнар (църковна книга с песни) говори за рождеството на Исус така, като че ли то става на всеки Коледен празник: Днес се роди Христос, днес се яви Спасителят, днес пеят ангелите на Земята."
В това, което Христос е изпитал, трябва да виждаме една напълно определена степен на посвещението.
Когато мистът от предхристиянското време минавал през тази Христова опитност, чрез своето посвещение, той постигал едно състояние, което го правело способен да възприема в духовния свят неща, на които не отговаря никакъв факт от физическия свят. Той е изпитвал това, което Мистерията на Голгота обгръща във висшия свят. Когато мистът християнин минава през тази опитност чрез посвещение, той същевременно вижда историческото събитие на Голгота и знае, че в това събитие, което е станало на физическия свят, се намира същото съдържание, каквото по-рано е имало само в свръхсетивните факти на Мистериите. Следователно, чрез „Тайната на Голгота" върху християнската общност се разлива нещо, което по-рано се е разливало върху миста в светлината на Мистериите. А посвещението дава на миста християнин възможност да изживее съзнателно съдържанието на „Голготската Мистерия", докато вярата прави хората да участвуват несъзнателно в мистичното течение, което извира от събитията, описани в Новия Завет и което прониква в духовния живот на човечеството.
към текста >>
5.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Всичко, което можем да кажем от историческа гледна точка за „живота на
Исус
" се съдържа в Евангелията.
ЕВАНГЕЛИЯТА
Всичко, което можем да кажем от историческа гледна точка за „живота на Исус" се съдържа в Евангелията.
Всичко, отнасящо се до неговия живот, което не произхожда от този източник, според най-големия исторически познавач на въпроса (Харнак), „може да се напише на четвърт страница". Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството").
към текста >>
Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на
Исус
, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на
Исус
) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател.
ЕВАНГЕЛИЯТА Всичко, което можем да кажем от историческа гледна точка за „живота на Исус" се съдържа в Евангелията. Всичко, отнасящо се до неговия живот, което не произхожда от този източник, според най-големия исторически познавач на въпроса (Харнак), „може да се напише на четвърт страница". Но какви документи са тези Евангелия?
Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател.
В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството"). Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография.
към текста >>
Фактът, че у книжниците, принадлежащи на четири различни традиции е била събудена вярата, говори за висотата на
Исус
овата личност.
Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите. Но естествено, не на всички места, където е бил въведен култът на Мистериите, тези предания са имали пълно и буквално съвпадение. Въпреки това, имало е достатъчно голяма съгласуваност за да могат будистите да разкажат живота на своя Бого-човек, почти точно както евангелистите на християнството са сторили това за своя Бого-човек. Но все пак е имало и различия. Необходимо е сега само да приемем, че четиримата евангелисти са черпили от различни предания на Мистериите.
Фактът, че у книжниците, принадлежащи на четири различни традиции е била събудена вярата, говори за висотата на Исусовата личност.
У тях се събужда вярата, че Исус е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която живее типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии. След това те описват неговия живот според мерилото на своите мистерийни предания, запазвайки главните събития от този живот. И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на Исус по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници. Четвъртият евангелист е пропил своето писание с идеи, които ни напомнят за религиозния философ Филон. Това също е доказателство, че той изхожда от същото мистично предание, до което е бил близо и Филон.
към текста >>
У тях се събужда вярата, че
Исус
е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която живее типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии.
Но естествено, не на всички места, където е бил въведен култът на Мистериите, тези предания са имали пълно и буквално съвпадение. Въпреки това, имало е достатъчно голяма съгласуваност за да могат будистите да разкажат живота на своя Бого-човек, почти точно както евангелистите на християнството са сторили това за своя Бого-човек. Но все пак е имало и различия. Необходимо е сега само да приемем, че четиримата евангелисти са черпили от различни предания на Мистериите. Фактът, че у книжниците, принадлежащи на четири различни традиции е била събудена вярата, говори за висотата на Исусовата личност.
У тях се събужда вярата, че Исус е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която живее типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии.
След това те описват неговия живот според мерилото на своите мистерийни предания, запазвайки главните събития от този живот. И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на Исус по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници. Четвъртият евангелист е пропил своето писание с идеи, които ни напомнят за религиозния философ Филон. Това също е доказателство, че той изхожда от същото мистично предание, до което е бил близо и Филон. В Евангелията имаме работа с различни съставни части.
към текста >>
И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на
Исус
по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници.
Но все пак е имало и различия. Необходимо е сега само да приемем, че четиримата евангелисти са черпили от различни предания на Мистериите. Фактът, че у книжниците, принадлежащи на четири различни традиции е била събудена вярата, говори за висотата на Исусовата личност. У тях се събужда вярата, че Исус е този, който отговаря до съвършена степен на един посветен, така че те могат да се отнасят към него като към една личност, която живее типичния живот, предварително изобразен в техните Мистерии. След това те описват неговия живот според мерилото на своите мистерийни предания, запазвайки главните събития от този живот.
И когато първите трима евангелисти (синоптиците) описват живота на Исус по сходен начин, това само приказва, че те са черпили от сходни мистерийни източници.
Четвъртият евангелист е пропил своето писание с идеи, които ни напомнят за религиозния философ Филон. Това също е доказателство, че той изхожда от същото мистично предание, до което е бил близо и Филон. В Евангелията имаме работа с различни съставни части. На първо място, ни се съобщават подробности, които сякаш имат стойност на исторически факти. На второ място, имаме притчите, които си служат с разказването на факти само за да символизират една по-дълбока истина.
към текста >>
В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе
Исус
в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си.
На второ място, имаме притчите, които си служат с разказването на факти само за да символизират една по-дълбока истина. И на трето място, имаме учения, кои то трябва да се считат като съдържание на християнския мироглед. Всъщност в Евангелието на Йоан не се намира никаква притча. То черпи от една мистична школа, където са смятали, че не е нужно да си служат с притчи. Какво обаче е отношението между някои факти, които изглеждат исторически и самите притчи, показва разказът за проклятието над смоковицата.
В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си.
А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини. И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки! " На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв.
към текста >>
И рече
Исус
: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки!
Всъщност в Евангелието на Йоан не се намира никаква притча. То черпи от една мистична школа, където са смятали, че не е нужно да си служат с притчи. Какво обаче е отношението между някои факти, които изглеждат исторически и самите притчи, показва разказът за проклятието над смоковицата. В Евангелието на Марко (11, 11 и следв.) четем: „И влезе Исус в Йерусалим и в храма, като разгледа всичко и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с учениците си. А на другия ден, когато излязоха от Витания, той огладня, и като видя отдалече една смоковница, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо на нея, и като дойде при нея, не намери нищо, освен листа, понеже още не беше време за смокини.
И рече Исус: Занапред никой да не вкуси плод от тебе во веки!
" На същото място Лука разказва една притча (13, 6 и следв.): „А той им каза тази притча: Някой си имаше смоковница, насадена в лозето си. И дойде той и потърси плод, но не намери. Тогава каза на градинаря: Ето три години наред идвам всяка година да търся плод на тази смоковница и не намерих никакъв. Изкорени я. Защо да заема мястото?
към текста >>
Единственият по рода си посветен (
Христос
) донесе това Царство на всички онези, които искаха да го следват.
Те разказват в стила на Мистериите. Те разказват така, както мистът разказва за един посветен. Те само ни предават посвещението като една единствена по рода си особеност на един единствен човек. Според тях спасението на човечеството зависи от това, до колко хората следват този посветен. Това, което е било достояние на посветените, е било „Царството Божие".
Единственият по рода си посветен (Христос) донесе това Царство на всички онези, които искаха да го следват.
Това, което е било лично достояние на отделните посветени, стана общо достояние на онези, които признават Исус като свой Господ. Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вложена в на родната религия на Израел. Християнството възниква от юдейството. Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и Гърция. Когато проследим народните религии, намираме различни представи за духовния свят.
към текста >>
Това, което е било лично достояние на отделните посветени, стана общо достояние на онези, които признават
Исус
като свой Господ.
Те разказват така, както мистът разказва за един посветен. Те само ни предават посвещението като една единствена по рода си особеност на един единствен човек. Според тях спасението на човечеството зависи от това, до колко хората следват този посветен. Това, което е било достояние на посветените, е било „Царството Божие". Единственият по рода си посветен (Христос) донесе това Царство на всички онези, които искаха да го следват.
Това, което е било лично достояние на отделните посветени, стана общо достояние на онези, които признават Исус като свой Господ.
Можем да разберем защо е станало така, ако приемем, че мъдростта на Мистериите е била вложена в на родната религия на Израел. Християнството възниква от юдейството. Следователно, не трябва да се учудваме, че в християнството навлизат импулси от юдейството и от Мистериите, които са били общо достояние на духовния живот в Египет и Гърция. Когато проследим народните религии, намираме различни представи за духовния свят. Но ако вникнем по-дълбоко в мъдростта на жреците, която съставлява духовното ядро на различните народни религии, навсякъде намираме пълна съгласуваност.
към текста >>
В сърцето на
Исус
трябва да е тежало като истински кошмар, че между стоящите вън може да има мнозина, които не намират пътя.
Но той искаше да даде на всички увереността в това, което посветените са виждали като истина в Мистериите. Той искаше да направи така, че животът, който бликаше от Мистериите, да се влее в бъдещото развитие на човечеството. Така той искаше да ги издигне до една по-висока степен на съществуванието. „Блажени, които вярват без да виждат." Убеждението, че има нещо Божествено това искаше да посади той в сърцата под формата на непоклатимо доверие. Който стои отвън и има това доверие, той сигурно ще отиде по-далече отколкото този, който го няма.
В сърцето на Исус трябва да е тежало като истински кошмар, че между стоящите вън може да има мнозина, които не намират пътя.
Пропастта между тези, които минаваха през посвещението и „народа" трябваше да стане по-малка. Християнството трябваше да стане средство, чрез което всеки да намери пътя. Ако той не е узрял за това, поне не му се отнема възможността да участвува, макар и несъзнателно, в сакраменталната същност на Мистериите. „Син человечески е дошъл, за да търси и направи блажени и онези, които са изгубени." От сега нататък от плодовете на Мистериите трябваше да вкусят нещо и онези, които все още не можеха да участвуват в посвещението.
към текста >>
6.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Между чудесата, които приписват на
Исус
, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
Между чудесата, които приписват на Исус, на възкресението на Лазар във Витания несъмнено трябва да се отдаде твърде особено значение.
Тук всички подробности от повествуванието се обединяват, за да кулминират в едно изпъкващо място от „Новия Завет". Трябва да напомним, че този разказ се намира само в Евангелието на Йоан, т. е. при онзи евангелист, който чрез пълните с дълбок смисъл встъпителни думи на своето Евангелие изисква едно съвършено точно разбиране на това, което съобщава. Йоан започва с изречението: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Бог бе Словото... И Словото стана плът и живя между нас; и ние видяхме неговата слава, слава като на единороден Син на Отца, пълна с благодат и истина." Който слага в началото на своето изложение такива думи, той нагледно посочва, че написаното от него трябва да се тълкува в особено дълбок смисъл.
към текста >>
Ернест Ренан в своята книга „Животът на
Исус
" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на
Исус
овия живот.
Той посочва факти, но те не трябва да се вземат за такива факти, които очите виждат и ушите чуват и върху които логическата мисъл може да упражни своето изкуство. Зад фактите той крие „Словото", което се намира в мировия Дух. Тези факти са за него средство, чрез което се изявява един по-висш смисъл. Ето защо трябва да предположим, че в събитието на едно възкресение от мъртвите, което представлява най-голяма трудност за очите, ушите и логичната мисъл, се крие възможно най-дълбок смисъл. Към това се прибавя и нещо друго.
Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот.
От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно. Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно? " Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие.
към текста >>
Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли
Исус
и юдейството да живеят заедно?
Тези факти са за него средство, чрез което се изявява един по-висш смисъл. Ето защо трябва да предположим, че в събитието на едно възкресение от мъртвите, което представлява най-голяма трудност за очите, ушите и логичната мисъл, се крие възможно най-дълбок смисъл. Към това се прибавя и нещо друго. Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно.
Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно?
" Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор.
към текста >>
" Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на
Исус
са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях.
Ето защо трябва да предположим, че в събитието на едно възкресение от мъртвите, което представлява най-голяма трудност за очите, ушите и логичната мисъл, се крие възможно най-дълбок смисъл. Към това се прибавя и нещо друго. Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно. Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно?
" Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях.
А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък.
към текста >>
Всички врагове на
Исус
били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие.
Ернест Ренан в своята книга „Животът на Исус" загатва за това, че без съмнение възкресението на Лазар е упражнило решаващо влияние върху края на Исусовия живот. От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно. Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно? " Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите.
Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие.
Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба. Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата.
към текста >>
Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в
Исус
: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му.
От становището, на което застава Ренан, такава мисъл е нещо невъзможно. Защо слухът за възкресението на един човек от мъртвите е изглеждал толкова опасен за неговите противници, че те изтръпват, започват да питат: „- Могат ли Исус и юдейството да живеят заедно? " Не е правилно да твърдим както Ренан; „Другите чудеса на Исус са били случайни събития; те са били разказвани на вяра и в устата на народа са били преувеличавани, а след като са станали, противниците му не са мислили вече за тях. А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие.
Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му.
Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба. Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38).
към текста >>
Марта и Мария побързали да посрещнат
Исус
още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба.
А това е било едно истинско събитие, което е станало публично и можело да затвори устата на фарисеите. Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък.
Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба.
Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние. Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение.
към текста >>
Вълнението, което
Исус
изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата.
Всички врагове на Исус били разтревожени от големия шум, който се вдигал около това събитие. Разказва се, че те търсели да убият Лазар." Необяснимо е, защо това трябваше да е така, ако възгледът на Ренан беше прав, а именно, че във Витания е било само инсценирано едно илюзорно действие, което трябвало да послужи за да засили вярата в Исус: „Може би Лазар, още блед след своето боледуване, е накарал да го увият като мъртъв и да го положат в гроба на семейството му. Тези гробове били големи, изкопани в скалите дупки, в които се влизало през четвъртит отвор. Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба.
Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата.
(Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние. Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина."
към текста >>
Вземайки за вярно нашето горно предположение,
Исус
поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван.
Този отвор се затварял с огромен камък. Марта и Мария побързали да посрещнат Исус още преди той да е стъпил във Витания и го завели на гроба. Вълнението, което Исус изпитал при гроба на своя приятел, считан за умрял, било взето от присъствуващите за онова смущение и потрепване, което е съпровождало чудесата. (Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние.
Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван.
Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина." Не изглежда ли подобно тълкуване съвършено наивно, когато, както прави Ренан, с него свързваме възгледа: „Всичко изглежда да говори за това, че чудото от Витания е допринесло значително за ускоряване смъртта на Исус? " Въпреки това няма съмнение, че в основата на Ренановото твърдение лежи едно вярно усещане. Обаче Ренан не може да изтълкува и оправдае това усещане със свои средства.
към текста >>
Не изглежда ли подобно тълкуване съвършено наивно, когато, както прави Ренан, с него свързваме възгледа: „Всичко изглежда да говори за това, че чудото от Витания е допринесло значително за ускоряване смъртта на
Исус
?
(Йоан,11,33 и 38). Според убеждението, божествената сила в човека се проявява в едно епилептично и конвулсивно състояние. Вземайки за вярно нашето горно предположение, Исус поискал още веднъж да види този, когото обичал и когато отместили надгробния камък, Лазар излязъл вън в своята плащеница и с глава, увита в саван. Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина."
Не изглежда ли подобно тълкуване съвършено наивно, когато, както прави Ренан, с него свързваме възгледа: „Всичко изглежда да говори за това, че чудото от Витания е допринесло значително за ускоряване смъртта на Исус?
" Въпреки това няма съмнение, че в основата на Ренановото твърдение лежи едно вярно усещане. Обаче Ренан не може да изтълкува и оправдае това усещане със свои средства. Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим? Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено.
към текста >>
Исус
би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим?
Естествено това е трябвало да бъде общо прието като едно възкресение. Вярата не познава никакъв друг закон, освен този, който за нея е истина." Не изглежда ли подобно тълкуване съвършено наивно, когато, както прави Ренан, с него свързваме възгледа: „Всичко изглежда да говори за това, че чудото от Витания е допринесло значително за ускоряване смъртта на Исус? " Въпреки това няма съмнение, че в основата на Ренановото твърдение лежи едно вярно усещане. Обаче Ренан не може да изтълкува и оправдае това усещане със свои средства.
Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим?
Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено. „Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците. Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени. Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен.
към текста >>
Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на
Исус
със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени.
Обаче Ренан не може да изтълкува и оправдае това усещане със свои средства. Исус би трябвало да е извършил нещо особено важно във Витания, за да се оправдаят думите: „Тогавашните свещеници и старейшини свикваха съвет и казаха: Какво да правим? Този човек върши много знамения." (Йоан, 11, 47). Ренан също предполага нещо особено. „Трябва да се признае, че този разказ на Йоан се различава съществено от другите съобщения за чудеса, които са изблик на народната фантазия и с които са пълни синоптиците.
Нека прибавим още, че Йоан е единственият евангелист, който е имал точни сведения за отношенията на Исус със семейството от Витания и че би било непонятно как една измислица на народа може да заеме място в рамките на толкова лични спомени.
Следователно, това чудо не е едно от онези легендарни чудеса, за които никой не е отговорен. Накратко, аз мисля, че във Витания е станало нещо, което е могло да се счита за истинско възкресение. С други думи, Ренан предполага, че във Витания е станало нещо, за което той не намира никакво обяснение. Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух." Нима тук не сме изправени пред един текст, чиито смисъл ще разберем само, ако четем правилно?
към текста >>
Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на
Исус
: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи:
Исус
каза:
Той се скрива зад думите: „При голямото разстояние, на което днес се намираме от това събитие, при наличността на един единствен текст, който носи явни следи на изкуствено съчинение, невъзможно е да решим дали в този случай всичко е измислица, или във Витания едно действително събитие е дало повод за разпространението на един слух." Нима тук не сме изправени пред един текст, чиито смисъл ще разберем само, ако четем правилно? И може би тогава няма да говорим вече за една „измислица". Трябва да се съгласим, че целият разказ в Евангелието на Йоан е обвит в едно тайнствено було. За да се уверим в това, нужно е само да обърнем внимание на следното.
Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза:
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"?
към текста >>
Би било твърде банално да вярваме, че
Исус
е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че
Исус
е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата.
Трябва да се съгласим, че целият разказ в Евангелието на Йоан е обвит в едно тайнствено було. За да се уверим в това, нужно е само да обърнем внимание на следното. Ако разказът трябва да се вземе буквално във физически смисъл, какво означават тогава думите на Исус: „Тази болест не е за смърт, а за Славата на Бога, за да се прослави чрез нея Син Божи." Този е обикновеният превод на съответните думи от Евангелието, но ние ще се приближим по-добре до същността на въпроса, ако дадем правилния превод на гръцкия текст: „За изявяването на Бога, за да се изяви чрез това Син Божи." А какво означават другите думи: Исус каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25).
Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата.
Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Но думите на
Исус
веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста.
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"?
Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста.
А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното".
към текста >>
А
Исус
казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее.
Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25). Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста.
А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее.
Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан. Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово".
към текста >>
Да вземем буквално това, което
Христос
представлява в Евангелието на Йоан.
Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата. Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее.
Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан.
Той е „Словото, което е станало плът". Той е Вечното, което е било в началото. Ако той е действително Възкресението, тогава в Лазар е възкръснало „Вечното, Първоначалното". Следователно, ние имаме работа с едно възкресение на вечното „Слово". А това „Слово" е Животът, за който е пробуден Лазар.
към текста >>
И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на
Христос
", е именно това Възкресение.
Къде е гробът, от който се е родило „Словото"? За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата. Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово". Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло.
И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение.
Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението". Не може да има никакво съмнение, че събитието във Витания е едно пробуждане в духовния смисъл. Лазар е станал друг в сравнение с това, което е бил по-рано. Той е възкръснал за един живот, за който „вечното Слово" може да каже: „Аз съм този Живот". Следователно, какво се е случило с Лазар?
към текста >>
Не е никак чудно, че той слага в устата на
Исус
думите „Аз съм Възкресението".
За да получим отговор на този въпрос, нужно е само да помислим за Платон, който определя тялото на човека като гроб на душата. Трябва само да си спомним, че и Платон говори за един вид възкресение, когато загатва оживяването на духовния живот в тялото. Това, което Платон нарича „духовна душа", Йоан го нарича „Слово". Платон би могъл да каже: Който става духовен, той възкресява нещо Божествено от гроба на своето тяло. И за Йоан това, което е станало чрез „Живота на Христос", е именно това Възкресение.
Не е никак чудно, че той слага в устата на Исус думите „Аз съм Възкресението".
Не може да има никакво съмнение, че събитието във Витания е едно пробуждане в духовния смисъл. Лазар е станал друг в сравнение с това, което е бил по-рано. Той е възкръснал за един живот, за който „вечното Слово" може да каже: „Аз съм този Живот". Следователно, какво се е случило с Лазар? В него е оживял Духът.
към текста >>
Лазар е обичан от
Исус
(Йоан, 11, 36).
Пред нас стои една Мистерия в истинския смисъл на думата. В Лазар е проникнало „вечното Слово". И за да говорим в смисъла на Мистериите, той е станал един посветен. А събитието, за което се разказва, е един процес на посвещение. Нека отново да си представим целия процес като едно посвещение.
Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36).
Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата. Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар.
към текста >>
Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където
Исус
е „Словото".
И за да говорим в смисъла на Мистериите, той е станал един посветен. А събитието, за което се разказва, е един процес на посвещение. Нека отново да си представим целия процес като едно посвещение. Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36). Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата.
Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото".
Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението.
към текста >>
Исус
е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото".
А събитието, за което се разказва, е един процес на посвещение. Нека отново да си представим целия процес като едно посвещение. Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36). Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата. Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото".
Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото".
Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението. Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт.
към текста >>
Исус
имал връзки със семейството от Витания.
Нека отново да си представим целия процес като едно посвещение. Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36). Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата. Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото".
Исус имал връзки със семейството от Витания.
А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението. Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт. Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди".
към текста >>
А това означава само, че
Исус
е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар.
Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36). Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата. Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания.
А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар.
Лазар е ученик на Исус. Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението. Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт. Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди". Той трябвало сам да го осъществи в един действителен духовен акт.
към текста >>
Лазар е ученик на
Исус
.
Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата. Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар.
Лазар е ученик на Исус.
Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението. Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт. Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди". Той трябвало сам да го осъществи в един действителен духовен акт. Земното, от което висшият човек трябва да се срамува (в смисъла на Мистериите), трябвало да бъде отхвърлено.
към текста >>
Той е такъв ученик, че
Исус
знае положително: някога с него ще се извърши възкресението.
Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус.
Той е такъв ученик, че Исус знае положително: някога с него ще се извърши възкресението.
Заключителното действие на подобна драма се състояло в един символичен акт. Съответният човек посвещаващият се трябвало да разбере не само смисъла на думите „Умри и бъди". Той трябвало сам да го осъществи в един действителен духовен акт. Земното, от което висшият човек трябва да се срамува (в смисъла на Мистериите), трябвало да бъде отхвърлено. Земният човек трябвало да мине през символично-действителната смърт.
към текста >>
Исус
го подготвя за възкресението.
В продължение на три дни земното тяло е наистина мъртво. От смъртта възкръсва новият живот. Този живот е надживял смъртта. Човек добива вяра в новия живот. Точно това се случва с Лазар.
Исус го подготвя за възкресението.
Тук става дума за една символично-действителна болест. За една болест, която е едно посвещение и която след три дни води до действително нов живот. Лазар е узрял да мине през този процес. Той облича ленената дреха на миста. Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт.
към текста >>
И когато идва
Исус
, бяха изтекли трите дни.
Тук става дума за една символично-действителна болест. За една болест, която е едно посвещение и която след три дни води до действително нов живот. Лазар е узрял да мине през този процес. Той облича ленената дреха на миста. Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт.
И когато идва Исус, бяха изтекли трите дни.
„Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият. А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41). Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието. Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите.
към текста >>
А
Исус
повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41).
Лазар е узрял да мине през този процес. Той облича ленената дреха на миста. Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт. И когато идва Исус, бяха изтекли трите дни. „Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият.
А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41).
Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието. Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите. На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение. То беше станало чрез Исус, като посветител.
към текста >>
Отец бе послушал
Исус
, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието.
Той облича ленената дреха на миста. Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт. И когато идва Исус, бяха изтекли трите дни. „Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият. А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41).
Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието.
Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите. На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение. То беше станало чрез Исус, като посветител. Така са си представяли винаги съединението с божествения свят.
към текста >>
То беше станало чрез
Исус
, като посветител.
А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41). Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието. Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите. На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение.
То беше станало чрез Исус, като посветител.
Така са си представяли винаги съединението с божествения свят. В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота. Така християнството се свързва с Мистериите. Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове.
към текста >>
В Лазар
Исус
беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота.
Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите. На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение. То беше станало чрез Исус, като посветител. Така са си представяли винаги съединението с божествения свят.
В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота.
Така християнството се свързва с Мистериите. Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове. Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус. Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус.
към текста >>
Чрез
Христос
Исус
, Лазар сам става посветен.
На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение. То беше станало чрез Исус, като посветител. Така са си представяли винаги съединението с божествения свят. В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота. Така християнството се свързва с Мистериите.
Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен.
Сега вече той може да се издига във висшите светове. Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус. Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус. Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него. От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
към текста >>
Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия
Христос
Исус
.
Така са си представяли винаги съединението с божествения свят. В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота. Така християнството се свързва с Мистериите. Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове.
Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус.
Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус. Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него. От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист. С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота. Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция.
към текста >>
Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността
Христос
Исус
.
В Лазар Исус беше извършил, в смисъла на старото предание, магичното преобразяване на живота. Така християнството се свързва с Мистериите. Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове. Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус.
Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус.
Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него. От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист. С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота. Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция. Евангелистът изразява този факт с думите: В Него Словото стана плът.
към текста >>
От тази гледна точка, от огромно значение са думите на
Исус
(Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в
Исус
живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
Чрез Христос Исус, Лазар сам става посветен. Сега вече той може да се издига във висшите светове. Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус. Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус. Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него.
От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота. Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция. Евангелистът изразява този факт с думите: В Него Словото стана плът. Той вижда в Исус една въплътена Мистрия. Ето защо Евангелието на Йоан е една истинска Мистерия.
към текста >>
С това
Исус
подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота.
Сега вече той може да се издига във висшите светове. Но същевременно той е първият християнски посветен, посветен чрез самия Христос Исус. Чрез своето посвещение той разбира, че оживялото в него „Слово" е идентично с личността Христос Исус. Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него. От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист.
С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота.
Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция. Евангелистът изразява този факт с думите: В Него Словото стана плът. Той вижда в Исус една въплътена Мистрия. Ето защо Евангелието на Йоан е една истинска Мистерия. Неговите факти трябва да бъдат разбрани в духовен смисъл.
към текста >>
Той вижда в
Исус
една въплътена Мистрия.
Следователно, в своя възкресител той има пред себе си като сетивна личност това, което се бе проявило под духовна форма вътре в него. От тази гледна точка, от огромно значение са думите на Исус (Йоан, 11, 42): „Но аз зная, че ти винаги ме слушаш, но това казах само заради неразбиращия народ; за да повярват и те, че Ти си ме проводил." С други думи, нека всички знаят: да стане явна истината в Исус живее „Синът на Отца" и то така, че когато той пробужда истинската същност на човека, последният става мист. С това Исус подчертава, че в Мистериите е бил скрит самият смисъл на живота. Той е живото Слово; в него е станало „личност" това, което е било прадревна традиция. Евангелистът изразява този факт с думите: В Него Словото стана плът.
Той вижда в Исус една въплътена Мистрия.
Ето защо Евангелието на Йоан е една истинска Мистерия. Неговите факти трябва да бъдат разбрани в духовен смисъл. Ако то би било написано от един древен жрец, той би разказал за един традиционен ритуал. За Йоан този ритуал стана личност. Той стана „Животът на Исус".
към текста >>
Той стана „Животът на
Исус
".
Той вижда в Исус една въплътена Мистрия. Ето защо Евангелието на Йоан е една истинска Мистерия. Неговите факти трябва да бъдат разбрани в духовен смисъл. Ако то би било написано от един древен жрец, той би разказал за един традиционен ритуал. За Йоан този ритуал стана личност.
Той стана „Животът на Исус".
Когато един съвременен изследовател на Мистериите (Буркхардт „Епохата на Константин") казва, че Мистериите са неща, „които човек никога не ще може да си изясни", това показва, че той не е познавал пътя, който води до това изяснение. Ако четем Евангелието на Йоан и вникнем в драмата на познанието, през която древните са минавали като през една образно-телесна действителност, ние ще вникнем и в самите Мистерии. В думите „Лазаре, излез вън! " ние отново чуваме призива, с който египетският жрец-посветител връщал към живота онези, които, за да умрат за земното и да придобият увереност в съществуването на Вечното, са се подлагали на „посвещение". Обаче по този начин Исус разкрива тайната на Мистериите.
към текста >>
Обаче по този начин
Исус
разкрива тайната на Мистериите.
Той стана „Животът на Исус". Когато един съвременен изследовател на Мистериите (Буркхардт „Епохата на Константин") казва, че Мистериите са неща, „които човек никога не ще може да си изясни", това показва, че той не е познавал пътя, който води до това изяснение. Ако четем Евангелието на Йоан и вникнем в драмата на познанието, през която древните са минавали като през една образно-телесна действителност, ние ще вникнем и в самите Мистерии. В думите „Лазаре, излез вън! " ние отново чуваме призива, с който египетският жрец-посветител връщал към живота онези, които, за да умрат за земното и да придобият увереност в съществуването на Вечното, са се подлагали на „посвещение".
Обаче по този начин Исус разкрива тайната на Мистериите.
И сега става ясно, че юдеите не можеха да оставят ненаказано едно такова действие от страна на Исус, както гърците не можеха да сторят същото по отношение на Есхил, ако той беше издал тайните на Мистериите. В посвещението на Лазар, Исус показа пред целия „народ" един процес, който в смисъла на древната жреческа мъдрост е трябвало да бъде осъществен само в скрития свят на Мистериите. Това посвещение трябваше да подготви разбирането на „Голготската Мистерия". По-рано само тези, които са „виждали", т. е. които са били посветени, можели да знаят нещо върху това, което се е извършвало в подобен процес на посвещение, но сега в тайните на висшите светове трябваше да се убедят и тези, които „вярваха дори и без да виждат".
към текста >>
И сега става ясно, че юдеите не можеха да оставят ненаказано едно такова действие от страна на
Исус
, както гърците не можеха да сторят същото по отношение на Есхил, ако той беше издал тайните на Мистериите.
Когато един съвременен изследовател на Мистериите (Буркхардт „Епохата на Константин") казва, че Мистериите са неща, „които човек никога не ще може да си изясни", това показва, че той не е познавал пътя, който води до това изяснение. Ако четем Евангелието на Йоан и вникнем в драмата на познанието, през която древните са минавали като през една образно-телесна действителност, ние ще вникнем и в самите Мистерии. В думите „Лазаре, излез вън! " ние отново чуваме призива, с който египетският жрец-посветител връщал към живота онези, които, за да умрат за земното и да придобият увереност в съществуването на Вечното, са се подлагали на „посвещение". Обаче по този начин Исус разкрива тайната на Мистериите.
И сега става ясно, че юдеите не можеха да оставят ненаказано едно такова действие от страна на Исус, както гърците не можеха да сторят същото по отношение на Есхил, ако той беше издал тайните на Мистериите.
В посвещението на Лазар, Исус показа пред целия „народ" един процес, който в смисъла на древната жреческа мъдрост е трябвало да бъде осъществен само в скрития свят на Мистериите. Това посвещение трябваше да подготви разбирането на „Голготската Мистерия". По-рано само тези, които са „виждали", т. е. които са били посветени, можели да знаят нещо върху това, което се е извършвало в подобен процес на посвещение, но сега в тайните на висшите светове трябваше да се убедят и тези, които „вярваха дори и без да виждат".
към текста >>
В посвещението на Лазар,
Исус
показа пред целия „народ" един процес, който в смисъла на древната жреческа мъдрост е трябвало да бъде осъществен само в скрития свят на Мистериите.
Ако четем Евангелието на Йоан и вникнем в драмата на познанието, през която древните са минавали като през една образно-телесна действителност, ние ще вникнем и в самите Мистерии. В думите „Лазаре, излез вън! " ние отново чуваме призива, с който египетският жрец-посветител връщал към живота онези, които, за да умрат за земното и да придобият увереност в съществуването на Вечното, са се подлагали на „посвещение". Обаче по този начин Исус разкрива тайната на Мистериите. И сега става ясно, че юдеите не можеха да оставят ненаказано едно такова действие от страна на Исус, както гърците не можеха да сторят същото по отношение на Есхил, ако той беше издал тайните на Мистериите.
В посвещението на Лазар, Исус показа пред целия „народ" един процес, който в смисъла на древната жреческа мъдрост е трябвало да бъде осъществен само в скрития свят на Мистериите.
Това посвещение трябваше да подготви разбирането на „Голготската Мистерия". По-рано само тези, които са „виждали", т. е. които са били посветени, можели да знаят нещо върху това, което се е извършвало в подобен процес на посвещение, но сега в тайните на висшите светове трябваше да се убедят и тези, които „вярваха дори и без да виждат".
към текста >>
7.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Нужно е само да прочетем първите думи, за да предусетим дълбоката тайнственост на това писание: „Откровение на
Исус
а Христа, което му даде Бог, да покаже на рабите Си онова, което има да стане по необходимост.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН Апокалипсисът или Тайното Откровение на Йоан е един твърде забележителен документ, поставен в края на Новия завет.
Нужно е само да прочетем първите думи, за да предусетим дълбоката тайнственост на това писание: „Откровение на Исуса Христа, което му даде Бог, да покаже на рабите Си онова, което има да стане по необходимост.
Той го даде в знаци и го изпрати чрез ангела Си на Своя раб Йоан." Това, което се открива тук е изпратено „в знаци". Следователно, не трябва да се взима неговият буквален смисъл, а да се търси един по-дълбок смисъл, за който значението на думите е само знак. Но и още много други неща сочат за един такъв „таен смисъл". Йоан се обръща към седемте църкви в Азия. С това не трябва да се разбират сетивно-действителните църкви.
към текста >>
А то е откровението на
Исус
Христос
.
Йоан се обръща към седемте църкви в Азия. С това не трябва да се разбират сетивно-действителните църкви. Защото числото седем е свещеното символично число, което е избрано именно заради неговото символично значение. Действителният брой на църквите в Азия е бил съвсем друг. Тайнствеността се подчертава и по-нататък с това, как Йоан е стигнал до Откровението: „В Господния ден бях обзет от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който каза: Това, което видиш, напиши в една книга и го изпрати на седемте църкви." Следователно, тук имаме работа с едно откровение, което Йоан е получил в Духа.
А то е откровението на Исус Христос.
Това, което се открива на света чрез Христос Исус, се явява обвито в един таен смисъл. Следователно, в учението на Христос трябва да се търси един окултен смисъл. Спрямо обикновеното християнство, това откровение има същото отношение, каквото е имало откровението на Мистериите спрямо народната религия. Ето защо, оправдано е да третираме този Апокалипсис като Мистерия. Апокалипсисът се обръща към седем църкви.
към текста >>
Това, което се открива на света чрез
Христос
Исус
, се явява обвито в един таен смисъл.
С това не трябва да се разбират сетивно-действителните църкви. Защото числото седем е свещеното символично число, което е избрано именно заради неговото символично значение. Действителният брой на църквите в Азия е бил съвсем друг. Тайнствеността се подчертава и по-нататък с това, как Йоан е стигнал до Откровението: „В Господния ден бях обзет от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който каза: Това, което видиш, напиши в една книга и го изпрати на седемте църкви." Следователно, тук имаме работа с едно откровение, което Йоан е получил в Духа. А то е откровението на Исус Христос.
Това, което се открива на света чрез Христос Исус, се явява обвито в един таен смисъл.
Следователно, в учението на Христос трябва да се търси един окултен смисъл. Спрямо обикновеното християнство, това откровение има същото отношение, каквото е имало откровението на Мистериите спрямо народната религия. Ето защо, оправдано е да третираме този Апокалипсис като Мистерия. Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това?
към текста >>
Следователно, в учението на
Христос
трябва да се търси един окултен смисъл.
Защото числото седем е свещеното символично число, което е избрано именно заради неговото символично значение. Действителният брой на църквите в Азия е бил съвсем друг. Тайнствеността се подчертава и по-нататък с това, как Йоан е стигнал до Откровението: „В Господния ден бях обзет от Духа и чух зад себе си силен глас като от тръба, който каза: Това, което видиш, напиши в една книга и го изпрати на седемте църкви." Следователно, тук имаме работа с едно откровение, което Йоан е получил в Духа. А то е откровението на Исус Христос. Това, което се открива на света чрез Христос Исус, се явява обвито в един таен смисъл.
Следователно, в учението на Христос трябва да се търси един окултен смисъл.
Спрямо обикновеното християнство, това откровение има същото отношение, каквото е имало откровението на Мистериите спрямо народната религия. Ето защо, оправдано е да третираме този Апокалипсис като Мистерия. Апокалипсисът се обръща към седем църкви. Какво се разбира с това? Достатъчно е да вземем само едно от тези послания за да разберем смисъла.
към текста >>
Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно
Христос
.
Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя. Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай." Това е посланието, отправено до ангела на първата църква. Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите.
Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос.
Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път. Христос Исус е предначертал пътя за постигане на божествения свят. Необходимо е голямо постоянство за да се върви по-нататък в смисъла на първия импулс. Възможно е също, някой преждевременно да си помисли, че е разбрал истинския смисъл.
към текста >>
Христос
Исус
е предначертал пътя за постигане на божествения свят.
Ангелът, който трябва да считаме като Дух на църквата, върви по пътя, предначертан за християнството. Той може да различава истинските последователи на християнството от фалшивите. Той иска да бъде християнски и поставя в основите на своята работа именно Христос. Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път.
Христос Исус е предначертал пътя за постигане на божествения свят.
Необходимо е голямо постоянство за да се върви по-нататък в смисъла на първия импулс. Възможно е също, някой преждевременно да си помисли, че е разбрал истинския смисъл. Това се случва, когато известно време вървим ръководени от Христос и после изоставяме, напускаме този водач, като се отдаваме на погрешни представи за него. Така отново падаме в низше- човешкото. Ние се отклоняваме от „първата любов".
към текста >>
Това се случва, когато известно време вървим ръководени от
Христос
и после изоставяме, напускаме този водач, като се отдаваме на погрешни представи за него.
Обаче от него се изисква той да не затваря пътя си към първоначалната любов с никакви заблуждения. Предупреден е, как чрез такива заблуждения той може да тръгне по грешен, крив път. Христос Исус е предначертал пътя за постигане на божествения свят. Необходимо е голямо постоянство за да се върви по-нататък в смисъла на първия импулс. Възможно е също, някой преждевременно да си помисли, че е разбрал истинския смисъл.
Това се случва, когато известно време вървим ръководени от Христос и после изоставяме, напускаме този водач, като се отдаваме на погрешни представи за него.
Така отново падаме в низше- човешкото. Ние се отклоняваме от „първата любов". Знанието, което се придържа към сетивните факти, се издига до по-висока сфера, като се одухотворява и обожествява до това, което наричаме Мъдрост. В противен случай то остава в преходното. Христос Исус е посочил пътя към Вечното.
към текста >>
Христос
Исус
е посочил пътя към Вечното.
Това се случва, когато известно време вървим ръководени от Христос и после изоставяме, напускаме този водач, като се отдаваме на погрешни представи за него. Така отново падаме в низше- човешкото. Ние се отклоняваме от „първата любов". Знанието, което се придържа към сетивните факти, се издига до по-висока сфера, като се одухотворява и обожествява до това, което наричаме Мъдрост. В противен случай то остава в преходното.
Христос Исус е посочил пътя към Вечното.
Знанието трябва да преследва с неотслабващо постоянство пътя, който води до неговото обожествяване. То трябва да върви с любов по следите, които ще го превърнат в Мъдрост. Николаитите били една секта, която се отнасяла лекомислено към християнството. Те виждали само едно: Христос е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека. И те вадят заключението, че човешката мъдрост е божественото Слово.
към текста >>
Те виждали само едно:
Христос
е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека.
В противен случай то остава в преходното. Христос Исус е посочил пътя към Вечното. Знанието трябва да преследва с неотслабващо постоянство пътя, който води до неговото обожествяване. То трябва да върви с любов по следите, които ще го превърнат в Мъдрост. Николаитите били една секта, която се отнасяла лекомислено към християнството.
Те виждали само едно: Христос е Божественото Слово, вечната Мъдрост, която се ражда в човека.
И те вадят заключението, че човешката мъдрост е божественото Слово. Според това разбиране, достатъчно е само човек да търси човешко знание, за да осъществи Божественото в света. Но християнската мъдрост не може да се тълкува така. Знанието, първоначалната човешка мъдрост, е преходно както и всичко друго, ако то не бъде превърнато в божествена Мъдрост. Ти не си такъв, казва „Духът" към ангела на Ефеската църква, ти не градиш само върху човешката мъдрост.
към текста >>
Исус
, лъвът, може да отвори печатите.
Човешката мъдрост има седем пътя, които водят към същата цел. Мистичната мъдрост на Филон нарича „печати" великите космични мисли, които се изразяват в нещата. Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата.
Исус, лъвът, може да отвори печатите.
Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта. Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл. 5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък.
към текста >>
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв,
Исус
, който е донесъл
Христос
в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
Човешката мъдрост търси тези мисли на сътворението. Обаче Божествената Мъдрост се намира само в книгата, която е запечатана с тях. Първо трябва да бъдат открити основните мисли на сътворението, да бъдат отворени печатите, тогава ще се открие това, което се намира в книгата. Исус, лъвът, може да отвори печатите. Той е дал на мислите на сътворението такава насока, която чрез тях води към Мъдростта.
Агнето, което е било заклано и което Бог е изкупил със своята кръв, Исус, който е донесъл Христос в себе си, който следователно е минал през Мистерията на живота и смъртта, отваря книгата (гл.
5, ст. 9-10). И при отварянето на всеки печат животните обясняват това, което знаят (гл. 6). При отварянето на първия печат, Йоан вижда един бял кон, на който седи конник с лък. Тук става видима първата космична сила, въплъщение на мисълта на сътворението. Тя се насочва по нов път от новия конник, християнството.
към текста >>
„И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ
Христос
биде разпнат." Тук се разбират последователите на
Христос
.
Каква полза от всяко познание, ако човек не се проникне живо от него? Мъдростта трябва да стане живот; човек трябва не само да познае Божественото, но той сам трябва да стане божествен. Такава мъдрост, каквато се намира в книгата, е болезнена за преходното естество: „Тя ще бъде горчива в корема ти", но в замяна на това тя толкова повече ще носи блаженство на вечното и „в устата ти ще бъде сладка като мед". Само чрез едно такова посвещение, християнството може да стане нещо реално на Земята. То умъртвява всичко, което принадлежи на низшата природа.
„И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос.
Те са измъчвани от силите на преходното. Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа. Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа.
към текста >>
Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на
Христос
Исус
.
Само чрез едно такова посвещение, християнството може да стане нещо реално на Земята. То умъртвява всичко, което принадлежи на низшата природа. „И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос. Те са измъчвани от силите на преходното. Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа.
Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус.
„Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа. Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво. Хората покриват като трупове площадите на градовете. Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15).
към текста >>
Христос
е разпнат навсякъде в низшата природа.
„И труповете им ще лежат на площада на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, където и нашият Господ Христос биде разпнат." Тук се разбират последователите на Христос. Те са измъчвани от силите на преходното. Но това, което изтърпява страдания, са само низшите съставни части на човешката природа, над които ще бъде извоювана победа. Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс.
Христос е разпнат навсякъде в низшата природа.
Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво. Хората покриват като трупове площадите на градовете. Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15). „Тогава на небето се отвори храмът Божи и се яви ковчегът на завета Му в неговия храм." (ст.19) В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа.
към текста >>
Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват
Христос
в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия
Христос
и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15).
Тогава тяхната съдба става символ на първообразната съдба на Христос Исус. „Содом и Египет в духовен смисъл" е символ на живота, който се придържа към външното и не се изменя чрез Христовия Импулс. Христос е разпнат навсякъде в низшата природа. Там, където тази низша природа побеждава, всичко остава мъртво. Хората покриват като трупове площадите на градовете.
Онези, които побеждават низшата природа, които възкресяват Христос в себе си, чуват тръбата на седмия ангел: „Царствата на света станаха царство на Господа нашего и на Неговия Христос и Той ще царува во веки веков." (гл.11, ст.15).
„Тогава на небето се отвори храмът Божи и се яви ковчегът на завета Му в неговия храм." (ст.19) В съзерцаването на тези събития, за посветения се възобновява старата борба между низшата и висшата природа. Защото всичко, което по-рано посвещаващият се изживяваше, сега трябва да се потвърди и в този, който върви по пътищата на християнството. Както някога Озирис е бил застрашен от Тифон, така и сега „големият змей, старата змия" трябва да бъде победена (гл.12, ст.9). Жената, човешката душа, ражда низшето знание, което е една негативна сила, ако не се издигне до мъдростта.
към текста >>
Исус
, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде посветителят (йерофантьт) на цялото човечество.
В тези думи може да се прочете какъв е идеалът на християнството. Това, което беше постигнато в Мистериите, трябва да бъде обновено. Защото и там змията трябва да бъде победена. Но сега това не можеше да стане по същия начин, както по-рано. На мястото на множеството Мистерии трябваше да застане Едната, Първичната, Християнската Мистерия.
Исус, в когото Словото стана плът, трябваше да бъде посветителят (йерофантьт) на цялото човечество.
И това човечество трябваше да стане неговата собствена мистична църква. Сега трябваше да стане не един подбор на избрани, а обединение на всички. Според степента на своята зрялост, всеки един може да стане мист. Посланието е за всеки, който има уши да го чуе и бърза да дойде за да чуе неговите тайни. У всеки отделен човек трябва да реши гласът на сърцето.
към текста >>
Но това, което влиза в мировото развитие чрез явяването на
Христос
, е една нова тайна.
Неговата мъдрост се ражда като една Мистерия в самото Откровение, но като една Мистерия, която иска да надхвърли границите на древните Мистерии. Отделните Мистерии трябва да прераснат в универсална Мистерия. В казаното тук, че тайните на Мистериите са станали явни чрез християнството и че после все пак това, което авторът на Откровението изживява като духовни видения, се счита за една християнска Мистерия, някои могат да открият противоречие. Противоречието се разрешава веднага, щом помислим: Тайните на древните Мистерии са станали явни чрез събитията в Палестина. Чрез тях се открива това, което по-рано е било скрито в Мистериите.
Но това, което влиза в мировото развитие чрез явяването на Христос, е една нова тайна.
Древният посветен изживявал в духовния свят, как развитието напредва към „скрития Христос"; християнският посветен изживява скритите действия на „изявения Христос".
към текста >>
Древният посветен изживявал в духовния свят, как развитието напредва към „скрития
Христос
"; християнският посветен изживява скритите действия на „изявения
Христос
".
Отделните Мистерии трябва да прераснат в универсална Мистерия. В казаното тук, че тайните на Мистериите са станали явни чрез християнството и че после все пак това, което авторът на Откровението изживява като духовни видения, се счита за една християнска Мистерия, някои могат да открият противоречие. Противоречието се разрешава веднага, щом помислим: Тайните на древните Мистерии са станали явни чрез събитията в Палестина. Чрез тях се открива това, което по-рано е било скрито в Мистериите. Но това, което влиза в мировото развитие чрез явяването на Христос, е една нова тайна.
Древният посветен изживявал в духовния свят, как развитието напредва към „скрития Христос"; християнският посветен изживява скритите действия на „изявения Христос".
към текста >>
8.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
ИСУС
В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
Основата, от която израства Духът на християнството, трябва да се търси в Мистериите. Необходимо беше само да се засили твърдото убеждение, че този Дух трябва да проникне в живота до по-голяма степен, отколкото това ставаше чрез Мистериите. Но и това убеждение не е нещо ново. Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите. Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди души.
към текста >>
Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на
Христос
възлизал на около четири хиляди души.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ Основата, от която израства Духът на християнството, трябва да се търси в Мистериите. Необходимо беше само да се засили твърдото убеждение, че този Дух трябва да проникне в живота до по-голяма степен, отколкото това ставаше чрез Мистериите. Но и това убеждение не е нещо ново. Достатъчно е за целта да разгледаме поведението на есеите и терапевтите.
Есеите били една затворена в себе си палестинска секта, чиито брой по времето на Христос възлизал на около четири хиляди души.
Те образували една общност, която изисквала от своите членове да водят такъв живот, че да развият в душата си един по-висш живот и да стигнат до така нареченото „новораждане". Кандидатът за влизане в тази общност бил подлаган на строги изпитания, за да се провери дали е узрял за един по-висш живот. Който бивал приет, трябвало да прекара определено време за проверка. Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността. Самият живот в общността бил така устроен, че да бъде подтисната низшата природа в човека, за да може все повече и повече да се пробуди дремещият в него Дух.
към текста >>
Спорът дали това съчинение е автентично или не, трябва да се счита днес за положително решен и да се приеме за правилно, че Филон действително е описал живота на една общност, съществувала дълго преди
Христос
и добре позната нему.
Той трябвало да положи тържествена клетва, че няма да издава нищо от живота на общността. Самият живот в общността бил така устроен, че да бъде подтисната низшата природа в човека, за да може все повече и повече да се пробуди дремещият в него Дух. Който можел да пробуди в себе си Духа до определена степен и да има опитности за него, се издигал до по-висока степен в ордена и съобразно с това се радвал на непринуден авторитет. Сродни с есеите били живеещите в Египет терапевти. За начина на техния живот могат да се намерят подробни пояснения в едно от съчиненията на философа Филон: „За съзерцателния живот".
Спорът дали това съчинение е автентично или не, трябва да се счита днес за положително решен и да се приеме за правилно, че Филон действително е описал живота на една общност, съществувала дълго преди Христос и добре позната нему.
(Относно този въпрос да се види книгата на Г. Р. Мийд: „Откъси от една изгубена вяра".) Достатъчно е да разгледаме само отделни места от това съчинение, за да разберем за какво става дума: „Жилищата на терапевтите са външно прости, осигуряващи само предпазването от слънчевата жега и външния студ. Те не са разположени нагъсто, както в градовете, защото близкото съседство не е привличащо за този, който търси уединението; но те не са и много отдалечени едно от друго, за да не затрудняват задружния живот, който те толкова много ценят; а и при случай на нападение от разбойници да могат лесно да си помагат. Във всеки дом има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни писатели, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
към текста >>
Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в
Исус
от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност.
Естествено, така се създават предпоставки за едно по-нататъшно отслабване на строгата дисциплина. От съществуването на такива секти става понятно, доколко тогавашното време беше назряло, за да разбере Христовата тайна. В Мистериите човекът бил подготвян изкуствено, за да може на съответната степен да се роди в душата му висшият духовен мир. При есеите и терапевтите душата се стремяла чрез съответно преобразяване на живота да постигне пробуждането на „висшия човек". По-нататък човек трябвало да се издигне до предчувствието, че една човешка индивидуалност може да се развие чрез последователни земни съществувания до все по-висока и по-висока степен на съвършенство.
Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност.
Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение. И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан. Начинът, по който те описват това събитие, показва колко важно е то. Личността на Исус можа да приеме в собствената си душа Христос, Логоса, така че в него „Словото" стана плът. От този момент „Азът" на Исус от Назарет е Христос, а външната личност е носител на Логоса.
към текста >>
И така, индивидуалността на
Исус
беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан.
В Мистериите човекът бил подготвян изкуствено, за да може на съответната степен да се роди в душата му висшият духовен мир. При есеите и терапевтите душата се стремяла чрез съответно преобразяване на живота да постигне пробуждането на „висшия човек". По-нататък човек трябвало да се издигне до предчувствието, че една човешка индивидуалност може да се развие чрез последователни земни съществувания до все по-висока и по-висока степен на съвършенство. Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност. Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение.
И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан.
Начинът, по който те описват това събитие, показва колко важно е то. Личността на Исус можа да приеме в собствената си душа Христос, Логоса, така че в него „Словото" стана плът. От този момент „Азът" на Исус от Назарет е Христос, а външната личност е носител на Логоса. Именно това събитие, че Христос стана „Азът" на Исус, описват евангелистите в кръщението на реката Йордан. През епохата на Мистериите „съединението с Духа" е било достояние на малцина посветени.
към текста >>
Личността на
Исус
можа да приеме в собствената си душа
Христос
, Логоса, така че в него „Словото" стана плът.
По-нататък човек трябвало да се издигне до предчувствието, че една човешка индивидуалност може да се развие чрез последователни земни съществувания до все по-висока и по-висока степен на съвършенство. Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност. Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение. И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан. Начинът, по който те описват това събитие, показва колко важно е то.
Личността на Исус можа да приеме в собствената си душа Христос, Логоса, така че в него „Словото" стана плът.
От този момент „Азът" на Исус от Назарет е Христос, а външната личност е носител на Логоса. Именно това събитие, че Христос стана „Азът" на Исус, описват евангелистите в кръщението на реката Йордан. През епохата на Мистериите „съединението с Духа" е било достояние на малцина посветени. При есеите една цяла общност се стремеше към един живот, чрез който нейните членове можеха да достигнат такова „съединение"; чрез Христовото Събитие пред цялото човечество трябваше да се представи нещо именно „делата Христови" така, че „съединението" да стане достояние на цялото човечество.
към текста >>
От този момент „Азът" на
Исус
от Назарет е
Христос
, а външната личност е носител на Логоса.
Който можел да се издигне до такова предчувствие, можел също да събуди в себе си чувството, че в Исус от Назарет се е явила една високо духовно издигната индивидуалност. Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение. И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан. Начинът, по който те описват това събитие, показва колко важно е то. Личността на Исус можа да приеме в собствената си душа Христос, Логоса, така че в него „Словото" стана плът.
От този момент „Азът" на Исус от Назарет е Христос, а външната личност е носител на Логоса.
Именно това събитие, че Христос стана „Азът" на Исус, описват евангелистите в кръщението на реката Йордан. През епохата на Мистериите „съединението с Духа" е било достояние на малцина посветени. При есеите една цяла общност се стремеше към един живот, чрез който нейните членове можеха да достигнат такова „съединение"; чрез Христовото Събитие пред цялото човечество трябваше да се представи нещо именно „делата Христови" така, че „съединението" да стане достояние на цялото човечество.
към текста >>
Именно това събитие, че
Христос
стана „Азът" на
Исус
, описват евангелистите в кръщението на реката Йордан.
Колкото една индивидуалност е по-издигната духовно, толкова по-голяма възможност има тя да извърши нещо от огромно значение. И така, индивидуалността на Исус беше способна да извърши, да изпълни онова, за което евангелистите толкова тайнствено загатват, като описват кръщението в реката Йордан. Начинът, по който те описват това събитие, показва колко важно е то. Личността на Исус можа да приеме в собствената си душа Христос, Логоса, така че в него „Словото" стана плът. От този момент „Азът" на Исус от Назарет е Христос, а външната личност е носител на Логоса.
Именно това събитие, че Христос стана „Азът" на Исус, описват евангелистите в кръщението на реката Йордан.
През епохата на Мистериите „съединението с Духа" е било достояние на малцина посветени. При есеите една цяла общност се стремеше към един живот, чрез който нейните членове можеха да достигнат такова „съединение"; чрез Христовото Събитие пред цялото човечество трябваше да се представи нещо именно „делата Христови" така, че „съединението" да стане достояние на цялото човечество.
към текста >>
9.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
Най-дълбокото въздействие върху последователите на християнството е упражнил фактът, че Божественото, Словото, вечният Логос им се явява вече не в тайнствената тъмнина на Мистериите само като Дух; напротив, когато говореха за този Логос, те се позоваваха винаги на историческата, човешката личност на
Исус
.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
Най-дълбокото въздействие върху последователите на християнството е упражнил фактът, че Божественото, Словото, вечният Логос им се явява вече не в тайнствената тъмнина на Мистериите само като Дух; напротив, когато говореха за този Логос, те се позоваваха винаги на историческата, човешката личност на Исус.
По-рано в действителния живот те виждали този Логос само в различните степени на човешкото съвършенство. Можеха да бъдат наблюдавани фините, интимни различия в духовния живот на личността и да се види по какви начини и до каква степен се пробужда Логосът в отделните личности, които търсеха посвещението. Една по-висока степен на зрялост означаваше и една по-висша степен в развитието на духовния живот. Предхождащите степени на това развитие трябваше да се търсят в миналото. А настоящият живот се считаше като степен, предхождаща бъдещите степени на духовното развитие.
към текста >>
Този Логос, който е в непрестанно развитие, се насочва и концентрира в неповторимата личност на
Исус
.
Една по-висока степен на зрялост означаваше и една по-висша степен в развитието на духовния живот. Предхождащите степени на това развитие трябваше да се търсят в миналото. А настоящият живот се считаше като степен, предхождаща бъдещите степени на духовното развитие. Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга. Отделният живот на личността е разглеждан само като едно звено от развитието на една верига, простираща се назад и напред във времето.
Този Логос, който е в непрестанно развитие, се насочва и концентрира в неповторимата личност на Исус.
Това, което по-рано е било разпределено върху цялото човечество, се съсредоточава сега върху една единствена личност. Исус става единственият Бого-човек и трябва да стои пред всеки като най-великият идеал. С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания. Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество. В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа.
към текста >>
Исус
става единственият Бого-човек и трябва да стои пред всеки като най-великият идеал.
А настоящият живот се считаше като степен, предхождаща бъдещите степени на духовното развитие. Всички истински посветени твърдят, че духовната сила на душата не изчезва; тя е вечна в смисъла, в който се изразява еврейското тайно учение (Книга Зохар): „Нищо в света не се губи, нищо не потъва в празнотата, даже и думите и гласът на човека; всичко си има своето място и своето предназначение." Според това разбиране, личността е само една метаморфоза на душата, която преминава от една личност в друга. Отделният живот на личността е разглеждан само като едно звено от развитието на една верига, простираща се назад и напред във времето. Този Логос, който е в непрестанно развитие, се насочва и концентрира в неповторимата личност на Исус. Това, което по-рано е било разпределено върху цялото човечество, се съсредоточава сега върху една единствена личност.
Исус става единственият Бого-човек и трябва да стои пред всеки като най-великият идеал.
С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания. Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество. В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа. На човешката личност се отнема всичко, което винаги е било набирано в нея като Божествен принцип. Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в Исус.
към текста >>
Исус
поема върху себе си обожествяването на цялото човечество.
Отделният живот на личността е разглеждан само като едно звено от развитието на една верига, простираща се назад и напред във времето. Този Логос, който е в непрестанно развитие, се насочва и концентрира в неповторимата личност на Исус. Това, което по-рано е било разпределено върху цялото човечество, се съсредоточава сега върху една единствена личност. Исус става единственият Бого-човек и трябва да стои пред всеки като най-великият идеал. С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания.
Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество.
В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа. На човешката личност се отнема всичко, което винаги е било набирано в нея като Божествен принцип. Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в Исус. Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите. Така личността приема съвършено ново значение.
към текста >>
Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в
Исус
.
Исус става единственият Бого-човек и трябва да стои пред всеки като най-великият идеал. С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания. Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество. В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа. На човешката личност се отнема всичко, което винаги е било набирано в нея като Божествен принцип.
Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в Исус.
Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите. Така личността приема съвършено ново значение. На тази личност се отнема Вечното, Безсмъртното. Тя остава сама. Ако не искаме да отричаме Вечното, трябва да припишем безсмъртието на тази личност.
към текста >>
Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в
Исус
единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите.
С този велик идеал човек трябва все повече да се съединява в хода на своите прераждания. Исус поема върху себе си обожествяването на цялото човечество. В него търсят това, което по-рано е било търсено само в собствената душа. На човешката личност се отнема всичко, което винаги е било набирано в нея като Божествен принцип. Целият този Божествен Принцип можеше да бъде видян в Исус.
Не Вечното в душата побеждава смъртта и не то се пробужда като Божествен Принцип чрез своята сила; а това, което е било в Исус единният Бог, то ще се яви и ще възкреси душите.
Така личността приема съвършено ново значение. На тази личност се отнема Вечното, Безсмъртното. Тя остава сама. Ако не искаме да отричаме Вечното, трябва да припишем безсмъртието на тази личност. Вярата във вечното превръщане на душата се превръща във вяра, засягаща личното безсмъртие.
към текста >>
За тях
Христос
е Логосът.
През първите столетия на християнството личното търсене на божествения път е било до по-голяма степен достояние на личността, отколкото през следващите столетия. Трябваше да измине дълго време, за да стане възможно убеждението на Августин: „Аз не бих вярвал в истинността на Евангелията, ако не бях заставен от авторитета на католическата църква." Борбата между Мистериите и християнството приема особен отпечатък чрез различните „гностически" секти и писатели. Като гностици трябва да считаме всички писатели, които търсели един по-дълбок смисъл в християнското учение. (Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите.
За тях Христос е Логосът.
Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата. Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос. Този бил основният въпрос на гностиците.
към текста >>
Обаче историческият
Исус
трябва да има отношение към този духовен Логос.
(Блестящо описание на развитието на Гнозиса дава споменатата по-горе книга на Мийд „Откъси от една изгубена вяра".) Ние можем да разберем тези гностици, ако ги разглеждаме като хора, пропити от мъдростта на Мистериите и устремени да разберат християнството от гледището на Мистериите. За тях Христос е Логосът. Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата.
Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос.
Този бил основният въпрос на гностиците. Същественото е, че не чисто историческото предание, а мъдростта на Мистериите или черпещата от същия източник неоплатоническа философия, разцъфтяваща през първите християнски столетия, трябваше да доведе до действително разбиране на идеята за Христос. Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един Христос, по който може да се мери историческият. Те смятали до ри, че историческият Христос може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи Христос, който е роден в душата на посветения. От тази гледна точка особен интерес представлява учението, съдържащо се в книгите на Дионисий Аеропагита.
към текста >>
Същественото е, че не чисто историческото предание, а мъдростта на Мистериите или черпещата от същия източник неоплатоническа философия, разцъфтяваща през първите християнски столетия, трябваше да доведе до действително разбиране на идеята за
Христос
.
Като такъв той е от духовно естество. В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата. Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос. Този бил основният въпрос на гностиците.
Същественото е, че не чисто историческото предание, а мъдростта на Мистериите или черпещата от същия източник неоплатоническа философия, разцъфтяваща през първите християнски столетия, трябваше да доведе до действително разбиране на идеята за Христос.
Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един Христос, по който може да се мери историческият. Те смятали до ри, че историческият Христос може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи Христос, който е роден в душата на посветения. От тази гледна точка особен интерес представлява учението, съдържащо се в книгите на Дионисий Аеропагита. Обаче за тези писания се споменава едва в шестия век. Важното в тях е не кога и къде са били написани, а че дават едно описание на християнството, облечено напълно в представите на неоплатоническата философия, които могат да се получат чрез духовно виждане на висшия свят.
към текста >>
Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един
Христос
, по който може да се мери историческият.
В своята първична същност, Той не може да дойде до човека от вън. Той трябва да бъде пробуден в душата. Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос. Този бил основният въпрос на гностиците. Същественото е, че не чисто историческото предание, а мъдростта на Мистериите или черпещата от същия източник неоплатоническа философия, разцъфтяваща през първите християнски столетия, трябваше да доведе до действително разбиране на идеята за Христос.
Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един Христос, по който може да се мери историческият.
Те смятали до ри, че историческият Христос може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи Христос, който е роден в душата на посветения. От тази гледна точка особен интерес представлява учението, съдържащо се в книгите на Дионисий Аеропагита. Обаче за тези писания се споменава едва в шестия век. Важното в тях е не кога и къде са били написани, а че дават едно описание на християнството, облечено напълно в представите на неоплатоническата философия, които могат да се получат чрез духовно виждане на висшия свят. При всички обстоятелства, това е описание, изложено в такава форма, която е от първите столетия на християнството.
към текста >>
Те смятали до ри, че историческият
Христос
може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи
Христос
, който е роден в душата на посветения.
Той трябва да бъде пробуден в душата. Обаче историческият Исус трябва да има отношение към този духовен Логос. Този бил основният въпрос на гностиците. Същественото е, че не чисто историческото предание, а мъдростта на Мистериите или черпещата от същия източник неоплатоническа философия, разцъфтяваща през първите християнски столетия, трябваше да доведе до действително разбиране на идеята за Христос. Гностиците имали доверие в човешката мъдрост и вярвали, че тя може да роди в посветения един Христос, по който може да се мери историческият.
Те смятали до ри, че историческият Христос може да бъде разбран в неговата истинска светлина само чрез онзи Христос, който е роден в душата на посветения.
От тази гледна точка особен интерес представлява учението, съдържащо се в книгите на Дионисий Аеропагита. Обаче за тези писания се споменава едва в шестия век. Важното в тях е не кога и къде са били написани, а че дават едно описание на християнството, облечено напълно в представите на неоплатоническата философия, които могат да се получат чрез духовно виждане на висшия свят. При всички обстоятелства, това е описание, изложено в такава форма, която е от първите столетия на християнството. В древни времена тези истини били предавани устно; тогава най-важното изобщо не се поверявало на писмеността.
към текста >>
Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в
Христос
, станал плът в
Исус
.
Той става действителен именно като духовен Син Божи в мировата сграда. Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос.
Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл. На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на Исус. Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос. На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус. Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност.
към текста >>
Следователно, чрез
Исус
църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
Той е посредник между Бога и човеците. В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус.
Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на Исус. Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос. На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус. Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко.
към текста >>
На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на
Исус
.
В човека той може да се изяви на различни степени. Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл.
На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на Исус.
Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос. На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус. Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус.
към текста >>
Трябваше да се намери отношението между
Исус
и
Христос
.
Една светска институция може да го осъществи, като съедини в една йерархия всички човеци, които са изпълнени от него под различни форми. Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл. На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на Исус.
Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос.
На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус. Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос.
към текста >>
На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в
Исус
.
Такава една „Църква" е сетивно-действителният Логос. Силата, която живее в тази църква, е живяла лично в Христос, станал плът в Исус. Следователно, чрез Исус църквата е съединена с Бога, в него тя намира своя връх и своя смисъл. На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на Исус. Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос.
На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус.
Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус. Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа.
към текста >>
Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от
Христос
в
Исус
.
На всички гностици е било ясно, че те трябваше да си изяснят идеята за личността на Исус. Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос. На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус. Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко.
Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус.
Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос. Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата. Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят. Тук винаги се поражда борба.
към текста >>
Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия
Христос
.
Трябваше да се намери отношението между Исус и Христос. На човешката личност беше отнето Божественото; то трябваше да бъде отново намерено по някакъв начин, а именно в Исус. Мистът имал работа с определена степен на Божественото в себе си и със своята земна сетивна личност. Към нея християнинът прибавял и един съвършен Бог, който се издигал над всичко човешко. Ако се застане твърдо на това гледище, основното мистично настроение на душата е възможно само тогава, когато тя, намирайки висшата духовна същност в себе си, отваря своите духовни очи така, че те да бъдат озарени от светлината, излизаща от Христос в Исус.
Съединението на душата с нейните най-висши сили е същевременно съединение с историческия Христос.
Защото мистиката е непосредствено чувствуване и усещане на божествения свят в собствената душа. Обаче един Бог, издигащ се над всичко човешко, не може да живее истински в душата. Гнозисът, както и всяка по-късна християнска мистика, представляват стремеж да се участвува по някакъв начин в този божествен свят. Тук винаги се поражда борба. В действителност, човек може да намери само своя собствен божествен дял, но това е човешки-божественото, намиращо се в определена степен на развитие.
към текста >>
Християнският мистик иска да вижда Бога в самия себе си, но той трябва да гледа към историческия
Христос
, както физическото око гледа Слънцето.
За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото Божествено; ето защо ще му бъде трудно да говори за него. Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот. Той иска сам да бъде обожествен; а не да постига само едно външно отношение към божествения свят. Християнската мистика не е така безусловна. Тя има една важна предпоставка.
Християнският мистик иска да вижда Бога в самия себе си, но той трябва да гледа към историческия Христос, както физическото око гледа Слънцето.
Както окото си казва: чрез Слънцето аз ще видя това, което мога да виждам чрез моите сили, така и мистикът си казва: Аз възвисявам душата си до състояние на божественото виждане; светлината, която позволява такова виждане, е дадена в явилия се на Земята Христос. Той е всичко онова, чрез което мога да се издигна до най-висшето. Именно тук се различават средновековните мистици от мистите на древните Мистерии (Виж моята книга: Мистиката в зората на съвременния духовен живот).
към текста >>
Както окото си казва: чрез Слънцето аз ще видя това, което мога да виждам чрез моите сили, така и мистикът си казва: Аз възвисявам душата си до състояние на божественото виждане; светлината, която позволява такова виждане, е дадена в явилия се на Земята
Христос
.
Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот. Той иска сам да бъде обожествен; а не да постига само едно външно отношение към божествения свят. Християнската мистика не е така безусловна. Тя има една важна предпоставка. Християнският мистик иска да вижда Бога в самия себе си, но той трябва да гледа към историческия Христос, както физическото око гледа Слънцето.
Както окото си казва: чрез Слънцето аз ще видя това, което мога да виждам чрез моите сили, така и мистикът си казва: Аз възвисявам душата си до състояние на божественото виждане; светлината, която позволява такова виждане, е дадена в явилия се на Земята Христос.
Той е всичко онова, чрез което мога да се издигна до най-висшето. Именно тук се различават средновековните мистици от мистите на древните Мистерии (Виж моята книга: Мистиката в зората на съвременния духовен живот).
към текста >>
10.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса,
Христос
.
Това е външното събитие. Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата.
Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос.
В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят. Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си?
към текста >>
В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на
Христос
в света на духовното.
Нека сега да го изживеем вътрешно. Човек излиза от Египет, страната на преходния свят, минава през лишенията, които довеждат до подтискане на сетивния свят, и навлиза в обетованата земя на душата, постига Вечното. У Филон всичко това е вътрешен процес. Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата. Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос.
В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното.
По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл. Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят. Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си.
към текста >>
От една страна, той довежда до една идея за
Христос
, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е примерът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за
Христос
с едно историческо явление, а именно личността на
Исус
.
Плотин описва какъв живот трябва да води душата: „Тя трябва да донесе мир в живота на тялото и в неговите трепети, да съзерцава мира във всичко, което я заобикаля: земята и морето, и въздуха, и самото небе, в тяхната неподвижност. Да се научи да наблюдава как душата се разлива и влива отвън в тихия Космос, как се втурва и излъчва от него на всички страни; както слънчевите лъчи осветяват тъмния облак и го правят да блести като злато, така и душата, когато влиза в тялото на обградения от небето свят, му предава живот и безсмъртие." Трябва да признаем, че този мироглед има дълбоко сходство с християнството. Последователите на Христовата църква казват: „Това, което стана отначало, това което чухме и видяхме с очите си, което са ми видяхме, което нашите ръце докоснаха от Словото на Живота..., това ви възвестяваме." Така и в смисъла на неоплатонизма би могло да се каже: Това, което стана отначало, което не може да се види и чуе, това трябва да се изживее духовно като Слово на Живота. По този начин в развитието на древния мироглед става едно разцепление.
От една страна, той довежда до една идея за Христос, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е примерът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за Христос с едно историческо явление, а именно личността на Исус.
Евангелистът Йоан свързва тези два мирогледа. „В началото бе Словото." Това убеждение той споделя с неоплатониците. Словото става Дух вътре в душата: това заключение правят неоплатониците. Словото стана плът в Исус, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи. Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло.
към текста >>
Словото стана плът в
Исус
, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи.
По този начин в развитието на древния мироглед става едно разцепление. От една страна, той довежда до една идея за Христос, която има отношение само с чисто духовното, какъвто е примерът с неоплатонизма и други подобни нему мирогледи; от друга страна, той довежда до сливане на тази идея за Христос с едно историческо явление, а именно личността на Исус. Евангелистът Йоан свързва тези два мирогледа. „В началото бе Словото." Това убеждение той споделя с неоплатониците. Словото става Дух вътре в душата: това заключение правят неоплатониците.
Словото стана плът в Исус, това заключение прави евангелистът Йоан и заедно с него цялата християнска общност Интимният смисъл, който показва как самото Слово можа да стане плът, е вложен в цялото развитие на древните мирогледи.
Платон разказва за макрокосмичното събитие: Бог разпъна мировата душа на кръст върху световното тяло. Тази мирова душа е Логосът. Ако Логосът трябва да стане плът, в своя живот в плътта, той трябва да повтори мировия космически процес. Той трябва да бъде прикован на кръста и да възкръсне. Като духовна представа, тази важна мисъл на християнството беше отдавна и предварително отбелязана.
към текста >>
11.
АВГУСТИН И ЦЪРКВАТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Словото, станало човек,
Исус
, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си.
„Ние сме; познаваме нашето битие; обичаме нашето битие и познание: За тези три неща не може да има никаква илюзия и грешка, защото ние не ги долавяме както външните неща с помощта на телесните сетива." Човек познава Божественото, когато развие душата си така, че първо познава самия себе си като духовна същност и като Дух намира пътя за духовния свят. До такава висота се беше издигнал Августин. От подобно настроение се пораждаше и копнежът на отделни личности от езическите народи, които търсеха истината; тези личности стигаха до Мистериите. В епохата на Августин, с такива убеждения човек можеше да стане християнин.
Словото, станало човек, Исус, беше показало пътя, по който трябва да върви душата, ако иска да стигне до онова, за което трябва да говори, когато се намира сама със себе си.
През 385 година в Милано, Августин се запозна с учението на Амброзий. Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи?
към текста >>
Начинът на мислене, характерен за Августин, му показва, че със Събитието на
Христос
, за душата, търсеща Духа, настъпват условия, различни от съществуващите по-рано.
Всички негови съмнения относно Новия и Стария Завет изчезнаха, когато учителят му изтълкува важните места не само в буквален смисъл, но „с повдигане на мистичната завеса, коя то закрива Духа". За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? "
Начинът на мислене, характерен за Августин, му показва, че със Събитието на Христос, за душата, търсеща Духа, настъпват условия, различни от съществуващите по-рано.
За него е било твърдо установено, че в Христос Исус се изявява във външния исторически свят онова, което мистът е търсел чрез своята подготовка в Мистериите. Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя. Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие. Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи.
към текста >>
За него е било твърдо установено, че в
Христос
Исус
се изявява във външния исторически свят онова, което мистът е търсел чрез своята подготовка в Мистериите.
За Августин това, което бе пазено в Мистериите, се въплъщава в историческата традиция на Евангелията и в обществото, което пази тази традиция. Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? " Начинът на мислене, характерен за Августин, му показва, че със Събитието на Христос, за душата, търсеща Духа, настъпват условия, различни от съществуващите по-рано.
За него е било твърдо установено, че в Христос Исус се изявява във външния исторически свят онова, което мистът е търсел чрез своята подготовка в Мистериите.
Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя. Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие. Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания.
към текста >>
Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато
Христос
се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя.
Той постепенно се убеждава, че „законът на църквата, които гласи, че трябва да вярваме в това, което е недоказано, е напълно умерен и без никаква злоба". Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? " Начинът на мислене, характерен за Августин, му показва, че със Събитието на Христос, за душата, търсеща Духа, настъпват условия, различни от съществуващите по-рано. За него е било твърдо установено, че в Христос Исус се изявява във външния исторически свят онова, което мистът е търсел чрез своята подготовка в Мистериите.
Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя.
Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие. Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
към текста >>
Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на
Христос
, и на всичко, което е свързано с него.
Той стига до представата: „Кой може да бъде толкова заслепен да каже, че църквата на апостолите не заслужава никаква вяра, когато тази църква е така вярна на своята мисия, поддържана от единството на множество братя, които така съвестно са предали писанията на следващите поколения и когато църквата е поддържала амвоните на християнското учение в непрекъсната верига до днешните епископи? " Начинът на мислене, характерен за Августин, му показва, че със Събитието на Христос, за душата, търсеща Духа, настъпват условия, различни от съществуващите по-рано. За него е било твърдо установено, че в Христос Исус се изявява във външния исторически свят онова, което мистът е търсел чрез своята подготовка в Мистериите. Едно от неговите най-важни изказвания е: „Това, което днес се нарича християнска религия, е съществувало и у древните, а не е липсвало и в началото на човешкия род до момента, когато Христос се яви в плът; едва сега истинската религия, която е съществувала и по-рано, получава названието християнство." За такъв начин на мислене са били възможни два пътя.
Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него.
Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие. Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение. Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение.
към текста >>
Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на
Христос
в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за
Христос
и неговото откровение.
Единият от тези пътища е този, за който може да се каже: когато човешката душа развие онези сили, чрез които тя стига до познанието на своя истински Аз, ако е отишла достатъчно далече, тя ще стигне и до познанието на Христос, и на всичко, което е свързано с него. Това би било едно мистерийно познание, обогатено чрез Христовото Събитие. Другият път е онзи, по който Августин действително поема и чрез който той става велик пример за своите последователи. Този път се състои в това, човек да приключи с развитието на душевните сили в определена точка и да вземе представите, свързани с Христовото Събитие, от писанията и от устните предания. Августин счита, че първият път излиза от гордостта на душата, а вторият, според него, отговарял на истинското смирение.
Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение.
Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".) Докато през епохата преди Христос човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области.
към текста >>
Докато през епохата преди
Христос
човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области.
Така, към онези, които искат да вървят в първия път, той казва: „Вие ще намерите мир в истината, но за това е необходимо смирение, което е твърде трудно за вашия силен гръб." Напротив, той чувствувал като едно безгранично блаженство факта, че от „явяването на Христос в плът" насам, човек може да си каже: Всяка душа може да стигне до опитности за духовното, ако търсейки в себе си, тя стигне толкова далече, колкото има възможност да стори това, после, за да се добере до най-висшето, тя може да има доверие в това, което писмените и устни християнски предания казват за Христос и неговото откровение. Той допълва: „Какво блаженство, каква трайна радост на върховното и истинско благо ни се предлага, каква яснота, какъв полъх от Вечността? Но как да изразя това? Така се изразяват, доколкото то е възможно да се каже, онези велики несравними души, за които приемаме, че са видели и още виждат... Ние стигаме до една точка, където признаваме, колко вярно е това, което се предлага на нашата вяра, колко добре и здравословно сме били възпитани от нашата майка, Църквата, и колко полезно е било онова мляко, което апостол Павел предлага за храна на малките..." (Другият начин на разбиране, който обхваща мистерийното познание, обогатено с Христовото Събитие, е извън рамките на тази книга. Той е опи сан в моята книга „Въведение в Тайната Наука".)
Докато през епохата преди Христос човекът, който искал да търси духовните основи на съществуванието, бил насочван към пътя на Мистериите, Августин можа да каже на онези души, които не можеха да вървят по един такъв път в себе си следното: Идете толкова далече, колкото вашите човешки сили ви позволяват да отидете в познанието; от там нататък ще ви води доверието (вярата) във висшите духовни области.
Сега трябваше да се направи само една стъпка по-нататък, за да се каже: - Естеството на човешката душа е такова, че тя може да отиде чрез своите собствени сили само до определена степен на познание, от там нататък тя може да напредва само чрез доверието, чрез вярата в писменото и устно предание. Тази стъпка по-нататък направи онзи духовен импулс, който очерта за природното познание една определена област, над която душата не може да се издигне чрез собствените сили. Всичко, което се намира над тази област, въпросният импулс прави обект на вярата, която трябва да се опира на писменото и устно предание, на доверието в тези, които ни го донасят. Великият църковен учител, Тома Аквински (1224-1274 г.) изрази това учение по всевъзможни начини в своите съчинения. Човешкото познание може да стигне до онова, което даде на св.
към текста >>
12.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно отношение към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се сравни с отношението на
Христос
към Космоса.
Но имаше и Същества, които под ръководството на най-издигнатия между тях се отделиха от всеобщата мирова субстанция и си избраха за обиталище планетата Марс. Под тяхно влияние се обособи трета категория „марсови" човеци; те също възникнаха чрез един вид смесване. (Тези познания хвърлят известна светлина върху истинските причини за възникването на планетите в нашата Слънчева система. Защото всички те са възникнали в резултат на еволюционни процеси, засягащи обитаващите ги Същества. Разбира се, тук не можем да засегнем всички подробности на космогонията.) Онези човеци, които в своето етерно тяло възприемаха присъствието на самото Слънчево Същество, ще наречем „слънчеви човеци".
Съществото, което живееше в тях като „висш Аз" естествено само в поколенията, а не в индивида -, беше назовавано по-късно от човеците, когато те стигнаха до съзнателно отношение към него, с най-различни имена; за съвременния човек то може да се сравни с отношението на Христос към Космоса.
По-нататък можем да различим и „сатурновите човеци". При тях като „висш Аз" се проявява едно Същество, което заедно със своите спътници трябваше да напусне общата мирова субстанция още преди отделянето на Слънцето. При тази категория човеци, от луциферическото влияние беше предпазена не само част от етерното, но и част от физическото тяло. При по-ниско стоящите човешки видове етерното тяло беше твърде слабо защитено, за да се противопоставя в достатъчна степен на луциферическите въздействия. Тази категория човеци допускаше такъв произвол в действията на стаената в тях „Азова" искра, че предизвикваше в околната среда мощни и вредни огнени колизии.
към текста >>
За това пък чрез етерното тяло те бяха дълбоко свързани с „Духовете на формата" и от тях можеха да научават как са направлявани от онова висше Същество, което пое водачеството при отделянето на Слънцето и чрез което по-късно хората стигнаха до разбирането за „
Христос
".
При това тези човеци се стремяха да премахнат грешките от своите представи и да вникнат в първоначалните цели на духовните Същества. Те бяха свободни от насочените към сетивния свят инстинкти и страсти на астралното тяло. Така те все повече се освобождаваха от своите заблуждения. Всичко това ги доведе до такива състояния, при които можеха да възприемат предимно с онази част от етерното тяло, която според описания начин беше отделена от физическото тяло. При тези състояния, възприемателната способност на физическото тяло беше като угаснала, а самото то като мъртво.
За това пък чрез етерното тяло те бяха дълбоко свързани с „Духовете на формата" и от тях можеха да научават как са направлявани от онова висше Същество, което пое водачеството при отделянето на Слънцето и чрез което по-късно хората стигнаха до разбирането за „Христос".
Тези хора бяха Посветени. Но понеже човешката индивидуалност беше дело на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с помощта на Лунните Същества. И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък. Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението.
към текста >>
До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „
Христос
" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци.
Тези хора бяха Посветени. Но понеже човешката индивидуалност беше дело на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с помощта на Лунните Същества. И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък. Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението.
До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци.
Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано. Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос. Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята". Съвсем други оракули бяха създадени от представителите на сатурновото, марсовото и юпитеровото човечество. Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела.
към текста >>
Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на
Христос
като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за
Христос
не трябва да бъде зле разбирано.
Но понеже човешката индивидуалност беше дело на Лунните Същества, по правило тези Посветени нямаха пряк достъп до Слънчевото Същество; те стигаха само до неговото отражение с помощта на Лунните Същества. И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък. Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението. До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци.
Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано.
Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос. Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята". Съвсем други оракули бяха създадени от представителите на сатурновото, марсовото и юпитеровото човечество. Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост.
към текста >>
Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към
Христос
онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на
Христос
.
И тогава те виждаха не самото Слънчево Същество, а само неговия отблясък. Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението. До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци. Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано.
Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос.
Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята". Съвсем други оракули бяха създадени от представителите на сатурновото, марсовото и юпитеровото човечество. Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло.
към текста >>
Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как
Христос
идва на Земята".
Посветените станаха предводители на останалото човечество, на което можеха да предават съзерцаваните от тях тайни. Те възпитаха свои ученици и им показаха пътищата за постигане на посвещението. До познанието на това, което по-рано можеше да се открие чрез „Христос" стигаха само онези индивиди, които принадлежаха към слънчевите човеци. Те пазеха своето тайнствено знание и упражненията, които водеха до него, на специални места, които тук ще наречем Христови или Слънчеви светилища (или „оракули", в смисъл на място, където могат да бъдат приемани откровенията на духовите Същества.) Ако се замислим, че според свръхсетивното познание, явяването на Христос като земно събитие, което хората запознати със смисъла на Земната еволюция са предвиждали много преди самия исторически факт, казаното тук за Христос не трябва да бъде зле разбирано. Бихме допуснали груба грешка, ако предположим, че Посветените са имали към Христос онова отношение, което стана възможно едва след физическото появяване на Христос.
Тъкмо това те можеха пророчески да разберат и да обяснят на своите ученици: „Който е докоснат от силата на Слънчевото Същество, той вижда как Христос идва на Земята".
Съвсем други оракули бяха създадени от представителите на сатурновото, марсовото и юпитеровото човечество. Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло. При тях астралното тяло задържаше голяма част от етерното тяло в рамките на физическото тяло, така че съответните пропорции бяха различни от тези на слънчевите хора.
към текста >>
Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на
Христос
, а тези на други висши Същества.
Техните посветени се издигаха само до онези Същества, които можеха да им се открият като съответни „висши Азове" в техните етерни тела. Така възникнаха последователи на Сатурновата, Юпитеровата, Марсовата мъдрост. Напред с тези методи на посвещение имаше и такива за хора, които бяха приели твърде много от луциферическите влияния, за да постигнат отделянето на толкова голяма част от етерното тяло, както направиха слънчевите хора спрямо физическото тяло. При тях астралното тяло задържаше голяма част от етерното тяло в рамките на физическото тяло, така че съответните пропорции бяха различни от тези на слънчевите хора. Ето защо те не можеха да стигнат чрез споменатите състояния до каквито и да е Христови откровения.
Поради луциферически повлияното си астрално тяло, те трябваше да минат през една по-тежка подготовка и чак тогава, намирайки се в едно по-несвободно състояние на тялото, можеха да им се открият не откровенията на Христос, а тези на други висши Същества.
Имаше такива Същества, които при отделянето на Слънцето бяха напуснали Земята, но не бяха достатъчно напреднали, за да участвуват в развитието на Слънцето. След отделянето на Слънцето и Земята, те си обособиха от Слънцето едно обиталище, а именно планетата Венера. Техен водач стана Съществото, което се превърна във „висш Аз" за описаните Посветени и техните последователи. Нещо сходно стана и с ръководещия Дух на Меркурий, и съответно за една друга категория хора. Така възникнаха оракулите на Венера и Меркурий.
към текста >>
Сатурновите, Юпитерови и Марсови Посветени трябваше да се изразяват предимно в символи; Посветените на
Христос
, Венера, Меркурий и Вулкан можеха да се изразяват в представи.
Те положиха първите основи на това, което по-късно хората развиха като наука и изкуства. Меркуриевите Посветени основаха науката за свръхсетивния свят; а в още по-голяма степен това направиха Посветените на Венера. Посветените на Вулкан, Меркурий и Венера се различаваха от тези на Сатурн, Юпитер и Марс по това, че последните стигаха до своите тайни по-скоро чрез едно откровение „от горе", и то в завършен вид, докато първите стигаха до познание чрез собствените си мисли и идеи. По средата се намираха Христовите Посветени. Наред с откровението, те притежаваха и способността да обличат своите тайни в човешки понятия.
Сатурновите, Юпитерови и Марсови Посветени трябваше да се изразяват предимно в символи; Посветените на Христос, Венера, Меркурий и Вулкан можеха да се изразяват в представи.
Постиженията на атлантското човечество идваха по околни пътища и главно чрез Посветените. Но чрез луциферическия принцип останалото човечество също получи особени качества, главно чрез висшите космически Същества, които превърнаха в добро това, което иначе би донесло само разруха. Една такава способност е говорът. Той стана достояние на човека отчасти поради слизането му в гъстата физическа материя и поради отделянето на част от етерното тяло от физическото тяло. Първоначално след отделянето на Луната, човекът се усещаше свързан с физическите си предшественици чрез груповия Аз.
към текста >>
То принадлежеше на Христовите оракули и можа да съхрани не само тайната на
Христос
, но и тайните на другите оракули.
водач можем да наречем, според наименованието запазено по-късно в персийската култура, Ариман. (Мефистофел е друго име на същото Същество.) След смъртта си, намирайки се под това влияние, човек става зависим от такива сили, които го превръщат в същество, чийто поглед е отправен единствено към сетивния земен свят. Тези сили постепенно отнемат свободния му взор в процесите на духовния свят. Човек се усещаше като попаднал във властта на Ариман и в определена степен изключен от общуването с духовния свят. От особено значение беше едно светилище, което всред всеобщия упадък успя да запази в най-чист вид старите свещенодействия.
То принадлежеше на Христовите оракули и можа да съхрани не само тайната на Христос, но и тайните на другите оракули.
Защото в откровенията на най-висшия Слънчев Дух се разбулваха също и силите на Сатурн, Юпитер и т.н. В това светилище познаваха тайната да изграждат у един или друг човек такива етерни тела, каквито притежаваха най-добрите Посветени на Юпитер, Меркурий и т.н. С определени средства, за които тук не можем да говорим с подробности, те умееха да запазват отпечатъците от най-добрите етерни тела на старите Посветени и да ги пренасят по-късно в подходящи хора. А чрез Посветените на Венера, Меркурий и Вулкан, тези процеси можеха да обхванат и астралните тела. В определен момент водачът на Христовите Посветени се оказа заедно с твърде малко от своите последователи, на които можеше да предава мировите тайни само в ограничена степен.
към текста >>
Духът на Светлината, възвестявай от Заратустра, е всъщност
Христос
преди неговата поява на Земята.
Но той знаеше и това, че преди този момент, духовните сили на Слънцето не можеха да бъдат намерени на Земята; ясновиждащото съзнание можеше да ги открие само в духовната част на Слънцето. Той можеше да вижда тези сили, ако насочеше своя духовен поглед към Слънцето. И той възвестяваше на своя народ същността на тези сили, които през онова време можеха да бъдат намерени само в духовния свят, и които по-късно трябваше да слязат на Земята. Това беше учението за великия Дух на Слънцето, или Духа на Светлината (Слънчевата Аура, Аура-Маздао, Ормузд). Този Дух на Светлината се открива на Заратустра и неговите последователи като Духа, който от духовния свят обръща своя лик към човека и подготвя бъдещето на цялото човечество.
Духът на Светлината, възвестявай от Заратустра, е всъщност Христос преди неговата поява на Земята.
Напротив, за него Ариман (Анграмайню) олицетворяваше онази сила, която изпълва с поквара човешката душа, ако последната се устреми единствено към нея. Това е същата сила, която вече описахме и която след издаването на Вулкановите тайни постигна особена власт на Земята. Наред с посланията от Духа на Светлината, Заратустра известява и ученията на онези духовни Същества, които за пречистения поглед на ясновидеца се явяват като сподвижници на Духа на Светлината, докато пред хората с непречистените остатъци от старото сумрачно ясновидство, заставаха образите на „изкусителите". На древноперсийския народ трябваше да се обясни как в човешката душа доколкото стремежите й бяха отправени към сетивния физически свят се разиграва една борба между Бога на Светлината и неговия противник, и как човек да се противопостави пред тласкащия го към бездната Ариман; как да се превърне влиянието му от зло в добро. Третата културна епоха на следатлантския период възникна всред народите, които се установиха в Предна Азия и Северна Африка.
към текста >>
Доколкото Посветените предсказваха, че в хода на времето ще се появи такова човешко същество, те бяха пророци на
Христос
.
Това, което беше довело до Сетивната, Разсъдъчната и Съзнаващата Душа, се съдържаше във втори вид мистерийни тайни. Обаче това, което Мистериите можеха само да загатват, беше, че в хода на времето ще се появи един човек с такова астрално тяло, в което въпреки Луцифер светлинният свят на Слънчевия Дух ще може да бъде осъзнат чрез етерното тяло, без да се налага изпадането в особени душевни състояния. А физическото тяло на този човек трябваше да бъде такова, че пред погледа му да се открива онази част от духовния свят, която Ариман скриваше, включително и процесите на смъртта, физическата смърт не би могла да промени нищо в живота на това човешко същество, тя няма никаква власт над живота. В такова човешко същество „Азът" се проявява по такъв начин, че истинският духовен живот се разгръща в рамките на физическия. Подобно същество носи в себе си Духа на Светлината, към който чрез особените си душевни състояния Посветеният се издига по два пътя: този на свръхчовека, или този на природните сили.
Доколкото Посветените предсказваха, че в хода на времето ще се появи такова човешко същество, те бяха пророци на Христос.
Като особен пророк в този смисъл се издигна една личност всред народ, обединяващ в себе си наследствените качества на предноазиатските народи и ученията на египтяните, а именно израелския. Това беше Мойсей. В неговата душа се бяха натрупали толкова много влияния от посвещението, че намирайки се в особени състояния, пред нея се откриваше Съществото, което някога в нормалното Земно развитие бе поело върху себе си ролята да формира човешкото съзнание в съответствие с процесите на Луната. В светкавиците и грохота на Синай, Мойсей се срещна не само с физическите явления, но и с откровенията на посочения Дух. Наред с това обаче, върху душата му действуваше и другият вид мистерийни тайни, така че в астралните видения той долавяше как чрез „Аза" свръхчовешкият елемент се преобразява в чисто човешки.
към текста >>
В „
Христос
" доби човешки облик това, което висшият Слънчев Дух беше подготвил като величествен образец на Земния човек.
Това беше Мойсей. В неговата душа се бяха натрупали толкова много влияния от посвещението, че намирайки се в особени състояния, пред нея се откриваше Съществото, което някога в нормалното Земно развитие бе поело върху себе си ролята да формира човешкото съзнание в съответствие с процесите на Луната. В светкавиците и грохота на Синай, Мойсей се срещна не само с физическите явления, но и с откровенията на посочения Дух. Наред с това обаче, върху душата му действуваше и другият вид мистерийни тайни, така че в астралните видения той долавяше как чрез „Аза" свръхчовешкият елемент се преобразява в чисто човешки. Така пред Мойсей се откри и то от две различни страни онзи, който трябваше да дойде като най-висш израз на „Аза".
В „Христос" доби човешки облик това, което висшият Слънчев Дух беше подготвил като величествен образец на Земния човек.
С неговото появяване цялата мистерийна мъдрост трябваше в известен смисъл да приеме нова форма. По-рано тази мъдрост имаше преди всичко задачата, да пренесе човека в такова душевно състояние, че да съзерцава царството на Слънчевия Дух извън Земята. Отсега нататък мистерийната мъдрост пое друга мисия: да възпита човека така, че той да познае Христос в неговия човешки облик, и от този център на всяка мъдрост, да вникне както в природния, така и в духовния свят. От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята.
към текста >>
Отсега нататък мистерийната мъдрост пое друга мисия: да възпита човека така, че той да познае
Христос
в неговия човешки облик, и от този център на всяка мъдрост, да вникне както в природния, така и в духовния свят.
Наред с това обаче, върху душата му действуваше и другият вид мистерийни тайни, така че в астралните видения той долавяше как чрез „Аза" свръхчовешкият елемент се преобразява в чисто човешки. Така пред Мойсей се откри и то от две различни страни онзи, който трябваше да дойде като най-висш израз на „Аза". В „Христос" доби човешки облик това, което висшият Слънчев Дух беше подготвил като величествен образец на Земния човек. С неговото появяване цялата мистерийна мъдрост трябваше в известен смисъл да приеме нова форма. По-рано тази мъдрост имаше преди всичко задачата, да пренесе човека в такова душевно състояние, че да съзерцава царството на Слънчевия Дух извън Земята.
Отсега нататък мистерийната мъдрост пое друга мисия: да възпита човека така, че той да познае Христос в неговия човешки облик, и от този център на всяка мъдрост, да вникне както в природния, така и в духовния свят.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът.
към текста >>
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на
Христос
Исус
имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие,
Христос
стана Учител на човечеството.
Така пред Мойсей се откри и то от две различни страни онзи, който трябваше да дойде като най-висш израз на „Аза". В „Христос" доби човешки облик това, което висшият Слънчев Дух беше подготвил като величествен образец на Земния човек. С неговото появяване цялата мистерийна мъдрост трябваше в известен смисъл да приеме нова форма. По-рано тази мъдрост имаше преди всичко задачата, да пренесе човека в такова душевно състояние, че да съзерцава царството на Слънчевия Дух извън Земята. Отсега нататък мистерийната мъдрост пое друга мисия: да възпита човека така, че той да познае Христос в неговия човешки облик, и от този център на всяка мъдрост, да вникне както в природния, така и в духовния свят.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството.
От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът. И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
към текста >>
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста",
Христос
озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От онзи момент на своя живот, когато астралното тяло на Христос Исус имате в себе си всичко, което намесата на Луцифер можеше да прикрие, Христос стана Учител на човечеството. От този момент в човешкото земно развитие беше вложена възможността човек да се открие за онази мъдрост, чрез която той постепенно ще постигне физическата цел на Земята. В мига, когато стана събитието на Голгота, в човечеството беше вложена и другата възможност, чрез която влиянието на Ариман ще може да бъде преобразявало за постигане на доброто. Сега вече, напускайки живота и минавайки през Портата на смъртта, човек може да взема със себе си това, което го избавя от изолацията в духовния свят. Събитието от Палестина стои не само в центъра на човешкото физическо развитие, но и в центъра на останалите светове, към които принадлежи човекът.
И когато се извърши „Мистерията на Голгота" и бе понесена „смъртта на кръста", Христос озари най-напред онзи свят, в който пребивават душите след смъртта, за да сломи именно там силата на Ариман.
От този миг областта, наричана от гърците „Царство на сенките", бе пронизана от мълнията на Духа, която увери неговите обитатели, че светлината отново ще се върне там. Това, което беше постигнато чрез „Мистерията на Голгота" за физическия свят, хвърли своята светлина и в духовния свят. До това събитие, следатлантското развитие на човечеството представляваше един възход за физическия активен свят. В същото време то се оказа упадък за духовния свят. Всичко, което се вливаше в сетивния свят, от пра древни времена извираше от духовния свят.
към текста >>
Появяването на
Христос
донесе на човечеството нещо, което започна да действува като заровено в земята семе.
До това събитие, следатлантското развитие на човечеството представляваше един възход за физическия активен свят. В същото време то се оказа упадък за духовния свят. Всичко, което се вливаше в сетивния свят, от пра древни времена извираше от духовния свят. След Христовото Събитие хората, издигнали се до Христовата тайна, могат да пренесат това, което са постигнали, от сетивния свят в духовния. И тогава то отново се връща в земния сетивен свят, когато при своето прераждане хората донасят със себе си онова, което Христовият Импулс е станал за тях в духовния свят между смъртта и едно ново раждане.
Появяването на Христос донесе на човечеството нещо, което започна да действува като заровено в земята семе.
Семето може да израсне само постепенно. И само твърде малка част от новата мъдрост е влята днес в потока на физическото съществувание. То се намира едва в началото на християнското развитие. И в епохите след появява нето на Христос, това християнско развитие можа да разкрие от вътрешната си същност само толкова, колкото хората и народите бяха способни да приемат в своите представи. Първата форма, в която това познание може да се излее, бихме определили като един всеобхватен идеал на живота.
към текста >>
И в епохите след появява нето на
Христос
, това християнско развитие можа да разкрие от вътрешната си същност само толкова, колкото хората и народите бяха способни да приемат в своите представи.
И тогава то отново се връща в земния сетивен свят, когато при своето прераждане хората донасят със себе си онова, което Христовият Импулс е станал за тях в духовния свят между смъртта и едно ново раждане. Появяването на Христос донесе на човечеството нещо, което започна да действува като заровено в земята семе. Семето може да израсне само постепенно. И само твърде малка част от новата мъдрост е влята днес в потока на физическото съществувание. То се намира едва в началото на християнското развитие.
И в епохите след появява нето на Христос, това християнско развитие можа да разкрие от вътрешната си същност само толкова, колкото хората и народите бяха способни да приемат в своите представи.
Първата форма, в която това познание може да се излее, бихме определили като един всеобхватен идеал на живота. Като такъв, той се противопостави срещу онези форми на живот, които се обособиха в развитието на следатлантското човечество. По-горе описахме условията, при които човешките души слизаха на Земята в епохата на Лемурия. В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси.
към текста >>
Едва в представата за
Христос
имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името
Христос
, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
В душевен смисъл, хората могат да бъдат отнесени към различни Същества, които идвайки от други светове, се въплъщаваха в телесните потомци на древните лемурийци. Едно от последствията на това са и различните човешки раси. Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение.
Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина.
Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
към текста >>
Едва когато хората ясно разбраха, че в
Христос
Исус
живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Поради тяхната различна карма, в превъплътените души възникнаха най-различни жизнени интереси. Доколкото беше в сила този ред на нещата, не можеше да се породи и никакъв „общочовешки идеал". Човечеството бликна от един общ извор, но дотогавашното Земно развитие водеше само до разделение. Едва в представата за Христос имаме идеала, който премахва всяко разделение, защото в човека, носещ името Христос, живеят също и силите на висшия Слънчев Дух, в който всеки човешки Аз намира своята прародина. Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ.
Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство.
Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно"). През четвъртото, петото и шестото столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие. Тя продължава и днес.
към текста >>
През четвъртото, петото и шестото столетие след
Христос
, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие.
Още израелският народ се чувствуваше като народ, а израелтянинът като член от този народ. Едва когато хората ясно разбраха, че в Христос Исус живее идеалният човек, недосегаем за силите на разделението, християнството се превърна в идеал на всеобхватно братство. Над всички отделни интереси и отделни родства изгря чувството, че истинският човешки Аз има общ произход за всички хора. (Наред с останалите земни предшественици се появи и общият Отец на всички хора. „Аз и Отец сме едно").
През четвъртото, петото и шестото столетие след Христос, в Европа беше подготвена една културна епоха, която започна от 15-то столетие.
Тя продължава и днес. Това е петата следатлантска културна епоха. Народите, които след различни преселения и превратности на съдбата станаха носители на тази епоха, бяха потомци на онези атлантци, които останаха най-незасегнати от събитията, разиграли се през четирите предхождащи културни епохи. Те не бяха проникнали до областите, където се кореняха посочените култури. Напротив, те продължаваха да култивират атлантските култури по свой собствен начин.
към текста >>
Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на
Христос
.
В митологиите на европейските народи са запазени остатъци от това, което Посветените в тези Мистерии можеха да предадат на другите хора. Тези митологии съдържат също и другата тайна, само че в по-несъвършен вид, отколкото в южните и източни Мистерии. Свръхчовешките Същества бяха познати и в Европа. Там ние ги виждаме в непрекъсната борба с войнството на Луцифер. Вярно е там се говореше и за Бога на Светлината, обаче по такъв начин, че не ставаше ясно дали той ще победи Луцифер.
Но и тези Мистерии бяха озарени от бъдещия образ на Христос.
За него се предвещаваше, че царството му ще замени царството на другия Бог на Светлината. (Всички предания за „залеза на Боговете" и други подобни произлизат от тези европейски Мистерии). Под тези влияния в хората от петата културна епоха възникна едно душевно раздвоение, което продължава и днес. То се проявява в живота по най-различен начин. Душата не беше запазила в достатъчно силна степен влечението си към духовното, каквото бе присъщо на древните времена, и не можеше да поддържа връзката между духовния и сетивния свят.
към текста >>
13.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Съществува една хубава легенда, която разказва как
Христос
Исус
минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче.
Колкото и противоречиво да изглежда това изречение, то отговаря на истината. Животът може да е възпитал в нас едни или други качества; за духовното обучение са решаващи способностите, които човек сам е възпитал в себе си. Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях. Едно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност.
Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче.
Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка. Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното. Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда. Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото. Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното.
към текста >>
Обаче
Христос
Исус
заговорил с удивление за красивите зъби на животното.
Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях. Едно по-нататъшно средство за развитие на мисленето и чувствата се състои в постигането на друго качество, което ще наречем позитивност, положителност. Съществува една хубава легенда, която разказва как Христос Исус минал заедно с други лица покрай едно мъртво куче. Всички обърнали глави, за да не виждат грозната гледка.
Обаче Христос Исус заговорил с удивление за красивите зъби на животното.
Човек трябва да се стреми към такова състояние на душата, каквото ни загатва тази легенда. Погрешното, лошото, грозното не трябва да пречат на душата в стремежа и към истинното, доброто и красивото. Тази положителност не бива да се смесва с липсата на критичност, с произволното затваряне на очите пред злото, фалша и непълноценното. След като човек се удивлява пред „красивите зъби" на едно мъртво животно, той вижда също и разложения труп. Но този труп не му пречи да спре вниманието си върху красивите зъби.
към текста >>
Точно сега във възприятието на ученика, този Пазач се превръща в образа на
Христос
, за чието Същество и намеса в Земното развитие вече говорихме в предходните глави.
Той се добира до възприятието на своя по-висш Аз и вече знае как трябва да работи по-нататък, за да овладее своя двойник „Пазачът на прага". Но ученикът е преживял вече и срещата с „Големия Пазач на прага", чието непрекъснато подканваше го кара да работи по-нататък. И сега „Големият Пазач на прага" се превръща в негов образец, към който ученикът трябва де се стреми. След като в ученика се пробуди това усещане, той вече може да се досети, кой всъщност стои пред него като „Големият Пазач на прага".
Точно сега във възприятието на ученика, този Пазач се превръща в образа на Христос, за чието Същество и намеса в Земното развитие вече говорихме в предходните глави.
Ето как ученикът стига до посвещението в самата тайна, свързана с името на Христос. Сега Христос му се явява като „великия човешки образец на Земята". След като ученикът по този начин чрез Интуицията е познал Христос в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха. Ученикът се добира до лично изживяно познание относно това, как в хода на тази епоха висшето Слънчево Същество, Христовото Същество се е намесило в Земното развитие и както продължава да действува там. Следователно чрез Интуицията ученикът стига до смисъла и значението на Земното развитие.
към текста >>
Ето как ученикът стига до посвещението в самата тайна, свързана с името на
Христос
.
„Пазачът на прага". Но ученикът е преживял вече и срещата с „Големия Пазач на прага", чието непрекъснато подканваше го кара да работи по-нататък. И сега „Големият Пазач на прага" се превръща в негов образец, към който ученикът трябва де се стреми. След като в ученика се пробуди това усещане, той вече може да се досети, кой всъщност стои пред него като „Големият Пазач на прага". Точно сега във възприятието на ученика, този Пазач се превръща в образа на Христос, за чието Същество и намеса в Земното развитие вече говорихме в предходните глави.
Ето как ученикът стига до посвещението в самата тайна, свързана с името на Христос.
Сега Христос му се явява като „великия човешки образец на Земята". След като ученикът по този начин чрез Интуицията е познал Христос в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха. Ученикът се добира до лично изживяно познание относно това, как в хода на тази епоха висшето Слънчево Същество, Христовото Същество се е намесило в Земното развитие и както продължава да действува там. Следователно чрез Интуицията ученикът стига до смисъла и значението на Земното развитие. Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота.
към текста >>
Сега
Христос
му се явява като „великия човешки образец на Земята".
Но ученикът е преживял вече и срещата с „Големия Пазач на прага", чието непрекъснато подканваше го кара да работи по-нататък. И сега „Големият Пазач на прага" се превръща в негов образец, към който ученикът трябва де се стреми. След като в ученика се пробуди това усещане, той вече може да се досети, кой всъщност стои пред него като „Големият Пазач на прага". Точно сега във възприятието на ученика, този Пазач се превръща в образа на Христос, за чието Същество и намеса в Земното развитие вече говорихме в предходните глави. Ето как ученикът стига до посвещението в самата тайна, свързана с името на Христос.
Сега Христос му се явява като „великия човешки образец на Земята".
След като ученикът по този начин чрез Интуицията е познал Христос в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха. Ученикът се добира до лично изживяно познание относно това, как в хода на тази епоха висшето Слънчево Същество, Христовото Същество се е намесило в Земното развитие и както продължава да действува там. Следователно чрез Интуицията ученикът стига до смисъла и значението на Земното развитие. Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота. Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни.
към текста >>
След като ученикът по този начин чрез Интуицията е познал
Христос
в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха.
И сега „Големият Пазач на прага" се превръща в негов образец, към който ученикът трябва де се стреми. След като в ученика се пробуди това усещане, той вече може да се досети, кой всъщност стои пред него като „Големият Пазач на прага". Точно сега във възприятието на ученика, този Пазач се превръща в образа на Христос, за чието Същество и намеса в Земното развитие вече говорихме в предходните глави. Ето как ученикът стига до посвещението в самата тайна, свързана с името на Христос. Сега Христос му се явява като „великия човешки образец на Земята".
След като ученикът по този начин чрез Интуицията е познал Христос в духовния свят, му става ясно и това, което се разигра исторически на Земята през четвъртия следатлантски период на нашата планета, а именно в гръко-римската епоха.
Ученикът се добира до лично изживяно познание относно това, как в хода на тази епоха висшето Слънчево Същество, Христовото Същество се е намесило в Земното развитие и както продължава да действува там. Следователно чрез Интуицията ученикът стига до смисъла и значението на Земното развитие. Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота. Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни. Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен.
към текста >>
Дори повърхностният поглед върху историята на човечеството установява, че от 12-ти, 13-ти век след
Христос
, условията на живот са коренно различни, че сравнени с миналото мненията, чувствата и способностите на хората са други.
Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни. Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен. Ето защо упражненията на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек. От онова време насам човешките души са минали през различни прераждания и това напредване от едно прераждане в друго има дълбок смисъл и значение. Душевните способности и качества не са едни и същи в различните прераждания.
Дори повърхностният поглед върху историята на човечеството установява, че от 12-ти, 13-ти век след Христос, условията на живот са коренно различни, че сравнени с миналото мненията, чувствата и способностите на хората са други.
Описаният тук път към висшето познание е подходящ за душите, които са въплътени в съвременната епоха. Той поставя изходната точка на духовното развитие всред обичайните условия на живот, при които е поставен днешният човек. Духовното развитие тласка цялото човечество от една епоха в друга, при което пътят към висшето познание непрекъснато приема различни форми, също както и външният живот постоянно променя своя видим облик. Но през всяка епоха трябва да цари все по-пълна хармония между външния живот и Посвещението.
към текста >>
14.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на
Исус
от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето.
Но тогава човек ще си каже още: „- Не аз, а тъкмо тази висша същност, която винаги е била тук, тя работи сега в мен." По-рано той не би могъл да се изрази така или най-много би казал: „Аз чувствувам това по-висше Същество, но все още не съм стигнал с моя реален общочовешки Аз дотам, да му дам пълен живот в себе си." Ако някога към средата на Земната епоха в света би бил поставен един човешки организъм, от който по-късно определени космически сили заменят обикновения Аз с такъв Аз, който иначе действува само през първите три години от живота и както знаем, остава свързан с духовните светове н периода между смърт та и новото раждане тогава колко време би могъл такъв човек да живее в земното тяло? Приблизително три години, защото чрез световната Карма би трябвало да настъпи нещо, което би разрушило този човешки организъм. Това, което изложихме дотук, вече е съществувало в историята на човечеството.
Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето.
Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм. После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край. Външните събития, които настъпиха в живота на Христос Исус, трябва да се приемат като обусловени от посочените по-горе вътрешни причини. Те са само Външен израз на тези причини. С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ като в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание като най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество.
към текста >>
Външните събития, които настъпиха в живота на
Христос
Исус
, трябва да се приемат като обусловени от посочените по-горе вътрешни причини.
Приблизително три години, защото чрез световната Карма би трябвало да настъпи нещо, което би разрушило този човешки организъм. Това, което изложихме дотук, вече е съществувало в историята на човечеството. Човешкият организъм, застанал при Кръщението в река Йордан, когато Азът на Исус от Назарет напуска трите тела, приема след Кръщението напълно съзнателно онзи по-висш, общочовешки Аз, който иначе незабележимо за човека чрез мировата мъдрост работи върху детето. Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм. После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край.
Външните събития, които настъпиха в живота на Христос Исус, трябва да се приемат като обусловени от посочените по-горе вътрешни причини.
Те са само Външен израз на тези причини. С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ като в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание като най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество. Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи).
към текста >>
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на
Исус
от Назарет при Кръщението в Йордан.
Наред с това обаче възниква и необходимостта този свързан с висшия духовен свят Аз да живее само три години в човешкия организъм. После идват такива събития, че след три години земният живот на това Същество стига до своя край. Външните събития, които настъпиха в живота на Христос Исус, трябва да се приемат като обусловени от посочените по-горе вътрешни причини. Те са само Външен израз на тези причини. С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ като в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание като най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество.
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан.
Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
към текста >>
Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за
Исус
от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит
Христос
!
С това се загатва и по-дълбоката връзка между Предводителя в човека, проблясващ като в сумрачна светлина през нашето детство, и винаги действуващ под повърхността на нашето съзнание като най-добрата част в нас и от друга страна онова, което някого навлезе в цялата еволюция на човечеството така, че можа да просъществува три години в обвивките на едно човешко същество. Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал.
Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос!
" Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек. Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека. Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос.
към текста >>
" Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на
Христос
чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че
Христос
живее във всеки човек.
Какво се появява в този по-висш Аз, който е свързан с духовните Йерархии и който навлезе в човешкото тяло на Исус от Назарет при Кръщението в Йордан. Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос!
" Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека. Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си.
към текста >>
Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и
Христос
в човека.
Събитието беше символично описано в образа на гълъба като знак на слизащия Дух с думите: „Този е моят Възлюбен син, аз днес го родих! " (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек.
Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека.
Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване.
към текста >>
Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че
Христос
наистина някога е живял на Земята в човешко тяло?
" (защото тези са истинските думи). Когато вникнем в този образ, пред нас се очертава най-висшият човешки идеал. Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек. Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека.
Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло?
На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това.
към текста >>
Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от
Христос
.
Защото всичко това не означава нищо друго, освен че в историята за Исус от Назарет ни се възвестява: „Във всеки човек може да бъде открит Христос! " Дори и да не съществуваха никакви Евангелия и никакви предания за живота на Христос чрез вникването в човешката природа ние пак бихме стигнали до истината, че Христос живее във всеки човек. Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека. Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи.
Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос.
През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание.
към текста >>
Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси
Христос
в себе си чрез вътрешно вглъбяване.
Да бъдат разпознати действуващите сили в детската възраст означава да познаем и Христос в човека. Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си.
Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване.
Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос. И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си.
към текста >>
Днес човек намира
Христос
в себе си, но той не винаги е можел да стори това.
Но сега възниква въпросът: Води ли това познание също и до признаването на факта, че Христос наистина някога е живял на Земята в човешко тяло? На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване.
Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това.
Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос. И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си. И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства.
към текста >>
Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до
Христос
.
На този въпрос можем да отговорим утвърдително без наличието на каквито и да е документи. Защото истинското ясновидско себепознание довежда съвременния човек дотам да види, че в човешката душа могат да бъдат намерени сили, Които идват от Христос. През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това.
Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос.
Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос. И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си. И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства. Бихме могли да допуснем, че Христос е казал: „Аз искам да бъда за вас, хората, такъв идеал, който издигнат в духовния свят да представлява същото, което иначе се извършва в тялото.
към текста >>
Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери
Христос
в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на
Христос
.
През първите три детски години тези сили действуват, без човек да допринася нещо от себе си. Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание.
Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос.
И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си. И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства. Бихме могли да допуснем, че Христос е казал: „Аз искам да бъда за вас, хората, такъв идеал, който издигнат в духовния свят да представлява същото, което иначе се извършва в тялото. През първите години от своя живот човек се научава да върви, благодарение на духовния свят, т.е. човек поема своя земен път чрез Духа.
към текста >>
И тъкмо този земен живот на
Христос
е причината, за да Го откриваме в себе си.
Но в по-късните години те могат да действуват само когато човек търси Христос в себе си чрез вътрешно вглъбяване. Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос.
И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си.
И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства. Бихме могли да допуснем, че Христос е казал: „Аз искам да бъда за вас, хората, такъв идеал, който издигнат в духовния свят да представлява същото, което иначе се извършва в тялото. През първите години от своя живот човек се научава да върви, благодарение на духовния свят, т.е. човек поема своя земен път чрез Духа. От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците.
към текста >>
И така, за ясновиждащото познание фактът, че
Христос
е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства.
Днес човек намира Христос в себе си, но той не винаги е можел да стори това. Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос. И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си.
И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства.
Бихме могли да допуснем, че Христос е казал: „Аз искам да бъда за вас, хората, такъв идеал, който издигнат в духовния свят да представлява същото, което иначе се извършва в тялото. През първите години от своя живот човек се научава да върви, благодарение на духовния свят, т.е. човек поема своя земен път чрез Духа. От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците. А и самият живот, който човек прекарва на Земята като Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години.
към текста >>
Бихме могли да допуснем, че
Христос
е казал: „Аз искам да бъда за вас, хората, такъв идеал, който издигнат в духовния свят да представлява същото, което иначе се извършва в тялото.
Съществуваха епохи, когато никакво вътрешно вглъбяване не можеше да доведе човека до Христос. Че това е така, научаваме пак от ясновиждащото познание. Между миналите епохи, когато човек не е можел да намери Христос в себе си, и настоящата, когато това е възможно, се простира земният живот на Христос. И тъкмо този земен живот на Христос е причината, за да Го откриваме в себе си. И така, за ясновиждащото познание фактът, че Христос е живял на Земята не се нуждае от никакви исторически документи и доказателства.
Бихме могли да допуснем, че Христос е казал: „Аз искам да бъда за вас, хората, такъв идеал, който издигнат в духовния свят да представлява същото, което иначе се извършва в тялото.
През първите години от своя живот човек се научава да върви, благодарение на духовния свят, т.е. човек поема своя земен път чрез Духа. От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците. А и самият живот, който човек прекарва на Земята като Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години. И така човек научава тялото си да върви, т.е.
към текста >>
" Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от
Христос
, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години.
От него той се научава и да говори, да изразява истината или с други думи: През първите три години от своя живот човек разкрива същността на истината чрез звуците. А и самият живот, който човек прекарва на Земята като Азово същество, получава своя органичен вид през същите тези години. И така човек научава тялото си да върви, т.е. да намира „пътя", научава се да изразява „истината" чрез своя организъм, научава се и на това да дава физически израз на „живота", възникнал от Духа. Ето защо едва ли можем да си представим по-съдържателно тълкуване на думите: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в царството небесно." Като изключителен израз на Христовия Аз са и думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!
" Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години.
Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие. Думи като тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността. Когато човек стигне до истинското себепознание, те вече прозвучават от неговите душевни дълбини. Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството. Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си като наш предводител.
към текста >>
Първо, че чрез себепознание намираме
Христос
в себе си като наш предводител.
" Както висшите духовни сили формират детския организъм, така че той несъзнателно става телесен израз на Пътя, Истината и Живота, така и човешкият Дух, проникнат от Христос, постепенно става съзнателен носител на Пътя, Истината и Живота в покъсните години. Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие. Думи като тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността. Когато човек стигне до истинското себепознание, те вече прозвучават от неговите душевни дълбини. Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството.
Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си като наш предводител.
Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека. И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна помощ, ние откриваме истинската същност на тези документи. Те потвърждават исторически нещо, което се появява чрез самото себе си в дълбините на душата. Ето защо тези документи са част от онова ръководство на човечеството, което трябва да насочи душата към самата нея. Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът!
към текста >>
Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която
Христос
живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека.
Така в хода на земното си развитие човек сам може да стигне до онази сила, която през детските години ръководи незабележимо за него цялото му битие. Думи като тези за Пътя, Истината и Живота със силата на своето въздействие са способни да отворят вратите към вечността. Когато човек стигне до истинското себепознание, те вече прозвучават от неговите душевни дълбини. Такива наблюдения разкривят два аспекта от духовното ръководство на човека и човечеството. Първо, че чрез себепознание намираме Христос в себе си като наш предводител.
Ние винаги можем да стигнем до Него, като се започне от онази епоха, в която Христос живя на Земята, защото оттогава насам Той е винаги в човека.
И второ, че когато към историческите документи прибавим това, което намираме без тяхна помощ, ние откриваме истинската същност на тези документи. Те потвърждават исторически нещо, което се появява чрез самото себе си в дълбините на душата. Ето защо тези документи са част от онова ръководство на човечеството, което трябва да насочи душата към самата нея. Ако така разбираме свещения смисъл на думите: „Аз съм Пътят, Истината и Животът! ", ние долавяме колко неуместен е въпросът: Защо, след като е преминал през толкова прераждания, човек започва новия си земен път отново като дете?
към текста >>
Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а
Христос
в мен!
Оказва се, че това привидно несъвършенство е едно непрекъснато напомняне за най-висшето начало в човека. И колкото може по-често поне всеки път при влизането в живота трябва да си припомняме този велик факт, че в основата на всяко земно съществувание стои онова Същество, което остава недокоснато от несъвършенствуваща на земния свят. Не е добре, когато в Духовната Наука, Теософията или въобще в Окултизма се дават много дефиниции и понятия. По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност. Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота.
Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен!
" Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл. Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята. Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес.
към текста >>
Само когато стигаме до тази идея за
Христос
чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме
Христос
, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност.
Не е добре, когато в Духовната Наука, Теософията или въобще в Окултизма се дават много дефиниции и понятия. По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност. Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота. Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност.
Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност.
Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл. Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята. Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес. От значение за него ще бъде само централният импулс на Земното развитие: Христовата идея, както тя е намерила своето проявление в самия човек. Само който може да възприеме това, би могъл да разбере правилно и Библията; защото всичко, което е ви дял най-напред в себе си, сега го намира по чудесен начин в Библията и тогава си казва: „Съвсем не е нужно да бъда така възпитан, че да ценя особено много Евангелията; сега аз заставам пред тях като един напълно съзнаващ човек и благодарение на знанията от Духовната Наука те ще засияят с цялото си величие."
към текста >>
Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил
Христос
в посочения смисъл.
По-добре е не да дефинираме, а да характеризираме и пробуждаме чувството за това, което е в действителност. Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота. Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност.
Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл.
Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята. Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес. От значение за него ще бъде само централният импулс на Земното развитие: Христовата идея, както тя е намерила своето проявление в самия човек. Само който може да възприеме това, би могъл да разбере правилно и Библията; защото всичко, което е ви дял най-напред в себе си, сега го намира по чудесен начин в Библията и тогава си казва: „Съвсем не е нужно да бъда така възпитан, че да ценя особено много Евангелията; сега аз заставам пред тях като един напълно съзнаващ човек и благодарение на знанията от Духовната Наука те ще засияят с цялото си величие." Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят като ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване.
към текста >>
Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за
Христос
и Неговото дело, слиза на Земята.
Ето защо и тук трябваше да се пробуди усещане за характерните особености на първите три години от човешкия живот и за тяхното отношение към онази светлина, която се излъчва от Кръста при Голгота. Това чувство показва, че през човешката еволюция преминава импулс, за който с право може да се каже, че думите на апостол Павел се превръщат в истина: „Не Аз, а Христос в мен! " Нужно е само да знаем какво представлява в действителност човекът и от такова познание можем да стигнем до разбиране на Христовата същност. Само когато стигаме до тази идея за Христос чрез истинско и точно разглеждане на човечеството и знаем, че най-добре откриваме Христос, когато Го търсим първо в себе си, за да се върнем после към библейските източници, едва тогава тя получава своята велика стойност. Няма по-голям и по-съзнаващ ценител на Библията от човека, открил Христос в посочения смисъл.
Бихме могли да допуснем, че едно същество, да речем обитател на Марс, който никога не е чувал за Христос и Неговото дело, слиза на Земята.
Много от нещата, които стават върху нашата планета, ще останат за него неразбираеми; много от нещата, които интересуват хората, за него няма да представляват никакъв интерес. От значение за него ще бъде само централният импулс на Земното развитие: Христовата идея, както тя е намерила своето проявление в самия човек. Само който може да възприеме това, би могъл да разбере правилно и Библията; защото всичко, което е ви дял най-напред в себе си, сега го намира по чудесен начин в Библията и тогава си казва: „Съвсем не е нужно да бъда така възпитан, че да ценя особено много Евангелията; сега аз заставам пред тях като един напълно съзнаващ човек и благодарение на знанията от Духовната Наука те ще засияят с цялото си величие." Няма да бъде пресилено твърдението, че ще дойде време, когато ще се утвърди възгледът: Хората, които чрез Духовната Наука могат правилно да ценят Евангелията, ще ги признаят като ръководещ документ за човечеството, в смисъл, който ще бъде много по-верен от днешното им тълкуване. Едва чрез вникването в същността на човека, човечеството ще се научи да вижда какво се крие в дълбините на тези източници.
към текста >>
Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а
Христос
в мен!
Най-доброто, което сега мога да направя, също се дължи на висшите светове и аз не бива да го приемам като плод на моето съзнание." Да, подобен човек може да си каже още: „Нещо демонично, нещо като демон но „демон" в смисъла на една добра духовна сила действува чрез мен от духовния свят върху учениците." Подобно усещане е имал и Сократ, за когото Платон разказва, че той говорел за своя „демон" като за нещо, което го ръководи и направлява. Много опити са правени да се обясни Сократовия „демон". Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък.
Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен!
" Защото те можеха да допълнят: „Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от висшите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за Христос, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си. И тук ние отново усещаме нещо от духовното ръководство на човечеството: нищо не може да бъде внесено в човечеството без подготовка. Защо апостол Павел намери своите най-добри последователи тъкмо В Гърция? Защото чрез сократизма там беше подготвена почвата за споменатото настроение.
към текста >>
„Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от висшите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за
Христос
, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си.
Обаче демонът може да бъде обяснен само ако знаем, че Сократ можеше да усеща нещо подобно на това, което вече описахме. И тогава ще разберем също, че през трите или четирите века, когато Сократовият принцип действуваше в Гърция, чрез Сократ там проникна едно настроение, което можа да послужи като подготовка за едно друго велико събитие. Настроението, че човекът все още не е това, което ще стане, когато изцяло бъде проникнат от висшите духовни сили, това настроение продължи да съществува и по-нататък. Най-добрите, при които това настроение вземаше превес, по-късно разбираха най-добре думите: „Не Аз, а Христос в мен! " Защото те можеха да допълнят:
„Сократ говореше за нещо демонично в себе си, което идва от висшите светове, но едва чрез Христовия идеал става ясно, за какво точно е говорел Сократ." Само че Сократ все още не можеше да говори за Христос, защото по негово време никой не можеше да намери Христовото Същество в себе си.
И тук ние отново усещаме нещо от духовното ръководство на човечеството: нищо не може да бъде внесено в човечеството без подготовка. Защо апостол Павел намери своите най-добри последователи тъкмо В Гърция? Защото чрез сократизма там беше подготвена почвата за споменатото настроение. С други думи: онова, което става по-късно в еволюцията на човечеството, има своите корени в предишни събития, чрез които хората са станали достатъчно зрели, за да възприемат идващите събития. Не усещаме ли тук колко далеч се простира ръководещият импулс, който минава през човешката еволюция, и как в подходящия момент той поставя подходящите хора там, където те са нужни за еволюцията.
към текста >>
15.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Върху тях действува силата на
Христос
.
Вече подчертахме, че през египетско- халдейската епоха определени Същества изостанаха в своето развитие; тях ние отново откриваме в материалистичните чувства и настроения на нашето време. Напредъкът, както на прогресивните, така и на репресивните Същества, принадлежащи към категорията на Ангелите (или низшите дхианически Същества), се състои в това, че при египтяните и халдеите те можеха да ръководят, благодарение на онези качества, които сами бяха придобили в много по-древни времена, защото наред с водаческата си дейност, те успяха да усъвършенствуват и самите себе си. Така прогресивните Ангелои встъпват в ръководството на петата следатлантска епоха с качества, придобити през третата, египетско- халдейска епоха. Чрез своя напредък те овладяват твърде специфични особености. А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция.
Върху тях действува силата на Христос.
Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества. Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества. Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха. И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос.
към текста >>
Тази сила действува чрез
Исус
от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества.
Напредъкът, както на прогресивните, така и на репресивните Същества, принадлежащи към категорията на Ангелите (или низшите дхианически Същества), се състои в това, че при египтяните и халдеите те можеха да ръководят, благодарение на онези качества, които сами бяха придобили в много по-древни времена, защото наред с водаческата си дейност, те успяха да усъвършенствуват и самите себе си. Така прогресивните Ангелои встъпват в ръководството на петата следатлантска епоха с качества, придобити през третата, египетско- халдейска епоха. Чрез своя напредък те овладяват твърде специфични особености. А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция. Върху тях действува силата на Христос.
Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества.
Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества. Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха. И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха.
към текста >>
Христос
съществува не само за Земята, но и за тези Същества.
Така прогресивните Ангелои встъпват в ръководството на петата следатлантска епоха с качества, придобити през третата, египетско- халдейска епоха. Чрез своя напредък те овладяват твърде специфични особености. А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция. Върху тях действува силата на Христос. Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества.
Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества.
Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха. И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние.
към текста >>
Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на
Христос
; подчинението им на
Христос
идва след тази епоха.
Чрез своя напредък те овладяват твърде специфични особености. А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция. Върху тях действува силата на Христос. Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества. Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества.
Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха.
И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове. А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип".
към текста >>
И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на
Христос
Него следват те в духовните светове.
А именно, стават способни да приемат в себе си вливането на онези сили, които слизат от най-значимото Същество на цялата Земна еволюция. Върху тях действува силата на Христос. Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества. Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества. Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха.
И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове.
А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос. Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип". Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми?
към текста >>
А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от
Христос
.
Върху тях действува силата на Христос. Тази сила действува чрез Исус от Назарет не само върху физическия свят; тя действува също и в духовните светове върху самите свръхчовешки Същества. Христос съществува не само за Земята, но и за тези Същества. Но Съществата, направлявали древната египетско-халдейската култура, тогава не са били под ръководството на Христос; подчинението им на Христос идва след тази епоха. И тъкмо в това се състои техният напредък, че сега те ръководят нашата пета следатлантска епоха под влиянието на Христос Него следват те в духовните светове.
А изоставането на онези Същества, за които споменахме, че работят като задържащи сили, се дължат на обстоятелството, че те не се подчиняват на Христовото ръководство, а действуват по-нататък независимо от Христос.
Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип". Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми? Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
към текста >>
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили
Христос
?
Ето защо в културата на човечеството все по-ясно ще се проявява материалистичното тече ние, което стои под ръководството на изостаналите египетско-халдейски Духове и дава цялата материалистична характеристика на нашата епоха. Всичко, което се обективира в днешната материалистична наука, се намира под тяхното влияние. Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип". Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми? Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха.
А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос?
Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух. Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос! Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо.
към текста >>
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на
Христос
!
Наред с всичко това, обаче, се поражда и едно друго течение, което си поставя като цел така да проникне в човека, че в крайна сметка във всички свои действия той да открие това, което наричаме „Христовия принцип". Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми? Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха. А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос? Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух.
Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос!
Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката. Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост. Факторите, които в посочения смисъл се намесват в развитието на човешката култура, могат да бъдат забелязани още сега от внимателния наблюдател.
към текста >>
Христос
ще бъде открит дори в законите на химията и физиката.
Днес има хора, които например казват: „В основата си нашият свят е изграден от атоми." И кой нашепва на хората мисълта, че светът е изграден от атоми? Това са свръхчовешките Ангелски Същества, изостанали по Време на египетско-халдейската епоха. А какво научава човечеството от онези Същества, които през египетско-халдейската епоха постигнаха целта на своето развитие и още тогава бяха открили Христос? Те ще могат да вливат в човека съвсем други мисли, а не че например всичко се състои от материални атоми; защото те ще разкрият на хората, че и в най-малките частици на физическия свят веществата са проникнати от Христовия Дух. Колкото и чудно да изглежда ще дойде време, когато химици и физици няма да изучават химията и физиката по днешния начин, а именно под влиянието на изоставащите египетско-халдейски Духове; бъдещите химици и физици ще преподават по нов начин: Материята е изградена според организиращото участие на Христос!
Христос ще бъде открит дори в законите на химията и физиката.
Спиритуалната химия и спиритуалната физика са тези що се отнася до науките на които принадлежат бъдещето. Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост. Факторите, които в посочения смисъл се намесват в развитието на човешката култура, могат да бъдат забелязани още сега от внимателния наблюдател. Но подобен човек знае в същото време много добре формалните и привидно точни възражения на официалната наука и философия срещу тази „лудост".
към текста >>
Хората от следатлантското време са познали
Христос
през четвъртата, гръко-римска епоха.
Несъмнено днес за много хора това изглежда фантастично или дори по-лошо. Но често пъти всичко, което в бъдещето ще се окаже мъдрост, днес изглежда лудост. Факторите, които в посочения смисъл се намесват в развитието на човешката култура, могат да бъдат забелязани още сега от внимателния наблюдател. Но подобен човек знае в същото време много добре формалните и привидно точни възражения на официалната наука и философия срещу тази „лудост". При такива предпоставки лесно може да се разбере какво предимство имат свръхчовешките Същества пред човека.
Хората от следатлантското време са познали Христос през четвъртата, гръко-римска епоха.
Защото Христовото Събитие навлиза в развитието на човечеството тъкмо в хода на тази културна епоха. Тогава хората се научиха да познават Христос. Обаче ръководещите свръхчовешки Същества са Го познали още през египетско-халдейската епоха, когато напредвайки са се издигнали до Него. После през гръко-римската епоха те трябваше да изоставят хората на собствената им съдба, за да се намесят по-късно отново в развитието на човечеството. И когато днес ние се занимаваме с теософия, това не означава нищо друго, освен признаване на факта, че свръхчовешките Същества продължават и сега да ръководят човечеството само че вече самите те са под ръководството на Христос.
към текста >>
Тогава хората се научиха да познават
Христос
.
Факторите, които в посочения смисъл се намесват в развитието на човешката култура, могат да бъдат забелязани още сега от внимателния наблюдател. Но подобен човек знае в същото време много добре формалните и привидно точни възражения на официалната наука и философия срещу тази „лудост". При такива предпоставки лесно може да се разбере какво предимство имат свръхчовешките Същества пред човека. Хората от следатлантското време са познали Христос през четвъртата, гръко-римска епоха. Защото Христовото Събитие навлиза в развитието на човечеството тъкмо в хода на тази културна епоха.
Тогава хората се научиха да познават Христос.
Обаче ръководещите свръхчовешки Същества са Го познали още през египетско-халдейската епоха, когато напредвайки са се издигнали до Него. После през гръко-римската епоха те трябваше да изоставят хората на собствената им съдба, за да се намесят по-късно отново в развитието на човечеството. И когато днес ние се занимаваме с теософия, това не означава нищо друго, освен признаване на факта, че свръхчовешките Същества продължават и сега да ръководят човечеството само че вече самите те са под ръководството на Христос. Така е и с останалите свръхсетивни Същества. През древно-персийската епоха за еволюцията на човечеството отговаряха Архангелите.
към текста >>
И когато днес ние се занимаваме с теософия, това не означава нищо друго, освен признаване на факта, че свръхчовешките Същества продължават и сега да ръководят човечеството само че вече самите те са под ръководството на
Христос
.
Хората от следатлантското време са познали Христос през четвъртата, гръко-римска епоха. Защото Христовото Събитие навлиза в развитието на човечеството тъкмо в хода на тази културна епоха. Тогава хората се научиха да познават Христос. Обаче ръководещите свръхчовешки Същества са Го познали още през египетско-халдейската епоха, когато напредвайки са се издигнали до Него. После през гръко-римската епоха те трябваше да изоставят хората на собствената им съдба, за да се намесят по-късно отново в развитието на човечеството.
И когато днес ние се занимаваме с теософия, това не означава нищо друго, освен признаване на факта, че свръхчовешките Същества продължават и сега да ръководят човечеството само че вече самите те са под ръководството на Христос.
Така е и с останалите свръхсетивни Същества. През древно-персийската епоха за еволюцията на човечеството отговаряха Архангелите. Те бяха подчинени на Христос много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества. За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята! " Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията.
към текста >>
Те бяха подчинени на
Христос
много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества.
Обаче ръководещите свръхчовешки Същества са Го познали още през египетско-халдейската епоха, когато напредвайки са се издигнали до Него. После през гръко-римската епоха те трябваше да изоставят хората на собствената им съдба, за да се намесят по-късно отново в развитието на човечеството. И когато днес ние се занимаваме с теософия, това не означава нищо друго, освен признаване на факта, че свръхчовешките Същества продължават и сега да ръководят човечеството само че вече самите те са под ръководството на Христос. Така е и с останалите свръхсетивни Същества. През древно-персийската епоха за еволюцията на човечеството отговаряха Архангелите.
Те бяха подчинени на Христос много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества.
За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята! " Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията. И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия Христос; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали Христос. Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната сфера" и че те „не могат да стигнат до Него". Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
към текста >>
И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия
Христос
; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали
Христос
.
Така е и с останалите свръхсетивни Същества. През древно-персийската епоха за еволюцията на човечеството отговаряха Архангелите. Те бяха подчинени на Христос много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества. За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята! " Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията.
И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия Христос; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали Христос.
Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната сфера" и че те „не могат да стигнат до Него". Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура. А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура. През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят.
към текста >>
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват"
Христос
в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
Те бяха подчинени на Христос много по-рано от намиращите се под тях духовни Същества. За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята! " Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията. И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия Христос; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали Христос. Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната сфера" и че те „не могат да стигнат до Него".
Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура. През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия.
към текста >>
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на
Христос
начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура.
За Заратустра може да се каже, че е насочвал своите последователи и своя народ към Слънцето, приблизително със следните думи: „В Слънцето живее великият Дух Аура Маздао, който след време ще слезе на Земята! " Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията. И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия Христос; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали Христос. Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната сфера" и че те „не могат да стигнат до Него". Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура.
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура.
През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос.
към текста >>
През гръко-римската епоха
Христос
слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в
Исус
от Назарет.
" Защото Съществата от областта на Архангелите, ръководещи Заратустра, са го насочвали към великия водач на Слънцето, който в онези времена още не беше слязъл на Земята, но беше поел пътя към нея, за да се намеси по-късно непосредствено в еволюцията. И ръководещите Същества, които предвождали великите Учители на Индия, им показвали бъдещия Христос; защото грешка е да се мисли, че тези Учители не са предчувствали Христос. Напротив, те казвали, че Той се намира „над тяхната сфера" и че те „не могат да стигнат до Него". Както за нашата пета културна епоха Ангелите са тези, които „включват" Христос в нашето духовно развитие, така и ръководството на шестата културна епоха ще се поеме от онези Същества, принадлежащи към категорията на Архангелите, които преди това ръководеха древно-персийската култура. А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура.
През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет.
Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос. В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск.
към текста >>
Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират
Христос
така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери
Христос
в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с
Христос
.
А през седма та културна епоха но вече под ръководството на Христос начело ще бъдат Архаите, вдъхновителите на древната индийска култура. През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия.
Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос.
В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск. Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система. А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия. На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос. Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят.
към текста >>
В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за
Христос
, което разтърси апостол Павел пред Дамаск.
През гръко-римската епоха Христос слезе от духовния свят и се изяви телесно-физически в Исус от Назарет. Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос.
В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск.
Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система. А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия. На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос. Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят. През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите.
към текста >>
Те ще покажат на човека, че
Христос
действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система.
Той слезе до равнището на физическия свят. Но в непосредствено по-висшия свят Той ще бъде намерен едва когато човечеството узрее за това. Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос. В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск.
Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система.
А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия. На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос. Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят. През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите. От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
към текста >>
На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез
Христос
.
Занапред Той не ще може да бъде намерен във физическия свят, а само в надсетивния свят, намиращ се непосредствено над физическия. Междувременно хората няма да останат същите; те ще стават все по-зрели и ще намират Христос така, както Го намери Павел в духовната си опитност по пътя за Дамаск: той намери Христос в духовния свят и в този смисъл пророчески предвиди бъдещите връзки на земния човек с Христос. В нашата епоха срещаме същите велики Учители, ръководили египетско-халдейската култура, но сега те ще издигнат човечеството до онова изявяване за Христос, което разтърси апостол Павел пред Дамаск. Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система. А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия.
На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос.
Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят. През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите. От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха. Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното. До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
към текста >>
От него знаем, че
Христос
е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
Те ще покажат на човека, че Христос действува не само на Земята, но и че прониква духовно в цялата Слънчева система. А през седмата културна епоха преродените свещени Учители на Индия ще възвестяват великия могъщ Дух, за когото те имаха своите предчувствия още в древна Индия. На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос. Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят. През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите.
От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха.
Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното. До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло. После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос. И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос. Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество.
към текста >>
До нашето съвремие за
Христос
е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че
Христос
, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
На времето те възприемаха този Дух като Брахман и твърдяха, че се намира извън тяхната сфера на познание, защото неговата същност може да бъде разпозната само чрез Христос. Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят. През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите. От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха. Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното.
До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос. И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос. Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане.
към текста >>
После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на
Христос
.
Така човечеството от стъпало на стъпало се издига нагоре към духовния свят. През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите. От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха. Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното. До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло.
После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос.
И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос. Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане. Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята.
към текста >>
И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за
Христос
.
През дванадесети и тринадесети век в нашата културна епоха навлезе езотеричното учение на Розенкройцерите. От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха. Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното. До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло. После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос.
И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос.
Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество. В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане. Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята. Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята.
към текста >>
Духовната Наука вижда в
Христос
не само земно, но и едно космическо Същество.
От него знаем, че Христос е Предводител също и на висшите Йерархии, а самото учение се очерта като една истинска необходимост за нашата епоха. Ако в този смисъл разгледаме по-внимателно Съществото, което живя в Палестина и участвува в Мистерията на Голгота, ще установим следното. До нашето съвремие за Христос е имало изключително много представи например някои християнски гностици през първите векове смятали, че Христос, който е живял в Палестина, изобщо не е живял във физическо тяло, от плът и кръв, а е притежавал само едно видимо етерно тяло; следователно и самата Му смърт на Кръста не е била действителна, а привидна, защото имал само етерно тяло. После идва известният спор между ариянци и анастасиянци, както и други възгледи, защитаващи най-различни тези и тълкувания върху същността на Христос. И до ден днешен хората поддържат в себе си всевъзможни представи за Христос.
Духовната Наука вижда в Христос не само земно, но и едно космическо Същество.
В известен смисъл и самият човек има космически произход. Той живее двойнствен живот: един във физическото си тяло от раждането до смъртта и друг в духовните светове между смъртта и новото раждане. Докато човек е въплътен във физическо тяло, той живее в зависимост от Земята, понеже физическото тяло зависи от условията и силите на Земята. Но той не приема само силите и веществата на Земята, а е включен и принадлежи към целия физически организъм на Земята. След като мине през Портата на смъртта, той не принадлежи вече към Земните сили, но би било погрешно да считаме, че тогава той не е под влиянието на никакви други сили; след смъртта човек също остава свързан със силите на Слънчевата система и на другите звездни системи.
към текста >>
След като се замислим върху всички тези неща, ще се издигнем и до представата по какъв начин Макро космосът се проявява в отделния човек и опирайки се на това познание, ще разберем как Макрокосмосът се проявява в самия
Христос
.
Нека сега да си представим, че бихме могли да фотографираме този мозък с всички негови структури, така че да станат видими всички подробности тогава за всеки човек бихме получили различна фотография. И ако фотографираме мозъка на един човек в мига на раждането му, а после фотографираме и небесното пространство, намиращо се точно над месторождението на същия човек, образът на небесното пространство би съвпаднал напълно с този на човешкия мозък. Както в него са подредени съответните анатомични дялове, така и в небето са подредени звездите. Човекът носи в себе си един образ на небесното пространство съвсем различен от този на другите в зависимост от мястото и времето на своето раждане. Това показва, че човекът се ражда от целия Космос.
След като се замислим върху всички тези неща, ще се издигнем и до представата по какъв начин Макро космосът се проявява в отделния човек и опирайки се на това познание, ще разберем как Макрокосмосът се проявява в самия Христос.
Но ако си предоставяме Христос след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът живее в Христос по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка. Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време.
към текста >>
Но ако си предоставяме
Христос
след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът живее в
Христос
по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка.
И ако фотографираме мозъка на един човек в мига на раждането му, а после фотографираме и небесното пространство, намиращо се точно над месторождението на същия човек, образът на небесното пространство би съвпаднал напълно с този на човешкия мозък. Както в него са подредени съответните анатомични дялове, така и в небето са подредени звездите. Човекът носи в себе си един образ на небесното пространство съвсем различен от този на другите в зависимост от мястото и времето на своето раждане. Това показва, че човекът се ражда от целия Космос. След като се замислим върху всички тези неща, ще се издигнем и до представата по какъв начин Макро космосът се проявява в отделния човек и опирайки се на това познание, ще разберем как Макрокосмосът се проявява в самия Христос.
Но ако си предоставяме Христос след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът живее в Христос по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър.
към текста >>
Нека да се спрем първо на
Исус
от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия.
Както в него са подредени съответните анатомични дялове, така и в небето са подредени звездите. Човекът носи в себе си един образ на небесното пространство съвсем различен от този на другите в зависимост от мястото и времето на своето раждане. Това показва, че човекът се ражда от целия Космос. След като се замислим върху всички тези неща, ще се издигнем и до представата по какъв начин Макро космосът се проявява в отделния човек и опирайки се на това познание, ще разберем как Макрокосмосът се проявява в самия Христос. Но ако си предоставяме Христос след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът живее в Христос по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия.
В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
към текста >>
В началото на нашето летоброене се раждат две деца
Исус
.
Човекът носи в себе си един образ на небесното пространство съвсем различен от този на другите в зависимост от мястото и времето на своето раждане. Това показва, че човекът се ражда от целия Космос. След като се замислим върху всички тези неща, ще се издигнем и до представата по какъв начин Макро космосът се проявява в отделния човек и опирайки се на това познание, ще разберем как Макрокосмосът се проявява в самия Христос. Но ако си предоставяме Христос след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът живее в Христос по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка. Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия.
В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус.
Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна.
към текста >>
В детето
Исус
от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете
Исус
от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър.
Но ако си предоставяме Христос след Кръщението от Йоан така, сякаш Макрокосмосът живее в Христос по същия начин, както и при останалите хора, ще изпаднем в голяма грешка. Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време.
В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър.
Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят.
към текста >>
В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете
Исус
, за което ни говори Евангелието на Луна.
В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус. Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом. Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра.
В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна.
Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
към текста >>
По-рано това дете Натановият
Исус
съвсем не е проявявало такива способности.
Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят.
По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности.
Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра. Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година. В това друго тяло той постига още по-пълно съвършенство. Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят. Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата година от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда.
към текста >>
Духът на Заратустра живее в младия
Исус
, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година.
Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година.
В това друго тяло той постига още по-пълно съвършенство. Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят. Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата година от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда. Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец. Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда.
към текста >>
Този мъдрец отново се ражда по времето на
Исус
от Назарет.
В това друго тяло той постига още по-пълно съвършенство. Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят. Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата година от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда. Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец. Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда.
Този мъдрец отново се ражда по времето на Исус от Назарет.
Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда. И понеже вижда това, изрича думите: „Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител! " Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда.
към текста >>
Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето
Исус
от Натановата родословна линия се изявява Буда.
Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят. Източната традиция е права, когато твърди, че Буда се е родил като „Бодисатва" и едва през двадесет и деветата година от своето земно съществувание, той се издига до степента Буда. Когато Гаутама Буда бил малко дете, в царския дворец на баща му пристигнал, плачейки Азита, Великият индийски мъдрец. Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда. Този мъдрец отново се ражда по времето на Исус от Назарет.
Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда.
И понеже вижда това, изрича думите: „Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител! " Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда. Всичко това е било необходимо, за да се стигне до онова тяло, което по-късно приема „Йоановото Кръщение" в реката Йордан.
към текста >>
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето
Исус
, за което ни разказва Евангелието на Лука.
Той плачел, защото като ясновидец е видял, че Гуатама ще стане Буда и понеже бил в преклонна възраст, усещал че няма да дочака мига, когато синът на цар Судходана ще се издигне до степента Буда. Този мъдрец отново се ражда по времето на Исус от Назарет. Той е онзи свещеник в храма от Евангелието на Лука който вижда как в детето Исус от Натановата родословна линия се изявява Буда. И понеже вижда това, изрича думите: „Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител!
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука.
Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда. Всичко това е било необходимо, за да се стигне до онова тяло, което по-късно приема „Йоановото Кръщение" в реката Йордан. Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи Исус, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него. Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус. И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос.
към текста >>
Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи
Исус
, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него.
И понеже вижда това, изрича думите: „Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител! " Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда. Всичко това е било необходимо, за да се стигне до онова тяло, което по-късно приема „Йоановото Кръщение" в реката Йордан.
Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи Исус, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него.
Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус. И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос. При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения. Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие. А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони.
към текста >>
Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца
Исус
.
„Сега, Господи, освободи с мир роба си, защото видях моя учител! " Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда. Всичко това е било необходимо, за да се стигне до онова тяло, което по-късно приема „Йоановото Кръщение" в реката Йордан. Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи Исус, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него.
Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус.
И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос. При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения. Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие. А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони. Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество.
към текста >>
И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на
Исус
от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на
Христос
.
" Онова, което той някога не можа да види в Индия, вижда сега в астралното тяло на детето Исус, за което ни разказва Евангелието на Лука. Той вижда Бодисатва, но вече издигнат в степента Буда. Всичко това е било необходимо, за да се стигне до онова тяло, което по-късно приема „Йоановото Кръщение" в реката Йордан. Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи Исус, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него. Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус.
И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос.
При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения. Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие. А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони. Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса.
към текста >>
А при
Христос
Исус
след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони.
Тогава индивидуалността на Заратустра напуска тропичното тяло физическо, етер но и астрално на онзи Исус, който израства по толкова сложен начин, за да може Духът на Заратустра да обитава в него. Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус. И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос. При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения. Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие.
А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони.
Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е?
към текста >>
Докато
Исус
от Назарет живее като
Христос
Исус
през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество.
Прероденият Заратустра трябваше да мине и през двете възможности на развитие, заложени в двете деца Исус. И така, пред Йоан Кръстител е стояло тялото на Исус от Назарет и точно В него нахлува космическата индивидуалност, на Христос. При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения. Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие. А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони.
Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество.
През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек.
към текста >>
И всичко, което се разиграва тук в
Исус
от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека.
При другите хора космическо-духовните закони действуват само дотолкова, доколкото ги подготвят за земния живот и доколкото ги поставят в определени земни отношения. Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие. А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони. Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса.
И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека.
Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето.
към текста >>
Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия
Исус
остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя.
Защото в обикновения случай срещу висшите закони застават тези, които възникват от условията на земното развитие. А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони. Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека.
Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя.
Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето. Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус.
към текста >>
Но щом целият духовен Космос действува в
Христос
Исус
, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е?
А при Христос Исус след Йоановото Кръщение продължават да действуват само онези космическо-духовни сили, които са извън влиянието на Земните еволюционни закони. Докато Исус от Назарет живее като Христос Исус през последните три години от своя живот от три десетата до тридесет и третата си година в Палестина, в него действуваше цялата космическа сила на Христовото Същество. През това време Той е непрекъснато под влиянието на целия Космос нито една Негова крачка не е извън духовните влияния на Космоса. И всичко, което се разиграва тук в Исус от Назарет, е едно напредващо обективизиране на хороскопа, защото при Него във всеки момент става това, което иначе се случва само в мига на раждането на човека. Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя.
Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е?
Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето. Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус. В Евангелието на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици.
към текста >>
Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на
Христос
Исус
.
Тези процеси стават възможно само благодарение на факта, че цялото тяло на Натановия Исус остава под влиянието на всички духовни Йерархии, участвуващи в ръководството на нашата Земя. Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето.
Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус.
В Евангелието на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици. Там е казано: „Това стана в десетия час", защото Духът на целия Космос е намерил израз в този факт съобразно времевите отношения. Подобни неща са загатнати и на други места, макар и не толкова явно, обаче ако човек е действително способен да чете Евангелията, ще ги намери навсякъде. От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните.
към текста >>
В Евангелието на Йоан четем например как
Христос
намира своите първи ученици.
Но щом целият духовен Космос действува в Христос Исус, кой тогава тръгва за Капернаум или за където и да е? Защото този човек, който броди тогава по земята, изглежда като всеки друг човек. Обаче в Него действуват именно космическите сили, които идват от Слънцето и звездите; те направляват тялото. И всяко Негово действие бе израз на взаимната връзка между Земята и Небето. Ето защо в Евангелията така често се загатва за връзката между звездната констелация и делата на Христос Исус.
В Евангелието на Йоан четем например как Христос намира своите първи ученици.
Там е казано: „Това стана в десетия час", защото Духът на целия Космос е намерил израз в този факт съобразно времевите отношения. Подобни неща са загатнати и на други места, макар и не толкова явно, обаче ако човек е действително способен да чете Евангелията, ще ги намери навсякъде. От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това?
към текста >>
Христос
Исус
е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
„Това стана в десетия час", защото Духът на целия Космос е намерил израз в този факт съобразно времевите отношения. Подобни неща са загатнати и на други места, макар и не толкова явно, обаче ако човек е действително способен да чете Евангелията, ще ги намери навсякъде. От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето.
Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос. Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло.
към текста >>
А самото изцеление става именно поради присъствието на
Христос
; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения.
Подобни неща са загатнати и на други места, макар и не толкова явно, обаче ако човек е действително способен да чете Евангелията, ще ги намери навсякъде. От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент.
А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения.
Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос. Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм.
към текста >>
Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез
Христос
.
От тази гледна точка могат да се разглеждат и чудесата с изцеленията на болните. Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения.
Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
към текста >>
Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на
Христос
.
Нека да се спрем на следния пасаж: „Когато Слънцето беше залязло, доведоха при Него болните и Той ги излекува" Какво означава това? Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос.
Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос.
Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили. * * *
към текста >>
Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез
Христос
определени болести да бъдат излекувани.
Тук евангелистът обръща внимание на факта, че изцелението е свързано с цялата звездна констелация, че то може да се извърши само след залеза на Слънцето. Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос. Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос.
Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани.
Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили. * * * Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което Христос осъществява над цялото човечество.
към текста >>
Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на
Христос
в човешко тяло.
Христос Исус е представен като един вид посредник между болния и силите на Космоса, които могат да проявят целебното си действие тъкмо в този момент. А самото изцеление става именно поради присъствието на Христос; именно благодарение на Него болният се излага под въздействието на лечебните космически сили, които могат да се проявят само при точно определени пространствено- времеви съотношения. Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос. Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани.
Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло.
От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили. * * * Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което Христос осъществява над цялото човечество. Обаче и другите сили, които бяха изостанали през египетско- халдейската епоха, продължават да са активни наред с проникнатите от Христос сили.
към текста >>
Приближаването на един болен до
Христос
означава, че поради близостта до
Христос
болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
Силите на космоса действуват върху болния чрез своя представител, чрез Христос. Обаче те могат да действуват по този начин само през земния живот на Христос. Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм.
Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили.
* * * Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което Христос осъществява над цялото човечество. Обаче и другите сили, които бяха изостанали през египетско- халдейската епоха, продължават да са активни наред с проникнатите от Христос сили. Това поличава и от факта как съвременните хора гледат на Евангелията. Появиха се много литературни произведения, които по твърде странен начин се опитват да внушат, че разбирането на Евангелията е възможно само в астрологична светилна.
към текста >>
Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което
Христос
осъществява над цялото човечество.
Само тогава беше налице такова съотношение между космическите констелации и човечеството, което позволяваше поради факта, че космическите констелации действуват върху човека чрез Христос определени болести да бъдат излекувани. Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили. * * *
Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което Христос осъществява над цялото човечество.
Обаче и другите сили, които бяха изостанали през египетско- халдейската епоха, продължават да са активни наред с проникнатите от Христос сили. Това поличава и от факта как съвременните хора гледат на Евангелията. Появиха се много литературни произведения, които по твърде странен начин се опитват да внушат, че разбирането на Евангелията е възможно само в астрологична светилна. Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като например, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до Мария не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие. До известна степен, това е вярно, само че тези мисли са внушени на нашето съвремие в тази форма от изостаналите през египетско-халдейската епоха духовни Същества.
към текста >>
Обаче и другите сили, които бяха изостанали през египетско- халдейската епоха, продължават да са активни наред с проникнатите от
Христос
сили.
Обаче повторение на същите взаимоотношения в развитието на космоса и Земята не е възможно, както не е възможно и второ въплъщение на Христос в човешко тяло. От тази гледна точка Христовото присъствие на Земята се явява като земен израз на съответните отношения между Космоса и силите на човешкия организъм. Приближаването на един болен до Христос означава, че поради близостта до Христос болният влиза в такива отношения с Макрокосмоса,които могат да действуват върху него именно като лечебни космически сили. * * * Изложените дотук гледни точки не позволяват да вникнем в ръководството, което Христос осъществява над цялото човечество.
Обаче и другите сили, които бяха изостанали през египетско- халдейската епоха, продължават да са активни наред с проникнатите от Христос сили.
Това поличава и от факта как съвременните хора гледат на Евангелията. Появиха се много литературни произведения, които по твърде странен начин се опитват да внушат, че разбирането на Евангелията е възможно само в астрологична светилна. Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като например, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до Мария не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие. До известна степен, това е вярно, само че тези мисли са внушени на нашето съвремие в тази форма от изостаналите през египетско-халдейската епоха духовни Същества. Чрез подобни внушения те принуждават хората да вярват, че Евангелията описват само алегории, които отразяват определени космически отношения.
към текста >>
А в действителност нещата стоят така, че в
Христос
се проявява целият Космос и следователно можем да опишем живота на
Христос
само когато проследим отделните събития според космическите отношения, които чрез
Христос
непрекъснато проникват в Земната еволюция.
Това поличава и от факта как съвременните хора гледат на Евангелията. Появиха се много литературни произведения, които по твърде странен начин се опитват да внушат, че разбирането на Евангелията е възможно само в астрологична светилна. Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като например, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до Мария не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие. До известна степен, това е вярно, само че тези мисли са внушени на нашето съвремие в тази форма от изостаналите през египетско-халдейската епоха духовни Същества. Чрез подобни внушения те принуждават хората да вярват, че Евангелията описват само алегории, които отразяват определени космически отношения.
А в действителност нещата стоят така, че в Христос се проявява целият Космос и следователно можем да опишем живота на Христос само когато проследим отделните събития според космическите отношения, които чрез Христос непрекъснато проникват в Земната еволюция.
Ето как едно правилно схващане на тези въпроси ще ни доведе до пълното и дълбоко възникване в земния живот на Христос, докато описаните заблуждения водят до извода: ето, в Евангелията животът на Христос отразява най-вече космическите констелации, следователно алегорично предоставени са само тези констелации и никакъв физически реален Христос не е съществувал на Земята. Ако искаме да си послужим с едно сравнение, нека да си представим всеки човек като отражение в едно сферично огледало. В него ще се отразят и образите на целия останал свят. Да допуснем, че върху огледалото очертаваме контурите на отделните образи. След това вземаме огледалото и носим получените образи навсякъде с нас.
към текста >>
Ето как едно правилно схващане на тези въпроси ще ни доведе до пълното и дълбоко възникване в земния живот на
Христос
, докато описаните заблуждения водят до извода: ето, в Евангелията животът на
Христос
отразява най-вече космическите констелации, следователно алегорично предоставени са само тези констелации и никакъв физически реален
Христос
не е съществувал на Земята.
Появиха се много литературни произведения, които по твърде странен начин се опитват да внушат, че разбирането на Евангелията е възможно само в астрологична светилна. Най-големите противници на Евангелията се позовават на такива астрологически анализи, като например, че пътят на Архангел Гавраил от Елисавета до Мария не означавал нищо друго, освен преминаването на Слънцето от съзвездието „Дева" в друго съзвездие. До известна степен, това е вярно, само че тези мисли са внушени на нашето съвремие в тази форма от изостаналите през египетско-халдейската епоха духовни Същества. Чрез подобни внушения те принуждават хората да вярват, че Евангелията описват само алегории, които отразяват определени космически отношения. А в действителност нещата стоят така, че в Христос се проявява целият Космос и следователно можем да опишем живота на Христос само когато проследим отделните събития според космическите отношения, които чрез Христос непрекъснато проникват в Земната еволюция.
Ето как едно правилно схващане на тези въпроси ще ни доведе до пълното и дълбоко възникване в земния живот на Христос, докато описаните заблуждения водят до извода: ето, в Евангелията животът на Христос отразява най-вече космическите констелации, следователно алегорично предоставени са само тези констелации и никакъв физически реален Христос не е съществувал на Земята.
Ако искаме да си послужим с едно сравнение, нека да си представим всеки човек като отражение в едно сферично огледало. В него ще се отразят и образите на целия останал свят. Да допуснем, че върху огледалото очертаваме контурите на отделните образи. След това вземаме огледалото и носим получените образи навсякъде с нас. Тук е загатнат един съществен факт: Когато човек се ражда, той поема в себе си едно огледално отражение на Космоса и носи този единствен образ през целия си живот.
към текста >>
Този символ е валиден за
Христос
в интервала от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.
Да допуснем, че върху огледалото очертаваме контурите на отделните образи. След това вземаме огледалото и носим получените образи навсякъде с нас. Тук е загатнат един съществен факт: Когато човек се ражда, той поема в себе си едно огледално отражение на Космоса и носи този единствен образ през целия си живот. Но с огледалото можем да постъпим и така, че макар да е винаги с нас, то да отразява околния свят. Тогава то непрекъснато ще отразява околния свят.
Този символ е валиден за Христос в интервала от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.
Това, което при другите хора се влива в земното съществувание само при раждането, в Христос Исус то се влива във всеки момент от Неговия живот. При Мистерията на Голгота духовните сили на Космоса нахлуха в духовната субстанция на Земята и оттогава са свързани с Духа на Земята. Когато апостол Павел получи ясновидските си прозрения по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята. В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск. През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел.
към текста >>
Това, което при другите хора се влива в земното съществувание само при раждането, в
Христос
Исус
то се влива във всеки момент от Неговия живот.
След това вземаме огледалото и носим получените образи навсякъде с нас. Тук е загатнат един съществен факт: Когато човек се ражда, той поема в себе си едно огледално отражение на Космоса и носи този единствен образ през целия си живот. Но с огледалото можем да постъпим и така, че макар да е винаги с нас, то да отразява околния свят. Тогава то непрекъснато ще отразява околния свят. Този символ е валиден за Христос в интервала от Йоановото Кръщение до Мистерията на Голгота.
Това, което при другите хора се влива в земното съществувание само при раждането, в Христос Исус то се влива във всеки момент от Неговия живот.
При Мистерията на Голгота духовните сили на Космоса нахлуха в духовната субстанция на Земята и оттогава са свързани с Духа на Земята. Когато апостол Павел получи ясновидските си прозрения по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята. В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск. През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел. До този момент Христовото Събитие можеха да изживеят само онези, които чрез езотерично обучение стигаха до ясновидство.
към текста >>
Занапред виждането на
Христос
в духовната сфера на Земята ще бъде възможно само по пътя на естествените еволюционни процеси, засягащи цялото човечество по пътя на новите и нарастващите душевни сили на човека.
При Мистерията на Голгота духовните сили на Космоса нахлуха в духовната субстанция на Земята и оттогава са свързани с Духа на Земята. Когато апостол Павел получи ясновидските си прозрения по пътя за Дамаск, той разбра, че това, което по-рано беше в Космоса, сега премина в Духа на Земята. В това може да се убеди всеки, който в прозрение стигне дотам да изживее събитието от Дамаск. През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел. До този момент Христовото Събитие можеха да изживеят само онези, които чрез езотерично обучение стигаха до ясновидство.
Занапред виждането на Христос в духовната сфера на Земята ще бъде възможно само по пътя на естествените еволюционни процеси, засягащи цялото човечество по пътя на новите и нарастващите душевни сили на човека.
От определен момент на двадесетия век ще стане възможно повторение на събитието от Дамаск за някои хора; после броят им постепенно ще нараства, докато в по-далечното бъдеще то ще се превърне в една естествена способност за всяка човешка душа. * * * Намесата на Христос в Земната еволюция дава съвършено нов тласък в нейния ход. Израз на това са и някои външно-исторически събития. През първите епохи на следатлатнското развитие хората знаеха: „Над нас са не само физическите тела на Марс, Юпитер или Сатурн; това, което виждаме като планети, е само външният израз на определени духовни Същества." В хода на времето този възглед беше напълно забравен.
към текста >>
Намесата на
Христос
в Земната еволюция дава съвършено нов тласък в нейния ход.
През двадесети век ще се появят първите хора, които ще могат по духовен път да изживеят Христовото Събитие така, както го изживя апостол Павел. До този момент Христовото Събитие можеха да изживеят само онези, които чрез езотерично обучение стигаха до ясновидство. Занапред виждането на Христос в духовната сфера на Земята ще бъде възможно само по пътя на естествените еволюционни процеси, засягащи цялото човечество по пътя на новите и нарастващите душевни сили на човека. От определен момент на двадесетия век ще стане възможно повторение на събитието от Дамаск за някои хора; после броят им постепенно ще нараства, докато в по-далечното бъдеще то ще се превърне в една естествена способност за всяка човешка душа. * * *
Намесата на Христос в Земната еволюция дава съвършено нов тласък в нейния ход.
Израз на това са и някои външно-исторически събития. През първите епохи на следатлатнското развитие хората знаеха: „Над нас са не само физическите тела на Марс, Юпитер или Сатурн; това, което виждаме като планети, е само външният израз на определени духовни Същества." В хода на времето този възглед беше напълно забравен. Днес небесните тела се разглеждат само в чисто физически план. А в Средновековието хората виждаха само това, което очите им различаваха: сферата на Венера, сферата на Слънцето, на Марс и т.н. до сферата на неподвижните звезди; после идваше осмата сфера, като една синя твърда стена.
към текста >>
И това, което виждаме, макар и в ограничен размер при всеки отделен човек, застава пред нас в огромен мащаб като представителя на космическия Дух,
Христос
Исус
.
Духовната Наука разширява погледа отвъд раждането и смъртта.С помощта на такива идеи постепенно разбираме, че развитието на човечеството е като една затворена верига. В истинския смисъл на думата това, което Коперник и Джордано Бруно извършиха за преодоляването на сетивните илюзии относно пространството, беше инспирирано от същото духовно течение, което инспирира и новата Духовна Наука или Антропософия. Новият езотеризъм вече действуваше по невидим и тайнствен път върху Коперник, Бруно, Кеплер. И тези, които днес се опират на Джордано Бруно и Коперник, а не искат да приемат Антропософията, изневеряват на собствените си традиции, като се придържат само към илюзията на сетивата. Обаче Духовната Наука показва: както Джордано Бруно проби синята небесна твърд, така и Антропософията събаря границите на раждането и смъртта, като показва, че произхождащият от Макрокосмоса човек влиза във физическото си съществувание и минавайки през смъртта отново се връща в Макрокосмоса.
И това, което виждаме, макар и в ограничен размер при всеки отделен човек, застава пред нас в огромен мащаб като представителя на космическия Дух, Христос Исус.
Христовият Импулс можеше да бъде даден само веднъж. Само веднъж необозримият Космос можеше да се отрази като в огледало, защото тогавашната небесна констелация остава неповторима. Тази констелация трябваше да се прояви чрез посредничеството на едно човешко тяло, за да може Земята да приеме Христовия Импулс. Както тогавашната звездна констелация не може да настъпи втори път, така и Христос може да се въплъти само веднъж. Само ако човек не знае, че Христос е представител на целия Космос и не може да приеме Христовия Импулс, чиито основни елементи ни дава Антропософията, само тогава той може да твърди, че Христос ще се явява многократно на Земята във физическо тяло.
към текста >>
Както тогавашната звездна констелация не може да настъпи втори път, така и
Христос
може да се въплъти само веднъж.
Обаче Духовната Наука показва: както Джордано Бруно проби синята небесна твърд, така и Антропософията събаря границите на раждането и смъртта, като показва, че произхождащият от Макрокосмоса човек влиза във физическото си съществувание и минавайки през смъртта отново се връща в Макрокосмоса. И това, което виждаме, макар и в ограничен размер при всеки отделен човек, застава пред нас в огромен мащаб като представителя на космическия Дух, Христос Исус. Христовият Импулс можеше да бъде даден само веднъж. Само веднъж необозримият Космос можеше да се отрази като в огледало, защото тогавашната небесна констелация остава неповторима. Тази констелация трябваше да се прояви чрез посредничеството на едно човешко тяло, за да може Земята да приеме Христовия Импулс.
Както тогавашната звездна констелация не може да настъпи втори път, така и Христос може да се въплъти само веднъж.
Само ако човек не знае, че Христос е представител на целия Космос и не може да приеме Христовия Импулс, чиито основни елементи ни дава Антропософията, само тогава той може да твърди, че Христос ще се явява многократно на Земята във физическо тяло. Виждаме как от новата Духовна Наука или Антропософия се ражда една идея за Христос, която по съвършено нов начин показва родството на човека с целия Макрокосмос. И действително, за да познаем истинския Христос, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от Христос древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества. Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество.
към текста >>
Само ако човек не знае, че
Христос
е представител на целия Космос и не може да приеме Христовия Импулс, чиито основни елементи ни дава Антропософията, само тогава той може да твърди, че
Христос
ще се явява многократно на Земята във физическо тяло.
И това, което виждаме, макар и в ограничен размер при всеки отделен човек, застава пред нас в огромен мащаб като представителя на космическия Дух, Христос Исус. Христовият Импулс можеше да бъде даден само веднъж. Само веднъж необозримият Космос можеше да се отрази като в огледало, защото тогавашната небесна констелация остава неповторима. Тази констелация трябваше да се прояви чрез посредничеството на едно човешко тяло, за да може Земята да приеме Христовия Импулс. Както тогавашната звездна констелация не може да настъпи втори път, така и Христос може да се въплъти само веднъж.
Само ако човек не знае, че Христос е представител на целия Космос и не може да приеме Христовия Импулс, чиито основни елементи ни дава Антропософията, само тогава той може да твърди, че Христос ще се явява многократно на Земята във физическо тяло.
Виждаме как от новата Духовна Наука или Антропософия се ражда една идея за Христос, която по съвършено нов начин показва родството на човека с целия Макрокосмос. И действително, за да познаем истинския Христос, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от Христос древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества. Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество. Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни.
към текста >>
Виждаме как от новата Духовна Наука или Антропософия се ражда една идея за
Христос
, която по съвършено нов начин показва родството на човека с целия Макрокосмос.
Христовият Импулс можеше да бъде даден само веднъж. Само веднъж необозримият Космос можеше да се отрази като в огледало, защото тогавашната небесна констелация остава неповторима. Тази констелация трябваше да се прояви чрез посредничеството на едно човешко тяло, за да може Земята да приеме Христовия Импулс. Както тогавашната звездна констелация не може да настъпи втори път, така и Христос може да се въплъти само веднъж. Само ако човек не знае, че Христос е представител на целия Космос и не може да приеме Христовия Импулс, чиито основни елементи ни дава Антропософията, само тогава той може да твърди, че Христос ще се явява многократно на Земята във физическо тяло.
Виждаме как от новата Духовна Наука или Антропософия се ражда една идея за Христос, която по съвършено нов начин показва родството на човека с целия Макрокосмос.
И действително, за да познаем истинския Христос, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от Христос древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества. Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество. Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни. Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес.
към текста >>
И действително, за да познаем истинския
Христос
, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от
Христос
древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества.
Само веднъж необозримият Космос можеше да се отрази като в огледало, защото тогавашната небесна констелация остава неповторима. Тази констелация трябваше да се прояви чрез посредничеството на едно човешко тяло, за да може Земята да приеме Христовия Импулс. Както тогавашната звездна констелация не може да настъпи втори път, така и Христос може да се въплъти само веднъж. Само ако човек не знае, че Христос е представител на целия Космос и не може да приеме Христовия Импулс, чиито основни елементи ни дава Антропософията, само тогава той може да твърди, че Христос ще се явява многократно на Земята във физическо тяло. Виждаме как от новата Духовна Наука или Антропософия се ражда една идея за Христос, която по съвършено нов начин показва родството на човека с целия Макрокосмос.
И действително, за да познаем истинския Христос, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от Христос древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества.
Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество. Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни. Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес. Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос." Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция.
към текста >>
Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за
Христос
, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес.
Виждаме как от новата Духовна Наука или Антропософия се ражда една идея за Христос, която по съвършено нов начин показва родството на човека с целия Макрокосмос. И действително, за да познаем истинския Христос, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от Христос древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества. Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество. Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни.
Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес.
Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос." Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция. Защото християнската традиция на Запада е съвсем недостатъчна, за да бъде разбран Христос в бъдещите времена. С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс. Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Това, което възникна като първоначален импулс чрез
Христос
и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на
Христос
." Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция.
И действително, за да познаем истинския Христос, необходими са онези инспириращи сили, които се появяват сега чрез ръководените вече от Христос древни египетски и халдейски свръхчовешки Същества. Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество. Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни. Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес.
Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос." Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция.
Защото християнската традиция на Запада е съвсем недостатъчна, за да бъде разбран Христос в бъдещите времена. С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс. Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет. За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс.
към текста >>
Защото християнската традиция на Запада е съвсем недостатъчна, за да бъде разбран
Христос
в бъдещите времена.
Необходима е онази нова инспирация, която големите езотерици на Средновековието подготвиха още през тринадесетия век и която ще се проявява все повече и все по- открито. Когато в смисъла на Антропософията човек подготвя правилно душата си за познанието на духовния свят, тогава той може ясновидски да види и чуе откровенията на древните египетски и халдейски Същества, които сега са духовни ръководители под водачеството на Христовото Същество. Онова, което предстои на човечеството, можеше само да се подготви от първите векове на християнството, включително и до наши дни. Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес. Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос." Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция.
Защото християнската традиция на Запада е съвсем недостатъчна, за да бъде разбран Христос в бъдещите времена.
С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс. Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет. За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс. После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система.
към текста >>
Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че
Христос
се Въплъти и живя във физическото тяло на
Исус
от Назарет.
Ето защо трябва да кажем: „Занапред в човешките сърца ще живее една идея за Христос, несравнима по своето величие с нищо, което човечеството смята, че познава до днес. Това, което възникна като първоначален импулс чрез Христос и живя като представа за Него до наши дни дори и всред най-добрите представители на християнството е само подготовка за истинското познание на Христос." Би било странно, но все пак би могло да се случи европейските последователи на Христовата идея да бъдат упрекнати, че не се придържат към западната християнска традиция. Защото християнската традиция на Запада е съвсем недостатъчна, за да бъде разбран Христос в бъдещите времена. С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс. Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина.
Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет.
За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс. После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система. Ако искаме да открием истината, трябва да навлезем зад илюзията на сетивата! " По това време хората все още не бяха узрели, включително и личност като Джордано Бруно, за да се включат съзнателно в новото езотерично течение; те трябваше несъзнателно да носят в себе си Духа на това течение.
към текста >>
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на
Христос
.
А днес всички знаят, че тя не би съществувала без принципите на Галилей. Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи. Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството. Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития.
А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос. Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди
Христос
.
Ето как навремето действуваха силите, които днес се проявяват в Духовната Наука; те накараха Галилей да влезе в катедралата на Пиза под ритмично подвижния църковен полилей и днешната физика получи своите основни принципи. Точно по такъв невидим и тайнствен начин духовният свят ръководи човечеството. Но сега напредваме към времето, когато хората все повече и повече трябва да изградят в себе си съзнателно отношение към тези духовни сили. Когато хората правилно вникнат в инспирациите на новия езотеризъм, те все повече и повече ще разбират бъдещите събития. А този езотеризъм ясно показва, че днес отново управляват същите духовни Същества, за които загатват древните египтяни като за свои велики Учители; същите духовни Същества, почитани навремето като Богове, ръководят и днес човечеството само че те вече са под предводителството на Христос.
Хората все повече и повече ще усещат как занапред те ще са в състояние да възкресят в много по-висша степен, в много по-чист блясък това, което е било преди Христос.
Съвременната епоха изисква от човека едно много по-силно и разширено съзнание, едно будно чувство за дълг и отговорност пред познанието за духовния свят и всичко това може да проникне в нашите души само ако задачата на Духовната Наука бъде обухваната в посочения тук смисъл.
към текста >>
16.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на
Исус
а".
Той основава едно светогледно течение, което стои безпомощно срещу най-новия импулс на модерния душевен живот, живото себесъзнание. В това светогледно течение този импулс се показва по такъв начин, че той се явява не само неразбираем, но понеже изглежда неразбираем, мислителя не му обръща внимание и прави от него нещо, един фактор на природата -, което той не е за едно безпристрастно наблюдение. * * * "Бог беше моята първа мисъл, разумът моята втора, човекът третата и последна мисъл". Така Фойербах описва пътя, по който е минал, от вярващ, към последовател на Хегел и след това до своя собствен светоглед.
Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса".
Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ . Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество. Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята. И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус.
към текста >>
И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека
Исус
.
Същото би искал да каже за себе си мислителят, който през 1834 година даде една от най-действителните книги, "Животът на Исуса". Това беше Давид Фридрих Щраус /1809-1874 г./ . Фойербах изходи от едно изследване на човешката душа и намери, че тя има стремежа да пренесе своето собствено същество навън в света и да го обожава като едно божествено Първично същество. Той потърси едно психологическо обяснение на това, как се ражда понятието за Бога. На основата на възгледите на Щраус стоеше една подобна цел, но той не хвана като Фойербах пътя на психолога, а този на изследователите на историята.
И той не постави в центъра на своето размишление понятието за Бога въобще, в широкия смисъл, в който Фойербах стори това, а християнското понятие за богочовека Исус.
Той искаше да покаже, че човечеството е стигнало до тази представа в течение на историята. Че човешкия дух се изявява божественото Първично Същество. Това убеждение прие също и Щраус. Но според неговото мнение божествената идея не може да се осъществи в нейното съвършенство в един отделен човек. Индивидуалният отделен човек е винаги само един несъвършен отпечатък на божествения дух.
към текста >>
Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за
Исус
а.
Но според неговото мнение божествената идея не може да се осъществи в нейното съвършенство в един отделен човек. Индивидуалният отделен човек е винаги само един несъвършен отпечатък на божествения дух. Това, което липсва на единия човек за съвършенството, има го другият. Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй индивиди всички съвършенства, които са свойствени на Бога. Следователно човешкият род в неговата цялост е Бог станал плът, богочовекът.
Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за Исуса.
От тази гледна точка Щраус пристъпва към критиката на християнското понятие за богочовека. Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята. "Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род". Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит.
към текста >>
"Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на
Христос
да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род".
Когато разгледаме целия човешки род, ние ще намерим в него разпределени върху безброй индивиди всички съвършенства, които са свойствени на Бога. Следователно човешкият род в неговата цялост е Бог станал плът, богочовекът. Това, според мнението на Щраус, е понятието на мислителя за Исуса. От тази гледна точка Щраус пристъпва към критиката на християнското понятие за богочовека. Това, което според мисълта е разпределено върху целия човешки род, християнството пренася върху една личност, която трябва действително да е съществувала веднъж в течение на историята.
"Мисълта, че съществуват в едни индивид, в един богочовек, прави свойствата и функциите, които учението на църквата приписва на Христос да си противоречат: Те си подхождат в идеята за човешкия род".
Опирайки се на грижливо изследвания на историческите основи на евангелията, Щраус се опитва да докаже, че представите на християнството са резултат на религиозната фантазия. Наистина тази религиозна фантазия смътно е предчувствала, че човешкият род е богочовекът, но не е схванала това в ясни представи, а го е изразила в поетическа форма, в един мит. Така за Щраус историята на Сина Божи стана един мит, в който идеята на човечеството прие поетическата форма, преди мислителите да я познаят във формата на чистата мисъл. От тази гледна точка всичко необикновено в християнската история добива едно обяснение, без да сме принудени да прибягваме към често приеманото по-рано тривиално схващане, да виждаме в чудесата нарочни измами ли мошеничества, към които е прибягвал самият основател на религията, за да направи колкото е възможно по-голямо впечатление със своето учение, или което апостолите са измислили за тази цел. Отстранено бе също и една друго мнение, което искаше да вижда в чудесата всякакви природни процеси.
към текста >>
Вследствие на издаването на своята книга "Животът на
Исус
а" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен. Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем. Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш".
Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
Много по-далечна цел си постави един друг мислител, в сравнение с тази на Щраус, развивайки своята критика на стария светоглед от гледна точка на копия: Бруно Бауер. Възгледа, който Фойербах застъпваше, че човекът е най-висшето същество и всяко друго по-висше същество е само една илюзия, която той си е създал по свой образ и подобие и я е поставил над себе си, ние намираме също и при Бруно Бауер, обаче в една гротескна форма. Той описва, как човешкият Аз е стигнал дотам, да си създаде едно копие и изрази, от които се вижда, че те не са произлезли от потребността на едно любвеобилно разбиране на религиозното съзнание, както при Щраус, а от радостта към разрешението. Той казва, че "поглъщащият всичко Аз е изпитвал страх пред самия себе си; той не е посмял да схваща себе си като всичко и като една всеобща сила, т.е. останал е още религиозен дух и е завършил неговото отчуждаване, като е противопоставил на себе си всеобщата сила като една чужда сила и спрямо тази сила е работил в страх и треперене за своето запазване и за своето щастие".
към текста >>
17.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Става дума за картината „Ела, Господи
Исус
е, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на
Исус
още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.
И когато задълбочените и всеотдайни занимания с Гьоте пробудят у нас усещането, че Гьоте наистина е един от най- значителните умове на нашето време, тогава от само себе си става ясно, че е напълно оправдано при обсъждането на духовно-научните факти, както и на един светоглед, извлечен направо от духовния свят, да поставим на преден план именно онова, което той правеше и искаше, само и само да навлезем още по-дълбоко в неговата вътрешна същност. След като в толкова много отношения той е един пробуждащ дух, защо да не е такъв и за онова духовно течение, чиято най-висша и красива цел се свежда до толерантното изслушване на различните възгледи, а за свой собствен принцип издига изискването да не остава завинаги прикован към едно или друго фиксирано становище, а търсейки истината, се издига все по-високо и по-високо с помощта на такива методи, които прилага за своето вътрешно развитие, за изграждането на своите вътрешни възприемателни органи, защото именно благодарение на тях той стига до там, че започва да вижда по- дълбоките духовни основи на нещата. Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега. Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят. Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни.
Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.
Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници. Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото. Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците. Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди".
към текста >>
Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи
Исус
е, и наш гост бъди".
Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък. Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници. Впрочем по отношение на последното, бихме могли да твърдим, че Гьоте принадлежи към миналото. Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците.
Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди".
Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин: „Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици. Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя:
към текста >>
„Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали
Христос
и Неговите ученици.
Това твърдение се подкрепя както от неговото предпочитание към духовното изкуство, което се придържа към добрите стари традиции, така и от слабостта му към гърците. Лесно бихме могли също да повярваме, че може би Гьоте не притежава никакво задълбочено разбиране за онова усещане, което буди у повечето хора картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди". Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин:
„Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици.
Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя: „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди. „Да, казва Гьоте, тук всичко е включено в една единствена картина. И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите. Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите.
към текста >>
„Ела, Господи
Исус
е, и наш гост бъди.
Но ако искаме да надникнем по-дълбоко в Гьотевата душа, нека да си припомним книгата на Боси за „Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи./*11/ Върху тази книга Гьоте пише една рецензия и там ние откриваме един забележителен пасаж. Тази карти на се намира в трапезарията на манастира Санта Мария де ла Грация край Милано, и Гьоте описва впечатленията си, докато цветовете били все още запазени, понеже въпреки предприетата в последно време реставрация, картината създавала усещането, че тя непрекъснато губи своята свежест. И той описва младежките си впечатления по следния начин: „Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици. Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя:
„Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди.
„Да, казва Гьоте, тук всичко е включено в една единствена картина. И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите. Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите. Покривката на масата, с нейните измачкани гънки, цветни ивици и завързани краища, изглежда така, сякаш е взета от манастирската пералня, а чиниите, чашите и другите прибори са пълно подражание на тези, с които си служат монасите. Следователно, тук изобщо не става дума за придържане към някакъв остарял сценарий.
към текста >>
И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на
Христос
са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите.
И той описва младежките си впечатления по следния начин: „Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици. Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя: „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди. „Да, казва Гьоте, тук всичко е включено в една единствена картина.
И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите.
Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите. Покривката на масата, с нейните измачкани гънки, цветни ивици и завързани краища, изглежда така, сякаш е взета от манастирската пералня, а чиниите, чашите и другите прибори са пълно подражание на тези, с които си служат монасите. Следователно, тук изобщо не става дума за придържане към някакъв остарял сценарий. И би било твърде неуместно, ако например трябваше да си представим тези мъже насядали на възглавници. Не, те трябва да са тук, в реалния свят, Христос просто трябва да вечеря заедно с доминиканците от Милано."
към текста >>
Не, те трябва да са тук, в реалния свят,
Христос
просто трябва да вечеря заедно с доминиканците от Милано."
И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите. Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите. Покривката на масата, с нейните измачкани гънки, цветни ивици и завързани краища, изглежда така, сякаш е взета от манастирската пералня, а чиниите, чашите и другите прибори са пълно подражание на тези, с които си служат монасите. Следователно, тук изобщо не става дума за придържане към някакъв остарял сценарий. И би било твърде неуместно, ако например трябваше да си представим тези мъже насядали на възглавници.
Не, те трябва да са тук, в реалния свят, Христос просто трябва да вечеря заедно с доминиканците от Милано."
И сега ние питаме: Притежаваше ли Гьоте тъкмо това разбиране за нещата, това бих казал съвременно разбиране за нещата? Да, той го притежаваше, и то по един всеобхватен начин, който винаги може да ни послужи като доказателство за това, колко универсални са неговите способности, за разлика от всички онези едностранчиви и взаимноизключващи се сили. И ако съумеем да се пренесем в Гьотевата душа, ние ще разберем защо Гьоте ни е толкова близък и защо трябва да обръщаме погледа си към него, ако искаме да получим макар и бегла ориентация по въпросите, отнасящи се до духовния свят. Гьоте ясно съзнаваше, че човекът може да пробуди у себе си определени духовни способности, определени духовни органи и с тяхна помощ да се издигне до едно по-високо равнище, чиито проявления не са достъпни за обикновеното съзнание. Ако тук бихме имали възможността да се спрем по-задълбочено върху Гьотевите естествено-научни съчинения, както съм се опитал да направя това в моята книга „Гьотевият светоглед",/*12/ лесно бихме могли да представим цялото своеобразие на Гьотевия метод.
към текста >>
18.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
ХРИСТОС
, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА
НА СМЪРТТА В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята. Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество. Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области. По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята.
към текста >>
Ако душата иска да и се разкрие, как
Христос
и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята.
Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество.
Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области. По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята. Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек.
към текста >>
Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове,
Христос
в неговото слизане от свръхземните области.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята. Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество.
Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области.
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята. Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието.
към текста >>
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в
Исус
а, за да изпълни своето дело на Земята.
ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА В последната лекция аз се опитах да опиша, как човешкото същество, душа и дух през време на предземното съществуване, преминава от духовния свят, където обитава, на Земята. Ако душата иска да и се разкрие, как Христос и Тайната на Голгота са действали върху развитието, абсолютно необходимо е да бъде допуснат този предземен живот и от там да бъде разбрано това, което е вечната ядка на човешкото същество. Защото за да разберем истински Тайната на Голгота, трябва да можем да проследим това същество, принадлежащо на духовните светове, Христос в неговото слизане от свръхземните области.
По-рано това същество обитаваше само тези области, където ние живеем преди да дойдем на Земята, то обитаваше там, преди да дойде и приеме човешки образ в Исуса, за да изпълни своето дело на Земята.
Ако искаме да стигнем до това разбиране на Христа във връзка с раждането, трябва преди всичко да разгледаме дълбокото, съществено преобразуване през което са минали в течение на развитието човешката душа и нейния вътрешен живот. Днес най-често се допуска, че вътрешното поведение, формите на съзнанието на съвременния човек през време на будното състояние, а също и през време на съня, са били винаги такива за човечеството, поне за това, чиято история ни е позната. Стига се най-много дотам да се споменава в мировата история съществуването на почти животински форми, които първобитното човечество е имало и във връзка с тях хората да си представят, че мисълта, чувствата и волята трябва да са били различни от тези на съвременния човек. Но съвременните хора почти не знаят нищо за преобразуванията, които съзнанието и животът на цялата душа са претърпели от зората на развитието. Обаче тези преобразувания съставляват факти имащи извънредно голямо значение.
към текста >>
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви
Христос
, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име
Исус
.
Успоредно с това се установи тази форма на съзнанието, която днес познаваме, с този остър контраст между съня и будността, а между тях несигурният свят на сънищата. Тогава хората изгубиха познанието за тази част от тяхното същество, която им беше запазена от прякото виждане на едно предземно съществуване, а заедно с това и познанието на вечната ядка на тяхното същество. Но това беше една необходимост: Човекът трябваше да добие пълното съзнание за Аза, което човечеството през онази епоха не притежаваше още; това съзнание се подготвяше бавно. Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли.
Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
към текста >>
То живя в тялото на човека
Исус
.
Едновременно пред хората възникна загадката на смъртта в цялата си пълнота и с всичката си сила. Защото отсега нататък те нямаха вече познание чрез пряка опитност за съществуването на един свят, от който бяха дошли. Именно през епохата, когато човечеството минаваше през тази фаза, от този свят, от който идва душата когато се ражда се яви Христос, който при събитията в Палестина се съедини с човека на име Исус. През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас.
То живя в тялото на човека Исус.
То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове.
към текста >>
И по този начин хората можаха да научат, как
Христос
е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
През тази епоха имаше хора, които на основата на древни предания бяха запазили методи, които несъмнено бяха само остатъци от древни посвещения, но които даже под тази смалена форма, доставяха познанието за духовния свят и за връзките, които свързват човешкото същество с него. Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях.
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието?
към текста >>
Христос
, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
Тези посветени можаха да кажат тогава на онези, които бяха готови да приемат техните думи: Слънчевото същество, което помагаше на човека чрез своята благодат и му позволяваше да възприема отзвука от неговото предземно съществуване, това същество, за което физическото слънце е само един последен отблясък, това същество, слезе при нас. То живя в тялото на човека Исус. То облече едно човешко тяло, за да бъде от този момент нататък не само съединено с духовния свят, през който човекът минава между смъртта и едно ново раждане, а също за да живее на Земята и да участва в човешкото развитие. Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта.
Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта.
Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност.
към текста >>
Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека
Исус
и сам да стане един човек в
Исус
а.
Така говореха посветените съвременници на Тайната на Голгота на онези които бяха готови да ги слушат, които имаха вяра в тях. И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея.
Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса.
Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието. Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус. То мина през събитията на Голгота.
към текста >>
Те не се задоволяваха само да изучават
Исус
а на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието?
И по този начин хората можаха да научат, как Христос е влязъл в едно земно тяло, за да разреши за тях, не чрез учение, а чрез дела великата загадка, която се поставяше от тогава насам загадката на смъртта. Христос, казваха посветените дойде на Земята, за да даде на човека на Земята отговора, който той трябваше да познае относно загадката поставена от смъртта. Защото по времето когато на Земята се извърши Тайната на Голгота, онези, които още притежаваха остатъци от древните методи на посвещението, говореха преди всичко за духовното същество на Христа и за неговата дейност в духовните светове. Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса.
Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието?
Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието. Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус. То мина през събитията на Голгота. То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята.
към текста >>
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека
Исус
.
Те описваха пътя, по който трябваше да слезе на Земята това същество, което по-рано никога не беше идвало на нея. Същността на тяхното учение беше пътят следван от Христа, за да слезе до човека Исус и сам да стане един човек в Исуса. Те не се задоволяваха само да изучават Исуса на история и да питат: какво иска да прави тази личност, тази историческа личност в развитието? Защото обикновеното съзнание имаше пред своя поглед историческата личност. Една част от съвременниците я виждаха и техните следовници имаха конкретно познание за нея чрез преданието.
Обаче онези, които благодарение на остатъците от старото познание на посвещението още имаха известно съзнание за духовните светове, те можеха да кажат: - Това същество, в миналото висшето слънчево същество, което раздаваше благодатта, за която говорихме, пое пътя, който го доведе към земята до човека Исус.
То мина през събитията на Голгота. То е това слънчево същество, което даде на хората които бяха изгубили способността да възприемат предземното съществуване и да намерят така отговор на загадката на смъртта силата да победят смъртта на Земята. Самото това същество слезе до земното съществуване, облече човешка форма, мина през Тайната на Голгота, за да им даде чрез самото това събитие този път идващо отвън силата, която им се даваше в миналото чрез вътрешното възприятие на един отзвук от техния предземен живот. Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване. Но трябваше да се върви напред.
към текста >>
Това, което в миналото
Христос
му даваше от висините на духовните светове,
Христос
на Земята му дава възможност да го живее днес.
Наистина чрез тази благодат човешкото същество притежаваше в своето съзнание една здравина, която му позволяваше да възприема спонтанно вечната ядка на своето същество, защото неговия поглед се отваряше към предземното съществуване. Но трябваше да се върви напред. На Земята трябваше да се развие едно ясно съзнание за Аза, съзнание, което да бликне и се развие само в присъствието на сетивния свят. И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество. Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си.
Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес.
В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството. * * * Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше. През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на духовния свят. Човечеството навлизаше в един период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява.
към текста >>
Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество
Исус
, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след
Исус
а Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше.
И затова трябваше да бъде заглушена старата форма на съзнанието, при което човекът имаше познание за вечната ядка на своето същество. Съществото, което му даваше възможност от висините на духовните светове и от вътрешността на самия него, извърши Тайната на Голгота, за да може човекът, съзерцавайки я и разбирайки я, да живее вън от себе си това, което в миналото чувстваше вътре в себе си. Това, което в миналото Христос му даваше от висините на духовните светове, Христос на Земята му дава възможност да го живее днес. В третата част на тази лекция ще видим, какво значение има това събитие за следващото развитие на човечеството. * * *
Остатъците от старите методи на посвещението, които позволяваха на съвременниците на Тайната на Голгота и на техните следовници да учат още, що значеше действително слизането на Христа до човешкото същество Исус, тези остатъци продължиха да се предават до четвъртото столетие след Исуса Христа, но по канала на една сила, която все повече отслабваше.
През четвъртото столетие на нашата ера, древните методи престанаха напълно да събуждат в организма способностите, позволяващи едно сигурно познание на духовния свят. Човечеството навлизаше в един период, когато по същество то не разполагаше вече освен с възгледи и познания черпени в сетивния свят и в мисленето, което се опира на впечатленията и наблюденията, които този свят позволява. Обхващащ няколко столетия, този период на развитието доставя почвата, върху която се развива съзнанието на Аза. Не можем да се отдадем на едно разумно изучаване на историята, без да вземем под внимание в тази перспектива времето, което протича от четвъртото столетие след Христа до около петнадесетото столетие. Без съмнение, по-рано са живели хора, които са били предтечи на това развитие на съзнанието за Аза (себесъзнанието); обаче въпреки това съществува голяма разлика между човека на 4-то или 5-то столетие, колкото и образован, колкото и учен да е бил той, и този на 15-то или 16-то столетие.
към текста >>
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как
Христос
е слязъл от духовните светове.
Успоредно с тази ориентация на човешкото мислене към това строго сетивно възприятие, което достигна върха на своя разцвет в епохата на Коперник, Галилей и Джордано Бруно, успоредно с него и чрез него се образува съзнанието за сетивното, съзнанието за Аза. Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията.
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра. Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
към текста >>
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност
Исус
, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
Обаче под действието на това Азово съзнание, виждането на духовните светове се затъмнява и потъва в мрачните глъбини. Духовният поглед, който Мистериите развиваха, познанието на посвещението се затъмни в 4-то столетие; те не ще познаят по-късно освен слаби остатъци. Това, което трябваше да остане да живее от старото познание на посвещението, бе от сега нататък грижливо скривано, даже пред очите на културното човечество, което завърши с това, че изгуби напълно всякакво познание за него. Така, защото този остатък се упражни почти никакво действие върху общата култура, върху цивилизацията. Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове.
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея.
През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра. Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде.
към текста >>
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на
Исус
а, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
Поради тази причина той не можеше да предаде едно учение както това ставаше още през времето на първите столетия на християнската ера как Христос е слязъл от духовните светове. Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
към текста >>
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество
Исус
, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде.
Единственото нещо, за което хората имаха тогава познание даже и най-учените беше историческата личност Исус, за чийто живот говори историята, без да успее било чрез пряко виждане, било чрез традицията на посвещението, да даде истинското място на Христа, който дойде да се съедини с нея. През време на този период църквите не можаха следователно да сторят друго, освен да описват на своите верующи историческата личност, да им предадат нейния жив образ. Но от всичко онова, за което през първите столетия на нашата ера говореха онези, които са има ли едно познание за един духовен свят, от всичко това не беше предавано вече нищо. От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра. Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята.
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде.
Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството. След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа.
към текста >>
И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което
Христос
изчезваше напълно зад
Исус
а.
От миналите времена, когато душите бяха запазили известни познания от познанието на посвещението, църквата беше запазила учения, които предаваше под формата на догми; без да споменава онези, които още можеха да възприемат духовното съдържание, на което тези догми отговаряха, тя направи от тях обект само на една проста вяра. Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа.
И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса.
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството. След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма.
към текста >>
Вече не се говореше освен за
Исус
а от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
Така докато се разширяваше и задълбочаваше познанието на сетивния свят, наред с него се установяваше една вяра в догмите, която можеше да бъде свързана само с личността на Исуса, тази, която обикновеното съзнание познаваше чрез историята. Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса.
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
към текста >>
След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до
Исус
а, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този
Исус
като изходна точка, за да се издигнат до Христа.
Така положението продължи да съществува в продължение на 17-то, 18-то и 19-то столетия и завърши с едно богословие, което се представяше за християнско и което имаше предвид вече само човешкото същество Исус, защото този беше единственият аспект на това същество, който историята можеше да предаде. Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството.
След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа.
Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа.
към текста >>
Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия"
Исус
, който беше живял в Палестина.
Обаче същевременно формата на съзнанието, благодарение на което се развиваше опитността на Аза и което беше позволило да бъде изследвана структурата, устройството на сетивния свят, беше отслабило всичко, което свързваше душата с тази догматична сграда. Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството. След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа.
Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина.
По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа. Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота.
към текста >>
По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само
Исус
а.
Забележителните личности у които това съзнание беше най-силно, изгубиха всякаква склонност към съдържанието на вярата, към Христа. И особено през 19-то столетие се разпространи все повече едно богословие, в погледа на което Христос изчезваше напълно зад Исуса. Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството. След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина.
По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса.
Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа. Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество.
към текста >>
То дава възможност да виждаме отвън
Исус
а, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем
Исус
а и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
Вече не се говореше освен за Исуса от Назарет, който беше представен като едно човешко същество, може би най-съвършеното от всички онези, които бяха участвали в развитието на човечеството. След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма.
То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа. Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта. Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание.
към текста >>
Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен
Исус
а, то изгуби Христа.
След като през време на първите столетия на християнската ера хората бяха описали пътя, който водеше от Христа до Исуса, в който той се беше въплътил, сега те вземаха този Исус като изходна точка, за да се издигнат до Христа. Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа.
Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота. Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта. Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм.
към текста >>
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят
Исус
а, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота.
Обаче съобразно природата на нещата, тук не можеха да сторят друго освен да признаят своето безсилие или пък да не го признаят да се издигнат до Христа, изхождайки от "простия" Исус, който беше живял в Палестина. По този начин богословието на една голяма част от човечеството изгуби Христа, като гледаше само Исуса. Това положение може да бъде изменено само чрез модерното посвещение, това посвещение, което аз определих в неговите главни черти в течение на миналите лекции и което води до Имагинацията, Инспирацията и Интуицията под една нова форма. То дава възможност да виждаме отвън Исуса, историческата личност, да стигнем до едно пряко виждане на предземното съществуване; от там да съзерцаваме Христа, който е едно духовно същество, и да разберем Исуса и Тайната на Голгота говорейки за Христа. Така ще може да бъде намерен отново пътят, от който съвременното богословие се е отдалечило, като не виждайки вече освен Исуса, то изгуби Христа.
Така чрез духовното виждане хората ще могат да познаят Христа, да познаят Исуса, в когото той стана човек и да разберат в антропософската перспектива Тайната на Голгота.
Сега ние ще видим какво значение има това за вътрешното развитие на човешкото същество. Ние вече споменахме, че с първите проблясъци на съзнанието на Аза пред душите се яви загадката на смъртта. Не можеше и да бъде иначе от момента, когато Азът присъстваше в пълна яснота в полето на вътрешния живот, физическият организъм стана действителната основа на обикновеното съзнание. Това съзнание неделимо от чувствата на Аза има като основа физическия организъм и човекът инстинктивно чувства, че не може да познава освен посредством този организъм. Имагинативното съзнание, което му беше доставило виждането на неговото вечно същество, беше изчезнало.
към текста >>
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че
Христос
е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
Следователно кое е истинското значение на това събитие за човека? Онзи, който иска да създаде в себе си връзка с Христа, който е готов да допусне Тайната на Голгота, той трябва да внесе в своето съзнание нещо, което сетивният свят не може да му даде. Духът, който се потопява изцяло в изследването на сетивния свят, не извлича от него нищо друго, освен едно отрицателно становище, защото нищо от това, което разбирането на сетивния свят ни предлага, не може да послужи за разбирането на Голготската Тайна. Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила. Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота.
Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща.
В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност. Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала. Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта. На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство.
към текста >>
Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че
Христос
действително е живял на Земята в
Исус
а и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала.
Човек трябва да отвори сърцето си за тази тайна и когато развие в себе си едно разбиране основано на чувствата, когато развие в себе си едно такова разбиране за това, което е било това събитие станало на Земята, но което може да бъде разбрано само чрез духа, той се изтръгва от своя обикновен ум, който допуска само данните на сетивата, който именно е донесъл на съзнанието на Аза неговата яснота и сила. Ако човек не допуска полето на сетивния свят, той не може да стигне до разбирането на Тайната на Голгота. Но ако той се откаже от това, което сетивното познание ни предлага относно това събитие, ако го разглежда в перспективата, която вярата разкрива, в перспективата на вътрешната ревност и благоговение, тази, която допуска, че Христос е слязъл от духовния свят на Земята заради човечеството, тогава той се издига над самото разбиране на сетивния свят по същия път, който е в обикновеното съзнание, който е най-висшето завоевание на това разбиране на сетивните неща. В лоното на самото съзнание покълва и се разцъфтява по този начин една сила, която не може да се развие от само себе си. Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност.
Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала.
Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта. На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство. Тогава в душата оживяват думите на св. Павла: "Не Аз, а Христос в Мене". Тогава чрез силата, която се излъчва от Тайната на Голгота, Христос може да повдигне душата вън от полето на съзнанието ограничено чрез физическата смърт.
към текста >>
Павла: "Не Аз, а
Христос
в Мене".
Човек трябва да се потопи в самия себе си и да засили своето съзнание, ако иска към разбирането на сетивните неща да дойде да се присъедини вътрешната сила, способна да признае в Тайната на Голгота, в духовното значение на тази тайна за човешката душа, една действителност. Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала. Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта. На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство. Тогава в душата оживяват думите на св.
Павла: "Не Аз, а Христос в Мене".
Тогава чрез силата, която се излъчва от Тайната на Голгота, Христос може да повдигне душата вън от полето на съзнанието ограничено чрез физическата смърт. Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера. Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза. През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество.
към текста >>
Тогава чрез силата, която се излъчва от Тайната на Голгота,
Христос
може да повдигне душата вън от полето на съзнанието ограничено чрез физическата смърт.
Отказвайки се от данните на сетивния ум, понеже приема че събитието на Голгота е действително една Тайна, приемайки че Христос действително е живял на Земята в Исуса и че с Тайната на Голгота на Земята се е извършило едно небесно събитие, едно свръхземно събитие, чието значение не ще има край, човек замества онази сила, която в миналото е била дадена по напълно естествен начин на съзнанието и която днес е изчезнала. Тази сила отваряше погледа към предземното съществуване и събуждаше по този начин в душата стремежът, който я отвеждаше отвъд смъртта. На нейно място, чрез Тайната на Голгота, в душата трябваше да проникне силата, която тя развива, за да изповяда действителността на тази Тайна, без да се основава на нещо друго, освен на вътрешното чувство. Тогава в душата оживяват думите на св. Павла: "Не Аз, а Христос в Мене".
Тогава чрез силата, която се излъчва от Тайната на Голгота, Христос може да повдигне душата вън от полето на съзнанието ограничено чрез физическата смърт.
Утре ние ще продължим изложението върху връзките между тайните на смъртта и Христовото същество. Те образуват съответния полюс на тайните на раждането, за които говорих вчера. Днес бих искал да приключа нашето изследване с думите, които един посветен от първите столетия на християнската ера можеше да каже на хора, пред които се изправяше вече с цялото си величие загадката на смъртта: "Погледнете, казваше той тази фаза на развитието на тялото, когато човекът добива и използва съзнанието на Аза. През тази фаза физическото тяло скрива за неговия поглед това, което съставлява човешкото същество. В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа".
към текста >>
Тогава
Христос
слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
В момента, когато разгръща съзнанието на Аза, човекът се намира в такова устройство, щото чрез физическото тяло и ограничен в неговото поле, в него никога не би могла да се роди мисълта за съществуването на това, което в него принадлежи на духа". Ето, казваше този посветен, вие стигате до точката където физическото тяло достига своя най-висш плод съзнанието на Аза. А това е същата точка чрез която то показва своята недостатъчност. Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно.
Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото.
Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят. Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците. Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща.
към текста >>
Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие:
Христос
е изцелител на света, спасител на човеците.
Следователно физическият организъм на човека е болен, защото ако беше наистина здрав, той би позволил на човека да има също и съзнанието за неговата духовна природа. Този физически организъм се е развил по такъв начин, още от самото начало, че по отношение на живота на духа то беше като болно. Тогава Христос слезе към Тайната на Голгота, за да бъде не само този, който поучава, но също и лечител на душите за да изцели чрез душата това, което е болно в тялото. Така тези посветени от първите столетия на християнската ера представиха Христа като лекар на душите, като изцелител, като спасител на човечеството; обаче съвременното богословие не знае за тези посветени и споменът за тях е бил даже нарочно заличен. Те показваха как развитието следва един слизащ на клон, как човешкият организъм трябваше да измени поради заболяване на най-висшите цели на съзнанието, докато най-после се намеси божественият Спасител, лекар на душите, който възобнови поведението на душата спрямо духовния свят.
Това е дълбокото значение, което те приписваха на Христа, за цялото развитие: Христос е изцелител на света, спасител на човеците.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия.
към текста >>
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество,
Христос
е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Това учение за едно божествено духовно съществуване, което основава и прониква цялото материално съществуване, когато то получи отново живот в съвременното съзнание чрез Имагинацията, не само ще оживи отново отвлечената философия, както показах в миналите лекции, но то ще я пропие с Христовия импулс. Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия.
Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание.
към текста >>
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия
Христос
.
Така човечеството ще може отново да намери това, което са притежавали хората на миналото: Съзнанието за божествения, духовен отец във всички физически неща. Това беше целта, която преследваха преди християнски посветени. Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос.
Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос.
Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици. Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека.
към текста >>
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а
Христос
в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота,
Христос
ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Най-висшата степен на посвещението беше тази, при която посветеният, носещ името "Отец" представляваше в Мистериите космическия, духовен Отец. Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология.
Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос. Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух.
към текста >>
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия
Христос
.
Когато оживим този светоглед и го направим да живее в нас, той ражда отново една християнска философия. Ако чрез модерната Инспирация се научим да познаваме това, което посветените са учили като предтечи през време на първите столетия на християнската ера, ние ще знаем как едно божествено духовно същество, Христос е дошло от духовните светове, за да се съедини с развитието и да стане негова ос. Ние даваме пълно значение и това развитие и на неговите закони, когато се научим да ги свързваме с Космоса чрез погледа, който повдигаме към космическия Христос. Ние научаваме как Небето се е погрижило за Земята, как е положило грижи за работите на човечеството и това разширява Космологията предавайки и характера на духовна Космология, на християнската Космология. Когато в смисъла на думите на апостол Павел "Не Аз, а Христос в Мене" изковаваме една жива връзка с Христа и с Тайната на Голгота, Христос ни помага да разрешим загадката на смъртта и ни води към един възобновен духовен живот; ние се научаваме тогава да познаваме новия дух, който ще накара хората да разберат, че над физическия свят съществува един духовен свят, който го управлява и го пропива със своя ред и със своите подтици.
Ние се научаваме да познаваме мисията на Духа-лечител осветен от самия Христос.
Научаваме се да познаваме Тайната на Светия Дух основа на едно религиозно познание. Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима.
към текста >>
Чрез Светия Дух така както
Христос
го разбра и го разля върху човечеството, ние поставяме чрез познанието основата на една нова християнска религия.
Троицата, дълго представяна като една догма, оживява отново в човека. В преди християнските Мистерии живееше Бог-Отец и той още обитава за нас света. Чрез Тайната на Голгота Бог-Синът се приближи до човечеството и го свърза с Духа-лечител, със Светия Дух. Тази Троица не е вече една догма, тя живее, тя е видима. Давайки отново живот на съзнанието за Отца, ние създаваме една християнска философия давайки живот на съзнанието за Сина, ние основаваме една християнска Космология.
Чрез Светия Дух така както Христос го разбра и го разля върху човечеството, ние поставяме чрез познанието основата на една нова християнска религия.
Във връзка с това тройно пропиване на християнските сили, на христовите сили, ние ще говорим утре за тайната на смъртта, за нейните връзки с христовото същество и за хода на развитието.
към текста >>
19.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на
Исус
а от Назарет и е извършило Тайната на Голгота.
А християнството има нужда от тази Космология. В епохите, които предхождаха Тайната на Голгота, посветените работиха чрез методи различни от тези на модерното посвещение. Те знаеха това, което става в духовния свят, в който човек прониква след смъртта, и можеха вече да кажат на своите последователи: След смъртта вие влизате в един свят на душите, където ще намерите отзвука на вашите морални качества и на тези, които са сродни с тях. Но вие не можете да проникнете в царството на духовете със силите, които в този момент се разгръщат във вашата душа, защото резултатите от това морално съждение, което вашето астрално тяло носи, биха затъмнили, биха задушили вашето Азово съзнание, вашето себесъзнание, което трябва да добиете в страната на душите. Посветените, които живееха по времето на Тайната на Голгота и още три или четири столетия по-късно, казваха на тези, които искаха да бъдат последователи: Пътят, който физическото развитие, развитието на физическия организъм следва, е такъв, че, след като е минало през света на душите, човешкото същество е така добре включено в мрежата от отзвуци на неговата морална стойност, щото, ако би било оставено само на неговите собствени сили, неговото съзнание би се затъмнило и то не би искало да се отвори за влиянието на слънчевото същество.
Ето защо самото това слънчево същество е слязло на Земята, приело е човешка форма в тялото на Исуса от Назарет и е извършило Тайната на Голгота.
Човек може да добие на Земята много нещо чрез сетивния светоглед и чрез развитието на индивидуалното съзнание. Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма.
към текста >>
Но
Христос
е слязъл на Земята.
Ако към това, свързано с неговите чувства между раждането и смъртта, т.е. с неговото астрално тяло, той прибави на Тайната на Голгота, тогава това астрално тяло в онази негова част, която продължава да живее след смъртта приема това също влияние, което Земята прие при извършването на Тайната на Голгота. Тази сила озарява и укрепва личното съзнание което иначе би останало тъмно при преминаването от света на душите в света на духовете. Тогава той може да възприема в този последен свят всичко онова, което ще го направи способен да подготви своя бъдещ физически организъм под неговата духовна форма. Човешкото развитие, казваха онези, които са живели по времето на Тайната на Голгота и на първите следващи столетия, е станало такова, че днес човекът не притежава силата да премине от света на душите в света на духовете.
Но Христос е слязъл на Земята.
Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби. Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса.
към текста >>
Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа
Исус
а.
Но Христос е слязъл на Земята. Той изпълни акта на Голгота и последствията от този акт за човешката душа я укрепват по такъв начин, защото след смъртта, когато прониква в света на духовете, тя има за Космоса един толкова богат възглед, че може да сътрудничи за изработването на нейния бъдещ физически организъм, благодарение на подтиците, които приема. Чрез действието на Христа душата е пречистена преминавайки от света на душите в този на духовете. Сега вие виждате връзките, които свързват тайната на смъртта с християнското развитие на света. След четвъртото столетие на нашата ера познанието на посвещението, което току-що охарактеризирах, премина в упадък и се изгуби.
Днес е налице едно ново познание на посвещението, което отново може да повдигне булото закриващо връзките на човешкото същество с Христа Исуса.
То ни казва: - Онзи, който през време на земното съществуване отваря своето сърце за тайната на голготската мистерия, той укрепва своята душа и я прави способна, когато проникне в света на духовете, да моделира един физически организъм различен от този, който би се образувал, ако не му беше даден този импулс на новото християнство. Наистина, без този импулс върху бъдещата земя биха се раждали болни тела. Възобновеното християнство ни позволява да се потопим в този импулс, благодарение на който за следващите земни въплъщения могат да се явят пълни със здравина организми. Тази е дълбоката връзка на човешкото развитие през смъртта с Христовото същество; в една истинска космология това христово същество трябва да стане една всемирна сила, една космическа сила, която душата възприема, когато след смъртта преминава от света на душите в този на духовете. В следващите лекции ще разгледаме, като резултат от изложението върху света на мисълта и този на чувствата в човека, как минава през смъртта това, което в обикновеното съзнание е проява на волята как между смъртта и едно ново раждане тези сили се превръща в зародиш на сили, които ще се изразяват в следващото съществуване как, от живот на живот, се развива кармата.
към текста >>
20.
38. 5. Коледно съзерцание: Тайната на Логоса
GA_26 Мистерията на Михаил
Това стана благодарение на факта, че божествено-духовният Логос,
Христос
, свърза, заради човечеството своята космическа съдба със Земята.
През времената преди развитието на Разсъдъчната или Чувствуваща душа човекът е все пак така сраснат със силите на неговия божествено-духовен произход, че от тяхното космическо място тези сили все още можаха да задържат проникващите към него луциферически и ариманически същества на Земята. Тогава от страна на човечеството се вършеше доста много за съдействието на това равновесие, когато в култовите и мистерийните обреди беше представен образът на божествено-духовното Същество, което се потопя ваше в царството на Луцифер и Ариман и отново изплуваше нагоре. Ето защо във времената, които предхождаха Тайната на Голгота, виждаме в култовете на народите образни представяния на това, което след това стана една действителност в Тайната на Голгота. Когато беше развита Разсъдъчната или Чувствуваща душа, човешкото същество можеше да бъде предпазено от неговото откъсване от божествено-духовните Същества само от действителността. В организма на Разсъдъчната душа, която през време на земното съществуване живееше от земното, трябваше да проникне вътрешно и земното божественото като Същество.
Това стана благодарение на факта, че божествено-духовният Логос, Христос, свърза, заради човечеството своята космическа съдба със Земята.
Персефона се потопи в земното естество, за да освободи растителния свят от това, да се образува само от земното естество. Това е слизането на едно божествено-духовно Същество в природата на Земята. Персефона също има един вид "Възкресение", обаче ежегодно в ритмическо редуване. Срещу това събитие, което става като космическо събитие на Земята, стои слизането на Логоса за човечеството. Персефона слиза, за да доведе природата в нейната първоначална посока, в нейното първоначално ориентиране.
към текста >>
Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето
Исус
, което се явява на Земята в мировата Коледа.
В тази епоха на Съзнателната душа би настъпило едно пълно затъмнение на духовния свят за човека в негово то съзнание, ако Съзнателната душа не би могла да укрепне така, че да погледне с разбиране назад в миналото към своя божествено-духовен произход. Но когато може да направи това, тя намира мировия Логос като Същество, което може да я заведе назад в миналото. Тя се прониква с мощния образ, който разкрива, какво е станало на Голгота. И началото на това разбиране е любвеобилното схващане на мировата Свещена Нощ /Мировата Коледа/, за която всяка година ни напомня със своя празник. Защото укрепването на Съзнателната душа става именно благодарение на това, че тя, която първо приема Интелектуалността, прави да се влее в този най-студен ду шевен елемент топлата любов.
Онази топла любов, която се лее най-възвишеното, когато е отправена към детето Исус, което се явява на Земята в мировата Коледа.
С това човекът е направил да действува върху неговата душа най-висшето земно духовно събитие, което същевременно беше едно физическо събитие; той е тръгнал в пътя на приемането на Христа в себе си. Природата трябва да бъде позната така, че в лицето на Персефона или на Съществото, към което хората са насочвали своя поглед още в ранното Средновековие, когато са говорили за "природа", се изявява божествено-духовната и вечна Сила на Първо причината, от която "природата" се е родила и постоянно се ражда като основа на земното човешко съществуване. Човешкият свят трябва да бъде познат така, че в Христа този свят изявява първоначалния и вечен Логос, който действува в областта на свързаното първоначално с човека божествено-духовна Същност за развитието на духовната същност на човека. Да насочи човек с любов своето сърце към тези велики космически отношения, това е истинското съдържа ние на празничното възпоминание което всяка година настъпва с оглед на мировата Коледа. Ако в човешкото сърце живее такава любов, тогава тя разгаря студения елемент от светлина на Съзнателната душа.
към текста >>
21.
52. 12. Гнозис и Антропософия
GA_26 Мистерията на Михаил
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил
Христос
, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на
Исус
а, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Съдържанието на образа на света, което се съхраняваше по духовен начин в Гнозиса на Мистериите от духовни Същества, докато още трябваше да действува в развитието на човечеството, не можеше да бъде запазено за съзнателното разбиране на човешката душа. Но трябваше да бъде запазено чувственото съдържание. И това чувствено съдържа ние трябваше да бъде предадено в подходящия космически момент на подготвеното за това човечество, за да може под неговата душевна топлина по-късно Съзнателната душа да проникне по нов начин в царството на духа. Така духовните Същества построиха моста между старото съдържание на света и новото. Тази тайна на развитието на човечеството съществуваше под формата на намеци, на указания.
Свещената чаша от яспис на Граала, с която си беше послужил Христос, когато разчупи хляба, в която Йосиф от Ариматия събра кръвта от раните на Исуса, която криеше следователно Тайната на Голгота, бе взета на съхранение от Ангели така гласи легендата до тогава, докато Титурел съгради замъка на Граала, и тогава те я предадоха на подготвените хора.
Духовните Същества съхраняваха образите на света, в които живееха тайните на Голгота. Те спуснаха не образното съдържание, понеже това не беше възможно, но чувственото съдържание в душите на хората, когато дойде времето за това. Това всаждане на чувственото съдържание на едно древно познание може да бъде само една подбуда, но една мощна подбуда, за да може в нашата епоха от Съзнателната душа и в светлината на дейността на Михаел да се развие едно ново пълно разбиране на Тайната на Голгота. Антропософията се стреми към това ново разбиране. От направеното описание се вижда, че тя не може да бъде никакво възобновяване на Гнозиса, който имаше като свое съдържание начина на познание доставен от Усещащата душа, но че тя може да почерпи от Съзнателната душа по съвършено нов начин също едно така богато съдържание.
към текста >>
22.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Щайнер споделя своето схващане за
Исус
Христос
и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи.
Макар че в този живот трябва да останат разделени, споменът за този чудесен период го стопля до края на живота му. По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена. Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р.
Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи.
След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински. Изпитвайки любов и уважение както към хората от кръга на деле Грацие, така и към своя учител и бащински приятел – Шрьоер, Щайнер в същото време се чувства емоционално разкъсан на две, поради техния антагонизъм. Това е и времето, когато в душата му се появяват първите мисли и зародиши на бъдещата „Философия на свободата“. Идеята за свободата ще премине през целия му живот. Влизайки и в кръга на младите австрийски поети, Щайнер среща един немлад немско-австрийски поет, особняк и странник, от когото е силно заинтригуван – Ферхер фон Щайнванд.
към текста >>
23.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Единият беше за същността на
Христос
.
Пръв измежду всички тях беше свещеникът от Цистерцианския орден на Светия кръст Вилхелм Нойман. Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора.
Единият беше за същността на Христос.
Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството. Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част.
към текста >>
Изразих схващането си за това, че
Исус
от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел
Христос
в себе си и как след Мистерията на Голгота
Христос
живее като духовно същество в еволюцията на човечеството.
Мюлнер с право го обожаваше заради неговата всеобхватна ерудиция. Веднъж, когато в отсъствието на Нойман говореше с ентусиазирано възхищение за неговите обширни и всестранни знания, той ми каза: „Да, професор Нойман познава целия свят и още три села.“ С удоволствие се присъединявах към този начетен мъж, когато си тръгвахме от посещения у деле Грацие. Често беседвахме с този „идеал“ за учен човек, но същевременно „верен син на своята църква“. Тук бих искал да спомена само за два наши разговора. Единият беше за същността на Христос.
Изразих схващането си за това, че Исус от Назарет, благодарение на свръхземно влияние, е приел Христос в себе си и как след Мистерията на Голгота Христос живее като духовно същество в еволюцията на човечеството.
Този разговор се запечата дълбоко в душата ми и нееднократно отново изплуваше в нея. Защото за мен той беше от голямо значение. Този разговор всъщност се проведе между трима: професор Нойман, аз и един невидим трети – персонификация на католическата догматика, видима за духовното око, която се показваше заплашително зад професор Нойман и непрекъснато го потупваше направляващо по рамото, когато острата логика на учения твърде много се съгласяваше с мен. При него беше забележително как първата част на дадено сложно изречение много често се превръщаше в своята противоположност във втората му част. В негово лице ми противоречеше един от най-добрите представители на католическия начин на живот.
към текста >>
24.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а
Христос
в мене!
Той поглежда към едно бъдеще, за което си казва: Това, което е било обгърнато в мене като в едно було чрез сливането на човечеството, аз трябва да го постигна отново. Аз не трябва да търся една Нирвана, а трябва да търся висшия човек в мене. Аз трябва да намеря отново пътя към мене самия. Тогава светът около мене не ще бъде илюзия, а ще бъде светът, в който аз ще бъда в състояние да победя чрез собствена работа страдание и болест и смърт. Така будистът търси освобождение от света и от преражданията чрез водене борба срещу жаждата за съществуване, а християнинът търси освобождението от нисшия човек и възкресението на висшия човек, който той сам е обвил в едно було, за да вижда света в неговата истинност.
И ние имаме нещо, което се отнася както черното към бялото, което намираме в мъдростта на Буда, когато го сравним с пълните със значение думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
" Тук ние виждаме онова съзнание, което действува в нас, и заставаме с това съзнание като човешки индивиди в света. Будистът казва: Човекът е слязъл от духовни висини, защото светът го е изтласкал надолу. Следователно светът трябва да бъде победен, този свят, който е всадил в него жаждата за съществуване, той трябва да напусне този свят. Обаче християнинът казва: Не, вината не е в света, че аз съм такъв, вината е в самия мене!
към текста >>
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а
Христос
в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Така ние заставаме в света с нашето обикновено съзнание. Под това съзнание продължава да действува в нашата личност, в нашата индивидуалност нещо, което по-рано е съществувало като едно ясновидско, като едно образно съзнание. Ние сме сгрешили в това съзнание, което сега вече не е наше. Обаче, ако искаме да постигнем нашата цел, целта на нашето съществуване, ние трябва отново да направим тази грешка. Също както, когато човек се намира в по-късната фаза на своя живот, не бива никога да казва: Аз съм сгрешил през моята младост, но не е правилно ако сега изкупвам това, което съм извършил през моята младост, когато не съм имал съзнанието, което сега имам, така и сега човекът не бива да казва: Би било несправедливо, ако с моето сегашно съзнание би трябвало да изправя това, което съм извършил, когато съм се намирал в едно друго съзнание, което вече нямам, но което е било заменено с интелектуалистичното съзнание.
Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!.
Аз съм слязъл трябва да каже християнинът до състояния различни от тези, които са били обусловени по-рано. Сега аз отново трябва да възляза. Но аз трябва да възляза, да се издигна не чрез аза, който сега имам, а чрез една сила, която може да се всели в мене и да ме изведе нагоре над обикновения аз. Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене. Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството.
към текста >>
Това може да стане само тогава, когато не аз, а
Христос
действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което
Христос
произвежда в мене.
Също както, когато човек се намира в по-късната фаза на своя живот, не бива никога да казва: Аз съм сгрешил през моята младост, но не е правилно ако сега изкупвам това, което съм извършил през моята младост, когато не съм имал съзнанието, което сега имам, така и сега човекът не бива да казва: Би било несправедливо, ако с моето сегашно съзнание би трябвало да изправя това, което съм извършил, когато съм се намирал в едно друго съзнание, което вече нямам, но което е било заменено с интелектуалистичното съзнание. Обаче човек може да извърши това изправяне само тогава, когато в него се роди волята, да се издигне от днешното състояние на съзнанието с Аза, в който той сега живее, до един по-висш Аз, който може да бъде охарактеризиран с думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене", не аз а едно по-висше съзнание в мене!. Аз съм слязъл трябва да каже християнинът до състояния различни от тези, които са били обусловени по-рано. Сега аз отново трябва да възляза. Но аз трябва да възляза, да се издигна не чрез аза, който сега имам, а чрез една сила, която може да се всели в мене и да ме изведе нагоре над обикновения аз.
Това може да стане само тогава, когато не аз, а Христос действува в мене и ме извежда отново нагоре там, където не виждам света в майя или илюзия, а в неговата действителност, където силите, чрез които болестта и смъртта са дошли в света, могат да бъдат победени чрез това, което Христос произвежда в мене.
Ние разбираме Будизма в неговата най-вътрешна същина най-добре, когато го съпоставим с най-вътрешната същина на Християнството. Защото тогава виждаме, че при Лесинг в неговата книга "Възпитание на човешкия род" могат да стоят думите: "Не е ли цялата вечност моя? " т.е.: Ако използувам редуващите се прераждания, за да направя да оживее в мене все повече и повече Христовата Сила, тогава аз ще стигна там, където сега не мога да стигна, защото сам съм се обгърнал с едно було: в сферата на вечностите. Идеята за прераждането ще се покаже още в едно съвършено друго сияние в Слънцето на Християнството. Обаче важното не е само идеята за прераждането, защото тази идея ще бъде все повече и повече завладяна в бъдеще от християнската култура като една истина на Духовната наука, а важното е това, че изхождайки от своето най-вътрешно разбиране Будизмът трябва да направи света отговорен за майя или илюзията, докато християнинът като човек се чувствува отговорен за това и поставя в най-вътрешната същност на човека това, което са процеси, за да възлезе до това, което може да се нарече спасение, което обаче в християнския смисъл не е само спасение, а Възкресение, защото чрез това азът бива издигнат до един по-висш Аз: до това, от което човекът е слязъл.
към текста >>
Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към
Исус
а от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него. Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие.
Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди. Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено.
към текста >>
Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме
Исус
а от Назарет да стои в реката Йордан!
Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух. Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди.
Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан!
Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено. И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " ще ми покажат все повече и повече като една жива истина, което все повече ще ме издигне до онази степен, от която съм слязъл.
към текста >>
И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия
Христос
, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а
Христос
в мене!
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди. Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено.
И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
" ще ми покажат все повече и повече като една жива истина, което все повече ще ме издигне до онази степен, от която съм слязъл. Ето защо е така трогателно, когато се разказва, че Буда е казал на своите най-интимни ученици: "Аз поглеждам назад към моите минали съществувания като в една отворена книга, мога да чета тази книга страница по страница, мога да обгърна с поглед всеки свой живот, през който съм минал и във всеки един от тези мои животи съм изградил едно сетивно тяло, в което моят Дух е живял като в един храм. Но сега аз зная, че това тяло, в което съм станал Буда, е последното." И той говори за Нирвана, в която трябваше да влезе, и каза: "Аз чувствувам как гредите пращят, как стълбовете се сгромолясват, как сетивното тяло е изградено за последен път и сега ще бъде разрушено." Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна! " Съвършено противоположният възглед!
към текста >>
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което
Христос
също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук
Христос
да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна!
А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено. И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " ще ми покажат все повече и повече като една жива истина, което все повече ще ме издигне до онази степен, от която съм слязъл. Ето защо е така трогателно, когато се разказва, че Буда е казал на своите най-интимни ученици: "Аз поглеждам назад към моите минали съществувания като в една отворена книга, мога да чета тази книга страница по страница, мога да обгърна с поглед всеки свой живот, през който съм минал и във всеки един от тези мои животи съм изградил едно сетивно тяло, в което моят Дух е живял като в един храм. Но сега аз зная, че това тяло, в което съм станал Буда, е последното." И той говори за Нирвана, в която трябваше да влезе, и каза: "Аз чувствувам как гредите пращят, как стълбовете се сгромолясват, как сетивното тяло е изградено за последен път и сега ще бъде разрушено."
Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна!
" Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене! " Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството.
към текста >>
В тези думи ние виждаме указанието за това, че
Христос
ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а
Христос
в мене!
Ето защо е така трогателно, когато се разказва, че Буда е казал на своите най-интимни ученици: "Аз поглеждам назад към моите минали съществувания като в една отворена книга, мога да чета тази книга страница по страница, мога да обгърна с поглед всеки свой живот, през който съм минал и във всеки един от тези мои животи съм изградил едно сетивно тяло, в което моят Дух е живял като в един храм. Но сега аз зная, че това тяло, в което съм станал Буда, е последното." И той говори за Нирвана, в която трябваше да влезе, и каза: "Аз чувствувам как гредите пращят, как стълбовете се сгромолясват, как сетивното тяло е изградено за последен път и сега ще бъде разрушено." Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна! " Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас.
В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене!
" Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството. За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството. Когато будистът мисли в истинския смисъл, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен смисъл. Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие. Който би искал да говори за едно повторение на Христовото Събитие, както често се е случвало в историята на човечеството и има опасност да се случи отново, с това той би показал само, че не се е издигнал до истинската същност на едно историческо схващане на развитието на човечеството.
към текста >>
" Само трябва да бъдем наясно, че
Христос
говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството.
Но сега аз зная, че това тяло, в което съм станал Буда, е последното." И той говори за Нирвана, в която трябваше да влезе, и каза: "Аз чувствувам как гредите пращят, как стълбовете се сгромолясват, как сетивното тяло е изградено за последен път и сега ще бъде разрушено." Нека сравним сега едно такова изказване с едно друго, което намираме в Евангелието на Йоана, в което Христос също обръща вниманието върху това, че той обитава в своето външно тяло, и ние чуваме тук Христос да казва: "Съборете този храм и на третия ден аз отново ще го издигна! " Съвършено противоположният възглед! А това значи: Аз искам да направя нещо, което може да направи плодоносно и да оживи всичко, което се разлива надолу от Бога още от прачовечеството, което се влива в света, влива се в нас. В тези думи ние виждаме указанието за това, че Христос ще изпълни с живот всички сили в постоянно възвръщащите се земни съществувания, сили, които предават истина на думите: "Не аз а Христос в мене!
" Само трябва да бъдем наясно, че Христос говореше така, че съграждането на този храм има така да се каже едно вечно значение, че с това се разбира едно проникване на Христовата Сила във всички онези, които се чувствуват така поставени в цялостното развитие на човечеството.
За това събитие, което наричаме Христов Импулс, ние не трябва да говорим така, като че то би могло да се повтори по някакъв начин в течение на развитието на човечеството. Когато будистът мисли в истинския смисъл, той има едно редуване един след друг на Буди, едно повторение на земните епохи, които в тяхното земно протичане имат всъщност един подобен смисъл. Християнинът сочи към едно еднократно събитие, което е охарактеризирано в грехопадението, и затова той трябва също така да говори за едно еднократно събитие: за Тайната на Голгота, която е едно събитие противоположно, обратно на онова първо събитие. Който би искал да говори за едно повторение на Христовото Събитие, както често се е случвало в историята на човечеството и има опасност да се случи отново, с това той би показал само, че не се е издигнал до истинската същност на едно историческо схващане на развитието на човечеството. Ако трябва действително да имаме история, тя трябва да протича така, че да бъде направлявана от една точка.
към текста >>
, а да осъзнае връзката с един
Христос
, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение.
Истинският напредък, който човечеството е направило в течение на неговото развитие, е този, че то е преминало от стария светоглед на Изтока към новия светоглед, от неисторията към историята,напредъкът от вярването, че колелетата на мировото ставане се въртят постоянно по един подобен начин едно след друго, до онази вяра, която вижда в цялостното развитие на човечеството нещо, което е проникнато от един смисъл. Така едва чрез Християнството учението за преражданията получава своя истински смисъл. Защото сега ние си казваме: Човекът живее своите повтарящи се земни съществувания, своите прераждания затова, защото в него трябва повтарящо да бъде всаждан смисълът на земното съществуване и защото при всяко едно ново земно съществуване го среща един нов смисъл на земното съществуване. Не само в изолирания, отделен човек има един стремеж, но също и в цялото човечество, с което ние се чувствуваме свързани, има смисъл. И стоящият в средата Христов Импулс показва, че по отношение на духовното Слънце човекът може да осъзнае тази връзка, че той може не само да осъзнае едно изповядване на Буда, който му казва: Спаси се!
, а да осъзнае връзката с един Христос, който е извършил делото, чрез което се изправя това, което по отношение на слизането на човека е представено символично като грехопадение.
Ние не можем да охарактеризираме по-добре Будизма, освен като покажем, как той е вечерната заря на един светоглед, който се е наклонил към залеза, и че едно последно, мощно проблясване на този светоглед е било дадено с Гатама Буда. Ето защо ние не го почитаме по-малко. Ние го почитаме като великия дух, който още веднъж събужда в земното съществуване настроението, което донася на човечеството съзнанието за неговата връзка с първичната мъдрост, която връзка сочи именно със своя глас в миналото. Ние знаем напротив, че Христовият Импулс ни сочи с пълна сила към бъдещето. Този Христов Импулс ще се вживее все повече и повече в човешките души, за да разберат тези души: Не спасение а възкресение, преображение на земното съществуване, това е, което единствено дава истински смисъл на земното съществуване.
към текста >>
25.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той не е способен да представя движение, както направи Учителят
Исус
13 след основаването на Християнството.
Один е най-висшият Посветен на северните Мистерии. Той е носителят на духовната култура на онова време. Следователно Зиг бе този чела на севера, който предостави тялото си на разположение на по-висшия, по-духовен Один. Самият той живя по-късно като Посветен Учител. Зиг е много специален случай.
Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството.
Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг. Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия. Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”.
към текста >>
Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в
Христос
.
Но тук на север ние имаме нещата в най-развита форма, защото тези хора трябваше да чакат толкова дълго, толкова дълго да живеят в състояние на очакване. Техните саги бяха култура на подготовка, която траеше докато се разви по-висше посвещение. И това е важното. Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил.
Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос.
Христа той още не бе получил. Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог. На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде. Така ние имаме четири нива, които идват едно след друго. Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один.
към текста >>
На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е
Христос
- в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
Това бе култура, която слезе толкова ниско, че нейният Посветен бе човек, човешко същество. Индийският Посветен е Бодисатва, после идват Ришите, по-късно в Гърция имаме “синовете на Слънцето”, такива като Херкулес и Ахил. Едва когато Посветеният слезе до най-ниското стъпало на момъка, тук на север ние имаме човека-посветен, на който му липсва само още едно нещо, съдържащо се в Христос. Христа той още не бе получил. Така тази култура отиде толкова далеч, че тя имаше човешки Посветени и човекът стана бог.
На север ние срещаме божествения човек - божествения Човек който за нас е Христос - в нагласа на очакване, с уязвимото място, което Християнството трябваше да покрие като дойде.
Така ние имаме четири нива, които идват едно след друго. Първо имаме Вотан, който преминава от атлантските времена; после Один. Один съответства на онова, развило се през втората подраса на петата коренна раса. Последният преди Зигфрид е Балдур, слънчевият герой. Той съответства на развилото се през Халдейско-Вавилоно-Асирийската епоха.
към текста >>
13) Учителят
Исус
е описан от Рудолф Щайнер като Същество, явяващо се като водачът на Християнския духовен поток през вековете, със сравнително кратки интервали между смърт и ново раждане.
Но докато онова, развило се на юг, е въздигаща се, напредваща култура, тук на север ние имаме настроение на безпокойство, очакване, чакане нещо да се случи. Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване. Тя бива тласната към трагедия. И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид. -----------------
13) Учителят Исус е описан от Рудолф Щайнер като Същество, явяващо се като водачът на Християнския духовен поток през вековете, със сравнително кратки интервали между смърт и ново раждане.
Той не трябва да се бърка с Исус от Назарет. Виж също лекция VII от цикъла “Евангелието на Лука” от Рудолф Щайнер. 14) I Йоан 5:8 15) “Viele Wunderdinge melden die Mahren alter Zeiten”. Това е първият стих на сагата за Нибелунгите.
към текста >>
Той не трябва да се бърка с
Исус
от Назарет.
Така ние слизаме от бога към човека; и докато южната подраса се разви по-нататък, Зигфрид стана основателят на тази култура на очакване. Тя бива тласната към трагедия. И понеже идва краят на тази северна култура, вие имате трагичната смърт на Балдур и на Зигфрид. ----------------- 13) Учителят Исус е описан от Рудолф Щайнер като Същество, явяващо се като водачът на Християнския духовен поток през вековете, със сравнително кратки интервали между смърт и ново раждане.
Той не трябва да се бърка с Исус от Назарет.
Виж също лекция VII от цикъла “Евангелието на Лука” от Рудолф Щайнер. 14) I Йоан 5:8 15) “Viele Wunderdinge melden die Mahren alter Zeiten”. Това е първият стих на сагата за Нибелунгите. Рудолф Щайнер е говорил за Нибелунгите по различни поводи, например в лекция VIII от лекционен курс, озаглавен “Духовните Същества в небесните тела и в природните царства”, изнесена в Хелзингфорс през април 1912 год., и в “Das innere Verhältnis der Sprache zu den Cedanken.
към текста >>
26.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след
Исус
Христос
.
Мисията на Манихейството Разликата между Окултните Братства преди и след Християнството е, че преди появата на Християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето. Окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос.
Същността на Манихейското учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото. В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която - Доброто - трябва да унищожи другата - Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света. За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде погледнато в неговата цялост.
към текста >>
Христос
измива краката на апостолите.
И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека. Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
Христос измива краката на апостолите.
Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: "Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно."
към текста >>
27.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
След времето на
Христос
Исус
Посвещението не е същото, както преди Неговото идване.
В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата - които в древни времена бяха известни само на Посветените - станаха публично достояние. Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите. Посветените винаги са знаели онова, което всички хора бяха предопределени да узнаят. Ето защо Посветените са били наричани пророци. Идването на Християнството причини голяма промяна в начина на Посвещаване.
След времето на Христос Исус Посвещението не е същото, както преди Неговото идване.
Ние можем да разберем това само изучавайки устройството на човека и седемте основополагащи принципа на неговото същество. 1. Физическото тяло, видимо за нормалното око и познато на науката. Като чисто физическо същество човекът съответства на минералния свят; той е съчетание на всички физически сили във Вселената. 2. Етерното тяло. Как става възприемаемо то?
към текста >>
28.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_92 Езотерична космология
Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на
Христос
– нещо повече, Самият
Христос
, роден в дълбините на душата.
То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата. Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките. Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата.
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос. Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
към текста >>
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на
Христос
, защото да познаваш вътрешния
Христос
е също да разпознаваш и външния
Христос
.
Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките. Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност. Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата.
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб." Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и Християнската Мистерия.
към текста >>
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на
Христос
.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност. Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата. Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос.
На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб." Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и Християнската Мистерия. Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища.
към текста >>
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия
Христос
, Той не би могъл да живее в теб."
Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата. Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос. Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и Християнската Мистерия. Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени. Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение.
към текста >>
Мисията, изпълнена от
Христос
-
Исус
, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и Християнската Мистерия.
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос. Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: "Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината." В този смисъл розенкройцерите казваха: "Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би могъл да живее в теб."
Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и Християнската Мистерия.
Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени. Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха "второ-родените", защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма.
към текста >>
Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в
Христос
".
Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек.
Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос".
Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение.
към текста >>
Христос
представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата.
Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос".
Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата.
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
към текста >>
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в
Христос
, исторически факт на физическия план.
Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос". Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата.
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план.
Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. "Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
към текста >>
Смъртта на
Христос
бе пълна и завършена смърт във физическия свят.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка "в Христос". Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. "Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на Християнството.
към текста >>
"Ученикът, когото
Исус
обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия
Христос
.
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
"Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на Християнството. Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: "Горе е както долу". На сватбата в Кана водата е превърната във вино.
към текста >>
Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от
Христос
.
Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. "Ученикът, когото Исус обичаше" е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос.
Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на Християнството. Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: "Горе е както долу". На сватбата в Кана водата е превърната във вино. Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>
Думите на
Христос
"Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Когато наближи ерата на Християнството, за човекът бе предопределено да навлезе в епоха на концентриране върху земните усилия; той щеше да работи в посока подобряване на земното същестуване, за развитието на интелекта, на логическото и научно разбиране на Природата. Познанието за прераждането, следователно, щеше да бъде загубено за две хиляди години и виното бе средството за тази цел. Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото.
Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът." Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа.
към текста >>
Христос
ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан.
Познанието за прераждането, следователно, щеше да бъде загубено за две хиляди години и виното бе средството за тази цел. Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан.
Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът." Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога.
към текста >>
Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а
Христос
– Животът, чиито символ са те.
(Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят. Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей.
Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те.
Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът." Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. Християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>
Ето защо
Христос
може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът."
Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос "Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали", се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят. Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те.
Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът."
Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. Християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>
Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за
Христос
в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът." Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. Християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето.
Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>
29.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където
Христос
измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
3. Тръненият венец. 4. Носенето на кръста. 5. Мистичната смърт. 6. Полагането в гроба. 7. Възкресението.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): "Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил." Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че
Исус
Христос
, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията.
Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
Новоприетият, който медитира на тази тема месеци и години, има видение за измиването на нозете в астралния свят по време на сън. Тогава той е готов да премине към втория етап на Християнското посвещение. Бичуването – на тази степен човек се учи да устоява на бичуванията на живота. Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение.
към текста >>
В друго видение той вижда самия себе си в
Христос
, Който е бичуван.
Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение. Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването.
В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван.
Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
към текста >>
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както
Христос
носеше Своя Кръст.
и тъй век подир век от рой жизнени нишки върху стана на Времето, вечно бръмчащ аз на Бога тъка пъстроцветния плащ." Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира.
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст.
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука. На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата. Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт. Мистичната Смърт.
към текста >>
30.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата)
GA_92 Езотерична космология
Осем столетия преди
Исус
Христос
при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа. Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия. Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака.
Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг. Сред хората на Земята винаги е имало съзнание за връзката им с небесните констелации.
към текста >>
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий -
Христос
.
Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа. Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия. Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий - Христос.
2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг. Сред хората на Земята винаги е имало съзнание за връзката им с небесните констелации. Големите периоди на човешката цивилизация са подчинени на небесните цикли и движението на Земята в отношението й спрямо Слънцето и Звездите.
към текста >>
31.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Христос
, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете.
Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св.
към текста >>
Преди идването на
Христос
човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията).
Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията).
Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството.
към текста >>
Но принципът на
Христос
дойде за да установи равновесие между двата.
Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога. Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността.
Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата.
Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос.
към текста >>
Христос
научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество.
И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога. Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата.
Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество.
Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
към текста >>
По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер,
Христос
.
Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата.
По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос.
Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията.
към текста >>
Христос
Исус
е не само едни Всемирен Принцип;
Христос
е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос.
Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка.
към текста >>
Христос
дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
към текста >>
За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия
Христос
на Земята в човешко тяло.
Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
към текста >>
Откакто дойде на Земята,
Христос
живее в дълбините на всяка човешка душа.
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка.
Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на
Христос
като Изкупител.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия.
към текста >>
Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до
Христос
.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези.
към текста >>
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на
Христос
Исус
.
Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест.
към текста >>
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в
Христос
- свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта.
към текста >>
Карма и
Христос
- средството за спасение и Спасителят.
Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни".
към текста >>
Чрез Кармата Действието на
Христос
става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Пътят на еволюцията води към свободата.
към текста >>
Карма е постепенно изкупление,
Христос
е Изкупителят.
Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Пътят на еволюцията води към свободата. Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество.
към текста >>
Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в
Христос
, той ще бъде свободно същество.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: "Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни". Пътят на еволюцията води към свободата.
Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество.
Защото ако необходимостта е законът на материалния свят, свободата е законът на духовния свят. Свободата се постига само стъпка по стъпка и няма да бъде напълно проявена в човека преди края на неговата еволюция, когато естеството му ще бъде истински одухотворено.
към текста >>
32.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Християнството на разпънатия
Исус
Христос
и бъдещето християнство на Кръста на розата.
Мистерията на розенкройцерите. Митът за Каин и Авел и за Хирам и Сломон /Легендата за храма/, даден от Християн Розенкройц на Розенкройцерското братство в ХV столетие. Легендата като символично представяне на съдбата на 3-та, 4-та и 5-та култури на петата коренна раса във връзка с развитието на християнството. Християнският принцип за равенството на човека пред погледа на Бога и неговото приложение в светски смисъл по време на Френската революция. Граф Сен Жермен и Френската революция.
Християнството на разпънатия Исус Христос и бъдещето християнство на Кръста на розата.
Тайната на Бронзовото море и Златният триъгълник. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството. Духовното течение манихейство. Животът на неговия основател Мани.
към текста >>
Обединяването на двата потока в
Христос
Исус
.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ Легендата за кръста и историческото световно значение на Соломоновия храм. Контрастът на двете течения вътре в човечеството: Синовете Божии /потомци на Авел-Сет/ и синовете човешки /потомци на Каин/.
Обединяването на двата потока в Христос Исус.
Изграждането на трите степени на Световния храм /съответстващо на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на човека/ през цялото време на Стария завет от синовете на Каин, слугите на света. Работата, извършена в служба на Божествения световен ред от синовете на Бога, служители на Ковчега на завета. Соломоновият храм, външен израз на онова, което Ковчегът на завета би трябвало да стане. Човешката земна еволюция във връзка със символа на кръста. Различаването от апостол Павел на закона и благодатта.
към текста >>
33.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Те продължаваха да влияят върху човешките желания до времето, до когато
Христос
се въплъти в
Исус
от Назарет и самият принцип Будхи започва да присъства на Земята в едно човешко тяло.
И сега аз трябва да ви кажа нещо, което ще ви се види своеобразно, но което е особено важно да се знае. Това е било окултна тайна за външния свят от много векове и ще изглежда невероятно за повечето хора, обаче все пак е вярно. Аз ви уверявам, че всеки окултист често самичък се е убеждавал в тази истина чрез онова, което се нарича Акашовите записи. Обаче това е така. Тези ракшаси са били действителни същества, те наистина са съществували – активно са действали – като съблазнители на човечеството.
Те продължаваха да влияят върху човешките желания до времето, до когато Христос се въплъти в Исус от Назарет и самият принцип Будхи започва да присъства на Земята в едно човешко тяло.
И тъй вие може да го повярвате или не: Това е от космическо значение, от значение, което достига отвъд земната сфера. Не напразно Библията го изразява така/*10/: "Христос слезе в преддверията на Ада". Там той не е срещнал човешки същества, той среща духовни същества. Ракшаските същества бяха доведени чрез това до състояние на парализа и летаргия/*11/. Те същевременно бяха обуздани, така че станаха неспособни за движение.
към текста >>
Не напразно Библията го изразява така/*10/: "
Христос
слезе в преддверията на Ада".
Аз ви уверявам, че всеки окултист често самичък се е убеждавал в тази истина чрез онова, което се нарича Акашовите записи. Обаче това е така. Тези ракшаси са били действителни същества, те наистина са съществували – активно са действали – като съблазнители на човечеството. Те продължаваха да влияят върху човешките желания до времето, до когато Христос се въплъти в Исус от Назарет и самият принцип Будхи започва да присъства на Земята в едно човешко тяло. И тъй вие може да го повярвате или не: Това е от космическо значение, от значение, което достига отвъд земната сфера.
Не напразно Библията го изразява така/*10/: "Христос слезе в преддверията на Ада".
Там той не е срещнал човешки същества, той среща духовни същества. Ракшаските същества бяха доведени чрез това до състояние на парализа и летаргия/*11/. Те същевременно бяха обуздани, така че станаха неспособни за движение. Те станаха такива, тъй като им се противопоставиха от две страни. Това нямаше да бъде възможно, ако не бе имало две природи, съчетани в Исус от Назарет: От една страна, старата природа на учещият се човек, дълбоко свързан с физическото поле, който можеше да работи ефикасно на физическото поле и чрез силата си да го държи в равновесие, от друга страна бе самият Христос, който беше чисто духовно същество.
към текста >>
Това нямаше да бъде възможно, ако не бе имало две природи, съчетани в
Исус
от Назарет: От една страна, старата природа на учещият се човек, дълбоко свързан с физическото поле, който можеше да работи ефикасно на физическото поле и чрез силата си да го държи в равновесие, от друга страна бе самият
Христос
, който беше чисто духовно същество.
Не напразно Библията го изразява така/*10/: "Христос слезе в преддверията на Ада". Там той не е срещнал човешки същества, той среща духовни същества. Ракшаските същества бяха доведени чрез това до състояние на парализа и летаргия/*11/. Те същевременно бяха обуздани, така че станаха неспособни за движение. Те станаха такива, тъй като им се противопоставиха от две страни.
Това нямаше да бъде възможно, ако не бе имало две природи, съчетани в Исус от Назарет: От една страна, старата природа на учещият се човек, дълбоко свързан с физическото поле, който можеше да работи ефикасно на физическото поле и чрез силата си да го държи в равновесие, от друга страна бе самият Христос, който беше чисто духовно същество.
Това е космическият проблем, който лежи в основата на християнството. Нещо по онова време стана в окултните сфери; то бе изпъждането на неприятелите на човечеството, което има своето ехо в легендите за Антихрист, който е бил поставен във вериги, обаче отново ще се яви, ако не му се противопостави още веднъж християнският принцип в неговата първична сила. Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето.
към текста >>
Вие знаете, че след своята смърт
Исус
Христос
остана на Земята още десет години/*14/.
Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
Вие знаете, че след своята смърт Исус Христос остана на Земята още десет години/*14/.
"Пистис София"/*15/ съдържа най-дълбоките теософски учения, тя е много по-дълбока, отколкото "езотеричен Будизъм"/*16/ на Синет. Исус се въплътява отново и отново. Негова задача бе да се възобнови мистерийната мъдрост. Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу ракшасите. Виждате, че тук лежи скрита една дълбока и важна окултна тайна.
към текста >>
Исус
се въплътява отново и отново.
В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество. Вие знаете, че след своята смърт Исус Христос остана на Земята още десет години/*14/. "Пистис София"/*15/ съдържа най-дълбоките теософски учения, тя е много по-дълбока, отколкото "езотеричен Будизъм"/*16/ на Синет.
Исус се въплътява отново и отново.
Негова задача бе да се възобнови мистерийната мъдрост. Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу ракшасите. Виждате, че тук лежи скрита една дълбока и важна окултна тайна. Може да попитате, защо това се казва в алегорична форма, а не се каже открито? Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес, Исус Христос, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането.
към текста >>
Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес,
Исус
Христос
, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането.
Исус се въплътява отново и отново. Негова задача бе да се възобнови мистерийната мъдрост. Това не е само факт от културен или исторически интерес, ала това е факт, който аз съм описал, който е добре известен на всички окултисти, именно борбата срещу ракшасите. Виждате, че тук лежи скрита една дълбока и важна окултна тайна. Може да попитате, защо това се казва в алегорична форма, а не се каже открито?
Тук трябва да ви напомня, че великите учители на човечеството, такива като Мойсей, индуските Риши, Хермес, Исус Христос, първите християнски учители, всички се придържаха към прераждането.
И този алегоричен начин за съобщаване на мъдростта е имал своето основание. Когато например друидският жрец е говорил за "Нифелхайм" или "Имир Великанът"/*17/ и т. н., това, разбира се, не е поетичен фолклор. Той е говорил това, защото е знаел, че онова, което тогава е преподавал на своя ученик под формата на легенда, когато този дух се прероди, той ще бъде подготвен да разбере истината в една по-съвършена форма. Всички тези приказки, са създадени въз основа на познанието, че духът отново ще се инкарнира и по-късно ще може по-лесно да разбере истината.
към текста >>
34.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към
Христос
.
На времето рицарите темплиери са казвали: "Всичко, което ние преживяхме досега е една подготовка за онова, което Спасителят желаеше." Те продължаваха: "Християнството има бъдеще, има една нова задача. И ние имаме за задача да подготвим различните секти на Средните векове и изобщо човечеството за онова бъдеще, в което християнството ще възкръсне с нова яснота, каквато Спасителят всъщност искаше. Ние видяхме християнството да възниква през 4-та културна епоха; то ще се развие по-нататък през 5-та, ала чак през 6-та епоха то ще празнува Славата на своето възкресение. Ние трябва да го приготвим. Трябва да насочваме човешките души по такъв начин, че да бъде проявено едно истинско, правилно и чисто християнство, в което името на най-възвишеното да намери своето място".
Йерусалим трябваше да бъде центърът и оттам по целия свят да потече тайната за отношението на човека към Христос.
Онова, което бе представено символично от храма, би трябвало да стане жива реалност. За темплиерите се казваше и именно това беше обвинението срещу тях, че те са установили някакъв вид звездопоклонничество, а също и слънцепоклонничество. Обаче зад това лежи една велика тайна. Литургията се разделяше на две части; така наречената малка литургия, в която на всички беше позволено да участват и когато тя беше приключена, и по-голямото мнозинство от присъстващите си бе отишло, следваше голямата литургия, която бе само за онези, които желаеха да преминат през окултно обучение, да тръгнат по "пътя". В тази голяма литургия най-напред се изказваше Апостоличното верую; след това бе излагано развитието на християнството по целия свят и как то бе свързано с великия ход на световната еволюция.
към текста >>
Съединяването на Слънцето със Земята е предзнаменувано в появяването на
Христос
на Земята.
Слънцето се отдели от Земята по времето на прехода от втората към третата велика епоха (коренна раса), а Луната през третата епоха /Лемурия/. Сега Земята се развива от 3-та към 6-та епоха, когато Слънцето отново ще се съедини със Земята. Тогава ще започне нова епоха, в която човекът ще е постигнал много по-висока степен и повече няма да се преражда. Това учение относно насоката на еволюцията е дошло в света чрез религията под формата на разказа за Ноевия ковчег. В това учение е предсказано онова, което ще се случи в бъдеще.
Съединяването на Слънцето със Земята е предзнаменувано в появяването на Христос на Земята.
Винаги е така с такива учения. За известно време онова, което става, е повторение на миналото, след това започва да се говори за бъдещето. Всяка отделна културна епоха така както тя е свързана с еволюцията на съзнанието за всяка народност, е свързана с прогресията на Слънцето през Зодиака. Вие знаете, че времето на преминаването от 3-та към 4-та културна епоха бе представено от знака на Овена или Агнето. Вавилоно-асирийската епоха събра в знака на Телеца всичко онова, което беше важно за това време.
към текста >>
И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият
Христос
по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето.
Тази епоха, в която Слънцето изгряваше в Рака по времето на пролетното равноденствие, бе една повратна точка за човечеството. Атлантида бе потънала и 1-та подраса/културна епоха/ на 5-та велика епоха (коренна раса) беше започнала. Тази повратна точка бе отбелязана от Рака. Следната културна епоха започна с преминаването на Слънцето в знака Близнаци. Една по-нататъшна степен на историята ни довежда в културата на Мала азия и Египет, когато Слънцето преминава в знака на Телеца.
И когато Слънцето продължи своя път през Зодиака, започва 4-та културна епоха, която в гръцките легенди е свързана с Овена или Агнето /легендата за Язон и търсенето на Златното руно/ И самият Христос по-късно в ранните християнски времена бе представен от Агнето.
Той наричаше Себе си Агнец. Ние проследихме времето от 1-та до 4-та културни епохи/*9/. Слънцето продължава по небесата и влизаме в знака Риби, където самите ние сме в една критична точка. След това, в бъдеще, по времето на 6-та епоха ще дойде времето, когато човекът ще стане толкова вътрешно очистен, че самият той ще стане храм на божественото. По това време Слънцето ще навлезе в знака на Водолея.
към текста >>
Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един
Христос
, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато
Христос
отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
Така Слънцето, което всъщност е външният израз на нашия духовен живот, напредва през небесното пространство. Когато Слънцето влезе в знака на Водолей в пролетното равноденствие, тогава за първи път то ще бъде напълно ясно разбрано. Така разказва голямата литургия, от която всички непосветени бяха задължени да излязат. Ясно бе за всички, които оставаха, че християнството, което бе започнало като едно семе, в бъдеще ще донесе нещо съвсем различно като плод и чрез името Водолей се означаваше Йоан Кръстител, който разпръскваше християнството като синапово семе. Водолей или Аквариус означава същото като Йоан, който кръщава с вода, за да подготви човечеството да приеме християнското кръщение с огън.
Идването на един "Йоан-Водолей", който, първо, ще потвърди стария Йоан и ще прокламира един Христос, който ще възобнови храма, когато ще е дошла великата точка на времето, когато Христос отново ще говори на човечеството – това беше преподавано в дълбините на темплиерските мистерии, така че събитието да бъде разбрано.
Освен това темплиерите казваха: "Днес ние живеем в една точка на времето, когато хората все още не са узрели за разбиране на великите учения; ние все още трябва да ги подготвим за Йоан Кръстителя, който кръщава с вода." Кръстът бе издигнат пред кандидата темплиер и му бе казвано: "Ти трябва да се отречеш от кръста сега, така че да го разбереш по-късно; първо стани един Петър, първо се отречи от писанията, като Петър-скалата, който се отрече от Господа. " Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента.
към текста >>
На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия
Исус
Христос
; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
" Това бе казано на кандидата темплиер като предварително обучение. Нека сега разгледаме този Петър-стадий. Обикновено хората толкова малко разбират всичко това, че дори и буквите върху кръста не бяха правилно тълкувани. Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента.
На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър.
И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/.
към текста >>
означава самия
Христос
.
Платон казваше за това, че световната душа е разпъната върху кръста на световното тяло./*10/ Кръстът символизираше четирите елемента. Растителното, животинското и човешкото царство са изградени от тези четири елемента. На кръста е написано: Jam = вода = Иаков; Nour = огън, което се отнася до самия Исус Христос; Rauch = въздух, символ за Йоан; и четвъртото Jabeschah = Земя или скала, за Петър. И така върху Кръста стои онова, което е изразено в имената на тримата апостоли, докато единното име J. N. R. J.
означава самия Христос.
"Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/. Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/. Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек отново ще се издигне, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят. Това ще бъде през 6-та културна епоха.
към текста >>
Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек отново ще се издигне, когато ще се научи да разбира
Христос
, когато се появи Водолеят.
N. R. J. означава самия Христос. "Земята" е мястото, където най-напред трябваше да бъде донесено самото християнство, до онзи храм, до който самият човек е довел себе си, за да бъде обвивка за по-висшето. Ала този храм.../празнота в текста/*11/. Петелът, който е символ едновременно и за висшето и за низшето човешко себе "пропява два пъти"/Марко, 14:30/.
Петелът пропява за първи път, когато човек слезе на Земята и материализира себе си във физическо вещество; той пропява за втори път, когато човек отново ще се издигне, когато ще се научи да разбира Христос, когато се появи Водолеят.
Това ще бъде през 6-та културна епоха. Тогава човекът духовно ще разбере какъв би трябвало да стане. Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве. Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло.
към текста >>
И след като той премине през трите тела, когато азът открие в
Христос
своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
Егото, азът, ще е достигнал известна степен тогава, когато онова, на което Соломоновият храм е символ, ще бъде реалност в най-висшия смисъл, когато самият човек стане храм за Яхве. Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека.
И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър. Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета."
към текста >>
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за
Христос
, като първо премине през степента на Петър.
Преди това обаче, човекът все още има да премине през три степени на просветление. азът е в троична обвивка: първо в астралното тяло, второ в етерното тяло, трето във физическото тяло. С това, че сме в астралното тяло, ние за първи път отричаме божественото аз, за втори път го отричаме в етерното тяло и за трети път във физическото тяло. Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път.
Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър.
Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/. Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос. А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение.
към текста >>
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на
Христос
.
Първото пропяване на петела е троично отричане чрез троичната обвивка на човека. И след като той премине през трите тела, когато азът открие в Христос своята най-велика символична реализация, тогава петелът пропява за втори път. Никой от темплиерите, които бяха изтезавани, не можеше да изясни на съдиите тази борба, човек да се издигне до едно правилно разбиране за Христос, като първо премине през степента на Петър. Още от началото темплиерите постъпваха, като че ли се отричат от кръста. След като всичко това е било изяснено на темплиера, му беше показвана символична фигура на божественото Същество под форма на един достоен за уважение човек с дълга брада /символизиращ Отец/.
Когато хората се развият и получат собствен водач в лицето на Учителите, когато се появят онези, които ще могат да водят хората, тогава пред хората като словото на ръководещия Отец ще застане Учителят, който ще поведе хората към разбирането на Христос.
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа. Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
към текста >>
35.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори
Христос
, самият кръст, на който
Христос
Исус
беше разпънат.
Тъй като няколко пъти ние говорихме за християнството и неговото настоящо и бъдещо развитие, достигнахме до точката, където днес трябва да разгледаме значението на символа на кръста – не толкова исторически, колкото фактически. Вие, разбира се, знаете колко всеобхватно и символично значение е имал символът на кръста за християнството. Днес бих искал да осветля връзката между кръстния символ и значението на Соломоновия храм за световната история. Наистина съществува една т. нар. свещена легенда за цялото развитие на кръста.
В нея по-малко се борави със символа на кръста и неговото всемирно символично значение, отколкото с този много специален и особен кръст, за който говори Христос, самият кръст, на който Христос Исус беше разпънат.
Вие също знаете, че кръстът е символ за всички хора и че той се намира не само в християнството, а в религиозните вярвания и символизма на всички народи, така че той има същото общо значение за цялото човечество. Онова, което специално ни интересува днес, е как кръстният символ придоби своето основно значение за християнството. Християнската легенда за кръста/*1/ е, както следва: Ние ще започнем с нея. Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно.
към текста >>
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на
Христос
Исус
на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез
Христос
Исус
.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус.
Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока. Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
към текста >>
Христос
Исус
съедини тези два потока.
Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда. Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг.
Христос Исус съедини тези два потока.
Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни. От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда. Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво?
към текста >>
Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като
Христос
Исус
пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
Следователно в смисъла на тази легенда трябва да си представим, че до появяването на Христос Исус на Земята е имало две течения: Едното, което изграждало земния храм, влияело върху делата на човека така, че в едно по-късно време да може да бъде прието божественото Слово, което бе дошло на Земята чрез Христос Исус. Трябвало е да се подготви жилище за появяването на божественото Слово на Земята. Редом с това, за известно време божественото само ще се развива през времената като един вид странично течение в другото течение. Ето защо се прави разлика между синовете човешки, потомците на Каин, които е трябвало да подготвят светската страна и синовете на Авел-Сет, които са се грижили за божественото, докато двата потока могат да бъдат съединени един с друг. Христос Исус съедини тези два потока.
Храмът трябваше първо да бъде изграден външно, докато като Христос Исус пристигнеше Онзи, който можеше да го въздигне отново в три дни.
От една страна, ние имаме потока на синовете на Каин, а от друга потомците от линията Авел-Сет, като и двата подготвят развитието на човечеството, така че Синът Божий да може да обедини двете страни, да съедини двата потока. Това по дълбокомислен начин е намерило израз в свещената легенда. Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво. Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи.
към текста >>
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият
Христос
е съединен с живия кръст.
Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст.
Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си. Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа.
към текста >>
Оттам Павел вижда
Христос
на кръста като победа над закона и победа над греха.
"Със закона дойде грехът в света"./*7/ Това е едно дълбоко изказване на Павел. Кога има грях в света? Когато има закон, който може да бъде нарушен. Но когато законът така бъде съединен с човешката природа, че човекът да върши само добро, тогава не може вече да има грях. Човекът противоречи на закона на кръста само дотогава, докато той не заживее вътре в него, а е нещо външно.
Оттам Павел вижда Христос на кръста като победа над закона и победа над греха.
Едно проклятие е да висиш на кръста, това означава да си подчинен на закона. Грях и закон принадлежат един на друг в Стария завет, законът и любовта са обединени в Новия завет. Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен.
към текста >>
Христос
ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
Един отрицателен закон е свързан със Стария завет; един положителен закон, който е жив, е законът на Новия завет. Този е преодолял закона на Стария завет, който го е обединил със своя собствен живот. Той същевременно го е направил свещен. Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини. Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството. Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
36.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Това даряване, този импулс, е самият
Христос
, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях.
В първите три подраси имаше религиозни отражения на онова, което е действало в макрокосмическите процеси. Сега се оформя вече нова структура: Първо мъдрост, след това Син, след това Отец. Първият лъч на мъдрост дойде през четвъртата подраса в семитския народ, който израства от 3-та подраса в 4-та и от него израства тогава християнството. При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята – всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта. Там се развива това, което наричаме низшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили.
Това даряване, този импулс, е самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях.
Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило власт над етерния свят. Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос. Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец. Но степените, през които постепенно от цялото човечество ще се постигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът, отново трябва да бъдат повторени.
към текста >>
Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът
Христос
.
При посветените на еврейския народ ние откриваме целия поток от минали събития на Земята – всички събития, които бяха станали в небесната сфера, се повториха в елемента на интелекта. Там се развива това, което наричаме низшия дух, Кама-Манас, който трябва да бъде дарен с други сили. Това даряване, този импулс, е самият Христос, станалото плът Слово, това сочи към бъдещето Слово, чрез което всички човешки същества ще бъдат в състояние да владеят своите етерни тела от техните астрални тела, ако те така вработят Словото в етерните тела, че то да събуди живот в тях. Възможността за такова развитие в бъдеще е посочено от появяването на Словото, станало плът през 4-та подраса. За да може Логосът да се въплъти в етерното тяло, цялото човечество трябва да е придобило власт над етерния свят.
Това, като един пра импулс е произлязло от въплътения в плът Христос.
Когато чрез силата на Сина човекът премине през това, тогава той ще дойде до Отец. Но степените, през които постепенно от цялото човечество ще се постигне онова, което е постигнато чрез Христовото появяване в плът, отново трябва да бъдат повторени. В духа, който се развиваше в юдаизма, трябваше да бъде запален висшият Манас. Новата епоха започва със слизането на Светия Дух, който ще води човечеството до точката в 6-та епоха, когато ще бъде реализиран Христовият принцип, който е само загатнат в християнството днес. "Никой не идва до Отец освен чрез Мене", казва Синът.
към текста >>
Великият посветен
Христос
Исус
предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
Тогава той става вестител на Божествеността и прокламира вътрешното Слово на Бога по собствена свободна воля. Така вътрешното Слово оживява в апостолите; така то разстла своето влияние навън от тях. Те обявиха огненото Слово и осъзнаваха своята роля като вестители на Божествеността. Ето защо Светият Дух трептеше над тях във формата на огнени езици. Те подготвят човечеството да приеме Логоса.
Великият посветен Христос Исус предвождаше, Светият Дух следваше, оплодявайки астралните тела, така че те да узреят, за да направят своите етерни тела безсмъртни.
След като веднъж това стане, тогава Христовият принцип ще бъде привлечен към човечеството. Това е, което посветените също така са имали предвид, когато те са казвали, нещо подобно както Хераклит казва: – Когато избягаш от земното/*5/, ще се възкачиш до свободния етер; с вяра в безсмъртието, ти ще станеш безсмъртен дух, освободен от смърт и от физическото. Всеки човек ще постигне тази точка в средата на 6-та коренна раса. Сега човекът все още е подвластен на смъртта, понеже неговото етерно тяло все още не е достигнало безсмъртие. Християнството съдържа тайната, как човек постепенно може да развие себе си до възкресение на етерното тяло.
към текста >>
37.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Вие знаете, че външното съставяне на Библията правилно се приписва да е станало само няколко стотин години преди раждането на
Христос
./*2/ Ала Библейското откровение беше една жива традиция от хиляди години преди това.
Ако сега би трябвало накратко да кажа, защо жените са били изключени от дейностите на Свободното масонство, аз бих могъл само да кажа, че човек не си казва тайните на противника; не е обичайно да му бъде изпращан собственият план за нападение. Това не се върши при никаква война. И ние ще видим, че Свободното масонство в известно отношение е в опозиция срещу женския свят. Свободното масонство е продължение на много древни тайни общества и братства. Такива тайни общества – поне под формата, под която те продължават да съществуват в Свободното масонство – се създадоха в самото начало на 4-та следатлантска епоха на нашата пета коренна раса; в същата епоха, в която по-късно се появи християнството.
Вие знаете, че външното съставяне на Библията правилно се приписва да е станало само няколко стотин години преди раждането на Христос./*2/ Ала Библейското откровение беше една жива традиция от хиляди години преди това.
В древността не е било обичайно такива неща да бъдат записвани, те бяха предавани от уста на уста. Затова може да се предположи, че тайните, които Мойсей повери на свещеничеството, бяха записани по-късно. През същият период, когато най-напред Библията се появи като документ в световната история, се появи външно написана и легендата за Свободното масонство. И тя започна да се разпространява. В световната еволюция винаги трябва да се счита за закон, че онова, което е станало по-рано, по-късно накратко бива повторено.
към текста >>
Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към
Исус
служеше за паралелната цел.
Свободното масонство все още би могло наново да бъде събудено и да ни помогне. Ала по-дълбоката мисъл е, че тези едностранчиви мъжки усилия трябва да бъдат преодоляни в теософските кръгове. Още в цялото Средновековие има една възвишена подготовка за създаването на другия пол в мъжа по духовен начин. Чрез концентриране мъжът първоначално развива в себе си като мисъл онова, което трябва да стане реалност в него по-късно. Оттам като подготовка за това през Средните векове се зароди култът към Дева Мария.
Той не е нищо друго, освен концентрация, за да се зароди женското у мъжа, докато за жената култът към Исус служеше за паралелната цел.
Култът на Дева Мария произхожда именно оттук. Сега ще видите какво объркване трябва да настъпи, когато възниква един орден, който скъсва с всичко това и иска да си възобнови женската мъдрост. Тук се касае за господство над света, което трябва да се завоюва. Ако някой желае да остави древната мъдрост такава, каквато е, той ще трябва да завоюва света за древните сили. Има такъв орден: Това е йезуитският орденът.
към текста >>
38.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
/*10/ – Разказ за влизането на
Христос
в Ада може да се прочете в Апокрифната книга на "Деянията на Пилат".
Немски превод на С. Г. Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер. В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони". Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/.
/*10/ – Разказ за влизането на Христос в Ада може да се прочете в Апокрифната книга на "Деянията на Пилат".
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос. Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист".
към текста >>
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество
Христос
.
Харисоновата книга "Трансцедентална Вселена", която беше сред книгите в библиотеката на Р. Щайнер. В 5-та лекция на горната книга се говори за: "Тези получовешки същества, потомците на падналите ангели, известни в индуските Писания като "Асури" и понякога се наричат "ракшаси" или "демони". Това обяснява, че в лекция 2, държана на 10 юни 1904 г., Р. Щайнер даде по-друго значение на термина "Асури" от онова, което той е имал предвид, когато е държал лекцията на 23 май 1904 г., /лекция 1/. /*10/ – Разказ за влизането на Христос в Ада може да се прочете в Апокрифната книга на "Деянията на Пилат".
/*11/ – Този пасаж се явява в бележките на Мария Щайнер фон Сенверс в следната форма: "ракшасите бяха доведени в състояние на парализа, защото им се противопоставиха от две страни: От стария Чела /Chela/, който бе дълбоко свързан с физическото поле и от чисто духовното същество Христос.
Тяхната сила бе така парализирана от две страни. Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист". С. Г.
към текста >>
Тя бе разрушена завинаги чрез идването на
Исус
Христос
и те сега са, както казва Св.
Нещо космично беше извършено. Това напрежение, тази затворена в шише енергия, трябваше да се предотврати да не стане действаща сила. Това е Христовият принцип при действие срещу Антихрист". С. Г. Харисън казва следното по този въпрос в гореспомената книга: "Асурите са огнени или динамични по естество и силата им за зло е ужасяваща.
Тя бе разрушена завинаги чрез идването на Исус Христос и те сега са, както казва Св.
Юда: "Завързани във вечнотраещи вериги до страшния съд на великия ден". /Св. Юда очевидно е извлякъл своето знание по този въпрос от "Книга на Енох"/. Казано с научни термини, те са държани в застой, неспособни да се движат назад или напред, между Земята и 8-та сфера в точката на латентност, където привличането и на двете е еднакво на всички полета до "Великия ден" или аксидалния /axidal/ съвпад, когато те ще бъдат привлечени неминуемо във въртежа на последния. Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове".
към текста >>
Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато
Исус
възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.."
Фактически Мишел дьо Нотр Дам /1503-1566/. Френски астроном и средновековен лекар, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове. /*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен. /*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г. Р. С.
Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.."
/*15/ – "Пистис София". Заглавие на една творба, като се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения доктор на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие. Единственият ръкопис на "Пистис София", известен да съществува, е ръкописът на Аскю, купен от Британския Музей от наследниците на д-р Аскю в края на 18-то столетие. /*16/ – "Езотеричен Будизъм" от Синет, публикуван през 1888 г. Виж също "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към съвременната култура".
към текста >>
Това ни напомня на казаното от
Христос
: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/.
Самият Манес дава името Всемирна или Световна душа на тази сила, която произтича от Бога. Тук можем да познаем същата сила, която се нарича Небесната майка или Светият дух от Бардесанес и други гностици /според Тити от Бостра 1. 29. Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/.
Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства. "Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда.
към текста >>
Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от
Христос
.
Сравни Бауер: "Манехеизъм"/. - Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис. – Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка.
Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос.
Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства. "Следователно точно същата мисъл е тази, която се изразява в по-нататъшното разгъване на тази манихейска героична легенда. В борбата срещу противоположните сили на Хиле небесният герой не може да надделее, макар че като Прометей от гръцката сага, той непрекъснато се маскира и взима формата на различните елементи, демоните го побеждават и отнемат неговото въоръжение; да, те отнемат много части за себе си от неговата слънчевоподобна блестяща природа и той би бил напълно под тяхна власт, ако не бе призовал Бащата, първичния източник на светлината! Последният му изпратил помощта на Духа на живота /pneuma- zoon/, който протегна неговата дясна ръка и го изтегли отново вън от тъмнината във висините на светлината.
към текста >>
Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на
Христос
и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта.
"Това е причината, поради която", прибавя Акта Архелаус, гл. 7, "когато манихейците се срещат, си подават дясната ръка като знак, че те са били спасени от тъмнината; защото "В тъмнината, – казва Мани, – живеят всички ереси". Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята.
Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта.
Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли.
към текста >>
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е
Христос
, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин.
Тази точка е от особен интерес, защото твърде открито дава обекта на тази илюзия "ерес", която в този случай се отнася за клерикалната сатанинска доктрина, която е знаела как да си присвои дрехата на светлината, външната форма на християнството, за да измами и хване по-благородните души. Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята.
На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин.
На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис. В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен".
към текста >>
На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият
Исус
, Човекът на Скърбите,
Исус
Патибилис.
Това са ограбените слънчево-подобни части на прототипа човек, които са попаднали под властта на търсещото поквара човечество; поквара, която възприе външния вид на святост чрез това действие на ограбване. Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин.
На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис.
В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим. Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен". /*13/ – Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на манихейската система", в неговия сборник лекции 1924-1925 от библиотеката Вартбург: "Ние не знаем какво означава "Син на вдовицата".
към текста >>
В смисъла на манихеизма обаче
Исус
представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим.
Това обаче е само едната страна на значението на този мит, който обзема както еволюцията, така и историята. Благородните части на прототипния човек, неговите синове, бяха фиксирани в небесата като Слънце и Луна от Духа на Христос и на Парклит, докато другите звезди, като разпръснати, издишващи светлина, са фиксирани в небесата като Демони на нощта. Този Дух на живота се проявява като укротител на материалното съществуване, както Духът, който носи мярка и установява граници на материята. На него следователно бе дадено името "Архитект на Вселената" от манихейците и всъщност той е Христос, или Хоротатос, установителя на граници, според Валентин. На тази част от божествения живот и светлина обаче, която се държи в плена на природните форми на растенията, животните и човека, е дадено името: Страдащият Исус, Човекът на Скърбите, Исус Патибилис.
В смисъла на манихеизма обаче Исус представлява само тази божествена фигура, когато той надскочи ограничаващите страдания вътре в тесните граници на тялото, когато то е било заковано към кръста на могилата край Йерусалим.
Той става Спасителят на света само когато идентифицира своя божествен живот с този на всички страдащи същества в света, жадуващи за неговите спасителни, разпръскващи светлина мисли. И нищо не е по-характерно за грубостта на основните възгледи на Константиновата църква, от нейния главен говорител, великия Августин, който бе морално неспособен да намери нещо в тези мисли, освен клевета, оскверняване и унижение, които биха били достатъчни да накарат манихейците да се изчервят. От друга страна, ние видяхме с каква деликатност Мани се освобождава от неговата задача да направи видима борбата между силите на божественото и силите на материята, на злото, на насилието и на демоничното, и как красивото е в състояние да потече като святото величие на безнасилствената кроткост и да допринесе за зазоряването на една по-благородна култура, към която грубият римски ум на Августин не можеше да бъде спечелен". /*13/ – Манихейският учен Ханс Хайнрих Шедер пише в своето проучване на "Ориген и развитието на манихейската система", в неговия сборник лекции 1924-1925 от библиотеката Вартбург: "Ние не знаем какво означава "Син на вдовицата". Рудолф Щайнер обяснява значението още по-дълбоко, отколкото в разглежданата лекция, че това е един "мистериен" израз в "Мистериите на Изтока и на християнството".
към текста >>
/*17/ – "Аз не бих приел учението на
Христос
, ако то не се основаваше на авторитета на църквата".
Тъй като наистина е благословен онзи, който чрез тези божествени доктрини участвува в знанието /Гнозис/, което го освобождава да премине във вечен живот. Мирът на невидимия Бог и знание за истината ще бъде с техните братя и обични, които вярват в закона на небето и го практикуват в своя ежедневен живот. И те ще ви виждат как седите от дясно на светлината и ще ви предпазват от всички злосторни нападения и уловки на този свят; нежността на Светия дух наистина ще отвори вашето вътрешно сетиво, така че вие ще виждате собствената си душа с вашите очи". Последните думи от това изречение /текстът не се чете/ се явяват на латински при писанията на Августин. /текстът не се чете/
/*17/ – "Аз не бих приел учението на Христос, ако то не се основаваше на авторитета на църквата".
/текстът не се чете/ /*18/ -/В августиновата творба "Против Фауст", VІ, 8/. След Августин, основавайки своето изказване /Йоан ХХ, 29/, като нарича благословени онези, които не са видели и все пак са повярвали, Фауст дава следния отговор: "Ако ти си въобразяваш че ние трябва да вярваме без разум или пресмятане, то ти ще бъдеш по-щастлив без размишляване, ала аз предпочитам да придобия своето блаженство чрез проникновение". Цитирано от Ев. Хайнрих Шмит: /текстът не се чете/, и отбелязано в екземпляра на Рудолф Щайнер.
към текста >>
"
Христос
ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/.
май, 3. и 6. юни: "Три лекции върху римския католицизъм". /*28/ – В стенографските бележки на Франц Зайлер се появяват няколко изречения в края. Не е много ясно, дали това е отговор на един въпрос:
"Христос ще се появи лично по време на 6-та коренна раса /Великата епоха/ – хилядогодишното управление, първоначално стои еон, на латински (saeculum) saeculorum, следователно в 6-та коренна раса ще съществуват както лошото, така и доброто. /пропуск/.
Моторът на Кили идва без съмнение твърде рано. През 7-та коренна раса един индивид ще притежава толкова много сила, че той би бил в състояние да убие хиляди и хиляди с един удар". Сравни това с бел. 29 към лекция 20, последната лекция в този том. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 декември 1904 г.
към текста >>
/*7/ – Според изложението на мадам Идамер графът й казал: Мадам, онези които сеят ветрове, ще пожънат бури: Това е, което е казал
Исус
в Евангелията, може би не преди мене, но неговите думи са запазени писмено".
"Луцифер-Гнозис" и се намира в Събрани съчинения на Р. Щайнер, т. 34. /*6/ – Виж бел. 4, към лекция 5, държана на 4. ноември 1094 г.
/*7/ – Според изложението на мадам Идамер графът й казал: Мадам, онези които сеят ветрове, ще пожънат бури: Това е, което е казал Исус в Евангелията, може би не преди мене, но неговите думи са запазени писмено".
Цитирано от Хейър: /не се чете/, /издание 1956 г./. Тези думи обаче не се появяват в Новия завет, а в Стария завет, Осия, гл. 8, ст. 7. /Виж също изказването в лекция 5 на 4. ноември 1904 г./.
към текста >>
Христос
възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота.
За един адепт да се ожени, означава да стане едно по-нисше същество, подвластно на смърт. Това е истина. Всеки мъж или жена, които създават, могат да направят това, само като предават от своето безсмъртие. Човекът е дух и човекът е централната точка на материализираната форма – цялото човечество приема смъртта като необходимост и се самохипнотизира във вярването, че трябва да умира, но няма причина за това, ако клетката в тях е все още цяла. Размислете върху това и разберете, че това е едно от най-славните християнски учения, които са били корумпирани.
Христос възкръсна от мъртвите, за да донесе първите плодове на живота.
Искам да се върна на новото откритие, което ще бъде направено и за което преди това говорих. Някога то е било добре известно и ще се върне в предопределената човешка памет и ще бъде приветствано като благо за човечеството. В древните дни на Атлантида, когато тайните на тялото бяха напълно открити за кастата на управителите и свещениците, те я научиха по един далеч по-ужасен начин, дори от този като вивисекция, именно чрез обезсмисляне на душата, по този начин разрушаваха или разкривяваха силата за еволюцията в едно същество. Вие това не го знаете, слава Богу! В противен случай Земята отново би била страна на дявола.."
към текста >>
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на
Христос
" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него.. Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати". Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст. В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос. Легендата, включително подробностите относно пътуването на Сет до Рая за трите семена, бе свободно цитирана от Р. Щайнер в много случаи, вкл. настоящата лекция от 29 май 1905 г., лекцията в Лайпциг на 15.
към текста >>
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на
Христос
.
Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно. Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст. В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
Легендата, включително подробностите относно пътуването на Сет до Рая за трите семена, бе свободно цитирана от Р. Щайнер в много случаи, вкл. настоящата лекция от 29 май 1905 г., лекцията в Лайпциг на 15. декември 1906 г., в Берлин на 17. декември 1906 г., в Мюнхен на 21.
към текста >>
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на
Христос
в етерните области.
Тъй като в литературата на Теософското общество, особено тази от Ледбитър и Ани Безант, има твърде много относно силата на растежа и свиването като способност, която специално ще бъде развита в случаите на етерното ясновидство; това обикновено бе във връзка с описанието на ясновидски изследвания на атома. Точно в 1905 г. Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия.
По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области.
/Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/. Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил". /Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/. От лекция 20, държана на 2. януари 1906 г.
към текста >>
Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който
Христос
я е подредил".
Ани Безант бе говорила и писала по този въпрос в различни случаи. Имаше и едно проучване, извършено в сътрудничество на Ледбитър и Безант през 1895 г., което се появи отново по това време под заглавие "Окултна химия", Р. Щайнер отхвърли този начин на представяне като "материалистичен спиритуализъм", така както той отхвърли атомизма на естествената наука като основа на философията в живота, тъй като в тази теософска литература атомите също се възприемаха като основен принцип на всичко съществуващо, вместо да бъдат признати като резултат и агенти на определени духовни въздействия. По същата причина той не говори само за външна техника на етерно уголемяване и намаление, а за факта, че от 20-то столетие нататък едно етерно ясновидство постепенно ще се развие като нова естествена способност на човечеството, чрез която ще стане видимо появяването на Христос в етерните области. /Виж: "Етеризация на кръвта" и "Истинското естество на второто пришествие"/.
Тогава ще има химици и физици, които вече не ще проповядват доктрината, че светът се състои само от материални атоми, а ще учат, че материята е изградена "по начин, по който Христос я е подредил".
/Виж: "Духовното направление на човека и човечеството", гл. 3/. От лекция 20, държана на 2. януари 1906 г. /в този том/ може да се заключи, че когато се казва, че в бъдеще човек ще използва атома за строителна цел, това е свързано с постигане владеенето над етера, над жизнените сили. В една малко по-късна лекция /Мюнхен, 4 декември 1907 г.
към текста >>
Това е Силата на
Христос
, която е описана като "Врил" в "Занони".
Значение има, че само триъгълникът е споменат и нищо не се говори за хексаграма. Но след думите в стенографското копие на Зайлер: "Средновековният окултист изразяваше символа на Светия Граал.. във формата на триъгълник", той е нарисувал един хексаграм, който е могъл да бъде нарисуван само по времето, когато е писал. Двата триъгълника и хексаграмът в настоящия том се възпроизведени от текст 4 на Рибщайн, който дава и най-голямото число диаграми. В текст 6 диаграмите с текста са дадени по следния начин: "Този триъгълник е символ на Светия Граал и също символ за събуждащото се съвършенство в живите.
Това е Силата на Христос, която е описана като "Врил" в "Занони".
Тя съществува понастоящем в елементарно зародишно състояние и в бъдеще ще дойде онази сила, която ще формира истинското съдържание на висшите степени, именно, царското изкуство. Човек трябва да постигне това за себе си съвсем сам, без много да задава въпроси". Текст 6 също съдържа един вариант, който не се намира в другите текстове: "Всичко, което е изразено чрез изкуство, наука и религия, дотолкова, доколкото не е дадено от боговете – и следователно стои под знака на кръста – е извлечено от Свободното масонство. Другите текстове нямат тези диаграми. За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12.
към текста >>
Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на
Христос
и на Венерината еволюция".
За обяснение на хексаграма като символ, виж лекция на Щайнер от 12. януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол.
Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
/*23/ – Текст 1 съдържа думата "Христос" вместо думата "кръст" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "кръст". /*24/ – Съчинено около 1200-1210 г. Най-напред издадено в 1477 г. Забравено за много години и отново станало известно в 1750 г. Първото критично издание на Лахман /1833/ последвано от множество други.
към текста >>
/*23/ – Текст 1 съдържа думата "
Христос
" вместо думата "кръст" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "кръст".
януари 1924 г., съдържаща се в "Розенкройцерството и съвременното посвещение". Лична забележка относно хексаграма е записана от Александър Стракош. В къщата, която е съградена за антропософска работа в Щутгарт, Ландхаус Щрасе 70, в 1911г. хексаграмът бе изработен в горната част на прозорците на главния хол. Стракош, който е очаквал да види пентаграма попитал Рудолф Щайнер за него и получил отговора: "Хексаграмът фактически е знакът на Христос и на Венерината еволюция".
/*23/ – Текст 1 съдържа думата "Христос" вместо думата "кръст" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "кръст".
/*24/ – Съчинено около 1200-1210 г. Най-напред издадено в 1477 г. Забравено за много години и отново станало известно в 1750 г. Първото критично издание на Лахман /1833/ последвано от множество други. Английски преводи 1894 г.
към текста >>
39.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след
Исус
Христос
.
По записки на слушатели, непрегледани от автора. превод от английски: Радослав Радев Целта на тази лекция е да разшири и задълбочи казаното в предишната лекция. Разликата между окултните братства преди и след християнството е, че преди появата на християнството главната им мисия бе да пазят свещеното предание; след него бе да формират и оформят бъдещето. окултната наука не е абстрактна и мъртва, а действена и жива.
Християнският окултизъм произлиза от манихейците, чиито основател, Манес, живя на Земята 300 години след Исус Христос.
Същността на манихейската учение е свързана с доктрината за Доброто и Злото. В обикновената мисъл Добро и Зло са две неизменни величини, едната от която Доброто трябва да унищожи другата Злото. За манихейците обаче Злото е съществена част от Космоса, съдействаща в еволюцията му, и накрая ще бъде погълнато и преобразено от Доброто. Великата черта на Манихейството е, че то изучава ролята на Злото и на страданието в света. За да бъде разбрано развитието на човечеството, то трябва да бъде погледнато в неговата цялост.
към текста >>
Христос
измива краката на апостолите.
И двамата произлизат от същия баща. Какво би трябвало да си помислим за човек, който вярва, че интелигентният брат произлиза от идиота? Това е единия вид грешки, направени от Дарвинизма спрямо расите. Човекът и животното имат общ произход; животните представляват деградация на единия общ предшественик, чието висше развитие се изразява в човека. Това не трябва да ни кара да се гордеем, защото само благодарение на низшите царства висшите раси са били способни да се развият.
Христос измива краката на апостолите.
Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат. В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества камъни, растения, животни и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно.”
към текста >>
40.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
След времето на
Христос
Исус
Посвещението не е същото, както преди Неговото идване.
В резултат на науката определен брой истини, свързани с Природата и света на сетивата които в древни времена бяха известни само на Посветените станаха публично достояние. Познанието, притежавано днес от науката, някога беше под опеката на Мистериите. Посветените винаги са знаели онова, което всички хора бяха предопределени да узнаят. Ето защо Посветените са били наричани пророци. Идването на християнството причини голяма промяна в начина на Посвещаване.
След времето на Христос Исус Посвещението не е същото, както преди Неговото идване.
Ние можем да разберем това само изучавайки устройството на човека и седемте основополагащи принципа на неговото същество. Физическото тяло, видимо за нормалното око и познато на науката. Като чисто физическо същество човекът съответства на минералния свят; той е съчетание на всички физически сили във Вселената. Етерното тяло. Как става възприемаемо то?
към текста >>
41.
VІІ. Евангелието на св. Йоан
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на
Христос
– нещо повече, Самият
Христос
, роден в дълбините на душата.
То бе използвано като инструмент за развитието на мистичния живот на душата. Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките. Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност.
Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата.
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос. Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
към текста >>
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на
Христос
, защото да познаваш вътрешния
Христос
е също да разпознаваш и външния
Христос
.
Нека за начало оставим неговата чисто историческа стойност извън сметките. Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност. Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата.
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.” Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и християнската Мистерия.
към текста >>
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на
Христос
.
Първите четиринадесет стиха на това Евангелие бяха предмет на всекидневна медитация сред розенкройцерите. За тези стихове се считаше, че имаха магическа сила – факт, добре познат на окултистите. Повтаряйки тези стихове в един и същ час, ден след ден без прекъсване, розенкройцерите започваха да виждат в съновидения всички събития, записани в Евангелието и ги преживяваха във вътрешна опитност. Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата. Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос.
Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос.
На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.” Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и християнската Мистерия. Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища.
към текста >>
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия
Христос
, Той не би искал да живее в теб.”
Така в духовно виждане розенкройцерите виждаха живота на Христос – нещо повече, Самият Христос, роден в дълбините на душата. Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос. Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св.
Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и християнската Мистерия. Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени. Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение.
към текста >>
Мисията, изпълнена от
Христос
-
Исус
, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и християнската Мистерия.
Разбира се, те вярваха в действителното и историческо съществуване на Христос, защото да познаваш вътрешния Христос е също да разпознаваш и външния Христос. Днес един материалист може да попита дали факта, че розенкройцерите имаха тези видения, е доказателство за действителното съществуване на Христос. На това окултистът ще отговори: “Ако нямаше око да възприема Слънцето, нямаше да има Слънце; но ако в небесата нямаше Слънце, нямаше да има око което да го възприема. Защото Слънцето е това, което в течение на епохите е формирало и изградило окото, за да може то да съзре светлината.” В този смисъл розенкройцерите казваха: “Евангелието на св. Йоан събужда твоите вътрешни сетива, но ако Го нямаше живия Христос, Той не би искал да живее в теб.”
Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и християнската Мистерия.
Древните Мистерии бяха пазени в храмовите светилища. Посветените бяха онези, които бяха пробудени. Те се бяха научили да работят върху етерното тяло и бяха “второ-родените”, защото можеха да възприемат истината в двоен смисъл: пряко, чрез сън и астрално виждане, и косвено, чрез сетивно възприятие и логика. Посвещението, през което те преминаваха, се извършваше на три степени: живот, смърт и възкресение. Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма.
към текста >>
Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в
Христос
”.
Ученикът прекарваше три дни в саркофаг в гробницата на храма. Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек.
Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”.
Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение.
към текста >>
Христос
представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата.
Неговият Дух бе освобождаван от тялото му; но на третия ден, след призива на йерофанта, Духът слизаше отново долу в тялото от космическите пространства на всемирния живот. Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”.
Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата.
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
към текста >>
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в
Христос
, исторически факт на физическия план.
Човекът бе преобразено, новородено същество. Най-великите гръцки писатели говореха са тези Мистерии с огромна почит и вдъхновение. Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”. Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата.
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план.
Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. “Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
към текста >>
Смъртта на
Христос
бе пълна и завършена смърт във физическия свят.
Платон отиде толкова далеч, за да каже, че единствено Посветеният е достоен за името човек. Това древно посвещение имаше своята връхна точка “в Христос”. Христос представя кристализиралото посвещение на живота на сетивата. Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят.
Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят.
Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. “Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос. Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на християнството.
към текста >>
“Ученикът, когото
Исус
обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия
Христос
.
Всичко, което бе виждано свръхсетивно в Древните Мистерии стана, в Христос, исторически факт на физическия план. Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар.
“Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос. Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на християнството. Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: “Горе е както долу”. На сватбата в Кана водата е превърната във вино.
към текста >>
Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от
Христос
.
Смъртта преминавана от древните Посветени бе само частична смърт в етерния свят. Смъртта на Христос бе пълна и завършена смърт във физическия свят. Възкресяването на Лазар може да се разглежда като момент на преход между древното посвещение и Христовото посвещение. В четвъртото Евангелие не е направено никакво споменаване за самия Йоан преди края на историята за смъртта на Лазар. “Ученикът, когото Исус обичаше” е този, който премина през степените на смърт и възкресение при посвещението и който бе призован за нов живот от гласа на Самия Христос.
Йоан е Лазар, който излезе от гроба след своето посвещение; той надживя смъртта, премината от Христос.
Такъв е мистичният път, скрит в дълбините на християнството. Сватбата в Кана изразява една от най-дълбоките тайни в духовната история на човечеството. Тя е свързана с думите на Хермес: “Горе е както долу”. На сватбата в Кана водата е превърната във вино. Символичното значение на това чудо е, че жертвата на вода щеше да бъде заменена за известно време с жертва на вино.
към текста >>
Думите на
Христос
“Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Когато наближи ерата на християнството, за човекът бе предопределено да навлезе в епоха на концентриране върху земните усилия; той щеше да работи в посока подобряване на земното съществуване, за развитието на интелекта, на логическото и научно разбиране на Природата. Познанието за прераждането, следователно, щеше да бъде загубено за две хиляди години и виното бе средството за тази цел. Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото.
Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.” Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа.
към текста >>
Христос
ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан.
Познанието за прераждането, следователно, щеше да бъде загубено за две хиляди години и виното бе средството за тази цел. Такъв е дълбокия фон на култа към Бакхус, Бога на виното и опиянението. (Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят.
Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан.
Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.” Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога.
към текста >>
Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а
Христос
– Животът, чиито символ са те.
(Бакхус е народния израз на Бог Дионис в Древните Мистерии, на когото трябва да се приписва съвсем различно значение.) Такова е също и символичното значение на сватбата в Кана. Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят. Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей.
Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те.
Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.” Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>
Ето защо
Христос
може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.”
Водата служеше за нуждите на древното жертвоприношение; виното щеше да служи за целите на новото. Думите на Христос “Щастливи са онези, които не са видели и въпреки това са повярвали”, се отнасят към новата епоха когато човекът – изцяло отдаден на земните си задачи – щеше да живее без спомен за своите прераждания и без пряко виждане на божествения свят. Христос ни е оставил един завет в сцената на планината Табор, в Преображението пред Петър, Яков и Йоан. Учениците Го видяха между Илия и Мойсей. Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те.
Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.”
Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето. Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>
Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за
Христос
в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
Илия представя Пътя на Истината, Мойсей – самата Истина; а Христос – Животът, чиито символ са те. Ето защо Христос може да каже за Себе Си: “Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.” Така целият живот е съсредоточен, осветен, задълбочен и преобразен в Христа. Той е символ на миналото на човешката душа чак до нейния първичен източник и загатва нейното бъдеще до точката на съюз с Бога. християнството е не само сила на миналото, но и на бъдещето.
Също както розенкройцерите, днешният окултист учи за Христос в най-вътрешното същество на всяка индивидуалност и, за в бъдеще, в цялото човечество.
към текста >>
42.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където
Христос
измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
3. Тръненият венец. 4. Носенето на кръста. 5. Мистичната смърт. 6. Полагането в гроба. 7. Възкресението.
Измиването на нозете е подготвително упражнение с морален характер, свързан със сцената, където Христос измива краката на учениците преди празника Пасха (Йоан 13): “Истина, истина ви казвам, няма слуга по-горен от господаря си; нито пратеник по-горе от онзи, който го е пратил.” Теологията дава чисто морална интерпретация на този акт и гледа на него просто като на пример за дълбока смиреност и себеотдаване на Учителя към Неговите ученици и Неговото дело.
Розенкройцерите също поддържаха този възглед, но в един по-дълбок смисъл, свързвайки тази история с еволюцията на всички същества в Природата. Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам.
към текста >>
Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че
Исус
Христос
, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
Сцената наистина е едно загатване на закона, че висшето е продукт на низшето. Растението би могло да каже на минерала: Аз съм над теб доколкото имам живот, който ти нямаш; но без теб аз не бих могло да съществувам, защото субстанциите, които ме изхранват, се вземат от теб. Животното също може да каже на растението: - Аз съм над теб, защото имам чувства, желания, способността за волно движение, която ти нямаш; но без храната която ти ми даваш, без твоите листа и плодове, аз не бих могло да живея. И човекът би трябвало да каже на растението: - Аз съм над теб, но на теб аз дължа кислорода, който дишам. На животното той трябва да каже: - Аз имам душа, а ти нямаш; но въпреки това ние сме братя и приятели, въвлечени във великия процес на еволюцията.
Езотеричният смисъл на измиването на нозете е, че Исус Христос, Месията, Божият Син не би могъл да съществува без Апостолите.
Новоприетият, който медитира на тази тема месеци и години, има видение за измиването на нозете в астралния свят по време на сън. Тогава той е готов да премине към втория етап на християнското посвещение. Бичуването – на тази степен човек се учи да устоява на бичуванията на живота. Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение.
към текста >>
В друго видение той вижда самия себе си в
Христос
, Който е бичуван.
Животът носи страдания от всякакъв вид – физически, морални, интелектуални, духовни. Животът се схваща като страшно и непрекъснато мъчение. Ученикът трябва да го понася с пълно равновесие на душата и героичен кураж. Той трябва да спре да познава физически или морален страх. Когато е станал безстрашен, той вижда, насън, сцената на Бичуването.
В друго видение той вижда самия себе си в Христос, Който е бичуван.
Определени признаци във физическия живот съпътстват това събитие. Има усилване на живота на чувствата, едно по-всеобхватно чувство на живот и на любов. В живота на Гьоте ние имаме пример за повишена чувствителност, пренесена в света на интелигентността. След дълги остеологични проучвания на скелета на човека и на животните, както и след сравнително ембрионално проучване, Гьоте стигна до заключението, че в човека трябва да съществува средно-челюстна кост. До неговото време науката отричаше съществуването на тази кост в горната челюст на човека.
към текста >>
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както
Христос
носеше Своя Кръст.
и тъй век подир век от рой жизнени нишки върху стана на Времето, вечно бръмчащ аз на Бога тъка пъстроцветния плащ.” Да идентифицираш себе си с всички същества не означава, че тялото трябва да се презира.
То трябва да бъде носено като някакъв външен обект, дори както Христос носеше Своя Кръст.
Духът трябва владее тялото така, както ръката владее чука. На тази този етап ученикът е съзнателен за окултните сили, спящи в тялото му. В хода на неговите медитации на кожата му може да се появи дори и стигмата. Това е знакът, че той е узрял за петата степен, където, във внезапно озарение, му се разкрива Мистичната Смърт. Мистичната Смърт.
към текста >>
43.
ХІ. Деваканичният свят (Небесата).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Осем столетия преди
Исус
Христос
при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Защото тогава той трябва да се връща? Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа. Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия. Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака.
Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос. 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг. Сред хората на Земята винаги е имало съзнание за връзката им с небесните констелации.
към текста >>
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий
Христос
.
Това възражение щеше да бъде оправдано, ако човек се завръщаше при същите условия. Но като основно правило, той намира една съвсем нова Земя, ново човечество, дори нова Природа. Защото всичко се е развило и той може да влезе в ново ученичество, изпълнявайки нова мисия. Тези променящи се условия на Земята, които определят времето на прераждането, сами по себе си се определят от пътуването на Слънцето през Зодиака. Осем столетия преди Исус Христос при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Овена.
Връзка с това има легендата за Златното Руно и името на Агнеца Божий Христос.
2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Бика, факт изразен в култовете на египетския Апис или на Бика на Митра в Персия. Отново 2160 години преди това при пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Близнаците и ние намираме това изразено в космогонията на най-древните персийци, в двете противоположни фигури на Ормузд и Ариман. Когато бе разрушена цивилизацията на Атлантида и започваше ерата на Ведите, на пролетното равноденствие Слънцето бе в знака на Рака (изписван като знака на Рака), посочващ края на един период и началото на друг. Сред хората на Земята винаги е имало съзнание за връзката им с небесните констелации. Големите периоди на човешката цивилизация са подчинени на небесните цикли и движението на Земята в отношението й спрямо Слънцето и Звездите.
към текста >>
44.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Христос
, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете.
Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св.
към текста >>
Преди идването на
Христос
човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията).
Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.
Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията).
Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството.
към текста >>
Но принципът на
Христос
дойде за да установи равновесие между двата.
Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога. Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността.
Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата.
Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос.
към текста >>
Христос
научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество.
И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога. Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата.
Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество.
Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
към текста >>
По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер,
Христос
.
Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата.
По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос.
Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията.
към текста >>
Христос
Исус
е не само едни Всемирен Принцип;
Христос
е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос.
Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята.
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка.
към текста >>
Христос
дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
към текста >>
За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия
Христос
на Земята в човешко тяло.
Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация.
За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
към текста >>
Откакто дойде на Земята,
Христос
живее в дълбините на всяка човешка душа.
В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка.
Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
към текста >>
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на
Христос
като Изкупител.
Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.
Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител.
В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия.
към текста >>
Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до
Христос
.
Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания.
Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези.
към текста >>
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на
Христос
Исус
.
Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.
Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му. Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест.
към текста >>
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в
Христос
свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа. Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос. Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус.
Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.
Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта.
към текста >>
Карма и
Христос
средството за спасение и Спасителят.
Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни.
Карма и Христос средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”.
към текста >>
Чрез Кармата Действието на
Христос
става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос средството за спасение и Спасителят.
Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”. Пътят на еволюцията води към свободата.
към текста >>
Карма е постепенно изкупление,
Христос
е Изкупителят.
Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.
Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”. Пътят на еволюцията води към свободата. Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество.
към текста >>
Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в
Христос
, той ще бъде свободно същество.
Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят. Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни братства а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”. Пътят на еволюцията води към свободата.
Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество.
Защото ако необходимостта е законът на материалния свят, свободата е законът на духовния свят. Свободата се постига само стъпка по стъпка и няма да бъде напълно проявена в човека преди края на неговата еволюция, когато естеството му ще бъде истински одухотворено.
към текста >>
45.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Представете си, ако днес в съвремието се появи
Христос
Исус
!
Спиритистът казва: Трябва ли духовете да ми докажат, нека да слязат долу при мен. Те трябва, така да се каже, да ме докоснат, тогава ще са възприемаеми за сетивото на усещането ми. Теософът се издига до тях, той иска да се приближи към тях, иска да преобрази душата си така, че да може да разбере духовното. Можете да си създадете представа за това, ако вземете едно просто сравнение. При днешните обстоятелства е трудно дори човек да се издигне до по-висши, инкарнирани в плът духовни същества.
Представете си, ако днес в съвремието се появи Христос Исус!
Как мислите, колко хора ще го признаят? Съвсем не искам да кажа, че някои ще изтичат в полицията, ако се появи някой с претенциите, с които някога е пристъпил Христос. Но става въпрос дали хората са узрели да видят това, което съществува около тях. Още едно сравнение: Една певица5 била поканена на вечеря, но отишла малко късно. Столът ѝ между двамата господина останал празен.
към текста >>
Съвсем не искам да кажа, че някои ще изтичат в полицията, ако се появи някой с претенциите, с които някога е пристъпил
Христос
.
Теософът се издига до тях, той иска да се приближи към тях, иска да преобрази душата си така, че да може да разбере духовното. Можете да си създадете представа за това, ако вземете едно просто сравнение. При днешните обстоятелства е трудно дори човек да се издигне до по-висши, инкарнирани в плът духовни същества. Представете си, ако днес в съвремието се появи Христос Исус! Как мислите, колко хора ще го признаят?
Съвсем не искам да кажа, че някои ще изтичат в полицията, ако се появи някой с претенциите, с които някога е пристъпил Христос.
Но става въпрос дали хората са узрели да видят това, което съществува около тях. Още едно сравнение: Една певица5 била поканена на вечеря, но отишла малко късно. Столът ѝ между двамата господина останал празен. Единият бил Феликс Менделсон, сприятелен с нея, другият бил един господин, когото тя не познавала. Тя разговаряла оживено с Менделсон, а господинът отляво бил много внимателен към нея, поднасял ѝ всякакви учтивости, които обаче ѝ били неприятни.
към текста >>
Ако
Христос
Исус
днес би слязъл при нас и не се покаже такъв, какъвто хората си го представят, те не биха го познали.
Това е прочутият философ Хегел, отговорил Менделсон. Ако тя би била поканена, за да види Хегел, сигурно е щяла да се държи по друг начин. Но без да има понятие кой стои до нея, предположила, че той е глупав човек. Повярвайте, че е напълно възможно да срещнете високо издигната личност, някой учител и да го вземете за глупак. Човек може да познае такива по-висши индивидуалности, когато са инкарнирани в плът, само ако е станал способен за това.
Ако Христос Исус днес би слязъл при нас и не се покаже такъв, какъвто хората си го представят, те не биха го познали.
Това е, което антропософията иска, тя иска да развие и преобрази човека, да го направи способен да познава висшите светове. Но по отношение на днешното ни културно съзнание има една трудност. Става въпрос, че това, което живее във висшия свят, не трябва да слезе при нас, а ние да се издигнем нагоре до него. Ние трябва да станем способни да се изкачим нагоре до по-висшите светове. Когато умрем, единствено това ни дава възможност да достигнем висшите светове по достоен начин.
към текста >>
Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за
Христос
Исус
, те са неговата почва.
Физическият човек наистина е част от земния организъм, част от една цялост. А духовното и душевното са точно същото. Колко често съм подчертавал, че човечеството не би могло да живее, ако не се развиваше благодарение на другите царства. Също така високо развитият човек не може да се развива без нисшия. Нещо духовно не може да съществува, без тези, които са изостанали, както човекът не може да съществува, без животните да са изостанали, както животното не може без растението, а растението без минералите.
Най-добре е изразено това в Евангелието на Йоан при измиването на нозете9: Аз не бих могъл да съществувам без вас... Учениците са необходимост за Христос Исус, те са неговата почва.
Това е голямата истина. Ако погледнете в съдебна зала, виждате съдията да стои на съдийския стол и да се чувства по-нависоко от обвиняемия. Съдията би могъл обаче да помисли и да си каже, че може би в предишен живот е бил заедно с него и е пропуснал да изпълни дълга си към него, затова обвиняемият е станал такъв. Ако би се изследвала кармата му, може би е възможно да се види, че всъщност съдията би трябвало да е този, който седи на мястото на обвиняемия. Цялото човечество наистина е един организъм.
към текста >>
Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на
Христос
и Христовия импулс.
Разликите в мненията не могат никога да са причина да се разделим. Ще се разбираме напълно едва тогава, когато оставяме другият изцяло да важи. Разбира се, че сме още далеч от това схващане на теософското братство и то не може да действа дотогава, докато теософската идея не пусне корени в този смисъл. --------------------------- 1. Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата «теософия» е била заменена, където е било възможно в ранните издания, с думата «духовна наука», «наука за духа» или «антропософия».
Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс.
В настоящото издание това изменение е направено само отчасти. Под думата «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото начало самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания. За трудовете на Рудолф Щайнер се посочва библиографският номер на тома в Събраните съчинения, публикувани на немски език в Дорнах. Виж «Бележки към това издание» в края на книгата. 2. Теософското общество е основано от Елена Петровна Блаватска и Хенри Олкот през 1875 г.
към текста >>
46.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В 1-ви век след
Христос
в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение.
Такива инструменти следва да станат членовете на теософското движение. Каквото тя раздвижи, са такива духовнонаучни истини, каквито сте възприемали в течение на цялата година. Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас. Между нас не са много хора, които имат представа какво означава и ще означава Елена Петровна Блаватска за света. Но какво значение има това?
В 1-ви век след Христос в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение.
За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет. Можем ли тогава да се учудваме, когато днес учени, професори и широки кръгове от образованите не знаят нищо за мисията на госпожа Блаватска или дори имат най-погрешни представи и предразсъдъци за нея? Най-великото, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране. Защото постоянно ще се повтаря, че малкото, незначителното, сигурното може само съвсем постепенно и бавно да бъде преодолявано от голямото бъдеще. Каквото навлезе в света чрез Е. П.
към текста >>
За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си
Исус
от Назарет.
Каквото тя раздвижи, са такива духовнонаучни истини, каквито сте възприемали в течение на цялата година. Индивидуалността, която първоначално имаше да оповести с несравнима самоотверженост великите послания, с които се свързва теософското движение, следва всяка година на този ден да се доближава още по-близко до нас. Между нас не са много хора, които имат представа какво означава и ще означава Елена Петровна Блаватска за света. Но какво значение има това? В 1-ви век след Христос в Рим живее Тацит, историк от несравнимо значение.
За духовното движение, на което се изгражда цялата западна култура, едно столетие след неговото възникване той не е могъл да каже нищо друго за християните16, освен че далеч оттатък границите на Римското царство имало една незначителна секта, която била основана от някакъв си Исус от Назарет.
Можем ли тогава да се учудваме, когато днес учени, професори и широки кръгове от образованите не знаят нищо за мисията на госпожа Блаватска или дори имат най-погрешни представи и предразсъдъци за нея? Най-великото, което навлиза в света, според известни закони трябва да предизвика противоречия, предразсъдъци и неразбиране. Защото постоянно ще се повтаря, че малкото, незначителното, сигурното може само съвсем постепенно и бавно да бъде преодолявано от голямото бъдеще. Каквото навлезе в света чрез Е. П. Блаватска, не е събитие, което може да се прецени след кратко време.
към текста >>
47.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Има дори две съчинения35, които не са безинтересни, макар че изследват дори личността на
Христос
Исус
.
То действително навлиза във важни дейности. Погледнете най-новите издания на книжния пазар. Там ще намерите интересната книжка за болестта на Роберт Шуман34. Един психиатър се занимава между други личности също и с Роберт Шуман и доказва, че е бил нападнат от болестта, наречена в психиатрията Dementia praecox, преждевременно слабоумие. Може би знаете, че не само Роберт Шуман, но също и други човешки величия са били изследвани относно духовната им нагласа – Гьоте, Хайне и редица други.
Има дори две съчинения35, които не са безинтересни, макар че изследват дори личността на Христос Исус.
Всичко това може да се случи в нашето материалистическо време. Такъв психиатър казва36: Ако духът на човека се проявява по необичаен начин, в основата на това лежи определена ненормална човешка организация. Днешният психиатър е наясно, че чрез това, което той нарича духовни средства, не може да се въздейства върху такава болест. Какво се има предвид с това, ще видите веднага. Когато някой, да речем, е обхванат от определена форма на лудост, изживявана в ненормални религиозни представи, в продължение на известно време се е вярвало, че може да му се помогне, като му се представят разумни понятия, следователно чрез убеждаване и излагане на разумни аргументи.
към текста >>
35) Емил Расмусен, «
Исус
.
33) Йоханес Тритемий (1462-1516), 23-годишен става игумен на бенедиктинския манастир Спонхайм, по-късно игумен на шотландския манастир във Вюрцбург. Той написва между другото «Staganographia» и «Полиграфия» като инструкции към окултен символичен шрифт; «Antipalus maleficio-rum», инструкции за опазване от черните магически практики; «De septem intelligentiis libellus», Книгата за седемте планетни духове. Сравни: Изидор Силбернагл «ЙоханесТритемий», второ издание, Регенсбург, 1885 г. 34) П. Й. Мьобиус, «За заболяването на Роберт Шуман», Лайпциг, 1916 г.
35) Емил Расмусен, «Исус.
Сравнително психо-патологично проучване», Лайпциг, 1905 г., де Лоостен (Г. Ломер), «Исус Христос от гледната точка на психиатъра», Бамберг, 1905 г. 36) «Важно е да се познаят всички форми на психичните разстройства, за да разберем как те се отнасят към физическите промени. ...За медицинското становище има, от една страна, нормата и анормалното – от друга. Отклонява ли се даден човек от нормата, от обичайното, от правилото и достига ли отклонението определен размер, който в зависимост от възгледите надхвърля различни показатели на здравето, той е ненормален или болен, което е всъщност едно и също нещо.» П. Й.
към текста >>
Ломер), «
Исус
Христос
от гледната точка на психиатъра», Бамберг, 1905 г.
Сравни: Изидор Силбернагл «ЙоханесТритемий», второ издание, Регенсбург, 1885 г. 34) П. Й. Мьобиус, «За заболяването на Роберт Шуман», Лайпциг, 1916 г. 35) Емил Расмусен, «Исус. Сравнително психо-патологично проучване», Лайпциг, 1905 г., де Лоостен (Г.
Ломер), «Исус Христос от гледната точка на психиатъра», Бамберг, 1905 г.
36) «Важно е да се познаят всички форми на психичните разстройства, за да разберем как те се отнасят към физическите промени. ...За медицинското становище има, от една страна, нормата и анормалното – от друга. Отклонява ли се даден човек от нормата, от обичайното, от правилото и достига ли отклонението определен размер, който в зависимост от възгледите надхвърля различни показатели на здравето, той е ненормален или болен, което е всъщност едно и също нещо.» П. Й. Мьобиус, «Избрани произведения», том II, Лайпциг, 1903г., стр. 6. 37) «В действителността може да се случи при някой, който страда от мания за преследване – какъвто е случаят с Русо, но по-голямата част от пациентите никога не са били преследвани, – ние просто да не знам защо именно представите за преследване са толкова често признаци за заболяване на мозъка.» Пак там, стр. 22.
към текста >>
48.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез
Христос
Исус
.
Вече обясних съвместимостта на християнската идея за спасението с идеята за кармата, но има нови слушатели сега. Срещат се много недоразумения. В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си.
От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус.
Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси. Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението. Това не може да се обедини. Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга – постъпленията.
към текста >>
Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез
Христос
Исус
, вие вярвате в самоспасението.
В много случаи те произлизат от това, че за науката за духа говорят доста хора, които нищо не разбират от това. Твърди се, че кармата означава, че човекът трябва да понесе всички последствия от делата си. Ако е сгрешил нещо, може единствено сам да се освободи от греховете си. От тази гледна точка много теософи обясняват, че това няма нищо общо с мислите за спасението чрез Христос Исус. Науката за духа не можела да приеме спасение чрез друго същество, понеже човекът трябвало сам себе си да спаси.
Християнските теолози оборват това, като казват: Ние вярваме в спасението чрез Христос Исус, вие вярвате в самоспасението.
Това не може да се обедини. Кармата е нещо като жизнен баланс, който може да се сравни с търговски баланс. От едната страна са разходите, от друга – постъпленията. Те се събират и се прави равносметката. Щеше да е странен търговецът, който би казал: Не искам да търгувам, за да не се нарушава равносметката.
към текста >>
Това е
Христос
Исус
.
Именно понеже кармата съществува, можете да се намесите в жизнената сметка на тези двама. Има хора, които могат да помогнат на трима, четирима, дори на стотина. Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него.
Това е Христос Исус.
Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата. Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец. Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание.
към текста >>
Спасението чрез
Христос
Исус
напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец.
Такива хора няма да кажат: Не бива да помогна на другите, понеже се намесвам в кармата им. Те наистина ще им помогнат. Едно могъщо в най-висш смисъл същество, което е встъпило веднъж в света, може да дари такава помощ на онези хора, които се придържат към него. Това е Христос Исус. Чрез това, че спасението е предизвикано от един вид зло, не противоречи на закона на кармата.
Спасението чрез Христос Исус напълно е съвместимо със закона на кармата, също както помощта на богатия при банкрутиралия търговец.
Недоразуменията произлизат оттам, че теософите не са разбрали кармата основно, а теолозите не са се погрижили за това. Именно същността и важността на делото на това висше същество свидетелства, че кармическият закон съществува. Ако някога в бъдещето тези неща бъдат разбрани правилно, ще се види колко малко науката за духа е противник на каквото и да било вероизповедание, изградено върху основата на истината, и колко много тя довежда до правилното разбиране на такова вероизповедание. Ако така схванете закона на кармата в няколко случаи, ще почувствате, че прозирате в най-дълбоката необходимост на духовния живот. Кармическия закон го схваща правилно само онзи, който не го превръща в теоретическо познание, а го приеме и в света на чувствата и усещанията си.
към текста >>
49.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Учителят води ученика до
Христос
Исус
, той е посредникът.
Своеобразното на ориенталския път на йога изисква това отношение да е възможно най-строгото. Гуруто е непрекословеният авторитет за ученика. Ако не е така, обучението не може да има правилния успех. Ориенталското йога-обучение изобщо не е възможно без строгото подчинение на авторитета на гуруто. При християнско-гностическия и при кабалистическия път съществува по-свободно отношение към учителя на физическия план.
Учителят води ученика до Христос Исус, той е посредникът.
А при розенкройцерския път гуруто, учителят все повече става приятел, чийто авторитет почива на вътрешно съгласие. Тук не е възможно друго отношение, освен строго личното отношение на доверие. Ако се появи само малко недоверие между ученик и учител, съюзът, който трябва да съществува между двамата, ще бъде разкъсан и силите, които съществуват между учител и ученик, повече няма да действат. Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител. Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него.
към текста >>
50.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият
Христос
.
Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания.
Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.
Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
към текста >>
Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато
Христос
ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос. Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора!
Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.
Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини.
към текста >>
На днешен език думата би означавала «
Христос
»79.
Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис78. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите.
На днешен език думата би означавала «Христос»79.
Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час. Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Тогава само Слънцето на духа живее в него и с блясъка си скрива мрака на материята.
към текста >>
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на
Христос
, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя.
Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Тогава само Слънцето на духа живее в него и с блясъка си скрива мрака на материята. Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие. Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака.
За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя.
Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв. Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила.
към текста >>
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия
Христос
, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява.
Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.
Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява.
Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака.
към текста >>
Хората чувствали, че
Христос
следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието. Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен.
Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот. В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението.
към текста >>
Преди да се заговори за
Христос
, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой.
Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието. Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа.
Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой.
С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот. В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението.
към текста >>
С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с
Христос
.
Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието. Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа. Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой.
С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос.
Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот. В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението. Те стават посредници между външния свят на материалния живот и вътрешния свят на духовния живот, не принадлежат повече към материалния свят, но още не и на духовния.
към текста >>
Така
Христос
е наречен «Лъвът от племето на Юда».
Такива гарвани срещаме навсякъде, където те изпълняват ролята на пратеници, носещи известия от единия до другия свят. Срещаме ги и в немските легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер. Втората степен, «окултен», води ученика през портата вътре в храма на посвещението. Там той се издига до третата степен, «борец», който пристъпва пред света, за да извести окултните истини, изживени вътре в храма. Четвъртата степен, «лъв», постига човекът, чието съзнание се простира не само в рамките на отделния човек, а в рамките на цялото племе.
Така Христос е наречен «Лъвът от племето на Юда».
Петата степен постига човекът, чието съзнание още повече се разширява, който обхваща в съзнанието си цял един народ. Този човек няма повече собствено име. Той се наричал с името на народа, към който принадлежал. Той бил наричан например «персиец», «евреин». Разбираме защо например Натанаил81 е наричан «истински израилтянин», защото е достигнал петата степен на посвещението.
към текста >>
Такъв слънчев герой е също и
Христос
за първите две столетия.
Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота. При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път.
Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия.
Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора. Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус.
към текста >>
Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на
Христос
Исус
, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник.
И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота. При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път. Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой.
Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник.
В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора. Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът.
към текста >>
Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как
Исус
е роден в обора.
Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път. Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите.
Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора.
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът. Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството.
към текста >>
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето –
Христос
Исус
.
Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора.
Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус.
С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът. Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството.
към текста >>
От същото дърво е издялан кръстът на
Христос
Исус
, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва.
От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво. Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите: И докато не изживееш това умри и бъди,
към текста >>
В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на
Христос
Исус
като нов, извиращ живот.
това умри и бъди, си само мрачен гост на тъмната Земя.83 Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение.
В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот.
Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза. Висшата троичност на човека се представя чрез триъгълника като символ за духа-себе, духа-живот и човека-дух.
към текста >>
И ние ще можем да празнуваме празника на
Христос
като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството.
Той е смисълът на Земята, великият слънчев герой, роден през Свещената коледна нощ, понеже най-висшата светлина заблестява в най-дълбокия мрак. Човекът върви към бъдеще, когато светлината следва да бъде родена в него, когато едни думи ще бъдат заменени с други, когато няма вече да се казва, че мракът не може да разбере, да познае светлината, а истината трябва да прозвучи нагоре в мировото пространство и мракът ще познае светлината, заблестяла към нас от звездата на човечеството. Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят.
И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството.
Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас. Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос. ----------------------------------------------- 76) Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност. 77) Р.
към текста >>
Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на
Христос
.
Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството. Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас.
Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
----------------------------------------------- 76) Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност. 77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов. 78) В гръцката митология пратеничката на боговете.
към текста >>
79) На гръцки означава XQICTOC,
Христос
, Помазания, според термина иврит Месия.
76) Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност. 77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов. 78) В гръцката митология пратеничката на боговете. В други записки стои: едно изображение на свещената Изис.
79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец. За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos».
към текста >>
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC,
Христос
означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец.
77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов. 78) В гръцката митология пратеничката на боговете. В други записки стои: едно изображение на свещената Изис. 79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия.
Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец.
За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos». 80) Йоан: 3,30.
към текста >>
51.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия
Христос
Исус
.
Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог. На Запад, именно сред християните, на мястото на медитацията се ползва молитвата, чрез която християнинът се издига до своя бог, опитва се по свой начин да получи достъп до висшите светове.
Преди всичко трябва да си изясним, че това, което в много случаи се смята за молитва, в никакъв случай не би важало за молитва в прахристиянски смисъл, а още повече в смисъла на основателя на християнската религия, самия Христос Исус.
В истинския християнски смисъл молитва никога не представлява това, което отделният човек измолва от своя бог, което следва да задоволи собствените му егоистични желания. Когато някой измолва или изпросва изпълнението на личните си желания, естествено много скоро се стига дотам съвсем да изпусне от вниманието си универсалността и обхватността в изпълняване на търсеното чрез молитвата. Той предполага, че Бог ще задоволи именно неговите желания. Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време.
към текста >>
Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която
Христос
Исус
е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време. Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се.
Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
Каквото и да се изпросва и измолва, това основно настроение трябва да трепти в душата на молителя като светъл обертон, ако той иска да се моли по християнски. Тогава молитвата ще стане средство за човека да се издигне нагоре във висшите духовни области, за да може да почувства Бог в себе си. Но тогава тази молитва ще допринесе да се изключат всяко егоистично желание и волев импулс в смисъла на думите: «Да бъде не моята, а Твоята воля.»86 От нея ще последва сливане, потъване в божествения свят. Ако това душевно настроение се постигне като истинско молитвено настроение, тогава християнската молитва е точно това, каквото е медитацията, но с повече чувствено обагряне. Нищо друго не е била християнската молитва първоначално, освен това, което е медитацията.
към текста >>
И великият посветен, основателят на християнството
Христос
Исус
, в момента, когато е дал молитвата, е имал предвид седемте члена на човешката същност.
Всичко, което някога е съществувало в големите религиозни общества като медитационни мантри, е произлязло от тайната наука. Можете да вземете всички истински молитви и да ги разнищите дума по дума, никога няма да откриете, че в тях има само произволно подредени думи. Не, че се е следвал някакъв тъмен инстинкт и някой е подредил хубави думи, не! Великите мъдреци са извлекли молитвените формули от съкровищата на мъдростта, които днес се наричат наука за духа. Няма истински молитвени формули, които да не са родени от великата мъдрост.
И великият посветен, основателят на християнството Христос Исус, в момента, когато е дал молитвата, е имал предвид седемте члена на човешката същност.
Той е дал в молитвата израз на тази седемчленна същност на човека. Така са подредени всички молитви. Не биха ли били така подредени, нямаше да имат сила да действат през хилядолетията. Само подреденото в този смисъл има сила да действа също и в наивния човек, който дори не разбира смисъла на думите. Сравняване на живеещото в душата на човека с разиграващото се в природата ще изясни това.
към текста >>
52.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият –
Христос
Исус
, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека.
Тези картини, които многократно се опират на сетивните представи, са запазени в религиозните документи, доколкото е било възможно. Например винаги се е говорило за познанието като за светлина, а за мъдростта като един вид течен елемент, като за вода. Винаги, когато наблюдавате точно, ще откриете същите картини и в най-старите времена. Това има съвсем определено основание и днес ще обобщим някои неща от вече познатото, за да разберем правилно как най-старите учители на човечеството са въздействали върху народите, на които са дарили благото на религиозните учения. Ако искаме да си изясним как са въздействали религиозните основатели, които означаваме като великите посветени, т. е.
Хермес, Заратустра, Буда, Мойсей и най-великият – Христос Исус, трябва още веднъж да вникнем в разликата между обикновеното и астралното, или имагинативното съзнание на човека.
Днес обикновеният човек от сутрин до вечер има това, което наричаме предметно съзнание. То му показва нещата така, че те му изглеждат като стоящи извън самия него, със свойства, възприемани чрез неговите сетива. Това съзнание не е единственото. За повечето днешни хора другите състояния на съзнанието са скрити, потънали са в неопределена смътност, наричана сън без сънища, който обаче има определено значение за посветения. За посветения, който познава света зад физическите явления, съществува съзнание също и във времето от заспиването до събуждането, в което той не възприема същите неща, каквито те са тук, но възприема един сам по себе си свят.
към текста >>
53.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат
Христос
Исус
като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството.
Хора, които се доближат до този мироглед, трябва все повече да свикват да опознават от различни страни великата мирова мисия на духовнонаучното движение и в света все повече трябва да се наложи убеждението, че това движение не може да е тук, за да основе нова вяра, нова секта или нещо подобно. Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството. Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората. То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи. Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко.
Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството.
Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество. Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене. И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух. Но религиозните документи не са затова тук, за да се опростяват. Няма дълбочина, която да е достатъчно дълбока, и мъдрост, която да е достатъчно мъдра, за да повдигне булото, лежащо отгоре.
към текста >>
Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на
Исус
от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество.
Времената, през които е можело да се основават нови вероизповедания или нови специални религии, са отминали, и бъдещето на религиозното развитие лежи в усъвършенстването на съществуващите религии до единна религия на човечеството. Движението за духовно познание не иска да проповядва нова религия на хората. То иска да бъде инструмент, с чиято помощ да се разберат и осъзнаят дълбоките религиозни истини, съдържащи се в религиозните документи. Тук често е било посочвано, че насоката на времето днес както в теологичните, също така и в останалите религиозни кръгове е да се опростяват религиозните истини, да не се схващат достатъчно дълбоко. Колко са доволни днес хората в такива кръгове, когато се стремят да схванат Христос Исус като простия мъж от Назарет93, образ, който наистина на драго се представя като висш идеал на човечеството, подобен на Сократ, Платон, Гьоте или Шилер, но не искат да го издигнат повече от средноаритметическата мярка на човечеството.
Хората са далеч от мисълта да се запитат, дали в тялото на Исус от Назарет не е живяло нещо, надхвърлящо всичко в обикновеното човечество.
Изглежда, че днешното човечество далеч е задминало стария гностически въпрос, който се нуждае от цялата човешка мъдрост, за да се разбере какво всъщност е станало в началото на нашето летоброене. И така хората са доволни, когато с няколко морални проповеди и съвсем прости изречения се търси да се схване една толкова голяма истина като греха срещу Светия дух. Но религиозните документи не са затова тук, за да се опростяват. Няма дълбочина, която да е достатъчно дълбока, и мъдрост, която да е достатъчно мъдра, за да повдигне булото, лежащо отгоре. Не бива и нищо да се внася, когато се търси да се разбере дълбокият смисъл.
към текста >>
Това в езотеричното християнство се нарича
Христос
.
Знаем също, че азът действа преобразуващо, облагородяващо и просветляващо също и върху етерното или жизненото тяло. Докато в обикновения външен материален и духовен живот моралният културен живот действа облагородяващо върху астралното тяло, при етерното тяло на човека преобразуващо и облагородяващо действа това, което той възприема от религията и изкуството, където усеща вечното във временната му форма. Импулсите на изкуството действат по-силно от моралното възпитание, по-силно от това, което се намира сред човечеството като правен и държавнически живот, понеже в истинското художествено произведение прозира вечното и нетленното. Но религиозните импулси въздействат най-силно върху етерното тяло. Под влиянието на такива импулси част от етерното тяло се оформя така, че да се превърне в Будхи, в Логоса, в Словото.
Това в езотеричното християнство се нарича Христос.
При такова разглеждане трябва винаги да имаме предвид, че докато се занимаваме с науката за духа, не следваме някаква сива теория, не и нещо отвлечено и чуждо на живота, а търсим това в духовното, чрез което можем непосредствено да въздействаме облагородяващо и пречистващо върху тези тела. Само когато успеем да схванем, изживеем и внесем духовното в живота, ще можем да го пронижем и одухотворим с това, което сме изследвали в духовния свят. Тогава прилагаме практическо духовно познание. Не става въпрос за измисляне, а за това, духът да се влее в нашата култура. Затова също и на такова място, където говорим за преобразуването на човешките тела, подобава да обърнем вниманието към нещо практическо, именно към това, което всъщност иска да ни каже разглеждането на такива думи.
към текста >>
Напълно съзнателно моята книга не е наречена «Мистиката на християнството», а «Християнството като мистичен факт», което означава, че самото християнство е мистичен факт и е разбираемо само когато се знае, че с появата на
Христос
Исус
се е променила цялата духовна конфигурация на нашата земна планета.
Действал е най-мощно в кръвта. А чрез какво човекът е бил воден към посвещението? Той е бил довеждан до него, като се е въздействало върху кръвта му. Това са дълбоки и обширни мистерии от древността. Християнството се разбира зле от този, който го разглежда само като външен процес.
Напълно съзнателно моята книга не е наречена «Мистиката на християнството», а «Християнството като мистичен факт», което означава, че самото християнство е мистичен факт и е разбираемо само когато се знае, че с появата на Христос Исус се е променила цялата духовна конфигурация на нашата земна планета.
Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората. Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще. Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера.
към текста >>
Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на
Христос
и проследявате събитията далеч в бъдеще.
Той е бил довеждан до него, като се е въздействало върху кръвта му. Това са дълбоки и обширни мистерии от древността. Християнството се разбира зле от този, който го разглежда само като външен процес. Напълно съзнателно моята книга не е наречена «Мистиката на християнството», а «Християнството като мистичен факт», което означава, че самото християнство е мистичен факт и е разбираемо само когато се знае, че с появата на Христос Исус се е променила цялата духовна конфигурация на нашата земна планета. Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората.
Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще.
Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно. Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще. Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера. Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка. Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството.
към текста >>
Бихте видели, че с появата на
Христос
Исус
астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще.
Християнството се разбира зле от този, който го разглежда само като външен процес. Напълно съзнателно моята книга не е наречена «Мистиката на християнството», а «Християнството като мистичен факт», което означава, че самото християнство е мистичен факт и е разбираемо само когато се знае, че с появата на Христос Исус се е променила цялата духовна конфигурация на нашата земна планета. Представете си, че се намирате на далечна планета и като ясновидец можете да гледате надолу Земята, атмосферата на Земята, астралното тяло на Земята, всичко, което е общото астрално тяло на Земята и каквото там се вълнува, кипи и извира от астралните тела на животните и хората. Представете си, че сте можели да виждате долу няколко столетия преди раждането на Христос и проследявате събитията далеч в бъдеще. Ако можете да ги проследите, бихте видели нещо своеобразно.
Бихте видели, че с появата на Христос Исус астралната атмосфера основно се е променила, направила е могъщ скок, така че е получила нова окраска за цялото бъдеще.
Нещо ново е настъпило в земната духовна атмосфера. Който не признава, че духовно сега има нещо друго тук, на Земята, което не е съществувало преди хилядолетия, не разбира християнството с неговата подготовка. Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството. Ако размишлявате така, ще разберете духовното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава. Малките кръвни съюзи постепенно се разширяват до големия братски съюз, който следва да обхване всички хора на Земята, където всеки човек казва брат на другия човек, където човекът напуска «майка, баща, братя и сестри».
към текста >>
Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил
Христос
Исус
.
Само който наблюдава, че е дошло нещо реално и истинско като нов примес, знае какво е станало в началото на християнството. Ако размишлявате така, ще разберете духовното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава. Малките кръвни съюзи постепенно се разширяват до големия братски съюз, който следва да обхване всички хора на Земята, където всеки човек казва брат на другия човек, където човекът напуска «майка, баща, братя и сестри». Всичко, което кръвта е подготвяла в един вид групов аз, в един аз, който надхвърля обикновения аз, трябва да изчезне от Земята. И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество.
Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил Христос Исус.
Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта. Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност. Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива. Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя. Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните!
към текста >>
Оттам мисията на
Христос
Исус
и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
Ако размишлявате така, ще разберете духовното преобразяване на земната планета, и ще трябва да си кажете: Всички тесни кръвни връзки се разкъсват, всичко, задържало хората в малките кръвни общности, постепенно се разрушава. Малките кръвни съюзи постепенно се разширяват до големия братски съюз, който следва да обхване всички хора на Земята, където всеки човек казва брат на другия човек, където човекът напуска «майка, баща, братя и сестри». Всичко, което кръвта е подготвяла в един вид групов аз, в един аз, който надхвърля обикновения аз, трябва да изчезне от Земята. И когато Земята е готова да стане ново астрално кълбо, ще е узрял плодът, всички съюзи ще са разкъсани и един велик съюз ще обхване цялото човечество. Задачата, импулсът и силата да основе такъв братски съюз, си е поставил Христос Исус.
Оттам мисията на Христос Исус и идеалът на християнството се изразява с думите: «Който не напусне баща, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Оттам произлиза и отговорът: «Това не е майка ми; майка ми и братята ми са тези, които следват волята на Отца.» Това е новият дух, който следва да дойде в човечеството на мястото на принципа на кръвта.
Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност. Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива. Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя. Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните! Защо тя изтича?
към текста >>
Защо изобщо се говори за изтичащата кръв на
Христос
Исус
?
Моля ви, каквото кажа сега, да не се взима за картина, за символ, а за реалност. Днешното материалистическо човечество трудно приема такива неща като реалност, но те са такива. Нека да разгледаме издигнатия кръст, преди всичко кръвта, изтичаща от раните на Спасителя. Бъдете наясно какво означава световно-исторически кръвта, изтичаща от раните! Защо тя изтича?
Защо изобщо се говори за изтичащата кръв на Христос Исус?
Кое е основало всички тясно свързани общности? Кое е свързвало малките племена? Кое трябва да изгуби значението си в тези тесни граници, ако следва цялото човечество да се разшири до братския съюз? Кръвта. Когато цялото човечество вече е узряло за братския съюз, не може повече да зависи от кръвта какво ще въздейства върху аза, какво пулсира в аза. Заради това от Христовите рани е трябвало да изтече излишната кръв, кръвта, която не позволява човечеството да разшири аза си до универсален аз.
към текста >>
Светият дух подготвя това, което следва да стане чрез кръвта на Сина, Логоса,
Христос
.
Но индивидуалната самостоятелност ще израства и ще се увеличава в същата степен, в каквато кръвното родство умира. Че такова въздействие е било упражнено чрез Събитието на Голгота, виждате в това, че оттогава, откогато Събитието следва да обхване цялата Земя, религиозният импулс е получил най-високо значение. Всичко, което се е случило там, е било подготвено и е подготовка. Въздействието започва, когато на Петдесятница се излива Светият дух. Когато човек говори така, като че ли говори от душата на другия, следователно не вече егоистично, най-добре ще бъде сравнено с времето, когато апостолите започват да говорят с всички хора на различни езици.
Светият дух подготвя това, което следва да стане чрез кръвта на Сина, Логоса, Христос.
Нека да се върнем към древния посветителски принцип. Той е бил свързан с авторитета. Всички гледали нагоре към посветените и получавали импулсите от тях. Но принципът на авторитета все повече отслабва. Има привидно противоречие.
към текста >>
Щом от
Христос
е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз.
Когато човек е наясно, че няма особена гледна точка относно единната мъдрост, че всяко заставане на особена гледна точка не представлява друго, освен че човек не е стигнал достатъчно далеч, едва тогава може да се разбере идеята за Светия дух. Само несъвършеният човек има своята гледна точка. Човекът, който се доближава до духа на истината, няма гледна точка. Той знае, че се отдава самоотвержено на праединната мъдрост. Както всички растения се накланят към единното Слънце, така хората ще се обединят, ще се наклонят към Единия, понеже единният дух на мъдростта живее в тях.
Щом от Христос е изтекло това, което първоначално е свързвало хората в кръвта, мъдростта отново ще ни обедини в братски съюз.
В чудото на Петдесятница това е изразено по прекрасен начин така, че апостолите разширяват братския съюз до съюз на човечеството и говорят на език, който всички разбират. Това все повече трябва да се прояви, и то при най-висшето изграждане на индивидуалността. Всички нас ни обединява духът на истината. Всички други неща в човешката природа ще се развият много по-късно, в други планетни въплъщения. Но това, което действа и живее, докато Земята стигне до своя завършек, е обединяващата мъдрост, която ни е разкрита, както преди е била разкрита само на посветените.
към текста >>
54.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на
Христос
Исус
се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
Днес ще говорим за Мистерията на Голгота и с това същевременно ще направим едно духовно-научно великденско разглеждане. Преди осем дни можах да посоча тук, че Мистерията на Голгота има значение не само в историческото развитие на човечеството, подобно на друго историческо явление, но че тя има огромно значение за цялото земно развитие, доколкото към това земно развитие естествено причисляваме и хората. Още тогава можах да посоча как би изглеждало преобразуването на нашата планета на някой наблюдател на земното кълбо, който от далечна планета би могъл да разглежда нашата планета в течение на хилядолетията. Действително очи, които биха гледали надолу от далечна планета, биха видели как изгледът на Земята се е променил от преди няколко хиляди години. И ако очите са ясновиждащи, т. е.
такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга.
Както човекът има физическо, етерно и астрално тяло, така и Земята има физическо, етерно и астрално тяло. Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята. С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята. Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения.
към текста >>
Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на
Христос
Исус
.
И ако очите са ясновиждащи, т. е. такива, които не виждат само какво протича във физическата същност на нашата планета, а могат да наблюдават също духовното преобразуване, биха видели, че с появата на Христос Исус се променя цялата духовна атмосфера на Земята, тя става друга. Както човекът има физическо, етерно и астрално тяло, така и Земята има физическо, етерно и астрално тяло. Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята. С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята.
Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус.
Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения. Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго. Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос. Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена. С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира.
към текста >>
Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на
Христос
.
Всички ние не само сме обгърнати с въздуха, но също и с етерното и астралното тяло на Земята. С физическото си тяло живеем не само във въздуха, но също и в етерното и астралното тяло на Земята, и един такъв наблюдател би видял с ясновиждащите си очи етерното и астралното тяло на Земята. Етерното и астралното тяло на Земята са имали определен цвят и определени движения до появата на Христос Исус. Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения. Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго.
Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос.
Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена. С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира. Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята. Ако искаме да разберем за какво става въпрос, трябва да разгледаме цялото земно развитие още веднъж. Трябва да отидем назад до епохата на земното развитие, в която, така да се каже, човекът се появява в настоящия си образ.
към текста >>
Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на
Христос
Исус
узреят и се поемат от Земята.
Оттогава те се променят и се появяват нови цветове и движения. Това събитие е толкова дълбокопроникващо, че цялото духовно съдържание на Земята става друго. Не бива да схващате това така, като че ли е станало изведнъж с раждането, страданията и смъртта на Христос. Промяната е била подготвяна столетия наред в духовната същност на нашата планета, а също и днес още не е завършена. С ясновиждащите очи все още би могло да се види как това, което Земята е получила тогава като нов духовен импулс, все още се сгъстява и консолидира.
Ще трае още дълго, докато всички плодове свързани с появата на Христос Исус узреят и се поемат от Земята.
Ако искаме да разберем за какво става въпрос, трябва да разгледаме цялото земно развитие още веднъж. Трябва да отидем назад до епохата на земното развитие, в която, така да се каже, човекът се появява в настоящия си образ. Наричаме я лемурийската епоха. До тази епоха стигаме, ако преминем назад през различните исторически епохи на нашия настоящ период на развитие. Сега живеем в така наречения пети културен период на петата главна епоха на нашата Земя.
към текста >>
В християнската езотерика той се нарича Логос, самият
Христос
, единният дух на човешкия род на Земята.
По-голямо обединение в огромен единен братски съюз не е възможно по този начин. Такова обединяване на цялото човечество на Земята става възможно и постепенно ще се осъществява само чрез това, че освен изливането на духа като много народностни души и одушевяването на хората с него, протича и нещо друго, което е живяло в топлината на Земята, но не във въздуха, и тази всеобща същност протича в хората. Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен.
В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята.
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух.
към текста >>
И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на
Христос
или будхи, живота-дух.
Което първоначално протича, се нарича Свети дух от християнската езотерика. Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността.
И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух.
До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос.
към текста >>
До момента, в който
Христос
Исус
се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство.
Всъщност, когато се говори за слезлите древни духове, би трябвало да се говори за много свещени духове, за много Яхве-та. Но когато се говори за духа, който се съдържа в общата топлина, тогава може да се говори само за един-единствен. В християнската езотерика той се нарича Логос, самият Христос, единният дух на човешкия род на Земята. Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух.
До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство.
Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката.
към текста >>
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където
Христос
Исус
сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух.
Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално. Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще. И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята.
към текста >>
Хляб. Той яде хляба, който е тялото на
Христос
.
И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос.
И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално. Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще. И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз.
към текста >>
Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди
Христос
и след
Христос
и ще се излива и в бъдеще.
Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката. Това трябва да се приеме напълно буквално.
Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще.
И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия. Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос. Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета.
към текста >>
Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи,
Христос
.
Това трябва да се приеме напълно буквално. Също както в лемурийската епоха в отделните индивиди се е изляло по нещо от елемента на духа, на духа Яхве, също така Христовият дух, чието тяло е в топлината на кръвта, постепенно се е изливал във времената преди Христос и след Христос и ще се излива и в бъдеще. И когато целият Христов дух се излее в човешките индивидуалности, тогава християнството, великото човешко братство ще е завладяло Земята. Тогава изобщо няма да съществува никакво съзнание за клики и малки съюзи, а само съзнанието, че човечеството е братски съюз. Въпреки най-голямото индивидуализиране, всеки ще бъде привлечен към другия.
Малките племенни и народни общности ще отстъпят място на общността на живота-дух, будхи, Христос.
Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета. То би могло да проследи как Христовият дух изцяло се е разгръщал някога в това, което обкръжава Земята, и как постепенно се излива в отделните хора. То ще види как Земята все повече и повече се променя. Ще се появят други багри и настроения. Което е било в обкръжението на Земята, ще трябва сега да се търси в отделния човек.
към текста >>
Това означава появата на
Христос
Исус
и това е космическото му значение.
Това ще види ясновиждащото душевно око, ако погледне надолу към нашата планета. То би могло да проследи как Христовият дух изцяло се е разгръщал някога в това, което обкръжава Земята, и как постепенно се излива в отделните хора. То ще види как Земята все повече и повече се променя. Ще се появят други багри и настроения. Което е било в обкръжението на Земята, ще трябва сега да се търси в отделния човек.
Това означава появата на Христос Исус и това е космическото му значение.
Всичко, което иначе бихте могли да видите в духовното развитие на нашата Земя, е подготовка. Появата на Христос се е подготвяла в течение на столетията. Подготвяло се е значимото събитие за цялото космическо земно развитие, като Той показва как ще се преодолеят тесните племенни граници. Познавате Меркурий, Хермес Трисмегист, персиеца Заратустра, индиеца Кришна, Буда, гръцкия Питагор. Христовият дух, който преди е бил в обкръжението на Земята, започва да навлиза в хората.
към текста >>
Появата на
Христос
се е подготвяла в течение на столетията.
То ще види как Земята все повече и повече се променя. Ще се появят други багри и настроения. Което е било в обкръжението на Земята, ще трябва сега да се търси в отделния човек. Това означава появата на Христос Исус и това е космическото му значение. Всичко, което иначе бихте могли да видите в духовното развитие на нашата Земя, е подготовка.
Появата на Христос се е подготвяла в течение на столетията.
Подготвяло се е значимото събитие за цялото космическо земно развитие, като Той показва как ще се преодолеят тесните племенни граници. Познавате Меркурий, Хермес Трисмегист, персиеца Заратустра, индиеца Кришна, Буда, гръцкия Питагор. Христовият дух, който преди е бил в обкръжението на Земята, започва да навлиза в хората. Тогава започва епохата на основателите на религиите, в която виждаме да се засилва процесът на преобразяването и в която се учим все повече да разбираме духа на християнството. Какво е могло да предизвика изливането на духа?
към текста >>
Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на
Христос
.
Тази любов е била обусловена от природата. Кръвта е била привличана от кръвта и в това привличане от кръв на кръв се изразявала взаимната принадлежност на хората. Но когато хората от кръвната общност се развиват по-нататък, започват да си симпатизират поединично. Поради това се развиват по-малките взаимовръзки – семейства и съюзи – и те отново се обединяват в по-големите общности. Но отделните хора стават по-егоистични и самолюбиви.
Така че, от една страна, човечеството става все по-егоистично и самолюбиво, а от друга – в него навлиза обединяващото влияние на Христос.
От една страна, имаме индивидуализирането, самостоятелността на индивида, от друга – обединяващия дух на християнството. Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух. Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм.
към текста >>
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на
Христос
Исус
на кръста, то е било пожертвано.
Само когато тези две течения напълно се изживеят, ще бъде постигнато едно състояние на Земята, в което всеки ще бъде самостоятелен и същевременно ще е свързан с всички, понеже всеки ще бъде проникнат от така наречения Христов дух. Трябва да сме наясно, че всичко това е свързано с кръвта и че в човешката кръв първоначално се проявява това, което довежда до чувството и усещането, което действа в кръвното родство и предизвиква кръвната (инстинктивната) любов, като чувствата постепенно стават все по-егоистични. Самолюбието се изявява все повече чрез кръвта. Тайната на човешкото развитие е, че кръвта проявява все по-голям егоизъм. Станалата егоистична кръв трябва да бъде преодоляна.
Каквото е било излишен егоизъм в човешката кръв, изтича мистично-реално от раните на Христос Исус на кръста, то е било пожертвано.
Ако тази кръв не бе изтекла, егоизмът в кръвта на човека е щял все повече да се увеличава в течение на развитието. Пречистването на кръвта от егоизма е предизвикано чрез Мистерията на Голгота. Чрез тази постъпка от любов човешката кръв е спасена от своя егоизъм. Който вижда само, че един човек виси на кръста и кърви, понеже е прободен с копие, не разбира космическото значение на станалото на Голгота. Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си.
към текста >>
Колкото повече
Христос
навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец.
Дълбокото мистично значение на този процес лежи в това, че представя кръвта, която човечеството трябва да изгуби заради спасението си. Никой не може да разбере християнството, ако разбира тези неща само материалистически, ако познава само материалния процес, но не и духовното, съдържащо се в него. Но духовното е регенериращото въздействие на кръвта на Спасителя, изтекла на кръста. Ще разберем по-нататъшното развитие на човечеството само ако схванем колко решаващ е този факт и как огромната промяна в духовната човешка еволюция на Земята е свързана с него. Проследи ли се развитието на Земята, се вижда, че в древните времена, преди Христовият принцип да е навлязъл в човешката душа, дълбоките мистерии на духа са се знаели и пазели в мистерийните школи и култови места.
Колкото повече Христос навлиза в света, толкова повече се разгръщат мистериите на Сина, а в бъдеще ще се изучават мистериите на Отец.
Те вече са ни предизвестени в Апокалипсиса. Нека се върнем към мистериите на духа. Първо те са били основани на място, което се намира между Европа и Америка и отдавна е потънало. Там е основана школата на великите адепти, там са били инаугурирани, внесени в хората мистериите на духа, които се разпространяват и до наше време. Издържалите изпитите за зрелост са могли да бъдат посветени в мистериите на духа.
към текста >>
Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в
Христос
Исус
за цялото човечество.
Тя усещала, че азът е станал гражданин на по-висшите светове, че азът е присъствал във висшите светове и сега може да пристъпи пред хората и да говори за своите изживявания. Когато човекът говори така за духовния свят, той е вестител на духа във физическия свят, мисионер на духа. И това се изразява в думите: « Eli, Eli, lama sabachthani! »104 Това означава: Господи мой, Господи мой, как ме прослави! Това е, което е можело да се чуе от устните на всеки, който е бил посвещаван по този начин.
Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество.
Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр. е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно. Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци.
към текста >>
е имало посветени на духа, в които Синът,
Христос
се е събудил вътрешно.
»104 Това означава: Господи мой, Господи мой, как ме прослави! Това е, което е можело да се чуе от устните на всеки, който е бил посвещаван по този начин. Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество. Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр.
е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно.
Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци. Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на духа, важи също за появата на Христос на Земята. Но за този, който умира на кръста, това важи до физическото тяло. Всичко в древните мистерии, което е можело да се изживее извън тялото, в този единствен случай е можело да се види на физическия миров план чрез Събитието на Голгота.
към текста >>
Христос
е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло.
Това е, което е можело да се чуе от устните на всеки, който е бил посвещаван по този начин. Ако бихте могли да изследвате такъв човек в цялата му същност, бихте открили, че такъв посветен в мистериите на духа е предвестник на това, което става в Христос Исус за цялото човечество. Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр. е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно.
Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло.
Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци. Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на духа, важи също за появата на Христос на Земята. Но за този, който умира на кръста, това важи до физическото тяло. Всичко в древните мистерии, което е можело да се изживее извън тялото, в този единствен случай е можело да се види на физическия миров план чрез Събитието на Голгота. То е станало видимо също за надарените само с физически очи.
към текста >>
Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на духа, важи също за появата на
Христос
на Земята.
Но при такова посвещение будхи се събужда в такъв посветен само вътрешно, и то в етерното тяло. Така във всички древни времена преди Р. Хр. е имало посветени на духа, в които Синът, Христос се е събудил вътрешно. Христос е прониквал не до физическото тяло, но в етерното тяло. Тези посветени са станали безсмъртни като етерни човеци.
Сега великият напредък на човечеството се състои в това, че каквото важи за великите посветени на духа, важи също за появата на Христос на Земята.
Но за този, който умира на кръста, това важи до физическото тяло. Всичко в древните мистерии, което е можело да се изживее извън тялото, в този единствен случай е можело да се види на физическия миров план чрез Събитието на Голгота. То е станало видимо също за надарените само с физически очи. Да го виждат в древните времена са можели тези, които прониквали дотам. Те ставали блажени, понеже вътрешно, като избраници изживявали как животът трябва да победи смъртта.
към текста >>
Нека сега проследим как при
Христос
Исус
се е повторило това, което във висшия свят се е изживявало така от всеки кандидат за посвещението.
Обкръжават те така, както гостите обкръжават стопанина при обяда. Това е картина, която в мистериите на духа е можела да се види пред всяка душа. До края довежда Човешкият син, който не е повече син на едно семейство, племе, народ, а е син на цялото човечество. Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият. И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети.
Нека сега проследим как при Христос Исус се е повторило това, което във висшия свят се е изживявало така от всеки кандидат за посвещението.
То е обвито като с воал, както всичко външно, дадено екзотерично, е обвито с воал. Великденската вечеря, където Христос е с дванадесетте апостола, не е обикновена вечеря. Тя трябва да е нещо друго, трябва да е повторение на физическия план на това, което така или иначе често са изживявали посветените на духа на по-висшите планове. В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода.
към текста >>
Великденската вечеря, където
Христос
е с дванадесетте апостола, не е обикновена вечеря.
До края довежда Човешкият син, който не е повече син на едно семейство, племе, народ, а е син на цялото човечество. Най-висшето съвършенство сред дванадесетте е достигнал тринадесетият. И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети. Нека сега проследим как при Христос Исус се е повторило това, което във висшия свят се е изживявало така от всеки кандидат за посвещението. То е обвито като с воал, както всичко външно, дадено екзотерично, е обвито с воал.
Великденската вечеря, където Христос е с дванадесетте апостола, не е обикновена вечеря.
Тя трябва да е нещо друго, трябва да е повторение на физическия план на това, което така или иначе често са изживявали посветените на духа на по-висшите планове. В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението.
към текста >>
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на
Исус
: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
И понеже той е бил извън своята земна същност, се е виждал като тринадесети. Нека сега проследим как при Христос Исус се е повторило това, което във висшия свят се е изживявало така от всеки кандидат за посвещението. То е обвито като с воал, както всичко външно, дадено екзотерично, е обвито с воал. Великденската вечеря, където Христос е с дванадесетте апостола, не е обикновена вечеря. Тя трябва да е нещо друго, трябва да е повторение на физическия план на това, което така или иначе често са изживявали посветените на духа на по-висшите планове.
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне?
Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
След това идва сцената, където
Христос
Исус
развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца.
Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода. Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли? Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
След това идва сцената, където Христос Исус развива мистерията на Духа по-нататък до мистерията на Сина, за да я продължи до мистерията на Отца.
Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности. Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина. Представете си още веднъж какво би трябвало да се случи, когато се появи мистерията на Сина. Трябваше да се посочи, че кръвта трябва да изгуби връзката си с кръвното родство. Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма.
към текста >>
Когато
Христос
Исус
е поглеждал към бъдещата мисия на християнството, е чувствал, че тя може да се постигне само чрез жертвата му.
Отново можете да си представите, че дванадесетте апостола, седящи около Него, са въплъщение на собствените му дванадесет телесни същности. Ако си го представите наистина пред душата си, ако се опитате с нежност и душевен такт да схванете мястото, което разкрива именно най-дълбокото от всичко, съдържащо се в християнството – всъщност го скрива, – тогава ще можете духовно да схванете прехода от мистериите на Духа към мистериите на Сина. Представете си още веднъж какво би трябвало да се случи, когато се появи мистерията на Сина. Трябваше да се посочи, че кръвта трябва да изгуби връзката си с кръвното родство. Кръвното родство някога ще означава за хората по-малко от егоизма.
Когато Христос Исус е поглеждал към бъдещата мисия на християнството, е чувствал, че тя може да се постигне само чрез жертвата му.
Трябвало е да бъде така. Защото ще настъпят времена, когато хората ще стават все по-егоистични, за да стигнат до свободата. Затова излишната егоистична кръв е трябвало да бъде пожертвана чрез космическо дело, за да могат хората, въпреки самостоятелността, да се обединят някога във великия братски съюз. Егоистичният елемент, който съществува в човечеството и следва да бъде одухотворен, облагороден чрез християнството, става все по-голям. Чрез това хората ще стават все по-самостоятелни.
към текста >>
Оттам
Христос
Исус
е можел да говори за първото състояние: «Вие, които седите около мен, представлявате различни степени на съвършенството и когато гледам в бъдещето, вие сте, както седите тук, дванадесетте степени.
Всичко, което е измислил умът, е измислено за задоволяване на егоизма, макар и по обиколни пътища. Човечеството е било по-малко егоистично, когато е мелело житото още с два камъка. Но понеже е трябвало да стане самостоятелно, то е трябвало да премине през егоизма и цялата ни материална култура е базата за това. Както посвещаваният в мистериите на Духа е виждал собствените си инкарнации и себе си на върха им, така прозиращият в бъдещето вижда събитията, които човечеството трябва да изживее – най съвършеното, което Човешкият син е видял в кръга на апостолите като израз на самия себе си. Който изживява мистериите на Сина, вижда в бъдещето до края на земното развитие, когато земното кълбо ще премине в ново звездно състояние.
Оттам Христос Исус е можел да говори за първото състояние: «Вие, които седите около мен, представлявате различни степени на съвършенството и когато гледам в бъдещето, вие сте, както седите тук, дванадесетте степени.
Но те трябва да се преодолеят. Аз трябва да ви поведа през мен до Отца. През мен самия трябва да ви водя до Отца, за да може Земята да се изкачи до по-висша степен на съвършенство.» Всичко, съществуващо като сетивност, всичко свързано с инстинкти, нагони, страсти и афекти на хората, трябва да се преодолее. Това се показва символично при случващото се на дванадесетте. Следващата епоха е представена чрез Юда Искариотски.
към текста >>
Ще изглежда така, като че ли егоизмът ще донесе смъртта на
Христос
, на Будхи.
Това се показва символично при случващото се на дванадесетте. Следващата епоха е представена чрез Юда Искариотски. С представителя на най-голямата нравственост е свързан представителят на низшата сетивност. Юда Искариотски е този, който в най-късо време всъщност предава християнството. О, ще дойде време, в което ще изглежда така, като че ли случилото се на Голгота ще се случи също и по цялата Земя!
Ще изглежда така, като че ли егоизмът ще донесе смъртта на Христос, на Будхи.
Това ще е времето на Антихриста. Закон е, че всичко, случило се около кръста, ще трябва да се случи също и на физическото поле. Каквото е станало на Голгота, има същевременно дълбоко символично значение. Предателството на Юда означава преобладаване на низшите нагони. Но всичко сетивно трябва да се одухотвори.
към текста >>
Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият
Христос
Исус
е приел.
Тук имаме едно от двете развития, които ще последват християнството. Епохата, в която господства егоизмът, се представлява чрез Юда Искариотски. Който наблюдава мировите събития непредубедено, вижда как сексуалността в човека е в състояние да го предаде като дух, да го унищожи. Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово. Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега.
Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел.
Всичко се изкачва към сърцето. Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този.
към текста >>
Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до
Исус
.
Но човекът, както днес си създава най-висшето, словото, някога, когато сърцето стане духовния му орган, ще действа творчески чрез самото слово. Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега. Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел. Всичко се изкачва към сърцето. Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето.
Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус.
Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този? » Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус.
към текста >>
Прочетете го: «Един от учениците,105 когото
Исус
обичаше, беше положил глава в скута на
Исус
.
Моля да сравните това с евангелието и да обърнете внимание на мястото, което по чудесен начин, с грандиозен символизъм изразява това, което казах сега. Вижте какво ще последва, когато християнството стане самоотвержено и братско; как това, което прави човека егоист, е въплътено в Юда Искариотски, и вижте също накъде ще се развие човечеството през дванадесетте степени: до образа, който самият Христос Исус е приел. Всичко се изкачва към сърцето. Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус.
Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус.
Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този? » Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца.
към текста >>
Той полегна на гърдите на
Исус
и попита: Господи, кой е този?
Всичко се изкачва към сърцето. Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този.
Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този?
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той.
към текста >>
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на
Христос
Исус
.
Преобразуването се извършва така, че съзидателната сила се изкачва от скута към сърцето. Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този?
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус.
С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.»
към текста >>
С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на
Исус
.
Това трябва да бъде показано при този, който е израз на най-висшия образ и е най-близо до Исус. Прочетете го: «Един от учениците,105 когото Исус обичаше, беше положил глава в скута на Исус. Симон Петър му кимна да попита кой ли ще е този. Той полегна на гърдите на Исус и попита: Господи, кой е този? » Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус.
С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус.
Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.» Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план.
към текста >>
Прочетете сами при Йоан: «
Исус
казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.»
» Това е място, което показва как нисшата продуктивна сила на човека се премества в гърдите, представено чрез най-близкия ученик на Христос Исус. С нежност, която не може да бъде измислена по-грандиозно, се посочва мистерията на Сина, мистерията на Исус. Че е мистерия, можете сами да прочетете в края на цялата сцена при посветения ученик, как се е преобразил, след като я е изживял и чрез Сина ще може да дойде до Отца. Какво може да каже той тогава? На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той.
Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.»
Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план. От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните. Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух. Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи. Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте.
към текста >>
Хората, които ще преживеят това на страната на
Христос
, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около
Христос
и
Христос
Исус
още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
На една по-висша степен той сам може да каже, каквото са казвали посветените: «Eli, Eli, lama sabachthani.» Това казва той. Прочетете сами при Йоан: «Исус казва: Сега човешкият син е прославен и Бог е прославен в него.» Тази Великденска вечеря е подготовката за това, което се извършва на физическия план. От Христовата смърт учим преодоляването на смъртта на физическия план, преодоляването на егоистичната кръв чрез изтичането ѝ от раните. Узнаваме великата перспектива, когато от кръста прозвучават думите, прозвучават от съзнанието на бъдещето: Земята е стигнала до целта на великото братство, одухотворяването, преодоляването на това, което е могло да свали надолу човешкия дух.
Хората, които ще преживеят това на страната на Христос, когато завършат земното развитие и се изкачат до по-висше развитие, ще могат да се съберат около Христос и Христос Исус още веднъж ще може да извика, поглеждащ края на земното усъвършенстване, думите, които е извикал някога на кръста: «Eli, Eli, lama sabachthani.» «Господи мой, Господи мой, как си прославил, как си одухотворил аза в човечеството.» Това означават тези думи.
Има по-късен, погрешен превод, които иска да се облегне на псалмовите думи106, но истинският превод на думите е този, който сега чухте. Това са думи, показващи Мистерията на Голгота: Господи мой, Господи мой, колко силно, колко много ме прослави и одухотвори. Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят.
към текста >>
55.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Училите в тези християнски школи са черпели от това, което са получили от самия
Христос
Исус
.
За нас става въпрос да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли. Често съм споменавал, че е имало такива християнски мистерии. Казвал съм, че апостол Павел е тръгнал да обяснява християнството и е основал езотеричната Дионисиева християнска школа в Атина. Нека да обясним притчите по същия начин, както са били обяснявани тогава. Да кажем не каквото ни хрумва, а какво наистина можем да кажем.
Училите в тези християнски школи са черпели от това, което са получили от самия Христос Исус.
Такива притчи изобщо страдат именно в нашето време от материалистическите представи – също и при теолозите. За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят». Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена. Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет. Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра.
към текста >>
Изглежда, като че
Христос
не иска да даде нищо повече от художествено построена история.
Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки. Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене.
Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история.
Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност. Авторът казва следното: «Нека да вземем притчата за нечестния управител, която особено често дава повод (за размишление?). Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно. Защо отделяме всички други изречения, ще стане ясно по-късно. Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли.
към текста >>
Сега да го приложим към съвременниците на
Исус
: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това!
Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли. Ако вземем притчата като притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването. Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие. Дори самият ощетен господар е трябвало да го признае.
Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това!
Бъдете поне умни, иска да каже притчата. Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце. Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца! Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител!
към текста >>
Тук
Исус
не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце.
Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие. Дори самият ощетен господар е трябвало да го признае. Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това! Бъдете поне умни, иска да каже притчата.
Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце.
Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца! Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител! В притчата има известна ирония, затова е избрана такава особена картина. Исус смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд като върши нови хитрости подобно на управителя.»
към текста >>
Исус
смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд като върши нови хитрости подобно на управителя.»
Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце. Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца! Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител! В притчата има известна ирония, затова е избрана такава особена картина.
Исус смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд като върши нови хитрости подобно на управителя.»
Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог. Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки.
към текста >>
Христос
учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него.
Нека да се придържаме към това. Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции. Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството. Той се дължи на това, че през древните времена сме имали в света любов, основана на кръвните връзки, и че тази любов трябва да отпадне, когато се разкъсат връзките на кръвта. В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани.
Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него.
Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове. Така появата на Христос Исус на Земята се врязва дълбоко в развитието на човечеството. Тя дава импулса за този напредък на човешкия род към велик, миров братски съюз. Даденото от Христос Исус на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на Христос Исус, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз. От евангелията черпим силата да основем този братски съюз.
към текста >>
Така появата на
Христос
Исус
на Земята се врязва дълбоко в развитието на човечеството.
Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството. Той се дължи на това, че през древните времена сме имали в света любов, основана на кръвните връзки, и че тази любов трябва да отпадне, когато се разкъсат връзките на кръвта. В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани. Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него. Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове.
Така появата на Христос Исус на Земята се врязва дълбоко в развитието на човечеството.
Тя дава импулса за този напредък на човешкия род към велик, миров братски съюз. Даденото от Христос Исус на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на Христос Исус, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз. От евангелията черпим силата да основем този братски съюз. За това трябва да сме наясно. Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет.
към текста >>
Даденото от
Христос
Исус
на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на
Христос
Исус
, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз.
В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани. Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него. Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове. Така появата на Христос Исус на Земята се врязва дълбоко в развитието на човечеството. Тя дава импулса за този напредък на човешкия род към велик, миров братски съюз.
Даденото от Христос Исус на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на Христос Исус, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз.
От евангелията черпим силата да основем този братски съюз. За това трябва да сме наясно. Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет. От една страна, Исус казва110, че няма да бъде нарушена нито точица и нито ченгелче от този закон, но от друга – поставя нещо съвсем ново на мястото на този закон, нещо, което още не е действително. Той поставя свободните, любвеобилни отношения на хората един към друг на мястото на това, което днес е регулирано чрез закона.
към текста >>
От една страна,
Исус
казва110, че няма да бъде нарушена нито точица и нито ченгелче от този закон, но от друга – поставя нещо съвсем ново на мястото на този закон, нещо, което още не е действително.
Тя дава импулса за този напредък на човешкия род към велик, миров братски съюз. Даденото от Христос Исус на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на Христос Исус, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз. От евангелията черпим силата да основем този братски съюз. За това трябва да сме наясно. Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет.
От една страна, Исус казва110, че няма да бъде нарушена нито точица и нито ченгелче от този закон, но от друга – поставя нещо съвсем ново на мястото на този закон, нещо, което още не е действително.
Той поставя свободните, любвеобилни отношения на хората един към друг на мястото на това, което днес е регулирано чрез закона. Със закони е регулиран начинът, по който хората живеят заедно, каквото всеки един трябва да прави и постига за другия. Но ще дойдат времена, когато всеки непосредствено ще чувства и знае какво е нужно на ближния му и какво може да му даде. Сега да погледнем притчата от перспективата, която ни открива християнството. Приемем ли това сериозно, ще схванем и разберем дълбокия смисъл, че богатият човек действително може да се сравни с божествения миров водач.
към текста >>
Това се променя в момента, когато идва
Христос
.
Сега можем да разберем защо притчата не бива да приема богатия човек за нечестен. Именно затова той хвали управителя, защото е свалил цените. Ако един богат човек сам иска да мами, не би хвалил онзи, който сваля високите цени. Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил несправедлив към другите. Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора.
Това се променя в момента, когато идва Христос.
Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него.
към текста >>
Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях
Христос
Исус
не желае да има нищо общо.
Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора. Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо.
Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо.
За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света.
към текста >>
Исус
е дал образите в притчата, но я е разяснил само на учениците си.
Но той казал: Как да пристъпя пред очите на баща ми? Той отговорил: Не е ли твоят баща този, пред чиито очи ще се появиш? Притчата не е същата, както е тази в евангелието, но с ясно подобно звучене на същия мотив е съществувала в еврейската традиция много столетия преди християнството. Разликата е само тази, че в нея е дадено по-дълбоко обяснение. Хората могат веднага да разберат, че се има предвид народът, който трябва отново да се обърне към своя Отец.
Исус е дал образите в притчата, но я е разяснил само на учениците си.
Както еврейската притча сочи към народа, към един-единствен народ, който е свързан с кръвни връзки, така християнската притча посочва цялото развитие на човечеството. Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек. Да проследим как душата става все по-индивидуална, как животното и днес има групова душа, не притежава индивидуална душа, а на астралния план има групова душа. Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес. Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата.
към текста >>
Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от
Христос
.
Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо. Преди е бил несвободен. Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек.
Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос.
В притчата за изгубения син имате развитието на цялото човечество. Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала. Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама.
към текста >>
Тук се загатва, че притчата има нещо общо с това, че
Христос
ще се появи в бъдеще.
Идете до магазина и си купете. Но когато отишли да купуват, пристигнал годеникът и които били готови, тръгнали с него за сватбата и заключили вратата. Накрая дошли и другите и казали: Господарю, господарю, отвори ни! Но той им казал: Истина ви казвам, не ви познавам. Затова бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият син ще дойде.»
Тук се загатва, че притчата има нещо общо с това, че Христос ще се появи в бъдеще.
Нека да си го изясним. Можем да го направим, когато още веднъж разгледаме същностите на човека. Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл. Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос. В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух.
към текста >>
Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи,
Христос
или Логос.
Затова бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият син ще дойде.» Тук се загатва, че притчата има нещо общо с това, че Христос ще се появи в бъдеще. Нека да си го изясним. Можем да го направим, когато още веднъж разгледаме същностите на човека. Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл.
Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос.
В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух. Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът. Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас. Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека. Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух.
към текста >>
В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а
Христос
, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух.
Тук се загатва, че притчата има нещо общо с това, че Христос ще се появи в бъдеще. Нека да си го изясним. Можем да го направим, когато още веднъж разгледаме същностите на човека. Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл. Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос.
В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух.
Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът. Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас. Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека. Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух. Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса).
към текста >>
Те ще са готови да приемат Будхи,
Христос
, шестата същност.
Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека. Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух. Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса). Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие. При тях Манас ще бъде изграден.
Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност.
В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус. Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата. Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си.
към текста >>
В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват
Христос
.
Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух. Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса). Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие. При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност.
В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос.
Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус. Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата. Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ.
към текста >>
Той е времето, когато ще се появи
Христос
Исус
.
Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие. При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент.
Той е времето, когато ще се появи Христос Исус.
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата. Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека.
към текста >>
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат
Христос
в нов образ, като плод там, където
Христос
същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус.
Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн.
към текста >>
Христос
ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си.
Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус. Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата.
Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си.
Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло.
към текста >>
Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи
Христос
.
Тя представя това оплождане чрез картината на лампата, която получава маслото. Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата. Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи. Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата. Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности.
Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос.
Но идва моментът, когато Христос се появява. Едните ще са сипали масло в лампите си, душите им ще бъдат осветени и готови да приемат Христос. Останалите, които са останали тъмни в себе си, ще видят как другите са се развили и ще отидат да получат мъдростта от тях. Те ще отидат да си вземат масло от продавачите. Но ще дойдат твърде късно.
към текста >>
Но идва моментът, когато
Христос
се появява.
Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата. Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи. Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата. Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности. Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос.
Но идва моментът, когато Христос се появява.
Едните ще са сипали масло в лампите си, душите им ще бъдат осветени и готови да приемат Христос. Останалите, които са останали тъмни в себе си, ще видят как другите са се развили и ще отидат да получат мъдростта от тях. Те ще отидат да си вземат масло от продавачите. Но ще дойдат твърде късно. Какво ще каже Христос на умните девици?
към текста >>
Едните ще са сипали масло в лампите си, душите им ще бъдат осветени и готови да приемат
Христос
.
Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи. Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата. Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности. Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос. Но идва моментът, когато Христос се появява.
Едните ще са сипали масло в лампите си, душите им ще бъдат осветени и готови да приемат Христос.
Останалите, които са останали тъмни в себе си, ще видят как другите са се развили и ще отидат да получат мъдростта от тях. Те ще отидат да си вземат масло от продавачите. Но ще дойдат твърде късно. Какво ще каже Христос на умните девици? Познавам ви.
към текста >>
Какво ще каже
Христос
на умните девици?
Но идва моментът, когато Христос се появява. Едните ще са сипали масло в лампите си, душите им ще бъдат осветени и готови да приемат Христос. Останалите, които са останали тъмни в себе си, ще видят как другите са се развили и ще отидат да получат мъдростта от тях. Те ще отидат да си вземат масло от продавачите. Но ще дойдат твърде късно.
Какво ще каже Христос на умните девици?
Познавам ви. А какво ще каже на глупавите? Не ви познавам. Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност. Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам.
към текста >>
109) От Хайнрих Вайнел, «Притчите на
Исус
» в «От природата и духовния свят.
107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година. От лекцията от 25 април няма записки. Лекцията от 26 април се съдържа в «Познанието за свръхестественото в наше време и неговото значение за живота днес», Събр. съч. 55. 108) Лука: 16,1-8.
109) От Хайнрих Вайнел, «Притчите на Исус» в «От природата и духовния свят.
Колекция от научно-популярни тълкувания», 46 том, 2-ро издание, Лайпциг, 1905 г., стр. 130. 110) Матей: 5,17-18. 111) Цюрих, 1896 г., цитирана от Вайнел, стр. 80. 112) Историята на Абсалом, свободно предадена според втората книга на Самуил. 113) Матей: 25,1-13.
към текста >>
56.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Аз искам да обърна вниманието ви към въведението на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на
Исус
Христос
, което Бог му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало».
Къде е той? Във вашата кръв. Цялата топлина, която е била в хората и животните и която и сега е там, е огнената жар на Земята. И ако вие сте в състояние отново да преобразите кръвта си така, че да свети – това ще стане, когато човешкият ларинкс се превърне в Свещения Граал, – тогава човекът ще излъчва светещи маси. Ако човекът се вдълбочи в един такъв картинен образ, като този, би могъл да стигне до ясновиждане, до ясночуване.
Аз искам да обърна вниманието ви към въведението на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на Исус Христос, което Бог му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало».
Това са картини, които в розенкройцерските школи са били използвани за развиване на вътрешните качества. Ясновидецът трябва да се научи да разгадава такива картини. Земното развитие ще бъде словото и словото ще бъде при човека, и човекът ще сътворява човека чрез словото.
към текста >>
57.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Тази легенда е от живота на
Христос
Исус
.
По този начин ние преодоляваме болката и радостта, тоест това, което е егоистична болка и егоистично удоволствие. Ние трябва да намерим пътя да се вмъкнем в други същества и да чувстваме с тях. Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства. Четвъртото упражнение мога най-добре да характеризирам, като разкажа една легенда.
Тази легенда е от живота на Христос Исус.
Тя не се намира в Библията, не са там и много други, тя е от Персия. Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче. «Каква отвратителна мърша», казали някои от учениците и с отвращение се обърнали. Христос Исус обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп. Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата.
към текста >>
Когато апостолите веднъж странствали с
Христос
Исус
из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче.
Никой не би трябвало да се въздържа да прави това упражнение от страх да не стане безчувствен. Той само ще започне все по-фино да чувства. Четвъртото упражнение мога най-добре да характеризирам, като разкажа една легенда. Тази легенда е от живота на Христос Исус. Тя не се намира в Библията, не са там и много други, тя е от Персия.
Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче.
«Каква отвратителна мърша», казали някои от учениците и с отвращение се обърнали. Христос Исус обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп. Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата. Това свойство на позитивност трябва да бъде упражнявано известно време. То създава вътрешна хармония и вътрешен ритъм.
към текста >>
Христос
Исус
обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп.
Четвъртото упражнение мога най-добре да характеризирам, като разкажа една легенда. Тази легенда е от живота на Христос Исус. Тя не се намира в Библията, не са там и много други, тя е от Персия. Когато апостолите веднъж странствали с Христос Исус из страната, видели да лежи на пътя полуразложеният труп на едно куче. «Каква отвратителна мърша», казали някои от учениците и с отвращение се обърнали.
Христос Исус обаче се застоял и след като известно време наблюдавал трупа, казал: «Какви прекрасни зъби е имало животното.» Той видял все още красивите зъби на разлагащия се труп.
Това ни показва, че трябва да се научим да откриваме зрънцето красота във всичко грозно, да видим доброто в злото, истината – в заблудата. Това свойство на позитивност трябва да бъде упражнявано известно време. То създава вътрешна хармония и вътрешен ритъм. Петото е, че човекът трябва да постигне в известна степен непреднамереност по отношение на всичко ново, което среща. Би могло да се каже, никога да не се повлиява бъдещето от това, с което той е свикнал в миналото.
към текста >>
58.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за
Христос
, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
И тук намираме различни изходни точки, дадени чрез това, че хората имат различна природа. Природната наука не е в състояние да изследва истински тази фина разлика, за която става въпрос тук. Нашите физиолози и анатоми не са в състояние да открият с техните груби инструменти и методи тези фини разлики при хората Но за този, който има окултни познания, има огромна разлика между един човек, роден в Ориента, и друг, роден в Европа или в Америка. Това се вижда до физическата природа.
Огромна е разликата между един човек, който притежава още живото непосредствено усещане и чувство за Христос, и друг човек, който изцяло се е отчуждил от първоначалното християнско чувстване и целият му мироглед е изграден чрез придобивките на модерната наука.
Не само чувствата и мислите при такъв човек са различни от на този с християнската нагласа, но разликата може да се наблюдава чак до физиката му. Това са такива фини разлики, които навлизат в най-фините структури на тялото, че физиологията и биологията не могат да кажат нищо за тях. Затова трябва да се има предвид човешката природа и не може на всички хора да се посочи същия път за издигане до висшите светове чрез по-висшето развитие. За да разберем това, трябва да се върнем в предишни времена в развитието на човечеството. Човечеството е преминало през дълго развитие.
към текста >>
То донася християнското посвещение, което може да се постигне само чрез непосредствено отношение към
Христос
Исус
чрез евангелието на св.
През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове. Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете. На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът. Ако проследим развитието на човечеството по-нататък, през персийското и халдейското културно течение, стигаме до християнското културно течение.
То донася християнското посвещение, което може да се постигне само чрез непосредствено отношение към Христос Исус чрез евангелието на св.
Йоан и Апокалипсиса. В 13-то и 14-то столетие се появява първата зора на материалистическото културно течение. Тогава просветените хора разбират, че изгрява материалистическата епоха. Всичко, което изцяло се изпълнява през 19-то столетие и се появява като крайност, е подготвяно дълго преди това. Материализма го намираме не само в областта на външните отношения, а във всички области.
към текста >>
59.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на
Христос
Исус
принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
Когато той отново тръгнал към къщи, сънувал един сън. В съня му се появили тримата царе и му поднесли три съда. Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро. Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън. Тази легенда съдържа нещо извънредно дълбоко.
Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото.
Чрез какво е станало възможно царят да получи тези три способности като дарове от един друг свят? Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си душа в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред Христос Исус. Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране. По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи.
към текста >>
Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си душа в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред
Христос
Исус
.
Първият съдържал злато, вторият – тамян, а третият – миро. Когато датският цар се събудил, тримата царе били изчезнали, но съдовете останали, те стояли пред него – трите дара, които задържал от този сън. Тази легенда съдържа нещо извънредно дълбоко. Загатва се, че в съня си царят има видение от духовния свят, като при това му се известява какво е символичното значение на тримата царе, тримата влъхви от Ориента, които при рождението на Христос Исус принасят в жертва злато, тамян и миро, и от това откровение му остават три дара, онези три човешки качества, които символично са показани чрез златото, тамяна и мирото – самопознание със златото, смирена набожност и жертвоготовност с тамяна и самоусъвършенстване и саморазвитие или опазване на вечното в човешкия аз с мирото. Чрез какво е станало възможно царят да получи тези три способности като дарове от един друг свят?
Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си душа в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред Христос Исус.
Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране. По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи. Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип. Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност.
към текста >>
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в
Исус
от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност.
Станало е възможно чрез това, че той се е опитал да проникне с цялата си душа в един така дълбок символ, даден с тримата царе, които жертват своите дарове пред Христос Исус. Много, много аспекти има в Христовата легенда, които дълбоко ни въвеждат в различното значение на това, което се има предвид с Христовия принцип, и това, което трябва да действа в света. Към тези най-дълбоки аспекти на Христовата легенда е и поклонението и жертвата на тримата маги, тримата царе от Ориента и не бива да пристъпваме към тази основна символика на християнската традиция без дълбоко разбиране. По-късно се оформя възгледът, че първият цар е представител на азиатските народи, вторият цар е представител на европейските народи и третият цар е представител на африканските народи. Там, където хората разбират християнстовото като религия на земната хармония, в лицето на тримата царе и тяхното преклонение все повече се вижда вливането на различните течения и религиозни насоки в света в един принцип – християнския принцип.
Онези, които по това време, когато легендата получава такъв наклон, са навлезли в мистерийните принципи на езотеричното християнство, виждат в Христовия принцип не само една сила, която навлиза в човешкото развитие, а в съществото, въплътило се в Исус от Назарет, те виждат една световна сила, която далеч надхвърля обичайната в нашето време човешка същност.
В Христовия принцип те виждат една сила, която за човека представлява лежащ далеч в бъдещето човешки идеал, до който човекът може да се приближи, когато в духа си все повече разбира целия свят. Първоначално те виждат в човека едно малко същество, малък свят, микрокосмос, който за тях е отражение на макрокосмоса, на великия всеобхватен свят, съдържащ всичко, което човекът първоначално възприема с външните сетива, вижда с очите, чува с ушите, но който съдържа и всичко, което духът може да възприеме, което може да възприеме нисшият и най-ясновиждащият дух. Защото в началото така е изглеждал светът за езотеричния християнин. Всичко, което той вижда като процеси в небесния свод и върху нашата Земя, което вижда като гръмотевици и светкавици, буря, дъжд и слънчеви лъчи, като ход на звездите, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, за него е мимика, жест, външен израз на вътрешни духовни процеси. Езотеричният християнин вижда мирозданието като човешкото тяло.
към текста >>
Когато езотеричният християнин поглежда нагоре към Слънцето, той обожава в Слънцето външното проявление на
Христос
.
Но и всичко, което се случва в човешкия род, когато хората основават социални общности, когато се подчиняват на морални правила, регулират своите действия чрез закони, когато от силите на природата си създават работни инструменти, но не непосредствено дадени им от природата, всичко това, което човекът върши повече или по-малко несъзнателно, за езотеричния християнин е външен израз на вътрешно божествено-духовно действие. Но езотеричният християнин не остава при такива общи форми, а посочва съвсем определени отделни жестове, единични части от мировата физиономия, от световната мимика, за да види в тези отделни части съвсем определени изрази на духовното. Той посочва към Слънцето и казва. Слънцето не е само външно физическо тяло. Това външно физическо слънчево тяло е тялото на една душевно-духовна същност, която прониква душевно-духовните същества, които са управителите, водачите на всички земни съдби; които са водачите на всички външни, природни процеси на Земята, но също и водачите на всичко, което се случва в човешкия социален живот, в закономерните порядки между всички хора.
Когато езотеричният християнин поглежда нагоре към Слънцето, той обожава в Слънцето външното проявление на Христос.
За него Христос е най-напред душата на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от началото Слънцето е тялото на Христос, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето. Затова е трябвало те да бъдат подготвени за Христовата светлина.» Езотеричният християнин поглежда и към Луната, вижда как Луната отразява светлината на Слънцето, но тя е по-слаба от самата светлина на Слънцето и си казва: «Гледам ли с моите физически очи към Слънцето, съм заслепяван от неговата блестяща светлина; поглеждам ли Луната, не съм заслепяван, тя ми отразява блестящата слънчева светлина». В тази отслабена слънчева светлина, в тази лунна светлина, която осветява Земята, езотеричният християнин вижда физиономичния израз на древния Йехова принцип, израза за религията на Стария закон. Той си казва: «Докато Христовият принцип, Слънцето на справедливостта се появи на Земята, е трябвало принципът Яхве, подготвително отслабен в Закона, да изпрати тази справедливост на Земята.»
към текста >>
За него
Христос
е най-напред душата на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от началото Слънцето е тялото на
Христос
, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето.
Но езотеричният християнин не остава при такива общи форми, а посочва съвсем определени отделни жестове, единични части от мировата физиономия, от световната мимика, за да види в тези отделни части съвсем определени изрази на духовното. Той посочва към Слънцето и казва. Слънцето не е само външно физическо тяло. Това външно физическо слънчево тяло е тялото на една душевно-духовна същност, която прониква душевно-духовните същества, които са управителите, водачите на всички земни съдби; които са водачите на всички външни, природни процеси на Земята, но също и водачите на всичко, което се случва в човешкия социален живот, в закономерните порядки между всички хора. Когато езотеричният християнин поглежда нагоре към Слънцето, той обожава в Слънцето външното проявление на Христос.
За него Христос е най-напред душата на Слънцето и езотеричният християнин казва следното: «Още от началото Слънцето е тялото на Христос, но хората на Земята и самата Земя не са били достатъчно узрели, за да приемат духовната светлина, Христовата светлина, която се излъчва от Слънцето.
Затова е трябвало те да бъдат подготвени за Христовата светлина.» Езотеричният християнин поглежда и към Луната, вижда как Луната отразява светлината на Слънцето, но тя е по-слаба от самата светлина на Слънцето и си казва: «Гледам ли с моите физически очи към Слънцето, съм заслепяван от неговата блестяща светлина; поглеждам ли Луната, не съм заслепяван, тя ми отразява блестящата слънчева светлина». В тази отслабена слънчева светлина, в тази лунна светлина, която осветява Земята, езотеричният християнин вижда физиономичния израз на древния Йехова принцип, израза за религията на Стария закон. Той си казва: «Докато Христовият принцип, Слънцето на справедливостта се появи на Земята, е трябвало принципът Яхве, подготвително отслабен в Закона, да изпрати тази справедливост на Земята.» Така това, което лежи в древния Йехова-принцип, в Стария закон – духовната светлина на Луната, – за езотеричния християнин представлява отразената светлина на по-висшия Христов импулс.
към текста >>
Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в евангелието в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в
Христос
.
», си само мрачен гост на тъмната Земя. На този, който разбира езотеричното християнство, Свещената нощ трябва да му покаже всяка година, че това, което се случва във външния свят, е само мимика, жест за вътрешен духовен процес. Външната сила на Слънцето се изживява в пролетното и лятното Слънце.
Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в евангелието в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в Христос.
И когато физическата сила на Слънцето все повече намалява, духовната сила се покачва и става все по-мощна и по-мощна, като през Свещената нощ тя е най-силна. Това лежи в думите на Евангелието на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила. За да може човекът в тази външна физическа сила все повече да обожава и се моли на духовната слънчева сила, трябва да се научи да познава значението на Коледния празник. За човека, който не познава това значение, новата сила на Слънцето не е нещо различно от старата физическа сила. Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния Христос, който се излъчва през Земята, който я оживява и оплодява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух.
към текста >>
Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния
Христос
, който се излъчва през Земята, който я оживява и оплодява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух.
Тази външна слънчева сила, която е само оповестяване на вътрешната духовна сила на Слънцето, е изразена в евангелието в образа на Йоан, а насреща ѝ застава вътрешната духовна сила, изразена в Христос. И когато физическата сила на Слънцето все повече намалява, духовната сила се покачва и става все по-мощна и по-мощна, като през Свещената нощ тя е най-силна. Това лежи в думите на Евангелието на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила. За да може човекът в тази външна физическа сила все повече да обожава и се моли на духовната слънчева сила, трябва да се научи да познава значението на Коледния празник. За човека, който не познава това значение, новата сила на Слънцето не е нещо различно от старата физическа сила.
Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния Христос, който се излъчва през Земята, който я оживява и оплодява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух.
Това, което се ражда всяка Коледа, всеки път се ражда отново. Христос ни оставя да възприемем в душата си микрокосмоса в макрокосмоса и това възприятие ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко. Това, което отдавна вече е станало нещо външно за човека – празниците, отново ще се появи за него в неговото дълбоко значение, когато чрез дълбоката езотеричност той бъде доведен до знанието, че проявяващото се вън в природата като гръм, светкавица, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, е проявление на духовно битие. И в най-важните моменти в нашите празници човекът трябва да разбере, че тогава и в духовния свят се случва нещо значително. Тогава той ще бъде насочван към подмладяващата духовна сила, показана ни в образа на тримата младенци, която азът може да спечели само в отдадеността си на външния свят, а не като се изключи егоистично от него.
към текста >>
Христос
ни оставя да възприемем в душата си микрокосмоса в макрокосмоса и това възприятие ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко.
Това лежи в думите на Евангелието на Йоан: «Аз трябва да се смаля, а Той да се усили.»28 И Той се засилва и засилва и се появява там, където слънчевата сила отново достига външната физическа сила. За да може човекът в тази външна физическа сила все повече да обожава и се моли на духовната слънчева сила, трябва да се научи да познава значението на Коледния празник. За човека, който не познава това значение, новата сила на Слънцето не е нещо различно от старата физическа сила. Този обаче, който се е запознал с импулсите, които му дава езотеричното християнство, а именно Коледният празник, в уголемяващата се сила на слънчевото тяло ще види външното тяло на вътрешния Христос, който се излъчва през Земята, който я оживява и оплодява, така че самата Земя става носител на Христовата сила, на Земния дух. Това, което се ражда всяка Коледа, всеки път се ражда отново.
Христос ни оставя да възприемем в душата си микрокосмоса в макрокосмоса и това възприятие ще ни издига все по-нависоко и по-нависоко.
Това, което отдавна вече е станало нещо външно за човека – празниците, отново ще се появи за него в неговото дълбоко значение, когато чрез дълбоката езотеричност той бъде доведен до знанието, че проявяващото се вън в природата като гръм, светкавица, изгрев и залез на Слънцето, изгрев и залез на Луната, е проявление на духовно битие. И в най-важните моменти в нашите празници човекът трябва да разбере, че тогава и в духовния свят се случва нещо значително. Тогава той ще бъде насочван към подмладяващата духовна сила, показана ни в образа на тримата младенци, която азът може да спечели само в отдадеността си на външния свят, а не като се изключи егоистично от него. Няма обаче отдаденост на външния свят, ако външният свят не е проникнат от духа. Това, че този дух трябва отново да се появява като светлина в мрака всяка година за всички хора, дори за най-слабите, всяка година трябва наново да бъде записвано в сърцето и душата на човека.
към текста >>
60.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
И ако въпросният човек би изследвал какъв е този момент, когато астралното тяло на Земята така радикално се променя, ще открие, че това се случва, когато
Христос
умира на Голгота.
Това щеше да го вижда в продължение на хилядолетия. Но настъпва определен момент, когато това астрално тяло напълно се променя, виждат се нови цветове и съвсем нови процеси. Има такъв момент в земното развитие, ако Земята се разглежда като организъм. Преди този момент нейното астрално тяло е излъчвало определени цветове, а след това излъчва други. Тези два периода на астралното тяло на Земята са съвсем различни.
И ако въпросният човек би изследвал какъв е този момент, когато астралното тяло на Земята така радикално се променя, ще открие, че това се случва, когато Христос умира на Голгота.
Когато кръвта от раните на Христос Исус протича, се променя цялото астрално тяло на Земята. Това е космическата мистерия за значението на Христовата смърт. Не бива да го схващаме само с разума. Никое окултно обучение не би било достатъчно, за да доведе до усещането и разбирането на пълното значение на това събитие. Какво се е случило в нашата мирова система в този момент?
към текста >>
Когато кръвта от раните на
Христос
Исус
протича, се променя цялото астрално тяло на Земята.
Но настъпва определен момент, когато това астрално тяло напълно се променя, виждат се нови цветове и съвсем нови процеси. Има такъв момент в земното развитие, ако Земята се разглежда като организъм. Преди този момент нейното астрално тяло е излъчвало определени цветове, а след това излъчва други. Тези два периода на астралното тяло на Земята са съвсем различни. И ако въпросният човек би изследвал какъв е този момент, когато астралното тяло на Земята така радикално се променя, ще открие, че това се случва, когато Христос умира на Голгота.
Когато кръвта от раните на Христос Исус протича, се променя цялото астрално тяло на Земята.
Това е космическата мистерия за значението на Христовата смърт. Не бива да го схващаме само с разума. Никое окултно обучение не би било достатъчно, за да доведе до усещането и разбирането на пълното значение на това събитие. Какво се е случило в нашата мирова система в този момент? Поради какво се е променило астралното тяло на Земята?
към текста >>
Единият, който означихме като
Христос
, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло.
Никое окултно обучение не би било достатъчно, за да доведе до усещането и разбирането на пълното значение на това събитие. Какво се е случило в нашата мирова система в този момент? Поради какво се е променило астралното тяло на Земята? Поради това, че от този момент един от слънчевите духове е съединил своето астрално тяло с това на Земята. Казахме, че имаме шест слънчеви духове.
Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло.
От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос. От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос.
към текста >>
От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на
Христос
.
Какво се е случило в нашата мирова система в този момент? Поради какво се е променило астралното тяло на Земята? Поради това, че от този момент един от слънчевите духове е съединил своето астрално тяло с това на Земята. Казахме, че имаме шест слънчеви духове. Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло.
От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос.
От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент.
към текста >>
От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на
Христос
.
Единият, който означихме като Христос, съединява астралното си тяло с това на Земята в момента, в който кръвта протича от раните на физическото тяло. От този момент става съществена промяна със Земята, понеже оттогава тя е станала едно с тялото на Христос. От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло.
От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос.
Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв. А самата вечеря!
към текста >>
Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на
Христос
и да вземем този израз буквално.
От небесните висини слиза Христовият принцип. До Христовата смърт на кръста той е живял в слънчевото тяло. В смъртта той се съединява със земното тяло. От това време насам Земята като планетно тяло става тяло на Христос. Той е съединен със Земята от този момент.
Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално.
Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв. А самата вечеря! Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос! Какво е изпеченият от житните зърна хляб?
към текста >>
Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на
Христос
!
Той е съединен със Земята от този момент. Сега разбираме какво означава в по-дълбок смисъл: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си.»33 Нека си представим, че Земята е тялото на Христос и да вземем този израз буквално. Хората вървят по земното тяло и ядат хляба на Земята. И когато Духът на Земята говори, не може да изрази този процес другояче, освен с думите: «Който яде хляба ми, тъпче тялото ми с краката си», и то без гняв. А самата вечеря!
Какво безкрайно задълбочаване става, когато разберем, че земното тяло е тялото на Христос!
Какво е изпеченият от житните зърна хляб? Как Духът на Земята трябва да говори за този хляб? «Това е моето тяло! » Трябва да го приемем буквално. Как трябва Духът на Земята да говори за силите на растенията?
към текста >>
Какво се изпитва, когато узнаваме как астралното тяло на
Христос
се е съединило със Земята и в този момент осъзнаваме смисъла на казаните от
Христос
думи?
Как, след като се е съединил със земния аз, той трябва да говори за соковете, течащи в растенията? «Това е моята кръв! »34 Както кръвта тече в артериите на тялото ви, така Христовата кръв тече, буквално взето, в земното тяло, в соковете на растенията. И кой не би казал, че Тайната вечеря не получава безкрайно задълбочаване?
Какво се изпитва, когато узнаваме как астралното тяло на Христос се е съединило със Земята и в този момент осъзнаваме смисъла на казаните от Христос думи?
Какво изпитва човекът, когато се вживее напълно в това? Колко дълбока става за него Мистерията на Тайната вечеря! Така учим, особено чрез окултното наблюдение на тези процеси, да схващаме всичко живо по друг начин. Ние учим буквално да разбираме религиозните документи. И ни става ясно, че ако изучаваме това, всички външни тълкувания на религиозните документи трябва да изчезнат.
към текста >>
61.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
Да помислим, че климатичните условия, растенията, животните и културите са съвсем различни сега от тези по времето на
Христос
Исус
.
Дали душевната същност на човека се занимава само със себе си между смъртта и новото раждане? Душата изобщо не е бездейна там и тя не се намира в един свят, различен от нашия собствен свят. Съществата, които преминават през това състояние, действително се намират наоколо и всички работят. Щом човекът почине и отново се появи на нашата Земя в ново превъплъщение, по правило това става така, че той намира Земята с нов облик. Трябва само да сме наясно как Земята променя своя облик.
Да помислим, че климатичните условия, растенията, животните и културите са съвсем различни сега от тези по времето на Христос Исус.
Който действително познава историята, знае как всичко на Земята се променя. Кой променя облика на Земята външно физически? Това, което преобразява Земята, го правим самите ние между смъртта и новото раждане, но под водачеството на висши същества. Така ясновидецът вижда растенията непрекъснато обкръжени от душите на хората, които си подготвят леглото за новата инкарнация. Висшите същества управляват целия този процес.
към текста >>
62.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Пророчески се е посочвала появата на
Христос
.
До това разбиране можем да стигнем, когато на всяка крачка проследяваме и разглеждаме живота с изострения чрез науката за духа поглед. Ако във въведението разкажа за един случай, който ми се представи напоследък, това нека да послужи само да навлезем в настроението на днешното разглеждане. Често съм насочвал вниманието ви55 към факта колко своеобразно се преплитат в световната съдба, в историческата карма нещата в европейската култура. Посочих ви как в северния мистериен свят, в мистерийния свят и в обучението на друидите, дротите, е царяло известно трагично настроение. В древния предхристиянски мистериен свят учениците са били запознавани с висши духовни мъдрости, с висша духовна наука, но винаги са били насочвани към това, че съзерцанието на духовния свят, което е могло да се съобщи именно в Северна и Северозападна Европа, ще получи особена насока в бъдеще чрез едно събитие.
Пророчески се е посочвала появата на Христос.
Цялата европейска култура ни става разбираема, когато проследим забележителните пътища, по които християнството се провира в това, което е било останало от древните северни възгледи за духовния свят, как християнството навлиза в тях. Понякога се появяват като симптоми наистина малки външни факти. Те са повече от симптоми, те са действителни свидетелства за това, което става в душата, и който проследи фините нишки, му се разкрива обликът на външните събития. През едно от моите последни пътувания56 пред душата ми живо се изправи как в северните области, в Швеция и Норвегия, във всичко, което преминава от дясната и лявата страна на железницата, за духовния поглед се представят отзвуците на древния северен духовен свят, как те все още могат да се възприемат във всички детайли. И когато съвсем надълбоко в тези отзвуци на древния северен божествен свят човек открие това, което насочва в историята към забележителни кармични взаимовръзки, той чувства съвсем особено нещо.
към текста >>
Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на
Христос
Исус
.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея.
Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус.
По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества. Не по-различно е положението с другите произведения на художественото изкуство. Същото е с произведенията на скулптурното изкуство и живопистта, които дават възможност на съществата, които в своите етерни форми успяват, така да се каже, да се приспособят към изграденото, да се увият и проникнат в неговите форми, При скулптурните произведения е повече увиване отвън, обкръжаване на тези изваяни произведения, при архитектониката е повече вътрешно изпълване. При живопистта стигаме до други същества, до същества, които имат най-нисшата си телесна част от много фина етерна материя.
към текста >>
63.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 29 май 1907 г. Общ живот на хората между смърт и ново раждане; навлизане във физическия свят.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Самият Спасител,
Христос
Исус
в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце.
Тази млада пролетна сила се съединява със съзвездието, от което свети Слънцето. Хората казвали за това съзвездие: това е този, който изпраща надолу Слънцето, съединило се отново със силите, отново със съзидаващата божествена сила. И затова хората от тази епоха, която продължава ето вече две хилядолетия, Овен, или Агнеца, се представя за благодетел на човечеството. Всички легенди за Агнето са създадени през това време. Понятието за божественост съединяват с този символ.
Самият Спасител, Христос Исус в първите столетия се символизира от кръст, а под кръста се изобразява агънце.
Едва в 6 век Спасителят започва да се изобразява висящ на кръста. Известният мит за Язон и плаването му за златното руно, т.е. златната овнешка кожа, също има своето начало тук. До 800 години преди Рождество Христово слънцето изгрявало в съзвездието Телец, и в тази епоха ние се сблъскваме с култа към бика Апис в Египет и бика Мирта в Персия. Още по-рано Слънцето е преминавало през съзвездието на Близнаци.
към текста >>
64.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Какво е правил
Христос
Исус
?
В крайна сметка именно човекът извиква към живот такива същества, които после, когато той слезе на Земята, определят неговата вътрешна и външна съдба. Те оживяват в течение на вашия живот, така че вие чувствате всички тези демони, призраци и фантоми, които са създали вашите астрално, етерно и физическо тела. Всички те са в родство и се устремяват към вас, когато вие отново се прераждате. Погледнете, как тези истини са изразени в религиозните свидетелства. Ако в Библията се говори за изгонване на демони това не е някаква абстрактност, не, това трябва да се разбира в буквален смисъл.
Какво е правил Христос Исус?
Той е изцелявал обсебените от зли духове, унищожавал демоните от астралното тяло. Това са реални процеси, и това трябва да се разбира напълно буквално. И Сократ, този светъл ум, говори за своя демон, който действал в неговото астрално тяло. Това е бил един добър демон не бива да се представяте демоните непременно като лоши същества. Но има и ужасни, пагубни демони.
към текста >>
Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за
Христос
Исус
като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота.
Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство. Такъв вид предразположеност се проявява в отделния човек по силата на съдбата в следващото въплъщение, но освен това, тя и преминава през поколенията, така че децата и внуците на тези хора, които са били материалистично настроени, трябва да изкупват това със слабост във своята нервна система и нервни заболявания. Такава нервозна епоха, каквато е нашата, се явява следствие на материалистичните настроения на предшестващото столетие, и великите Учители на човечеството осъзнали необходимостта да противопоставят на това течение течението на духовното мислене. Материализмът оказал влияние и на самата религия. Нима тези, които вярват в духовните светове, но не притежават воля за тяхното опознаване, не се явяват материалисти?
Този материализъм в религията е поискал, че тайната на шестте дни на сътворението това, както великата мирова еволюция става за шест библейски дни на сътворение,да се разтвори пред човешкия поглед; този материализъм говори за Христос Исус като за "историческа личност" и минава мимоходом покрай Мистерията на Голгота.
Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма. И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора. Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели народи ще бъдат обхванати от тях. И разбирането на тази сфера от закона на кармата трябва да доведе до това, Духовната наука да стане не предмет на спорове, а изцелително средство за човечеството.
към текста >>
65.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е
Христос
, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец.
Тези същества се наричат слънчеви или огнени духове. Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза". От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание. В християнската езотерика те са наричани Архангели.
А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец.
За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове. За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук. Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос. Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната.
към текста >>
За християнската езотерика в плътното тяло на
Христос
Исус
се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове.
Човекът тогава имал дълбоко сънно съзнание. Тези слънчеви огнени духове вече притежавали съзнанието на "Аза". От тогава те също продължили да се развиват и достигнали висша степен на съзнание. В християнската езотерика те са наричани Архангели. А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец.
За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове.
За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук. Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос. Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота.
към текста >>
Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух,
Христос
.
В християнската езотерика те са наричани Архангели. А най-високо развитият дух, който бил под формата на дух на Огъня на Слънцето /Той и сега още действа на Земята/, притежаващ най-високо развито съзнание,този слънчево-огнен дух е Христос, тъй както най-високо развития дух на Сатурн е Бог-Отец. За християнската езотерика в плътното тяло на Христос Исус се въплътил такъв слънчево-огнен дух, при което най-висшия дух управника на слънчевите духове. За да слезе на Земята, Той трябвало да използва физическо тяло. Той трябвало да се окаже в същите земни условия, както и човека, за да успее да действа тук.
Така, ние имаме работа на Слънцето със слънчевото тяло,като тяло на слънчевата планета,с духове на степен "Аз", които са огнени духове, и с управителя на това Слънце, най-високо развития слънчев дух, Христос.
Когато Земята станала Луна, той се развил още по-нагоре, но пребивавал на Луната. Когато Земята станала Земя, Той придобил висша степен на развитие и пребивавал заедно със Земята, съединявайки се с нея след Мистерията на Голгота. Този дух представлява висшия планетарен дух на Земята. Земята днес е Неговото тяло, както преди негово тяло било Слънцето. За това трябва буквално да се разберат думите на Йоан: "който яде Моя хляб Ме тъпче с краката си".
към текста >>
Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на
Христос
, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух.
Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се дървовидно. Така това Слънце се изобразява под формата на безброй разклонения, които има в слънчевия сплит на човека. Тези разклонения в немската митология се изобразявали под формата на мировия ясен, който, впрочем има и други значения. След това Слънцето преминало в състояние на сън и се превърнало в това, което ние наричаме Луна в окултен смисъл. Тук имаме работа с третото въплъщение на Земята, в което отново ще открием централен дух-управител.
Както висшият управител на Сатурн, духът на Аза се явявал под формата на Бог-Отец, а висшия управител, висшия бог на Слънцето, или Слънчевия Бог под формата на Христос, така управителят на лунното въплъщение на Земята се явява под формата на Светия Дух.
Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите. И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната. Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
към текста >>
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на
Христос
.
Неговото войнство, което християнската езотерика нарича вестители на Бога, Ангелите. И така, ние завършихме разговора за двата дни на Сътворението, които на езотеричен език се наричат dies saturui /деня на Сатурн/ и dies solis /ден на Слънцето/. След тях следва dias lunae ден на Луната. Хората винаги са съзнавали, че под това се разбира водещата сила на боговете на Сатурн, Слънцето и Луната. Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на Христос.
към текста >>
66.
14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение?
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на
Христос
Исус
.
Неговия метод е предписан от най-дълбоката християнска книга, която най-малко разбират представителите на християнското богословие, Евангелието на Йоан, а неговото съдържание ще открием в Апокалипсиса, или Тайното откровение. Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация.
Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор. Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас".
към текста >>
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на
Исус
от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор.
Евангелието на Йоан е удивителна книга. Тя трябва не просто да се прочете, а да се изживее. И тя може да се изживее, ако осъзнаем, че в нея се съдържат напътствия за вътрешния живот, които трябва да се изпълняват по съответния начин. Християнския път изисква от своя ученик да вижда в Евангелието на Йоан книга за медитация. Принципното условие, което в една или друга степен отпада в розенкройцерското ученичество, тук се явява най-строга вяра в личността на Христос Исус.
Необходимо е да има в себе си в по-малка степен възможност да се вярва в това, че тази висша индивидуалност, този предводител на огнените духове от слънчевата епоха физически се въплътил в лицето на Исус от Назарет, че това беше не "просто човек от Назарет", не индивидуалност подобна на Сократ, Платон или Питагор.
Трябва да се разбира Неговото принципно различие от всички останали. Онзи, който желае да върви по чисто християнския път на ученичеството, трябва да признава в Него единственият по своя природа Богочовек, в противен случай няма да има вярно основано чувство, което би пробудило душата. За това трябва действително да се вярва в първите думи в Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото, и Словото беше у Бог, и Словото беше Бог" и т.н. до думите "И словото стана плът и обитаваше с нас". Т.е., този дух, който беше повелител на огнените духове, който беше свързан с преобразяване на Земята, Той действително живя с нас в плътска обвивка.
към текста >>
Така и
Христос
не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
И ако би могло растението да мисли, то би казало на земята: макар да съм по-висше от теб, аз не мога да съществувам без теб,и благодарно би се навело към нея. Точно по същия начин би трябвало да постъпи животното по отношение на растението, понеже без него не би могло да съществува, и точно така би трябвало да се отнася човека спрямо животното. И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно.
Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици.
Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение. Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте. Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан. Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом.
към текста >>
Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява
Христос
, измиващ краката на Дванадесетте.
И когато човекът се издига нагоре, той трябва да каже: никога не бих се оказал на сегашната степен, ако не би имало по-низша. И той трябва с благодарност да и се поклони, понеже тя е направила възможно това, че той сега съществува. Ни едно същество на света не би могло да съществува без низшето, на което е длъжно да бъде благодарно. Така и Христос не би могъл да съществува без Дванадесетте, и тринадесета глава от Евангелието на Йоан изобразява всеобхващащото чувство на благодарно преклонение пред тях Той, Висшия, измива краката на своите ученици. Ако представим това като основно чувство, пробуждащо се в човешката душа, ако ученикът седмици или месеци се намира в размисъл съзерцание, които задълбочават в неговата душа това основно чувство чувството за това, с каква благодарност висшият трябва да гледа на низшия, даващ му възможност за живот,тогава се пробужда първото основно чувство, което достатъчно е изпитано от човека в онзи момент, когато се появяват определените симптоми един външен признак и едно вътрешно видение.
Външният признак се състои в това че човек чувства, как краката му се измиват с вода, във вътрешното виждане той сам се явява Христос, измиващ краката на Дванадесетте.
Това е първата степен степента измиване на краката. Това не е само историческо събитие всеки може да изживее събитията от 13-та глава от Евангелието на Йоан. Това е външен симптоматичен израз на това, че човек се е издигнал толкова високо в своя свят на чувствата, за да изживее това, и той не може да се издигне толкова високо в своя свят на чувствата, ако не се появи този симптом. Втората степен бичуването преминава, вглъбявайки се в това, което чувства човек, когато от всички страни върху него се стоварват болка и бичуващи удари на живота. Човек трябва да устои, да събере сила пред лицето на всички жизнени страдания и да ги понесе.
към текста >>
По кожата се появяват червени белези на определени места, така че той може да пресъздаде раните на
Христос
по дланите на ръцете му, стъпалата и дясната страна на гърдите.
Сега човек отъждествява тялото си със своя "Аз". този който иска да премине през християнското посвещение, трябва да привикне да носи тялото си по света така, както носят страничен предмет, например маса. Тялото за такъв човек трябва да стане чуждо. Като нещо чуждо, странично изграждане той го носи към вратата или го изнася зад вратата. Ако човек достатъчно се е израснал по отношение на това основно чувство, в него се появява това, което се нарича /белези/ стигматами.
По кожата се появяват червени белези на определени места, така че той може да пресъздаде раните на Христос по дланите на ръцете му, стъпалата и дясната страна на гърдите.
Ако човек с топлината на своите чувства може да извика в себе си тези /белези/ стигмати външен признак,то настъпва и вътрешен, астрален факт самият човек се усеща като разпънат. Петата степен е мистичната смърт. Човекът литва нагоре, приближавайки се до чувството на собствената си съпричастност към целия свят, отколкото пръстите на ръката. Човек усеща себе си внедрен в целия останал свят, принадлежащ към него. След това то изживява чувство, като че ли всичко около него тъмнее, сякаш го обгръща черен мрак, сякаш се спуска някаква завеса.
към текста >>
Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на
Христос
, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
Това се нарича разкъсване на завесата. Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя.
Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
Седмата степен възнесение не може да се описва. Трябва да се притежава душа, която мисли вече не само с помощта на мозъка. За да се усети това, което претърпява човек при възнесението, трябва да има такава душа, която може да изпита това чувство. Преминаване през състоянието, изпълнено със смирена саможертва, съставя същността на християнското посвещение. Онзи, който сериозно преминава през тях, възкръсва в духовните светове.
към текста >>
67.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Днешният човек няма представа за това, което пронизваше душите в миналото, когато при непрестанното намаляване на деня наближеше краят на годината и се чествуваше раждането на
Христос
Исус
, или когато наближеше възкресението на
Христос
Исус
, когато снежната покривка постепенно изчезваше от земята и това, което земята беше стаила в себе си отново пристъпваше на повърхността.
В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
Днешният човек няма представа за това, което пронизваше душите в миналото, когато при непрестанното намаляване на деня наближеше краят на годината и се чествуваше раждането на Христос Исус, или когато наближеше възкресението на Христос Исус, когато снежната покривка постепенно изчезваше от земята и това, което земята беше стаила в себе си отново пристъпваше на повърхността.
Очевидно нашият живот е конкретен. В действителност чувствата на съвременниците ни са станали абстрактни, разсъдъчни, празни. Хората обхождат улиците и по правило не чувстват в Коледния празник нищо повече от това, че той е празник на подаръците. А това, което иначе чувстват има само съвсем слаба връзка с онези дълбоки усещания, които пронизваха душите на предците ни. Човекът е изгубил връзката с живота.
към текста >>
И в светите мистерии когато виждащите съзряха слънцето в полунощ, те видяха и регента на слънцето,
Христос
.
Във времето на късите дни, когато се разиграваха светите мистерии на древността, тези, които биваха посвещавани, се обърнаха с цялото си душевно същество към слънцето, и около полунощ в деня, който ни е известен като Коледа, тези, на които им предстоеше да приемат посвещение бяха доведени в древните мистерии дотам, че можаха да видят слънцето в часа на полунощ. С това те станаха ясновидци. Съвременният човек не може да види слънцето в полунощ, тъй като то се намира от другата страна на земята. За виждащия обаче земята не е пречка да види слънцето. Той го вижда в неговата духовна същност.
И в светите мистерии когато виждащите съзряха слънцето в полунощ, те видяха и регента на слънцето, Христос.
Тъй като за тези, които трябваше да се свържат с него той изцяло се съдържаше в слънцето. Когато на Голгота кръвта бликна от раните, това беше едно изпълнено със значение събитие за цялото земно развитие. Никой не разбира това събитие, който не може да схване, че християнството почива на един мистичен факт. Ако някой с ясновидски поглед би проследил от някоя далечна планета развитието на земята през хилядолетията, то той нямаше да наблюдава единствено физическото и тяло, а и нейното астрално тяло. А през хилядолетията това астрално тяло щеше да изрази определени светлини, определени цветове и определени форми.
към текста >>
С това Азът на
Христос
, който дотогава можеше да се търси единствено на слънцето, се спусна върху земята.
Ако някой с ясновидски поглед би проследил от някоя далечна планета развитието на земята през хилядолетията, то той нямаше да наблюдава единствено физическото и тяло, а и нейното астрално тяло. А през хилядолетията това астрално тяло щеше да изрази определени светлини, определени цветове и определени форми. В един момент то се промени. Изникнаха други форми, блеснаха други светлини и други цветове това беше моментът, когато на Голгота кръвта бликна от раните на изкупителя. Това не беше единствено човешко, а и космическо събитие.
С това Азът на Христос, който дотогава можеше да се търси единствено на слънцето, се спусна върху земята.
Той се свърза със земята, и в духа и ние ще открием Христовия Аз, Слънчевия Аз. А посветеният съумя да види слънчевия дух, когото в светите мистерии на древността търсеше на слънцето в полунощния час на Коледа, в ново време в самия Христос, като централния дух на земята. Християнското съзнание се съдържа в придобиването на чувството за живо свързване с Христовия Дух. Не само в съзнанието на обикновените християни, а в съзнанието на християнските посветени. Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня.
към текста >>
А посветеният съумя да види слънчевия дух, когото в светите мистерии на древността търсеше на слънцето в полунощния час на Коледа, в ново време в самия
Христос
, като централния дух на земята.
В един момент то се промени. Изникнаха други форми, блеснаха други светлини и други цветове това беше моментът, когато на Голгота кръвта бликна от раните на изкупителя. Това не беше единствено човешко, а и космическо събитие. С това Азът на Христос, който дотогава можеше да се търси единствено на слънцето, се спусна върху земята. Той се свърза със земята, и в духа и ние ще открием Христовия Аз, Слънчевия Аз.
А посветеният съумя да види слънчевия дух, когото в светите мистерии на древността търсеше на слънцето в полунощния час на Коледа, в ново време в самия Христос, като централния дух на земята.
Християнското съзнание се съдържа в придобиването на чувството за живо свързване с Христовия Дух. Не само в съзнанието на обикновените християни, а в съзнанието на християнските посветени. Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня. Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята. Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението.
към текста >>
За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които
Христос
Исус
изговори.
Това е процесът, който се разиграва всяка година, когато дните намалеят и естествената земя навлезе в съня. Тогава процесът е такъв, че ние можем да встъпим в непосредствена връзка с духа на земята. Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението. Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие. Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово.
За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори.
Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух.
към текста >>
Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на
Христос
Исус
съвпада с други религиозни вероизповедания.
Затова съвпадането на Христовото Рождество с най-късите дни и най-дългите нощи не е произволно, а е резултат от принципа на посвещението. Така ние виждаме, че с намаляването на дните и с увеличаването на нощите е свързано нещо безкрайно духовно, и чувстваме, че в това събитие има душа, и то най-висшата душа, която можем да почувстваме в земното развитие. Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово. За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено.
Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания.
Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство.
към текста >>
Християнинът не се свърза с
Христос
само по силата на учението.
Първите християни не възприеха учение или сбор от мисли, когато изговаряха името Христово. За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение.
Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението.
Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство. Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето. Затова тези, които най-напред оповестиха християнството, се чувстваха най-малко притиснати към това, да проповядват единствено думите, те приписваха огромна стойност на това, да проповядват личността на Христос Исус: "Ние Го видяхме, когато беше с нас на светата планина." Те отдаваха значение на това, че е бил там, че са Го видели.
към текста >>
Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята
Христос
.
Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух.
Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос.
Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство. Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето. Затова тези, които най-напред оповестиха християнството, се чувстваха най-малко притиснати към това, да проповядват единствено думите, те приписваха огромна стойност на това, да проповядват личността на Христос Исус: "Ние Го видяхме, когато беше с нас на светата планина." Те отдаваха значение на това, че е бил там, че са Го видели. "Ние поставихме ръцете си в раните Му." Те приписваха стойност на това, че са Го докоснали. От това историческо събитие тръгва цялото бъдещо развитие на човечеството на нашата земя.
към текста >>
Да проповядваш християнство означава да виждаш в
Христос
духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето.
Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство.
Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето.
Затова тези, които най-напред оповестиха християнството, се чувстваха най-малко притиснати към това, да проповядват единствено думите, те приписваха огромна стойност на това, да проповядват личността на Христос Исус: "Ние Го видяхме, когато беше с нас на светата планина." Те отдаваха значение на това, че е бил там, че са Го видели. "Ние поставихме ръцете си в раните Му." Те приписваха стойност на това, че са Го докоснали. От това историческо събитие тръгва цялото бъдещо развитие на човечеството на нашата земя. Това се чувстваше тогава. Затова учениците казваха: Ние отдаваме значение на това, че бяхме с Него на планината, но ние разбираме като нещо велико и това, че в Него се изпълниха думите на пророците, че които произхождат от самата истина и мъдрост!
към текста >>
Затова тези, които най-напред оповестиха християнството, се чувстваха най-малко притиснати към това, да проповядват единствено думите, те приписваха огромна стойност на това, да проповядват личността на
Христос
Исус
: "Ние Го видяхме, когато беше с нас на светата планина." Те отдаваха значение на това, че е бил там, че са Го видели.
Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението. Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух. Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство. Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето.
Затова тези, които най-напред оповестиха християнството, се чувстваха най-малко притиснати към това, да проповядват единствено думите, те приписваха огромна стойност на това, да проповядват личността на Христос Исус: "Ние Го видяхме, когато беше с нас на светата планина." Те отдаваха значение на това, че е бил там, че са Го видели.
"Ние поставихме ръцете си в раните Му." Те приписваха стойност на това, че са Го докоснали. От това историческо събитие тръгва цялото бъдещо развитие на човечеството на нашата земя. Това се чувстваше тогава. Затова учениците казваха: Ние отдаваме значение на това, че бяхме с Него на планината, но ние разбираме като нещо велико и това, че в Него се изпълниха думите на пророците, че които произхождат от самата истина и мъдрост! И се изпълни това, което пророците знаеха.
към текста >>
Тогава под пророци се разбираха посветените, които можеха да предскажат
Христос
, тъй като Го бяха видели в древните свети мистерии в Коледния час на полунощ.
"Ние поставихме ръцете си в раните Му." Те приписваха стойност на това, че са Го докоснали. От това историческо събитие тръгва цялото бъдещо развитие на човечеството на нашата земя. Това се чувстваше тогава. Затова учениците казваха: Ние отдаваме значение на това, че бяхме с Него на планината, но ние разбираме като нещо велико и това, че в Него се изпълниха думите на пророците, че които произхождат от самата истина и мъдрост! И се изпълни това, което пророците знаеха.
Тогава под пророци се разбираха посветените, които можеха да предскажат Христос, тъй като Го бяха видели в древните свети мистерии в Коледния час на полунощ.
Първите Христови ученици представиха събитието на Голгота като едно осъществяване на това, което винаги се е знаело и в чувствата на знаещите настъпи голям прелом. Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос. Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос.
към текста >>
Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият
Христос
.
Затова учениците казваха: Ние отдаваме значение на това, че бяхме с Него на планината, но ние разбираме като нещо велико и това, че в Него се изпълниха думите на пророците, че които произхождат от самата истина и мъдрост! И се изпълни това, което пророците знаеха. Тогава под пророци се разбираха посветените, които можеха да предскажат Христос, тъй като Го бяха видели в древните свети мистерии в Коледния час на полунощ. Първите Христови ученици представиха събитието на Голгота като едно осъществяване на това, което винаги се е знаело и в чувствата на знаещите настъпи голям прелом. Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка.
Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос.
Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв. Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос. А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37). ("Който люби баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Лук. 14:26) Който желае да направи любовта зависеща от природната основа, от кръвта, в този смисъл не е християнин.
към текста >>
Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на
Христос
.
Тогава под пророци се разбираха посветените, които можеха да предскажат Христос, тъй като Го бяха видели в древните свети мистерии в Коледния час на полунощ. Първите Христови ученици представиха събитието на Голгота като едно осъществяване на това, което винаги се е знаело и в чувствата на знаещите настъпи голям прелом. Ако се върнем в едно време преди християнството, и навлезем все по-навътре в тези времена, ние ще от крием, че любовта все повече е обвързана с кръвната връзка. Ние ще срещаме любовта единствено в родствените връзки и в юдейския народ, от който произлиза и самият Христос. Виждаме как се обичат онези, в чиито жили тече обща кръв, и по-рано това беше също така, че любовта почиваше върху природната основа на общата кръв.
Духовната любов, която е независима от кръвта и плътта, се всели на земята едва с идването на Христос.
А в бъдеще нещата ще зависят от това дали ще се изпълнят думите: "Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, сестрите си, а още и собствения си живот не може да бъде Мой ученик" (Мат. 10:37). ("Който люби баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене, и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене." Лук. 14:26) Който желае да направи любовта зависеща от природната основа, от кръвта, в този смисъл не е християнин. Духовната любов, която ще обиколи човечеството като огромна лента на братство е резултатът от християнството. Затова и човек познава най-голямата свобода, най-голямата вътрешна затвореност посредством християнството.
към текста >>
Тогава отсъствуваше самостоятелността, която се всели в съзнанието на хората с
Христос
.
В древността това беше едно постоянно усещане: погледът към прародителите. Човекът чувстваше, че кръвта на прадедите му още тече през вените му, и чувстваше Аза си свързан с Аза на прадедите. Ако това усещане трябваше да се предизвика още по-ясно в юдейския народ то се изговаряше името на Авраам, тъй като хората се чувстваха част от общия кръвен поток, който започва от Авраам. Когато трябваше да изговори най-висшето си, юдеинът казваше: Аз съм едно с Авраам. А след смъртта на тяло то му и това имаше дълбоки причини -душата му се завръщаше в лоното на Авраам.
Тогава отсъствуваше самостоятелността, която се всели в съзнанието на хората с Христос.
С Христос в човека се всели съзнателното познание на "Аз съм". Едно нещо обаче все още не се усещаше тогава: пълната божественост на най-вътрешното същество на човека. Тя усещаше "Аз съм", но го свързваше с предците, тя го чувстваше в общата кръв, която протичаше след Авраам. Тогава дойде Христос Исус и донесе съзнанието, което е много по-древно в човека, което е много по-самостоятелно това, че "Аз съм" не е просто нещо, което съдържа само общото за един на род, а е в отделната личност, която от своя страна трябва да потърси любовта в отделната личност, извън себе си. Азът, който днес е включен във вас, отключен навън, търси духовната любов навън.
към текста >>
С
Христос
в човека се всели съзнателното познание на "Аз съм".
Човекът чувстваше, че кръвта на прадедите му още тече през вените му, и чувстваше Аза си свързан с Аза на прадедите. Ако това усещане трябваше да се предизвика още по-ясно в юдейския народ то се изговаряше името на Авраам, тъй като хората се чувстваха част от общия кръвен поток, който започва от Авраам. Когато трябваше да изговори най-висшето си, юдеинът казваше: Аз съм едно с Авраам. А след смъртта на тяло то му и това имаше дълбоки причини -душата му се завръщаше в лоното на Авраам. Тогава отсъствуваше самостоятелността, която се всели в съзнанието на хората с Христос.
С Христос в човека се всели съзнателното познание на "Аз съм".
Едно нещо обаче все още не се усещаше тогава: пълната божественост на най-вътрешното същество на човека. Тя усещаше "Аз съм", но го свързваше с предците, тя го чувстваше в общата кръв, която протичаше след Авраам. Тогава дойде Христос Исус и донесе съзнанието, което е много по-древно в човека, което е много по-самостоятелно това, че "Аз съм" не е просто нещо, което съдържа само общото за един на род, а е в отделната личност, която от своя страна трябва да потърси любовта в отделната личност, извън себе си. Азът, който днес е включен във вас, отключен навън, търси духовната любов навън. Не с бащата, който беше Авраам Азът се чувства едно цяло, а с духовния баща на света: "Аз и отец сме едно".
към текста >>
Тогава дойде
Христос
Исус
и донесе съзнанието, което е много по-древно в човека, което е много по-самостоятелно това, че "Аз съм" не е просто нещо, което съдържа само общото за един на род, а е в отделната личност, която от своя страна трябва да потърси любовта в отделната личност, извън себе си.
А след смъртта на тяло то му и това имаше дълбоки причини -душата му се завръщаше в лоното на Авраам. Тогава отсъствуваше самостоятелността, която се всели в съзнанието на хората с Христос. С Христос в човека се всели съзнателното познание на "Аз съм". Едно нещо обаче все още не се усещаше тогава: пълната божественост на най-вътрешното същество на човека. Тя усещаше "Аз съм", но го свързваше с предците, тя го чувстваше в общата кръв, която протичаше след Авраам.
Тогава дойде Христос Исус и донесе съзнанието, което е много по-древно в човека, което е много по-самостоятелно това, че "Аз съм" не е просто нещо, което съдържа само общото за един на род, а е в отделната личност, която от своя страна трябва да потърси любовта в отделната личност, извън себе си.
Азът, който днес е включен във вас, отключен навън, търси духовната любов навън. Не с бащата, който беше Авраам Азът се чувства едно цяло, а с духовния баща на света: "Аз и отец сме едно". А едно още по-дълбоко изказване е това въпреки че горното е най-важното, тъй като отваря повече съзнанието е това, че Христос обясни на хората, че не е най-дълбокото, когато казват: Аз бях и в Авраам. Той им обясни, че "Аз съм" е от по-стара дата, изговорено от самия Бог: "Преди Авраам беше "Аз съм". Изказването е обикновено така поставено в текста, че никой не би си помислил нещо различно от това: Преди Авраам съм Аз: " Преди Авраам беше "Аз съм", най-вътрешното духовно същество, което всеки носи сам в себе си.
към текста >>
А едно още по-дълбоко изказване е това въпреки че горното е най-важното, тъй като отваря повече съзнанието е това, че
Христос
обясни на хората, че не е най-дълбокото, когато казват: Аз бях и в Авраам.
Едно нещо обаче все още не се усещаше тогава: пълната божественост на най-вътрешното същество на човека. Тя усещаше "Аз съм", но го свързваше с предците, тя го чувстваше в общата кръв, която протичаше след Авраам. Тогава дойде Христос Исус и донесе съзнанието, което е много по-древно в човека, което е много по-самостоятелно това, че "Аз съм" не е просто нещо, което съдържа само общото за един на род, а е в отделната личност, която от своя страна трябва да потърси любовта в отделната личност, извън себе си. Азът, който днес е включен във вас, отключен навън, търси духовната любов навън. Не с бащата, който беше Авраам Азът се чувства едно цяло, а с духовния баща на света: "Аз и отец сме едно".
А едно още по-дълбоко изказване е това въпреки че горното е най-важното, тъй като отваря повече съзнанието е това, че Христос обясни на хората, че не е най-дълбокото, когато казват: Аз бях и в Авраам.
Той им обясни, че "Аз съм" е от по-стара дата, изговорено от самия Бог: "Преди Авраам беше "Аз съм". Изказването е обикновено така поставено в текста, че никой не би си помислил нещо различно от това: Преди Авраам съм Аз: " Преди Авраам беше "Аз съм", най-вътрешното духовно същество, което всеки носи сам в себе си. Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20). И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм". В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос!
към текста >>
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо
Христос
ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20).
Азът, който днес е включен във вас, отключен навън, търси духовната любов навън. Не с бащата, който беше Авраам Азът се чувства едно цяло, а с духовния баща на света: "Аз и отец сме едно". А едно още по-дълбоко изказване е това въпреки че горното е най-важното, тъй като отваря повече съзнанието е това, че Христос обясни на хората, че не е най-дълбокото, когато казват: Аз бях и в Авраам. Той им обясни, че "Аз съм" е от по-стара дата, изговорено от самия Бог: "Преди Авраам беше "Аз съм". Изказването е обикновено така поставено в текста, че никой не би си помислил нещо различно от това: Преди Авраам съм Аз: " Преди Авраам беше "Аз съм", най-вътрешното духовно същество, което всеки носи сам в себе си.
Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20).
И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм". В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос! " Тъй като събитието е извън времево. А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на дело учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа. Спиритуалният възглед за света ще доведе човека до там да може отново да усеща живо, какво се има предвид с един такъв празник.
към текста >>
В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди
Христос
-, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди
Христос
!
А едно още по-дълбоко изказване е това въпреки че горното е най-важното, тъй като отваря повече съзнанието е това, че Христос обясни на хората, че не е най-дълбокото, когато казват: Аз бях и в Авраам. Той им обясни, че "Аз съм" е от по-стара дата, изговорено от самия Бог: "Преди Авраам беше "Аз съм". Изказването е обикновено така поставено в текста, че никой не би си помислил нещо различно от това: Преди Авраам съм Аз: " Преди Авраам беше "Аз съм", най-вътрешното духовно същество, което всеки носи сам в себе си. Този, който разбира това изречение, навлиза дълбоко в същината на християнския светоглед и на християнския живот, и разбира, защо Христос ни насочва към това: "Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века." (Мат.28:20). И затова ние трябва да усещаме правилно разтълкуваното изречение от Коледния антифонарий, която на всяка Коледа ни повтаря извън времевото положение на "Аз съм".
В коледното песнопение не се казва като спомен: Днес си спомняме, че се роди Христос -, а всеки път ни се казва: "Днес ни се роди Христос!
" Тъй като събитието е извън времево. А това,което някога се случи в Палестина, се случва за този, който може да изпълни на дело учението за чувствата и усещанията на всяка Коледа. Спиритуалният възглед за света ще доведе човека до там да може отново да усеща живо, какво се има предвид с един такъв празник. Мисията му не е да бъде някакво абстрактно учение, не някаква абстрактна теория, а да отведе хората обратно в живота, да ги накара да го виждат не като нещо абстрактно, а като изцяло изпълнен с душа. А душата ние чувстваме, когато отидем в каменоломната и видим раздробяващите се камъни, ние чувстваме душата, когато наблюдаваме птичия полет, когато виждаме, как сърпът преминава през полетата, когато слънцето изгрява и залязва.
към текста >>
68.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в
Христос
.
Ако в средните векове той е изгубил съзнание за духовния свят, ако той вярва само, че живота във физическото тяло и видимото във физическо тяло се явява като единствена действителност, тогава за бъдещето той увисва във въздуха. Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си. И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира. Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове. Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят?
Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос.
Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен. Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж.
към текста >>
Чрез пълното разбиране на
Христос
става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето.
Тогава той не познава себе си в духовните светове, тогава губи почва под краката си. И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира. Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове. Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят? Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос.
Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето.
Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен. Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж. И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния свят.
към текста >>
Защото всички основатели на религии до
Христос
, какво са посочвали те?
И за него има опасност от това, което наричаме “духовна смърт”; защото това,което е около него се оказва недействително, илюзия, за тази действителност в него няма съзнание; в това той не вярва, и той умира. Това се явява действително умиране в духовния свят, това е нещо, което заплашва човек, ако при встъпване в духовния свят не носи съзнание за тези духовни светове. Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят? Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос. Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето.
Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те?
Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен. Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж. И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния свят. Това е единението с Христос.
към текста >>
Христос
влязъл в тялото на
Исус
от Назарет, когато
Исус
от Назарет е бил 13 годишен.
Но къде, все пак се намира тази точка в еволюцията на човечеството, в която може да бъде достигнато пълно съзнание за душевния свят? Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос. Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека.
Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен.
Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж. И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния свят. Това е единението с Христос. И как ще живее идеята за Христос в човека на бъдещето? Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете.
към текста >>
Христос
бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж.
Това е този момент, в който през слизане във физическото тяло и чрез неговото преодоляване пред хората е представен великия образ, който е даден в Христос. Чрез пълното разбиране на Христос става достижима възможността да се извоюват подстъпите към всички спомени на миналото и към цялото проникване в бъдещето. Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен.
Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж.
И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния свят. Това е единението с Христос. И как ще живее идеята за Христос в човека на бъдещето? Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете. Той ще чувства себе си победител над това, което се преживява във физическото тяло.
към текста >>
Това е единението с
Христос
.
Защото всички основатели на религии до Христос, какво са посочвали те? Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен. Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж. И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния свят.
Това е единението с Христос.
И как ще живее идеята за Христос в човека на бъдещето? Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете. Той ще чувства себе си победител над това, което се преживява във физическото тяло. Когато след това той отново се издигне на духовен план, ще посочва физическото тяло, като нещо, което е преодоляно. Това трябва да чувстваме във великото пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха.
към текста >>
И как ще живее идеята за
Христос
в човека на бъдещето?
Те показвали миналите инкарнации и следващите инкарнации на човека. Христос влязъл в тялото на Исус от Назарет, когато Исус от Назарет е бил 13 годишен. Христос бил същност, която е живяла във физическо тяло само веднъж. И чрез тази еднократна победа над смъртта, ако правилно се разбере това, се посочва на човека, как трябва да живее, за да внесе във бъдещите времена съзнание за съществуването на духовния свят. Това е единението с Христос.
И как ще живее идеята за Христос в човека на бъдещето?
Човекът на бъдещето също ще разглежда нашата епоха, когато човек е живял във физическо тяло, както човекът от следатлантско време разглеждал атлантското време, когато хората живеели заедно с боговете. Той ще чувства себе си победител над това, което се преживява във физическото тяло. Когато след това той отново се издигне на духовен план, ще посочва физическото тяло, като нещо, което е преодоляно. Това трябва да чувстваме във великото пророческо действие, когато съзерцаваме чудото Пасха. Човекът на бъдещето има пред себе си две възможности: едната възможност е тази, той да си спомня за времето, когато е имал преживявания във физическо тяло и да си казва, че само това, което е било тогава е било действително.
към текста >>
Празният гроб и възкръсналия
Христос
– това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
Ние се намираме в света на илюзиите, в действителност е имало живот във физическо тяло. Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност. Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма! ” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе!
Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта. Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот?
към текста >>
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия
Христос
– това е искал да даде
Христос
на човечеството.
Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност. Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма! ” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството.
Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта. Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот? Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете.
към текста >>
Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия
Христос
онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото
Христос
се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма! ” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството. Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха.
Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот? Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете. Тогава повече няма да се нуждаят от религията, за да вярват в боговете, които тогава отново ще виждат, тъй както по-рано не е имало нужда от нея, когато хората са живеели сред боговете. Тогава не е нужно да вярват в боговете, които отново ще виждат, ако те влязат сред боговете, подсилени с това, което дава християнството.
към текста >>
Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в
Христос
не просто утешителя, а да се вижда
Христос
като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на
Христос
за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот.
” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе! Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството. Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта.
Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот.
Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот? Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете. Тогава повече няма да се нуждаят от религията, за да вярват в боговете, които тогава отново ще виждат, тъй както по-рано не е имало нужда от нея, когато хората са живеели сред боговете. Тогава не е нужно да вярват в боговете, които отново ще виждат, ако те влязат сред боговете, подсилени с това, което дава християнството. Те сами ще бъдат одухотворени всред духовните същности и тяхната работа преминава сред духовните същности.
към текста >>
Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава
Христос
ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете.
Великият синтез на мистерията Рождество, като повторение на древните мистерии и мистерията Пасха като мистерия на бъдещето, мистерията на възкръсналия Христос – това е искал да даде Христос на човечеството. Това е мистерията на празника Пасха. Това ще бъде бъдещето християнство, че християнската идея не е просто вест за висшите светове, не е обикновена религия, а християнската идея се явява убеждението и импулса на живота: убеждение, защото човек вижда във възкръсналия Христос онова, което предстои на него самия да преживее в бъдеще, дава живот, защото Христос се явява за човека не просто нещо в което се взира, което му дава просто утешение, но се явява за него велик пример, по който да живее и с който той превъзмогва смъртта. Да сме деятелни в духа на християнството, да се живее, виждайки в Христос не просто утешителя, а да се вижда Христос като този който ни предшества, и който в най-дълбок смисъл е родствен с нашата най-дълбока същност, според това как ние живеем – това е идеята на Христос за бъдещето, която се стреми да проникне цялото познание, изкуството,целия живот. Ако си спомним, какво съдържа в себе си идеята Пасха, ще открием символа на християнството с истинското действие и истинския живот?
Когато човечеството няма да има нужда от религиозните съобщения, които му носят вест за боговете на древните времена, защото отново ще живее сред боговете, тогава Христос ще бъде за тях онзи, който ще им дава сила, за да намерят правилното взаимоотношение сред боговете.
Тогава повече няма да се нуждаят от религията, за да вярват в боговете, които тогава отново ще виждат, тъй както по-рано не е имало нужда от нея, когато хората са живеели сред боговете. Тогава не е нужно да вярват в боговете, които отново ще виждат, ако те влязат сред боговете, подсилени с това, което дава християнството. Те сами ще бъдат одухотворени всред духовните същности и тяхната работа преминава сред духовните същности. Така човекът вече съвсем в не толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият свят губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват. Тяхната действителност ще избледнява, дори ако човекът още дълго време пребивава на Земята.
към текста >>
Да се познае
Христос
означава също да се познае духовния човек.
Да противостоят на действителността, която като такава не познават, това означава да се разруши в духа. В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива. Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх. Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят. Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек.
Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек.
Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това. Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период. В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството.
към текста >>
Идеята на
Христос
да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание.
В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива. Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх. Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят. Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек. Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек.
Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание.
Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това. Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период. В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството. И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа.
към текста >>
В гръко-латинската културен период
Христос
е излезнал сред човечеството.
Да се познае Христос означава също да се познае духовния човек. Идеята на Христос да заживее в бъдещето на човечеството, означава да се преодолее християнството като религия и да се разкрият далечните хоризонти на християнството като познание. Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това. Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период.
В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството.
И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа. И този импулс е даден от явяването на Христос. Тези усещания трябва да ни въодушевяват през дните, в които символично имаме около себе си мистерията на Пасха, през периода на Пасха. Защото мистерията Пасха не е само мистерия на спомените, но също е и мистерия за бъдещето, пророчество на човека, който постепенно все повече и повече освобождава себе си от връзките и пътя и обстоятелствата на чисто физически чувствения живот.
към текста >>
И този импулс е даден от явяването на
Христос
.
Християнството ще влезе в изкуството, ще го разшири и оживи, ще стане образуваща сила за изкуството в най-висша степен. “Парсифал” на Рихард Вагнер е подготовка за това. Християнството ще навлезе във всички проявления на живот на Земята, и когато религията вече отдавна няма да е нужна повече на човечеството, тогава човечеството ще се намира под силното влияние на християнския импулс, който трябваше да бъде даден на човечеството, когато то беше в средата на четвъртия културен период. В гръко-латинската културен период Христос е излезнал сред човечеството. И както човечеството е трябвало да се спусне в дълбините на материалния живот, така то е трябвало отново да се издигне към познанието на духа.
И този импулс е даден от явяването на Христос.
Тези усещания трябва да ни въодушевяват през дните, в които символично имаме около себе си мистерията на Пасха, през периода на Пасха. Защото мистерията Пасха не е само мистерия на спомените, но също е и мистерия за бъдещето, пророчество на човека, който постепенно все повече и повече освобождава себе си от връзките и пътя и обстоятелствата на чисто физически чувствения живот.
към текста >>
69.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По време на земното странствуване на
Исус
Христос
тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни.
Би било погрешно да се мисли, че човекът е зает само със самия себе си. Светът е построен не върху такъв егоизъм. Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята. Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя.
По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни.
Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н. непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново.
към текста >>
И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил
Христос
, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света.
И така, сред Архаите има такива, че зад тях се крият тези, които биха могли, всъщност, да бъдат вече Власти. И към тези Архаи, които всъщност се явяват противозаконни, принадлежат – разбира се, само за тези, които разглеждат тези неща от гледна точка на Духовната наука – на това същество, което справедливо наричат “сатана”, противозаконния княз на този свят. Законният владетел е “Властта”: Яхве или Йехова; противозаконният принадлежи към степента на Началата. Той се проявява в това, че води хората към постоянна съпротива на епохалния дух. Такава е истинската същност на този дух, когото назовават също “дух на тъмнината” или противозаконния княз на тази наша Земя, който претендира всъщност за това, да ръководи и управлява хората.
И сега вече ще разберете, какъв дълбок смисъл има този факт, че на Земята се явил Христос, за да пролее Своята Светлина върху цялата последваща еволюция и че Той трябвало да преодолее всичко в тази борба с противозаконния княз на света.
Но това се основава дълбоката мъдрост, която е изразена в тази удивителна част на Евангелието. Повърхностно се явява това, че вие слушате сега за сатаната, не само от материално настроените хора, но също и от тези, в които влизат още известни древни представи и които, все пак, разбират тези представи грешно: тъй като отдавна за сатаната се говори с насмешка. И дори хората, които желаят да признаят другите духовни същества, не желаят да признаят реалността на сатаната;те я отричат. Това идва от средните векове когато хората имали твърде странни представи за сатаната и казвали: всъщност, той е изостанал дух от порядъка на Властите; и бидейки дух от порядъка на Властите той е изостанал. Къде трябва да търсим духовете от йерархията на Властите?
към текста >>
И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия
Христос
, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество.
Отделният човек се управлява от духове, които ние нарекохме Ангели, Архангели, Архаи – чак до тези, които ние нарекохме епохални духове. Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята.
И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество.
И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно. Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
И своя път към
Христос
всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към
Христос
той трябва да дойде свободно.
Цялата картина, в която е включен човекът, водачеството и ръководството на планетата и това, което става на нея се явява дело на Откровенията или Властите. Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество.
И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос. Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към
Христос
.
Тъй като цялото сегашно развитие на човека не би могло да стане, ако не са действали от една страна, дърпащите напред Сили на Слънцето и от друга страна, задържащата сила на Луната. Откровенията или Властите имат работа съвсем не с отделния човек, а с човешките групи. Те управляват външните сили, които конфигурират планетата и от които човек се нуждае, за да имат възможност да измени цялото развитие на Земята. И тогава, накрая ние повдигаме поглед към тази висока духовна Същност, която излиза извън пределите на всичко, за което говорихме до сега – към Същността на Самия Христос, Която донесе на Земята това, което има отношение не само към отделния човек, но и към ръководството на цялото човечество. И своя път към Христос всеки човек трябва да намери сам; тъй като по принудителен начин да намери себе си могат да заставят човека още само Началата, към Христос той трябва да дойде свободно.
Така ние си съставихме, преди всичко, представа за низшите степени на йерархиите, стоящи над човека – за Ангелите, Архангелите и малко също за Архаите и Властите; и само като предчувствие можем да повдигнем поглед към Висшата Същност, към Христос.
Другият път можем да се възползваме от случая, за да разгледаме това, което може да се каже за “Престолите” и т.н. Днес искам да ви съобщя нещо за системата на духовните същества, която е включен човекът, доколкото в нея участват Ангелите, Архангелите, Архаите и Властите.
към текста >>
70.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един жив образ
Христос
Исус
.
В това няма мисъл, няма чувство за пространство. Има колона, обаче тя не изпълнява своето назначение. Всичко това е свързано със степента на развитие на човешкия дух. Само преминавайки през този антропоморфизъм, човечеството можело да бъде подготвено за възприемане на Богочовека, за приемане на живеещия Бог в самия човек. Обаче това е и християнството, наричано от окултизма още теоморфизъм.
В християнството се сливат всички различни образи на боговете в един жив образ Христос Исус.
За това било необходимо мощно задълбочаване на човечеството, задълбочаване, което направило човечеството способно не само да осмисля живите форми на пространството, както това се проявило в гръцката пластика, а което би могло да се издигне до мисленето да се види вътрешното във външното, до вярата, че вечното действително би могло да живее в историческия образ на Земята в пространството и във времето. Това е същественото в християнството. Тази идея означавала най-голямото развитие, което би могло да направи човечеството на Земята. Необходимо е само да сравним – такова сравнение е позволено – гръцкият храм, който се явява жилище на Бога, с това, което по-късно станало християнска църква, както това в най-чист вид се е изразило в готиката. Тогава ще видим, че във външната форма дори било необходимо да се направи крачка назад, ако се говори за желание да се представи вечното във времето и пространството.
към текста >>
Защо същество от свръхсетивно естество, такова като
Христос
е било принудено да се прояви в крайната личност
Исус
, и да странства по Земята?
Пълното проникване на етерното във физическото тяло е причината за това, че сега човекът повече да се стреми във външния свят. Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена.
Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята?
Защо бил принуден Христос да стане историческа личност? Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ? Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло.
към текста >>
Защо бил принуден
Христос
да стане историческа личност?
Когато вратата на духовния свят се затворила, на човека в неговото художествено развитие му потрябвала връзката на сетивния със свръхсетивния свят. По-рано в атлантско време, това не му било необходимо, тъй като тогава той още е бил в състояние от непосредствен опит да познава свръхсетивния свят. Да разказват за боговете и духовете станало за хората необходимост, тогава когато те загубили възприятие за това, както, например, е нужно да се разказва да растенията само на тези хора, които никога не са ги виждали. Това е причината за религиозното развитие в следатлантските времена. Защо същество от свръхсетивно естество, такова като Христос е било принудено да се прояви в крайната личност Исус, и да странства по Земята?
Защо бил принуден Христос да стане историческа личност?
Защо погледите на хората трябвало да бъдат обърнати към този образ? Ние вече говорихме, че хората не можели повече да виждат в свръхсетивния свят. тогава какво е трябвало да стане, за да може Бог да стане тяхна опитност? Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса.
към текста >>
Така ние виждаме, как явлението
Христос
Исус
става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност,
Христос
е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие.
Той трябвало да стане чувствен, да се въплъти в чувствено-физическо тяло. Това е отговора на въпроса. Дотогава докогато хората са можели да възприемат духовното, докато те можели да възприемат свръхсетивният опит на боговете, на никой бог не било нужно да става човек. Но сега Бог бил принуден да влезе вътре в сетивния свят. От тези чувства изхождат думите на учените за потвърждение на този факт: “Ние сложихме своите ръце в неговите рани” и т.н.
Така ние виждаме, как явлението Христос Исус става ясно за нас от природата на следатлантския човек, така ние опознаваме, защо всъщност, Христос е бил принуден да разкрие себе си за сетивното възприятие.
В това, за човечеството се заключава най-силния исторически факт. Духовната Същност била принудена да бъде тук по чувствен начин, за да имат хората опорна точка, която би могла да ги съедини със свръхсетивния свят. Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят. В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното.
към текста >>
71.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Съзнанието, което дарил
Христос
на човечеството излиза от тези предели.
Който не знае, че преди, имената били давани по съвсем различен начин, той никога няма да разбере тези неща. Представете си, че праотецът имал две деца, всяко от тях имало отново по две деца, следващото поколение също по две деца и т.н. При всички, паметта обхващала назад чак до праотеца, и те чувствали себе си единни в паметта, която, така да се каже, се обединявала на върха в една точка. И народът от Стария Завет е изразил това в думи, имащи еднакво значение за всеки отделен човек, изповядващ Стария Завет: “Аз и отец Авраам едно сме”. Така отделният човек се чувствал скрит в съзнанието на груповата душа, в отеца Авраам.
Съзнанието, което дарил Христос на човечеството излиза от тези предели.
Азът в своето съзнанието е непосредствено свързано с духовния свят и това се изразява с думите: “Преди макар, че бил Авраам, Аз съм”. Тогава идва импулса, пробуждащият се Аз с цялата си пълнота в отделния индивид. Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията. Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа. Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет.
към текста >>
достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на
Исус
със Самарянката до извора на Иаков.
Така ние виждаме втория етап от развитието на човечеството, епохата на груповата душа, която намира висш израз в кръвното родство на поколенията. Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа. Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз. Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така.
достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков.
Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство. Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните)”. Ако се навлезе в това и особено ако се влезе в това медитативно, то постепенно може да стигне до това, да се види, как човечеството се е придвижило напред от груповата душа към индивидуалната душа. Историята, така както се създава днес, без съмнение, се създава чисто външно.
към текста >>
Там ясно е показано, че
Христос
Исус
идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство.
Народ, който особено е развил това му предава изключително значение и подчертава: че като народ, ние имаме една обща групова народна душа. Именно такъв е бил народа придържащ се към Стария Завет. Затова, консервативният елемент на този старозаветен народ с особена сила бил против провъзгласяването на “Аз съм”, на индивидуалния Аз. Който чете “Евангелието на Йоан” може с ръце, с “духовни ръце” да усети, че това е така. достатъчно е само да се прочете разказа за беседата на Исус със Самарянката до извора на Иаков.
Там ясно е показано, че Христос Исус идва също и до тези, които не са свързани в кръвно родство.
Да вземем дори думите “Как Ти, бидейки иудеин, молиш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните)”. Ако се навлезе в това и особено ако се влезе в това медитативно, то постепенно може да стигне до това, да се види, как човечеството се е придвижило напред от груповата душа към индивидуалната душа. Историята, така както се създава днес, без съмнение, се създава чисто външно. Тази съвременна история в много отношения се явява “fable convenue”, тъй като се пише на базата на документи.
към текста >>
72.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Христос
Исус
като въплъщение на Логоса.
Сумрачно-ясновиждащото съзнание през Лемурийската епоха и нашето днешно будно съзнание. Земята е планетарното състояние„където може да се развие Любовта. Старата Луна, планетата на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз. Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека.
Христос Исус като въплъщение на Логоса.
Езотеричното християнство и първоначалния Гнозис. Христос като родоначалник на свободното „Аз-съм” - съзнание. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22. Mай 1908 79 Възкресението на Лазар
към текста >>
Христос
като родоначалник на свободното „Аз-съм” - съзнание.
Старата Луна, планетата на Мъдростта или Космоса на Мъдростта. Носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз. Духовните сили на Любовта от шестте Елохими на Слънцето и силите на Любовта, които Яхве влага в човека. Христос Исус като въплъщение на Логоса. Езотеричното християнство и първоначалния Гнозис.
Христос като родоначалник на свободното „Аз-съм” - съзнание.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22. Mай 1908 79 Възкресението на Лазар За архитектониката на Йоановото Евангелие. Посвещението в древните Мистерии.
към текста >>
Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия
Христос
.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22. Mай 1908 79 Възкресението на Лазар За архитектониката на Йоановото Евангелие. Посвещението в древните Мистерии.
Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос.
За авторът на Йоановото Евангелие. Йоан Кръстител като предтеча на Христос. Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син.
към текста >>
Йоан Кръстител като предтеча на
Христос
.
Възкресението на Лазар За архитектониката на Йоановото Евангелие. Посвещението в древните Мистерии. Възкресението на Лазар: посвещението на ученика, „когото Господ обичаше”, чрез самия Христос. За авторът на Йоановото Евангелие.
Йоан Кръстител като предтеча на Христос.
Прологът към Йоановото Евангелие (в превод на Рудолф Щайнер). Индивидуалният Аз и откъсването му от груповия Аз. Единородният Син. Любовта като свободен дар от Аза. За одухотворяването на любовта.
към текста >>
Мисията на
Христос
: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност.
Сватбата в Кана Двете части на Йоановото Евангелие: преди и след възкресението на Лазар. Седемте степени на предх- ристиянското посвещение. Разговорът с Натанаил. Сватбата в Кана.
Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност.
Дионисиевият култ и мисията на алкохола. Разго- ворът с Никодим и разговорът със самарянката. Синът на царедвореца и неговото изцеление. Пос- ледното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 25.
към текста >>
Пос- ледното свидетелство на Йоан Кръстител за
Исус
.
Сватбата в Кана. Мисията на Христос: да вложи в човешката душа пълната Азова самостоятелност. Дионисиевият култ и мисията на алкохола. Разго- ворът с Никодим и разговорът със самарянката. Синът на царедвореца и неговото изцеление.
Пос- ледното свидетелство на Йоан Кръстител за Исус.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 25. Mай 1908 134 “Аз-съм” Разговорът с Никодим. Човекът през Лемурийската и Атлантската епоха.
към текста >>
Христос
е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Mай 1908 155 Мистерията на Голгота Мистерията на Голгота: Съединението между Слънчевия Логос и Земята. Промените в аурата на Земята. Чрез Мистерията на Голгота, Земята поема в себе си силата, която ще й позволи отно- во да се свърже със Слънцето.
Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Изграждането на висшите съставни части: Манас, Буди и Атма. Развитието на човека се осъществява чрез непре- къснатите облагородяващи въздействия на Аза вър- ху астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Изцелението на сляпородения. Христос и за- конът на Кармата. Христос и прелюбодейката.
към текста >>
Христос
и за- конът на Кармата.
Чрез Мистерията на Голгота, Земята поема в себе си силата, която ще й позволи отно- во да се свърже със Слънцето. Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Изграждането на висшите съставни части: Манас, Буди и Атма. Развитието на човека се осъществява чрез непре- къснатите облагородяващи въздействия на Аза вър- ху астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Изцелението на сляпородения.
Христос и за- конът на Кармата.
Христос и прелюбодейката. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 27. Mай 1908 174 Развитието на човека във връзка с Христовия Принцип Появата на Христос Исус в следатлантската епоха.
към текста >>
Христос
и прелюбодейката.
Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Изграждането на висшите съставни части: Манас, Буди и Атма. Развитието на човека се осъществява чрез непре- къснатите облагородяващи въздействия на Аза вър- ху астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. Изцелението на сляпородения. Христос и за- конът на Кармата.
Христос и прелюбодейката.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 27. Mай 1908 174 Развитието на човека във връзка с Христовия Принцип Появата на Христос Исус в следатлантската епоха. Преселението на атлантците от Запад на Изток.
към текста >>
Появата на
Христос
Исус
в следатлантската епоха.
Христос и за- конът на Кармата. Христос и прелюбодейката. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 27. Mай 1908 174 Развитието на човека във връзка с Христовия Принцип
Появата на Христос Исус в следатлантската епоха.
Преселението на атлантците от Запад на Изток. Древно индийската, древноперсийската и египет- ско-халдейската културна епоха. Древноримската епоха. Съотношенията между египетската и съв- ременната културна епоха. Христос Исус „слиза” на Земята в гръко-римската епоха; самият Бог се въплъти в човешкото тяло.
към текста >>
Христос
Исус
„слиза” на Земята в гръко-римската епоха; самият Бог се въплъти в човешкото тяло.
Появата на Христос Исус в следатлантската епоха. Преселението на атлантците от Запад на Изток. Древно индийската, древноперсийската и египет- ско-халдейската културна епоха. Древноримската епоха. Съотношенията между египетската и съв- ременната културна епоха.
Христос Исус „слиза” на Земята в гръко-римската епоха; самият Бог се въплъти в човешкото тяло.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29. Mай 1908 195 Древните пророчества и развитие на християнството Съзнанието на атлантския човек. Промяна в съзна- нието през първите три следатлантски културни епохи.
към текста >>
Пророческото загатване за Аз-съм, Логоса и
Христос
.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 29. Mай 1908 195 Древните пророчества и развитие на християнството Съзнанието на атлантския човек. Промяна в съзна- нието през първите три следатлантски културни епохи.
Пророческото загатване за Аз-съм, Логоса и Христос.
Древноеврейският принцип. Гръко-рим- ската епоха: човекът обективира своя Аз във вън- шния свят. Египетските пирамиди, гръцкият храм и катедралите. Христовото Събитие трябваше да стане през четвъртата следатлантска културна епоха. „Майката на Исус” и „Светият Дух”.
към текста >>
„Майката на
Исус
” и „Светият Дух”.
Пророческото загатване за Аз-съм, Логоса и Христос. Древноеврейският принцип. Гръко-рим- ската епоха: човекът обективира своя Аз във вън- шния свят. Египетските пирамиди, гръцкият храм и катедралите. Христовото Събитие трябваше да стане през четвъртата следатлантска културна епоха.
„Майката на Исус” и „Светият Дух”.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Май 1908 215 Христовият Импулс и човечеството Седемте „раси” на Атлантската епоха и седемте „културни епохи” на следатлантското време.
към текста >>
Епоха преди идването на
Христос
Исус
; 2.
Седемте „раси” на Атлантската епоха и седемте „културни епохи” на следатлантското време. През Атлантската епоха човекът трябваше да превърне своето физическо тяло в инструмент на Аза: през следатлантските културни епохи той прави „носи- тели” на Аза и другите съставни части на своето същество. Бъдещата култура - Манас и бъдещата култура - Буди. Трите епохи от историята на хрис- тиянството: 1.
Епоха преди идването на Христос Исус; 2.
Максималното навлизане на човешкия Дух в материята и профаниране на християнството; 3. Духовното разбиране на християнството с по- мощта на антропософията. Сватбата в Кана. Как Христовият Импулс действува в човечеството през
към текста >>
Христос
е Духът на Земята, а Земята е тялото на
Христос
.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30. Май 1908 234 Християнското посвещение Същността на Посвещението. Посветеният тряб- ва да стане „безотечествен човек”, в пълния смисъл на думата „обективен” човек: той трябва да прие- ме в себе си зародишните кълнове на братската лю- бов.
Христос е Духът на Земята, а Земята е тялото на Христос.
За възприятието на висшите светове. Медитация, концентрация, съзерцание. Трите ме- тода на Посвещение. Седемте степени на христи- янското Посвещение ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.
към текста >>
При Кръщението в Йордан, Азът на
Исус
от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух.
Възпитание на мисленето чрез „Филосо- фия на свободата”. Отпечатване на астралното тяло в етерното тяло. „Фотизмос” или просвет- ление. „Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”. Даването на имена по време на евангелските събития.
При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух.
След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома. Новото Христово идване в етерния свят.
към текста >>
След смъртта на Голгота,
Христос
се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята.
Отпечатване на астралното тяло в етерното тяло. „Фотизмос” или просвет- ление. „Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”. Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух.
След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята.
Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома. Новото Христово идване в етерния свят. Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
към текста >>
73.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което
Христос
Исус
е извършил на Земята.
Както другите исторически документи не губят ни най-малко от своята стойност, ако познаваме тяхното истинско съ- държание, такъв е случаят и с Евангелието на Йоан. На този, който е проникнал в тайните на света, то се явява като един от най-забележителните документи в човешкия духовен живот. И после, когато се задълбочим в съдържанието на Йоановото Евангелие, ние можем да си зададем въпроса: Как става така, че след като Йоановото Евангелие се оказва толкова забележителен доку- мент за духовния изследовател, тъкмо теолозите, които са призвани да тълкуват Свещеното писание, все повече и повече изтласкват Йоановото Евангелие на заден план спрямо останалите три Евангелия? Поставяме този предварителен въпрос, още преди да сме започнали разглеждането на самото Йоаново Евангелие. Всички Вие знаете, че по отношение на Йоано- вото Евангелие са изказвани всевъзможни възгледи и предположения.
През древността то е било почитано като един от най-дълбоките и многозначителни до- кументи, които човек е притежавал за същността на делото, което Христос Исус е извършил на Земята.
В най-ранните епохи на християнството никому не би хрумнало да оспорва Йоановото Евангелие като едно от важните исторически свидетелства за събитията в Палестина. Обаче в по-ново време нещата се про- мениха и тъкмо тези, които вярват, че най-здраво са обхванали принципите на историческото изследване, подкопаха основите, подкрепящи един такъв възглед относно Евангелието на Йоан. От известно време, от няколко столетия насам, изследователите започнаха да обръщат внимание върху противоречията, които се намират в Евангелията. Тогава, след известни колебания, всред теолозите си прокара път следно- то убеждение: В Евангелията съществуват много противоречия и човек не би могъл да си изгради ясна представа за това, как е възможно събитията от Палестина да бъдат описани по различен начин от четирите Евангелия. И още: След като вземем описанията на Матей, Марко, Лука и Йоан, ние се натъкваме на толкова различни данни за отделните събития, че е невъзможно всички те да съвпадат с историческите факти.
към текста >>
Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя
Христос
.
И по силата на различни основания, се стигна до убеждението, че Евангелието на Йоан е написано сравнително по-късно. За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора. Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност. Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници. От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан. Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг.
към текста >>
И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя
Христос
, за да въодушеви с него и други хора.
За тези неща ние ще говорим допълнително. Голяма част от теолозите смятат, че Евангелието на Йоан е написано едва през 30-те или 40-те години на второто християнско столетие и не по-рано от 20-те години. Следователно – приемат те – Евангелието на Йоан е написано по времето, когато християнството е било вече разпространено под определена форма, и вероятно е имало своите противници. Едни или други от тях са настъпили срещу християнството, и теолозите, застъпващи това мнение, си казват: В лицето на евангелистът Йоан имаме пред себе си един човек, който специално се стреми да предложи един поучителен текст, един вид апология, нещо като защита на християнството от неговите противници. Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос.
И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора.
Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност. Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници. От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан. Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг. Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже:
към текста >>
Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в
Исус
от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг.
Обаче авторът на Йоановото Евангелие съвсем не е имал намерението да описва вярно и дословно историческите факти, а да сподели становището си спрямо своя Христос. И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора. Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност. Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници. От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан.
Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг.
Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже: „Това Слово беше в началото и всичко стана чрез Словото.” (1, 2-3) или чрез “Логоса”. Ако вземем тези думи в тяхното истинско значение, трябва да кажем: Авторът на Йоановото Евангелие се вижда принуден да означи първичното начало на света, най-висшето, до което може да се издигне човешкият дух, като Логос, и да заяви: “Всички неща станаха чрез Логоса, първопричината на нещата! ” А после продължава и казва:
към текста >>
Говорейки за
Исус
, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже:
И така, мнозина виждат в Евангелието на Йоан не друго, а един вид поезия, преизпълнена с религи- озност, поезия, която авторът съчинява, вслушвайки се в едно религиозно-лирично настроение спрямо своя Христос, за да въодушеви с него и други хора. Вероятно не навсякъде подобно мнение може да се изрази с такава категоричност. Но ако Вие проучите съответната литература, ще установите, че това е едно широко разпространено мнение, което допада на мнозина от нашите съвременници. От няколко столетия всред човечеството, което все повече се поддава на материалистическото светоусещане, се оформи истинско отвращение спрямо подобно схващане за историческото развитие, както то е изразено още в първите думи от Евангелието на Йоан. Помислете само върху това, че първите думи не допускат никакво друго тълкуване, освен че в Исус от Назарет, живял в началото на нашето летоброене, се въплъщава едно Същество от най-висш духовен ранг.
Говорейки за Исус, авторът на Йоановото Евангелие не можеше да стори друго, освен да започне с това, което той нарича “Словото” или “Логоса”; и той не можеше друго, освен да каже:
„Това Слово беше в началото и всичко стана чрез Словото.” (1, 2-3) или чрез “Логоса”. Ако вземем тези думи в тяхното истинско значение, трябва да кажем: Авторът на Йоановото Евангелие се вижда принуден да означи първичното начало на света, най-висшето, до което може да се издигне човешкият дух, като Логос, и да заяви: “Всички неща станаха чрез Логоса, първопричината на нещата! ” А после продължава и казва: „И този Логос стана плът и живя между нас” (1, 14)
към текста >>
В днешните теологически съчинения Вие ще прочетете или пък в лекции ще чуете под една или друга форма следното: Ние не апелираме вече към някакъв свръхсетивен принцип; за нас най-скъп е онзи
Исус
, когото ни описват първите три Евангелия, защото тъкмо той е “скромният човек от Назарет”, близък на всички хора по света.
„И този Логос стана плът и живя между нас” (1, 14) Последното не означава нищо друго, освен: вие видяхте този, който живя между нас; вие ще го разберете, само когато го приемете в смисъла: ето, в него живя същият принцип, чрез който бе създадено всичко около вас – растенията, животните, хората. Ако не искаме да тълкуваме произволно, трябва да кажем, че в смисъла на този документ някога в човешко тяло се е въплътил един принцип от най- висше естество. Нека сравним предизвикателствата, които поражда такава представа в човешкото сърце, с онова, което твърдят днес някои теолози.
В днешните теологически съчинения Вие ще прочетете или пък в лекции ще чуете под една или друга форма следното: Ние не апелираме вече към някакъв свръхсетивен принцип; за нас най-скъп е онзи Исус, когото ни описват първите три Евангелия, защото тъкмо той е “скромният човек от Назарет”, близък на всички хора по света.
В известен смисъл, този възглед е станал истински идеал за много теолози. По начало хората се стремят да поставят всеки исторически факт на еднакво равнище с обикновените човешки възможности. Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от Евангелието на Йоан. Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.” Той се различава от всички тях, но когато говорят за “скромния човек от Назарет”, хората си служат с критерии, взети от баналното ежедневие на човечеството.
към текста >>
Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е
Христос
от Евангелието на Йоан.
Ако не искаме да тълкуваме произволно, трябва да кажем, че в смисъла на този документ някога в човешко тяло се е въплътил един принцип от най- висше естество. Нека сравним предизвикателствата, които поражда такава представа в човешкото сърце, с онова, което твърдят днес някои теолози. В днешните теологически съчинения Вие ще прочетете или пък в лекции ще чуете под една или друга форма следното: Ние не апелираме вече към някакъв свръхсетивен принцип; за нас най-скъп е онзи Исус, когото ни описват първите три Евангелия, защото тъкмо той е “скромният човек от Назарет”, близък на всички хора по света. В известен смисъл, този възглед е станал истински идеал за много теолози. По начало хората се стремят да поставят всеки исторически факт на еднакво равнище с обикновените човешки възможности.
Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от Евангелието на Йоан.
Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.” Той се различава от всички тях, но когато говорят за “скромния човек от Назарет”, хората си служат с критерии, взети от баналното ежедневие на човечеството. “Скромния човек от Назарет” ще намерите не само в многобройни теологични статии, но дори и в академични теологични съчинения, в т.н. “просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение.
към текста >>
Те говорят за него като за един апотеоз на
Исус
, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.”
Нека сравним предизвикателствата, които поражда такава представа в човешкото сърце, с онова, което твърдят днес някои теолози. В днешните теологически съчинения Вие ще прочетете или пък в лекции ще чуете под една или друга форма следното: Ние не апелираме вече към някакъв свръхсетивен принцип; за нас най-скъп е онзи Исус, когото ни описват първите три Евангелия, защото тъкмо той е “скромният човек от Назарет”, близък на всички хора по света. В известен смисъл, този възглед е станал истински идеал за много теолози. По начало хората се стремят да поставят всеки исторически факт на еднакво равнище с обикновените човешки възможности. Ето защо те се смущават, когато пред тях се изправя такава висша индивидуалност, каквато е Христос от Евангелието на Йоан.
Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.”
Той се различава от всички тях, но когато говорят за “скромния човек от Назарет”, хората си служат с критерии, взети от баналното ежедневие на човечеството. “Скромния човек от Назарет” ще намерите не само в многобройни теологични статии, но дори и в академични теологични съчинения, в т.н. “просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение. В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!
към текста >>
В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този
Исус
от Назарет е единствен!
Те говорят за него като за един апотеоз на Исус, “скромния човек от Назарет”, който им харесва, защото си казват: “Ние имаме също и Сократ, както и други велики мъже.” Той се различава от всички тях, но когато говорят за “скромния човек от Назарет”, хората си служат с критерии, взети от баналното ежедневие на човечеството. “Скромния човек от Назарет” ще намерите не само в многобройни теологични статии, но дори и в академични теологични съчинения, в т.н. “просветено богословие”; и то е свързано с появилото се от няколко века материалистично мислене; защото това човечество вярва, че съществува само физическо-сетивният свят, и че само той има значение.
В онези епохи от развитието на човечеството, когато погледът на хората все още можеше да прониква в свръхсетивния свят, те можеха да кажат: “Навън, в чисто външните си прояви, една или друга историческа личност може да бъде сравнена със “скромния човек от Назарет” обаче всичко, което живя като духовна и невидима същност в тази личност, този Исус от Назарет е единствен!
Но след като човечеството изгуби способността да вижда в свръхсетивния и невидимия свят, то се лиши и от критериите за всичко, което се издига над средното човешко равнище, и това се прояви особено в религиозните схващания за живота. В това отношение не се поддавайте на никакви илюзии! Най-напред материализмът проникна именно в религиозния живот. За духовното развитие на човечеството, материализмът е много, много по- малко опасен когато се проявява в обясненията на външните естественонаучни факти, отколкото когато се промъква в самото схващане на религиозните тайни. В хода на тези лекции ще говорим – само като пример – върху истинското духовно значение на Тайната вечеря, върху превръщането на хляба и виното в плът и кръв и ще се убедим, че благодарение на духовното схващане, Тайната вечеря действително не е изгубила нищо от своята стойност и значение.
към текста >>
74.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Това събитие стана чрез
Христос
Исус
, и историческото появяване на
Христос
Исус
означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в
Исус
от Назарет и се очертаха във видимия свят.
Но в хода на развитието трябваше да настъпи нещо, нещо напълно конкретно, което би позволило на човека да вижда външно, физически, Съществото на Любовта. Как можеше да стане това? Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива. Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество. Той трябваше да се появи в едно физическо тяло.
Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят.
Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет. Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети. Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве.
към текста >>
Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на
Исус
от Назарет.
Само по един начин: Съществото на божествената Любов, Логосът, трябваше да слезе на Земята и да стане същество от плът и кръв, което човекът ще може да възприема със своите сетива. Понеже човекът беше напреднал до степента на външното сетивно възприятие, самият Бог, Логосът, трябваше да стане едно сетивно същество. Той трябваше да се появи в едно физическо тяло. Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят. Ето как стоят нещата.
Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет.
Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети. Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве. Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството. „Логосът (Словото) стана плът”
към текста >>
Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като
Христос
Исус
в началото на нашето летоброене?
Той трябваше да се появи в едно физическо тяло. Това събитие стана чрез Христос Исус, и историческото появяване на Христос Исус означава не друго, а че в началото на нашето летоброене силите на шестте Елохими или на Логоса се въплътиха в Исус от Назарет и се очертаха във видимия свят. Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет. Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети.
Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене?
То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве. Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството. „Логосът (Словото) стана плът” Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
към текста >>
Ето защо този
Исус
от Назарет, в когото се инкарнира
Христос
или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега
Христос
Исус
е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството.
Ето как стоят нещата. Това, което се намира на Слънцето като вътрешна сила, като сила на Логоса и неговата Любов, прие физическия облик на едно човешко тяло, тялото на Исус от Назарет. Бог трябваше да се яви пред сетивното съзнание на земния човек, както и другите същества и предмети. Следователно, какво представлява това Същество, което застава пред нас като Христос Исус в началото на нашето летоброене? То е не друго, а въплъщението на Логоса, на шестте други Елохими, предхождани от подготвителната мисия на Богът Яхве.
Ето защо този Исус от Назарет, в когото се инкарнира Христос или Логосът, донася това, което по-рано можеше да се намери само на Слънцето и от там, единствено под формата на Слънчева светлина, поемаше към Земята; сега Христос Исус е този, който внася Логоса в човека, в самата история на човечеството.
„Логосът (Словото) стана плът” Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт. Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят. Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство.
към текста >>
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на
Христос
като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят.
„Логосът (Словото) стана плът” Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт. Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят. Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство.
Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят.
Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис. Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество. Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос. Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи:
към текста >>
Гнозисът познава
Христос
, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в
Исус
от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество.
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят. Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство. Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят. Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис.
Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество.
Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос. Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи: „ И Логосът стана плът и живя между нас ” (1, 14) А този, който се появи във видимия свят, е действително въплъщение на шестте други Елохими, на Логоса! Следователно, планетарната мисия на Земята, това, което трябва да произлезе от Земята чрез събитието в Палестина, започва едва в този решителен момент.
към текста >>
Той иска да се придържа към оставащия невидим
Христос
.
Точно тук се коренят различията между “Гнозисът”, който се появи през първите християнски столетия, и истинското езотерично християнство. Авторът на Йоановото Евангелие подчерта съвсем ясно - “Не, вие не трябва да гледате на Христос като на свръхсетивно, невидимо Същество, което е в основата на целия материален свят. Вие трябва да разберете, че Словото стана плът и че то живя между нас! ” Точно тази е фината разлика между езотеричното християнство и първоначалния Гно-зис. Гнозисът познава Христос, както го познава и езотеричното християнство, но само като едно духовно Същество, и в Исус от Назарет вижда най-вече един човек, един глашатай, свързан малко или много с това духовно Същество.
Той иска да се придържа към оставащия невидим Христос.
Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи: „ И Логосът стана плът и живя между нас ” (1, 14) А този, който се появи във видимия свят, е действително въплъщение на шестте други Елохими, на Логоса! Следователно, планетарната мисия на Земята, това, което трябва да произлезе от Земята чрез събитието в Палестина, започва едва в този решителен момент. Всичко преди това е било само подготовка.
към текста >>
И как, примерно, трябваше да се назовава
Христос
, който живя в тялото на
Исус
от Назарет?
Напротив, езотеричното християнство се развива в смисъла на Йоановото Евангелие, което се издига върху непоклатимите думи: „ И Логосът стана плът и живя между нас ” (1, 14) А този, който се появи във видимия свят, е действително въплъщение на шестте други Елохими, на Логоса! Следователно, планетарната мисия на Земята, това, което трябва да произлезе от Земята чрез събитието в Палестина, започва едва в този решителен момент. Всичко преди това е било само подготовка.
И как, примерно, трябваше да се назовава Христос, който живя в тялото на Исус от Назарет?
Той трябваше да назовава себе си, примерно, като великия “носител” и “оживотворител” на себесъзнателното и свободно човешко същество. Нека обгърнем това живо Христово учение само в няколко кратки и стегнати изречения. И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”. Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”. Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие.
към текста >>
Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно
Христос
е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”.
Всичко преди това е било само подготовка. И как, примерно, трябваше да се назовава Христос, който живя в тялото на Исус от Назарет? Той трябваше да назовава себе си, примерно, като великия “носител” и “оживотворител” на себесъзнателното и свободно човешко същество. Нека обгърнем това живо Христово учение само в няколко кратки и стегнати изречения. И тогава ще разберем: Земята е тук, за да даде на човека пълното себесъзнание, което можем да изразим и с думите “Аз съм”.
Всичко преди това е било само подготовка за човешкото себесъзнание, за “Аз-съм”; и точно Христос е този, който дава на всички човеци - на всяко отделно човешко същество - импулса да бъде изживяно състоянието “Аз-съм”.
Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност. Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид. Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек.
към текста >>
А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е
Христос
.
Едва сега могъщият импулс на “Аз-съм” може да тласне човечеството напред в неговото развитие. Нека да сравним християнството със старозаветното учение. В старозаветното учение човекът все още не чувстваше напълно величието на “Аз-съм” в своята собствена личност. Той все още беше запазил един остатък от съноподобното съзнание на древното минало, когато човекът се чувстваше не като един самостоятелен “Аз”, а като част от духовните Същества, както и днес животното е част от “груповата душа” на своя животински вид. Човеците напуснаха груповата душа и се изкачиха до самостоятелното индивидуално съществувание, до онова “Аз-съм”, което е налице у всеки отделен човек.
А силата, която тласка човеците към това Азово съзнание, е Христос.
Нека да обгърнем този факт в цялото му дълбоко и скрито значение. Старозаветният човек далеч не се усещаше така строго затворен и обособен в своята собствена личност, както новозаветния човек. Човекът от Стария Завет все още не можеше да казва за себе си: “Аз съм един Аз”. Той се усещаше като разлят в целия древен юдейски народ и живееше в “груповия Аз на народа”. Да се пренесем за миг в съзнанието на един такъв старозаветен човек.
към текста >>
Но после идва
Христос
Исус
и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка.
Той не усещаше състоянието “Аз-съм” така, както го усеща и както все повече ще го усеща истинският християнин. Той се чувстваше като частица от целия народ и когато поглеждаше нагоре към груповата душа - изразявайки нещата - казваше: “Моето съзнание се простира нагоре до Отеца на целия народ, до Авраам; ние - аз и Отец Авраам - сме едно. Всички ние сме обхванати от един общ Аз; и аз се чувст-вувам подслонен в духовната субстанциалност на света само тогава, когато чувствам, че съм потопен в самата субстанция на народа.” Ето така човекът от старозаветната епоха поглежда нагоре към Отец Авраам и казва: Аз и Отец Авраам сме едно цяло В моите вени тече същата кръв, както и във вените на Авраам. И тогавашният човек усещал Отец Авраам като могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити.
Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка.
Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство. Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ. Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените принципи на Космоса. Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан: „Преди да бъде Авраам, беше „Аз съм”!
към текста >>
Ето защо
Христос
Исус
подчертава в Евангелието на Йоан:
И тогавашният човек усещал Отец Авраам като могъщ корен, от който никнат отделните издънки, отделните авраамити. Но после идва Христос Исус и казва на най-близките си посветени: Досега хората разсъждаваха според плътта, според кръвното родство; точно то беше за тях съзнанието, че са свързани с една по-висша, невидима връзка. Сега обаче вие трябва да повярвате в една много по-духовна връзка, която надхвърля кръвното родство. Вие трябва да повярвате в една духовна субстанция, от която израства Азът, и тя е много по-духовна от субстанцията, която - като групова душа - обединява юдейския народ. Вие трябва да повярвате в това, което е стаено в Мен и във всеки отделен човек, и то е едно цяло не само с Авраам, но и с божествените принципи на Космоса.
Ето защо Христос Исус подчертава в Евангелието на Йоан:
„Преди да бъде Авраам, беше „Аз съм”! (8, 58) Моят пра-Аз се простира нагоре не само до бащиния принцип, до Авраам, а пулсира из целия Космос, моята духовна същност е вложена там, в Космоса. „Аз и Отец сме едно!
към текста >>
Трябва да усетим важността на тези думи; трябва да усетим тласъка, породен от импулса, който възникна с идването на
Христос
Исус
.
(8, 58) Моят пра-Аз се простира нагоре не само до бащиния принцип, до Авраам, а пулсира из целия Космос, моята духовна същност е вложена там, в Космоса. „Аз и Отец сме едно! ” (10, 30)
Трябва да усетим важността на тези думи; трябва да усетим тласъка, породен от импулса, който възникна с идването на Христос Исус.
Този импулс обхвана хората и се отрази на цялата еволюция, на цялото човечество. Христос Исус беше могъщия оживотворител на “Аз-съм”. А сега да се вслушаме в думите на най-близките Христови посветени, в начина, по който те изразяваха своите откровения. Те казваха: До сега не е съществувал нито един човек в плът и кръв, комуто би могло да се даде името “Аз-съм” с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на “Аз-съм” в нашия свят. Ето защо те избраха за Христос Исус името “Аз-съм”.
към текста >>
Христос
Исус
беше могъщия оживотворител на “Аз-съм”.
Космос, моята духовна същност е вложена там, в Космоса. „Аз и Отец сме едно! ” (10, 30) Трябва да усетим важността на тези думи; трябва да усетим тласъка, породен от импулса, който възникна с идването на Христос Исус. Този импулс обхвана хората и се отрази на цялата еволюция, на цялото човечество.
Христос Исус беше могъщия оживотворител на “Аз-съм”.
А сега да се вслушаме в думите на най-близките Христови посветени, в начина, по който те изразяваха своите откровения. Те казваха: До сега не е съществувал нито един човек в плът и кръв, комуто би могло да се даде името “Аз-съм” с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на “Аз-съм” в нашия свят. Ето защо те избраха за Христос Исус името “Аз-съм”. Най-близките Христови посветени се усещаха свързани тъкмо в това име, в разбираното по този начин име, в името “Аз-съм”. Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан.
към текста >>
Ето защо те избраха за
Христос
Исус
името “Аз-съм”.
Трябва да усетим важността на тези думи; трябва да усетим тласъка, породен от импулса, който възникна с идването на Христос Исус. Този импулс обхвана хората и се отрази на цялата еволюция, на цялото човечество. Христос Исус беше могъщия оживотворител на “Аз-съм”. А сега да се вслушаме в думите на най-близките Христови посветени, в начина, по който те изразяваха своите откровения. Те казваха: До сега не е съществувал нито един човек в плът и кръв, комуто би могло да се даде името “Аз-съм” с такова основание, както на този, който пръв осветли цялото значение на “Аз-съм” в нашия свят.
Ето защо те избраха за Христос Исус името “Аз-съм”.
Най-близките Христови посветени се усещаха свързани тъкмо в това име, в разбираното по този начин име, в името “Аз-съм”. Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан. Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света! ”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът?
към текста >>
И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “
Исус
, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”.
Ето как трябва да се вниква в най-дълбоките места от Евангелието на Йоан. Ако отворите онази глава от Евангелието, където стоят думите: “Аз съм Светлината на света! ”, Вие трябва да ги приемете буквално, изцяло буквално. Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът? То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса.
И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”.
Четете тази глава така, че навсякъде да поставяте ударението върху “Аз” или “Аз-съм” и не забравяйте: “Аз-съм” беше името, което свързваше посветените. И тогава Вие разбирате тази част от Евангелието на Йоан приблизително по следния начин: „Тогава Исус се обърна към своите ученици и каза: Тези, които могат да кажат на себе си „Аз съм”, те са силата на Светлината в света; и който ме следва, ще вижда в ясното и светло дневно съзнание онова, което ходещите в мрака, не виждат.” Обаче онези, които се опираха на старата вяра и смятаха, че Светлината на Любовта може да завладее човека само нощем - с други думи, фарисеите - отговориха: “Ти се позоваваш на твоето “Аз-съм”, ние се позоваваме на Отец Авраам. Точно в него ние усещаме силата, която гарантира нашето себе-съзнание, точно в него усещаме сила и мощ, когато пристъпим към общия Азов принцип, простиращ се нагоре до Авраам.”
към текста >>
„Тогава
Исус
се обърна към своите ученици и каза: Тези, които могат да кажат на себе си „Аз съм”, те са силата на Светлината в света; и който ме следва, ще вижда в ясното и светло дневно съзнание онова, което ходещите в мрака, не виждат.”
Какво представлява това “Аз-съм”, което за пръв път се явява в плът? То е същото, което - носено от Слънчевата светлина - залива Земята като сила на Логоса. И навсякъде, в цялата 8 глава, започвайки от 12 стих, където обикновено се споменава за “Исус, Светлината на света”, Вие всъщност имате перифраза на тази дълбока истина за значението на “Аз-съм”. Четете тази глава така, че навсякъде да поставяте ударението върху “Аз” или “Аз-съм” и не забравяйте: “Аз-съм” беше името, което свързваше посветените. И тогава Вие разбирате тази част от Евангелието на Йоан приблизително по следния начин:
„Тогава Исус се обърна към своите ученици и каза: Тези, които могат да кажат на себе си „Аз съм”, те са силата на Светлината в света; и който ме следва, ще вижда в ясното и светло дневно съзнание онова, което ходещите в мрака, не виждат.”
Обаче онези, които се опираха на старата вяра и смятаха, че Светлината на Любовта може да завладее човека само нощем - с други думи, фарисеите - отговориха: “Ти се позоваваш на твоето “Аз-съм”, ние се позоваваме на Отец Авраам. Точно в него ние усещаме силата, която гарантира нашето себе-съзнание, точно в него усещаме сила и мощ, когато пристъпим към общия Азов принцип, простиращ се нагоре до Авраам.” „Исус каза: Когато се говори за „Азът” в смисъла, в който говоря, свидетелството е истинно; защото зная, че този „Аз” идва от Отеца, от общата първопричина на света, за да се върне там отново ” (8, 14) Също и важното изречение, глава 8., стих 15., което трябва да се преведе буквално: „Вие съдите по плът.
към текста >>
„
Исус
каза: Когато се говори за „Азът” в смисъла, в който говоря, свидетелството е истинно; защото зная, че този „Аз” идва от Отеца, от общата първопричина на света, за да се върне там отново ” (8, 14)
Четете тази глава така, че навсякъде да поставяте ударението върху “Аз” или “Аз-съм” и не забравяйте: “Аз-съм” беше името, което свързваше посветените. И тогава Вие разбирате тази част от Евангелието на Йоан приблизително по следния начин: „Тогава Исус се обърна към своите ученици и каза: Тези, които могат да кажат на себе си „Аз съм”, те са силата на Светлината в света; и който ме следва, ще вижда в ясното и светло дневно съзнание онова, което ходещите в мрака, не виждат.” Обаче онези, които се опираха на старата вяра и смятаха, че Светлината на Любовта може да завладее човека само нощем - с други думи, фарисеите - отговориха: “Ти се позоваваш на твоето “Аз-съм”, ние се позоваваме на Отец Авраам. Точно в него ние усещаме силата, която гарантира нашето себе-съзнание, точно в него усещаме сила и мощ, когато пристъпим към общия Азов принцип, простиращ се нагоре до Авраам.”
„Исус каза: Когато се говори за „Азът” в смисъла, в който говоря, свидетелството е истинно; защото зная, че този „Аз” идва от Отеца, от общата първопричина на света, за да се върне там отново ” (8, 14)
Също и важното изречение, глава 8., стих 15., което трябва да се преведе буквално: „Вие съдите по плът. Но Аз не съдя според нищожното, което е в плътта. И когато Аз съдя, моят съд е истинен. Защото тогава Азът не е сам за себе си, но Азът е съединен с Отца, от когото и произхожда.
към текста >>
75.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за
Христос
Исус
, е истинно; а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.
В края на 10. глава от Евангелието на Йоан се намира едно изречение, което е добре да запомним. В 41. стих се казва: „И мнозина дойдоха при него и казваха: Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за тогова, е истинно”
Следователно, този стих от 10 глава показва, че свидетелството, което Йоан дава за Христос Исус, е истинно; а че свидетелството е истинно, се потвърждава с помощта на един особен израз.
И сега стигаме до края на Йоановото Евангелие, за да намерим съответното място. Там, в 24. стих на 21. глава се казва: „Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа; и ние знаем, че неговото свидетелство е истинно.”
към текста >>
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно
Христос
Исус
, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото
Исус
обичаше” (13, 23).
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно. И само ако разгледаме истинската причина за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл. В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано. Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части.
И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23).
Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”? Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение. Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар. Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него.
към текста >>
Представете си за миг цялата ситуация:
Христос
Исус
извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар.
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар. Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”? Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение.
Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар.
Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него. Ако се замислите върху тези думи, както и да са преведени - в моята книга “Християнството като мистичен факт” аз вече загатнах някои неща - Вие трябва да попитате: Какво лежи в основата на всичко това? Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на Христос Исус. Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар?
към текста >>
Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на
Христос
Исус
.
Напомням Ви, че след разказа за възкресението на Лазар, в Евангелието на Йоан се намира едно наглед твърде загадъчно изречение. Представете си за миг цялата ситуация: Христос Исус извършва нещо, което обикновено наричаме “чудо”, а и самото Евангелие го определя като “знамение”: възкресението на Лазар. Следват и други изречения, които потвърждават: “Този човек върши много знамения” (11, 47). Още по-нататък става ясно, че заради тези знамения неговите обвинители не искат да имат нищо общо с него. Ако се замислите върху тези думи, както и да са преведени - в моята книга “Християнството като мистичен факт” аз вече загатнах някои неща - Вие трябва да попитате: Какво лежи в основата на всичко това?
Защо именно възкресението на един човек дразни противниците на Христос Исус.
Защо те са обезпокоени тъкмо от възкресението на Лазар? Защо точно сега започва гонението? За всеки, който умее да чете, следва да е ясно, че в тази глава е скрита една голяма мистерия. Тази мистерия, която е скрита тук, се състои в следното: пред нас се открива, кой всъщност е истинският автор на Йоановото Евангелие, кой всъщност казва всичко онова, което е казано в Йоановото Евангелие. За да разберем това, трябва да насочим погледа си към онзи тайнствен процес, наричан в древните Мистерии с името “Посвещение”.
към текста >>
С идването на
Христос
Исус
тази процедура стана излишна.
Но докато етерното тяло се намира все още във физическото тяло, невъзможно е постиженията от медитациите действително да се отпечатат в етерното тяло. За тази цел етерното тяло трябваше периодически да се откъсва от физическото тяло. Следователно, когато през подобния на смъртта сън, траещ три дни и половина, етерното тяло беше отделено от физическото тяло, в него се отпечатваше всичко, което вече беше постигнато в астралното тяло. Кандидатът за посвещение изживяваше духовния свят. И когато жрецът-инициатор отново го връщаше във физическото тяло, той вече беше свидетел - чрез своите собствени опитности - на това, което се разиграва в духовните светове.
С идването на Христос Исус тази процедура стана излишна.
Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от Христос Исус. Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да “отпечата” там своите предварителни постижения. Но преди това трябваше да се появи Христос Исус. Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от меди-тирането и концентрацията. В древните Мистерии често се извършваше описаният процес: Жрецът-инициатор потапяше кандидата в един дълбок сън, подобен на смъртта; така ученикът беше развеждан из висшите светове, и когато жрецът-инициатор отново го връщаше в неговото физическо тяло, той се явяваше вече като един свидетел за духовните светове чрез своите лични изживявания там.
към текста >>
Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от
Христос
Исус
.
За тази цел етерното тяло трябваше периодически да се откъсва от физическото тяло. Следователно, когато през подобния на смъртта сън, траещ три дни и половина, етерното тяло беше отделено от физическото тяло, в него се отпечатваше всичко, което вече беше постигнато в астралното тяло. Кандидатът за посвещение изживяваше духовния свят. И когато жрецът-инициатор отново го връщаше във физическото тяло, той вече беше свидетел - чрез своите собствени опитности - на това, което се разиграва в духовните светове. С идването на Христос Исус тази процедура стана излишна.
Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от Христос Исус.
Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да “отпечата” там своите предварителни постижения. Но преди това трябваше да се появи Христос Исус. Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от меди-тирането и концентрацията. В древните Мистерии често се извършваше описаният процес: Жрецът-инициатор потапяше кандидата в един дълбок сън, подобен на смъртта; така ученикът беше развеждан из висшите светове, и когато жрецът-инициатор отново го връщаше в неговото физическо тяло, той се явяваше вече като един свидетел за духовните светове чрез своите лични изживявания там. Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии.
към текста >>
Но преди това трябваше да се появи
Христос
Исус
.
Кандидатът за посвещение изживяваше духовния свят. И когато жрецът-инициатор отново го връщаше във физическото тяло, той вече беше свидетел - чрез своите собствени опитности - на това, което се разиграва в духовните светове. С идването на Христос Исус тази процедура стана излишна. Подобният на смъртта сън, траещ три дни и половина, беше заменен от силата, идваща от Христос Исус. Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да “отпечата” там своите предварителни постижения.
Но преди това трябваше да се появи Христос Исус.
Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от меди-тирането и концентрацията. В древните Мистерии често се извършваше описаният процес: Жрецът-инициатор потапяше кандидата в един дълбок сън, подобен на смъртта; така ученикът беше развеждан из висшите светове, и когато жрецът-инициатор отново го връщаше в неговото физическо тяло, той се явяваше вече като един свидетел за духовните светове чрез своите лични изживявания там. Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии. Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно. Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги.
към текста >>
Чрез
Христос
Исус
на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно.
Защото ние веднага ще видим, че в Евангелието на Йоан се намират могъщите сили, благодарение на които днес астралното тяло - дори и когато етерното тяло е вътре във физическото тяло - притежава силата да “отпечата” там своите предварителни постижения. Но преди това трябваше да се появи Христос Исус. Защото в по-ранните епохи хората не бяха така напреднали, че да пренасят в етерното тяло своите астрални последици от меди-тирането и концентрацията. В древните Мистерии често се извършваше описаният процес: Жрецът-инициатор потапяше кандидата в един дълбок сън, подобен на смъртта; така ученикът беше развеждан из висшите светове, и когато жрецът-инициатор отново го връщаше в неговото физическо тяло, той се явяваше вече като един свидетел за духовните светове чрез своите лични изживявания там. Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии.
Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно.
Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги. Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време! За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин, но в смисъла на християнския езотеризъм. Това можеше да осъществи единствено Христос Исус, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар. “Тази болест не е смъртоносна” (11, 4), се казва там; тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина.
към текста >>
Това можеше да осъществи единствено
Христос
Исус
, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар.
Всичко това ставаше в най-голяма тайна и външния свят не подозираше нищо за процесите в древните Мистерии. Чрез Христос Исус на мястото на старото посвещение трябваше да изгрее ново посвещение, и то благодарение на онези сили, за които ще говорим по-късно. Със старата форма на посвещение трябваше да се приключи веднъж за винаги. Трябваше да бъде извоюван преходът от старото към новото време! За целта някой трябваше да бъде посветен по стария начин, но в смисъла на християнския езотеризъм.
Това можеше да осъществи единствено Христос Исус, а посвещаваният беше този, когото наричаме Лазар.
“Тази болест не е смъртоносна” (11, 4), се казва там; тя е подобният на смъртта сън, продължаващ три дни и половина. Този факт е вън от съмнение. Вие ще се убедите, че под твърде завоалираното описание - ако човек изобщо може да го разбули - се крие не друго, а самият процес на посвещението. Индивидуалността на Лазар трябваше да бъде посветена по такъв начин, че Лазар да се превърне в свидетел за духовните светове. Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите: “И Господ обичаше Лазар”.
към текста >>
Христос
сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение.
Индивидуалността на Лазар трябваше да бъде посветена по такъв начин, че Лазар да се превърне в свидетел за духовните светове. Пред нас прозвучават думи, които са от изключително голямо значение в езика на Мистериите: “И Господ обичаше Лазар”. Какво означава в езика на Мистериите “да обичаш” някого? Този израз подсказва отношението на ученик към учителя. Този, когото “Господ обичаше”, е най-близкия, най-дълбоко посветения ученик.
Христос сам посвещава Лазар, и Лазар се изправя от гроба като един посветен; гробът е мястото на неговото посвещение.
Същият израз - “когото Господ обичаше” - непрекъснато се употребява по-късно и за Йоан, или по-добре казано, за автора на Йоановото Евангелие; защото името “Йоан” не се произнася, а носителят на името е тъкмо любимият ученик, на когото се приписва Йоановото Евангелие. Той е не друг, а възкресеният Лазар. С това авторът на Йоа-новото Евангелие иска да заяви: Всичко, което имам да кажа, го дължа на посвещението, което приех от самия Господ. Ето защо авторът на Йоановото Евангелие ясно разграничава това, което става преди възкресението на Лазар, от това, което става след възкресението на Лазар. Преди възкресението на Лазар, ние имаме пред себе си един древен посветен, който е стигнал до познанието за Духа, и подчертава се, че неговото свидетелство е истинно.
към текста >>
И така, характеристиката на
Христос
Исус
, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10.
“Именно върху най-дълбоките неща, върху Мистерията на Палестина говоря аз, възкръсналия; и аз мога да говоря за тях само след моето възкресение.” Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил. Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице. Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл. Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа.
И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10.
глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус. Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята.
към текста >>
глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия
Христос
Исус
.
Ето защо в първата част на Евангелието на Йоан имаме свидетелството на стария Йоан, а във втората част - свидетелството на новия Йоан, когото сам Господ беше посветил. Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице. Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл. Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа. И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10.
глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус.
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето.
към текста >>
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за
Христос
Исус
, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н.
Йоан и възкресеният Лазар са едно и също лице. Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл. Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа. И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10. глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус.
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н.
- ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
към текста >>
- ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за
Христос
Исус
са казани още в първите глави.
Едва сега разбираме тази глава в нейния истински смисъл. Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа. И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10. глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус. Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н.
- ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави.
Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
към текста >>
Защото в древните Мистерии
Христос
Исус
- а това значи онзи
Христос
, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество.
Йоан искаше да каже: Аз се позовавам на моето свръхсетивно виждане, а не на моите физически възприятия; аз ви разказвам това, което видях в духовния свят, благодарение на посвещението, което получих от Господа. И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10. глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус. Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави.
Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество.
Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус. А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.
към текста >>
Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос:
Христос
ще се яви на бъдещото човечество.
Сега Вие ще кажете: Да, в тези лекции ние чухме дълбоки разсъждения за Христос Исус, описващи го като въплътения Логос, като Светлината на света и т.н. - ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето.
Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус. А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса. Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време?
към текста >>
От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на
Христос
Исус
.
- ето защо не е чудно, че тези дълбоки думи за Христос Исус са казани още в първите глави. Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество.
От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса. Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят?
към текста >>
А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към
Христос
, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.
Защото в древните Мистерии Христос Исус - а това значи онзи Христос, който трябваше да се появи по-късно - далеч не беше едно неизвестно Същество. Всички Мистерии говореха за Него; за това, че ще се появи на Земята. Знаем, че древните посветени са наричани “пророци”, защото те можеха да предвиждат бъдещето. Ето защо посвещенията са имали за цел да внесат яснота по един съществен въпрос: Христос ще се яви на бъдещото човечество. От всичко онова, което Йоан Кръстител можеше да знае още тогава, той стигна до истината, която го накара да пророкува: онзи, за когото говореха Мистериите, сега стои пред него в лицето на Христос Исус.
А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса.
Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят? Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос.
към текста >>
Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на
Христос
; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за
Христос
Исус
; че появилият се е именно
Христос
.
А как са свързани нещата, как Кръстителят се отнася към Христос, това ще си обясним най-добре, ако си отговорим на два въпроса. Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят?
Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос.
Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. “Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо!
към текста >>
Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в
Христос
Исус
виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне.
Първият е: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? А другият въпрос ни отпраща към изясняването на някои подробности от началото на Йоановото Евангелие. И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят? Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос.
Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне.
Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. “Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите.
към текста >>
Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия
Христос
, а да се разминат с неговото действително появяване.
И така: Как е поставен Йоан Кръстител в своето време? Кой всъщност е Кръстителят? Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос. Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение!
Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване.
И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. “Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите. И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос. Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус.
към текста >>
И точно поради тази причина, когато
Христос
Исус
извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции.
Кой всъщност е Кръстителят? Той е един, който - също както и други, които са чули нещо за посвещението - узнава идването на Христос; но в същото време е единственият, комуто се открива истинската тайна за Христос Исус; че появилият се е именно Христос. Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване.
И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции.
“Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите. И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос. Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус. Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие?
към текста >>
Според тях
Христос
издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите.
Докато онези, които се наричаха “фарисеи” или с други имена, в Христос Исус виждаха един човек, който всъщност се противопоставя на техния стар принцип на посвещение; в техните очи той вършеше нещо, което тяхното консервативно мислене не можеше да допусне. Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. “Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо!
Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите.
И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос. Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус. Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие? Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък. Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан.
към текста >>
И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу
Христос
.
Именно защото бяха консервативни, те настояваха: Трябва да зачитаме стария принцип на посвещение! Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. “Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите.
И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос.
Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус. Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие? Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък. Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан. Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител.
към текста >>
Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на
Христос
Исус
.
Ето противоречието, което е в основата на техния консерватизъм: непрекъснато да говорят за бъдещия Христос, а да се разминат с неговото действително появяване. И точно поради тази причина, когато Христос Исус извърши посвещението на Лазар, те видяха в този акт едно потъпкване на старите мистерийни традиции. “Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите. И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос.
Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус.
Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие? Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък. Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан. Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител. Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод.
към текста >>
Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на
Христос
, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.
“Този човек върши много знамения.” С него не можем да имаме нищо общо! Според тях Христос издава Мистериите, той открива пред народа това, което беше длъжно да остане заключено в дълбоките тайни на Мистериите. И чак сега ние разбираме, че за тях това наистина изглежда като едно предателство, и че те трябваше да се обявят срещу Христос. Ето защо тук е повратната точка; започва гонението на Христос Исус. Като какъв се представя Йоан Кръстител в първите глави на Йоановото Евангелие?
Най-напред, като човек, познаващ мистерийна-та същност на Христос, който трябваше да дойде, и то толкова добре, че самият автор на Йоановото Евангелие можа да потвърди всичко онова, което Йоан Кръстител вече знаеше, и за което се беше убедил благодарение на фактите, в чието обсъждане ще пристъпим по-нататък.
Ние разбрахме какво означават първите думи от Евангелието на Йоан. Сега да насочим вниманието си към това, което се казва за самия Йоан Кръстител. Нека да си представим текста в неговия възможно най-точен превод. Досега пред нас прозвучаха само първите думи на Йоановото Евангелие. „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога и Бог беше Словото То беше в началото у Бога.
към текста >>
Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез
Исус
а Христа.
Те, които повярваха в Неговото име, се родиха не от кръв, не от волята на плътта, нито от човешката воля, а от Бога. И Словото стана плът и живя между нас, и ние чухме Неговото учение, учението на единородния Син на Отца, пълно с преданост и истина. Йоан свидетелствуваше за Него, говорейки ясно: Този беше, за Когото казах: След мен ще дойде Този, Който беше преди мен. Защото Той съществува преди мен. И от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат.
Защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината произлязоха чрез Исуса Христа.
Бог никой досега не е видял с очите си. Единородният Син, който беше в недрата на мировия Отец, стана предводител на това виждане. ” (1, 1-18) Ето, тези са думите, които предават приблизително смисъла на първите изречения от Евангелието на Йоан. Преди да пристъпим към тяхното изясняване, налага се да прибавим още нещо.
към текста >>
Мисията на
Христос
се състоеше в следното: да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват сигурни в този единичен, индивидуален Аз.
По-рано той усещаше своя Аз като принадлежащ на племето, на групата хора, с които е кръвно свързан, както в пространството, така и във времето; оттук и изразът” “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, с други думи, Аз и Авраам сме един Аз. Така отделният човек се усещаше като подслонен в една общност, защото във вените на всички представители на даден народ, тече обща кръв. Обаче развитието напредва. Назрява времето, когато всред тези народи човеците трябваше да усетят своите отделни Азове.
Мисията на Христос се състоеше в следното: да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват сигурни в този единичен, индивидуален Аз.
Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк. 10, 29). Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство. Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света. По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство.
към текста >>
И така, Евангелието на Йоан се обръща към нас и ни казва, че от
Христос
идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз.
Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство. Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света. По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство. Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да се обърне към духовните първопричини на Космоса. Кръвното родство вече не може да бъде никаква гаранция, че човекът принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния принцип на Отца, в който всички сме едно цяло.
И така, Евангелието на Йоан се обръща към нас и ни казва, че от Христос идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз.
Точно тук е обратът от старите към новите отношения; старите връзки между хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под въз действието и закрилата на общата кръв, под закрилата на народностния Аз, на племенния Аз. Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата душа? Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна. Индивидуалният Аз трябваше да се чувства извънредно самотен и предшественикът на Христос щеше да потвърди: Аз съм един Аз, който е откъснат и извънредно самотен. И тъкмо защото се научих да бъда самотен, се усещам и като пророк, на когото - в усамотение - Азът дава истинската духовна храна.
към текста >>
Индивидуалният Аз трябваше да се чувства извънредно самотен и предшественикът на
Христос
щеше да потвърди: Аз съм един Аз, който е откъснат и извънредно самотен.
Кръвното родство вече не може да бъде никаква гаранция, че човекът принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния принцип на Отца, в който всички сме едно цяло. И така, Евангелието на Йоан се обръща към нас и ни казва, че от Христос идва великият Импулс, от който човек се нуждае, за да се почувства сигурен и вечен в своя индивидуален Аз. Точно тук е обратът от старите към новите отношения; старите връзки между хората се основаваха на груповата душевност, където отделният Аз е слят с другите Азове и не чувствува ясно нито себе си, нито другите Азове, а е под въз действието и закрилата на общата кръв, под закрилата на народностния Аз, на племенния Аз. Следователно, как трябваше да се чувствува един Аз, който беше узрял до такава степен, че вече не можеше да усеща връзката на другите индивидуални личности с груповата душа? Как трябваше да се чувства индивидуалният Аз в една епоха, за която можеше да се твърди: Днес съпринадлежността към другите личности, към другите Азове, не представлява вече никаква житейска истина; обаче тепърва трябва да дойде Този, който ще даде на душата духовния хляб на живота, така че индивидуалният Аз да получи своята истинска храна.
Индивидуалният Аз трябваше да се чувства извънредно самотен и предшественикът на Христос щеше да потвърди: Аз съм един Аз, който е откъснат и извънредно самотен.
И тъкмо защото се научих да бъда самотен, се усещам и като пророк, на когото - в усамотение - Азът дава истинската духовна храна. Ето защо Йоан Кръстител нарича себе си “викащият в усамотение”, с други думи той вече е самотният Аз, откъснатият от груповата душа Аз, устремен към това, което представлява източник на сили за индивидуалния Аз. “Аз съм гласът на викащия в усамотение.” Тук ние отново чуваме дълбоката тайна: Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си; Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз. Едва сега разбираме думите: “Аз съм гласът на викащия в усамотение.” За да разберем съвсем точно определени места от Евангелието на Йоан, трябва да вникнем поне малко в начина, по който някога са били давани личните имена и въобще наименованията.
към текста >>
Вече посочих, че когато
Христос
казва: “Аз съм Светлината на света”, с това практически се разбира, че Той пръв даде импулса за всичко, което стои зад думите “Аз-съм”.
“Аз съм гласът на викащия в усамотение.” Тук ние отново чуваме дълбоката тайна: Всеки индивидуален човешки Аз е предоставен изцяло на себе си; Аз съм гласът на онзи Аз, който е откъснат от другите и търси своята истинска опора, върху която може да застане като един нов, освободен Аз. Едва сега разбираме думите: “Аз съм гласът на викащия в усамотение.” За да разберем съвсем точно определени места от Евангелието на Йоан, трябва да вникнем поне малко в начина, по който някога са били давани личните имена и въобще наименованията. Това не е ставало така абстрактно, както става днес. И ако тълкувателите на Библията се замислят поне донякъде върху значението на този факт, щяха да ни бъдат спестени много от тривиалните обяснения на евангелските текстове.
Вече посочих, че когато Христос казва: “Аз съм Светлината на света”, с това практически се разбира, че Той пръв даде импулса за всичко, което стои зад думите “Аз-съм”.
Ето защо навсякъде в първите глави, където срещаме “Аз-съм”, този израз трябва да бъде специално подчертан. В древността всички имена и названия са употребявани в известен смисъл абсолютно реално и в същото време - дълбоко символно. Тук често възникват огромни грешки, и то в две основни направления. При едно повърхностно разглеждане, някой би могъл да каже: Да, според този възглед много от нещата се приемат символно, обаче ние не искаме да се доверим на подобно тълкуване, при което всичко се третира само откъм символна-та му страна, защото в този случай историческите библейски събития просто се подминават! А онези, които нямат никакъв усет за историческите събития, могат да кажат: Всичко това са само символи!
към текста >>
Всичко, което се проявява в
Христос
Исус
като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди.
Несъмнено, ако се спираме само върху външните, груби факти и разглеждаме например даден човек, роден в една или друга епоха, ние няма да се доберем до познанието, че този човек, наред със своето име и своята биография, притежава и нещо друго. Но ако познаваме духовните връзки между нещата, ще разберем: човекът, който е роден в определено място, този жив човек е освен всичко друго и един символ на своята епоха, а в неговото име е вложено цялото му значение за развитието на човечеството. Едновременното символно и историческо разглеждане, а не само едното или другото, до това се свежда истинското тълкуване на Евангелията. И така, ние ще се убедим, че при всички събития, Йоан или авторът на Йоановото Евангелие, всъщност има свръхсетивни възприятия, и наред със събитията вижда откровенията на дълбоки духовни истини. Пред погледа си той има историческия образ на Кръстителя, вниква в този образ; но в същото време реалният исторически образ се превръща за него в символ на всички човеци, които в онази епоха бяха вече призвани да изградят Аза в себе си; макар и те да бяха само на път да го сторят; човеци, за които Светлината на света можеше да проблесне в индивидуалния Аз, но не и онези, които все още не бяха в състояние да разберат Светлината в своя мрак.
Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди.
Светлината винаги е била тук. Защото ако Светлината не беше тук, изобщо не би възникнала и първона-чалната готовност за изграждането на Аза. На Старата Луна от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; за никакъв Аз не може да става и дума. Само защото Светлината беше преобразена по един специфичен за Земята начин, тя събра необходимата сила, за да възпламени индивидуалните Азове и да ги тласне към едно бавно, постепенно развитие: “Светлината свети в мрака и мрака не я обзе” (1, 5). “Светлината дойде в отделните човеци”, в Азовите човеци; защото Азовите човеци изобщо не биха могли да възникнат, ако тя не беше се вляла в тях чрез Логоса.
към текста >>
Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на
Христос
Исус
с цялата еволюция на света.
Обаче онези, които я приеха - а те бяха малцина - можаха да се превърнат чрез нея в “чеда Божии”; те повярваха в нея, те се родиха “от Бога” чрез Посвещението. Сега картината става ясна. Но за да могат всички Земни жители да познаят Бога със своите физически сетива, Той трябваше да се появи на Земята по такъв начин, че да бъде видян с физическите очи, а това означаваше да приеме образ от плът и кръв, защото само под тази форма Той можеше да бъде видян от физическите очи. По-рано можеха да Го виждат само посветените в Мистериите; сега, заради спасението на всички, той трябваше да се появи в плът и кръв. “Словото или Логосът стана плът” (1, 14).
Така авторът на Йоановото Евангелие свързва историческото появяване на Христос Исус с цялата еволюция на света.
“Ние чухме Неговото учение - учението на единородния Син и Отца” (1, 14) Какво представлява това учение? По какъв начин са родени другите хора? През древните времена, когато са написани Евангелията, “двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешките намерения, е “родено от Бога”; то е “единородно”.
към текста >>
Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на
Христос
Исус
живя между хората като въплътен Логос.
Този израз не означава примерно, че даден човек се ражда “в себе си”, не, единороден е противоположно на двоероден. С други думи, освен физическото раждане човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа; раждане, чрез което той става единороден, дете, или Син на Бога. Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът. Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”. Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии.
Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос.
Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”. Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек. “След мен идва Този, който беше преди мен” (1, 15).
към текста >>
Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира
Христос
, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете.
” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”.
Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете.
Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.” Сега нека да се върнем назад в епохата на груповите души, когато отделният човек усещаше своя Аз като групов Аз. Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповият живот. Човеците, доколкото те бяха видими човеци, живееха като отделни индивиди. Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди, те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл.
към текста >>
И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което
Христос
Исус
искаше да внесе в света.
През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов. Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство. Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза. В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро.
И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света.
Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”. Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона. Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа. Обаче, за да се развие докрай, този импулс се нуждае от целия планетарен цикъл на Земята. Началото му беше поставено от Христос Исус и образът на Христос винаги ще бъде силата, която ще възпитава човеците.
към текста >>
Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете
Христос
и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”.
Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство. Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза. В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро. И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света.
Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”.
Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона. Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа. Обаче, за да се развие докрай, този импулс се нуждае от целия планетарен цикъл на Земята. Началото му беше поставено от Христос Исус и образът на Христос винаги ще бъде силата, която ще възпитава човеците. Докато те не бяха още достатъчно напреднали, за да приемат в себе си самостоятелния Аз и съществуваха като членове на една група, техният социален порядък трябваше да се ръководи от един външен закон.
към текста >>
Така
Христос
се явява като носител на импулса за освобождаване от закона.
Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза. В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро. Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро. И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света. Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”.
Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона.
Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа. Обаче, за да се развие докрай, този импулс се нуждае от целия планетарен цикъл на Земята. Началото му беше поставено от Христос Исус и образът на Христос винаги ще бъде силата, която ще възпитава човеците. Докато те не бяха още достатъчно напреднали, за да приемат в себе си самостоятелния Аз и съществуваха като членове на една група, техният социален порядък трябваше да се ръководи от един външен закон. Но в много неща, дори и днес, хората не са се издигнали над груповия Аз.
към текста >>
Началото му беше поставено от
Христос
Исус
и образът на
Христос
винаги ще бъде силата, която ще възпитава човеците.
И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никои няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света. Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи: “Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате; и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е пра-вилно и добро”. Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона. Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа. Обаче, за да се развие докрай, този импулс се нуждае от целия планетарен цикъл на Земята.
Началото му беше поставено от Христос Исус и образът на Христос винаги ще бъде силата, която ще възпитава човеците.
Докато те не бяха още достатъчно напреднали, за да приемат в себе си самостоятелния Аз и съществуваха като членове на една група, техният социален порядък трябваше да се ръководи от един външен закон. Но в много неща, дори и днес, хората не са се издигнали над груповия Аз. В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество! Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича “безотечествен” - е все още само един идеал! Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален и престава да се ръководи от закона.
към текста >>
В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез
Христос
” (1, 17).
Докато те не бяха още достатъчно напреднали, за да приемат в себе си самостоятелния Аз и съществуваха като членове на една група, техният социален порядък трябваше да се ръководи от един външен закон. Но в много неща, дори и днес, хората не са се издигнали над груповия Аз. В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество! Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича “безотечествен” - е все още само един идеал! Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален и престава да се ръководи от закона.
В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос” (1, 17).
В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик. Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез Христос. Вие виждате, колко дълбоко свързана е тази мисъл с цялата еволюция на човечеството. В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи.
към текста >>
Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез
Христос
.
В колко много неща съвременният човек не е свободно, а групово същество! Свободният човек - на определена степен от езотеричното обучение, той се нарича “безотечествен” - е все още само един идеал! Само този, който доброволно се включи във всеобщата мирова еволюция, става индивидуален и престава да се ръководи от закона. В Христовия Принцип е вложено и преодоляването на закона: “Защото Законът бе даден чрез Мойсей, а благодатта чрез Христос” (1, 17). В християнски смисъл под благодат се разбира душевната способност да се върши добро по вътрешен подтик.
Благодатта и познаваемата по вътрешен път истина, идват чрез Христос.
Вие виждате, колко дълбоко свързана е тази мисъл с цялата еволюция на човечеството. В предишните епохи онези, конто бяха посвещавани, можеха да изграждат в себе си по-висши, духовни възприемателни органи. Никой по-рано не беше виждал Бога с физическите си очи. Единородният Син, обитаващ вътре в Отца, е първият, който ни довежда до там, да виждаме един Бог по същия начин, по който Земните жители виждат заобикалящия ги свят, с помощта на земните сетива. По-рано Бог оставаше невидим.
към текста >>
В следващите лекции ще се убедим, че евангелистът продължава тази тема и същевременно показва, че
Христос
е предводител не само на хората, свързани с груповата душа, но че Той идва към всеки отделен човек, за да предостави на неговия индивидуален Аз Своя божествен Импулс.
Точно това се разбира под думите: “Бог никой досега не е видял. Единородният Син, който беше в лоното на мировия Отец, стана ръководител на този вид виждане” (1, 18). Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива. И така, ние виждаме какво огромно значение придава Йоановото Евангелие на историческото събитие в Палестина, и с какви точни, стегнати думи е описано всичко. Ако искаме да си послужим с тези думи за разбирането на езотеричното християнство, трябва да ги теглим, както вече казах, на златарски везни.
В следващите лекции ще се убедим, че евангелистът продължава тази тема и същевременно показва, че Христос е предводител не само на хората, свързани с груповата душа, но че Той идва към всеки отделен човек, за да предостави на неговия индивидуален Аз Своя божествен Импулс.
Естествено, кръвното родство остава, но към него се прибавя духовният трепет на Любовта. Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от Христос. За навлезлия в посвещението човек, всеки нов ден открива нова истина. А на третия ден се открива една особено важна истина: в развитието на Земята идва момент, когато свързаната с кръвта материална любов започва все повече и повече да се одухотворява. Ето събитието, което нагледно показва прехода от кръвнородствената любов към духовната Любов.
към текста >>
Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от
Христос
.
Той доведе хората дотам, да възприемат един Бог със своите земни сетива. И така, ние виждаме какво огромно значение придава Йоановото Евангелие на историческото събитие в Палестина, и с какви точни, стегнати думи е описано всичко. Ако искаме да си послужим с тези думи за разбирането на езотеричното християнство, трябва да ги теглим, както вече казах, на златарски везни. В следващите лекции ще се убедим, че евангелистът продължава тази тема и същевременно показва, че Христос е предводител не само на хората, свързани с груповата душа, но че Той идва към всеки отделен човек, за да предостави на неговия индивидуален Аз Своя божествен Импулс. Естествено, кръвното родство остава, но към него се прибавя духовният трепет на Любовта.
Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от Христос.
За навлезлия в посвещението човек, всеки нов ден открива нова истина. А на третия ден се открива една особено важна истина: в развитието на Земята идва момент, когато свързаната с кръвта материална любов започва все повече и повече да се одухотворява. Ето събитието, което нагледно показва прехода от кръвнородствената любов към духовната Любов. С това са свързани и многозначителните думи на Христос Исус: Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни същества. Обаче това време тепърва ще дойде.
към текста >>
С това са свързани и многозначителните думи на
Христос
Исус
: Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни същества.
Естествено, кръвното родство остава, но към него се прибавя духовният трепет на Любовта. Импулсът за тази Любов, която се разгръща от един свободен Аз към друг свободен Аз, идва от Христос. За навлезлия в посвещението човек, всеки нов ден открива нова истина. А на третия ден се открива една особено важна истина: в развитието на Земята идва момент, когато свързаната с кръвта материална любов започва все повече и повече да се одухотворява. Ето събитието, което нагледно показва прехода от кръвнородствената любов към духовната Любов.
С това са свързани и многозначителните думи на Христос Исус: Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни същества.
Обаче това време тепърва ще дойде. Сам Христос, който дава този Импулс, казва по един друг, важен повод, че споменатият идеал ще се осъществи някога, но че неговото време още не е дошло. На сватбата в Кана Галилейска, когато майка Му, която е там, Го подканва да направи нещо за човечеството, Той пророчески загатва за новото време. Тя е права, когато Му дава повод да извърши нещо важно за хората. Но Той отговаря: Да, но това, което днес ние можем да извършим, е все още свързано с кръвните връзки, с отношението между “мен” и “теб”, защото “моето време още не е дошло” (2,4).
към текста >>
Сам
Христос
, който дава този Импулс, казва по един друг, важен повод, че споменатият идеал ще се осъществи някога, но че неговото време още не е дошло.
За навлезлия в посвещението човек, всеки нов ден открива нова истина. А на третия ден се открива една особено важна истина: в развитието на Земята идва момент, когато свързаната с кръвта материална любов започва все повече и повече да се одухотворява. Ето събитието, което нагледно показва прехода от кръвнородствената любов към духовната Любов. С това са свързани и многозначителните думи на Христос Исус: Идва време, което е Моето време, и тогава най-важните неща ще се вършат не от хора, свързани с кръвното родство, а от индивидуални, свободни същества. Обаче това време тепърва ще дойде.
Сам Христос, който дава този Импулс, казва по един друг, важен повод, че споменатият идеал ще се осъществи някога, но че неговото време още не е дошло.
На сватбата в Кана Галилейска, когато майка Му, която е там, Го подканва да направи нещо за човечеството, Той пророчески загатва за новото време. Тя е права, когато Му дава повод да извърши нещо важно за хората. Но Той отговаря: Да, но това, което днес ние можем да извършим, е все още свързано с кръвните връзки, с отношението между “мен” и “теб”, защото “моето време още не е дошло” (2,4). Епохата на самостоятелния човешки Аз обаче идва и това е подчертано в разказа за сватбата в Кана Галилейска. Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а Исус отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна.
към текста >>
Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а
Исус
отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна.
Сам Христос, който дава този Импулс, казва по един друг, важен повод, че споменатият идеал ще се осъществи някога, но че неговото време още не е дошло. На сватбата в Кана Галилейска, когато майка Му, която е там, Го подканва да направи нещо за човечеството, Той пророчески загатва за новото време. Тя е права, когато Му дава повод да извърши нещо важно за хората. Но Той отговаря: Да, но това, което днес ние можем да извършим, е все още свързано с кръвните връзки, с отношението между “мен” и “теб”, защото “моето време още не е дошло” (2,4). Епохата на самостоятелния човешки Аз обаче идва и това е подчертано в разказа за сватбата в Кана Галилейска.
Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а Исус отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна.
Но както и в много други случаи, текстът е грубо изопачен. Думите: “Жено, какво имаш ти с Мен? ”, трябва да се преведат по следния начин: “Това е свързано с отношението между Мен и твоето кръвно родство”. Ето колко фини са нюансите в текста, но и напълно разбираеми за онези, които искат да го разберат. И когато днес виждаме всевъзможни тълкуватели на този религиозен документ, уместно е да попитаме: Нима тези, които се наричат християни, изобщо имат някакъв усет, когато - подведени от неточния превод - приписват на Христос думите: “Жено, какво общо имам Аз с теб?
към текста >>
И когато днес виждаме всевъзможни тълкуватели на този религиозен документ, уместно е да попитаме: Нима тези, които се наричат християни, изобщо имат някакъв усет, когато - подведени от неточния превод - приписват на
Христос
думите: “Жено, какво общо имам Аз с теб?
Майката казва: “вино нямат” (2, 3), а Исус отговаря: “Това е нещо, което все още е свързано с “мен” и “теб”; моят час още не е дошъл.” Този текст от Евангелието има отношение към една голяма тайна. Но както и в много други случаи, текстът е грубо изопачен. Думите: “Жено, какво имаш ти с Мен? ”, трябва да се преведат по следния начин: “Това е свързано с отношението между Мен и твоето кръвно родство”. Ето колко фини са нюансите в текста, но и напълно разбираеми за онези, които искат да го разберат.
И когато днес виждаме всевъзможни тълкуватели на този религиозен документ, уместно е да попитаме: Нима тези, които се наричат християни, изобщо имат някакъв усет, когато - подведени от неточния превод - приписват на Христос думите: “Жено, какво общо имам Аз с теб?
” За голяма част от това, което днес се нарича християнство и се позовава на Евангелието, трябва да поставим въпроса: Имат ли тези хора всъщност Евангелието? Защото нещата опират тъкмо до това, да имаме Евангелието. А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка дума като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.
към текста >>
76.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия
Христос
Исус
любим ученик.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 23. Май 1918
При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик.
Естествено, някой би могъл да попита: Добре, но като оставим настрана окултното познание, съществува ли и някакво външно доказателство, чрез което авторът на Йоановото Евангелие да показва, че чрез посвещението , чрез т.нар. възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от Христос? Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно. Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23). С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен.
към текста >>
възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от
Христос
?
ПЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 23. Май 1918 При всяко изследване на Йоановото Евангелие никога не трябва да изпускаме от вниманието си основния факт, до който стигнахме вчера, а именно че първоначалният автор на това Евангелие е посветеният от самия Христос Исус любим ученик. Естествено, някой би могъл да попита: Добре, но като оставим настрана окултното познание, съществува ли и някакво външно доказателство, чрез което авторът на Йоановото Евангелие да показва, че чрез посвещението , чрез т.нар.
възкресение на Лазар, той стига до едно по-висше знание от Христос?
Ако внимателно четете Евангелието на Йоан, ще установите нещо важно. Вие ще установите, че никъде в това Евангелие, както и никъде преди главата, в която се описва възкресението на Лазар, не се говори за ученика, “когото Господ обичаше” (13, 23). С други думи, истинският автор на Йоановото Евангелие иска да подскаже: Това, което давам преди възкресението на Лазар, все още не произтича от познанието, до което стигнах чрез посвещението; ето защо вие трябва да се абстрахирате от мен. Едва по-късно той споменава ученика, “когото Господ обичаше”. По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар.
към текста >>
Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на
Христос
Исус
е също и Натанаил.
Сега за нас е важна петата степен. През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа. Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа. Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух. Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ.
Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил.
Съдбата го отвежда пред Христос. Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него. Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере. Обаче Христос веднага разбира Натанаил. Това се потвърждава от два факта.
към текста >>
Съдбата го отвежда пред
Христос
.
През древността човекът усещал своята социална общност по твърде особен начин и дори когато се обръщал към своя Аз, той се усещал по-скоро като съставна част от една групова душа. Но посветеният в петата степен пренасял определена жертва; освобождавал се от своята личност и в същото време приемал в нея същността на народа. Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух. Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ. Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил.
Съдбата го отвежда пред Христос.
Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него. Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере. Обаче Христос веднага разбира Натанаил. Това се потвърждава от два факта. Как сам Христос нарича Натанаил?
към текста >>
Естествено
Христос
е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.
Докато останалите хора усещали своите души в душата на народа, посветеният приемал в себе си душата на народа, защото всяка личностова подробност преставала да има значение за него; значение имал само всеобщия народностен Дух. Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ. Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил. Съдбата го отвежда пред Христос. Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него.
Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.
Обаче Христос веднага разбира Натанаил. Това се потвърждава от два факта. Как сам Христос нарича Натанаил? „Ето един истински израилтянин! ” (1,47)
към текста >>
Обаче
Христос
веднага разбира Натанаил.
Ето защо такъв посветен се наричал с името на съответния народ. Обаче от Евангелието на Йоан ние знаем, че между първите ученици на Христос Исус е също и Натанаил. Съдбата го отвежда пред Христос. Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него. Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере.
Обаче Христос веднага разбира Натанаил.
Това се потвърждава от два факта. Как сам Христос нарича Натанаил? „Ето един истински израилтянин! ” (1,47) Степента на посвещение носи името на съответния народ.
към текста >>
Как сам
Христос
нарича Натанаил?
Съдбата го отвежда пред Христос. Но той не е посветен до такава степен, че да разбере кой стои пред него. Естествено Христос е Духът на всеобхватното познание, който един Натанаил, посветен в петата степен, не може да разбере. Обаче Христос веднага разбира Натанаил. Това се потвърждава от два факта.
Как сам Христос нарича Натанаил?
„Ето един истински израилтянин! ” (1,47) Степента на посвещение носи името на съответния народ. Както при персите посветеният в петата степен се наричал “персиец”, така и всред израилтя-ните той трябва да носи името “израилтянин”. Ето защо Христос нарича Натанаил “израилтянин”.
към текста >>
Ето защо
Христос
нарича Натанаил “израилтянин”.
Как сам Христос нарича Натанаил? „Ето един истински израилтянин! ” (1,47) Степента на посвещение носи името на съответния народ. Както при персите посветеният в петата степен се наричал “персиец”, така и всред израилтя-ните той трябва да носи името “израилтянин”.
Ето защо Христос нарича Натанаил “израилтянин”.
А после му казва: „Преди Филип да те повика, видях те, когато ти беше под смоковницата! ” (1, 48). Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например “стоенето на Буда под дървото Боди”. Смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение.
към текста >>
С тези думи
Христос
иска да му каже: О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях.
А после му казва: „Преди Филип да те повика, видях те, когато ти беше под смоковницата! ” (1, 48). Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например “стоенето на Буда под дървото Боди”. Смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение.
С тези думи Христос иска да му каже: О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях.
И сега Натанаил Го познава: „Натанаил Му отговори: Учителю! Ти си Син Божий и цар в Израил.“ (1, 49) Думата “цар” тук означава: Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш: “Видях те, когато стоеше под смоковницата”. На това Христос отговаря:
към текста >>
На това
Христос
отговаря:
С тези думи Христос иска да му каже: О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях. И сега Натанаил Го познава: „Натанаил Му отговори: Учителю! Ти си Син Божий и цар в Израил.“ (1, 49) Думата “цар” тук означава: Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш: “Видях те, когато стоеше под смоковницата”.
На това Христос отговаря:
„Ти ми вярваш, понеже ти казах, че те видях под смоковницата; и по-големи неща от това ще видиш.“ (1, 50) Думите “Истина, истина” (1, 51) ще разгледаме по-нататък. После Христос казва: „Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да възлизат излизат над Сина Человечески! ” (1, 51)
към текста >>
После
Христос
казва:
Ти си Син Божий и цар в Израил.“ (1, 49) Думата “цар” тук означава: Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш: “Видях те, когато стоеше под смоковницата”. На това Христос отговаря: „Ти ми вярваш, понеже ти казах, че те видях под смоковницата; и по-големи неща от това ще видиш.“ (1, 50) Думите “Истина, истина” (1, 51) ще разгледаме по-нататък.
После Христос казва:
„Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да възлизат излизат над Сина Человечески! ” (1, 51) И така, онези, които могат да познаят Христос, ще виждат още по-велики неща от всичко, което са видели досега. Какво означават тези забележителни думи? За да ги обясним, нека отново да припомним какво представлява всъщност човекът.
към текста >>
И така, онези, които могат да познаят
Христос
, ще виждат още по-велики неща от всичко, което са видели досега.
„Ти ми вярваш, понеже ти казах, че те видях под смоковницата; и по-големи неща от това ще видиш.“ (1, 50) Думите “Истина, истина” (1, 51) ще разгледаме по-нататък. После Христос казва: „Отсега ще виждате небето отворено и Ангелите небесни да възлизат излизат над Сина Человечески! ” (1, 51)
И така, онези, които могат да познаят Христос, ще виждат още по-велики неща от всичко, което са видели досега.
Какво означават тези забележителни думи? За да ги обясним, нека отново да припомним какво представлява всъщност човекът. Вече подчертахме, че през нощта човекът е съвсем различен от това, което е през деня. През деня неговите четири съставни части са здраво свързани помежду си: физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът. Те непрекъснато си взаимодействуват.
към текста >>
До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който
Христос
дава на Земята!
Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята. Принципите, които се проявяват във физическото тяло, живеят във висшите духовни области, в Девакана. Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери.
До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята!
” А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11). Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции. Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея?
към текста >>
А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши
Христос
Исус
(2, 1-11).
Духовните Същества и сили, действуващи върху физическото тяло, обитават висшите небесни сфери, висшия Девакан; а силите, действуващи върху етерното тяло, обитават по-низшите небесни сфери. Нека да обобщим: в човешкото физическо тяло непрекъснато действуват Същества от най-висшите области на Девакана, а в етерното тяло непрекъснато действуват Същества от по-низшите области на Девакана. Човекът може да разпознае тези Същества едва когато приеме в себе си Христовия Импулс.. “И когато действително познаете Сина Человечески, ще виждате как духовните Същества възлизат и слизат над човека от небесните сфери. До тези неща ще стигнете чрез Импулса, който Христос дава на Земята! ”
А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11).
Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции. Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея? Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос. А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа.
към текста >>
Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на
Христос
.
” А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11). Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции. Първоначално тук става дума за една сватба. Но защо точно в Галилея?
Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос.
А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят. Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят. В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.
към текста >>
Но
Христос
дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.
А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят. Любовта тръгва от своите най-низши форми, свързани със сетивния свят. В най-древните епохи на човечеството, Любовта се осъществявала между онези, които били обединени от кръвното родство, и извънредно голямо значение се отдавало на обстоятелството, че любовта се опира на кръвното родство.
Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.
Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз. Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв. Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство. В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата.
към текста >>
Христос
Исус
не се обръща към този принцип; Той се обръща към онези, които разрушават кръвно-родствения принцип, и извършва “чудото” не в Юдея, а навън, в Галилея.
В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата. Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници. Бракосъчетанията вече ставали и извън племето, но не и извън етническата общност. Народът на Стария Завет държал извънредно строго за съхраняването на кръвното родство. “Евреин” е този, който е евреин по кръв.
Христос Исус не се обръща към този принцип; Той се обръща към онези, които разрушават кръвно-родствения принцип, и извършва “чудото” не в Юдея, а навън, в Галилея.
Галилея била област, където се смесвали жители от всевъзможни племена и народности. “Галилеец” означава “мелез”. Христос Исус се отправя към галилейците, към тези, които са смесени в най-голяма степен. И тъкмо от това, което е залегнало в основата на този вид размножение, трябва да израсне нещо ново и то вече няма да е свързано с материалния характер на любовта. Ето защо това, което Той има да каже, е казано по време на сватбата в Галилея.
към текста >>
Христос
Исус
се отправя към галилейците, към тези, които са смесени в най-голяма степен.
Народът на Стария Завет държал извънредно строго за съхраняването на кръвното родство. “Евреин” е този, който е евреин по кръв. Христос Исус не се обръща към този принцип; Той се обръща към онези, които разрушават кръвно-родствения принцип, и извършва “чудото” не в Юдея, а навън, в Галилея. Галилея била област, където се смесвали жители от всевъзможни племена и народности. “Галилеец” означава “мелез”.
Христос Исус се отправя към галилейците, към тези, които са смесени в най-голяма степен.
И тъкмо от това, което е залегнало в основата на този вид размножение, трябва да израсне нещо ново и то вече няма да е свързано с материалния характер на любовта. Ето защо това, което Той има да каже, е казано по време на сватбата в Галилея. И все пак - защо? Защото сватбата загатва за размножението. А това, което Той иска да покаже, го показва не там, където женитбите стават в тесните рамки на кръвното родство, а там, където те надхвърлят кръвното родство.
към текста >>
Това, което
Христос
внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси.
Всичко, което привидно е чисто материално, е в същото време израз на дълбоки духовни процеси. Окултизмът съвсем не отрича материалния свят; само че за него дори най-грубо материалното е израз на нещо душевно-духовно. Така на духовните еволюционни процеси в света винаги съответствуват успоредно протичащи материални събития. Ако отправим духовен поглед към ранните етапи от развитието на човечеството, когато то се намираше още на стария континент между Европа и Америка, на старата Атлантида, и как през следващите следатлантски епохи различни генерации стигнаха най-после до нас, тогава ще съумеем да разберем и целия смисъл на прехода от четвъртата раса към петата раса, особено ако разглеждаме еволюцията от гледна точка на расите. На Атлантида древното човечество беше изцяло потопено в груповата душа, като бавно и постепенно в следатлантските епохи се разви индивидуалният Аз на човешката личност.
Това, което Христос внесе чрез своя могъщ духовен импулс, трябваше да бъде подготвено с помощта на други импулси.
Яхве също постигна нещо важно: той вложи в астралното тяло груповия Аз и го подготви до там, че да приеме в себе си напълно самостоятелното “Аз-съм”. Обаче това “Аз-съм” не можеше да бъде обхванато от човека по друг начин, освен когато и самото физическо тяло можеше да се превърне в подходящ инструмент за приемането на “Аз-съм”. Лесно ще си представите, че колкото и способно да е астралното тяло за приемането на Аза - ако физическото тяло не е подходящия инструмент за възприемането на “Аз-съм” също и в будното дневно съзнание - тогава цялостното приемане на “Аз-съм” става невъзможно. Физическото тяло също трябва да бъде адекватен инструмент за възприемането на всичко, което се разиграва тук, на Земята. Следователно, след узряването на астралното тяло, физическото тяло също трябваше да бъде подготвено, за да се превърне в инструмент на “Аз-съм”.
към текста >>
Ето това трябваше да покаже
Христос
в своето първо знамение.
Тази реакция настъпва, защото и днес много хора усещат, че не може да бъде оправдано за вечни времена нещо, което някога е имало - макар и голяма! - стойност за човека. Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи. И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят. От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят.
Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение.
Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство. Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино. И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет.
към текста >>
Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че
Христос
се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство.
- стойност за човека. Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи. И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят. От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят. Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение.
Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство.
Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино. И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното.
към текста >>
Христос
трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино.
Тези разсъждения върху мисията на алкохола не трябва да се приемат като негова защита; необходимо беше обаче да изясним, че тази мисия на алкохола е изпълнена и че за различните епохи са в сила различни принципи. И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят. От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят. Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение. Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство.
Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино.
И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости.
към текста >>
И тук
Христос
Исус
показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие.
И все пак, в същата епоха, когато чрез алкохола човечеството потъна в най-дълбокия егоизъм, бликна и най-могъщата сила, която даде на човека великия импулс да намери отново връзката с духовния свят. От една страна човекът трябваше да бъде смъкнат до най-ниското стъпало, за да се превърне в самостоятелно същество; от друга страна трябваше да се появи могъщата сила, която отново можа да вложи в него импулса за връщане в духовния свят. Ето това трябваше да покаже Христос в своето първо знамение. Най-напред Той трябваше да покаже, че Азът е длъжен да стане самостоятелен и виждаме, че Христос се обръща към тези, които вече бяха разрушили веригите на кръвното родство. Христос трябваше да се появи всред една такава сватба, където телата бяха под влиянието на алкохола; на тази сватба се пиеше вино.
И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие.
Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости. Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
към текста >>
Трябва да е ясно, че
Христос
казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
И тук Христос Исус показва каква е Неговата мисия през различните периоди на Земното развитие. Колко често се говори за превръщането на водата във вино и за смисъла на този чуден процес. От амвоните на църквата може да се чуе, че в случая се загатва за това, как блудкавата вода на Стария Завет трябва да се замени с буйното вино на Новия Завет. Вероятно към подобни тълкувания прибягват любители на виното. Защото тези символи съвсем не са така прости.
Трябва да е ясно, че Христос казва: Моята мисия се отнася към далечното бъдеще; тя трябва да укрепи връзките между самостоятелното човешко същество и духовния свят, да пробуди Любовта към духовния свят като един свободен дар на самостоятелния Аз.
Тази Любов - в пълна свобода - трябва да свърже хората с Боговете, докато по-рано те бяха свързани с тях чрез принуждаващите импулси на груповата душа. Нека сега да вникнем в едно от настроенията на древното човечество. Нека преди всичко да вникнем в мислите на тогавашните хора. Вече казахме: В миналото човекът беше слят с груповата душа и чрез нея чувствуваше своята връзка с духовния свят. После неговото развитие напредна в посока на все по-нарастващо индивидуализиране.
към текста >>
Но
Христос
Исус
трябваше да кръщава по друг начин.
Водното кръщение трябваше да бъде символът за миналите епохи: Не забравяйте своята древна връзка с Боговете, както и това, че сте станали нечисти, слизайки до днешното състояние! Така кръщаваше и Йоан Кръстител, за да приближи по този начин човека до връзката му с божествения свят. Всяко кръщение имаше в древността точно този смисъл. То представлява краен израз на процесите, които човекът трябваше да пази в своето съзнание.
Но Христос Исус трябваше да кръщава по друг начин.
Той трябваше да посочва на хората не миналото, а бъдещето, към което те могат да се устремят с помощта на своите вътрешни, духовни сили. Човекът може да се свърже с Боговете чрез “светия” и непомрачен Дух. Водното кръщение беше един вид напомнящо кръщение. Обаче кръщението със “Светия Дух” е пророческо кръщение, което сочи към бъдещето. Онази древна зависимост, за която кръщението с вода трябваше да напомня, е окончателно изгубена; тя е изгубена също и в това, което символизира виното, жертвоприношението с вино.
към текста >>
Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното,
Христос
искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят.
При мен са идвали хора, които смятат, че в сегашната си инкарнация те нямат нужда да са порядъчни, защото ще постигнат това по-късно. Но ако човек не започне още днес, последиците ще се проявят именно в следващата инкарнация. Следва да сме наясно: не съществуват абсолютни форми на истината, но всеки път стремежът към познание се насочва към това, което съответ-ствува на дадената епоха от човешката еволюция. Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха. Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата.
Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят.
Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха. Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино. Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.
към текста >>
Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо
Христос
превърна водата във вино?
Но ако човек не започне още днес, последиците ще се проявят именно в следващата инкарнация. Следва да сме наясно: не съществуват абсолютни форми на истината, но всеки път стремежът към познание се насочва към това, което съответ-ствува на дадената епоха от човешката еволюция. Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха. Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата. Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят.
Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино?
Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха. Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино. Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола. Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода.
към текста >>
С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение,
Христос
трябваше да подготви следващата епоха.
Необходимо беше, така да се каже, най-висшият импулс да бъде смъкнат до житейските навици на съответната епоха. Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата. Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят. Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата.
С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино. Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола. Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6).
към текста >>
Христос
се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.
Защото той трябваше да облече най-висшата истина в думи и действия, които бяха адекватни за разбирането на епохата. Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят. Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха.
Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола. Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно.
към текста >>
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност
Христос
искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.
Така, чрез един вид Дионисиево жертвоприношение, чрез жертвоприношение на виното, Христос искаше да покаже как човечеството трябва да се издигне до божествения свят. Не бива да задаваме фанатично въпроса: Защо Христос превърна водата във вино? Трябва да имаме предвид епохата. С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение, Христос трябваше да подготви следващата епоха. Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.
Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже: Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.
Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода. И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението.
към текста >>
Следователно,
Христос
Исус
извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят.
Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
Така в сватбата от Кана Галилейска пред нас е загатната една от най-дълбоките страни в мисията на Христос. И там Той трябваше да каже: “Моето време е в бъдещето; днес то още не е дошло. Това, което имам да извърша тук, отчасти зависи от всичко, което трябва да се преодолее чрез моята мисия.” Христос стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-педагогически смисъл. Майката е тази, която Го подканва: “Вино нямат”.
към текста >>
Така в сватбата от Кана Галилейска пред нас е загатната една от най-дълбоките страни в мисията на
Христос
.
В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”. В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят. Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
Така в сватбата от Кана Галилейска пред нас е загатната една от най-дълбоките страни в мисията на Христос.
И там Той трябваше да каже: “Моето време е в бъдещето; днес то още не е дошло. Това, което имам да извърша тук, отчасти зависи от всичко, което трябва да се преодолее чрез моята мисия.” Христос стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-педагогически смисъл. Майката е тази, която Го подканва: “Вино нямат”. Но Той отговаря: Това, което ще извърша сега, е свързано със старите времена, с отношението между “мен” и “теб”;защото моето време, когато виното ще бъде превърнато във вода, още не е дошло.
към текста >>
Христос
стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-педагогически смисъл.
А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят. Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването. Така в сватбата от Кана Галилейска пред нас е загатната една от най-дълбоките страни в мисията на Христос. И там Той трябваше да каже: “Моето време е в бъдещето; днес то още не е дошло. Това, което имам да извърша тук, отчасти зависи от всичко, което трябва да се преодолее чрез моята мисия.”
Христос стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-педагогически смисъл.
Майката е тази, която Го подканва: “Вино нямат”. Но Той отговаря: Това, което ще извърша сега, е свързано със старите времена, с отношението между “мен” и “теб”;защото моето време, когато виното ще бъде превърнато във вода, още не е дошло. Изобщо, какъв смисъл би имало да каже: “Жено, какво общо имаш ти с Мен? ”, след като все пак извършва това, за което майката Го подканва?! Смисълът се крие в следното: да разберем, че до днешното състояние на човечеството се стига по пътя на кръвното родство; знамението беше дадено в името на старите традиции, които все още се нуждаеха от действието на алкохола, но и че идва време, когато самостоятелният Аз ще се освободи от кръвните връзки.
към текста >>
Кой можеше да разбере нещо от това, което
Христос
Исус
имаше да каже за по-дълбоките окултни факти?
”, след като все пак извършва това, за което майката Го подканва?! Смисълът се крие в следното: да разберем, че до днешното състояние на човечеството се стига по пътя на кръвното родство; знамението беше дадено в името на старите традиции, които все още се нуждаеха от действието на алкохола, но и че идва време, когато самостоятелният Аз ще се освободи от кръвните връзки. С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се “Неговото време”. И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен.
Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти?
Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят. Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски.
към текста >>
Ако
Христос
Исус
искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се “Неговото време”. И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено: най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини. Днес за антропософията или Духовната наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен. Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти? Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят.
Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи.
към текста >>
Той дойде при
Исус
а нощем...“ (3,1-2).
Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят. Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят. Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски.
Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2).
Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло. “Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива. Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук. От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки.
към текста >>
Казва ни се, че Никодим отива при
Исус
“нощем”, с други думи, че той приема онова, което
Христос
Исус
му съобщава, извън своето физическо тяло.
Когато например говори за новораж-дането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива. Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи.
Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло.
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива. Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук. От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
към текста >>
“Нощем” означава, че той отива при
Христос
Исус
независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.
Нека да припомним: Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло.
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.
Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук. От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство. ,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
към текста >>
Както Натанаил и
Христос
Исус
се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук.
Между фарисеите имаше един човек, на име Никодим началник юдейски. Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло. “Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.
Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук.
От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство. ,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. А там беше кладенеца на Якоб.
към текста >>
От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че
Христос
непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки.
Той дойде при Исуса нощем...“ (3,1-2). Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло. “Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива. Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук.
От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки.
Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство. ,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. А там беше кладенеца на Якоб. Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца.
към текста >>
Към нея
Христос
отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло. “Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива. Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук. От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката.
Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. А там беше кладенеца на Якоб. Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца. Часът беше около шестия. Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода.
към текста >>
,,И така,
Исус
дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
“Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива. Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук. От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство.
,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
А там беше кладенеца на Якоб. Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца. Часът беше около шестия. Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода. Исус й каза: дай Ми да пия.
към текста >>
Понеже беше уморен от пътуването,
Исус
седна при кладенеца.
От друга страна, Евангелието на Йоан ни посочва, че Христос непрекъснато се стреми да изпълни една мисия, която не държи сметка за кръвните връзки. Това става пределно ясно, когато Той разговаря със самарянката. Към нея Христос отправя думи, които са за хора, чийто Аз е освободен от кръвното родство. ,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. А там беше кладенеца на Якоб.
Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца.
Часът беше около шестия. Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода. Исус й каза: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му отговори: Как Ти, бидейки юдеин искаш да пиеш от мен, която съм жена самарянка?
към текста >>
Исус
й каза: дай Ми да пия.
,,И така, Исус дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. А там беше кладенеца на Якоб. Понеже беше уморен от пътуването, Исус седна при кладенеца. Часът беше около шестия. Тогава дойде една жена от Самария, за да черпи вода.
Исус й каза: дай Ми да пия.
Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му отговори: Как Ти, бидейки юдеин искаш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото юдеите не общуват със самаряни-те). " (4, 5-9) Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея.
към текста >>
Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че
Христос
отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея.
Исус й каза: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му отговори: Как Ти, бидейки юдеин искаш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото юдеите не общуват със самаряни-те). " (4, 5-9)
Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея.
Тъкмо за това става дума. По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира: Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия. Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки: Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд. Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност. Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си.
към текста >>
По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира:
Христос
разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия.
Жената самарянка Му отговори: Как Ти, бидейки юдеин искаш да пиеш от мен, която съм жена самарянка? (Защото юдеите не общуват със самаряни-те). " (4, 5-9) Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея. Тъкмо за това става дума.
По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира: Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия.
Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки: Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд. Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност. Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си. Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца.” Този е по-дълбокият смисъл на думите, които Христос отправя към самарянката.
към текста >>
Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че
Христос
е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност.
" (4, 5-9) Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея. Тъкмо за това става дума. По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира: Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия. Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки: Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд.
Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност.
Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си. Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца.” Този е по-дълбокият смисъл на думите, които Христос отправя към самарянката. Сега бих искал да спра вниманието Ви преди всичко върху глава 3., стих 31-34. Нещата, които са казани там, водят до едно много по-дълбоко разбиране, особено ако ясно съзнаваме, че идват от Йоан Кръстител:
към текста >>
Този е по-дълбокият смисъл на думите, които
Христос
отправя към самарянката.
По-нататък, от разказа за царедвореца, се разбира: Христос разрушава не само това, което е свързано с кръвните връзки на женитбите в рамките на народа, но и това, което кръвните връзки предопределят като съсловия. Той се обръща към тези, чийто Аз е, така да е каже, изтръгнат от общите връзки: Той изцелява сина на царедвореца, който според разбирането на юдеите, Му е чужд. Навсякъде в Евангелието, Вие ще се убедите, че Христос е мисионер на свободния, самостоятелен Аз, който е скрит във всяка човешка индивидуалност. Ето защо Той може да допълни: “Когато говоря за Себе си в по-висш смисъл, аз съвсем не говоря за моя личен Аз; когато говоря за “Аз-съм”, говоря за едно Същество, за нещо, което всеки може да намери в себе си. Моят Аз е едно с Отца; но всъщност Азът, който се намира във всяка личност, е едно с Отца.”
Този е по-дълбокият смисъл на думите, които Христос отправя към самарянката.
Сега бих искал да спра вниманието Ви преди всичко върху глава 3., стих 31-34. Нещата, които са казани там, водят до едно много по-дълбоко разбиране, особено ако ясно съзнаваме, че идват от Йоан Кръстител: „Онзи, който идва отгоре, е над всички. Който е от Земята, земен е и говори за земното. Който идва от небето, той е над всички и свидетелствува за това, което е видял и чул; и никой не приема неговото свидетелство.
към текста >>
Всъщност на много места
Христос
иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света.
Но който го приема, той потвърждава, че Бог е истинен. Защото този, когото Бог е изпратил, говори Божиите думи; понеже Бог не му дава Духа с мярка.“ Бих желал да срещна някога онзи човек, който действително разбира горните думи според този превод. Що за противоречие: “Който идва от Бога, говори Божиите думи, понеже Бог не ми дава Духа с мярка! ” Какъв е смисълът на тези изречения?
Всъщност на много места Христос иска да каже: Когато говоря за Аза, аз говоря за вечния Аз в човека, който е едно цяло с духовната Първопричина на света.
Когато говоря за този Аз, аз говоря за нещо, което е спотаено в най-дълбоките бездни на човешката душа. Ако някой ме слуша - а сега Той говори само за низшия Аз, който няма никакъв усет за вечността, той не приема Моето свидетелство; той просто не ме разбира. Защото аз не мога да говоря за нещо, което преминава от Мен към него. В този случай той не би бил свободен, не би бил самостоятелен. Всеки трябва да намери Бога, когото проповядвам, в самия себе си, като своя вечна същност.
към текста >>
Тогава идват другите и казват на Йоан:
Исус
също кръщава!
„А Йоан кръщаваше също и в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и отиваха там и се кръщаваха. Защото Йоан още не беше хвърлен в тъмницата. Тогава между Йоановите ученици и юдеите възникна спор за очищението“ (3, 23-25), т.е. спор за формите на кръщението. Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа.
Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава!
И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си. И когато човек прочете думите по този начин, проумява, че самият Той, че “Аз-съм” е изпратен от Бога. А такъв, който е изпратен от Бога, за да възпламени искрата на “Бога” у всеки човек, той проповядва Бога в истинския смисъл, а не в смисъла на кръвното родство. А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл. Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните.
към текста >>
И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез
Исус
в света навлиза нещо съвършено ново:
Исус
не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
Защото Йоан още не беше хвърлен в тъмницата. Тогава между Йоановите ученици и юдеите възникна спор за очищението“ (3, 23-25), т.е. спор за формите на кръщението. Когато в тези среди се повдига подобен спор, той винаги засяга връзката с божествения свят и за потопяването на човека в материята, и за начина според който - в съответствие с древната идея за Бога - човек остава свързан с божествения свят чрез груповата душа. Тогава идват другите и казват на Йоан: Исус също кръщава!
И сега Йоан трябва да им обясни, че чрез Исус в света навлиза нещо съвършено ново: Исус не се застъпва за онази връзка, която е символично представена в старото кръщение; той учи как човек може да ръководи себе си чрез своя освободен Аз; и всеки трябва да намери в себе си това, което е “Аз-съм”, Бога; само така той е в състояние да намери Бога в себе си.
И когато човек прочете думите по този начин, проумява, че самият Той, че “Аз-съм” е изпратен от Бога. А такъв, който е изпратен от Бога, за да възпламени искрата на “Бога” у всеки човек, той проповядва Бога в истинския смисъл, а не в смисъла на кръвното родство. А сега да преведем и другия стих според неговия точен смисъл. Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма.
към текста >>
Но ако човек иска да разбере
Христос
, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми.
Ние получаваме необходимите за това данни, когато се обърнем към ученията на древните. Те са съхранени в много книги под една или друга художествена форма. Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят.
Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми.
Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си. Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус. Налице бяха предварителните условия за това разбиране. Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи.
към текста >>
Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на
Христос
Исус
.
Нека само да си припомним псалмите от Стария Завет, в чиито изящно подредени фрази се говори за божествения свят. Там се говори само за старите кръвни връзки като за връзки с Бога. Всичко това би могло да се изучи основно, но и нищо повече, нищо повече от факта, че така човек остава свързан с древния божествен свят. Но ако човек иска да разбере Христос, той няма нужда от всички тези стари закони, от всички тези художествени форми. Христовото учение можеше да бъде обхванато дотолкова, доколкото човек обхващаше духовния Аз в себе си.
Дори и да нямаше пълно знание за Бога, човек можеше да разбере това, което чува от устата на Христос Исус.
Налице бяха предварителните условия за това разбиране. Човекът нямаше вече нужда от псалмите, от художествено построените учения, а от най-простите изразни средства, и това бяха неумелите, сричани думи. За да свидетелствуваш за Бога, достатъчно е само да сричаш твоите думи. Това можеше да стане и в най-простите, сричани думи, на които липсваше всякаква “мярка”. Дори и само да сричаше, човек можеше да разбере Христовите притчи, стига да усещаше в своя Аз, че е изпратен от Бога.
към текста >>
И така, навсякъде ни се показва, че
Христос
апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа.
Обаче всеки, който отхвърля мъдростта само защото - според неговото лично мнение - най-висшите тайни трябва да бъдат изразявани в най-простата форма, върши това, често пъти несъзнавано, единствено поради склонност към душевно удобство. Когато четем: “Бог дава Духа не според мярката”, това означава, че мярката не подпомага Духа, обаче истинското присъствие на Духа, поражда и мярката. Далеч не всеки, който разполага с мярката, има Духа; но който има Духа, непременно стига и до мярката. Разбира се, нещата не трябва да бъдат обърквани: ако някому липсва каквато и да е мярка, това не е белег за присъствие на Духа, както и усета за мярка също не гарантира присъствие на Духа. Знанието с положителност не е признак за мъдрост, но не по-малко вярно е, че същото се отнася и незнанието.
И така, навсякъде ни се показва, че Христос апелира към освобождаването на самостоятелния Аз във всяка човешка душа.
Тук под “мярка” следва да се разбира “мярка в сричките”, която е в основата на художествено построената човешка реч. А предхождащото изречение гласи буквално: “Този, който обхваща Бога в “Аз-съм”, дори и в сричането свидетелствува за божествената или Божия реч и намира пътя към Бога.”
към текста >>
77.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В тези лекции вече показахме, че в разговора между
Христос
Исус
и Никодим става дума всъщност за това, че
Христос
се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 25. Май 1908
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>
За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при
Христос
Исус
“нощем”, т.е.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 25. Май 1908 В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е.
в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно. „Никодим Му казва: Как може човек, бидейки стар, да се роди отново ?
към текста >>
Това, което
Христос
казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”.
Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
„Никодим Му казва: Как може човек, бидейки стар, да се роди отново ? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди? Исус отговори: Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди. от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. ” Вече споменахме, че тези думи трябва да се претеглят като на златарски везни.
към текста >>
Исус
отговори: Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди.
Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно. „Никодим Му казва: Как може човек, бидейки стар, да се роди отново ? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
Исус отговори: Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди.
от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. ” Вече споменахме, че тези думи трябва да се претеглят като на златарски везни. От една страна следва да подчертаем: Думите в такъв религиозен документ трябва да се приемат в буквалния смисъл. От друга страна обаче е вярно, че ние тепърва трябва да открием и вникнем в този буквален смисъл. Често се цитира изречението: “Буквата умъртвява, Духът оживотворява” (2.
към текста >>
Ето защо съответното изречение от разговора между
Исус
и Никодим трябва да гласи:
Това означава, че навремето човекът се е родил не от плът и кръв, а от въздух и вода. И по-късно, в Духа, той действително трябва да осъществи новото си раждане от въздух и вода. По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. “Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”. Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения.
Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи:
„Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и въздух, той не може да влезе в царството Божие” (3. 5). Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде. В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”. Обаче първо-начално думата е “пневма”: въздух.
към текста >>
Ето как
Христос
загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие.
По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. “Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”. Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи: „Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и въздух, той не може да влезе в царството Божие” (3. 5).
Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие.
Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде. В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”. Обаче първо-начално думата е “пневма”: въздух. Виждате, следователно, че нещата се свеждат до точния, прецизен смисъл на думите. И тъкмо от буквалния им смисъл идва тяхното най-прекрасно, духовно значение.
към текста >>
Защо дойде
Христос
Исус
на Земята?
На окултен език това, което днес лежи в леглото, се нарича същинският земен човек. Точно това представляваше “човекът”. А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”.
Защо дойде Христос Исус на Земята?
Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята? Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете. Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете. В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз.
към текста >>
Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята
Христос
отново да се издигне до съзнанието за Боговете.
А това, в което денем и нощем се намира Азът, и което е родено от физическото и етерното тяло, се нарича “дете на човека” или “Син човечески”. Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”. Защо дойде Христос Исус на Земята? Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята?
Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете.
Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете. В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии.
към текста >>
Чрез силата на
Христос
, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете.
Синът човечески е Азът и астралното тяло, така както те са възникнали в хода на Земното развитие от физическото и етерното тяло. За тази цел разполагаме с техническия израз “Син човечески”. Защо дойде Христос Исус на Земята? Какво трябваше да даде Неговият Импулс на Земята? Този “Син човечески”, който се откъсна от лоното на Боговете и се освободи от старите връзки, постигайки физическото съзнание, е длъжен чрез слезлия на Земята Христос отново да се издигне до съзнанието за Боговете.
Чрез силата на Христос, който слезе на Земята, Синът човечески отново трябва да се издигне до Боговете.
В миналото само отделни избраници можеха да надзъртат в божествено-духовния свят чрез процедурите на древното мистерийно посвещение. За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело.
към текста >>
Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на
Христос
- на всеки Син човечески.
За тези личности, в древността беше запазен един технически израз. Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9).
Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески.
Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим: „ И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески! ” (3, Тук Христос си служи направо с древните технически изрази.
към текста >>
Същото подчертава и
Христос
по-нататък в разговора си с Никодим:
Тези, които можеха да виждат в божествено-духовния свят и да се явяват като негови свидетели, бяха наричани “змиите”. “Змии” са онези личности, които бяха посвещавани в древните Мистерии. Тези “змии” бяха предшествениците на Христовото дело. Мойсей оповести своята мисия като издигна пред народа си символа на онези, които можеха да виждат в духовните светове: той издигна не друго, а змията (4 Мойсей 21, 8-9). Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески.
Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим:
„ И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески! ” (3, Тук Христос си служи направо с древните технически изрази. Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското учение.
към текста >>
Тук
Христос
си служи направо с древните технически изрази.
Това, което представляваха тези отделни личности, трябваше да стане достояние - чрез силата на Христос - на всеки Син човечески. Същото подчертава и Христос по-нататък в разговора си с Никодим: „ И както Мойсей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човечески! ” (3,
Тук Христос си служи направо с древните технически изрази.
Нужно е само да се вникне в буквалния смисъл на Неговите думи и тогава разбираме точния смисъл, който се покрива с антропософското учение. Ето защо в древността учението за “Аз-съм” можеше да бъде само загатнато. За силата на “Аз-съм”, която трябваше да се пробуди у всеки Син човечески, народите можеха само да чуят нещо, позовавайки се на посветените и техния авторитет. Но и за тези подробности Евангелието на Йоан ни осведомява достатъчно точно. Вече видяхме какво означава “Аз-съм” в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Всичко, което
Христос
Исус
донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет.
Вече видяхме какво означава “Аз-съм” в Евангелието на Йоан. Дали и това “Аз-съм” е дадено на човека бавно и постепенно? Бавно и постепенно ли е възвестено то? Дали наистина Старият Завет пророчески говори за подготовката, чрез която човечеството ще може да приеме Импулса, който е скрит във въплътеното “Аз-съм”? Нека да си припомним, как всичко, което настъпва в хода на времето, е подготвено бавно и постепенно.
Всичко, което Христос Исус донася, трябваше - както детето в майчината утроба - бавно да узрее в древните Мистерии, в съвременниците на Стария Завет.
И това, което беше подготвено в съвременниците на Стария Завет и в целия древен юдейски народ, продължи да зрее всред древните египтяни. А те имаха такива посветени, които знаеха, какво трябва да дойде на Земята. Ние ще чуем, как всред египтяните, които са третата подраса на следатлантската раса, бавно израсна космическия импулс на “Аз-съм” и как те постепенно съградиха, така да се каже, майчината утроба, външната конструкция на “Аз-съм”, но не стигнаха до там, че да родят Христовия Принцип; и как най-после от тях се отдели древният юдейски народ. Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това.
към текста >>
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че
Христос
идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Ние помним, как Мойсей беше избран всред египтяните, за да се изяви като предвестник на Бога, който е въплътения “Аз-съм”. Той трябваше да го възвести на онези, които можеха да разбират нещо от това. Той трябваше да възвести, че вместо “Аз и Отец Авраам сме едно! ”, идва времето на “Аз и Отец сме едно”, или с други думи: Азът и духовната първопричина на света са едно цяло. Огромната част от хората на Стария Завет бяха свързани в груповата душа на народа и там отделният човек се усещаше подслонен и сигурен.
Обаче Мойсей, като посветен в старите Мистерии, предизвестява, че Христос идва, с други думи, че идва един Божествен Принцип, който е по-висш от бушуващия в поколенията принцип на кръвното родство.
Наистина, Бог действува в кръвта едва след Авраам, но този “баща по кръв” е само външното проявление на духовния Отец. “Мойсей рече на Бога: Кой съм аз, че да отида при фараона и да изведа децата израилеви от Египет? Той отговори: Аз ще бъда с тебе. А знакът, че Аз те пращам, трябва да бъде този: Когато изведеш моя народ от Египет, ще принесете Богу жертва на тази планина. Мойсей рече на Бога: Ето, когато отида при децата Израилевии им кажа: Богът на Вашите бащи ме изпрати при Вас!
към текста >>
Тук е предизвестена дълбоката истина на Словото, което по-късно се въплъщава в
Христос
Исус
.
Мойсей 3,11-13). Мойсей пророчески възвестява един по-висш Бог, който живее в Бога на Отец Авраам, но живее там като един по-висш принцип. Как се нарича неговото име? „Бог рече на Мойсея: аз съм „Аз-съм”! (2. Мойсей 3,14).
Тук е предизвестена дълбоката истина на Словото, което по-късно се въплъщава в Христос Исус.
„Ирече: Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това. ” (2, Мойсей 3, 14). Така е записано в Библията. Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори Евангелието на Йоан. „Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас.
към текста >>
Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в
Христос
, за който ни говори Евангелието на Йоан.
(2. Мойсей 3,14). Тук е предизвестена дълбоката истина на Словото, което по-късно се въплъщава в Христос Исус. „Ирече: Кажи, прочее, на децата израилеви: „Аз-съм” е този, който ме научи това. ” (2, Мойсей 3, 14). Така е записано в Библията.
Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори Евангелието на Йоан.
„Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас. ” (2. Мойсей 3, 15). Следователно, това, което досега сте виждали само външно, което тече в кръвта, в неговия дълбок смисъл, то е “Аз-съм”. По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус.
към текста >>
По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез
Христос
Исус
.
Или с други думи: “Името”, онова име, стоящо в основата на кръвно-родственото име, е “Аз-съм”; и то се въплъщава в Христос, за който ни говори Евангелието на Йоан. „Ирече после Бог на Мойсея: Прочее, трябва да кажеш на децата израилеви: Господ, Бог на Вашите отци, Бог на Авраам, Бог на Исаака, Бог на Якова ме изпрати при Вас. ” (2. Мойсей 3, 15). Следователно, това, което досега сте виждали само външно, което тече в кръвта, в неговия дълбок смисъл, то е “Аз-съм”.
По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус.
Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”! ” Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта. Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в Христос Исус. А сега да се обърнем към външното знамение, чрез което върху юдеите се изля Логоса, доколкото те можа ха да го обхванат по чисто мисловен начин. Това външно знамение е “манната” в пустинята.
към текста >>
Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в
Христос
Исус
.
Мойсей 3, 15). Следователно, това, което досега сте виждали само външно, което тече в кръвта, в неговия дълбок смисъл, то е “Аз-съм”. По какъв могъщ начин възвестява себе си това, което идва в света чрез Христос Исус. Ние чуваме името на Логоса и как Логосът се обръща към Мойсей: “Аз съм “Аз-съм”! ” Логосът произнася своето име, произнася това, което може да бъде разбрано и чрез ума, чрез интелекта.
Това, което проехтя тогава, се яви в плът като инкарнирания Логос в Христос Исус.
А сега да се обърнем към външното знамение, чрез което върху юдеите се изля Логоса, доколкото те можа ха да го обхванат по чисто мисловен начин. Това външно знамение е “манната” в пустинята. Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата дума като Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst). Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азово-то съзнание, нахлу първия полъх на “Духът-Себе”. Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин.
към текста >>
78.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие:
Христос
разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв.
Май 1908 В крайна сметка всичко в Евангелието на Йоан е замислено така, че да ни обясни как в историята на човечеството е станало това, което наричаме “Мистерията на Голгота”. Да се разбере тази “Мистерия на Голгота” от окултна гледна точка, означава в същото време да се разгадае дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие. Ако обгърнем с поглед това, което всъщност стои в самия център на Мистерията на Голгота, и поискаме да вникнем в неговия окултен смисъл, трябва да насочим мисълта си към мига на Разпятието, когато кръвта на Спасителя изтича от неговите рани. И тук ще припомним нещо, което често споменавахме в хода на тези лекции: а именно, че за познавача на духовните светове всичко, което е материално, веществено, физическо, всъщност е само външният израз, външното проявление на определен духовен процес.
А нека сега извикаме пред нашите души физическото събитие: Христос разпънат на Кръста и течащата от раните му кръв.
Какво подсказва този образ, чието съдържание се изчерпва в едно физическо събитие, на онзи, който правилно разбира Евангелието на Йоан? Този физически процес, Събитието на Голгота, е израз и проявление на един духовен процес, който се разиграва в средищната точка на цялото Земно развитие. Ако човек схваща тези думи в смисъла на днешното материално светоусещане, той едва ли ще си представи нещо особено. Защото той едва ли ще си представи, че това единствено по рода си Събитие на Голгота се различава по нещо от други, физически сходни събития. Обаче има една колосална разлика между всички Земни процеси, разиграващи се преди Събитието на Голгота, и тези, които се разиграват след него.
към текста >>
Това е моментът, когато на Голгота бликна кръвта от раните на
Христос
Исус
.
Ако някой би наблюдавал с ясновиждащ поглед астралното тяло на Земята в хода на нейната еволюция, в хода на продължителни периоди от време, той щеше да установи, че фактически астралното тяло и етерното тяло на Земята не остават едни и същи, а се променят. За да си представим нещата съвсем образно, нека мислено да се пренесем извън Земята, на някоя друга звезда, от която един ясновиждащ човек би наблюдавал нашата Земя. Такъв човек би виждал Земята не само като физическа планета, а и светлинната аура около нея, защото той би възприемал етерното тяло и астралното тяло на Земята. Ако този ясновиждащ човек би останал на далечната звезда по-дълго време, така че да проследи както предхристиянските епохи на Земята, така и Събитието на Голгота, пред неговия поглед би се открила следната гледка: Преди Събитието на Голгота, Земната аура, съставена от нейното астрално и етерно тяло, би показвала определени цветове и форми, но след Голгота, в точно определен момент, цялата Земна аура рязко би променила своите багри. Кой е този момент?
Това е моментът, когато на Голгота бликна кръвта от раните на Христос Исус.
В този момент се променят всички духовни отношения на Земята. Вече казахме: Това, което наричаме Логос, е сборът от шестте Елохими, които са свързани със Земята и които, следователно, изпращат своите духовни дарове на Земята заедно с външно проявената Слънчева светлина. Така за нас Слънчевата светлина се явява като външното физическо тяло на Духа и душата на Елохимите или Логоса. В момента, когато настъпи Събитието на Голгота, силата, импулсът, който по-рано можеше да се излива върху Земята само под формата на Слънчевата светлина, започна да се съединява със самата Земя; и тъкмо поради това, че Логосът започна да се съединява със Земята, се промени и аурата на Земята. Нека да се обърнем към Събитието на Голгота от друга гледна точка.
към текста >>
Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е
Христос
.
Ето защо ние твърдим: Чрез Събитието на Голгота, в духовното съществувание на Земята беше прието нещо, което и преди това се е вливало в нея отвън - силата на Логоса. Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята.
Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е Христос.
Христос е Духът на Земята. И когато се обръща към най-интимните си ученици по един от най-интимните поводи, какво трябва да им каже Той? Каква тайна ще им повери Той? Той трябва да заяви: Нещата стоят така, сякаш от вашето тяло вие се вглеждате във вашата душа. Там вътре е душата ви.
към текста >>
Христос
е Духът на Земята.
Какво пулсираше по-рано в Земята? Силата, която идваше по-рано от Слънцето под формата на лъчи. Какво пулсира в нея оттогава насам? Самият Логос, който чрез Голгота стана Дух на Земята. Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е Христос.
Христос е Духът на Земята.
И когато се обръща към най-интимните си ученици по един от най-интимните поводи, какво трябва да им каже Той? Каква тайна ще им повери Той? Той трябва да заяви: Нещата стоят така, сякаш от вашето тяло вие се вглеждате във вашата душа. Там вътре е душата ви. Но така е също и в случая, когато погледнете самата Земя.
към текста >>
Буквално това каза
Христос
Исус
на своите най-интимни ученици и ние трябва да приемем тези думи дословно.
Това, което сега временно стои пред вас в плът, е същият Дух, който присъствува не само временно в нея, а е Духът на цялата Земя и все повече ще се проявява като такъв. Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който ви храни, какво всъщност ядете вие? Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на Земята, Моята кръв!
Буквално това каза Христос Исус на своите най-интимни ученици и ние трябва да приемем тези думи дословно.
Когато ги събира и символично им представя християнското посвещение, Той споменава и забележителните думи, че един от тях ще Го предаде. В 18. стих на 13. глава на Йоановото Евангелие Той казва: „Който яде хляба ми, той ме тъпче с нозете си. ”
към текста >>
на
Христос
, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
глава на Йоановото Евангелие Той казва: „Който яде хляба ми, той ме тъпче с нозете си. ” Тези думи трябва да се разбират дословно. Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя. И ако Земята е тялото на Земния Дух, т.е.
на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята. Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово.
към текста >>
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва
Христос
като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята.
„Който яде хляба ми, той ме тъпче с нозете си. ” Тези думи трябва да се разбират дословно. Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя. И ако Земята е тялото на Земния Дух, т.е. на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде.
Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята.
Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло.
към текста >>
Христос
казва: “Това е Моето тяло!
Тези думи трябва да се разбират дословно. Човекът яде хляба на Земята и ходи с нозете си по тази Земя. И ако Земята е тялото на Земния Дух, т.е. на Христос, тогава човекът е този, който ходи с нозете си по тялото на Земята и, следователно, тъпче с нозете си тялото на този, чийто хляб яде. Евангелието на Йоан ни открива безкрайно дълбоката идея на Тайната вечеря, защото ни показва Христос като Дух на Земята, показва ни хляба като взет от тялото на Земята.
Христос казва: “Това е Моето тяло!
” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло. Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв!
към текста >>
Христос
го знае и казва: “Това е Моята кръв!
Христос казва: “Това е Моето тяло! ” (Марко 14, 22). Както мускулната тъкан на човека принадлежи към “тялото” на човешката душа, така и хлябът е част от тялото на Земята, т.е. от тялото Христово. Също и соковете, които текат в растенията и пулсират в лозата, са подобни на кръвта, която пулсира в човешкото тяло.
Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв!
” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие. Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
към текста >>
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият
Христос
; трябва да усети как
Христос
- като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
Христос го знае и казва: “Това е Моята кръв! ” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие.
Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
И усещайки това, ние вече знаем какво озаряваше автора на Йоановото Евангелие в момента, когато се взираше в дълбоките тайни, свързани с Христос Исус. Тогава той виждаше истинските сили, истинските импулси, бушуващи в Христос Исус, и как всички те трябваше да се влеят в човечеството, ако то реши да ги приеме. За да разберем всичко това, необходимо е още веднъж да си припомним как всъщност напредва развитието на човечеството. Както знаем, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. А как напредва неговото развитие?
към текста >>
И усещайки това, ние вече знаем какво озаряваше автора на Йоановото Евангелие в момента, когато се взираше в дълбоките тайни, свързани с
Христос
Исус
.
” (Марко 14, 24). Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие. Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло.
И усещайки това, ние вече знаем какво озаряваше автора на Йоановото Евангелие в момента, когато се взираше в дълбоките тайни, свързани с Христос Исус.
Тогава той виждаше истинските сили, истинските импулси, бушуващи в Христос Исус, и как всички те трябваше да се влеят в човечеството, ако то реши да ги приеме. За да разберем всичко това, необходимо е още веднъж да си припомним как всъщност напредва развитието на човечеството. Както знаем, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. А как напредва неговото развитие? Чрез това, че импулсиран от своя Аз, човек бавно и постепенно пречиства и енергитизира трите си останали съставни части.
към текста >>
Тогава той виждаше истинските сили, истинските импулси, бушуващи в
Христос
Исус
, и как всички те трябваше да се влеят в човечеството, ако то реши да ги приеме.
Само ако човек не иска да разбере, или е лишен от способността да разбира, ще повярва, че чрез това натуралистично тълкуване, Тайната вечеря би могла да изгуби нещо от свещения трепет, с който е свързано това велико събитие. Но който иска да разбере, ще си каже: Не само че Тайната вечеря не губи от своята свещена, от своята сакраментална същност, но чрез това тълкуване се освещава цялата Земна планета! А какви могъщи чувства ни разтърсват, когато в Тайната вечеря съумеем да видим най-величествената Мистерия на Земята: Съединението на Голгота с цялата еволюция на Земята, когато прозрем, че кръвта, изтичаща от раните на Спасителя има не само човешко, но и космическо значение, и че тъкмо тя дава на Земята силата да напредва по-нататък в своето развитие. Така че всеки, който вниква в този дълбок смисъл на Йоановото Евангелие, трябва да усети, че е свързан с физическото тяло на Земята не само чрез собственото си физическо тяло, а като духовно-душевно същество е свързан с духовно-душевното Същество на Земята, което е самият Христос; трябва да усети как Христос - като Дух на Земята - я пронизва от край до край като Свое тяло. И усещайки това, ние вече знаем какво озаряваше автора на Йоановото Евангелие в момента, когато се взираше в дълбоките тайни, свързани с Христос Исус.
Тогава той виждаше истинските сили, истинските импулси, бушуващи в Христос Исус, и как всички те трябваше да се влеят в човечеството, ако то реши да ги приеме.
За да разберем всичко това, необходимо е още веднъж да си припомним как всъщност напредва развитието на човечеството. Както знаем, човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. А как напредва неговото развитие? Чрез това, че импулсиран от своя Аз, човек бавно и постепенно пречиства и енергитизира трите си останали съставни части. Азът е призван да пречисти астралното тяло и да го издигне на по-висока степен.
към текста >>
Той се научава да разбира каква сила има в
Христос
, приема в себе си силите, които му позволяват да тържествува дори над своето физическо тяло.
А какви са последиците от факта, че днешният човек все още не е постигнал твърде много? антропософията отговаря съвсем ясно: Поради това, че астралното тяло все още не е достатъчно пречистено и не е превърнато в Духът-Себе, са възможни себелюбието и егоизмът; неовладяното от Аза етерно тяло подхранва лъжата и заблужденията; неовладяното от Аза физическо тяло прави възможна както болестта, така и смъртта. В завършения Дух-Себе няма да има място за егоизъм; в завършения Човек-Дух, т.в. в напълно развитото физическо тяло няма да нахлуват болести и смърт, а само изцеление и здраве. Следователно, какво означава, че човекът приема в себе си Христовия Импулс?
Той се научава да разбира каква сила има в Христос, приема в себе си силите, които му позволяват да тържествува дори над своето физическо тяло.
Представете си, че даден човек би приел напълно Христовия Импулс, че Христовият Импулс би преминал непосредствено в него, че самият Христос би се изправил срещу него. Какво би означавало това? Ако въпросният човек би бил сляп, той би прогледнал чрез непосредственото въздействие на Христовия Импулс, защото последната цел на развитието е победата над болестите и смъртта. Когато авторът на Йоановото Евангелие говори за изцелението на слепородения, опирайки се на дълбоките мистерийни тайни, той нагледно показва, че - проявена в своята пълна мощ - Христовата сила е една оздравителна сила. Но къде е тя, къде се намира тази сила?
към текста >>
Представете си, че даден човек би приел напълно Христовия Импулс, че Христовият Импулс би преминал непосредствено в него, че самият
Христос
би се изправил срещу него.
антропософията отговаря съвсем ясно: Поради това, че астралното тяло все още не е достатъчно пречистено и не е превърнато в Духът-Себе, са възможни себелюбието и егоизмът; неовладяното от Аза етерно тяло подхранва лъжата и заблужденията; неовладяното от Аза физическо тяло прави възможна както болестта, така и смъртта. В завършения Дух-Себе няма да има място за егоизъм; в завършения Човек-Дух, т.в. в напълно развитото физическо тяло няма да нахлуват болести и смърт, а само изцеление и здраве. Следователно, какво означава, че човекът приема в себе си Христовия Импулс? Той се научава да разбира каква сила има в Христос, приема в себе си силите, които му позволяват да тържествува дори над своето физическо тяло.
Представете си, че даден човек би приел напълно Христовия Импулс, че Христовият Импулс би преминал непосредствено в него, че самият Христос би се изправил срещу него.
Какво би означавало това? Ако въпросният човек би бил сляп, той би прогледнал чрез непосредственото въздействие на Христовия Импулс, защото последната цел на развитието е победата над болестите и смъртта. Когато авторът на Йоановото Евангелие говори за изцелението на слепородения, опирайки се на дълбоките мистерийни тайни, той нагледно показва, че - проявена в своята пълна мощ - Христовата сила е една оздравителна сила. Но къде е тя, къде се намира тази сила? В тялото Христово, в Земята!
към текста >>
Ето слепецът,
Христос
взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло.
Но къде е тя, къде се намира тази сила? В тялото Христово, в Земята! Само че тази Земя трябва наистина да се проникне от същността на Христовия Дух или Логоса. Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл. Какво ни разказва той?
Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло.
С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава. А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост. Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни. Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен.
към текста >>
А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на
Христос
Исус
, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост.
Само че тази Земя трябва наистина да се проникне от същността на Христовия Дух или Логоса. Нека проверим дали авторът на Йоановото Евангелие разбира нещата в този смисъл. Какво ни разказва той? Ето слепецът, Христос взема пръст, навлажнява я със слюнка и я слага на очите му; Той слага там проникнатото от Духа Свое тяло. С това описание (9, 6) авторът на Йоановото Евангелие разкрива една мистерия, която той добре познава.
А сега - отхвърляйки всички предразсъдъци - нека обсъдим още по-точно едно от най-големите знамения на Христос Исус, за да вникнем още по-дълбоко в естеството на тези неща, и то без опасението, че нашите твърде остроумни съвременници ще сметнат следващите думи за глупост, за пълна лудост.
Тук трябва да напомним, че светът крие огромни тайни, които все още не са достъпни за човека. Днешните хора, колкото и да са напреднали, все още не са достатъчно силни, за да устоят пред тези тайни. Човек може да прозре в тях, ако ги изживее духовно, но да ги пренесе във физическия свят, за това нашият толкова потънал в материята съвременник, просто не е способен. Всъщност всяка разновидност на живота се състои от противоположности, от крайности. Животът и смъртта са такива крайности.
към текста >>
Да дишаш въздуха на мъртвите, е част от обучението, внасящо в неговата слюнка онази сила, която заедно с пръстта, със Земята, е вълшебна субстанция, поставена от
Христос
върху очите на слепия.
Ето защо за окултиста всички разпадни процеси са нещо съвършено друго. Едно гробище, където се разлагат физически тела, погледнато с духовен поглед, разкрива един забележителен процес: едно непрекъснато проблясване на духовни раждания. Да предположим, че даден човек се подложи на едно обучение и успее така да тренира своето физическо тяло, че за известно време да диша въздуха, съпровождащ един процес на разлагане, и то със съзнанието, че приема в себе си току-що описания духовен процес. Естествено, това не се препоръчва никому, защото днешните физически тела в никакъв случай не могат да понесат подобно натоварване. И ако все пак въпросният човек би постигнал тази степен на обучение, тогава в следващата инкарнация - това не може да се осъществи в една инкарнация - той би се въплътил в онази сила, която дава неудържими жизнени и оздравителни импулси.
Да дишаш въздуха на мъртвите, е част от обучението, внасящо в неговата слюнка онази сила, която заедно с пръстта, със Земята, е вълшебна субстанция, поставена от Христос върху очите на слепия.
Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото Евангелие, чрез която човек “консумира” смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото Евангелие, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения. А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях. Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече превъзмогнати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез раз-месването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл. Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума.
към текста >>
Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че
Христос
е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
И ако все пак въпросният човек би постигнал тази степен на обучение, тогава в следващата инкарнация - това не може да се осъществи в една инкарнация - той би се въплътил в онази сила, която дава неудържими жизнени и оздравителни импулси. Да дишаш въздуха на мъртвите, е част от обучението, внасящо в неговата слюнка онази сила, която заедно с пръстта, със Земята, е вълшебна субстанция, поставена от Христос върху очите на слепия. Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото Евангелие, чрез която човек “консумира” смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото Евангелие, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения. А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях. Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече превъзмогнати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез раз-месването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл.
Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума. Но нека към всичко, което беше казано днес, прибавим още нещо. Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е “Аз-съм”;истинската и непреходна сила на “Аз-съм” или на Аза, която толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята. Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек.
към текста >>
Видяхме нагледно как
Христос
одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума.
Да дишаш въздуха на мъртвите, е част от обучението, внасящо в неговата слюнка онази сила, която заедно с пръстта, със Земята, е вълшебна субстанция, поставена от Христос върху очите на слепия. Точно към тази мистерия ни насочва авторът на Йоановото Евангелие, чрез която човек “консумира” смъртта; чрез която яде и диша смъртта, овладявайки по този начин силата да изцелява; ето тайната, която ни загатва авторът на Йоановото Евангелие, показвайки пред нас знамения като изцелението на сляпородения. А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях. Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече превъзмогнати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез раз-месването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл. Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума.
Но нека към всичко, което беше казано днес, прибавим още нещо. Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е “Аз-съм”;истинската и непреходна сила на “Аз-съм” или на Аза, която толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята. Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек. И какво следва от всичко това?
към текста >>
Всъщност
Христос
иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е “Аз-съм”;истинската и непреходна сила на “Аз-съм” или на Аза, която толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека.
А за хората би било много по-добре, ако вместо непрекъснато да декламират как трябва да се тълкува този факт, да съумеят и вникнат в буквалния смисъл на разказа за сляпородения и неговото изцеление; да изпитат преклонение пред една такава личност, каквато е авторът на Йоановото Евангелие и да си кажат: Да, имало е такава личност, която да е посветена в тези Мистерии и ние трябва да се опитаме и вникнем в тях. Впрочем, необходимо беше предварително да напомня, че се намираме в антропософска среда, където някои предразсъдъци са вече превъзмогнати и разказът за тази действителна мистерия, каквато е приготвянето на едно лечебно средство чрез раз-месването на слюнката с пръстта на Земята, следва да бъде приеман в неговия буквален смисъл. Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума. Но нека към всичко, което беше казано днес, прибавим още нещо.
Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е “Аз-съм”;истинската и непреходна сила на “Аз-съм” или на Аза, която толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека.
Тя се съдържа в Духа на Земята. Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек. И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл.
към текста >>
Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че
Христос
иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек.
Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло. Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума. Но нека към всичко, което беше казано днес, прибавим още нещо. Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е “Аз-съм”;истинската и непреходна сила на “Аз-съм” или на Аза, която толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята.
Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек.
И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл. Тя означава не друго, а простата истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина.
към текста >>
Следва не друго, а фактът, че
Христос
показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата.
Но нека към всичко, което беше казано днес, прибавим още нещо. Всъщност Христос иска да каже: Най-дълбоката тайна на моята същност е “Аз-съм”;истинската и непреходна сила на “Аз-съм” или на Аза, която толкова могъщо прониква в другите тела, трябва да се влее в човека. Тя се съдържа в Духа на Земята. Нека добре да запомним това и да го разберем в неговата пълна сериозност: Благодарение на факта, че Христос иска да направи от всеки човек истински притежател на Аза, Той пробужда и Бога във всеки от нас, пробужда с неудържима и огнена сила господаря и царя във всеки човек. И какво следва от всичко това?
Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата.
Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл. Тя означава не друго, а простата истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител.
към текста >>
Той трябва да бъде предоставен на самия
Христос
.
Каквото и да си направил, аз не те съдя! Да допуснем, че водят един грешник пред някого, който наистина разбира Христовото Слово. Как ще постъпи той? Да предположим, че всички, които искат да бъдат християни, го обвиняват в тежък грях. Истинският християнин би казал: Каквито и да са вашите обвинения, трябва да бъде зачетен “Аз-съм” и този “Аз-съм” да бъде предоставен на Кармата, на великия Закон, който е закон на самия Христов Дух.
Той трябва да бъде предоставен на самия Христос.
Кармата се осъществява в хода на Земното развитие и на самото него ние можем да предоставим какво наказание ще отреди Кармата за този човек. Може би тогава той би се обърнал към Земята и би казал на своите обвинители: Грижете се за самите вас! Земята е тази, която ще приведе в изпълнение отреденото от нея наказание. Следователно, нека да запишем греха в Земята, където и без друго той е записан като Карма! „А Исус отиде на Елеонския хълм.
към текста >>
„А
Исус
отиде на Елеонския хълм.
Той трябва да бъде предоставен на самия Христос. Кармата се осъществява в хода на Земното развитие и на самото него ние можем да предоставим какво наказание ще отреди Кармата за този човек. Може би тогава той би се обърнал към Земята и би казал на своите обвинители: Грижете се за самите вас! Земята е тази, която ще приведе в изпълнение отреденото от нея наказание. Следователно, нека да запишем греха в Земята, където и без друго той е записан като Карма!
„А Исус отиде на Елеонския хълм.
И рано сутринта отново дойде в храма и целия народ се събра при Него, и Той седна и ги поучаваше. Но книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, Казаха Му: Учителю, тази жена беше уловени в самото прелюбодейство. А Мойсей ни заповяда в закона да убиваме такива с камъни; що казваш Ти за нея? И това казваха да Го изпитат, та да има в какво да Го обвинят.
към текста >>
А
Исус
се наведе и пишеше с пръст на Земята.
И рано сутринта отново дойде в храма и целия народ се събра при Него, и Той седна и ги поучаваше. Но книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата, Казаха Му: Учителю, тази жена беше уловени в самото прелюбодейство. А Мойсей ни заповяда в закона да убиваме такива с камъни; що казваш Ти за нея? И това казваха да Го изпитат, та да има в какво да Го обвинят.
А Исус се наведе и пишеше с пръст на Земята.
И като продължаваха да Го питат, изправи се и рече им: Който от Вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе и пишеше на Земята. А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус стана сам, и жената стояща посред. Когато се изправи и не видя никого освежената, рече й: Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди” (8, 1-10)
към текста >>
А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и
Исус
стана сам, и жената стояща посред.
А Мойсей ни заповяда в закона да убиваме такива с камъни; що казваш Ти за нея? И това казваха да Го изпитат, та да има в какво да Го обвинят. А Исус се наведе и пишеше с пръст на Земята. И като продължаваха да Го питат, изправи се и рече им: Който от Вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе и пишеше на Земята.
А те като чуха това, тръгнаха си един подир друг, водени от своята съвест, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус стана сам, и жената стояща посред.
Когато се изправи и не видя никого освежената, рече й: Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди” (8, 1-10) Той изговаря това, за да отклони всяко външно осъждане и за да насочи към вътрешната Карма. “И тя отговори: Никой, Господи. ” (8, 11)
към текста >>
„А
Исус
рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече.
Той изговаря това, за да отклони всяко външно осъждане и за да насочи към вътрешната Карма. “И тя отговори: Никой, Господи. ” (8, 11) Тя е предоставена на нейната собствена Карма. Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване:
„А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече.
” (8. 11) Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че “Аз-съм” носи изкуплението. Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората. Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси.
към текста >>
Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за
Христос
и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че “Аз-съм” носи изкуплението.
” (8, 11) Тя е предоставена на нейната собствена Карма. Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване: „А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече. ” (8. 11)
Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че “Аз-съм” носи изкуплението.
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората. Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси. И тогава, в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат. Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува първият импулс за развитието на по-висшия човек.
към текста >>
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който
Христос
даде на хората.
Тя е предоставена на нейната собствена Карма. Сега важното е не да се мисли за наказание, за което ще има грижа Кармата, а за усъвършенствуване: „А Исус рече: И Аз не те осъждам; иди си и не греши повече. ” (8. 11) Сега ние виждаме как идеята за Кармата е свързана с най-дълбоката идея за Христос и с Неговото значение за Земята: Ако сте разбрали Моята същност, вие сте разбрали също и Онзи, чиято същност Аз изразявам, и че “Аз-съм” носи изкуплението.
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората.
Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси. И тогава, в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат. Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува първият импулс за развитието на по-висшия човек. Утре ще се запознаем с еволюцията на човека във връзка с Христовия Принцип именно в следатлантската епоха, и с оглед на това ще посочим какво ще представлява Христос в бъдеще.
към текста >>
Утре ще се запознаем с еволюцията на човека във връзка с Христовия Принцип именно в следатлантската епоха, и с оглед на това ще посочим какво ще представлява
Христос
в бъдеще.
Самостоятелност и вътрешна твърдост, в това се свежда импулсът, който Христос даде на хората. Днес хората далеч не са стигнали равнището, което ще им позволи да обхванат истинското, вътрешното християнство. Обаче, когато се научат да разбират, какво се крие в писание като Йоановото Евангелие, те постепенно ще започнат да приемат вложените в него импулси. И тогава, в едно далечно бъдеще, християнският идеал ще бъде постигнат. Така ние виждаме, как през следатлантската епоха, в Земята нахлува първият импулс за развитието на по-висшия човек.
Утре ще се запознаем с еволюцията на човека във връзка с Христовия Принцип именно в следатлантската епоха, и с оглед на това ще посочим какво ще представлява Христос в бъдеще.
към текста >>
79.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И сега, за да се издигнем постепенно до пълното разбиране на обсъжданата вчера тайна, трябва да разгледаме явяването на
Христос
Исус
в нашата следатлантска епоха.
ОСМА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 27. Май 1908 Вече се убедихме, че можем да се приближим до дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие най-добре, ако се стараем да проникнем в него от различни страни. А вчера се спряхме на една от най-забележителните тайни на Йоановото Евангелие, и то от точно определена гледна точка.
И сега, за да се издигнем постепенно до пълното разбиране на обсъжданата вчера тайна, трябва да разгледаме явяването на Христос Исус в нашата следатлантска епоха.
За да проследим развитието на човека и участието на Христовия Принцип всред това развитие, вече говорихме за най-различни и сложни подробности. Днес ще се опитаме да разберем, защо Христос се яви като човек и стъпи на Земята точно в сегашния период от нашето развитие. За тази цел трябва да припомня неща, за които отчасти вече стана дума през последните лекции, а именно за развитието на човечеството в хода на следатлантската епоха. Често сме споменавали, че в далечното минало нашите предшественици са живели в една обширна територия на запад, която днес е покрита от Атлантическия океан. Нашите предшественици са живели в древната Атлантида.
към текста >>
Днес ще се опитаме да разберем, защо
Христос
се яви като човек и стъпи на Земята точно в сегашния период от нашето развитие.
Май 1908 Вече се убедихме, че можем да се приближим до дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие най-добре, ако се стараем да проникнем в него от различни страни. А вчера се спряхме на една от най-забележителните тайни на Йоановото Евангелие, и то от точно определена гледна точка. И сега, за да се издигнем постепенно до пълното разбиране на обсъжданата вчера тайна, трябва да разгледаме явяването на Христос Исус в нашата следатлантска епоха. За да проследим развитието на човека и участието на Христовия Принцип всред това развитие, вече говорихме за най-различни и сложни подробности.
Днес ще се опитаме да разберем, защо Христос се яви като човек и стъпи на Земята точно в сегашния период от нашето развитие.
За тази цел трябва да припомня неща, за които отчасти вече стана дума през последните лекции, а именно за развитието на човечеството в хода на следатлантската епоха. Често сме споменавали, че в далечното минало нашите предшественици са живели в една обширна територия на запад, която днес е покрита от Атлантическия океан. Нашите предшественици са живели в древната Атлантида. Завчера загатнахме за това, как са изглеждали външните тела на тези наши атлантски предшественици. Видяхме, че това, което днес външните сетива възприемат от човека, а именно физическото тяло, всъщност бавно и постепенно е стигнало до своята днешна плътност.
към текста >>
За етерното тяло ставаше все по-трудно да се освобождава от физическото тяло, макар и това да беше все още възможно, дори и за времето на
Христос
Исус
.
Този физически свят е за него само една илюзия; истинският свят започва едва тогава, когато - чрез Йога - той се оттегля от физическия свят и отново оживява в света на своите атлантски предшественици. Обаче смисълът на еволюцията се състои в това, постепенно човекът да свикне с физическия свят, където той е поставен по време на следатлантската епоха, да го цени според неговата стойност, според неговото значение. И втората културна епоха, която зае мястото на древноиндийската култура, е една предисторическа култура, която обаче носи името на народите, установили се значително по-късно в тези области; ние си служим с името “древноперсийска култура”. Още веднъж: тук нямаме предвид по-късната персийска култура, а една предисторическа култура. Втората следатлантска културна епоха се различава коренно от древноиндийската, както по своята същност, така и по своето настроение.
За етерното тяло ставаше все по-трудно да се освобождава от физическото тяло, макар и това да беше все още възможно, дори и за времето на Христос Исус.
Обаче хората от древноперсийската култура постигнаха нещо важно: те започнаха да ценят света на Майя, света на илюзиите, да виждат в него нещо пълноценно и смислено. Индиецът се усещаше добре, когато можеше да побегне от илюзията; за персиеца обаче тя се превърна в поле за работа. Разбира се, за него тя все още изглеждаше като нещо враждебно, но и като нещо, което трябваше да бъде овладяно; като нещо откъдето по-късно започна борбата между Ормузд н Ариман, при която човекът се намесва и присъединява към добрите Богове срещу слезлите в материята сили на злите Богове. Оттук произлизаше н характерното за онази епоха настроение. Персиецът все още не обичаше тази действителност; но той вече не я избягваше, както правеше това древният индиец; той я разглеждаше като арена за работа, като нещо, което трябва да бъде овладяно.
към текста >>
Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде
Христос
Исус
.
Днешният човек трудно би се приспособил към индивидуалното съзнание, характерно за гръцката епоха. По време на римската култура обаче, човекът навлиза до такава степен във физическия свят, че отделната човешка личност - вече като римски гражданин - встъпва в своите юридически права. Бавно и постепенно развитието напредва, и по-нататък ние ще проследим как личността все повече излиза на преден план и все повече завладява физическия свят. Човекът все повече и повече потъва в материята. Нашата културна епоха е първата след гръко-римската културна епоха, с други думи, тя е петата следатлантска култура; следват шестата и седмата културни епохи.
Четвъртата култура, гръко-римската, е точно по средата и по времето на тази средна следатлантска култура, на Земята дойде Христос Исус.
Това събитие беше подготвено през третата следатлантска култура, защото всичко в света се нуждае от подготовка. През третата епоха се подготви онова, което трябваше да настъпи като най-великото събитие на Земята по времето на четвъртата следатлантска епоха, когато хората бяха развили личността до такава степен, че изобразяваха своите Богове в човешки облик. През гръцката епоха човекът създава в своето изкуство света на Боговете по свое подобие. Същото той повтаря и в държавата. Човекът продължава да “слиза” и да обхваща материята, стигайки до бракосъчетанието между Майя и Духа.
към текста >>
А това трябва да стане ясно за нашите души: защо
Христос
Исус
се появи точно в този период от еволюцията на човечеството?
Като един чуден образ застава пред нас всичко, което човекът на гръцкото изкуство създава по свое подобие. И нима, когато преминаваме от гръцката култура в римската и виждаме образите на великия римски свят, те не са сякаш самите гръцки Богове, слезли от своите пиедестали и наметнали своите тоги? Нима това не се вижда съвсем ясно? Ето този е напредъкът, който човекът постигна от времето, когато усещаше себе си като част от божествения свят, до епохата, когато започна да възприема себе си като личност. Едва тогава той можа да схване Бога като личност, която слезе между хората, въплъти се и живя всред тях в едно човешко тяло.
А това трябва да стане ясно за нашите души: защо Христос Исус се появи точно в този период от еволюцията на човечеството?
Как се разви тази Мистерия по-нататък, как пророчески беше загатната още в предишните културни епохи и как пророчески самата тя подготвя бъдещите времена, за всичко това ще говорим следващия път.
към текста >>
80.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо
Христос
се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем. Едва по този начин ние стигаме до едно истинско и достойно оценяване на съответните исторически документи. В хода на лекциите вече се убедихме, че от всичко това Евангелието на Йоан не губи нищо от своята стойност; ние се убедихме, че за този, който се опира на антропософията, преклонението пред такива религиозни източници далеч не е по-малко от преклонението на хора, - които се опират само на съответните религиозни източници. Да, ние видяхме, че дори най-дълбоките истини относно християнството, които бихме могли да наречем също и всеобщи истини на мъдростта, отново се изправят пред нас в Евангелието на Йоан.
Ние видяхме още, че едва когато вникнем в този дълбок смисъл на християнското учение, разбираме защо Христос се появи в точно определено време от еволюцията на човечеството, а именно в началото на нашето летоброене.
Вече стана дума за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество. Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н.
към текста >>
” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на
Христос
.
“Аз и Отец Авраам сме едно”, с други думи, индивидът усещаше себе си като подслонен в родословната верига, стигаща чак до Отец Авраам. В общи линии, това беше основното настроение всред всички нормално развити народи на третата културна епоха. Обаче само представителите на Стария Завет бяха пророчески предупредени: в духовен смисъл, съществува нещо много по-дълбоко от бащинството, което тече в кръвта на поколенията. Ние посочихме и великия момент от еволюцията на човечеството, когато всичко това беше пророчески предизвестено. Мойсей чу зова: “Кажи им, когато съобщаваш Моето име, че “Аз-съм” каза това!
” и точно тогава за пръв път прозвуча възвестяването и откровението на Логоса, на Христос.
За тези, които изобщо бяха в състояние да разберат, за пръв път пророчески отекна вестта, че в Бога живее не само това, което е заложено в кръвното родство, а и един чисто духовен елемент. Това е едно от големите пророчества на Стария Завет. Впрочем кой беше този - ето въпросът, на който бихме искали да се спрем - кой беше този, който тогава възвести пред Мойсей за пръв път своето име по един пророчески начин? Тук отново се натъкваме на едно място, към което тълкувателите на Йоановото Евангелие се отнасят напълно повърхностно и не искат да признаят, че този религиозен документ трябва да се разглежда много по-дълбоко. Кой беше този, който пророчески възвести своето име; този, комуто трябва да се даде името “Аз-съм”?
към текста >>
Там
Христос
Исус
ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в
Христос
Исус
.
Кой беше този, който пророчески възвести своето име; този, комуто трябва да се даде името “Аз-съм”? Кой беше той? Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от Евангелието на Йоан. Този пасаж започва от 37. стих на 12. глава.
Там Христос Исус ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в Христос Исус.
Тук самият Исус се позовава на Исаия: „Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, за да не виждат с очите си и да не разумяват със сърцата си, та да се не обърнат и ги изцеля. Това каза Исайя, когато бе видял славата Му и бе говорил с Него.“ (12, 40-41) Исай “говори с Него”! С кого говори Исай?
към текста >>
Тук самият
Исус
се позовава на Исаия:
Кой беше той? Едва сега, с подобаваща сериозност и страхопочитание, започваме да разбираме един особен пасаж от Евангелието на Йоан. Този пасаж започва от 37. стих на 12. глава. Там Христос Исус ни посочва сбъдването на нещо, което предсказва пророк Исай, в смисъл, че юдеите не искат да повярват в Христос Исус.
Тук самият Исус се позовава на Исаия:
„Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, за да не виждат с очите си и да не разумяват със сърцата си, та да се не обърнат и ги изцеля. Това каза Исайя, когато бе видял славата Му и бе говорил с Него.“ (12, 40-41) Исай “говори с Него”! С кого говори Исай? Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва:
към текста >>
Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда
Христос
!
Исай “говори с Него”! С кого говори Исай? Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай?
Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
към текста >>
В духовния свят
Христос
винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
С кого говори Исай? Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос!
В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Христос
. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а
Христос
, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата.
Тук ние сме отпратени към едно място от Стария Завет, където се казва: „В годината, когато умря цар Озия, видях Господа седнал на висок и издигнат престол и полите му изпълваха храма.“ (Исаия 6, 1) Какво вижда Исай? Евангелието на Йоан отговаря ясно: Той вижда Христос! В духовния свят Христос винаги е можел да бъде виждан и Вие ще се съгласите с Тайната наука, когато тя твърди, че онзи, когото Мойсей видя и от когото чу името “Аз-съм”, е Съществото, което по-късно се яви на Земята като
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата.
Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за
Христос
, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие.
Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл. Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията. Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
Едва когато проумеем, че и в Стария Завет се говори - в известен смисъл - за Христос, ние ще разберем и по какъв начин древният юдейски народ се намесва в нашето развитие.
Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип. Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха. Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството.
към текста >>
И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на
Христос
трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
Древноеврейският принцип израства от египетската епоха. Той израства от скритите духовни сили на египетския принцип. Следователно, виждаме как постепенно напредва нормалният ход на човешката еволюция. Първата следатлантска култура е древноиндийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-асирийско-халдео-египетската, следва четвъртата - гръко-римската, а петата е нашата съвременна културна епоха. Преди да започне четвъртата епоха, от третата епоха - като едно тайнствено разклонение - се отделя онзи народ, чиито традиции слагат основата на християнството.
И ако обобщим всичко, казано в хода на досегашните лекции, ще намерим за напълно логично, че явяването на Христос трябваше да стане тъкмо в четвъртата културна епоха.
Вече посочихме, че през четвъртата епоха човекът беше напреднал до такава степен, която му позволяваше да обективира своя собствен душевен свят, своя Аз във външния свят. Ние виждаме, как човекът постепенно прониква материята със своя собствен Дух, със своя духовен Аз. Ние виждаме творенията на гръцките скулптори, на гръцките драматурзи, където човекът въплъщава това, което той нарича своя душевна същност. Ние виждаме по-нататък в римския свят как това, което е човекът, стига до неговото съзнание и как той го фиксира във външния свят под формата на “Jus” (право), макар една твърде заплетена и сложна наука за правото да забулва целия този процес. За всеки истински познавач на юриспруденцията е ясно, че същинското право, разглеждащо човека като правов субект, възниква едва през четвъртата културна епоха.
към текста >>
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за
Христос
, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
Всяка предишна епоха би разбрала всичко друго, но не и това; всяка предишна епоха би усетила, че Бог е твърде възвишен, за да се изяви в една човешка физическа форма. Божественият свят трябваше да бъде предпазван тъкмо от физическите форми. Ето защо Мойсей казва: “Не си прави никакъв кумир и никакво изображение на това, което е горе на небето! ” (2. Мойсей 20, 4); да, тогава тъкмо това трябваше да бъде казано на народа, за да схване идеята за Бога в неговата чисто духовна същност.
Ето всред какви възгледи беше възпитаван онзи народ, от чиято утроба израсна идеята за Христос, идеята, че духовният свят трябва да се яви в плът.
За тази цел беше избран юдейският народ, а Христовото Събитие трябваше да настъпи именно в четвъртата следатлантска епоха. Така за християнското съзнание, цялото развитие на човечеството се разделя на предхристиянска и следхристиянска ера. Бого-Човекът можеше да бъде разбран от хората само в рамките на точно определено време. И ние виждаме, как Евангелието на Йоан напълно съзнателно се присъединява към това, което - ако мога да си послужа с този тривиален израз - е непосредствено актуално и произтича от цялостната характеристика на епохата. Ето защо напълно естествено е - сякаш по силата на някакво вътрешно родство - че авторът на Йоановото Евангелие избра именно гръцките мисловни форми, за да изрази мисловните образи, чрез които се постара да разбере най-великото събитие от световната история.
към текста >>
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката
Исус
ова”.
Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция. Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви. Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя. Нека сега да се спрем на един друг израз, на един израз, който ще ни даде непосредствена възможност да си обясним нещата с оглед на следващите периоди от развитието на християнството.
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”.
Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”.
към текста >>
Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на
Исус
?
Вече посочихме, че в Евангелието на Йоан всичко трябва да се взема буквално, обаче най-напред трябва действително да разбираме отделните букви. Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя. Нека сега да се спрем на един друг израз, на един израз, който ще ни даде непосредствена възможност да си обясним нещата с оглед на следващите периоди от развитието на християнството. Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”.
Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус?
”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5).
към текста >>
”, той ще отговори: “Майката на
Исус
е Мария!
Съвсем не е без значение, че в Евангелието на Йоан никъде не срещаме името “Йоан”, а непрекъснато се говори за ученика, “когото Господ обичаше”. Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя. Нека сега да се спрем на един друг израз, на един израз, който ще ни даде непосредствена възможност да си обясним нещата с оглед на следващите периоди от развитието на християнството. Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус?
”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария!
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”.
към текста >>
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на
Исус
се нарича Мария.
Ние споменахме каква тайна се крие тук и какво дълбоко значение има тя. Нека сега да се спрем на един друг израз, на един израз, който ще ни даде непосредствена възможност да си обясним нещата с оглед на следващите периоди от развитието на християнството. Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария!
” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария.
Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
към текста >>
Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката
Исус
ова”.
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо.
Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”.
В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем: „При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25). Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала.
към текста >>
В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката
Исус
ова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5).
Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”.
В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5).
Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем: „При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25). Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала. Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария?
към текста >>
„При кръста
Исус
ов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25).
Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо. Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”. В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
„При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина” (19, 25).
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала. Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ” Обаче това е било необичайно също и тогава!
към текста >>
И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на
Исус
не се казва Мария.
Тук ясно и разбрано се казва, кой стои при кръста: там са майката, нейната сестра, която е жена на Клеоп, и Мария от Магдала. Ако някой се замисли, ще възрази: “Не е ли странно, че и двете сестри носят името Мария? Днес това е необичайно! ” Обаче това е било необичайно също и тогава!
И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария.
В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария от Магдала”. Тук необходимостта от истинско разбиране на нещата, неизбежно поражда въпроса: Коя е майката на Исус? И сега ние стигаме до един от най-загадъчните въпроси в Йоановото Евангелие: Кой е истинският баща на Исус? Коя е Неговата майка? Кой е бащата?
към текста >>
Тук необходимостта от истинско разбиране на нещата, неизбежно поражда въпроса: Коя е майката на
Исус
?
Днес това е необичайно! ” Обаче това е било необичайно също и тогава! И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария. В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария от Магдала”.
Тук необходимостта от истинско разбиране на нещата, неизбежно поражда въпроса: Коя е майката на Исус?
И сега ние стигаме до един от най-загадъчните въпроси в Йоановото Евангелие: Кой е истинският баща на Исус? Коя е Неговата майка? Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос? Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен.
към текста >>
И сега ние стигаме до един от най-загадъчните въпроси в Йоановото Евангелие: Кой е истинският баща на
Исус
?
” Обаче това е било необичайно също и тогава! И понеже авторът на Йоановото Евангелие нарича сестрата Мария, ясно е, че майката на Исус не се казва Мария. В гръцкия текст е записано ясно и кратко: “Долу стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария от Магдала”. Тук необходимостта от истинско разбиране на нещата, неизбежно поражда въпроса: Коя е майката на Исус?
И сега ние стигаме до един от най-загадъчните въпроси в Йоановото Евангелие: Кой е истинският баща на Исус?
Коя е Неговата майка? Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос? Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен. Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието:
към текста >>
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на
Исус
е Светият Дух.
Кой е бащата? Може ли изобщо да се задава такъв въпрос? Да, не само в смисъла на Йоановото Евангелие, но и в смисъла на едно друго Евангелие, Евангелието на Лука, този въпрос може да бъде поставен. Пълна неспособност за мислене, означава да се пропуснат думите на благовестието: „Светият Дух ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35)
И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух.
Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип? За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига. Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам.
към текста >>
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че
Исус
бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че
Исус
бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
„Светият Дух ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” (Лука 1, 35) И в самото Евангелие на Лука се посочва, че бащата на Исус е Светият Дух. Това е казано в буквален смисъл и теолози, които не го признават, просто не могат да четат Евангелието. Тук трябва да поставим и другия голям въпрос: Каква е връзката между всичко, което чухме, и думите: “Аз и Отец сме едно”, “Аз и Отец Авраам сме едно”, “Преди Авраам да бъде, беше Аз-съм”? Как да съгласуваме всичко това с неопровержимия факт, че в “Светия Дух” Евангелията виждат бащиния принцип?
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38). Както се говори за сина и бащата, така и в Евангелието на Лука се говори за Адам и Бога. Такива думи трябва да се приемат напълно сериозно! И тогава вече се приближаваме до въпросите, които утре ще ни отведат в самия център на Йоановото Евангелие.
към текста >>
81.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Само тогава можем да стигнем до истинското значение на понятия като “Светия Дух”, “бащата и майката на
Исус
”.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 30. Май 1908 Досега се занимавахме с еволюционните закономерности на следатлантското човечество и се опитахме да разберем защо християнството трябваше да възникне в точно определен момент от следатлантското развитие. В края на вчерашната лекция споменахме, че разбирането на някои важни въпроси от Евангелието на Йоан и на цялото християнство зависи от това, доколко разглеждаме тези еволюционни закономерности в езотерично-християнски смисъл.
Само тогава можем да стигнем до истинското значение на понятия като “Светия Дух”, “бащата и майката на Исус”.
Нека преди всичко да си припомним това, до което стигнахме през последните лекции: че следатлантското човечество, към което в тесен смисъл принадлежим и самите ние, след атлантската катастрофа се разпада на седем подразделения. Аз умишлено избягвам понятието “подраси”, защото всъщност понятието “раса” не се покрива напълно с това, за което става дума тук. Тук става дума за периоди на културно развитие и това, което разбираме днес като закон за расите, практически е само късен отзвук от атлантското развитие. Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази. За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”.
към текста >>
Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на
Христос
Исус
през четвъртата епоха.
Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони. От тази гледна точка трябва да приемем, че след описаните пет следатлантски епохи - първата е древно-индийската, втората е древноперсийската, третата е вавилоно-египетската, четвъртата е гръкоримската и петата е нашата съвременна културна епоха - предстои настъпването на шестата и седмата следатлантски епохи. Следователно ние се намираме в петата следатлантска културна епоха и знаем: Християнството е навлязло в еволюцията на човечеството през четвъртата епоха. Доколкото човечеството от петата епоха можа да го обхване, то продължава да тласка развитието напред, и ние бихме могли да предвидим - в смисъла на Духовната наука - как ще се развива християнството през следващите епохи. Още вчера споменахме, че мисията на християнството се подготвя в третата културна епоха.
Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха.
Нека да обобщим: През третата следатлантска културна епоха, човечеството изживя едно силно духовно въздействие. Това въздействие продължи и през четвъртата епоха, съсредоточи се в Христос Исус, и се прехвърли в петата културна епоха, за да продължи и в шестата епоха, която ще смени нашата съвременна културна епоха. И ние трябва да сме напълно наясно върху естеството на тези въздействия. Нека точно да си припомним, как в хода на развитието, човек стигна до основните съставни части на своето същество. Нека да си припомним как изглеждаха нещата непосредствено преди атлантската катастрофа.
към текста >>
Това въздействие продължи и през четвъртата епоха, съсредоточи се в
Христос
Исус
, и се прехвърли в петата културна епоха, за да продължи и в шестата епоха, която ще смени нашата съвременна културна епоха.
Следователно ние се намираме в петата следатлантска културна епоха и знаем: Християнството е навлязло в еволюцията на човечеството през четвъртата епоха. Доколкото човечеството от петата епоха можа да го обхване, то продължава да тласка развитието напред, и ние бихме могли да предвидим - в смисъла на Духовната наука - как ще се развива християнството през следващите епохи. Още вчера споменахме, че мисията на християнството се подготвя в третата културна епоха. Египетската култура спада към третата културна епоха и от нейните дълбини израстна старозаветното юдейство, за да породи - така да се каже от утробата на третата културна епоха - и самото християнство, което навлезе в света с идването на Христос Исус през четвъртата епоха. Нека да обобщим: През третата следатлантска културна епоха, човечеството изживя едно силно духовно въздействие.
Това въздействие продължи и през четвъртата епоха, съсредоточи се в Христос Исус, и се прехвърли в петата културна епоха, за да продължи и в шестата епоха, която ще смени нашата съвременна културна епоха.
И ние трябва да сме напълно наясно върху естеството на тези въздействия. Нека точно да си припомним, как в хода на развитието, човек стигна до основните съставни части на своето същество. Нека да си припомним как изглеждаха нещата непосредствено преди атлантската катастрофа. Ние посочихме, че етерната глава започна да навлиза във физическото тяло и човекът получи първите предпоставки, за да се обърне към себе си с “Аз-съм”. Когато настъпи ат-лантската катастрофа, човешкото физическо тяло вече беше обхванато от силата на “Аз-съм”; а това означава, че вече беше подготвен физическият инструмент за Азовото съзнание или себепознанието.
към текста >>
Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на
Христос
.
Посочи им, че - докато Бог Отец действува в кръвта - за онези, които са в състояние да разберат, се подготвя “Аз-съм”, който след време ще слезе в материалния свят! Всичко това стана през третата културна епоха. И ние виждаме как всред еврейския народ възникна мисията да посредничи между човечеството и Бога, който по-късно трябваше да слезе в материята и да се яви в плът. Първо Той беше възвестен, а после стана видим за физическите очи. Точно в това се състои подготовката на човечеството, която трябваше да извърши Мойсей.
Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос.
През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха. Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът. Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха? Представете си, как човечеството би навлязло в тази най-мрачна материалистична епоха без християнството.
към текста >>
Представете си, как импулсът, даден на човечеството от
Христос
, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция.
Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът. Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха? Представете си, как човечеството би навлязло в тази най-мрачна материалистична епоха без християнството. Тогава за него би било изключено да намери импулса за духовния свят.
Представете си, как импулсът, даден на човечеството от Христос, не е вече тук, и цялото човечество трябва да затъне в окончателен упадък и да се свърже за вечни времена с материята; как човечеството би било обхванато, според един окултен израз, от “тежестта на материята” и как би било отклонено от пътя на своята еволюция.
Ние можем нагледно да си представим, как следатлантското човечество затъна в материята. Но преди да стигне най-долната мъртва точка, то усети в себе си другия импулс, който го тласна в противоположната посока. Това беше Христовият Импулс. Ако Христовият Импулс беше подействувал по-рано, човечеството изобщо нямаше да стигне до материалния момент от своето развитие. Ако този импулс беше озарил древноиндийската културна епоха, човечеството щеше да се проникне от духовния елемент на християнството, обаче човечеството никога нямаше да завладее материалния свят и да създаде всичко онова, което днес наричаме материална култура.
към текста >>
Първата част включва времето от предизвестяването на християнството до идването на
Христос
Исус
и малко след него.
Могат да се приведат стотици примери за това, че християнството - като спиритуално явление - не беше разбрано. Днес сме стигнали приблизително до онзи момент, когато вторият исторически период на християнството привършва и човечеството по необходимост ще трябва да се свърже с духовното, спиритуалното християнство, с това, което християнството действително трябва да бъде, за да извличаме от него необходимите духовни истини. А това ще бъде постигнато чрез антропософското задълбочаване на християнството. Прилагайки антропософията към християнството, ние следваме една световноисторическа необходимост: да подготвим третата християнска епоха, която предхожда навлизането на Манас в шестата културна епоха. Това ще бъде, така да се каже, третата част.
Първата част включва времето от предизвестяването на християнството до идването на Христос Исус и малко след него.
Втората част включва потъването на човешкия Дух и материализирането на самото християнство. А третата част се състои в антропософското задълбочаване на християнството. Неразбирането на такъв религиозен източник като Евангелието на Йоан, е свързано със самата същност на съвременната материалистична епоха. Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан. Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха.
към текста >>
В живота на
Христос
Исус
има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят.
Една материалистична култура никога не може да разбере Евангелието на Йоан. Но спиритуалната култура, която започва с Антропософското Движение, ще разбере този религиозен документ в неговата истинска духовна форма и ще подготви това, което човечеството трябва да пренесе в шестата културна епоха. За човек, който постига християнското или розенкройцерското посвещение - а и изобщо за този, който минава през посвещението - настъпва едно твърде особено явление. За него нещата от живота придобиват двойнствено значение; едното се отнася до външните събития във физическия свят, а другото се отнася също до физическите събития, само доколкото те представляват отражение на всеобхватните духовни събития в свръхсетивния свят. Смятам, че ще ме разберете, ако сега се опитам поне отчасти да обрисувам впечатленията, които са вълнували автора на Йоановото Евангелие.
В живота на Христос Исус има едно особено събитие, което се извършва в условията на физическия свят.
Ясно е, че онзи, който описва нещата в смисъла на Йоановото Евангелие, ги описва като посветен. Ето защо за него физическото събитие представлява в същото време възприятията и изживяванията, съпровождащи акта на посвещението. Представете си заключителната фаза на посвещението. Кандидатът за посвещение прекарва в летаргичен сън три и половина “епохи”, които в миналото имат своя израз в описаните вече три дни и половина. Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния свят.
към текста >>
Като втора част, той изживяваше слизането на
Христос
в материята.
Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния свят; през втория и третия ден изживяванията са други. Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството. Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето. Представете си за миг ясновидеца от миналите епохи. Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията.
Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята.
И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха. Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа. Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята. По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг. По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство.
към текста >>
Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че
Христос
навлезе във времето и в историята.
Представете си за миг ясновидеца от миналите епохи. Той изживяваше духовното значение на първата от описаните части оттам, където чуваме призива: “Кажи на твоя народ: Аз съм “Аз-съм”, до идването на Месията. Като втора част, той изживяваше слизането на Христос в материята. И като трета част той изживяваше - под формата на астрални образи - как човечеството постепенно се подготвя, за да приеме Духът-Себе или Манас през шестата културна епоха. Той изживяваше бракосъчетанието между човечеството и Духа.
Това е едно изключително изживяване, което човечеството може да изрази външно само благодарение на факта, че Христос навлезе във времето и в историята.
По-рано човечеството не беше живяло в такова братство, което да блика от изгряващия в душите Дух и да поражда мир между един човек и друг. По-рано съществуваше само любовта, която беше материално подсигурена чрез кръвното родство. Постепенно тази любов прераства в духовна любов, за да се спусне отново долу. В заключителната фаза от третата част на посвещението става ясно: човечеството празнува своето бракосъчетание с Духът-Себе или Манас. А това може да стане само тогава, когато времето за пълното осъществяване на Христовия Импулс е вече дошло.
към текста >>
” Когато майката настоява
Христос
да извърши знамение, той казва: “Моето време още не е дошло” (2, 4), не е дошло Моето време за истинското бракосъчетание, за истинската връзка между човек и човека.
В първия ден са представени събитията от първата епоха, а именно прехода от третата в четвъртата културна епоха; във втория ден са събитията на прехода от четвъртата в петата културна епоха; в третия ден са представени събитията, когато човечеството преминава от петата в шестата културна епоха. Това са трите дни на посвещението. И Христовият Импулс трябваше да изчака третия момент, защото преди него той не би могъл да се включи в еволюцията на човечеството. Евангелието на Йоан загатва за една особена връзка между “мен и теб”, между “нас двамата”. Тъкмо това е записано в Евангелието, а не абсурдните думи: “Жено, какво имам аз с тебе?
” Когато майката настоява Христос да извърши знамение, той казва: “Моето време още не е дошло” (2, 4), не е дошло Моето време за истинското бракосъчетание, за истинската връзка между човек и човека.
Това време тепърва ще дойде. Днес все още действува и ще продължава да действува силата, идваща от кръвното родство; само в този смисъл между майката и Сина няма “нищо общо” по времето на сватбата в Кана Галилейска. Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ. И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството. И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с помощта на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният.
към текста >>
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че
Христос
вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
Тъкмо това е записано в Евангелието, а не абсурдните думи: “Жено, какво имам аз с тебе? ” Когато майката настоява Христос да извърши знамение, той казва: “Моето време още не е дошло” (2, 4), не е дошло Моето време за истинското бракосъчетание, за истинската връзка между човек и човека. Това време тепърва ще дойде. Днес все още действува и ще продължава да действува силата, идваща от кръвното родство; само в този смисъл между майката и Сина няма “нищо общо” по времето на сватбата в Кана Галилейска. Ето как трябва да се отнасяме към Евангелието на Йоан, за да разграничим видимата реалност от окултните основи на този религиозен документ.
И тогава ние хвърляме поглед в бездънните глъбини на духовния живот и виждаме какво точно е подарил на човечеството един такъв посветен като автора на Йоановото Евангелие, и то само благодарение на факта, че Христос вече беше вложил своя Импулс в развитието на човечеството.
И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с помощта на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният. Тук не може да става дума само за едно алегорично тълкуване, а за описанието на това, което посветеният изживява. И ако нещата бъдат представени по друг начин, хората, намиращи се извън нашите антропософски среди, ще са напълно прави, когато твърдят, че антропософията не предлага нищо друго, освен алегорични тълкувания! Но ако в тези случаи приложим духовнонаучното тълкуване - така, както направихме сега - тогава разбираме как в хода на трите мирови дни - от третата културна епоха в четвъртата, от четвъртата в петата и от петата в шестата - всред човечеството навлиза и работи Христовият Импулс. И в смисъла на Йоановото Евангелие, еволюцията ни се открива по такъв начин, че ние знаем: Христовият Импулс беше толкова велик, че днес човечеството е разбрало само нищожна част от него; Той ще бъде разбран едва по-късно.
към текста >>
82.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката
Исус
ови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Хамбург, 30. Май 1908
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
Защото тук не става дума нито за алегорични, нито за символни тълкувания. Преди всичко трябва да разберем какво означава, човекът да се съедини с висшите духовни светове и да се подготви да приеме техните въздействия. Тук трябва да се спрем върху самата същност на посвещението, особено от гледна точка на Йоановото Евангелие. Какво представляваше посветеният? През всичките времена от развитието на следатлантското човечество, посветеният беше този, който можеше да се издигне над изживяванията, свързани с външния физическо-сетивен свят и да се добира до собствени опитности в духовните светове, следователно, този, който изживява духовния свят така, както обикновеният човек изживява физическо-сетивния свят с помощта на своите външни сетива, очи, уши и т.н.
към текста >>
Нека за миг да насочим поглед към онази най-дълбока идея на християнството: че
Христос
стана Дух на Земята, а Земята - тяло или дреха на
Христос
.
През древността този процес беше описван символично под формата на всевъзможните пътешествия, предприемани от посветения. Такъв е случаят, например, с Питагор. С каква цел се правят тези описания? За да видим Питагор - с овладените си чувства в своя вътрешен мир - изправен обективно пред целия свят. Задачата на християнството е да внесе в човешкото развитие импулса за истинското братство, това, което по-рано посветеният винаги е притежавал като един строго индивидуален импулс.
Нека за миг да насочим поглед към онази най-дълбока идея на християнството: че Христос стана Дух на Земята, а Земята - тяло или дреха на Христос.
Нека вземем тези думи в техния буквален смисъл. Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, всяка дума трябва да се претегля като на златарска везна. Какво да разбираме под „дреха” на Земята? Не друго, а това, че първоначално тази дреха на Земята, с други думи, нейните твърди части, бяха поделени. Един завладя една част, друг - друга част; едната принадлежеше на единия, другата - на другия.
към текста >>
Собствеността, затвърждаването на собствеността чрез присвояването на собственост, това са нещата, където в известно отношение, беше разделена дрехата, която
Христос
, Духът на Земята, носи.
Нека вземем тези думи в техния буквален смисъл. Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, всяка дума трябва да се претегля като на златарска везна. Какво да разбираме под „дреха” на Земята? Не друго, а това, че първоначално тази дреха на Земята, с други думи, нейните твърди части, бяха поделени. Един завладя една част, друг - друга част; едната принадлежеше на единия, другата - на другия.
Собствеността, затвърждаването на собствеността чрез присвояването на собственост, това са нещата, където в известно отношение, беше разделена дрехата, която Христос, Духът на Земята, носи.
Само едно не можа да бъде разделено, понеже принадлежи на всички: въздушната обвивка на Земята. Тъкмо от нея, както разказва легендата за Рая, в човека е било вдъхнато живото дихание. Тук ние имаме и първата наченка на Аза във физическото тяло. Въздухът не може да бъде поделен. Нека да проверим дали този, който ни описва най-дълбоко и всеобхватно християнството в Евангелието на Йоан, не ни подсказва нещо:
към текста >>
И всичко това продължава нагоре до
Христос
Исус
.
То пуска своите корени в почвата; минералната почва е на по-ниско стъпало от растението. Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване! А издигнем ли се до животното, то би трябвало по същия начин да се обърне към растенията и да каже: Наистина, аз съм на по-горно стъпало от растенията, но на това по-низше царство дължа моето съществуване. И ако по същия начин се издигнем до човека, би трябвало всеки, който заема по-високо социално положение, да се поклони пред низшестоящия и да каже: На теб дължа моето съществувание!
И всичко това продължава нагоре до Христос Исус.
Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и Христос Исус израства от дванадесетте. Той се прекланя пред тях и казва: На вас Аз дължа Моето съществувание. Когато учителят обяснявал всичко това на ученика, той му казвал: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на космическото чувство, според което висшата степен трябва да се преклони пред низшата; и когато окончателно си развил това чувство, ти стигаш до изживяването на един вътрешен и на един външен симптом. Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му.
към текста >>
Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и
Христос
Исус
израства от дванадесетте.
Ако растението би искало да си представи своята собствена същност, то би трябвало да се обърне към почвата с думите: Наистина, аз стоя по-горе от теб, обаче без теб, аз не бих могло да съществувам: защото най-вече от теб аз извличам моята храна. И ако растението можеше да изрази всичко това с чувства, то би трябвало да се поклони пред камъните и да каже: Прекланям се пред вас, макар и да сте на по-долно стъпало, защото на вас дължа моето съществуване! А издигнем ли се до животното, то би трябвало по същия начин да се обърне към растенията и да каже: Наистина, аз съм на по-горно стъпало от растенията, но на това по-низше царство дължа моето съществуване. И ако по същия начин се издигнем до човека, би трябвало всеки, който заема по-високо социално положение, да се поклони пред низшестоящия и да каже: На теб дължа моето съществувание! И всичко това продължава нагоре до Христос Исус.
Дванадесетте, които Го заобикалят, са на една степен по-ниско от Него; обаче както растението израства от почвата, така и Христос Исус израства от дванадесетте.
Той се прекланя пред тях и казва: На вас Аз дължа Моето съществувание. Когато учителят обяснявал всичко това на ученика, той му казвал: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на космическото чувство, според което висшата степен трябва да се преклони пред низшата; и когато окончателно си развил това чувство, ти стигаш до изживяването на един вътрешен и на един външен симптом. Обаче не те са същественото; те само показват, че съответният окултен кандидат е достатъчно обучен. Когато физическото тяло е достатъчно повлияно от душата, това се проявява в един външен симптом: ученикът усеща като че ли вода залива нозете му. Усещането е съвсем конкретно.
към текста >>
И когато истински се потопява в това чувство, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на
Христос
по пътя към Голгота.
Ти трябва да си представиш какво би било, ако те сполетят всички възможни болки и страдания на света; какво би усетил, ако си изложен под тежестта на всевъзможни препятствия и как би устоявал пред цялата мъка на света! И сега, ако ученикът е достатъчно напреднал в обучението, отново се появяват два симптома: Единият се изразява в чувството, като че ли е удрян от всички страни, а другият е свързан с астралното видение на „бичуването”. Тук аз описвам нещо, което е изживяно от стотици хора и чрез което те са постигнали способността да се издигат в духовните светове. При третата степен ученикът трябва да си представи, как най-святото, което притежава и за което е готов да се застъпи с цялата сила на своя Аз, е обсипано с подигравки и презрение. И сега той трябва да си каже: Аз съм длъжен, каквото и да ме сполети, да остана изправен и да се застъпя за това, което е свято за мен!
И когато истински се потопява в това чувство, той усеща нещо като мъчително пробождане в главата, а като астрален образ изживявал „трънения венец”, окичващ главата на Христос по пътя към Голгота.
Отново ще напомним: Същественото тук са не самите симптоми, а това, че те идват в резултат на съответните упражнения. Разбира се, тук всяка възможност за внушение и самовнушение, е изключена. Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче дърво, така че да не може да се обърне към него с името „Аз”. Тази степен трябва да го доведе и до усещането: „Аз нося тялото си с мен, както нося и моята дреха! ” И тогава настъпва нещо, което се нарича „изпитанието на кръвта”.
към текста >>
83.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само
Христос
Исус
.
Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност. И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на “Дева София”, която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на “Светия Дух”, онзи космически миров Аз, който “Дева София” приема, за да проговори после от съответното астрално тяло. А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете. Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както “Дева София”, пречистеното астрално тяло, така и “Светия Дух”, озарението.
Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус.
В духовната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това , което описахме като християнско посвещение. Как всъщност става то? За да го разберем, трябва да се спрем на две подробности. Най-напред трябва да се запознаем с един чисто исторически факт: с начина, по който са давани имената, защото по времето, когато са писани Евангелията, този начин е бил коренно различен от днешния. Хората, които днес тълкуват Евангелията, изобщо не разбират принципа, според който са давани имената през онези времена и не обясняват нещата както трябва.
към текста >>
Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на
Исус
и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде?
Обаче ние сме в състояние да разберем този принцип, стига да отделим време и сили за едно кратко разглеждане. Представете си, че пред нас застава един човек и ние не се задоволяваме с неговото име, което всъщност не му принадлежи, защото е получено по твърде абстрактния начин, според който се дават имената днес. Вместо това ние се вслушваме и обръщаме внимание на неговите подчертани качества, на най-забележителните черти от неговия характер и сме в състояние ясновидски да вникнем в самата му същност, така че да определим неговото име според най-забележителните му качества. Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото Евангелие. И ако искам точно да обясня как е постъпвал евангелистът Йоан при даването на имената, аз би трябвало да посоча следното.
Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде?
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция.
към текста >>
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече
Исус
овата майка “Дева София”.
Представете си, че пред нас застава един човек и ние не се задоволяваме с неговото име, което всъщност не му принадлежи, защото е получено по твърде абстрактния начин, според който се дават имената днес. Вместо това ние се вслушваме и обръщаме внимание на неговите подчертани качества, на най-забележителните черти от неговия характер и сме в състояние ясновидски да вникнем в самата му същност, така че да определим неговото име според най-забележителните му качества. Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото Евангелие. И ако искам точно да обясня как е постъпвал евангелистът Йоан при даването на имената, аз би трябвало да посоча следното. Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде?
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”.
И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция. И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”.
към текста >>
И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката
Исус
ова”.
И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовна-та висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича “Дева София” - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка “Дева София”. И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името “Дева София”. В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция.
И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”.
С това той показва, че не иска да назове нейното име и че не иска да го оповести публично. В езотеричните кръгове тя винаги е била наричана “Дева София”. Тя беше и онази, която представлява “Дева София” като конкретна историческа личност. Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича “Исус от Назарет” и това, което наричаме “Христос Исус”, Христос в Исус от Назарет.
към текста >>
Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича “
Исус
от Назарет” и това, което наричаме “
Христос
Исус
”,
Христос
в
Исус
от Назарет.
И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто “майката Исусова”. С това той показва, че не иска да назове нейното име и че не иска да го оповести публично. В езотеричните кръгове тя винаги е била наричана “Дева София”. Тя беше и онази, която представлява “Дева София” като конкретна историческа личност. Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга мистерия.
Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича “Исус от Назарет” и това, което наричаме “Христос Исус”, Христос в Исус от Назарет.
Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”. Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен. Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие.
към текста >>
Най-напред в историческата личност на
Исус
от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”.
Тя беше и онази, която представлява “Дева София” като конкретна историческа личност. Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича “Исус от Назарет” и това, което наричаме “Христос Исус”, Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното.
Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”.
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен. Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие. Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец.
към текста >>
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред
Исус
от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.
Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича “Исус от Назарет” и това, което наричаме “Христос Исус”, Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”.
Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие. Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност.
към текста >>
Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на
Исус
от Назарет.
Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”. Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен. Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие.
Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет.
Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения. Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие.
към текста >>
Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в
Исус
от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец.
Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече “Дева София”. Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен. Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие. Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан.
Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец.
Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения. Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука.
към текста >>
Те заявяват: Когато проследим произхода на
Исус
от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения.
Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие. Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност.
Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38).
към текста >>
За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на
Исус
от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на
Исус
от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17).
Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички поколения еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения. Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие.
За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17).
Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец. Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен.
към текста >>
За Лука е важно не само да посочи, че в
Исус
е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя.
Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения. Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука.
За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя.
(Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец. Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”.
към текста >>
Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето
Исус
от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38).
Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът. Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко Исус от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията.
към текста >>
Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко
Исус
от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията.
Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец. Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът.
Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко Исус от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията.
За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на Исус от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията. Естествено, ако говорим в чисто езотеричен смисъл, би трябвало да се спрем и върху т.нар. “непорочно зачатие”, “Сопсерйо immaculata”, макар че това понятие може да бъде изяснено само в най-тесен кръг. Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят. Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под “Сопсерйо immaculata”.
към текста >>
За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на
Исус
от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията.
Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че “Аз и Отец Авраам сме едно”, а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на “Аз-съм”. Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът. Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко Исус от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията.
За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на Исус от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията.
Естествено, ако говорим в чисто езотеричен смисъл, би трябвало да се спрем и върху т.нар. “непорочно зачатие”, “Сопсерйо immaculata”, макар че това понятие може да бъде изяснено само в най-тесен кръг. Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят. Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под “Сопсерйо immaculata”. Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство.
към текста >>
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на
Исус
.
Естествено, ако говорим в чисто езотеричен смисъл, би трябвало да се спрем и върху т.нар. “непорочно зачатие”, “Сопсерйо immaculata”, макар че това понятие може да бъде изяснено само в най-тесен кръг. Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят. Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под “Сопсерйо immaculata”. Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство.
Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус.
Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
към текста >>
Те недвусмислено посочват: в
Исус
от Назарет живее древният Бог на евреите.
Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят. Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под “Сопсерйо immaculata”. Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство. Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус. Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен.
Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите.
Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес. Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на Исус от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия. Когато Исус от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи.
към текста >>
Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на
Исус
от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия.
Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.
Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на Исус от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия.
Когато Исус от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи. Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид. Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята.
към текста >>
Когато
Исус
от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи.
Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес. Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на Исус от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия.
Когато Исус от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи.
Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид. Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята. В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес.
към текста >>
В тридесетата година на
Исус
от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме
Христос
.
Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята. В хода на мировото развитие ние често сме изправени пред този процес. При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Аза. Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява.
В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос.
Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето.
към текста >>
Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред
Христос
в
Исус
от Назарет.
Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло.
Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.
Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.
към текста >>
В действителност напуснатото от Аза тяло на
Исус
от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето.
В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност?
В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето.
Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.
към текста >>
Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на
Исус
от Назарет.
Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето.
Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет.
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие.
към текста >>
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на
Исус
.
Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет.
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус.
Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Да,
Христос
говори от тялото на
Исус
в продължение на три години.
Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет. Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус.
Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота.
към текста >>
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху
Исус
от Назарет.
Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.
Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет.
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота?
към текста >>
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на
Исус
от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.
В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет.
В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.
Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното.
към текста >>
Сега ние имаме
Христос
в астралното, етерното и физическото тяло на
Исус
от Назарет.
В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие.
Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет.
И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното. Нека обгърнем с поглед най-важния миг, когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус. За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго.
към текста >>
И
Христос
продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота.
Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години. Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия “Свети Дух” върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува. Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет.
И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота.
Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното. Нека обгърнем с поглед най-важния миг, когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус. За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго. Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна.
към текста >>
Нека обгърнем с поглед най-важния миг, когато кръвта изтича от раните на разпънатия
Исус
.
Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота? На Голгота се случи следното.
Нека обгърнем с поглед най-важния миг, когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус.
За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго. Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна. После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното.
към текста >>
И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от
Исус
при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият
Христос
нахлу в живия организъм на Земята.
Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява “Духът на солта” и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска и се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят. И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес.
И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята.
Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята. За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”.
към текста >>
И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на
Исус
от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята.
И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.
За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”. Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”. И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората.
към текста >>
Не другаде, а във факта, че
Христос
Исус
повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е.
Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята. За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на “Дева София”, така че да приеме в себе си “Светия Дух”, който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на “Дева София”. Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в “Дева София”. И къде е скрита тази сила?
Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е.
на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”. Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят. Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това.
към текста >>
Точно тази мисия повери
Христос
Исус
на евангелиста Йоан.
И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, “когото Той обичаше”, т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”. Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят.
Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан.
Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това. Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста Христос казва на “ученика, когото обича”: „От сега нататък тази е твоята майка! И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27). А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие!
към текста >>
Там виждаме: Под кръста стои майката на
Исус
- в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста
Христос
казва на “ученика, когото обича”:
на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в “Дева София” и да се открие за “Светия Дух”. Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят. Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това.
Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е “Дева София” - а от кръста Христос казва на “ученика, когото обича”:
„От сега нататък тази е твоята майка! И от оня час ученикът я взе при себе си” (19, 27). А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие! И “ученикът я взе при себе си”, с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на “Дева София”.
към текста >>
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от
Христос
, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в
Исус
, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
И тогава съединеният със Земята “Свети Дух” ще ви възнагради с озарението или фотизмос! А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания. Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици.
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна!
Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи. Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
към текста >>
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на
Исус
, а вижда там две духовни Същества.
Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна! Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи. Говори ли се за това в Евангелието на Йоан?
Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества.
Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят. „Тогава учениците се Върнаха пак у тях си. А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше.
към текста >>
„Като рече това, обърна се назад и видя
Исус
а да стои, ала не знаеше, че е
Исус
.
" (20,10-12) Тя видя това, понеже чрез могъщата сила на Събитието от Голгота беше стигнала до ясновиждане. Но тя видя и нещо повече: тя видя Възкръсналия. А беше ли необходимо за тази цел да стане ясновидка? Вярвате ли, че след като само преди няколко дни сте видели физическите очертания на един човек, няма да го разпознаете съвсем точно?
„Като рече това, обърна се назад и видя Исуса да стои, ала не знаеше, че е Исус.
Исус й казва: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш? А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15) И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро.
към текста >>
Исус
й казва: Жено!
Тя видя това, понеже чрез могъщата сила на Събитието от Голгота беше стигнала до ясновиждане. Но тя видя и нещо повече: тя видя Възкръсналия. А беше ли необходимо за тази цел да стане ясновидка? Вярвате ли, че след като само преди няколко дни сте видели физическите очертания на един човек, няма да го разпознаете съвсем точно? „Като рече това, обърна се назад и видя Исуса да стои, ала не знаеше, че е Исус.
Исус й казва: Жено!
Защо плачеш? Кого търсиш? А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15) И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро. „А когато се разсъмваше, Исус застана на брега, обаче учениците не познаха, че е Исус.“ (21, 4)
към текста >>
„А когато се разсъмваше,
Исус
застана на брега, обаче учениците не познаха, че е
Исус
.“ (21, 4)
Исус й казва: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш? А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15) И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро.
„А когато се разсъмваше, Исус застана на брега, обаче учениците не познаха, че е Исус.“ (21, 4)
Обаче езотеричните ученици Го намират там! Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в духовния свят. Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия.
към текста >>
Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия
Исус
в духовния свят.
Кого търсиш? А тя мислеше, че е градинарят...“ (20, 14-15) И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро. „А когато се разсъмваше, Исус застана на брега, обаче учениците не познаха, че е Исус.“ (21, 4) Обаче езотеричните ученици Го намират там!
Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в духовния свят.
Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени , за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как?
към текста >>
Исус
дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир вам!
За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как? Отговорът на този въпрос намираме в думите: ,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях.
Исус дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир вам!
Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (20, 26-27) Ти ще виждаш нещо повече, доверявайки се не на външните сетива, а когато се проникнеш с вътрешна сила. „Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва. Блажени са ония, които, без да видят, са повярвали.“ (20, 29) Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме “вяра”.
към текста >>
„
Исус
му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва.
Отговорът на този въпрос намираме в думите: ,,И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, когато вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир вам! Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (20, 26-27) Ти ще виждаш нещо повече, доверявайки се не на външните сетива, а когато се проникнеш с вътрешна сила.
„Исус му казва: Понеже Ме видя, Тома, ти повярва.
Блажени са ония, които, без да видят, са повярвали.“ (20, 29) Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме “вяра”. Това съвсем не е една обикновена сила, това е вътрешната сила на ясновидството. Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически свят; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат! И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят.
към текста >>
Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото Евангелие, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на
Христос
Исус
- благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до “Дева София”.
Блажени са ония, които, без да видят, са повярвали.“ (20, 29) Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме “вяра”. Това съвсем не е една обикновена сила, това е вътрешната сила на ясновидството. Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически свят; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат! И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят.
Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото Евангелие, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на Христос Исус - благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до “Дева София”.
Но когато трябваше за пръв път да се изправят като живи свидетели на едно духовно събитие, те бяха като заслепени. Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те познаваха до преди няколко дни. Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението! Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света, до края на мировата епоха!
към текста >>
Мисията на Антропософското Движение е да подготви за новото идване на
Христос
онази част от човечеството, която иска да бъде подготвена.
Тук има нещо, което трябва да обхванем с най-нежно разбиране, с най-фини понятия; защото грубо-материалистичното мислене би могло да възрази: Но в този случай не се ли разклаща цялата идея за Възкресението! Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света, до края на мировата епоха! “ (Матей 28, 20) Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат.
Мисията на Антропософското Движение е да подготви за новото идване на Христос онази част от човечеството, която иска да бъде подготвена.
Точно тази е световноисторическата задача на антропософската Духовна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха Христос отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска. И така, антропософският светоглед изпълнява завета на християнството. За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията. Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството! Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги познават, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува.
към текста >>
Точно тази е световноисторическата задача на антропософската Духовна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха
Христос
отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска.
Чудото на Възкресението трябва да приемем напълно буквално и в дословния смисъл на думите: „Ето, Аз съм с вас през всички дни до края на света, до края на мировата епоха! “ (Матей 28, 20) Да, Той е тук и отново ще дойде, но не в тяло от плът, а под такава форма, че хората - които чрез Евангелието на Йоан са развили силата на ясно-виждането - ще могат да Го възприемат непосредствено, ще могат да Го виждат и няма да са вече невярващи, защото ще разполагат с духовната сила да Го виждат. Мисията на Антропософското Движение е да подготви за новото идване на Христос онази част от човечеството, която иска да бъде подготвена.
Точно тази е световноисторическата задача на антропософската Духовна наука: да подготви човечеството и да държи очите на хората широко отворени, когато през шестата културна епоха Христос отново ще се появи, за да работи между тях, така че за голяма част от човечеството ще се осъществи това, което ни беше загатнато в сватбата при Кана Галилейска.
И така, антропософският светоглед изпълнява завета на християнството. За да работи в духа на истинското християнство, човекът на бъдещето трябва да приеме онова спиритуално учение, което му предлага антропософията. Вярно е, че днес много хора ще възразят: Не, антропософията е нещо, което всъщност противоречи на християнството! Но това са онези малки папи, които винаги се произнасят върху нещата без изобщо да ги познават, превръщайки в догма: това, което не знаем, то изобщо не съществува. Занапред тази нетолерантност ще става все по-голяма и християнството ще се изложи на най-голямата опасност тъкмо там, където хората вярват, че могат да се нарекат добри християни.
към текста >>
„Има още много други неща, които
Исус
извърши; но ако трябваше да ги опишем едно след друго, струва ми се, светът не би могъл да побере написаните книги.“ (21, 25)
Но ако искаме да се издигнем до истинското духовно разбиране за християнството, трябва да променим всички понятия. Преди всичко, в душите все повече трябва да оживява разбирането за Йоа-новото Евангелие и неговия завет, великата школа на “Дева София”, самото Евангелие на Йоан. Обаче по-дълбоко в Евангелието на Йоан може да ни отведе само антропософията. В хода на тези лекции трябваше да направим само една проверка на пътищата, по които антропософията може да ни въведе в Евангелието на Йоан; защото да се обясни цялото Йоаново Евангелие, е просто невъзможно. В него се казва:
„Има още много други неща, които Исус извърши; но ако трябваше да ги опишем едно след друго, струва ми се, светът не би могъл да побере написаните книги.“ (21, 25)
Както самото Евангелие на Йоан не може да опише с подробности всички детайли, свързани със Събитието от Палестина, така и най-дългия лекционен цикъл не може да вникне в цялото духовно съдържание на Йоановото Евангелие. И все пак, нека да се задоволим дори и само с това, че с помощта на такива проучвания, всъщност изпълняваме истинския завет на християнството, доколкото то е в центъра на човешката еволюция. Нека оставим всичко това да действува върху нас, така че да натрупаме вътрешна сила и да застанем здраво върху твърдата опора на Йоановото Евангелие и не се смущаваме от думите на тези, които идват и казват: Вие ни давате само трудни и сложни понятия, много понятия, в които първо трябва да вникнем, за да разберем Евангелието, но Евангелието е за простите и скромни хора, на които не са нужни сложни представи и понятия! Днес така смятат мнозина. Те може би се позовават на думите:
към текста >>
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на
Исус
е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото
Исус
обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на
Исус
и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото
Христос
живя в
Исус
цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
антропософията или Духовната наука, не изисква вяра; тя води към познание. Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.” Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан.
Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус. И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше. И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие. Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ”
към текста >>
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на
Христос
Исус
, силата, която роди
Христос
в телата на
Исус
.
Волтер може и да казва: “Вярва се само на простите неща и това е част от същността на пророка”. антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.” Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан.
Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус.
И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше. И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие. Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ” Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство.
към текста >>
И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото
Исус
обичаше.
антропософията обаче казва: “Не простото, а сложното и многостранното застава пред нас и то трябва да стане не обект на вярата, а на познанието.” Нека все по-ясно и по-дълбоко да разберем: антропософията е не вероизповедание, а път на познание; ето защо тя може да си позволи многообразие и всестранност. Ето защо ние не се боим да добавим и други неща, за да разберем един от най-важните религиозни документи на християнството, Евангелието на Йоан. Ето защо ние се осмелихме да добавим нови подробности, само и само да разберем дълбоките истини, вложени в Евангелието на Йоан; да разберем, че рождената майка на Исус е едно проявление, един видим образ на “Дева София”; да разберем, какво означава в духовен смисъл “Дева София” за ученика на Мистериите, “когото Исус обичаше”; да разберем как за другите евангелисти - които се спират върху телесния произход на Исус и поставят ударението върху телесния Му баща - е по-важно да покажат връзката между външното понятие за Бог Отец и кръвта във веригата от поколения; да разберем какво означава за Йоан “Светият Дух”, чрез когото Христос живя в Исус цели три години, Духът чийто символен образ имаме в слизащия гълъб по време на Кръщението в реката Йордан. Следователно, ние трябва да наричаме “Светият Дух” баща на Христос Исус, силата, която роди Христос в телата на Исус.
И ако обхванем нещата от всички страни, лесно ще установим, че онези ученици, които бяха по-малко посветени, не са в състояние да ни предложат толкова дълбок образ на Събитието от Палестина, както ученикът, когото Исус обичаше.
И когато днес хората говорят повече за другите евангелисти, сякаш те са единствено меродавни, това само означава, че им липсва здравата воля да се издигнат до истините на Йоановото Евангелие. Защото “всеки сходен е с Духа, когото той приема! ” Нека опитаме и превърнем това, което ни открива антропософската Духовна наука за Евангелието на Йоан, в живо усещане и чувство. Тогава ще проумеем, че Евангелието на Йоан е не само религиозен текст, а могъща сила, която може да действува в нашите души.
към текста >>
84.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Той е казал: "С образа на
Христос
, с неговия исторически и външен образ е свързана най-дълбоката мисъл.
През есента на настоящата година Нюрнберг ще може да отпразнува една забележителна годишнина. Защото през 1908 година този град прие между своите стени един от най-великите немски духове, един от онези немски духове, за които разбира се днес не се говори особено много и съчиненията на които днес още по-малко се разбират, който обаче ще има много голямо значение за бъдещето на духовния живот на човечеството, когато някога бъде правилно разбран. Без съмнение той трудно може да бъде разбран и затова ще мине известно време, докато хората отново ще го разберат. През 1808 година Хегел стана директор на гимназията в Нюрнберг. Хегел е направил едно изказване, което може би именно днес ще трябва да поставим начело на нашите съзерцания.
Той е казал: "С образа на Христос, с неговия исторически и външен образ е свързана най-дълбоката мисъл.
И величието на християнската религия се състои в това, че всяка степен на човешкото съзнание може да я разбере в нейната външна и историческа страна, но същевременно тя може да даде повод за най-задълбочена работа на духовния живот, за най-дълбокото проникване в тайните на живота. Християнската религия е разбираема за всяка степен на образованието и същевременно тя е един призив към най-дълбоката мъдрост. " Това са думите на немския философ Хегел. Че християнската религия, че благовестието на Евангелието е разбираема за всяка степен на човешкото съзнание, това е подържала една епоха, която отстои на хиляди години далече в миналото. Че тя призовава към най-дълбоката мисъл към най-дълбокото проникване в учението за Мъдростта на човечеството, да покаже това ще бъде една от задачите на Антропософското духовно течение, на Духовната Наука, когато тя бъде разбрана в нейния истински смисъл, в нейните най-вътрешни импулси и ще стане господар на човешкия живот.
към текста >>
Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо,
Христос
Исус
.
Чрез това човекът се обогатява. Към обикновеното дневно съзнание той прибавя съзнанието за духовния свят. Чрез имагинативното съзнание човек живее в първата степен на посвещението. И това, което са изживели в духовните светове тези, които са били посветени по този начин, то е предадено в религиозните документи на човечеството, също както Евклид предава в своята книга на човечеството елементарните знания за Геометрията. Ние знаем, какво се намира в тези документи, познаваме тяхното съдържание, когато се върнем към самия източник: виждането на посветените.
Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус.
С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент. Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища. И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход. Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо.
към текста >>
Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа
Исус
а, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища.
Чрез имагинативното съзнание човек живее в първата степен на посвещението. И това, което са изживели в духовните светове тези, които са били посветени по този начин, то е предадено в религиозните документи на човечеството, също както Евклид предава в своята книга на човечеството елементарните знания за Геометрията. Ние знаем, какво се намира в тези документи, познаваме тяхното съдържание, когато се върнем към самия източник: виждането на посветените. Така беше с човечеството до явяването на най-великото Същество, което е стъпвало някога на земното кълбо, Христос Исус. С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент.
Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища.
И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход. Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо. Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята.
към текста >>
Именно това дължи човечеството на идването на Христа
Исус
на Земята.
С неговото явяване в развитието навлиза един нов елемент. Ако искаме да си изясним, в какво се състои по същество новото, което е било дарено на човечеството чрез Христа Исуса, трябва да вземем предвид, че всички светилища от преди Христа човекът е бил посвещаван така, че е било необходимо едно всецяло откъсване от останалото човешко развитие, необходимо е било той да работи над своята душа в най-дълбока тайна в тези светилища. И преди всичко трябва да ни бъде ясно, че когато се е издигнал в духовния свят при онова древно, чисто съновидно образно съзнание, винаги в неговото съзнание е имало като един преход. Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо.
Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята.
Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята. Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния. Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса. Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса.
към текста >>
Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа
Исус
а.
Той трябваше да се откъсне от този свят на сетивата, за да може да проникне в духовния свят. Днес това вече не е необходимо. Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята. Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния.
Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса.
И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса. Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса. Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. " Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това?
към текста >>
И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа
Исус
а е едно предвестяване на Христа
Исус
а.
Днес това вече не е необходимо. Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята. Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния. Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса.
И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса.
Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса. Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. " Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати?
към текста >>
Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа
Исус
а.
Именно това дължи човечеството на идването на Христа Исус на Земята. Чрез това, че Христовият Принцип е влизал в човечеството, централното Същество на духовния свят е живяло веднъж исторически в един човек на Земята. Това е същото онова Същество, за което са копнели всички онези, които са развивали един религиозен живот, които са прогледнали в древните мистерии, които са напуснали сетивния свят, за да влязат в духовния. Съществото, за което е било казано, че то е най-висшето, към което човек трябва да се стреми, е влязло в историята на човечеството с Христа Исуса. И онзи, който разбира нещо от истинската Духовна Наука, знае, че всяко религиозно възвестяване преди идването на Христа Исуса е едно предвестяване на Христа Исуса.
Когато древните посветени са искали да говорят за най-възвишеното, което е било достъпно за тях в духовния свят, което те са могли да съзерцават като първична основа на всички неща, тогава те под различни имена са говорили за Христа Исуса.
Достатъчно е само да вземем един пример: Стария Завет, който също е едно предвестие. Ние си спомняме, как Мойсей, когато трябваше да поведе своя народ, получи поръчението: "кажи, че това, което трябва да извършиш Господ Бог ти го каза. " Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати? " И отговори му се: "Кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете това и сравнете го колкото можете по-добре, по-точно с първичния, с оригиналния текст.
към текста >>
Сега, когато сравним това, което
Христос
постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
Той не би могъл като днес да каже така определено "Аз Съм", чувствувал се включен в единния организъм на онези, които бяха сродни по кръв. Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията.
Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
Христос каза: "преди да бъде Авраам беше, Аз Съм. Що значи това? Преди Авраама беше "Аз Съм"? /Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от Евангелието./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по кръв поколения. Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка душа може да чувствува непосредствено в себе си.
към текста >>
Христос
каза: "преди да бъде Авраам беше, Аз Съм.
Но най-широки размери заема това кръвно родство у последователите на Стария Завет. Отделният човек се чувствува подслонен в целия народ; този народ е под властта на един отделен Аз. Той знае, що значи: "Аз и Отец Авраам сме едно"; защото проследяваха кръвното родство нагоре през поколенията чак до Авраама. Той знае, че когато иска да излезе из своя Аз, тогава е подслонен в отца Авраама, чиято кръв, която е външният носител на общия Аз на народа, тече надолу през поколенията. Сега, когато сравним това, което Христос постановява с израза, който всеки последовател на Стария Завет означава нещо възвишено, тогава като с мълния се осветлява целият напредък, който бе предизвикан от християнското развитие.
Христос каза: "преди да бъде Авраам беше, Аз Съм.
Що значи това? Преди Авраама беше "Аз Съм"? /Този е правилният превод и правилното тълкуване на съответното място от Евангелието./ А това означава: върнете се назад през поколенията и вие ще намерите нещо в самите вас, във вашата отделна индивидуалност, което е още по-вечно от това, което тече през всички родствени по кръв поколения. Преди да съществуват прадедите, съществуваше "Аз Съм", онова Същество, което прониква във всеки човек, което всяка човешка душа може да чувствува непосредствено в себе си. Не Аз и отец Авраам, не аз и духовният Отец, който не е свързан с нищо преходно, сме едно!
към текста >>
Те чувствуваха Христа
Исус
а като първото Същество, което като отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния свят.
Тогава той виждаше духа на племето. Това, което се намира само в духовния свят, но не може да достигне във външната действителност, него можеше той да вижда. Един Бог, който минава през кръвта на поколенията, това можеше да вижда той. Да стои духовно очи срещу очи с този Бог, това можеше да бъде постигнато само в мистериите. Онези, които са се намирали с пълно разбиране до Христа като негови ученици, са имали съзнанието, че пред тях стои едно Същество от духовно-божествена природа, видимо за външните сетива, въплътено в една човешка личност.
Те чувствуваха Христа Исуса като първото Същество, което като отделен човек носи в себе си един такъв дух, какъвто са чувствували принадлежащите заедно човешки групи в себе си и какъвто можеше да бъде виждан от посветените само в духовния свят.
Той беше първият от този род между хората. Колкото по-индивидуален става човека, толкова повече може да стане той носител на любовта. Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето. Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс.
към текста >>
Но
Христос
Исус
а е силата, живата сила, чрез която, така, както тя се е явила исторически както се е показала на външните очи, е даден за първи път подтикът, който ще доведе човечеството до побратимяване.
Колкото по-индивидуален става човека, толкова повече може да стане той носител на любовта. Там, където кръвта свързва хората, там хората се обичат поради това, че кръвта е тази, която ги обединява и ги кара да се обичат. Когато човекът добива своята индивидуалност, когато развива в себе си божествената искра, тогава подтиците на Любовта, вълните на Любовта трябва да преминават от човек на човек извирайки от сърцето. Така човек обогатява старата, свързана с кръвта връзка на Любовта, с този нов Импулс. Любовта се превръща постепенно в духовна Любов, която тече от душа към душа, която накрая ще обхване цялото човечество в една обща връзка на всеобщата братска Любов.
Но Христос Исуса е силата, живата сила, чрез която, така, както тя се е явила исторически както се е показала на външните очи, е даден за първи път подтикът, който ще доведе човечеството до побратимяване.
И хората ще се научат да схващат тази връзка на братската Любов като съвършено, като одухотворено Християнство. Днес лесно се казва, че Теософията трябва да търси единната ядка във всички религии, понеже всички религии съдържали едно и също нещо. Хората, които казват така, които само сравняват религиите, за да търсят нещо отвлечено общо във всички религии, не разбират принципа на развитието. Светът не напразно се развива. Вярно е: Във всяка религия се съдържа истината; но тази истина, развивайки се от форма на форма, достига все по-високи форми.
към текста >>
Обаче при Христа
Исус
а важното не е това.
Християнството не е донесло някакви нови учения. Обаче същественото в Християнството не стои в ученията. Вземете основателите на религии от преди идването на Христа: У тях същественото е това, което те са учили. Представете си, че тези основатели на религии биха останали неизвестни; тогава би станало това, което те са учили. С това човечеството би имало достатъчно.
Обаче при Христа Исуса важното не е това.
Важното тук е, че той бе тук на Земята, че живя тук в едно физическо тяло. Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам? " Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
към текста >>
" Ето това е важното: Че като личност
Христос
Исус
е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
Обаче при Христа Исуса важното не е това. Важното тук е, че той бе тук на Земята, че живя тук в едно физическо тяло. Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам?
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии. Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха. Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света. "С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията.
към текста >>
Ето защо интимните ученици на Христа
Исус
а се изказват съвършено различно от други основатели на религии.
Важното тук е, че той бе тук на Земята, че живя тук в едно физическо тяло. Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам? " Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал.
Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии.
Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха. Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света. "С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това?
към текста >>
Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа
Исус
а казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха.
Решаващото тук не е вярата в неговото учение, а вярата в неговата личност. Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам? " Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал. Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии.
Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха.
Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света. "С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение.
към текста >>
Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия
Христос
казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света.
Че хората можеха да погледнат към него като Първородният между тези, които могат да умрат; че по отношение на него може да се зададе въпросът: "Били могъл и ти, в положението, в което аз се намирам, да чувствуваш както мен? Би ли могъл и ти да мислиш, както аз мисля, да искаш, както аз искам? " Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал. Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии. Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха.
Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света.
"С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света. " А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене.
към текста >>
" А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше
Христос
в смисъла на Евангелията.
" Ето това е важното: Че като личност Христос Исус е най-великият образец, при който не е толкова важно да слушаш неговото учение, а важното е да гледаш самия него, как той е постъпвал. Ето защо интимните ученици на Христа Исуса се изказват съвършено различно от други основатели на религии. Тези последните казват: "Учителят е учил това или онова." Но учениците на Христа Исуса казват: "Ние не ви говорим измъдрувани митове и учения, а ви казваме това, което нашите очи видяха, което нашите уши слушаха. Ние слушахме гласа, нашите ръце докоснаха извора на живота, за да имаме общение с вас." А самия Христос казва: "Вие трябва да свидетелствувате за мене в Йерусалим, в Юдея, до свършека на света. "С това е казано нещо много важно: "вие трябва да свидетелствувате за мене до свършека на света.
" А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията.
В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
към текста >>
Че
Христос
се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
" А това значи: винаги във всяко време ще има такива, които изхождайки от едно непосредствено знание, както онези от Юдея и Галилея, ще могат да кажат, кой беше Христос в смисъла на Евангелията. В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно.
Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство.
към текста >>
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа
Исус
а, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление.
В смисъла на Евангелията що значи това? То не значи нищо друго освен, че от самото начало Той беше началото, което живееше във всяко творение. Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии.
Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление.
Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост? Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса. Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан.
към текста >>
Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа
Исус
а.
Той казва: "Ако не вярвате в мене, то вярвайте поне в Мойсея; защото вярата в Мойсея, тогава ще вярвате и в мене, защото Мойсей е говорил за мене. "Ние още днес видяхме: Мойсей говори за него, като казва: "Аз Съм" ти каза това; "Аз Съм", който обаче до тогава можеше да бъде възприеман само духовно. Че Христос се яви видимо на хората в света, като човек между човеците, в това се състои разликата на Христовото Евангелие в сравнение с божественото благовестие на другите религии. Защото у другите религии цялата духовна мъдрост е била свързана с нещо, което е било извън света: Сега, с Христа Исуса, идва в света нещо, което трябваше да бъде разбрано като сетивно явление. Кое са чувствували първите ученици като идеал на тяхната мъдрост?
Не само да разберат, как живеят духовете в духовното царство, но как най-висшето начало е могло да съществува, да присъствува на Земята в тази историческа личност на Христа Исуса.
Много по-лесно е да се отрича божествеността на тази Личност, отколкото да се чувствува по този начин. В това се състои разликата между едно учение от първите времена на Християнството и това, което се нарича вътрешно Християнство, разликата между Гнозиса и Езотеричното Християнство. Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан. Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас. Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл.
към текста >>
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа
Исус
а, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Наистина Гнозисът признава Христа в неговата божественост, обаче той никога не е могъл да се издигне до възгледа, че "Словото стана плът и жива между нас", така както твърди това евангелистът Йоан. Той казва: "Вие не трябва да считате Христа като нещо, което може да бъде разбрано само в невидимия свят но трябва да го считате като словото, което стана плът и живя между нас. Трябва да знаете, че с тази човешка личност се яви една сила, която ще действува в най-далечното бъдеще, която ще изтъче истинската, духовната любов като сила около земното кълбо, която действува и живее във всичко, което ще живее в бъдеще." И когато човек се отдава на тази Сила, той израства в духовния свят, от който е слязъл. Той отново ще възлезе до там, където и днес посветеният може да проникне със своя поглед. Човекът ще съблече сетивното, когато проникне в духовния свят.
Както ученикът, който в древни времена е бил посветен, можеше да проникне със своя поглед в старите, минали времена на духовния живот, така и тези, които са посветени в християнския смисъл, чрез участието в импулсите донесени от Христа Исуса, добиват способността да виждат това, което нашият земен свят ще стане, когато хората ще действуват в смисъла на Христовия Импулс.
Както може да се проникне с погледа назад в това, което са били предишните състояния на развитието на света и човека, така също, започвайки от началото на явлението на Христа, човек може да прогледне в най-далечното бъдеще. Можем да кажем: Според това, как съзнанието ще се измени отново, ще се устрои и положението на човека в отношение на духовния свят към сетивния свят. Така, докато по-рано посвещението беше едно посвещение в миналото, в прадревната Мъдрост, християнското посвещение дава възможност на посветения да разкрие бъдещето. Следователно необходимо е човек да бъде посветен не само за неговата мъдрост, не само неговото чувство, но и за неговата воля. Защото чрез това той ще знае, какво трябва да прави, ще може да си постави цели за бъдещето.
към текста >>
Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа
Исус
а е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно великото в християнството може да разбере външно това християнство.
Но и тогава, когато се издигне до най-висшата Мъдрост, винаги ще има още по-дълбоки тайни в Християнството. То е достъпно и за човека надарен с най-простото чувство, но е дадено и за най-високо развития ум. Ето защо наивното съзнание може да предчувствува, какви истини се крият в него; обаче човекът ще желае да познава, а не само да вярва, за да намери удоволетворение в християнството. Той ще може да намери в Християнството онова съдържание, което да го задоволи напълно, Духовната Наука ще му даде обясненията на Евангелията. Ето защо Духовната Наука ще застане на мястото на най-висшите стари философии.
Тя ще свидетелствува за цитираните в началото на тази сказка хубави думи на Хегел: С образа на Христа Исуса е свързана най-дълбоката мисъл, тази мисъл е свързана с неговия исторически и външен образ и всяка степен на съзнанието това е именно великото в християнството може да разбере външно това християнство.
Обаче същевременно Християнството апелира и към най-дълбоко проникващата Мъдрост. Християнството съществува в света за всяка степен на съзнанието, за всяка степен на културата, обаче то може да отговори и на най-високите изисквания.
към текста >>
85.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това беше идването на Христа
Исус
а, което даде подтика към един нов духовен живот.
По този начин ние решително имаме един слизащ надолу път на културата до нашата епоха, до Петата културна епоха. И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси.
Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот.
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса. При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове.
към текста >>
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа
Исус
а.
И този път би отишъл все по-надолу и по-надолу. Ето защо човечеството трябваше да бъде предпазено от едно пълно потъване в материята чрез един нов импулс. Никога по-рано земното човечество не беше слязло толкова дълбоко в материята. Трябваше да дойде един мощен, най-мощният от земните импулси. Това беше идването на Христа Исуса, което даде подтика към един нов духовен живот.
Това, което ние притежаваме като тласкащи нагоре сили в духовния свят през време на слизането, ние го дължим на онзи мощен импулс, който дойде чрез Христа Исуса.
При това слизане в материята винаги е имало духовни импулси. Така се разви първо бавно, после все повече и повече християнският живот, който днес се намира едвам в своето начало, но който в бъдеще ще се издигне до нечувана слава, защото човечеството ще разбере Евангелията едвам в бъдеще. Но когато хората ще ги разберат напълно, тогава те ще видят, какъв неизмерим духовен живот се намира в тези Евангелия. Колкото повече Евангелието се разпространи в неговата истинска форма, толкова повече човечеството ще има отново възможност, въпреки материалната култура, да развие един духовен живот, да възлезе отново в духовните светове. Следователно това, което се развива от епоха на епоха в следатланските култури, авторът на Откровението си го представя изразено в по-малки общности.
към текста >>
Той характеризира себе си като предтеча на Христа
Исус
а, един вид като водач на тази първа културна епоха.
Бележка на преводача/. Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея. Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното. Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе. Как характеризира себе си този, който диктува това послание?
Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха.
Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове. Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника. 7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни Същества, които са ръководители на великите културни епохи. А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела.
към текста >>
Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори
Христос
Исус
на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове.
Че се е отвърнала от боготворението на всичко, което е плътско, че се е обърнала към духовния живот /така говори този, който отправя послания до църквите/, това той цени у нея. Ние разбираме, какво е искал да каже авторът на Откровението с тези думи, като вземем предвид, че Ефес беше мястото, където се служеше в мистериите на целомъдрената Диана; той там отвръщането от материята се намираше в особен разцвет, отвръщането от сетивния свят и обръщането към духовното. Но "имам нещо против тебе, че си изоставила първата любов", любовта, която първата следатлантска култура трябваше да има и която се изразява в това, да счита Земята като работно поле, в което трябва да се посее божественото семе. Как характеризира себе си този, който диктува това послание? Той характеризира себе си като предтеча на Христа Исуса, един вид като водач на тази първа културна епоха.
Чрез този ръководител или учител на първата културна епоха като че говори Христос Исус на онази епоха, в която посветеният проникваше със своя поглед в отвъдните светове.
Той казва за себе си, че държи в десницата си 7-те звезди и 7-те златни светилника. 7-те звезди не са нищо друго освен символи на 7-те висши духовни Същества, които са ръководители на великите културни епохи. А за 7-те светилника се казва изрично, че те са духовни същества, които не могат да бъдат виждани в сетивния свят. За тях се загатва и в посвещението Йога, но се загатва също и за това, че никога човек не действува в смисъла на развитието, ако той мрази външните дела, ако изгубва любовта си за външните дела. Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела.
към текста >>
Там се явява самият Спасител,
Христос
Исус
, Църквата от Тиатира!
Но доброто в тази култура се състои в това, че именно там човекът може да започне да пречиства и прояснява, да просветлява своето астрално тяло. Това се нарича "скритата манна". Това, което е само за света, превърнато в божествена храна, което е само за егоистичния човек, превърнато в нещо божествено, това се нарича "скритата манна". Всички символи тук показват, че човекът пречиства своята душа, за да стане чист носител, чист съсъд на Манас (висшия Аз, Духовно-Себе). Без съмнение, за това е още необходимо човекът да мине през четвъртата културна епоха.
Там се явява самият Спасител, Христос Исус, Църквата от Тиатира!
Там той възвестява себе си като "Син Божи", който има очи като пламък, а нозете му са като разтопен месинг. Сега той се провъзгласява като "Син Божи", сега Той е ръководител на четвъртата културна епоха, където човекът е слязъл до физическото поле, където той е създал своя образ във външните културни средства. Сега е настъпила епохата, когато Божественото, самият Бог става човек, става плът, става човешка личност; епохата, в която човекът е слязъл до степента на личността, където в творбите на гръцките склуптори индивидуализираното божество се явява като личност, където в римския гражданин личността се явява на световното поле. Тази епоха трябваше да получи същевременно един импулс чрез това, че Божественото се яви в човешка форма. Слезлият долу човек можеше да бъде спасен само чрез това, че самият Бог се яви като човек.
към текста >>
86.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия
Христос
Исус
, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството.
Те се явяват втори път в същата раса, трети път евентуално в тяло в подобно устроени раси. Такива души действуват задържащо върху телесната раса. Този факт е прекрасно изразен в един мит. Ние знаем, че човекът напредва по-нататък в пътя на земната мисия чрез това, че следва великите ръководители на човечеството, които му сочат неговите цели. Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея.
Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството.
Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата. И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса. В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела.
към текста >>
И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа
Исус
а.
Този факт е прекрасно изразен в един мит. Ние знаем, че човекът напредва по-нататък в пътя на земната мисия чрез това, че следва великите ръководители на човечеството, които му сочат неговите цели. Ако той отхвърля тези ръководители, ако не ги следва, тогава трябва да изостане в своята раса, тогава той не може да излезе от нея. Нека си представим една личност, която има щастието да срещне един велик ръководител на човечеството, да си представим например една такава личност, която среща самия Христос Исус, вижда, как той върши всички чудеса, всички знамения, за да доведе човечеството напред, но която не иска да знае нищо за това повдигане, която отхвърля ръководителя на човечеството. Такава една личност, такава една душа би била осъдена да изостане вътре в расата.
И ако представим това доведено до крайност, такава една душа би трябвало да се явява постоянно и постоянно в същата раса: И ние имаме легендата за Ахасвер, който постоянно трябва да се ражда в същата раса, защото е отхвърлил от себе си Христа Исуса.
В такива неумолими картини на легендите ни се представят великите истини на развитието на човечеството. Никоя душа не остава незаслужено в стари тела, никоя душа не ще остане незаслужено в телата на нашата епоха; душите, които ще чуят гласа, който ги зове, за да вървят напред, ще надживеят великия разрушителен период на войната на всички против всички и ще се явят в нови тела, в тела от съвършено друго естество в сравнение с днешните. Защото признак на голямото късогледство е, когато някой си представя, например, телата на атлантските хора като днешните тела. В течение на хилядолетия хората се изменят и в тяхната външна физиономия. И човекът, който ще дойде след великата война на всички против всички, ще бъде устроен съвсем различно от днешния.
към текста >>
А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа
Исус
а.
Всяка културна епоха е сложила на нея един печат. Във вас е запечатано това, което Индийците са записали в душите си (т.е. вие самите въплътени като индийци); запечатано е във вас това, което Персийците, Египтяните, Гърците, Римляните са записали в душата и което и нашата културна епоха записва в нея. Тези печати ще бъдат разтворени, т.е. нещата ще се изявят външно, след великата война на всички против всички.
А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса.
7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга? Къде се намира тя? Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия. Думата книга се намира в Библията само на много места.
към текста >>
1: "това е книгата на рождението на
Исус
а Христа, който е син Давидов, син Авраамов.
Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н. След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново думата "Книга" едва в Евангелието на Матея, гл. I, ст.
1: "това е книгата на рождението на Исуса Христа, който е син Давидов, син Авраамов.
Аврам роди Исаака, Исаак роди Якова и т.н.". Отново се изреждат родовете, изброяват се родовете. Изброява се това, което през дълги редици, протича през дълги редици. И отново изразът "Книга" се явява тук в Откровението на Йоана. Тя се явява там, където се казва, че единствено Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те печата.
към текста >>
А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа
Исус
а и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза.
И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят. Човекът ще бъде победител чрез това, че е усвоил всичко, което през първата следатлантска културна епоха е било записано в неговата душа. И по-нататък: Това, което стана през втората следатлантска културна епоха, побеждаването на материята чрез древните персийци, това превъзмогване ни се явява във втората подепоха на всички против всички: мечът, който означава оръжието, инструментът за побеждаването на външния свят. Това, което човекът придобил през Египто-вавилонската културна епоха, когато той научи мярката, научи се да мери нещата, да мери всичко правилно според законите на математиката, това ни се явява в следващата епоха след войната на всички против всички всичко онова, което ни е показано чрез везните.
А четвъртата епоха ни показва това, което е най-важно, това, което човекът е добил в Четвъртата културна епоха на нашия цикъл чрез Христа Исуса и неговото идване духовния живот, безсмъртието на Аза.
Тук ни се показва, че всичко, което не е годно за безсмъртието, което е обречено на смърт, отпада, това именно трябва да ни се покаже за тази четвърта епоха. Така последователно се изявява всичко, което се е подготвило в нашите епохи и то се изявява чрез това, че ни е показано чрез символа отговарящ на интелигентността. Прочитайки разпечатването на първите чети ри печата в 6-та глава на Откровението на Йоана, ние ще видим, че това, което се разкрива тук, изразява стъпка по стъпка в един мощен символизъм това, което някога ще бъде открито. "и видях, и ето кон бял" това показва, че одухотвореният ум, одухотворената интелигентност се изявява "и този, който седеше на него имаше лък; и даде му се корона и той тръгна да побеждава и победи. И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж!
към текста >>
А в Четвъртата културна епоха е дошъл
Христос
Исус
, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж!
И когато се отвори вторият печат, чух другото животно да казва: Ела и виж! И ето излезе друг кон, който бе червен, а на седящия на него бе дадено да отнеме мира на земята и да се избива един друг" (да загине това, което е недостойно да върви заедно с възлизащото човечество), "и даден му бе голям меч. И когато бе отворен третия печат, чух третото животно да казва: ела и виж! И ето видях; кон черен а седящият на него имаше в ръката си везни и чух един глас между животните да казва: една мярка пшеница за един динар и три мерки ечемик за динар". Тук се говори за мярка и за динар, за да се покаже това, което човечеството е научило в третата културна епоха: Плодовете са пренесени в следващите епохи и разпечатани.
А в Четвъртата културна епоха е дошъл Христос Исус, за да победи смъртта и сега ни се казва откриването на това събитие, на това постижение: "И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да казва: Ела и виж!
И ето видях кон блед и името на седящия на него беше смърт и адът идеше след него". Ето кон блед: Всичко това отпада, пропада в расата на злите; но това, което е чуло зова, което е победило смъртта, преминава в духовния живот. Тези, които са разбирали наричащия се "Аз Съм" и неговия зов, това са онези, които са победили смъртта. Те са одухотворили ума, интелигентността. И сега това, което те са станали, не може вече да бъде символизирано чрез коня.
към текста >>
87.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Най-важната точка, до която човешката личност слиза на Земята и където тя трябваше да се обърне нагоре, е моментът на идването на Христа
Исус
а на Земята.
Ние имаме чисто обективни сили, които стопанисват капитала, и в тази област имаме даже вече сили, които привличат към себе си цялата воля на личността, така щото личността е станала безсилна. Така човек може с виждащи очи да проследи тези неща и да види навсякъде, как по отношение на личността човечеството е слязло до най-дълбоката точка. Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре. Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала. Но личността може също да се хвърли в тези сили, може да потъне в тях и да слезе в бездната, може да се остави уплетена от действуващите в капитала сили.
Най-важната точка, до която човешката личност слиза на Земята и където тя трябваше да се обърне нагоре, е моментът на идването на Христа Исуса на Земята.
Той даде на Земята силата, която дава възможност на човечеството отново да възлезе нагоре. И човечеството възлиза до толкова, доколкото то има общение с Христа Исуса. Когато една по-голяма част от човечеството ще разбере, какво значение има това събитие, когато за една по-голяма част от човечеството този Христов Импулс ще стане собствен импулс в неговото вътрешно същество, от който хората ще действуват и тъкат всяко съществуване, тогава човечеството все повече ще напредва в своя възход нагоре. Човекът трябва все повече и повече да се научи да разбира това, което апостол Павел е казал: "Не съм аз този, който действува, а Христос действува в мене." Следователно, когато Импулсът, който слезе на нашето физическо поле през Четвъртата културна епоха, ще се вживее в сърцата на хората, когато той стане подтик за тяхното действуване, тогава ще стане възлизането нагоре. И всички души, които ще намерят тази връзка, които ще осъществят съюза с Христовия Принцип, те ще намерят пътя нагоре.
към текста >>
И човечеството възлиза до толкова, доколкото то има общение с Христа
Исус
а.
Но личността може да се спаси и отново да възлезе нагоре. Тя може да се спаси чрез това, когато например чрез укрепване на вътрешните душевни сили се научава да стои на собствените си крака, да стане независима от обективните сили на капитала. Но личността може също да се хвърли в тези сили, може да потъне в тях и да слезе в бездната, може да се остави уплетена от действуващите в капитала сили. Най-важната точка, до която човешката личност слиза на Земята и където тя трябваше да се обърне нагоре, е моментът на идването на Христа Исуса на Земята. Той даде на Земята силата, която дава възможност на човечеството отново да възлезе нагоре.
И човечеството възлиза до толкова, доколкото то има общение с Христа Исуса.
Когато една по-голяма част от човечеството ще разбере, какво значение има това събитие, когато за една по-голяма част от човечеството този Христов Импулс ще стане собствен импулс в неговото вътрешно същество, от който хората ще действуват и тъкат всяко съществуване, тогава човечеството все повече ще напредва в своя възход нагоре. Човекът трябва все повече и повече да се научи да разбира това, което апостол Павел е казал: "Не съм аз този, който действува, а Христос действува в мене." Следователно, когато Импулсът, който слезе на нашето физическо поле през Четвъртата културна епоха, ще се вживее в сърцата на хората, когато той стане подтик за тяхното действуване, тогава ще стане възлизането нагоре. И всички души, които ще намерят тази връзка, които ще осъществят съюза с Христовия Принцип, те ще намерят пътя нагоре. Обаче всички души, които не ще търсят и не ще намерят тази връзка, ще трябва постепенно да потънат в бездната. Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния свят.
към текста >>
Човекът трябва все повече и повече да се научи да разбира това, което апостол Павел е казал: "Не съм аз този, който действува, а
Христос
действува в мене." Следователно, когато Импулсът, който слезе на нашето физическо поле през Четвъртата културна епоха, ще се вживее в сърцата на хората, когато той стане подтик за тяхното действуване, тогава ще стане възлизането нагоре.
Но личността може също да се хвърли в тези сили, може да потъне в тях и да слезе в бездната, може да се остави уплетена от действуващите в капитала сили. Най-важната точка, до която човешката личност слиза на Земята и където тя трябваше да се обърне нагоре, е моментът на идването на Христа Исуса на Земята. Той даде на Земята силата, която дава възможност на човечеството отново да възлезе нагоре. И човечеството възлиза до толкова, доколкото то има общение с Христа Исуса. Когато една по-голяма част от човечеството ще разбере, какво значение има това събитие, когато за една по-голяма част от човечеството този Христов Импулс ще стане собствен импулс в неговото вътрешно същество, от който хората ще действуват и тъкат всяко съществуване, тогава човечеството все повече ще напредва в своя възход нагоре.
Човекът трябва все повече и повече да се научи да разбира това, което апостол Павел е казал: "Не съм аз този, който действува, а Христос действува в мене." Следователно, когато Импулсът, който слезе на нашето физическо поле през Четвъртата културна епоха, ще се вживее в сърцата на хората, когато той стане подтик за тяхното действуване, тогава ще стане възлизането нагоре.
И всички души, които ще намерят тази връзка, които ще осъществят съюза с Христовия Принцип, те ще намерят пътя нагоре. Обаче всички души, които не ще търсят и не ще намерят тази връзка, ще трябва постепенно да потънат в бездната. Те ще са добили за себе си Аза, егоизма, но не ще бъдат в състояние да се издигнат отново с този аз в духовния свят. И последствието за един такъв човек, който не намери никаква връзка с Христовия Принцип, ще бъде, че той ще се откъсне от духовното възлизане; вместо да възлезе, той все повече ще се втвърди в своя Аз. Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята.
към текста >>
Те са се отвърнали от Импулса на Христа
Исус
а и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано.
Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използувал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната. Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната. Така човечеството ще изпълни това, което ние вече посочихме. В бездната ще слязат онези, които ще използуват обитаването в тяло само като случай за да добият себесъзнанието, и те ще образуват расата на злите.
Те са се отвърнали от Импулса на Христа Исуса и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано.
И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа Исуса, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване. Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела.
към текста >>
И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа
Исус
а, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване.
Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната. Така човечеството ще изпълни това, което ние вече посочихме. В бездната ще слязат онези, които ще използуват обитаването в тяло само като случай за да добият себесъзнанието, и те ще образуват расата на злите. Те са се отвърнали от Импулса на Христа Исуса и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано. И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма.
И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа Исуса, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване.
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе.
към текста >>
Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа
Исус
а?
В бездната ще слязат онези, които ще използуват обитаването в тяло само като случай за да добият себесъзнанието, и те ще образуват расата на злите. Те са се отвърнали от Импулса на Христа Исуса и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано. И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа Исуса, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване. Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс?
Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса?
Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце.
към текста >>
Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа
Исус
а, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела.
Те са се отвърнали от Импулса на Христа Исуса и от грозотата на своята душа ще образуват отново животинската форма, която човекът е имал по-рано. И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа Исуса, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване. Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса?
Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела.
Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце. Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа.
към текста >>
Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа
Исус
а.
И долу в бездната расата на злите ще живее с дивите инстинкти на животинската форма. И когато горе одухотворените, които са приели в себе си Христовия Принцип, възвестяват това, което имат да кажат относно тяхното съединение с името на Христа Исуса, тук долу ще се възнасят богохулни имена, имена на отричането от това, което се явява като духовно преобразяване. Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела.
Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса.
Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце. Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа. Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго.
към текста >>
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името
Христос
, защото ще са се научили да гледат към него.
Някой, който би мислил само наполовина, би казал: но на земята са живели толкова много хора, които не са изпитали нищо от Христовия Импулс, защо те трябва да бъдат лишени от този Христов Импулс? Именно това се възразява от страна на тези, които мислят материалистично: защо спасението да е дошло едвам с Христа Исуса? Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе.
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него.
След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце. Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа. Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго. Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи. Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята.
към текста >>
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа
Исус
а; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа.
Когато това казват хората, които не са никакви антропософи, то е понятно, но когато го казват антропософи, тогава то е непонятно; защото те трябва да знаят, че човек постоянно се връща на земята и душите, които са живели по-рано, преди идването на Христа Исуса, ще се върнат във времето след неговото идване в нови тела. Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце.
Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа.
Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго. Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи. Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята. Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили. Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта.
към текста >>
Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа
Исус
а, те ще трябва да изпитат нещо друго.
Така щото не съществуват хора, които да не могат да научат за събитието на Христа Исуса. Само който не вярва в прераждането, може да повдигне подобни възражения, каквито посочихме по-горе. Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце. Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа.
Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго.
Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи. Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята. Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили. Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта. Ако хората биха били поставени един до друг направо в тяхната сегашна форма, никога не би се образувало това, което трябваше да се развие в човечеството.
към текста >>
Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа
Исус
а на Земята.
Така ние виждаме, че се извършва разцеплението и че ще дойде време, когато онези, които са се стремили към одухотворение, ще бъдат способни да живеят в духовния свят, където ще излезе налице това, което те са усвоили по-рано, където ще носят на своето лице, на своето чело името Христос, защото ще са се научили да гледат към него. След като печатите ще бъдат разтворени, човекът ще носи отпечатано в неговата външна форма това, което той носи вътре в своето сърце. Онзи, който носи Христа вътрешно в своята душа, след отварянето на печатите той ще носи на своето лице знака на Христа Исуса; в своята външна форма той ще стане подобен на Христа. Но онези, които ще останат в културите съществували преди идването на Христа Исуса, те ще трябва да изпитат нещо друго. Тези 4-ри следатлантски култури, Древно-индийската, Древно-персийската, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейската и Гръцко-римската бяха подготвителни епохи.
Душата трябваше да мине през телата на тези култури, за да се подготви за великото събитие на идването на Христа Исуса на Земята.
Тогава, във времето на подготовката, имаха значение две сили. Силите, които събраха хората в общности, това са сили, които имат своята материална основа в кръвта. Ако хората биха били поставени един до друг направо в тяхната сегашна форма, никога не би се образувало това, което трябваше да се развие в човечеството. Преди Земята носител на нашите създания беше Луната. Тази стара Луна беше Космосът на Мъдростта; нашата Земя е Космосът на Любовта.
към текста >>
Обаче ако преди идването на Христа
Исус
а хората биха били съединени само чрез кръвното родство, тогава отделният човек никога не би стигнал до там, да развие личността.
Това беше първото предучилище на Любовта. И наистина това беше великото училище на Любовта. А Импулсът, който одухотворява тази Любов, който не я оставя само там, където тя действува физически, като нейна основа, а я предава на душевното, това е великият Христов Импулс в света. Но с човека би се случило нещо странно, ако цялото време преди Христа би действувал само този единствен импулс на Любовта обединяващ хората чрез кръвта. Съществата, които бяха ръководители на древните времена, преди всичко Яхве, сближаваха хората в Любовта, за да се съединят те в кръвното родство.
Обаче ако преди идването на Христа Исуса хората биха били съединени само чрез кръвното родство, тогава отделният човек никога не би стигнал до там, да развие личността.
Отделният човек би потънал в народа. И фактически отделният човек е потънал твърде много в цялото. Действително съзнанието, че човекът е едно отделно същество, беше нещо, което се е образувало само постепенно. През време на Атлантската епоха не можеше да става дума, човекът да се чувствува като такова отделно същество. Но това продължи до голяма степен и по-късно.
към текста >>
В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis =
Христос
е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина.
И той бе претопил в такава общност, ако не съществуваха импулси, които постоянно бяха насочени против това заличаване в общността, които работеха, за да откъснат човека от кръвните връзки и искаха да го доведат до самостоятелност. В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива същества, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността. Това са луциферическите същества. Те бяха онези, които още в предхристиянското време бяха действували против груповото съзнание; на тях дължи човекът своята самостоятелност, развитието на своята личност. Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове.
В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина.
Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни. Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта. И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло.
към текста >>
Защо
Христос
е наречен истински носител на Светлината?
В неговото астрално тяло се бяха вгнездили такива същества, които му даваха подтик да не оставя да се заличи неговото съзнание в това на общността. Това са луциферическите същества. Те бяха онези, които още в предхристиянското време бяха действували против груповото съзнание; на тях дължи човекът своята самостоятелност, развитието на своята личност. Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове. В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина.
Защо Христос е наречен истински носител на Светлината?
Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни. Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта. И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло. Той донесе Импулса за добиване на самостоятелност, но също и духовната Любов, която съединява това, което не е сродно по кръв.
към текста >>
Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа
Исус
а, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта.
Много важно е да се разбере, че това, което се стремеше към обединяване, се дължи на Яхве, а това, което разединява, се дължи на луциферическите същества, на луциферическите духове. В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина. Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни.
Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта.
И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло. Той донесе Импулса за добиване на самостоятелност, но също и духовната Любов, която съединява това, което не е сродно по кръв. Чрез него дойде епохата, в която човечеството узря за това, което Луцифер искаше да предизвика преждевременно. Този израз: Christ is veris Luciferis не бе разбран вече по-късно. Само онзи, който го разбира правилно, се научава да познава учения на Християнството.
към текста >>
И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа
Исус
а, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло.
В първите времена на Християнството имаше една мъдрост, която гласеше: Christis veris Luciferis = Христос е истинският носител на светлината; защото Луцифер значи носител на светлина. Защо Христос е наречен истински носител на Светлината? Защото сега чрез него е станало правилно това, което по-рано беше неоправдано. По-рано то беше едно разединение; хората не бяха още узрели, за да станат самостоятелни. Сега чрез импулса на Аза, който бяха приели чрез Христа Исуса, хората бяха стигнали до там, че въпреки развитието на Аза, те можаха да се сближат в Любовта.
И така чрез истинския Носител на Светлината, чрез Христа Исуса, на човечеството бе донесено това, което Луцифер искаше, така да се каже, да даде преждевременно на човечеството, когато то не беше още узряло.
Той донесе Импулса за добиване на самостоятелност, но също и духовната Любов, която съединява това, което не е сродно по кръв. Чрез него дойде епохата, в която човечеството узря за това, което Луцифер искаше да предизвика преждевременно. Този израз: Christ is veris Luciferis не бе разбран вече по-късно. Само онзи, който го разбира правилно, се научава да познава учения на Християнството. Така трябваше да схващаме ние този Импулс, така трябва да разберем, как човечеството бе подготвено за онази степен, до която то трябваше да стигне.
към текста >>
Нека си представим един човек живеещ по времето на Христа
Исус
а, и нека си помислим, че той би могъл съзнателно да реши това, което иска.
Този израз: Christ is veris Luciferis не бе разбран вече по-късно. Само онзи, който го разбира правилно, се научава да познава учения на Християнството. Така трябваше да схващаме ние този Импулс, така трябва да разберем, как човечеството бе подготвено за онази степен, до която то трябваше да стигне. Така тези 4-ри епохи: Древно-индийската, Древно-персийска та, Египетската и Гръцко-римската бяха епохи на подготовка, на насочване към великото Христово Събитие. Обаче възможно е човекът да прояви упорство.
Нека си представим един човек живеещ по времето на Христа Исуса, и нека си помислим, че той би могъл съзнателно да реши това, което иска.
Тогава, при идването на Христа Исуса, той би могъл да каже: "О, за мене е достатъчно това, което беше по-рано, аз не искам да зная нищо, не искам да имам никакво общение с Христа Исуса. "Тогава той би имал в душата си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа Исуса. Той би имал всички импулси, които можаха да се добият чрез Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската и Гръцко-римската култури. Но в хода на космическото развитие човек трябва да има такива импулс и само до тогава, докато дойде един нов импулс. Спира ли човек тук, той изостава назад именно на тази степен.
към текста >>
Тогава, при идването на Христа
Исус
а, той би могъл да каже: "О, за мене е достатъчно това, което беше по-рано, аз не искам да зная нищо, не искам да имам никакво общение с Христа
Исус
а.
Само онзи, който го разбира правилно, се научава да познава учения на Християнството. Така трябваше да схващаме ние този Импулс, така трябва да разберем, как човечеството бе подготвено за онази степен, до която то трябваше да стигне. Така тези 4-ри епохи: Древно-индийската, Древно-персийска та, Египетската и Гръцко-римската бяха епохи на подготовка, на насочване към великото Христово Събитие. Обаче възможно е човекът да прояви упорство. Нека си представим един човек живеещ по времето на Христа Исуса, и нека си помислим, че той би могъл съзнателно да реши това, което иска.
Тогава, при идването на Христа Исуса, той би могъл да каже: "О, за мене е достатъчно това, което беше по-рано, аз не искам да зная нищо, не искам да имам никакво общение с Христа Исуса.
"Тогава той би имал в душата си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа Исуса. Той би имал всички импулси, които можаха да се добият чрез Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската и Гръцко-римската култури. Но в хода на космическото развитие човек трябва да има такива импулс и само до тогава, докато дойде един нов импулс. Спира ли човек тук, той изостава назад именно на тази степен. Следователно човек не трябва да проявява неразбиране за историческото развитие; той не трябва да казва, че във всички култури се съдържа същият принцип.
към текста >>
"Тогава той би имал в душата си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа
Исус
а.
Така трябваше да схващаме ние този Импулс, така трябва да разберем, как човечеството бе подготвено за онази степен, до която то трябваше да стигне. Така тези 4-ри епохи: Древно-индийската, Древно-персийска та, Египетската и Гръцко-римската бяха епохи на подготовка, на насочване към великото Христово Събитие. Обаче възможно е човекът да прояви упорство. Нека си представим един човек живеещ по времето на Христа Исуса, и нека си помислим, че той би могъл съзнателно да реши това, което иска. Тогава, при идването на Христа Исуса, той би могъл да каже: "О, за мене е достатъчно това, което беше по-рано, аз не искам да зная нищо, не искам да имам никакво общение с Христа Исуса.
"Тогава той би имал в душата си онези сили, които хората можаха да добият през времето преди Христа Исуса.
Той би имал всички импулси, които можаха да се добият чрез Древно-индийската, Древно-персийската, Египетската и Гръцко-римската култури. Но в хода на космическото развитие човек трябва да има такива импулс и само до тогава, докато дойде един нов импулс. Спира ли човек тук, той изостава назад именно на тази степен. Следователно човек не трябва да проявява неразбиране за историческото развитие; той не трябва да казва, че във всички култури се съдържа същият принцип. Не напразно една култура се изгражда след друга.
към текста >>
Те са проспали събитието на Христа
Исус
а; те се прераждали във формите, които могат да им бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип.
А би имал всичко, което води именно Аза надолу в бездната. Такъв човек би имал разединяващите сили, разкъсващите сили. А това ни показва едното обстоятелство, което може да ни доведе до въпроса: Защо отварянето на 4 печата ни дава една толкова неутешителна картина? Защото там са показани онези хора, които искат да останат с това, което са им дали тези 4-ри подготвителни културни епохи, в които се намира старата форма на Луцифер, която ги разединява. Ето защо чрез отварянето на печатите ни се показва също, как те приемат именно формата, която сами са добили.
Те са проспали събитието на Христа Исуса; те се прераждали във формите, които могат да им бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип.
Ето защо отново се явява това, което показва само интелигентността, само ума, 4-ри пъти едно след друго се явява конят. Явява се древната форма на човека, която той е добил чрез това, че е приел конската природа. Тази форма се явява при отварянето на печатите. А в момента, когато се отваря 5-ят печат, на какво ни се обръща вниманието? Обръща ни се вниманието върху онези, у които в предидущата епоха са се научили да разбират събитието на Христа Исуса.
към текста >>
Обръща ни се вниманието върху онези, у които в предидущата епоха са се научили да разбират събитието на Христа
Исус
а.
Те са проспали събитието на Христа Исуса; те се прераждали във формите, които могат да им бъдат дадени без влиянието на Христовия Принцип. Ето защо отново се явява това, което показва само интелигентността, само ума, 4-ри пъти едно след друго се явява конят. Явява се древната форма на човека, която той е добил чрез това, че е приел конската природа. Тази форма се явява при отварянето на печатите. А в момента, когато се отваря 5-ят печат, на какво ни се обръща вниманието?
Обръща ни се вниманието върху онези, у които в предидущата епоха са се научили да разбират събитието на Христа Исуса.
Те са облечени в бели дрехи, останалите са незачетени, били са образно заклани; те са онези, които са били запазени за одухотворяването на света. И така съединяването с Принципа на Христа Исуса е това, което довежда хората до там, да могат да имат тези бели дрехи, да се явят, когато се отвори 5-ят печат. Тук ние виждаме, как ясно ни се показва, че онзи момент, в който се явява Христос Исус, е една важна епоха за човечеството; това е онази епоха, която прави, щото след войната на всички против всички да се явят отново 4-те епохи, където онези, които са изостанали назад, са измъчвани от материалността, която е вървяла в развитието и с която те са се обвързали; където те са измъчвани и изтезавани от втвърдената, огрубялата материя. И всичко, което ни се описва при отварянето на печатите, не е нищо друго освен слизането в бездната. Докато в 5-та епоха ни се насочва само накратко вниманието върху онези, които са избрани, във всичко друго ни са показани онези, които остават в материалността, които отиват в бездната, които приемат предишните форми, защото не са вървели в крак с развитието, защото не са приели в себе си Силата, чрез която да могат да преодолеят тези форми.
към текста >>
И така съединяването с Принципа на Христа
Исус
а е това, което довежда хората до там, да могат да имат тези бели дрехи, да се явят, когато се отвори 5-ят печат.
Явява се древната форма на човека, която той е добил чрез това, че е приел конската природа. Тази форма се явява при отварянето на печатите. А в момента, когато се отваря 5-ят печат, на какво ни се обръща вниманието? Обръща ни се вниманието върху онези, у които в предидущата епоха са се научили да разбират събитието на Христа Исуса. Те са облечени в бели дрехи, останалите са незачетени, били са образно заклани; те са онези, които са били запазени за одухотворяването на света.
И така съединяването с Принципа на Христа Исуса е това, което довежда хората до там, да могат да имат тези бели дрехи, да се явят, когато се отвори 5-ят печат.
Тук ние виждаме, как ясно ни се показва, че онзи момент, в който се явява Христос Исус, е една важна епоха за човечеството; това е онази епоха, която прави, щото след войната на всички против всички да се явят отново 4-те епохи, където онези, които са изостанали назад, са измъчвани от материалността, която е вървяла в развитието и с която те са се обвързали; където те са измъчвани и изтезавани от втвърдената, огрубялата материя. И всичко, което ни се описва при отварянето на печатите, не е нищо друго освен слизането в бездната. Докато в 5-та епоха ни се насочва само накратко вниманието върху онези, които са избрани, във всичко друго ни са показани онези, които остават в материалността, които отиват в бездната, които приемат предишните форми, защото не са вървели в крак с развитието, защото не са приели в себе си Силата, чрез която да могат да преодолеят тези форми. Можете да си съставите за това следния образ: Представете си, че всички ваши сегашни човешки форми са направени от каучук и вътре в тези човешки тела от каучук вашата вътрешна душевна сила, която предава на тези каучукови тела човешката форма! Представете си, че отнемаме душевната сила; тогава каучуковите тела биха се свили, биха изгубели своята форма.
към текста >>
Тук ние виждаме, как ясно ни се показва, че онзи момент, в който се явява
Христос
Исус
, е една важна епоха за човечеството; това е онази епоха, която прави, щото след войната на всички против всички да се явят отново 4-те епохи, където онези, които са изостанали назад, са измъчвани от материалността, която е вървяла в развитието и с която те са се обвързали; където те са измъчвани и изтезавани от втвърдената, огрубялата материя.
Тази форма се явява при отварянето на печатите. А в момента, когато се отваря 5-ят печат, на какво ни се обръща вниманието? Обръща ни се вниманието върху онези, у които в предидущата епоха са се научили да разбират събитието на Христа Исуса. Те са облечени в бели дрехи, останалите са незачетени, били са образно заклани; те са онези, които са били запазени за одухотворяването на света. И така съединяването с Принципа на Христа Исуса е това, което довежда хората до там, да могат да имат тези бели дрехи, да се явят, когато се отвори 5-ят печат.
Тук ние виждаме, как ясно ни се показва, че онзи момент, в който се явява Христос Исус, е една важна епоха за човечеството; това е онази епоха, която прави, щото след войната на всички против всички да се явят отново 4-те епохи, където онези, които са изостанали назад, са измъчвани от материалността, която е вървяла в развитието и с която те са се обвързали; където те са измъчвани и изтезавани от втвърдената, огрубялата материя.
И всичко, което ни се описва при отварянето на печатите, не е нищо друго освен слизането в бездната. Докато в 5-та епоха ни се насочва само накратко вниманието върху онези, които са избрани, във всичко друго ни са показани онези, които остават в материалността, които отиват в бездната, които приемат предишните форми, защото не са вървели в крак с развитието, защото не са приели в себе си Силата, чрез която да могат да преодолеят тези форми. Можете да си съставите за това следния образ: Представете си, че всички ваши сегашни човешки форми са направени от каучук и вътре в тези човешки тела от каучук вашата вътрешна душевна сила, която предава на тези каучукови тела човешката форма! Представете си, че отнемаме душевната сила; тогава каучуковите тела биха се свили, биха изгубели своята форма. Хората биха добили животински форми.
към текста >>
Импулса на Христа
Исус
а и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение. Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост. Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада. От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си.
Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса.
След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса. Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена. Така и ние ще изпитаме, че в нашата епоха между атлантския потоп и великата война на всички против всички, в епохата представена чрез Филаделфийската църква ще се образува една колония, която не ще се изсели, но ще бъде навсякъде, така че навсякъде ще се действува в смисъла на Филаделфийската църква, в смисъла на обединението на човечеството, в смисъла на християнския Принцип.
към текста >>
88.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Христос
Исус
е донесъл този Аз в неговата пълнота.
Да бъде човекът принуден, колкото и малко да е това, да бъде той принуден да люби, това значи той да бъде обвързан в неговата свобода. И така Азът ще бъде залогът за най-висшата цел на човека. Но същевременно, когато се втвърдява в себе си, той е изкусителят, който тласка човека в бездната. Тогава той е онова, което разделя хората едни от други, което ги подбужда към великата война на всички против всички, не само на война на народи срещу народи (защото тогава понятието "народ" съвсем не ще има вече значението, което то днес притежава), но към война на отделния човек срещу отделния човек в най-разнообразните области на живота: към война на едни съсловия срещу други, на касти срещу касти, на родове срещу родове. Ние показахме, че издигането на човека до понятието за Аза е едно висше постижение и той е можал да стигне до него именно благодарение на Християнството.
Христос Исус е донесъл този Аз в неговата пълнота.
Ето защо този Аз трябва да бъде изразен с острия, двурежещ меч, който познавате, от единия от нашите печати. И че този остър, двурежещ меч излиза от устата на Сина Человечески, това е също така понятно; защото там, където човекът се е научил да изговаря с пълно съзнание "Аз", там той му бе даден, за да се издигне до най-висшето, но същевременно имайки възможността да потъне и до най-нисшето. Острият двурежещ меч е един от най-важните символи, които срещаме в Откровението. Сега, когато вече сме наясно върху това, което бе изнесено накрая на последното разглеждане, че нашата сегашна култура ще бъде последвана от онази, която в посланията на Откровението е охарактеризирана чрез града Филаделфия, преди всичко ние трябва да отбележим, че от тази Шеста културна епоха ще бъдат избрани онези хора, които ще трябва да преминат и живеят в следващата епоха. Там, след войната на всички против всички както често подчертахме това в лицата на хората ще бъде изразено това, което се подготвя в душата на човека в нашата епоха.
към текста >>
Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа
Исус
а, който ще проявят в своите думи един израз на Христа
Исус
а, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта.
И тогава Земята ще е достигнала целта на своето физическо развитие. Тогава Земята ще се превърне в едно астрално небесно тяло. Всичко, което съществува на Земята като същества, ще се преобрази в едно астрално небесно тяло. Физическото вещество ще изчезне като физическо вещество. То ще премине в онази част, която до тогава ще е намерила възможността да се одухотвори, да се превърне в дух, в астрално вещество.
Следователно представете си всички онези същества на Земята, които до тогава ще са намерили възможността, ще са добили способността да изразяват доброто, благородното, разумното, красивото във външната материална форма; който ще носят на лицето си отпечатъка на Христа Исуса, който ще проявят в своите думи един израз на Христа Исуса, чиито мисли ще звучат в пространството, всички те ще имат силата да разтопят, да разтворят това, което съдържат в себе си като физическа материя, както топличката вода разтваря солта.
Всичко земно физическо ще се превърне в едно астрално небесно кълбо. Обаче онова, което дотогава не ще е стигнало до там, да бъде един израз на доброто, благородното, разумното и красивото в материята, в тялото, то не ще има силата да разтвори материята ще остане да съществува. То ще се втвърди в материята, ще запази материалната си форма. На това място на Земното развитие ще стане едно възлизане в духовното със звучни форми, които ще живеят в този астрален свят и които ще отлъчват от себе си едно материално кълбо; това кълбо ще съдържа съществата, които са негодни да възлязат, защото не могат да разтопят материалното вещество. Така ще живее нашата Земя насочена към бъдещето; така тя все повече ще се префиня в нейната материя, като душата постепенно ще префиня тази материя отвътре, докато добие силата да я разтвори.
към текста >>
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа
Исус
а на Земята.
Това ни дава Откровението на Йоана като пророчество. И много е важно да почувствуваме това пророчество вътре в душите си, така че то да действува възпламеняващо върху нашата воля. Защото, какво ще е направил от себе си човекът тогава, когато ще изминат тази Шеста и тази Седма епохи? Какво ще е направил тогава човекът от своето тяло? Когато гледаме сега човешкото тяло, то не е още израз на живеещата в него душа; обаче тялото ще стане все повече и повече израз на това, което човекът изживява вътре в себе си.
Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята.
Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа Исуса. И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта.
към текста >>
Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа
Исус
а.
И много е важно да почувствуваме това пророчество вътре в душите си, така че то да действува възпламеняващо върху нашата воля. Защото, какво ще е направил от себе си човекът тогава, когато ще изминат тази Шеста и тази Седма епохи? Какво ще е направил тогава човекът от своето тяло? Когато гледаме сега човешкото тяло, то не е още израз на живеещата в него душа; обаче тялото ще стане все повече и повече израз на това, което човекът изживява вътре в себе си. Чрез това външното тяло ще стане израз на Доброто, когато човекът ще приеме най-възвишеното благовестие, най-възвишеното учение, което съществува на тази Земя; а това най-възвишено учение е благовестието за Христа Исуса на Земята.
Най-възвишеното, което може да ни бъде дадено, е благовестието за Христа Исуса.
И ние ще трябва да го приемем! Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта. В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта.
към текста >>
89.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа
Исус
а получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
Тогава човекът започна да работи при едно смътно съзнание първо върху астралното тяло. Следователно, когато проследите Земното развитие от Лемурийската епоха насам и преминете в Атлантската епоха, ще намерите, че Азът е работил полусъзнателно първо върху астралното тяло на човека. Това, което се получи тогава на Земята като резултат от преобразуването на астралното тяло, ние наричаме сетивна душа (или Усещаща душа). След това през време на Атлантската епоха, когато въздухът беше пропит от водни мъгли, Азът работи при едно смътно съзнание върху етерното тяло и изработи това, което наричаме Разсъдъчна или Чувствуваща Душа. А от момента, когато от областта намираща се в съседство с днешната Ирландия дойде великия импулс, който тласна народите от запад на изток и ги пренесе през Атлантския потоп в нашата нова култура, от началото на последната третина на Атлантската епоха Азът работи несъзнателно върху физическото тяло.
Резултатът от тази работа е това, което наричаме съзнателна душа, която дава на човека заложбата да си изработи от груповата душевност един повече или по-малко съзнателен Аз, който едвам с идването на Христа Исуса получи великия Импулс на пълната индивидуалност.
Едвам тогава човекът стана способен да провежда с по-голямо или по-малко съзнание това, което наричаме работа в астралното тяло. Едвам от внедряването на Християнството на Земята ние започнахме да работим съзнателно над нашето астрално тяло; така щото, когато днес говорим за човека, ние трябва да кажем: човекът е развил физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло после сетивната душа, която е преобразеното някога при смътно съзнание астрално тяло, разсъдъчната душа (преобразеното при смътно съзнание етерно тяло през Атлантската епоха) и съзнателната душа (преобразеното през последния период на Атлантската епоха, при смътно съзнание, физическо тяло). Така човекът постепенно се подготви, за да работи съзнателно над астралното тяло и да развива стъпка по стъпка Манас, както това може да се наблюдава днес у него. Навсякъде днес в човека имаме начало на развитието на Манас; един е постигнал това повече, друг по-малко. Някои хора трябва да минат още през много прераждания, за да развият Манас до такава степен, че да станат съзнателни за това, което изработват в своето човешко същество.
към текста >>
Човешкият Манас (Духовното Себе) ще бъде развит до висока степен, така щото човекът винаги ще си казва думите на апостол Павла: "Не Аз, а
Христос
в мене върши всичко.
Едвам от внедряването на Християнството на Земята ние започнахме да работим съзнателно над нашето астрално тяло; така щото, когато днес говорим за човека, ние трябва да кажем: човекът е развил физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло после сетивната душа, която е преобразеното някога при смътно съзнание астрално тяло, разсъдъчната душа (преобразеното при смътно съзнание етерно тяло през Атлантската епоха) и съзнателната душа (преобразеното през последния период на Атлантската епоха, при смътно съзнание, физическо тяло). Така човекът постепенно се подготви, за да работи съзнателно над астралното тяло и да развива стъпка по стъпка Манас, както това може да се наблюдава днес у него. Навсякъде днес в човека имаме начало на развитието на Манас; един е постигнал това повече, друг по-малко. Някои хора трябва да минат още през много прераждания, за да развият Манас до такава степен, че да станат съзнателни за това, което изработват в своето човешко същество. Но когато Земята ще е достигнала своята цел, когато следователно ще прозвучи 7-та тръба, ще настъпи следното: Това, което съществува от физическото тяло, ще бъде разтворено като готварска сол в топла вода.
Човешкият Манас (Духовното Себе) ще бъде развит до висока степен, така щото човекът винаги ще си казва думите на апостол Павла: "Не Аз, а Христос в мене върши всичко.
"Чрез това той ще разтвори своето физическо тяло и ще превърне облагороденото етерно тяло в една същност, която може да живее в астрализираната Земя. Така човекът ще премине да живее в одухотворената Земя като едно ново същество. Трябва да кажем, че този велик момент на преминаването в одухотворената Земя е изразен по един чудесен начин в Библията, където се казва, че всичко, което човекът изработва сега през Земната епоха във физическото тяло, е като семе, което ще израсте и даде плод, когато Земята ще бъде одухотворена. Ето какво е казано в първото послание на апостол Павла към Коринтяните, гл.15, ст.37: "А това, което посяваш, не е тялото, което ще изникне, а голо зърно било пшеничено или друго някое. Но Бог му дава тяло, каквото си ще, и на всяко семе собственото му тяло"; т.е.
към текста >>
Защото както при Преображението според християнското предание
Христос
се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей.
Илия и Мойсей, ако следваме християнското предание, се считат като лични представители на това, което вчера разглеждахме в двата огнени стълбове. Тези, които дават ученията на двата огнени стълбове, са според християнския езотеризъм Илия и Мойсей. Илия беше онзи, който донесе на човека посланието на единия стълб, на стълбата на Силата; Мойсей беше онзи, който донесе посланието на стълба на мъдростта. Мойсей значи Мъдрост или Истина, а Илия значи трудно е да се предаде на съвременния език това значение Илия значи сочищата сила, това, което дава направлението, импулса. Така ние виждаме тези двамата да се явяват в одухотворената Земя, а именно на онази степен на развитието, до която те ще са стигнали дотогава.
Защото както при Преображението според християнското предание Христос се яви между Мойсей и Илия, така и целият процес в края на Земното развитие се явява така, че Слънцето, духовното Слънце на Любовта, откровението на земната мисия на Любовта, се спира на Слънцето-Марс и на Луната-Меркурий чрез Илия и Мойсей.
Както вчера видяхме, двата стълба, които първо се явяват на посветения като символи на Силата и Мъдростта, а над тях Слънцето на Любовта, така днес ние можем да си представим сега Земното развитие отишло малко по-напред и единият стълб ни се явява вече живо и лично като Илия, а другият като Мойсей, а това, което е над тях, като същинският Христов Принцип. Сега ако отвърнем погледа си от Земята, от това, което е на нея, и я разгледаме във връзка с цялото небесно пространство, точно сега в момента, за който говорим ние сме стигнали до нещо много важно. Земята се е отделила от Слънцето, отделила се е и Луната от Земята. Казахме, че това трябваше да стане, за да даде правилната мярка на развитието. Но сега, когато човекът е изминал тези степени на развитието, след като той се е одухотворил, той е узрял да се съедини отново с онези отношения на силите, които съществуват на Слънцето.
към текста >>
90.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ето защо авторът на Откровението нарича онази Сила, онова Същество, което създава на хората условията да се одухотворят така, че да могат да се съединят със Слънцето, той с право нарича както ще видим това Същество
Христос
или Агне.
После то ще има случай за това втори път и трети път. Следователно това слизане към злото се извършва постепенно. За епохата, когато Земята ще е преминала в духовно състояние, за тази епоха ще имаме работа с две възможности. Когато Земята отново ще се е съединила със Слънцето, онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, ще бъдат узрели да се издигнат в онези сили на Земята, които ще се съединят със Слънцето; ще бъдат изключени онези, които ще са приели в себе си заложбите на злото. С тях ще бъде един вид така, че те ще отблъснат от себе си силите на Слънцето, ще отблъснат от себе си това, което би ги направило способни да се съединят със силите на Слънцето.
Ето защо авторът на Откровението нарича онази Сила, онова Същество, което създава на хората условията да се одухотворят така, че да могат да се съединят със Слънцето, той с право нарича както ще видим това Същество Христос или Агне.
Христос е наричан още Дух на Слънцето, който се съединява също със Земята и става Дух на Земята /при събитието на Голгота/. Този процес започва още в момента, когато стана събитието на Голгота. Но съществува също един Принцип, който е противник на Агнето, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на Агнето. И този Демон на Слънцето действува така, че определена част от човечеството ще бъде отблъсната от развитието, което води към Слънцето. Това са враждебните сили на Слънцето, които се противопоставят на Слънцето; това са същевременно онези сили, които имат заложбата, когато ще са изминали 666-те състояния на развитието, да бъдат напълно изхвърлени от нашето развитие; тогава те ще бъдат окончателно изхвърлени в бездната.
към текста >>
Христос
е наричан още Дух на Слънцето, който се съединява също със Земята и става Дух на Земята /при събитието на Голгота/.
Следователно това слизане към злото се извършва постепенно. За епохата, когато Земята ще е преминала в духовно състояние, за тази епоха ще имаме работа с две възможности. Когато Земята отново ще се е съединила със Слънцето, онези, които ще са приели в себе си Христовия Принцип, ще бъдат узрели да се издигнат в онези сили на Земята, които ще се съединят със Слънцето; ще бъдат изключени онези, които ще са приели в себе си заложбите на злото. С тях ще бъде един вид така, че те ще отблъснат от себе си силите на Слънцето, ще отблъснат от себе си това, което би ги направило способни да се съединят със силите на Слънцето. Ето защо авторът на Откровението нарича онази Сила, онова Същество, което създава на хората условията да се одухотворят така, че да могат да се съединят със Слънцето, той с право нарича както ще видим това Същество Христос или Агне.
Христос е наричан още Дух на Слънцето, който се съединява също със Земята и става Дух на Земята /при събитието на Голгота/.
Този процес започва още в момента, когато стана събитието на Голгота. Но съществува също един Принцип, който е противник на Агнето, съществува също един Демон на Слънцето, който действува в злите сили на хората, отблъсквайки силата на Агнето. И този Демон на Слънцето действува така, че определена част от човечеството ще бъде отблъсната от развитието, което води към Слънцето. Това са враждебните сили на Слънцето, които се противопоставят на Слънцето; това са същевременно онези сили, които имат заложбата, когато ще са изминали 666-те състояния на развитието, да бъдат напълно изхвърлени от нашето развитие; тогава те ще бъдат окончателно изхвърлени в бездната. Така щото можем да кажем: в онова време, когато Земята ще бъде съединена със Слънцето, ще бъде изхвърлено не само това, което е символизирало чрез звяра със 7-те глави и 10-те рога, но също и това, което е надарено със сили противопоставящи се на слънцето.
към текста >>
Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на
Исус
а Христа, което му даде бог, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан".
За Сорадт, демона на Слънцето е бил използуван знакът: една дебела черта пречупена към себе си и отпред с два извити върха. /виж рис. № 10/. А сега трябва правилно да разберем автора на Откровението. Той още в началото казва една знаменателна дума, която обаче е била погрешно приведена.
Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на Исуса Христа, което му даде бог, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан".
"Постави го в знаци! " Следователно трябва да ни бъде ясно, че най-важното, същинското съдържание на мистериите е предадено в знаци, в символи. Това, което числото 666 изразява, е предадено в знаци. Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст.
към текста >>
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се
Христос
, с Агнето.
Накрая човечеството ще се раздели на такива същества, които практикуват бялата магия, и на такива, които практикуват черната магия. Така в тайната на числото 666 или на Сорадт е скрита тайната на черната магия; а изкусителят към черната магия, към онова ужасно престъпление в развитието на земята, с което не може да се сравни никое престъпление, е изобразен в откровението чрез образа на звяра с двата рога. И така в нашия хоризонт на бъдещето, в далечното бъдеще се явява разделянето на човечеството: христовите избрани, които накрая ще бъдат белите маги, и противниците, дивите магьосници, привържениците на черната магия, които не могат да се откъснат от материята и които откровението описва като такива, които блудствуват с материята. Ето защо цялото това практикуване на черната магия, всичко, което се ражда като брак между човека и втвърдената материя, пред ясновиждащите очи на автора на Откровението се явява като великият Вавилон, като онова общество, което обединява всички онези, които се занимават с черна магия; то му се явява в ужасен брак или по-скоро в дивия брак между човека и падналата материя. И така ние виждаме, как в едно далечно бъдеще две сили ще стоят една срещу друга: От една страна онези, които са обитатели на великия Вавилон, а от друга страна онези, които са се издигнали над материята, които като човеци са се съединили с това, което е описано като принцип на Агнето.
Ние виждаме, как от една страна се отделя най-тъмното и черното във Вавилон, ръководено от противните сили на Слънцето, звяра с двата рога, и виждаме от друга страна човечеството, което се развило от избраните, които са се съединили с явяващия им се Христос, с Агнето.
От една страна сватбата на Агнето, а от друга страна сватбата на Вавилон, на потъващия Вавилон! И ние виждаме Вавилон да потъва в бездната и да възлизат избраните, за да работят с бялата магия, със силите на бялата магия, които са се съединили с Агнето. И понеже те не само познават духовните сили, но същевременно разбират да боравят магически с тези сили, те могат да подготвят онова, което имат в Земята, за следва щото планетарно въплъщение, за Юпитер. Те чертаят, така да се каже, великия план, който бъдещият Юпитер трябва да има. Ние виждаме, как от силата на белите маги се издигат подготвителните форми, които трябва да преминат и живеят в следващото въплъщение на нашата Земя Юпитер, като негови форми: ние виждаме да се издига от силата на бялата магия новият Йерусалим!
към текста >>
91.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако тогава този Христов Принцип би бил задушен още в зародиш, ако
Христос
би бил победен от дявола, тогава без съмнение би било възможно Земята в нейното цяло да падне под властта на този принцип на Сорадт.
Но вие ще намерите за достатъчно отвратително, когато ви се казва, че начинаещият в черната магия е заставен да реже и боде в живо месо; не така, както вивисекторът реже това е също нещо представляващо достатъчно зло но самата вивисекция (режете в живо същество при опити на учените) се преодолява в самите хора практикуващи вивисекцията, когато минавайки през Кама-Лока те сами изпитват болките причинени на техните жертви и затова в бъдеще се отказват от вивисекцията. Но които реже систематично в живо същество и от това изпитва удоволствие, той тръгва по наклонената плоскост на черната магия и чрез това за него се дава възможност да идва все по-близо и по-близо до звяра с двата рога. Това същество, което описахме като звяр с два рога, ние трябва да си го представим така, че като съблазняващо съществото е от съвършено друго естество в сравнение с човека. То произхожда от други епохи на света, приело е в себе си наклонностите на другите епохи на света и ще изпитва дълбоко задоволство, когато се натъкне на същества, каквито ще бъдат тези зли човешки същества, които вътрешно са се опълчили против приемането на това, което може да се излее като добро на Земята. Това същество не е могло да има нищо от Земята; то е видяло, как е дошло развитието на земята, но си е казало: "Аз не съм така напреднало със земята, за да мога да имам нещо от земното съществуване." Това същество би могло да има нещо от Земята само чрез това, когато в даден момент би могло да добие власт: а именно тогава, когато на земята е слязъл Христовия Принцип.
Ако тогава този Христов Принцип би бил задушен още в зародиш, ако Христос би бил победен от дявола, тогава без съмнение би било възможно Земята в нейното цяло да падне под властта на този принцип на Сорадт.
Но това не се случи и така това същество трябваше да се задоволи с отпадъците, които не са проявили склонност към Христовия Принцип, с онези хора, които са останали оковани за Земята; те ще образуват в бъдеще неговите пълчища. Но за да разберем още по-точно тези негови последователи, ние трябва да се запознаем с две понятия, които в известно отношение могат да бъдат за вас ключове за разбирането на определени глави от Откровението. Ние трябва да се запознаем с понятията "първа смърт" и "втора смърт". Що е първа смърт и що е втората смърт на човека или човечеството?
към текста >>
И имаме другия вид хора, които не са дошли до Христовия Принцип, не са приели в себе си Христовия Принцип; които вследствие на това не са били в състояние да изменят нещо в етерното тяло, защото не са могли да намерят помощника,
Христос
.
Това той ще дължи на живото съществуване на Христовия Принцип на Земята. Ако този Принцип не би се съединил като едно живо Същество със Земята, ако той не би дошъл в аурата на Земята, тогава това, което е изработено в астралното тяло, не би могло да се отпечата и в етерното. Следователно ние виждаме, че този, който се затваря, като се отвръща от Христовия Принцип, той си отнема възможността да работи в своето етерно тяло, както това е необходимо още през време на Земното развитие. Така ние ще можем да охарактеризираме и по друг начин двата вида хора, които стоят пред нас в края на Земното развитие. Ние ще имаме такива хора, които са приели в себе си Христовия Принцип, които чрез това са преобразили своето астрално тяло и са получили от Христа помощ, за да преобразят и етерното тяло.
И имаме другия вид хора, които не са дошли до Христовия Принцип, не са приели в себе си Христовия Принцип; които вследствие на това не са били в състояние да изменят нещо в етерното тяло, защото не са могли да намерят помощника, Христос.
Сега нека хвърлим поглед върху това бъдеще на човечеството Земята ще се одухотвори, т.е. човекът ще трябва да изгуби напълно нещо, което сега в своето физическо съществуване той счита като нещо принадлежащо му. Можем да си съставим един образ за това, което тук с човека, когато разгледаме обикновеното развитие в живота на човека след смъртта. След смъртта човек изгубва своето физическо тяло. На това физическо тяло трябва да бъде приписан фактът, че човекът има желания и склонности, които са свързани с обикновения живот.
към текста >>
Христос
става все повече и повече Дух на Земята и този, който е истински християнин, разбира думите: "Който яде хляба ми, той тъпче с краката си.", той гледа на Земята като на тяло Христово.
Ако тогава някой би наблюдавал Земята от далече, то в момента, когато от раните на Спасителя изтича кръвта, той би видял, че цялата астрална аура на Земята се променя коренно. Тогава Земята бива проникната от Силата на Христа. Благодарение на това събитие Земята ще може отново да се съедини със Слънцето в бъдеще. Тази Сила ще расте. Това е Силата, която ще предпази нашето етерно тяло от втората смърт.
Христос става все повече и повече Дух на Земята и този, който е истински християнин, разбира думите: "Който яде хляба ми, той тъпче с краката си.", той гледа на Земята като на тяло Христово.
Земята като планетарно тяло е тяло на Христа, несъмнено в своето начало. Христос тепърва става Дух на Земята; той ще се съедини напълно със Земята. И когато по-късно Земята ще се съедини със Слънцето, великият Дух на Земята Христос ще бъде отново Дух на Слънцето. Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло.
към текста >>
Христос
тепърва става Дух на Земята; той ще се съедини напълно със Земята.
Благодарение на това събитие Земята ще може отново да се съедини със Слънцето в бъдеще. Тази Сила ще расте. Това е Силата, която ще предпази нашето етерно тяло от втората смърт. Христос става все повече и повече Дух на Земята и този, който е истински християнин, разбира думите: "Който яде хляба ми, той тъпче с краката си.", той гледа на Земята като на тяло Христово. Земята като планетарно тяло е тяло на Христа, несъмнено в своето начало.
Христос тепърва става Дух на Земята; той ще се съедини напълно със Земята.
И когато по-късно Земята ще се съедини със Слънцето, великият Дух на Земята Христос ще бъде отново Дух на Слънцето. Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира.
към текста >>
И когато по-късно Земята ще се съедини със Слънцето, великият Дух на Земята
Христос
ще бъде отново Дух на Слънцето.
Тази Сила ще расте. Това е Силата, която ще предпази нашето етерно тяло от втората смърт. Христос става все повече и повече Дух на Земята и този, който е истински християнин, разбира думите: "Който яде хляба ми, той тъпче с краката си.", той гледа на Земята като на тяло Христово. Земята като планетарно тяло е тяло на Христа, несъмнено в своето начало. Христос тепърва става Дух на Земята; той ще се съедини напълно със Земята.
И когато по-късно Земята ще се съедини със Слънцето, великият Дух на Земята Христос ще бъде отново Дух на Слънцето.
Тялото на Земята ще бъде тяло на Христа. И хората ще трябва да обработват това тяло. Те са започнали тази работа, когато са слезли на Земята; те обработвали тази земя със своите сили. Във всички предания може да се намери нещо, на което малко се обръща внимание, понеже то малко се разбира. Така например в персийското предание се казва, че от онова време, когато хората са изгубили ясновидсткото съзнание, те са станали същества, които пробождали Земята.
към текста >>
И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението
Христос
е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще.
Каква задача е имало Откровението? Неговата задача е била да бъде едно указание за онзи, който е посвещавал учениците. Тогава е било така, че човекът, който е бил подлаган на посвещение, е бил извеждан вън от неговото физическо тяло и оставал мъртъв. И когато е бил излъчван, посветителят е правил той да вижда намирайки се в своето етерно тяло, да вижда по този начин това, което по-късно благодарение на идването на Христовия Импулс сред човечеството можеше да бъде виждано от човека когато той се намираше в своето физическо тяло, без да бъде излъчван. Така древните посветители са били пророци, които можеха да сочат към Христа.
И те са сторили това, могли са да го сторят, защото в Откровението Христос е бил показан като нещо, което ще се яви в бъдеще.
Събитието на Голгота не беше още станало, това събитието, при което един човек намирайки се в своето физическо тяло да изживее цялата драма на посвещението на открито пред историята. Следователно, къде се намираше възможността за разбирането на това събитие на Голгота? На определена степен на посвещението посветените са го разбирали, обаче в състояние намирайки се вън от тяхното тяло, в излъчено състояние. В едно друго съзнание се извърши това, което стана на Голгота. Би могло да има хиляди хора и събитието на Голгота би могло да мине незабелязано покрай тях.
към текста >>
Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява
Христос
." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново.
Какво би било то за тях? Смъртта на един обикновен осъден! Възможността за разбиране на това, което стана на Голгота, се намираше само там, където се познаваше съдържанието на мистериите. Посветителите можаха да кажат: "Онзи, който ние ви показахме през време на трите и половина дни, когато пророците възвестиха, него можете да разберете, когато за целта вземете средствата от мистериите. " Авторът на Откровението е приел в себе си чрез собствена опитност, чрез собствено виждане това, което се е предавало устно в мистериите.
Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново.
Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана. Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде.
към текста >>
Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато
Христос
отново дойде.
Той си е казал: "Когато се проникна с това, което и посветените са могли да изпитват в мистериите, тогава ми се явява Христос." Така Откровението не е било нещо ново за човечеството; но неговото приложение към единственото събитие на Голгота, това беше нещо ново. Това беше същественото, че за онези, които имаха уши да слушат, съществуваше една възможност да стигнат постепенно до действителното разбиране на Събитието на Голгота с помощта на това, което се намира в Откровението на Йоана. Това е било намерението и на автора на Откровението. Той имаше Откровението от древните мистерии, то беше една древна свещена книга на човечеството и бе подарено външно на това човечество чрез ученика, когото Господ любеше и на когото завеща да възвести. Неговия истински образ.
Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде.
Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат. Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота. Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота. В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи?
към текста >>
В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението
Исус
Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко.
Неговия истински образ. Той трябва да остане (ученикът Йоан) докато Христос отново дойде. Така щото, онези, които са надарени с по-озарено съзнание, да могат да го разберат. Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота. Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота.
В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко.
Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време. Но истинският смисъл е: "Трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове". Тук в редица разглеждания ние казахме нещо относно този прастар документ на човешкия род, нещо относно това, което Христос е предал като тайни на човечеството чрез ученика, когото той любеше.
към текста >>
Тук в редица разглеждания ние казахме нещо относно този прастар документ на човешкия род, нещо относно това, което
Христос
е предал като тайни на човечеството чрез ученика, когото той любеше.
В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много. Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време. Но истинският смисъл е: "Трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове".
Тук в редица разглеждания ние казахме нещо относно този прастар документ на човешкия род, нещо относно това, което Христос е предал като тайни на човечеството чрез ученика, когото той любеше.
Може би чрез това вие се научихте да предчувствувате, че това Откровение е една дълбока книга, изпълнена с Мъдрост, и може би през време на тези разглеждания сте изпитали страх по отношение на това, че някои неща в него са трудно разбираеми. Сега накрая на тези разглеждания бих искал да кажа следното: Всичко, което можах да ви кажа, отговаря точно на намеренията на автора на Откровението и то винаги е било така предавано в школите, които са запазили намеренията на този автор на Откровението. Но това не е всичко, то далече не е всичко, което би могло да се каже, и човек може да навлезе много по-дълбоко в истините, в основите на Откровението. И ако ние бихме проникнали във всичките му дълбочини, тогава това, което можах да ви кажа досега, би ви изглеждало като нещо, което може да бъде охарактеризирано като едно елементарно, повърхностно описание. Но не може иначе, първо трябва да дадем едно повърхностно описание.
към текста >>
92.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Христос
, около 747 г.
Трета следатлантска култура, чиято връхна точка от една страна имаме в чудната халдейска небесна наука, в халдейската звездна мъдрост, астрономията, а от друга страна и в египетската култура. След това идва една Четвърта епоха, която се роди в южна Европа, епохата на гръцко-латинската култура, чието зазоряване виждаме в песните на Омир, която ни показва това, което можа да намери израз в гръцките културни произведения, в поетичното изкуство и трагедиите на Есхил и Софокъл. Към тази култура принадлежат и римляните. Това е епоха, започваща приблизително към 8. век пр.
Христос, около 747 г.
пр. Хр. и продължила до 14.-15.век сл. Хр (1413 г.). След нея идва ред на Петата епоха, в която се намираме и ние, ще я последват Шестата и Седмата епоха. В тази Седма епоха древната индийска култура ще се появи в нова форма.
към текста >>
Самото това детенце
Исус
е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
Ние споменахме закона за повторението в различните епохи; ако обаче го проследим в духовната област, то ще ни се стори още по-многозначително. Всички ние познаваме една забележителна картина, която поне веднъж сме виждали в живота си, онази знаменита картина на Рафаел, която по стечение на ред обстоятелства се намира именно тук, в средна Германия: имам предвид Сикстинската Мадона. От тази картина, която може да бъде видяна в безброй репродукции, ни облъхва една неземна чистота: съзираме я в лицето на майката, в свободното разположение на фигурите, в дълбокия поглед на детските очи. А когато после се вгледаме в облакоподобните очертания, всред които личат безброй ангелски лица, ние се изпълваме с едно по-дълбоко чувство, с едно чувство, което ни позволява да разберем още по-добре цялата картина. И ако мога да се осмеля, аз бих добавил: Ако някой гледа внимателно и сериозно това дете, обгърнато от майчините ръце, а зад него облакоподобните форми, всред които се очертават безброй ангелски лица, тогава той има усещането: Това дете не е родено по естествен път, то е едно от тези, които се носят там всред облаците.
Самото това детенце Исус е като разновидност на една от облакоподобните форми, само че малко по-сгъстена, сякаш един такъв небесен ангел е прелетял от облаците и се е разположил в ръцете на Мадоната.
Едно истинско усещане на нещата би ни говорило тъкмо по този начин. И ако усилим това усещане в себе си, тогава нашият поглед се разширява, освобождава се от някои ограничени схващания относно природните връзки на съществуванието. Тъкмо една такава картина може да разшири тесния поглед до там, че да разберем: Онова, което става според днешните закони, би могло да има и съвсем друго обяснение. Ние ще видим, че някога е съществувало съвсем друг вид зачатие, различно от половото. Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и духовните сили.
към текста >>
Този образ на Изис, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето
Исус
, ни открива една дълбока тайна.
Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и духовните сили. Ето какво се съдържа в тази картина. Ако се пренесем от Мадоната в Египетската епоха, ние ще се натъкнем на нещо напълно сходно, на един друг, но също толкова възвишен образ. Египтянинът имаше своята Изис, с която той свързваше думите: Аз съм, това което бе, което е, и което ще бъде. Никой смъртен не е повдигнал моето було.
Този образ на Изис, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона. В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура.
към текста >>
93.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на
Христос
Исус
на Земята.
През Втората културна епоха, Древно-персийската, човекът тръгна надолу, в своето развитие. През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят.
И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята.
Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно. Днес ние проследихме развитието на следатлантските култури до тяхната най-дълбока точка; видяхме, как духовният импулс дойде чрез Христос, именно в най-дълбоката точка. Сега човекът отново трябва да се издигне нагоре, да се одухотвори, да се проникне от Христовия принцип.
към текста >>
Божествено-духовният
Христос
трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
През Третата следатлантска епоха, Египетската, това продължи с още по-голяма сила. През Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-латинската, човекът изцяло се потопи във физическият свят, в материята. Там той попадна на един вид кръстопът: той или можеше да слиза все по-дълбоко и по-дълбоко, или в най-долната точка да съумее отново да се издигне нагоре и да се завърне в духовния свят. Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята.
Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло.
Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно. Днес ние проследихме развитието на следатлантските култури до тяхната най-дълбока точка; видяхме, как духовният импулс дойде чрез Христос, именно в най-дълбоката точка. Сега човекът отново трябва да се издигне нагоре, да се одухотвори, да се проникне от Христовия принцип. И ние ще видим, как примерно, египетската култура отново се проявява в нашата съвременна епоха, обаче проникната вече от Христовия принцип.
към текста >>
Днес ние проследихме развитието на следатлантските култури до тяхната най-дълбока точка; видяхме, как духовният импулс дойде чрез
Христос
, именно в най-дълбоката точка.
Обаче за тази цел физическият свят трябваше да получи един духовен импулс, един могъщ тласък към завръщането на човека в духовния свят. И този могъщ тласък трябваше да бъде даден чрез идването на Христос Исус на Земята. Божествено-духовният Христос трябваше да слезе при хората в едно физическо тяло. Сега, когато човекът изцяло беше потопен във физическия свят, Богът сам трябваше да слезе при него, за да намери той отново пътя към духовния свят. По-рано това не беше възможно.
Днес ние проследихме развитието на следатлантските култури до тяхната най-дълбока точка; видяхме, как духовният импулс дойде чрез Христос, именно в най-дълбоката точка.
Сега човекът отново трябва да се издигне нагоре, да се одухотвори, да се проникне от Христовия принцип. И ние ще видим, как примерно, египетската култура отново се проявява в нашата съвременна епоха, обаче проникната вече от Христовия принцип.
към текста >>
94.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди
Христос
и най-вече онова Същество, което познаваме като
Христос
.
Ако не би се случило нищо друго, освен все по-дълбокото потъване на човека във физическия свят, съзнанието между смъртта и новото раждане би ставало все по-тъмно. Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта.
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос.
В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос. Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си. Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята.
към текста >>
В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на
Христос
; те бяха предвестници, които оповестиха идването на
Христос
.
Накрая хората биха изгубили напълно връзката с духовния свят. Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос.
В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си. Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни.
към текста >>
Сега нека да опишем образа на
Христос
и неговата поява на Земята.
Някому, който е засегнат дори слабо от някаква форма на материализъм, може да се стори странно това, което сега ще кажа, обаче то отговаря на истината. Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос.
Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята.
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си. Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред.
към текста >>
Да си представим един човек, който никога не е чувал за
Христос
, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на
Христос
, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Ако сега в развитието на човечеството не би настъпило нищо друго, тогава човечеството би изпаднало в духовна смърт. Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос. Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята.
Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт.
към текста >>
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до
Христос
, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
Обаче има една възможност за проясняване на съзнанието между смъртта и новото раждане и това проясняване може да бъде постигнато или чрез самото посвещение, или днес в една по-низша степен чрез това, че още в този живот човекът взема участие в духовния свят, че той вече има такива изживявания, които не умират с неговите тела, а остават свързани с неговата вечна същност дори и след смъртта. Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос. Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си.
Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята. Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт. Обаче ние не бива да смятаме, че другите велики предводители на човечеството са без значение.
към текста >>
Онова, което човекът взема със себе си като представи за
Христос
, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако
Христос
не би се явил на Земята.
Грижата за това имаха Мистериите; на тази цел беше посветено цялото духовно развитие; за това се грижеха великите посветени преди Христос и най-вече онова Същество, което познаваме като Христос. В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос. Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си. Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание.
Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята.
Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни. Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт. Обаче ние не бива да смятаме, че другите велики предводители на човечеството са без значение. Не става дума за това да се отделя изключително място на християнството.
към текста >>
Защото ако
Христос
не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни.
В известен смисъл всички други посветени бяха предшественици на Христос; те бяха предвестници, които оповестиха идването на Христос. Сега нека да опишем образа на Христос и неговата поява на Земята. Да си представим един човек, който никога не е чувал за Христос, който никога не е приемал в себе си тайните на Йоановото Евангелие, който никога не би могъл да каже: Аз искам да подражавам на Христос, който живее и действува, искам да приема неговите принципи в душата си. Следователно, да си представим, че един такъв човек никога не се е приближавал до Христос, че не би могъл да отнесе в духовния свят онова съкровище, което днешният човек трябва да вземе със себе си, ако иска да избегне затъмнението на своето съзнание. Онова, което човекът взема със себе си като представи за Христос, е една сила, която прояснява съзнанието му след смъртта, която избавя човека от съдбата, която хората биха имали, ако Христос не би се явил на Земята.
Защото ако Христос не би се явил на Земята, човешкото същество би се запазило наистина, обаче неговото съзнание след смъртта не би могло да се проясни.
Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт. Обаче ние не бива да смятаме, че другите велики предводители на човечеството са без значение. Не става дума за това да се отделя изключително място на християнството. Това би представлявало едно голямо провинение спрямо истинското християнство, защото онзи, който познава фактите, е наясно, че древните Мистерии подготвяха човечеството за идващото християнство.
към текста >>
И в такива думи, каквито е казал Августин, се съдържа дълбока истина: „Това, което днес наричаме християнска религия, отдавна е съществувало и при древните, не е липсвало дори и в началото на човешкия род, докато
Христос
се яви в плът, след което истинската религия, която е съществувала и по-рано, прие името християнска”.
Ето в какво се състои истинското значение на Христовото идване: в самото ядро на човешкото същество беше вложено нещо, което ще се развива занапред. Ако човекът се отъждествява със собствената си личност, тъкмо Събитието от Голгота е това, което го предпазва от духовна смърт. Обаче ние не бива да смятаме, че другите велики предводители на човечеството са без значение. Не става дума за това да се отделя изключително място на християнството. Това би представлявало едно голямо провинение спрямо истинското християнство, защото онзи, който познава фактите, е наясно, че древните Мистерии подготвяха човечеството за идващото християнство.
И в такива думи, каквито е казал Августин, се съдържа дълбока истина: „Това, което днес наричаме християнска религия, отдавна е съществувало и при древните, не е липсвало дори и в началото на човешкия род, докато Христос се яви в плът, след което истинската религия, която е съществувала и по-рано, прие името християнска”.
Важното е не това, че тя се нарича така, а че правилно разбираме значението на Христовия Импулс. И както Христос беше Същество, което се яви на Земята в най-ниската точка на развитието, така и при Буда, Хермес и другите велики посветени положението беше такова, че те напълно имаха пророческото съзнание, че Христос живееше в тях и че един ден Той ще дойде на Земята. Ние можем да се убедим в това, когато например изучаваме образа на Буда, за да изясним кой всъщност беше той. Кой всъщност беше Буда? Тук трябва да засегнем нещо, което може да бъде казано само между ученици на Духовната наука.
към текста >>
И както
Христос
беше Същество, което се яви на Земята в най-ниската точка на развитието, така и при Буда, Хермес и другите велики посветени положението беше такова, че те напълно имаха пророческото съзнание, че
Христос
живееше в тях и че един ден Той ще дойде на Земята.
Обаче ние не бива да смятаме, че другите велики предводители на човечеството са без значение. Не става дума за това да се отделя изключително място на християнството. Това би представлявало едно голямо провинение спрямо истинското християнство, защото онзи, който познава фактите, е наясно, че древните Мистерии подготвяха човечеството за идващото християнство. И в такива думи, каквито е казал Августин, се съдържа дълбока истина: „Това, което днес наричаме християнска религия, отдавна е съществувало и при древните, не е липсвало дори и в началото на човешкия род, докато Христос се яви в плът, след което истинската религия, която е съществувала и по-рано, прие името християнска”. Важното е не това, че тя се нарича така, а че правилно разбираме значението на Христовия Импулс.
И както Христос беше Същество, което се яви на Земята в най-ниската точка на развитието, така и при Буда, Хермес и другите велики посветени положението беше такова, че те напълно имаха пророческото съзнание, че Христос живееше в тях и че един ден Той ще дойде на Земята.
Ние можем да се убедим в това, когато например изучаваме образа на Буда, за да изясним кой всъщност беше той. Кой всъщност беше Буда? Тук трябва да засегнем нещо, което може да бъде казано само между ученици на Духовната наука. Хората, както и теософите, обикновено си представят прераждането твърде опростено. Ние обаче съвсем не бива да си представяме, че една душа, която днес е въплътена в нейните три тела, просто е била въплътена и в една предишна инкарнация, която на свой ред е била предшествана от още по-ранна инкарнация, и то по една и съща схема.
към текста >>
Христос
притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
И Той дойде! Но Той отново дойде, като държеше сметка за историческите необходимости, лежащи в основата на мировото развитие. Той не можеше да се въплъти направо в едно физическо тяло. Но все пак възможно беше - в един вид „подсъзнание” - Той да се въплъти в Буда. Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване. Това беше Исус от Назарет. Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество. Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва! Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество!
към текста >>
И така, въплъщението на
Христос
можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване.
Но Той отново дойде, като държеше сметка за историческите необходимости, лежащи в основата на мировото развитие. Той не можеше да се въплъти направо в едно физическо тяло. Но все пак възможно беше - в един вид „подсъзнание” - Той да се въплъти в Буда. Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване.
Това беше Исус от Назарет. Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество. Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва! Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество! Да, това са красиви думи, и жертвата наистина не би била велика, ако я разбираме в този абстрактен смисъл, но нека всеки, който иска да принесе жертва, действително да се опита да го стори!
към текста >>
Това беше
Исус
от Назарет.
Той не можеше да се въплъти направо в едно физическо тяло. Но все пак възможно беше - в един вид „подсъзнание” - Той да се въплъти в Буда. Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване.
Това беше Исус от Назарет.
Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество. Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва! Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество! Да, това са красиви думи, и жертвата наистина не би била велика, ако я разбираме в този абстрактен смисъл, но нека всеки, който иска да принесе жертва, действително да се опита да го стори! На човека са необходими неимоверно много сили, за да пречисти своите тела така, че да ги напусне, а те да останат жизнеспособни.
към текста >>
Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може
Исус
да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва!
Обаче за да „ходи по Земята”, това можеше да стане ако бяха налице съответно подготвените физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Христос притежаваше най-голямата сила за действие, обаче Той можеше да се въплъти само ако Го очакваха съвършено пречистените от друго Същество физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И така, въплъщението на Христос можа да се осъществи едва с появата на едно Същество, което беше постигнало тази висша степен на пречистване. Това беше Исус от Назарет. Той беше стигнал толкова напред в своето развитие, че беше в състояние, пречиствайки своето физическо, етерно и астрално тяло, да напусне тези тела в своята 30-годишна възраст, обаче по такъв начин, че те да останат жизнеспособни и използваеми от едно още по-висше Същество.
Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва!
Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество! Да, това са красиви думи, и жертвата наистина не би била велика, ако я разбираме в този абстрактен смисъл, но нека всеки, който иска да принесе жертва, действително да се опита да го стори! На човека са необходими неимоверно много сили, за да пречисти своите тела така, че да ги напусне, а те да останат жизнеспособни. А за да натрупаш тези сили, необходими са жертви. Този Исус от Назарет трябваше да е една изключително висша индивидуалност, за да направи това.
към текста >>
Този
Исус
от Назарет трябваше да е една изключително висша индивидуалност, за да направи това.
Много често, когато обяснявах, че беше необходима висока степен на развитие, за да може Исус да пожертва своите тела, хората правеха едно твърде странно възражение: Но това не е никаква жертва! Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество! Да, това са красиви думи, и жертвата наистина не би била велика, ако я разбираме в този абстрактен смисъл, но нека всеки, който иска да принесе жертва, действително да се опита да го стори! На човека са необходими неимоверно много сили, за да пречисти своите тела така, че да ги напусне, а те да останат жизнеспособни. А за да натрупаш тези сили, необходими са жертви.
Този Исус от Назарет трябваше да е една изключително висша индивидуалност, за да направи това.
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус. Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно. Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души. Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
Евангелието на Йоан ясно показва къде
Исус
напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на
Исус
.
Нима може да се говори за някаква велика „жертва”, когато човек напуска своите тела заради едно по-висше Същество! Да, това са красиви думи, и жертвата наистина не би била велика, ако я разбираме в този абстрактен смисъл, но нека всеки, който иска да принесе жертва, действително да се опита да го стори! На човека са необходими неимоверно много сили, за да пречисти своите тела така, че да ги напусне, а те да останат жизнеспособни. А за да натрупаш тези сили, необходими са жертви. Този Исус от Назарет трябваше да е една изключително висша индивидуалност, за да направи това.
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус.
Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно. Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души. Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет. Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато Христос навлезе в Исус, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно.
към текста >>
Тогава в телесния организъм на
Исус
настъпи нещо изключително важно.
На човека са необходими неимоверно много сили, за да пречисти своите тела така, че да ги напусне, а те да останат жизнеспособни. А за да натрупаш тези сили, необходими са жертви. Този Исус от Назарет трябваше да е една изключително висша индивидуалност, за да направи това. Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус. Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан.
Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно.
Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души. Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет. Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато Христос навлезе в Исус, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно. В хода на общочовешката еволюция постепенно органите се развиваха все повече и повече. Ние посочихме, че когато в своето развитие органите бяха стигнали до хълбочната област, в човека се появиха определени структури и функции.
към текста >>
Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на
Исус
от Назарет.
Този Исус от Назарет трябваше да е една изключително висша индивидуалност, за да направи това. Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус. Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно. Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души.
Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет.
Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато Христос навлезе в Исус, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно. В хода на общочовешката еволюция постепенно органите се развиваха все повече и повече. Ние посочихме, че когато в своето развитие органите бяха стигнали до хълбочната област, в човека се появиха определени структури и функции. Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята костна система. Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта!
към текста >>
Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато
Христос
навлезе в
Исус
, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно.
Евангелието на Йоан ясно показва къде Исус напусна своето физическо тяло, своето етерно тяло и своето астрално тяло, за да премине в духовния свят, и кога Христовото Същество навлезе в троичния телесен организъм на Исус. Това стана при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Тогава в телесния организъм на Исус настъпи нещо изключително важно. Това, което казвам сега, отново ще прозвучи ужасно за материалистично настроените души. Нещо изключително важно се случи дори във физическото тяло на Исус от Назарет.
Ако искаме да разберем това, което стана в момента на Кръщението, когато Христос навлезе в Исус, ние ясно трябва да си представим нещо, което макар и да изглежда странно, е напълно вярно.
В хода на общочовешката еволюция постепенно органите се развиваха все повече и повече. Ние посочихме, че когато в своето развитие органите бяха стигнали до хълбочната област, в човека се появиха определени структури и функции. Развивайки все повече и повече своята самостоятелност, човекът все повече и повече втвърдяваше своята костна система. Колкото по-самостоятелен ставаше човекът, толкова повече се втвърдяваше неговата костна система, но толкова повече нарастваше и силата на смъртта! Ето на кое сега трябва да обърнем внимание, ако искаме правилно да разберем следващото изложение.
към текста >>
Кръщението в реката Йордан и
Христос
навлезе в телата на
Исус
от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора.
Това се обяснява с факта, че нещо в човешкото тяло трябва да бъде изгорено, включително до костите. Огънят има власт дори върху субстанцията на човешките кости. Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости. Тази власт все още е извън възможностите на човека. В мига, когато стана
Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора.
Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни. Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите. Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан.
към текста >>
Заедно с Христовото Същество, в
Исус
от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите.
Човекът няма никаква власт, поне никаква съзнателна власт върху своите кости. Тази власт все още е извън възможностите на човека. В мига, когато стана Кръщението в реката Йордан и Христос навлезе в телата на Исус от Назарет, костната система на това Същество стана нещо съвсем различно от костната система на другите хора. Тук ние сме изправени пред един случай, какъвто никога не е бил наблюдаван нито в миналото, нито до наши дни.
Заедно с Христовото Същество, в Исус от Назарет навлезе нещо, което имаше власт върху силите, които изгарят костите.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
към текста >>
С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез
Христос
в костната система на
Исус
от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
Днес човекът все още не притежава тази власт да изгражда костите според своята воля. Обаче сега тази сила се разпростря чак до вътрешността на костите. Съзнателната сила на Христовото Същество проникна чак до костите; този факт е свързан с дълбокия смисъл на Кръщението, извършено от Йоан. По този начин в Земята беше посадено нещо, което можем да наречем „надмощие над смъртта”, защото смъртта се появи в света едва с възникването на костите. Ето защо поради факта, че властта над костите навлезе в човешкото тяло, в света се възцари и победата на смъртта.
С тези думи се оповестява една много дълбока тайна, а именно че чрез Христос в костната система на Исус от Назарет проникна нещо във висша степен свещено.
Ето защо тази костна система не биваше да бъде докосвана! Ето защо трябваше да се изпълнят и пророческите думи от Стария Завет: И нито една Негова кост да не строшите! Защото така в Божиите сили биха се промъкнали човешки сили. Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция. И в същото време ние стигаме до едно многозначително понятие на езотеричното християнство, което може да ни покаже как това християнство е проникнато с най-висшите истини.
към текста >>
Тогава, заедно със Слънцето, от Земята се отдели и
Христос
.
Тук ние сме изправени пред една от най-дълбоките Мистерии на общочовешката еволюция. И в същото време ние стигаме до едно многозначително понятие на езотеричното християнство, което може да ни покаже как това християнство е проникнато с най-висшите истини. Ние отново трябва да се обърнем към това, което се разигра по времето на Кръщението. Поради факта, че Христовото Същество завладя трите тела, със Земята се свърза едно Същество, чието обиталище по-рано се намираше на Слънцето. По-рано това Същество беше свързано със Земята до момента, когато Слънцето се отдели от Земята.
Тогава, заедно със Слънцето, от Земята се отдели и Христос.
И Той можеше да упражнява своята власт върху нея само външно. В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на думата, се съедини със Земята. По-рано Той действуваше отвън, осеняваше пророците и действуваше в Мистериите. Сега Той се въплъти в едно човешко тяло на самата Земя. И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително.
към текста >>
Христос
беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително. В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове. В Земята беше вложена една нова сила. Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето.
Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога.
Ето в какво се състои истинското значение на този процес. И това трябваше да бъде казано предварително, за да разберем каква изключителна сила навлезе в Земята с Христос. Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с Христос, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято помощ неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни. И когато не забравяме всичко това, ние можем също да разберем, че наистина съществува една еволюция през времето между смъртта и новото раждане. Обаче нека сега да се запитаме защо всъщност се случи всичко това?
към текста >>
И това трябваше да бъде казано предварително, за да разберем каква изключителна сила навлезе в Земята с
Христос
.
В този момент то се оцвети в други цветове. В Земята беше вложена една нова сила. Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето. Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога. Ето в какво се състои истинското значение на този процес.
И това трябваше да бъде казано предварително, за да разберем каква изключителна сила навлезе в Земята с Христос.
Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с Христос, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято помощ неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни. И когато не забравяме всичко това, ние можем също да разберем, че наистина съществува една еволюция през времето между смъртта и новото раждане. Обаче нека сега да се запитаме защо всъщност се случи всичко това? Първоначално човекът живееше в лоното на Бога. После той слезе долу във физическия свят.
към текста >>
Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с
Христос
, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято помощ неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни.
В Земята беше вложена една нова сила. Това, което по-рано действуваше отвън, сега отново се свърза със Земята и занапред силата на привличане между Слънцето и Земята ще стане толкова мощна, че Слънцето и Земята отново ще се съединят, а човекът ще се съедини с Духовете на Слънцето. Христос беше този, който даде възможността Земята да може отново да се съедини със Слънцето и тогава да бъде в лоното на Бога. Ето в какво се състои истинското значение на този процес. И това трябваше да бъде казано предварително, за да разберем каква изключителна сила навлезе в Земята с Христос.
Така ние можем да разберем как фактически чрез съединението с Христос, човекът може да приеме в себе си нещо, с чиято помощ неговото съзнание след смъртта може отново да се проясни.
И когато не забравяме всичко това, ние можем също да разберем, че наистина съществува една еволюция през времето между смъртта и новото раждане. Обаче нека сега да се запитаме защо всъщност се случи всичко това? Първоначално човекът живееше в лоното на Бога. После той слезе долу във физическия свят. Ако би останал горе, той никога не би постигнал своето днешно себесъзнание.
към текста >>
95.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Христос
Исус
, който беше предсказан от пророците, даде най-могъщия Импулс в цялата общочовешка еволюция.
Занапред навлизането на Христовия Импулс в еволюцията на човечеството ще съставлява другата страна на културата. Този Импулс посочи пътя за преодоляването на материята. Той донесе силата, чрез която смъртта може да бъде победена. Така той предостави на човечеството възможността то отново да се издигне над равнището на физическия план. Този могъщ импулс трябваше да бъде даден на човечеството, един толкова действен Импулс, който направи възможно преодоляването на материята, както това е представено в Евангелието на Йоан и в Мистерията на Голгота.
Христос Исус, който беше предсказан от пророците, даде най-могъщия Импулс в цялата общочовешка еволюция.
Човекът трябваше първо да се отдели от духовните светове, за да се свърже отново с тях чрез Христовото Същество. Обаче ние все пак не можем да разберем това, ако не вникнем още по-дълбоко в тайните на цялата общочовешка еволюция. Ние вече посочихме: това, което наричаме явяването на Христос тук на Земята, е едно събитие, което можа да настъпи само в най-долната точка от потъването на човека в материята. Гръцко-латинската епоха се намира в средата на седемте следатлантски епохи. Нито един друг момент не би бил по-подходящ.
към текста >>
Ние вече посочихме: това, което наричаме явяването на
Христос
тук на Земята, е едно събитие, което можа да настъпи само в най-долната точка от потъването на човека в материята.
Така той предостави на човечеството възможността то отново да се издигне над равнището на физическия план. Този могъщ импулс трябваше да бъде даден на човечеството, един толкова действен Импулс, който направи възможно преодоляването на материята, както това е представено в Евангелието на Йоан и в Мистерията на Голгота. Христос Исус, който беше предсказан от пророците, даде най-могъщия Импулс в цялата общочовешка еволюция. Човекът трябваше първо да се отдели от духовните светове, за да се свърже отново с тях чрез Христовото Същество. Обаче ние все пак не можем да разберем това, ако не вникнем още по-дълбоко в тайните на цялата общочовешка еволюция.
Ние вече посочихме: това, което наричаме явяването на Христос тук на Земята, е едно събитие, което можа да настъпи само в най-долната точка от потъването на човека в материята.
Гръцко-латинската епоха се намира в средата на седемте следатлантски епохи. Нито един друг момент не би бил по-подходящ. Когато човекът стана личност, точно тогава заради спасението му и самият Бог трябваше да стане личност, предоставяща му възможност за издигане в духовните светове. Ние видяхме, че римлянинът осъзна своята личност най-напред в римското право, в римското гражданство. Преди това човекът все още живееше във висините на духовния свят; сега той напълно се приземи в условията на физическия свят.
към текста >>
Времената, описани в тази книга, съвпадат с първото столетие след
Христос
и дават представа за положението в германските области.
Ние споменахме как първоначално човекът започна развитието си от една групова душевност. Можахме да посочим как тези групови души останаха запазени в четирите животински образи, описани в Апокалисиса на Йоан. Човекът също се разви от една такава групова душевност, обаче по такъв начин, че той постепенно пречисти своето тяло, за да стигне накрая до зараждането на индивидуалността. Ние можем да проследим този процес дори и исторически. Нека да вземем произведението „Германия” на Тацит.
Времената, описани в тази книга, съвпадат с първото столетие след Христос и дават представа за положението в германските области.
В тези описания ние откриваме как съзнанието на отделния човек се поражда най-напред в общото съзнание, как все още властва Духът на племето, как например херуските все още се усещаха не като личности, а като частици, свързани със своето племе. И това съзнание беше толкова силно, че отделният човек автоматически отмъщаваше за всеки друг представител на същата група. Оттук идва и обичаят за кръвното отмъщение. Следователно, елементи от груповата душевност все още бяха запазени в тези области. Далечни отзвуци от тази групова душевност продължиха да живеят и в по-късните следатлантски времена.
към текста >>
96.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката кръв тяло, в тялото на
Исус
от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек.
Но ето че настъпи времето, когато една човешка индивидуалност можа да приеме в себе си най-висшето Същество, което до този момент беше свързано с нашето Слънце, и което сега насочи всичките си сили към укрепването на Аза. Видимият израз на Аза, това е кръвта. Но както кръвта е материалният израз на Аза, така и топлината на кръвта, огънят на кръвта, е, така да се каже, остатък от огъня на Стария Сатурн. А космическото Христово Същество трябваше да се появи по два начина: най-напред в огъня. Пред Мойсей то изяви себе си в горящата къпина и в светкавиците на планината Синай; защото Съществото, което проговори на Мойсей от горящата къпина и от светкавиците на Синай е същото което можа да проникне в човешкия Аз.
Тогава то все още подготвяше своето идване на Земята за да се появи по-късно в едно оживено от човешката кръв тяло, в тялото на Исус от Назарет: Слънчевото Същество навлезе в земното тяло на един човек.
И благодарение на факта, че Азът все повече и повече се проникваше от силите на Христовото Същество, този Аз постигна съвсем нови качества: а именно способността чрез своите собствени сили да се издигне в духовните светове и да се освобождава от всички влияния, които биха го повлекли надолу в пропастта. Защото това космическо Същество, което проникна дори в Аза, съвсем не приличаше на другите духовни Същества, които до този момент слизаха долу и изпълваха с душевни сили човешкото физическо, етерно и астрално тяло. Нека отново да си припомним древните Риши. Както видяхме, в тяхното етерно тяло живееше Духът на едно висше Същество, защото те бяха наследили това етерно тяло от своите атлантски предшественици. И то доминираше над тях по такъв начин, че тяхното астрално тяло и техният Аз просто не можеха да след ват инспирациите на етерното тяло.
към текста >>
Обаче в лицето на
Христос
ние имаме едно духовно Същество от съвсем друг порядък, едно Същество, което не желаеше да упражнява абсолютно никаква принуда върху човека.
Хората продължаваха да бъдат инспирирани. Нещата изглеждаха така, сякаш вътре в тях бушуваше някаква сила и тъкмо тя беше тази, която ги инспирираше. Хората все още бяха твърде далеч от същинското предназначение на човека: сам да ръководи своето развитие! Или е други думи, те все още имаха нужда от инспирациите на "по-добрите" Същества. Така действуваха и всички основатели на религии: в тях просто се "вмъкваше" едно или друго Същество, което не беше взело участие в битката на Небето, така че те не разполагаха на пълно със себе си.
Обаче в лицето на Христос ние имаме едно духовно Същество от съвсем друг порядък, едно Същество, което не желаеше да упражнява абсолютно никаква принуда върху човека.
И ако обхванете цялата история на християнството, Вие ще установите, че през живота си Христос не е предприел абсолютно нищо за разпространението на християнството. Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"?
към текста >>
И ако обхванете цялата история на християнството, Вие ще установите, че през живота си
Христос
не е предприел абсолютно нищо за разпространението на християнството.
Нещата изглеждаха така, сякаш вътре в тях бушуваше някаква сила и тъкмо тя беше тази, която ги инспирираше. Хората все още бяха твърде далеч от същинското предназначение на човека: сам да ръководи своето развитие! Или е други думи, те все още имаха нужда от инспирациите на "по-добрите" Същества. Така действуваха и всички основатели на религии: в тях просто се "вмъкваше" едно или друго Същество, което не беше взело участие в битката на Небето, така че те не разполагаха на пълно със себе си. Обаче в лицето на Христос ние имаме едно духовно Същество от съвсем друг порядък, едно Същество, което не желаеше да упражнява абсолютно никаква принуда върху човека.
И ако обхванете цялата история на християнството, Вие ще установите, че през живота си Христос не е предприел абсолютно нищо за разпространението на християнството.
Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос!
към текста >>
Погледнете сега
Христос
.
Така действуваха и всички основатели на религии: в тях просто се "вмъкваше" едно или друго Същество, което не беше взело участие в битката на Небето, така че те не разполагаха на пълно със себе си. Обаче в лицето на Христос ние имаме едно духовно Същество от съвсем друг порядък, едно Същество, което не желаеше да упражнява абсолютно никаква принуда върху човека. И ако обхванете цялата история на християнството, Вие ще установите, че през живота си Христос не е предприел абсолютно нищо за разпространението на християнството. Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно!
Погледнете сега Христос.
Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос! Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши. И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт! Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството.
към текста >>
Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на
Христос
, той не разбира нито християнството, нито
Христос
!
И ако обхванете цялата история на християнството, Вие ще установите, че през живота си Христос не е предприел абсолютно нищо за разпространението на християнството. Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"?
Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос!
Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши. И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт! Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството. Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии. Хората почти не се досещат за тази разлика, а тя наистина е изключително важна.
към текста >>
Защото
Христос
действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши.
Припомнете си другите основатели на религии. Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос!
Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши.
И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт! Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството. Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии. Хората почти не се досещат за тази разлика, а тя наистина е изключително важна. Вие бихте могли да проследите основните моменти от всички християнски учения и неизбежно ще ги откриете в някоя от другите религиозни системи.
към текста >>
И основното, решителното действие на
Христос
беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на
Христос
това беше Неговата смърт!
Те наистина се проявяват като забележителни водачи на човечеството и за определен период от време те се стремят да наложат своите учения безпрекословно! Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос! Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши.
И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт!
Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството. Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии. Хората почти не се досещат за тази разлика, а тя наистина е изключително важна. Вие бихте могли да проследите основните моменти от всички християнски учения и неизбежно ще ги откриете в някоя от другите религиозни системи. Това не подлежи на съмнение.
към текста >>
Ето кое е същественото:
Христос
действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството.
Погледнете сега Христос. Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос! Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши. И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт!
Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството.
Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии. Хората почти не се досещат за тази разлика, а тя наистина е изключително важна. Вие бихте могли да проследите основните моменти от всички християнски учения и неизбежно ще ги откриете в някоя от другите религиозни системи. Това не подлежи на съмнение. И тогава Вие бихте могли да заявите: Основната част от християнските учения се съдържа и в другите религиозни системи.
към текста >>
Ето принципната разлика между
Христос
и другите основатели на религии.
Нима Той разчита на Своето "учение"? Ако някой вярва че главният момент в християнството е учението на Христос, той не разбира нито християнството, нито Христос! Защото Христос действува не чрез Своето учение, а направо чрез това, което върши. И основното, решителното действие на Христос беше това, което приключи с Неговата смърт; да, решителното действие на Христос това беше Неговата смърт! Ето кое е същественото: Христос действува чрез това, което върши а не чрез това, което проповядва и Неговото физическо присъствие изобщо не е необходимо за по-нататъшното разпростанение на християнството.
Ето принципната разлика между Христос и другите основатели на религии.
Хората почти не се досещат за тази разлика, а тя наистина е изключително важна. Вие бихте могли да проследите основните моменти от всички християнски учения и неизбежно ще ги откриете в някоя от другите религиозни системи. Това не подлежи на съмнение. И тогава Вие бихте могли да заявите: Основната част от християнските учения се съдържа и в другите религиозни системи. Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "учение"?
към текста >>
Първоначално той преследваше последователите на
Христос
Исус
.
И тогава Вие бихте могли да заявите: Основната част от християнските учения се съдържа и в другите религиозни системи. Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "учение"? Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "учение"? Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия?
Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус.
И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив! За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за какво става дума! Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос.
към текста >>
И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че
Христос
е жив!
Обаче нима мисията на християнството се свежда до съдържанието на Христовото "учение"? Нима онзи, който имаше главна заслуга за разпространението на християнството, се опираше на Христовото "учение"? Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия? Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус.
И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив!
За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за какво става дума! Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз.
към текста >>
И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия
Христос
.
Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус. И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив! За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за какво става дума! Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението.
И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос.
Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото!
към текста >>
Защото съвсем не е достатъчно
Христос
да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран,
Христос
трябва да присъствува в човешкия Аз.
И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив! За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за какво става дума! Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос.
Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз.
И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове.
към текста >>
И Азът сам трябва да реши дали да приеме
Христос
себе си.
За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт! Ето за какво става дума! Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз.
И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си.
Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода.
към текста >>
И тъкмо по този начин приемайки
Христос
в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение.
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си. Ето за какво става дума!
И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение.
Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло. В съвсем друго положение се намират падналите, или луциферическите Ангели.
към текста >>
И това стана възможно за човека само поради факта, че
Христос
слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
Ето за какво става дума! И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода.
И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
В съвсем друго положение се намират падналите, или луциферическите Ангели. Те трябваше да постигнат своята "човешка степен" още през епохата на Старата Луна. Обаче сега, в Земната епоха, те се оказват изостанали в своето развитие; те могат да се домогват само до човешкото астрално тяло, но не и до човешкия Аз. Да, те се намират в едно твърде особено положение, което ние бихме могли да изразим графически по следния начин, макар и той да изглежда донякъде доста педантичен. Нека да приемем абстрахирайки се от етерното тяло и от физическото тяло че през епохата на Лемурия астралното тяло на човека би могло да бъде изобразено чрез този кръг, така че неговият Аз би бил включен вътре в пределите на астралното тяло.
към текста >>
Нека да си представим един човек, който приема
Христос
в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода.
През Лемурийската епоха луциферическите сили непрекъснато се промъкваха в човешкото астрално тяло, насищайки го със своите собствени качества, които обаче попадайки в астралното тяло се проявяваха като низши, необуздани страсти. Онова което прави човека податлив на грешки и заблуждения, онова, което го тласка към злото, лежи в човешкото астрално тяло. И ако не бяха сторили това, човекът никога не би стигнал до там, да изпада в заблуждения и да върши зло; да, той би останал там "горе", където да получи своя Аз, независимо от всякакви трудности и препятствия. И все пак, великите предводители на човечеството, следвайки своите далечни цели, го предпазиха от едно прекалено потъване в материалния свят. Но ето че настъпи Събитието на Голгота.
Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода.
И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества! И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
към текста >>
И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с
Христос
тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло.
Онова което прави човека податлив на грешки и заблуждения, онова, което го тласка към злото, лежи в човешкото астрално тяло. И ако не бяха сторили това, човекът никога не би стигнал до там, да изпада в заблуждения и да върши зло; да, той би останал там "горе", където да получи своя Аз, независимо от всякакви трудности и препятствия. И все пак, великите предводители на човечеството, следвайки своите далечни цели, го предпазиха от едно прекалено потъване в материалния свят. Но ето че настъпи Събитието на Голгота. Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода.
И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло.
Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества! И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила! Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека!
към текста >>
Поради акта, че с помощта на
Христос
и единствено с помощта на
Христос
ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
Но ето че настъпи Събитието на Голгота. Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще?
Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила! Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека! И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер! Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили. И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях.
към текста >>
И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват
Христос
, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
Нека да си представим един човек, който приема Христос в себе си, и то напълно свободно ние знаем, че християнството е едва в своето начало, но нека да си представим идеалния случай: Човешкият Аз приема в себе си Христовата сила, приема я в пълна свобода. И когато този Аз е достатъчно напреднал, за да се върже с Христос тогава Христовата светлина нахлува и в астралното тяло. Да, Христовата светлина започва да свети в същото астрално тяло, което по-рано беше завладяно от луцифирическите Същества. И какво ще стане в бъдеще? Поради акта, че с помощта на Христос и единствено с помощта на Христос ние се освобождаваме от всички онези качества, които идват от Луцифер, ние като хора постигаме и нещо друго: Ние освобождаваме самите и луцефирически Същества!
И един ден ще бъде възможно следното: луциферическите Същества, които през епохата на Старата Луна потънаха заради човешката свобода в едно низходящо развитие и по-късно, вече на Земята, бяха лишени от възможността да изживяват Христос, сега сами ще могат да изживяват Христовата сила!
Да, един ден луциферическите Същества ще бъдат спасени, чрез човека! И по този начин човекът ще стане много по-силен отколкото би останал, ако не би положил усилия за спасяването на Луцифер! Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили. И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите.
към текста >>
Христос
не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода.
Защото, представете си за миг, че човекът и останал недокоснат от луциферическите сили: Тогава Христовата сила би се "разлетяла" навън извън Космоса, несмущавана от никакви луциферически препятствия, и за човека би се оказало невъзможно да напредва по пътя на Доброто, Истината и Мъдростта със същия устрем, със същото упорство, каквито той можа да прояви в борбата си за преодоляване на противниковите сили. И така, човекът застава пред нас като едно самостоятелно звено от нашите Йерархии и ние ясно виждаме, че той е твърде различен от всички тях. Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите.
Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода.
Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз. Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни. И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека. Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново. Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек.
към текста >>
Ето защо
Христос
можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни.
Ние ясно виждаме, че той е поставен в света по съвсем друг начин, отколкото Серафимите, Херувимите и Престолите, отколкото Господствата, Силите и Властите, отколкото Духовете на Личността, Духовете на Огъня и част от Ангелите. Вглеждайки се напред в бъдещето, той вече може да си каже. Да, аз съм призван да търся в най-недостъпните и дълбоки области на моята душа всичко онова което поражда импулсите на моите действия, и аз трябва да извличам от себе си, а не от съзерцаването на Бога, както правят Серафимите. Христос не е такъв Бог чиито импулси следва да бъдат изпълнявани безпрекословно; Неговите импулси могат да бъдат приети единствено в свобода. Ето защо Той е Богът който никога не ограничава, и то в ни най-малка степен, индивидуалното развитие и свободната волеизява на човешкия Аз.
Ето защо Христос можа да произнесе забележителните думи: Вие ще познаете истината и ще ви направи свободни.
И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека. Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново. Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек. Земният човек има да изпълни една съвършено нова мисия в света такава, каквато се опитахме да я опишем в хода на този лекционен цикъл. И той слезе в Земния свят именно за да изпълни своята.
към текста >>
А
Христос
дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
И тогава онези Същества от най-близката до човека Йерархия, които също получиха възможността да вършат зло, а именно луциферическите Същества, отново ще бъдат освободени и то не от друг, а от човека. Следователно, ние виждаме, че мировото развитие не се гради върху механически повторения, а че в определен момент настъпва нещо съвършено ново. Ангелите, Архангелите и Архаите минават през такава "човешка степен", която по нищо не прилича на "човешката степен" характерна за Земния човек. Земният човек има да изпълни една съвършено нова мисия в света такава, каквато се опитахме да я опишем в хода на този лекционен цикъл. И той слезе в Земния свят именно за да изпълни своята.
А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни.
Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно. И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос.
към текста >>
И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез
Христос
.
А Христос дойде в света, за да предложи на човека Своята незадължаваща, свободна помощ; не като един Бог, който управлява отгоре, а като "първороден" между равни. Едва сега ние започваме да разбираме цялото достойнство, цялото величие на човека всред небесните Йерархии, и обръщайки поглед към смайващото им величие, ние си казваме: Да, те са толкова велики, добри и мъдри, че никога не могат се отклонят от правилния път, обаче голямата мисия на човека е да внесе тук в Земния свят, не друго, а свободата и онази висша сила, каквато е любовта. Защото без свободата, любовта е невъзможна. Едно същество, което безусловно следва тези или онзи импулс, върши именно това; обаче за едно същество което може да постъпи и по друг начин, съществува само една сила, която ще го улесни да следва импулсите от духовния свят и тази сила е любовта. Свободата и любовта са два полюса, които си принадлежат взаимно.
И ако любовта трябваше да навлезе в нашия Космос, това можеше да стане единствено чрез свободата, а това означава чрез Луцифер и неговите победители и, естествено, чрез Спасителя на човека чрез Христос.
Ето защо Земята е Космосът на любовта и свободата, и тъкмо това е същественото, че ние без да пробуждаме каквато и да е нескромност у човека гледаме на Йерахиите така, както нашият западноевропейски езотеризъм винаги и винаги е препоръчвал: Серафимите, Херувимите и Престолите съзерцавайки Бога автоматично следват импулсите от духовния свят; Господствата, Силите и Властите са все още до такава степен свързани с висшите светове, че те трябва да бъдат командировани" тук или там с оглед на общочовешката еволюция. Дори Архангелите и Духовете на Личността не могат да грешат, следователно, те не могат за извършат нито едно злодеяние, ръководейки се от своята свободна воля. Ето защо ги наричаме Пратеници на Йерархията, стояща непосредствено над човека: за да загатнем, че те не изпълняват своите собствени намерения, а задачите, които им се възлагат от горе. И в лицето на човешките същества се заражда една друга Йерархия, която ще изпълнява своите собствени задачи. През бъдещите епохи на Юпитер, Венера и Вулкан, човекът ще стане изпълнител на своите собствени импулси.
към текста >>
97.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца
Исус
" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
Към "досегашните" пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на "живота", "движението", "равновесието", "топлината", "словото", "мисълта" и "Азът". През следващите десетилетия след като е направил разтърсващи разкрития, засягащи основите на психологията, философията, антропологията и христологията Рудолф Щайнер разширява своите лекционни цикли и в областта на педагогиката, медицината, физиката, икономиката, селското стопанство. *28. Клавдий Птоломей. 87-165, астроном и географ в Александрия. Планетата Уран е открита през 1781 от Herschel, а Плутон през 1846 от L. Verrier.
*29. За индивидуалността на Заратустра един от великите предводители на човечеството, основател на персийската култура, както и за мястото му в тайната на "двете деца Исус" виж Лекция от 18 Септември 1909 в "Евангелието на Лука" (Събр. Съч.
№114), както и Лекции от 1 Септември и 2 Септември 1910 в "Евангелието на Матей" (Събр. Съч. №123). *30. За да бъдат разбрани процесите от Лемурийската епоха се налага да припомним някои от основните духовно-научни разкрития на Р. Щайнер, описани главно в "Хрониката на Акаша" (Събр. Съч. №11) и "Въведение в Тайната наука" (Събр.
към текста >>
Но постепенно то губи своя божествен характер и "така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата... В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: "Аз съм Словото" и това е
Христос
."
5. Движение, oсъществяващо дишането 6. Движение, осъществяващо жлезите 7. Движение, осъществяващо размножението След като вече е налице, говорното движение на етерното тяло попада под силното влияние на Духовете на Огъня (Архангелите), които изграждат езиковата, респективно етерна връзка между индивидите от една етническа общност. В хода на следатлантското развитие, включително до Третата следатлантска културна епоха (Египетско-халдейската), човешкото сетиво все още е притежавало огромна съзидателна (и разрушителна) сила.
Но постепенно то губи своя божествен характер и "така трябва да бъде, защото ако беше запазило предишната си сугестивна сила, между хората никога нямаше да се възцари свободата... В душевен смисъл, човекът винаги би останал последица от словото... В хода на развитието обаче, вместо тази вътрешна сила, се появи Съществото, което можеше да каже: "Аз съм Словото" и това е Христос."
За съотношението между мислене и говор в различните европейски езици, както и за немския език като мистериен език на съвременното човечество виж Лекция от 18 Декември 1918 в "Карма на неистината", Събр. Съч. №177. В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта. Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
към текста >>
Ускорява се новото идване на етерния
Христос
.
Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества Извлечение от лекцията, направено от Christian Karl, "Handbuch zum Vortragswerk Rudolf Steiners, Novalis Verlag: Под ръководството на Духовете на Формата, Ангелите създават в човешкото астрално тяло опреде лени образи, и то според принципи, в които са вложени нови сили за бъдещата еволюция на човечеството. Тези образи водят до изживяването на абсолютно братство между хората, до свобода на религиозните вероизповедания и до годност за приемане на антропософските истини. Ако тези импулси бъдат пpиeти в будно съзнание: Поражда се дълбок интерес към другите хора. Става очевидно, че Христовият Импулс предпоставя пълна религиозна свобода.
Ускорява се новото идване на етерния Христос.
В областта на техниката: Само определени хора с фини движения на своите етерни тела, ще могат да привеждат машините в действие. Ако тези импулси бъдат проспани. Ангелите изместват своята дейност в етерно-физическия организъм на спящия човек. Самите Ангели претърпяват дълбока промяна, "за която аз не мога да говоря, понеже ти спада към онези най-висши тайни на посвещението, за които днес все още не бива да се казва нищо". Вместо братство неовладяеми и разрушителни сексуални инстинкти.
към текста >>
Навлизането на етерния
Христос
в еволюцията на Земята" Лекция от 1 Октомври 1911, Базел, включена по-късно в "Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството" 23 Лекции в различни градове, 1911-1912 (Събр.
4. Р. Щайнер "Антропософията като космософия", ІІ част (Събр. Съч. №208), Лекция от 29 Октомври 1921 5. Р. Щайнер "Етеризацията на кръвта.
Навлизането на етерния Христос в еволюцията на Земята" Лекция от 1 Октомври 1911, Базел, включена по-късно в "Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството" 23 Лекции в различни градове, 1911-1912 (Събр.
Съч. №130) 6. Д-р Е. Танев "Джогингът и съвременния спорт в светлината на антропософията" (Гл. 3 "Как антропософските лекари разбират сърдечно-съдовата система? ")
към текста >>
98.
Съдържание
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Пробуждането чрез Христа
Исус
а.
Кръщението в реката Йордан. 9. СКАЗКА СЕДМА Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. 10. СКАЗКА ОСМА Тайните на Посвещението.
Пробуждането чрез Христа Исуса.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА Художественият строеж на Евангелието на Йоана. Прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
към текста >>
Какво е станало при кръщението на
Исус
а от Йоана?
Пробуждането чрез Христа Исуса. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА Художественият строеж на Евангелието на Йоана. Прогресията в силите, употребени за извършване на чудесата. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА
Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
Властта на Христа над костната система и неговото тържествуване над смъртта. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. Отношенията на мистериите с оракулите и Евангелията. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА
към текста >>
Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от
Христос
.
Властта на Христа над костната система и неговото тържествуване над смъртта. 13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа. Отношенията на мистериите с оракулите и Евангелията. 14. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА
Как пресъхна древният източник на мъдростта и как той бе възобновен от Христос.
Значението на Голготската Тайна за развитието на човечеството на Земята. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА Космическия смисъл на Голготската Тайна. Смъртта победена чрез обезвредяване влиянията на Луцифер и Ариман. Смъртта носителка на живот.
към текста >>
Апостол Павел, възвестител на живия духовен
Христос
.
Действието на духовната Сфера. Святият Дух. 16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА Земята, тялото на Христа и нов център на светлината. Тайната Вечеря, встъпление на съединението с Христа.
Апостол Павел, възвестител на живия духовен Христос.
Седемте степени на Християнското Посвещение. Смъртта, зародиш на вечния Аз. Познанието на Духа е Огънят на Живота.
към текста >>
99.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа
Исус
а.
Този ден от годината е бил празнуван още в древна Персия. Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето.
А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса.
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия. Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча. С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития.
към текста >>
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа
Исус
а".
Това е било така нареченият празник на "кръщението с вода и огън", който се е падал на една дата, отговаряща на днешния юнски ден. В древен Рим също така е бил учреден празникът на богинята Веста в един подобен юнски ден: това е било също така празник на "кръщението с огън". Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса.
Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса".
Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия. Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча. С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития.
към текста >>
Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /
Христос
Исус
/, е била предшествувана от един предтеча.
Ако се пренесем назад във времената на европейската култура от преди Християнството и в онези времена, когато Християнството още не е било разпространено, ние отново намираме един такъв юнски празник, който е съвпадал с времето, когато дните са били най-дълги, а нощите най-къси, когато дните отново започват да намаляват, когато следователно слънцето отново започва да изгубва своята сила, която то раздава за растенето и развитието на всичко живо на Земята. Този юнски празник се е представял на нашите европейски прадеди като едно постепенно настъпващо изчезване на бога Балдур, който те са считали свързан със Слънцето. А във времето на Християнството този юнски празник става постепенно празник на Йоана Кръстителя, предтеча на Христа Исуса. Ето защо и за нас този ден може да послужи като изходна точка на лекциите, които ще бъдат изнесени и в следващите дни върху най-великото събитие в развитието на човечеството, което наричаме "делото на Христа Исуса". Предмет на настоящия цикъл от сказки ще бъде именно това дело, неговото пълно значение за развитието на човечеството, как то е представено в най-забележителния християнски документ Евангелието на Йоана -, което ще сравним после с другите Евангелия.
Денят на Йоана ни напомня за това, че тази най-велика индивидуалност, която е взела участие в развитието на човечеството /Христос Исус/, е била предшествувана от един предтеча.
С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване.
към текста >>
През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа
Исус
.
С това ние засягаме една важна точка, която ще поставим като един вид "предтеча" в началото на следващите лекции. В течение на развитието на човечеството настъпват винаги отново и отново събития с дълбоко значение, които разпръскват много по-силна светлина отколкото другите събития. Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване.
През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус.
Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса. Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин.
към текста >>
Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа
Исус
а.
Ние виждаме как от епоха на епоха могат да се набележат в историята такива събития. И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване. През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството.
Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса.
Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване. С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството.
към текста >>
Но когато погледнем към Христа
Исус
а за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа
Исус
а и на една епоха след това идване.
И винаги отново това ни се предсказва от хора, които в известно отношение знаят от напред и могат да предскажат такива събития. С това стана ясно, че такива събития не са произволни, но че този който проглежда в целия смисъл и в целия дух на историята на човечеството, знае, как такива събития трябва да дойдат и как той сам трябва да работи, за да подготви тяхното идване. През следващите дни ние ще имаме още често пъти случай да говорим за предтечата на Христа Исус. Днес искаме само да покажем, че той е бил един от онези, които благодарение на особени духовни дарби могат да прозрат дълбоко в отношенията на човешкото развитие и чрез това да знаят, че има отличителни моменти в това развитие на човечеството. Ето защо той е бил подходящ да изравни пътищата на Христа Исуса.
Но когато погледнем към Христа Исуса за да дойдем, така да се каже, веднага до главния предмет на нашето разглеждане -, ние трябва да си изясним, че не напразно една голяма част от човечеството разделя летоброенето на една епоха до идването на Христа Исуса и на една епоха след това идване.
С това тази част от човечеството показва, че има чувство за решаващото значение на Христовата тайна. Но това, което е истинно, което е действително, трябва винаги да бъде отново и отново възвестено на човечеството в нови форми и по нов начин. Защото нуждите на човечеството се изменят от епоха на епоха. Нашата епоха се нуждае в известно отношение от едно ново възвестяване на това най-велико от всички събития на земното развитие на човечеството. Това благовестие е именно Антропософията.
към текста >>
Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа
Исус
а.
Защото това, което ще изкажем през следващите дни тук, е било познато в тесни кръгове даже и сред нашата култура и нашия духовен живот. То е било познато от столетия насам. Само едно нещо отличава днешното възвестяване от всяко предшествуващо: именно това, че то иска да говори към един по-широк кръг от хора. Онези по-тесни кръгове, в които се е предавало това учение от векове насам сред нашия европейски духовен живот, са имали като символ същия този знак, който виждате тук /в салона/, кръстът с розите. Също и сега, когато това учение се изнася пред по-широка публика, като негов символ трябва да важи пак кръстът на розите.
Позволете ми да охарактеризирам първо символично, в какво се състои това розенкройцерско учение за Христа Исуса.
"Розенкройцерите" са едно общество, които още в 14-тия век насам култивират сред европейския духовен живот едно духовно, едно истински духовно Християнство. Това Розенкройцерско общество, което, не зависимо от всички външни исторически форми, се е стремяло да предаде на своите последователи най-дълбоките истини относно Християнството, това общество е наричало своите последователи винаги "йоанови християни". Когато разберем израза "йоанови християни", ние ще можем да обхванем, ако не с нашия ум, то поне с нашето предчувствие целия дух и смисъл на следващите сказки. Вие знаете, че Евангелието на Йоана, този знаменит документ, даден на човешкия род, започва с думите: "В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е
Христос
.
"В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител.
И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
към текста >>
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в
Исус
а от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
То в начало бе у Бога". Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
към текста >>
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в
Исус
а от Назарет.
Следователно Словото или Логосът е било в начало у Бога. За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос.
Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет.
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално.
към текста >>
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на
Исус
а от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на
Исус
а от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото.
За него се казва по-нататък, че Светлината свети в тъмнината и че отначало тъмнината не обзе /не обхвана, не разбра/ Светлината; че тази светлина беше в света, че тя беше между човеците, но че малцина на брой измежду тези човеци можаха да разберат и приемат светлината. После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет.
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото.
Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог.
към текста >>
Той казва, че родословието на
Исус
а от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога.
После Словото се яви като човек в плът, то се яви в един човек, чийто предтеча бе Йоан Кръстител. И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото.
Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога.
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството.
към текста >>
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва:
Исус
от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
И ние виждаме сега, как онези, които бяха разбрали нещо от значението на това явяване на Христа на Земята, се стараят да изяснят, какво всъщност е Христос. Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога.
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
към текста >>
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този
Исус
от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Те се стараят да изяснят, как авторът на Евангелието на Йоана показва направо, че най-дълбоката Същност, която е живяла в Исуса от Назарет, не е била нищо друго освен това, от което всички други същества са произлезли, всичко същества, които ни заобикалят, че това е Живият Дух, Живото Слово, самият Логос. Но и другите евангелисти са се постарали всеки един по свой начин да опишат какво всъщност се е по явило в Исуса от Назарет. Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи!
Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог.
Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие.
към текста >>
Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на
Исус
а от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог.
Така например, ние виждаме, че евангелистът Лука се старае да покаже, че се е явило нещо твърде особено, когато при кръщението на Исуса от Йоан Кръстителя Духът се е съединил с тялото на Исуса от Назарет е потомък на предци, които се простират далече в миналото. Той казва, че родословието на Исуса от Назарет се простира до Давида до Аврама до Адама и най-после до Бога. Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално.
Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог.
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса? Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
към текста >>
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа
Исус
а, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този
Христос
трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
Нека изрично да отбележим, че навсякъде в Евангелието на Лука се посочва: Исус от Назарет беше син на Йосифа; Йосиф бе син на Илия;...после тоя бе син адамов, а Адам беше син Божи! Това показва, че авторът на Евангелието на Лука влага голяма стойност в това, че от този Исус от Назарет, с който се бе съединил Духът при кръщението от Йоана, се простира една права родословна линия до този, който той нарича отец Аврамов, т.е. Бог. Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството.
С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека.
Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса? Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то?
към текста >>
Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако
Христос
Исус
, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа
Исус
а?
Такива думи трябва да се вземат буквално. Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие.
Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса. И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение". Нека видим какво се разбира под тези думи?
към текста >>
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа
Исус
а.
Евангелистът Матей, също се старае да проследи родословието на Исуса от Назарет до Аврама, на когото се изявил Бог. Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса?
Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа. А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение". Нека видим какво се разбира под тези думи? Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират.
към текста >>
И ако
Христос
Исус
може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа.
Чрез това и чрез някои други неща, чрез много думи, които намираме в Евангелията, индивидуалността, коя то е носител на Христа, а и цялото Христово явление е представено като нещо, което трябва да се счита не само като едно от най-великите, но най-великото от всички явления в развитието на човечеството. С тези думи е изразено безусловно това, което с прости думи може да се изкаже по следния начин: ако онези които предчувствуват величието на Христа Исуса, го считат за най-великото явление в развитието на човечеството на Земята, тогава този Христос трябва да има връзка с най-важното и най-свещеното у човека. Следователно в човека трябва да има нещо, което трябва да бъде свързано непосредствено с Христовото събитие. Не бихме ли могли да поставим въпроса: ако Христос Исус, според както казват евангелията, е най-важното събитие в развитието на човечеството, не трябва ли тогава във всяка човешка душа да се намира нещо, което е свързано с Христа Исуса? Това именно е било най-важното и най-същественото и за "йоановите християни" от Розенкройцерското общество: че във всяка човешка душа се намира нещо, което е станало в Палестина чрез Христа Исуса.
И ако Христос Исус може да бъде наречен най-великото събитие за човечеството, тогава и това от човешката душа, което отговаря на Христовото Събитие, трябва да е най-великото и най-важното за тази душа.
А що е то? На този въпрос учениците на Розенкройцерите са си отговорили: за всяка човешка душа има нещо, което се назовава с думите "пробуждане" или "новораждане" или "посвещение". Нека видим какво се разбира под тези думи? Когато насочваме погледа си към различните неща около нас, неща, които нашите очи виждат, нашите ръце напипват, ние виждаме как тези неща се раждат и умират. Ние виждаме как цветето се ражда и умира, как годишната растителност възниква и отново изчезва.
към текста >>
Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа
Исус
а.
Той е преходен, както е преходен и външният свят. Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството.
Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса.
Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята.
към текста >>
Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа
Исус
а.
Но в мене дреме един втори Аз, за който хората нямат никакво съзнание, обаче могат да го осъзнаят. Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса.
Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука? Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога.
към текста >>
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа
Исус
а Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Този втори Аз е свързан с непреходното, с Вечното, също както обикновеният Аз е свързан с преходното и с временното. Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса.
Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог. Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/.
към текста >>
Той е могъл да си каже: родословието на
Исус
а от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
Чрез новораждането този висш Аз може да прогледне в един духовен свят, също както нисшият Аз може да има възприятия в сетивния свят чрез своите сетива очи, уши и т.н. Това, което се нарича по този начин "пробуждане", "новораждане", посвещение", се счита за най-великото събитие на човешката душа и от страна на онези, които се наричали последователи на Розенкройцерството. Те са знаели, че това събитие на новораждането на висшия Аз, трябва да има връзка със събитието на Христа Исуса. Те са казвали: както в развитието на отделния човек може да има едно новораждане, така и за цялото човечество е настъпило едно новораждане с Христа Исуса. Това, което за отделния човек е едно вътрешно, мистично-духовно събитие, което той може да изживее като раждане на своя висш Аз, същото е настъпило за цялото човечество във външния свят, в историята чрез събитието от Палестина, чрез Христа Исуса Как се е представяло това събитие на един човек, например, като този, който е написал Евангелието на Лука?
Той е могъл да си каже: родословието на Исуса от Назарет води нагоре до Адама и до самия Бог.
Това, което днес е човечеството, което днес живее във физическото тяло на човека, то е слязло някога от божествено-духовните висини, родило се е от духа. Някога то е било у Бога Адам е бил този, който е бил изпратен от духовните висини долу в материята. В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам.
към текста >>
А в
Исус
а от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека.
В този смисъл той е син на Бога. Следователно някога е имало едно божествено-духовно царство /си казвал авторът на Евангелието на Лука/. Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло.
А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека.
В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото. В Исуса от Назарет е видим този божествен произход. Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява.
към текста >>
В
Исус
а от Назарет е видим този божествен произход.
Това царство се е сгъстило и се е превърнало в преходното земно царство: родил се Адам. Адам е бил един земен образ на Сина Божи. От Адам произхождат човеците, които живеят във физическо тяло. А в Исуса от Назарет е живяло не само това, което живее във всеки човек и което иначе се намира у човека. В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото.
В Исуса от Назарет е видим този божествен произход.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
към текста >>
Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез
Исус
а от Назарет!
В него е живяло нещо, което човек може да намери в своята същност, когато осъзнае, че истинската същност на човека произхожда от Божественото. В Исуса от Назарет е видим този божествен произход. Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява.
Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет!
" Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има. Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос. Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет. Това искали да покажат Евангелистите в своите писания.
към текста >>
Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на
Исус
а от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
Ето защо авторът на Евангелието на Лука е трябвало да каже: "Погледнете този, който Йоан Кръстител. Той носи особени белези на божественото, от което произхожда първоначално Адам това божествено може да се възобнови в него. Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! "
Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има.
Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос. Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет. Това искали да покажат Евангелистите в своите писания. А каква казвали онези, които искали да продължат мъдростта на тези Евангелия? Какво казвали Йоановите християни?
към текста >>
Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в
Исус
а от Назарет.
Както Бог е слязъл в материята и е изчезнал като Бог в човешкия род, така той отново се изявява. Човечеството може отново да се роди в своята най-вътрешна същност, в божественото, чрез Исуса от Назарет! " Авторът на Евангелието на Лука искал да каже: когато проследяваме родословието на Исуса от Назарет до неговия първоизточник, ние отново намираме в него божествения произход и качествата на сина божи под една възобновена форма и в много по-голям размер отколкото досегашното човечество можеше да има. Авторът на Евангелието на Йоана още по-силно подчертава, че в човека живее нещо Божествено и че това Божествено се яви в своята най-величествена форма като Бог или като самия Логос.
Бог, който е бил така да се каже погребан в материята, се роди отново в Исуса от Назарет.
Това искали да покажат Евангелистите в своите писания. А каква казвали онези, които искали да продължат мъдростта на тези Евангелия? Какво казвали Йоановите християни? Те казвали: за отделния човек съществува едно велико, мощно събитие, което може да се нарече новораждане на висши Аз. Както детето се ражда от майката, така божественият Аз се ражда от човека.
към текста >>
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме
Христос
Исус
.
Сега пред нас стои един нов човек. Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години.
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
към текста >>
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че
Христос
Исус
произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Сега за нас не е вече важно това, което е било по-рано. Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години. Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус.
Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие.
към текста >>
Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа
Исус
а.
Сега се касае преди всичко да познаем, как висшият Аз расте от година на година и как той се развива по-нататък. И когато въпросният човек е станал на 70 години, ние бихме се осведомили, какъв път е изминал Висшият Аз от 40-та до 70-та година. И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години. Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус. Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог.
Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса.
Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет. Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н.
към текста >>
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в
Исус
от Назарет.
И за нас ще бъде важно, че това, което той ни предлага в своята 70-та година, е неговият истински духовен Аз, ако вземем предвид това, което се е родило в неговата душа преди 30 години. Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус. Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало.
Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина. Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило.
към текста >>
Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в
Исус
а от Назарет чрез събитието от Палестина.
Така са постъпили Евангелистите и така са постъпвали и Йоановите християни по същия повод по отношение на онова същество, което ние наричаме Христос Исус. Евангелистите са поставили задачата да покажат първо, че Христос Исус произхожда от първичния миров Дух, от самия Бог. Бог, който е живял под скрита форма в цялото човечество, се изявява в Христа Исуса. Това е същият Бог, за който Евангелието на Йоана казва, че той е бил в самото начало. Целта, която са преследвали Евангелистите, е била да покажат, че именно този Бог е бил в Исус от Назарет.
Обаче онези, които имали задачата да продължат до наши дни правечната Мъдрост, искали да покажат, как висшият Аз на човеците, как божественият Дух на човечеството, който се бе родил в Исуса от Назарет чрез събитието от Палестина.
Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството.
към текста >>
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил
Христос
Исус
с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа
Исус
а, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
Как този дух беше останал същият, и се е запазил у всички онези, които имали правилно разбиране за това събитие. Както у човека, който взехме за сравнение, се е родил висшия Аз в 40-та година, така и Евангелистите са описали Бога в човека до събитието в Палестина: как Бог е минал през процеса на ставането, как той се е родил отново и т.н. Обаче онези, които са предназначени да бъдат продължители на Евангелистите, трябвало да посочат, че това е било времето на новораждането на Висшия Аз, където имаме работа с духовната част, която сега озарява всичко. Онези, които се наричали Йоанови християни и имали като символ кръста с розата, казвали: именно това, което се е новородило за човечеството и съставлява тайната на Висшия Аз на човечеството, то се е запазило. То е било запазено от онова малко общество, което води своето начало от Розенкройцерството.
Това продължение е означавало символично: светата чаша, от която е пил Христос Исус с учениците си, която се нарича "Свещеният Граал" и в която Йосиф от Ариматея бе събрал кръвта изтичаща от раните на Христа Исуса, е била донесена както се разказва от ангели в Европа.
За нея е бил построен един храм и розенкройцерите са станали пазители на това, което е съдържала чашата: т.е. На това, което е съставлявало същността на новородения Бог. Тайната на новородения Бог е царувала в човечеството. Това е тайната на Граала. Това е тайната, която се счита като едно ново Евангелие и за която се казва: ние повдигаме погледа си към един такъв мъдрец, какъвто е бил авторът на Евангелието на Йоана, който е могъл да каже: в началото бе Словото, И Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.
към текста >>
Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на
Исус
от Назарет.
То в начало бе у Бога. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината.
Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет.
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам. Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал". Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите. Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития.
към текста >>
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като
Христос
в
Исус
а от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. В него бе животът, и животът бе виделина на човеците. И светлината светеше в тъмнината, но тъмнината я не обзе /я не разбра/". Само отделни човеци, които са притежавали нещо от това, което не е родено от плът, те са разбирали Светлината, която светеше в тъмнината. Но Светлината стана плът и живя между човеците в образа на Исус от Назарет.
Но сега бихме могли да кажем напълно в духа на Евангелието на Йоана: "а това, което живееше като Христос в Исуса от Назарет, беше висшият Аз на цялото човечество, новороденият Бог, който предаде своя образ на земния Адам.
Този новороден Аз е продължил да живее като една свещена тайна, той се е запазил в символа на кръста с розите и днес се проповядва като тайна на светия Граал". Това, което може да се роди във всяка душа като висш Аз, ни посочва новораждането на божествения Аз в развитието на цялото човечество чрез събитието на Палестина. Както във всеки отделен човек се ражда висшият Аз, така и в Палестина се родил Висшият Аз, Божественият Аз на цялото човечество; и той се запазва и развива по-нататък в това, което се крие зад знака на кръста с розите. Обаче, когато разглеждаме развитието на човека, ние не се натъкваме само на това велико събитие, новораждането на висшия Аз, но освен това велико събитие има още редица по-малки събития. Преди човек да може да роди своя висш Аз, преди да може да настъпи това велико, обхватно и проникващо цялата душа събитие новораждането на безсмъртния Аз вътре в смъртното трябва да бъдат преминати големи предхождащи степени.
към текста >>
Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в
Исус
а от Назарет.
Когато се явява Мойсей, който е бил един приемник на Заратустра, ясновиждащото око на Мойсей се отваря и той можеше да вижда в горящата къпина и в огъня на Синай онзи Дух, който му се изявява под името "ехиех ашер ехиех/, което значи: "Аз съм Този, който Бе, който Е и който Ще Бъде", Яхве или Йехова. Какво се беше случило? От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим.
Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет.
Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло. Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново. Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека. Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество.
към текста >>
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на
Исус
а от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
От онова време, от явяването на Заратустра, преди идването на Мойсея на Земята, Духът, който по-рано обитаваше на Слънцето, беше се придвижил надолу към Земята: той сияеше в горящата къпина, сияеше в огъня на Синай. Той се намираше сега в елементите на Земята. И още малко време след това.... и Духът, който великите Риши са предчувствували, но за който те трябваше да кажат: нашата ясновиждаща способност не може да го достигне, ние не можем още да го видим. Духът, който Заратустра трябваше да търси на Слънцето, който се изяви на Мойсей в светкавицата и гръмотевицата,... този Дух се яви в един човек: в Исуса от Назарет. Такова беше развитието: от висините на всемира духът беше слязъл първо до физическите елементи и след това в едно човешко тяло.
Едва тук Божественият Аз, от който произхождаше човека и с който авторът на Евангелието на Лука свързва родословието на Исуса от Назарет, едва тук този Божествен Дух се ражда отново.
Тук имаме великото събитие на новораждането на бога в човека. Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество. И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа. Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване.
към текста >>
Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в
Исус
а от Назарет, в земно ограниченото човечество.
Тук ние виждаме подготвителните степени. Такива подготвителни степени е изминало и самото човечество. И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа. Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване. Но има още и нещо друго.
Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество.
Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане.
към текста >>
Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше
Исус
от Назарет, необходими бяха много неща.
И онези, които са ръководили развитието на човечеството напред, ръководителите на човечеството също е трябвало да изминат тези подготвителни степени, докато един от тях беше вече толкова напреднал в своето развитие, щото можа да стане носител на Христа. Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване. Но има още и нещо друго. Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество. Толкова далече трябваше да стигне то.
Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща.
За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане. Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и Христос е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет. А това не значи нищо друго освен, че самият Исус от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа.
към текста >>
За това беше необходимо самият
Исус
от Назарет да се намира на една висока степен на развитие.
Ето така се представя развитието на човечеството, разгледано в светлината на духовното изследване. Но има още и нещо друго. Това, което свещените Риши са обожавали като Вишва Карман, което Заратустра е наричал Ахура Маздао, което Мойсей е почитал като "ехиех ашер ехиех", то трябваше да се яви в един отделен човек, в Исуса от Назарет, в земно ограниченото човечество. Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща.
За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие.
Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане. Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и Христос е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет. А това не значи нищо друго освен, че самият Исус от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа. Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек?
към текста >>
Ето защо трябва да си кажем, че
Исус
от Назарет но не и
Христос
е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане
Исус
от Назарет.
Толкова далече трябваше да стигне то. Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане.
Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и Христос е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет.
А това не значи нищо друго освен, че самият Исус от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа. Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек? Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид.
към текста >>
А това не значи нищо друго освен, че самият
Исус
от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа.
Но за да може това Същество да живее в едни такъв човек, какъвто беше Исус от Назарет, необходими бяха много неща. За това беше необходимо самият Исус от Назарет да се намира на една висока степен на развитие. Не всеки човек можеше да стане носител на такова Същество, което идва в света по описания начин. Ние, които сме запознати с Духовната наука, знаем, че има прераждане. Ето защо трябва да си кажем, че Исус от Назарет но не и Христос е имал зад себе си множество прераждания и че той беше преминал множество степени в своите минали прераждания, преди да може да стане Исус от Назарет.
А това не значи нищо друго освен, че самият Исус от Назарет трябваше да стане един велик посветен, преди да стане носител на Христа.
Но когато един велик посветен се ражда, как едно такова раждане и следващият живот се различават от раждането и живота на един обикновен човек? Общо взето може да се приеме, че, когато се ражда, човекът изработва своята форма според това, което той носи от едно предидущо прераждане, въпреки че това трябва да се разбира само приблизително. Обаче не е така с един посветен. Посветеният не би могъл да бъде ни какъв ръководител на човечеството, ако той носеше в своята вътрешност само това, което отговаря на външния му вид. Защото човек трябва да изгражда своята външност според условията на външната среда.
към текста >>
Ето защо и за
Исус
а от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител.
Това искат да кажат разказите, които са свързани с всички прераждащи се посветени. "Не се ражда само едно дете, но в духовния свят се ражда нещо, което не може да бъде обгърнато от това, което се ражда долу на Земята! " Но кой познава това? Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек.
Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител.
Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! "
към текста >>
Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на
Исус
а от Назарет.
Познава го само онзи , който сам притежава ясновиждащо око за духовния свят. Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят.
Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет.
Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! " Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето!
към текста >>
Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето
Исус
казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството!
Ето защо се разказва, че при раждането на Буда един посветен е познал, че тук се е случило нещо различаващо се от това, което става при раждането на един обикновен човек. Ето защо и за Исуса от Назарет се разказва, че първо той трябваше да бъде възвестен от Йоан Кръстител. Който има поглед в духовните светове, знае, че посветеният трябва да дойде и да се прероди. И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет.
Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството!
" Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
към текста >>
Ние имаме един велик посветен, който се преражда като
Исус
от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете.
И той знае, че това е едно събитие в духовния свят. Но това са знаели и тримата влъхви от изток, които са дошли да принесат жертва при раждането на Исуса от Назарет. Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! " Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата.
Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете.
Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух. Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене.
към текста >>
И заедно с раждането на
Исус
а от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Същото нещо не се показва и с по светения свещеник от храма, който виждайки детето Исус казва: "сега вече мога да умра, след като очите ми видяха този, който ще бъде спасител на човечеството! " Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето!
И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет. Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс.
към текста >>
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над
Исус
а от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с
Исус
а от Назарет:
Христос
влиза в
Исус
а от Назарет.
" Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух.
Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света. Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството!
към текста >>
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа
Исус
а, може да каже: "Аз се явих на света.
Ето Вие виждате, как трябва точно да разграничаваме нещата. Ние имаме един велик посветен, който се преражда като Исус от Назарет, за чието раждане трябва да се каже: ражда се едно дете. Но с това дете се явява нещо, което не ще бъде обгърнато от физическото тяло на детето! И заедно с раждането на Исуса от Назарет ни се дава нещо, което има значение за духовния свят, което постепенно ще развие и повдигне това тяло до такава степен, когато то ще бъде годно за този дух. Обаче, когато това тяло беше вече узряло за този Дух, тогава също се случи нещо особено: Йоан Кръстител извършва кръщението над Исуса от Назарет и един по-висш дух слиза и се съединява с Исуса от Назарет: Христос влиза в Исуса от Назарет.
Но тук Йоан Кръстител, който беше предтеча на Христа Исуса, може да каже: "Аз се явих на света.
Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! "
към текста >>
Когато човешкото в
Исус
от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на
Исус
а от Назарет беше станало израз на духа на
Исус
а от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух.
Аз бях този, който подготвих пътя на един по-високо стоящ от мене. С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! "
Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух.
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител.
към текста >>
Тялото на
Исус
а от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни.
С моята външна уста аз възвестих, че царството божие, царството небесно е близо, че хората трябва да изменят своите разбирания. Аз се явих между хората и можах да говоря за това, че в човечеството ще дойде един особен импулс. Както през пролетта слънцето се издига по-високо, за да възвести, че нещо ново се разпуква и расте, така и аз се явих, за да възвестя това, което покълнува и се развива в човечеството Новороденият Аз на човечеството! " Когато човешкото в Исус от Назарет се беше издигнало най-високо, така щото тялото на Исуса от Назарет беше станало израз на духа на Исуса от Назарет, тогава то беше вече узряло, за да приеме при кръщението, извършено от Йоана, Христовия Дух.
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни.
Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
към текста >>
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както
Христос
просиява в
Исус
от Назарет.
Тялото на Исуса от Назарет се беше развило както ясното слънце в деня на Йоана Кръстител през м. юни. Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител.
Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет. И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината! " Така говореше за себе си Йоан Кръстител.
към текста >>
Така Йоан вижда да идва към него
Исус
от Назарет.
Тогава из тъмнината трябваше да се роди Духът, както на Йоанов-ден /юни месец/Слънцето все повече расте в сила и след това започва да намалява своята сила. Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет.
Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет.
И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето. "от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината! " Така говореше за себе си Йоан Кръстител. Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз.
към текста >>
И той чувствува растенето на
Исус
а от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето.
Така е било това, което Йоан Кръстител имаше да възвести. Той имаше да възвести, как Слънцето се издига нагоре и става все по-светещо, докато стигне точката, когато той може да каже: "онзи, когото пророците обещаха, който от духовните царства бе наречен син на духовните царства, той се яви! ". До този момент е действувал Йоан Кръстител. Но после, когато дните стават по-къси, когато тъмнината отново взема надмощие, тогава чрез извършените подготовления трябва да просияе вътрешната духовна светлина, трябва да стане все по-светло и по-светло, както Христос просиява в Исус от Назарет. Така Йоан вижда да идва към него Исус от Назарет.
И той чувствува растенето на Исуса от Назарет като свое собствено смаляване и както растенето на Слънцето.
"от сега нататък Аз ще се смалявам", /казва той/, "както слънцето намалява своята сила от Йоанов-ден нататък. Но той ще расте, той, духовното слънце, и ще свети от тъмнината! " Така говореше за себе си Йоан Кръстител. Така започна новораждането на Аза на човечеството, от което зависи новораждането на всеки индивидуален висш човешки Аз. С това ние охарактеризирахме най-важното събитие в развитието на отделния човек: новораждането на това, което е безсмъртното в обикновения Аз.
към текста >>
100.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Даже и по времето, когато е живял
Христос
, ясновидството е било развито до известна степен, макар и да е представлявало само една сянка от ясновидството на Атлантската или Следатлантската епоха.
За тях той принадлежи към най-великите образи на живота на човечеството в духовен смисъл. Така би било днес. Обаче в миналото не е било така, не е било така даже и в онова минало, което не стои така далече от нас. Ние знаем, че по отношение на своето съзнание човечеството е минало през различни метаморфози. Всички хора са притежавали в миналото едно смътно, сумрачно ясновидство.
Даже и по времето, когато е живял Христос, ясновидството е било развито до известна степен, макар и да е представлявало само една сянка от ясновидството на Атлантската или Следатлантската епоха.
Ясновиждащото съзнание на човеците изчезва само постепенно. Обаче винаги между човечеството е имало отделни личности, които са го притежавали, а и днес още има такива, които са по природа ясновидци, които имат едно смътно ясновидство и затова могат да различават духовната същност на човека. Да вземем времето, когато за древния индийски народ се явил Буда. Тогава не е било както сега. Ако днес би се случило да се яви някой Буда в Европа, той не би се ползувал с особено уважение.
към текста >>
Вие можете лесно да разберете, че понеже Христовото събитие е най-мощният импулс, даден на човешкото развитие, необходима беше една дълга подготовка, за да може Христовото същество да се въплъти в
Исус
от Назарет.
Който обгръща развитието на човечеството с погледа на ясновиждащ, не ще види както историкът един съвършен равен път, едно равно поле, на което изпъкват само няколко исторически фигури; че има високи върхове, това е нещо, което хората не могат да допуснат днес! Но който разглежда света духовно, той знае, че съществуват души, които далече надминават обикновеното развитие на човечеството: това са ръководителите на човечеството. Какво са извършили тези ръководители? Те постепенно са преминали степените, които водят в духовния свят. Най-важната от тези степени е раждането на висшия духовен Аз; казахме, че съществуват подготвителни степени и такива, които следват това раждане.
Вие можете лесно да разберете, че понеже Христовото събитие е най-мощният импулс, даден на човешкото развитие, необходима беше една дълга подготовка, за да може Христовото същество да се въплъти в Исус от Назарет.
За да разберем добре естеството на тази подготовка, ще бъде необходимо да си представим накратко това, което е станало. Да предположим, че в течение на едно въплъщение един човек тръгва в пътя на духовното познание, т.е. че практикува упражненията /за които ще говорим по-нататък/, които все повече одухотворяват неговата душа, правят я възприемчива за духа и я водят към онзи момент, когато тя ще роди в себе си безсмъртния висш Аз. Преди да дойде този момент, човекът минава през множество опитности. Но въпреки това недей те мисли, че той може да ускори някак събитията отнасящи се за неговото духовно развитие.
към текста >>
Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме
Христос
, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост.
Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род. Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития. Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано.
Този, който трябваше да въплъти в себе си великото Същество, което наричаме Христос, не можеше естествено да предприеме тази мисия в кой да е момент на своя живот; той трябваше да добие определена зрялост.
Един обикновен човек не би могъл да приеме тази мисия, без да е получил в течение на множество прераждания високи степен на посвещение. Акашови те записи ни предават вярно това, което е трябвало да се случи. Ние виждаме, че в течение на множество редуващи се прераждания една индивидуалност се е стремила да достигне най-висшите степени на посвещение. След това тази индивидуалност се превъплъти и мина през опитности, които са едно повторение на предшествуващи посвещения. Вие знаете, че човешкото същество е съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз*.
към текста >>
Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже
Христос
се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан.
Така, до тази възраст, ние виждаме в този, който беше призван да стане носител на Христа, един велик посветен, който е минал последователно през всички опитности, позволяващи му да възроди добитото в своите минали прераждания. Тогава този посветен може да си каже: "сега ето ме, и аз жертвувам всичко, което имам. Аз не искам вече да остана един независим Аз, един Аз за самия мене. Аз ще стана носител на Христа. Той ще живее сега в мене и ще бъде всичко в мене".
Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже Христос се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан.
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз. До този момент един друг Аз, този на един велик посветен, се беше развивал с оглед на това велико събитие. Следователно, кой се раждаше по този начин в Исуса от Назарет? Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет. Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана?
към текста >>
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху
Исус
а под формата на гълъб,
Христос
се ражда в душата на
Исус
а от Назарет като едни нов висш Аз.
Тогава този посветен може да си каже: "сега ето ме, и аз жертвувам всичко, което имам. Аз не искам вече да остана един независим Аз, един Аз за самия мене. Аз ще стана носител на Христа. Той ще живее сега в мене и ще бъде всичко в мене". Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже Христос се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан.
В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз.
До този момент един друг Аз, този на един велик посветен, се беше развивал с оглед на това велико събитие. Следователно, кой се раждаше по този начин в Исуса от Назарет? Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет. Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана? Да отворим Стария Завет:
към текста >>
Следователно, кой се раждаше по този начин в
Исус
а от Назарет?
Аз ще стана носител на Христа. Той ще живее сега в мене и ще бъде всичко в мене". Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже Христос се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан. В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз. До този момент един друг Аз, този на един велик посветен, се беше развивал с оглед на това велико събитие.
Следователно, кой се раждаше по този начин в Исуса от Назарет?
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет. Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана? Да отворим Стария Завет: "В начало Бог създаде небето и земята. Земята беше пуста и неустроена; тъмнина бе върху бездната и Духът Божи се носеше над водите".
към текста >>
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в
Исус
а от Назарет.
Той ще живее сега в мене и ще бъде всичко в мене". Ако четирите Евангелия могат да имат други различия, периодът, когато така да се каже Христос се въплъти в една земна личност, е ясно отбелязан и от четирите: това е именно кръщението в реката Йордан. В посочения в Евангелието на Йоана момент чрез слизането на Духа върху Исуса под формата на гълъб, Христос се ражда в душата на Исуса от Назарет като едни нов висш Аз. До този момент един друг Аз, този на един велик посветен, се беше развивал с оглед на това велико събитие. Следователно, кой се раждаше по този начин в Исуса от Назарет?
Богът, който беше от началото, който беше останал така да се каже в духовния свят, докато се извършваше развитието на човечеството: този Бог трябваше да слезе в този момент и да се въплъти в Исуса от Назарет.
Как може да се разбере това в Евангелието на Йоана? Да отворим Стария Завет: "В начало Бог създаде небето и земята. Земята беше пуста и неустроена; тъмнина бе върху бездната и Духът Божи се носеше над водите". Нека си представим това състояние на нещата: "Духът Божи се носеше над водите".
към текста >>
Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше
Христос
, който трябваше да дойде.
Нека си представим това състояние на нещата: "Духът Божи се носеше над водите". Долу се намира Земята със своите царства, които са произлезли от божествения Дух; върху земята се развива една индивидуалност, която напредва до такава степен, че може да приеме в себе си духа, който се бе носил над водите. Какво казва авторът на Евангелието на Йоана? Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него! "
Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде.
В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет. Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие: "В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе Бог или Логосът". Що е Логосът и как беше той у Бога? Нека да прочетем от Битието: "Духът Божи се носеше над водите.
към текста >>
В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на
Исус
а от Назарет.
Долу се намира Земята със своите царства, които са произлезли от божествения Дух; върху земята се развива една индивидуалност, която напредва до такава степен, че може да приеме в себе си духа, който се бе носил над водите. Какво казва авторът на Евангелието на Йоана? Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него! " Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде.
В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет.
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие: "В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе Бог или Логосът". Що е Логосът и как беше той у Бога? Нека да прочетем от Битието: "Духът Божи се носеше над водите. И рече Духът: да бъде светлина!
към текста >>
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че
Исус
от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
Какво казва авторът на Евангелието на Йоана? Той казва, че за Йоан Кръстител, Съществото, за което се говори в Стария Завет, присъствуваше в момента на кръщението: "Видях Духа да слиза от небето във вид на гълъб и да се задържа над него! " Той знаеше, че този, над когото слезе Духът, тоя беше Христос, който трябваше да дойде. В началото на света, Духът витае над водите, после, когато Йоан кръщава с вода, Духът, който се носеше над водите, проникна в индивидуалността на Исуса от Назарет.
Не може да се свърже с по-голямо величие събитието, което е станало в Палестина, с това, което е описано в началото на Стария Завет, така както авторът на Евангелието на Йоана прави това И той свързва своето Евангелие с най-древното от писанията още и по друг начин: той казва, че Исус от Назарет се свързва със същото нещо, което от самото начало беше работило върху цялото земно развитие:
"В Началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и това Слово бе Бог или Логосът". Що е Логосът и как беше той у Бога? Нека да прочетем от Битието: "Духът Божи се носеше над водите. И рече Духът: да бъде светлина! И бе светлина".
към текста >>
С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в
Исус
а от Назарет.
Сега да вземем Евангелието на Йоана: "В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог". Словото се е разляло в материята и е станало там като изявена форма на Божеството. "В него бе животът и животът бе светлина на човеците". Така авторът на Йоановото Евангелие се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието.
С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет.
Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа. Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него: "Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
към текста >>
Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че
Христос
се роди в
Исус
а от Назарет в момента на кръщението и че наистина
Исус
от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие.
"В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог". Словото се е разляло в материята и е станало там като изявена форма на Божеството. "В него бе животът и животът бе светлина на човеците". Така авторът на Йоановото Евангелие се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието. С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет.
Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие.
Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа. Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него: "Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците". Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него.
към текста >>
Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на
Исус
от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания.
Словото се е разляло в материята и е станало там като изявена форма на Божеството. "В него бе животът и животът бе светлина на човеците". Така авторът на Йоановото Евангелие се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието. С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет. Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие.
Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания.
Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа. Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него: "Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците". Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието.
към текста >>
Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как
Исус
от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
Така авторът на Йоановото Евангелие се свързва направо с най-древното от писанията, с Битието. С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет. Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа.
Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
"Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците". Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците".
към текста >>
"
Исус
растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
С други думи казано, той ни кара да прозрем божествения Дух и ясно ни обяснява, че именно този божествен Дух се яви в Исуса от Назарет. Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа. Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
"Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл.
към текста >>
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може
Христос
да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото
Христос
можеше да живее в него.
Този евангелист е в съгласие с другите евангелисти относно факта, че Христос се роди в Исуса от Назарет в момента на кръщението и че наистина Исус от Назарет е трябвало предварително да се подготви за това събитие. Следователно трябва добре да си дадем сметка, че всичко, което се разказва за живота на Исус от Назарет преди този момент, представлява сбор от опитности, съдържащи неговото възлизане в духовните светове в течение на неговите минали прераждания. Всичко, което съставляваше неговото същество, физическо, етерно и астрално тяло, постепенно подготвен, за да може един ден да приеме Христа. Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него: "Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците".
Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него.
Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах. Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците". Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт.
към текста >>
Там се казва: "И
Исус
растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците".
Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него: "Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и человеците". Чрез своето астрално тяло той беше станал толкова добродетелен, благороден и мъдър, какъвто трябваше да бъде, за да може Христос да се роди в него; той така беше узрял в своето етерно тяло, беше изградил така красиво своето физическо тяло, щото Христос можеше да живее в него. Необходимо е само добре да разберем Евангелието. Нека вземем 2-ра глава от Евангелието на Лука, 52-ри стих; несъмнено, така както този стих е обикновено предаден, той не съдържа това, което току що ви казах.
Там се казва: "И Исус растеше в мъдрост, възраст и благодат пред Бога и пред человеците".
Да ни се казва, че той растеше в мъдрост, все пак това има известен смисъл. Но да ни се казва като едно важно събитие, че той растеше на възраст, това ние вече не можем да разберем, защо то не е необходимо да се изтъква такъв факт. А това значи, че тук ние се намираме пред един скрит смисъл. Нека разгледаме този стих в оригиналния гръцки текст: "Той растеше в мъдрост" това в действителност иска да каже: той изработваше, формираше своето астрално тяло.
към текста >>
Третото качество, което расте у
Исус
а от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата".
Етерното тяло създава навици, придобити склонности. А това се добива чрез упражнение и повторение. Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него. Ето какво значи това растене в мъдрост. Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото.
Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата".
Всички други преводи не са правилни. Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми. "Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците". Такова е описанието, което Лука дава; то ни показва, че той знае: този, който трябваше да приеме Христа в себе си, трябваше да развие по съвършен начин своята троична обвивка: физическо, етерно и астрално тела. Така ние виждаме, че Евангелията съдържат това, което окултната наука учи независимо от тях.
към текста >>
Тук ние трябва да преведем, че
Исус
растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него. Ето какво значи това растене в мъдрост. Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото. Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата". Всички други преводи не са правилни.
Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците". Такова е описанието, което Лука дава; то ни показва, че той знае: този, който трябваше да приеме Христа в себе си, трябваше да развие по съвършен начин своята троична обвивка: физическо, етерно и астрално тела. Така ние виждаме, че Евангелията съдържат това, което окултната наука учи независимо от тях. Това духов но течение ни два смисъла на религиозните документи; този смисъл не е само едно събитие на човешкото знание и на познанието, но той представлява една придобивка за сърцето и за разбирането чрез чувството. И ние имаме особено нужда от подобно разбиране, ако искаме да схванем този факт: явяването на Христа в развитието на човечеството.
към текста >>
"
Исус
растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
Ето какво значи това растене в мъдрост. Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото. Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата". Всички други преводи не са правилни. Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
"Исус растеше в мъдрост /в своето астрално тяло/, в благородни навици и придобити склонности /в своето етерно тяло/, в прелестна красота /в своето физическо тяло/, и това ставаше видимо за Бога и за человеците".
Такова е описанието, което Лука дава; то ни показва, че той знае: този, който трябваше да приеме Христа в себе си, трябваше да развие по съвършен начин своята троична обвивка: физическо, етерно и астрално тела. Така ние виждаме, че Евангелията съдържат това, което окултната наука учи независимо от тях. Това духов но течение ни два смисъла на религиозните документи; този смисъл не е само едно събитие на човешкото знание и на познанието, но той представлява една придобивка за сърцето и за разбирането чрез чувството. И ние имаме особено нужда от подобно разбиране, ако искаме да схванем този факт: явяването на Христа в развитието на човечеството.
към текста >>
НАГОРЕ